• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Лина

Помагало по икономикс

Започната отъ Лина, 22 Дек 2019, 18:44:23

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Лина


Нещата трябва да бъдат опростявани                   
колкото е възможно, но не повече.
Albert Einstein


 Икономическата теория е изградена върху фундаменталните принципи, на които се основава човешкото поведение, борбата с оскъдността и желанието за промяна. Неоспорима реалност е, че ресурсите, които се използват за производство са блага  са лимитирани. В същото време желанията на хората са неограничени. Този факт ни изправя директно пред две основни съставни на икономическата теория – оскъдност и избор.
Главната задача на икономикса е да покаже как хората правят избор, когато възможните блага са ограничени. Пазарният избор на домакинството е ограничен от неговия бюджет. Изборът на предприемача е ограничен от конкуренцията на сродните фирми, от производствените разходи и от технологичното равнище.  Разходното поведение на партията, която е на власт е ограничено от облагаемите доходи на населението, приходите в бюджета, както и от данъчното поведение на опозицията ( ако държавата не е членка на ЕС).
Оскъдността ни ограничава. Как можем да я преодолеем? На неуспех ли е обречена борбата с оскъдността? За да отговорим трябва да надникнем по – отблизо в сферите на ресурсите, които включват и собствената ни квалификация, защото я използваме да произвеждаме блага. Човешките способности могат да бъдат комбинирани с машини, земя, природни ресурси и други производствени фактори за умножаване на разполагаемите икономически блага.

Ресурси: разходи, направени за производството на икономически блага.
На Кейнс принадлежи мисълта, че икономиксът по – скоро е метод, отколкото доктрина, апарат за разсъждение, техника на мислене, която помага на нейния притежател да прави точни обобщения.

Икономическа теория: система от определения, постулати и принципи, обединени по начин, който прави ясна разликата между причина и следствие във взаимоотношението на икономическата информация.

ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

1. За оскъдните блага се правят разходи. Изгодата от оскъдните блага може да се придобие само от този, който е готов да положи персонални усилия или в замяна предлага нещо друго.
2. Който взима решения прави целесъобразен избор. Поведението се икономизира чрез целесъобразността на избора, т.е. с най – малко разходи.
3. Стимулиращи фактори. Изборът на хората е повлиян от предсказуемостта на промените в икономическата мотивация.
4. Икономическото мислене е маржинално (пределно). Основата на икономическото поведение е възпиращото влияние на решенията да се промени статуквото. Например решението да се постои нова фабрика до съществуващата е маржинално, защото предизвиква промяна на съществуващата вече граница на производство. При дадена текуща ситуация, какъв добавъчен приход, т.е. каква маржинална изгода може да се очаква от фабриката, и какви ще бъдат пределните разходи за нейното построяване.
5. Информацията подобно на всеки ресурс, е оскъдна. Понякога дори и най – добрите предприемачи не притежават достатъчно информация за бъдещето, която не им позволява да вземат разумни решения. И те правят разходи за да добият нужната им информация.
6. Вторичния ефект. Икономически последици на първичните промени в икономиката, независимо че те непосредствено не са идентифицируеми. Например контролът върху цените на олиото може да има благоприятен резултат за потребителите, но заедно с това може да убие стимулите за производителите и те да се насочат към производство на алтернативни продукти – маргарин, олио от различни семена... и по този начин да се стигне до увеличаване на цените не само на олиото, но и на заместващите го продукти. Икономическото мислене винаги се интересува от вторичния ефект.
7. Теорията се проверява чрез способността и да предвижда. Икономическото мислене е научно. Честно казано, доказателството че произведената от една пекарна баница е хубава е не само да се продаде, но и да се изяде от клиента.

Позитивен икономикс: наука, която изучава причините и характера на икономическите зависимости.

Ние можем да изследваме статистически зависимостите между цената на маслото и обема на продажбите и между предлагането на пари и равнището на цените.

Нормативен икономикс: отговорът на въпроса ,, Какво би трябвало да стане? Не може да бъде обявен за погрешен, защото той се основава на определена икономическа философия.
За разлика от позитивните икономически обобщения, коректността на нормативните се проверява и доказва трудно. Например ,, правителството ще увеличи военните разходи", ,,предприемачите ще максимизират печалбата" – тези нормативни заключения не могат да бъдат теоретично защитени, тъй като валидността им се остава в пределите на твърдението.

Микроикономикс: раздел от икономикса в които се изучава как човешкото поведение влияе върху протичащите процеси в тясно дефинираните единици, каквито са домакинствата и фирмите.
Както се изразява американският ико-ст ор руски произход Абба Леренер, ,, микроикономиксът означава наблюдение под микроскоп, чрез които се вижда как функционират милионите клетки на иконимическият механизъм  - индивидите или домакинствата като потребители, и индивидите и домакинствата като производители – за да може да живее и работи целия организъм".

Макроикономикс: раздел от икономикса, който изучава как човешкото поведение влияе върху резултатите от високо агрегираните пазари, каквито са например пазарите на работна сила и потребителските пазари.
Т.е. той не се интересува от предлагането и търсенето на кашкавал, а от предлагането и търсенето на всичко, което е произведено, не се интересува от цената на телефонните услуги и хамбургерите, а от средната цена на всички предлагани стоки, не се интересува от потреблението на семейство Х, а от потреблението на всички домакинства взети заедно.

Микроикономиксът изучава как петролният картел ОПЕК формира цената на нефта, а макроикономиксът – защо шоковото увеличаване на цената му предизвиква инфлация и безработица. Микроикономиксът изучава дали обучението в университет е полезно и ефективно ли се използва времето за обучение, а макро- се интересува какво е равнището на безработица сред младежта.

Икономистите оценяват състоянието на икономиката, наблюдавайки няколко основни макропроменливи: БВП, инфлация, безработица, внос и износ. За една икономика няма нищо по – важно от производството на жилища, храна, облекло, образование, възпроизводство и здравеопазване на населението.
Цели на макроикономикса:
1. Производство: високо равнище и ускорен растеж. Инструменти: Фискална политика - бюджетни разходи и данъчно облагане.
2. Заетост: висока заетост и ниска принудителна безработица. Инструменти: Монетарна политика – контрол върху паричното предлагане.
3. Цени и пазар: стабилно равнище на цените и свободен пазар. Инструменти: Политика на доходите – контрол върху нарастването на доходите.


Упражнение по икономическо мислене:
1. На въпроса ,,Бихте ли ползвали повече медицински услуги, ако те са по- евтини?", 90% от хората отговорили положително и социологът прави заключение – държавата трябва да осигури безплатни медицински грижи за всички. Какво е погрешно в неговото твърдение?
2. Какво погрешно има в твърдението на политика – либерал: ,,Колкото по- малко се намесва държавата в икономиката, толкова по-добро е нейното управление?
3. Синдикалният деец заявява:" Увеличението на минималната работна заплата ще помогне на неквалифицираните и нископлатени работници", мин. на соц-та политика опонира: ,,Увеличаването на МРЗ ще увеличи безработицата сред младежта и неквалифицираните работници." Противоречат ли си двете твърдения?
4. Икономиксът е построен върху посланието на Адам Смит: ако всеки индивид се ръководи от двоя егоизъм, а не от чувството за алтруизъм. ,,невидимата ръка" на пазарните стимули (цените) ще осигурят по-голямо благоденствие на всички. Защо това е вярно?



Лина


Търсене, предлагане и пазар

Какво да се произвежда?  Никоя икономика не е в състояние да произвежда всички стоки трябва да направи избор на основни стоки и да отчете вторичните ефекти.
Как да бъдат произвеждани благата?
За кого да бъдат произвеждани?

На икономикс може да научите и папагал:
стига да запомни ,,Търсене" и ,,Предлагане".


    Информационната комуникация е една от най – съществените функции на пазарната цена. Не е възможно директно да бъдат управлявани предпочитанията на потребителите от предприятие с ограничени ресурси. Колко висока е цената, която купувачите са съгласни да заплатят за таксито като превозно средство в сравнение с личния автомобил, на телевизора в сравнение с таванската мансарда под наем? Цената която са съгласни да заплатят ни дава най – надеждната
информация за оценката на всяка добавъчна единица от това изключително множество блага. Не е възможно да се постои уравнение за пресмятане на алтернативните разходи за една стока. Но цената на ресурсите показва на предприемачите относителното значение на всеки производствен фактор. С тази информация в добавка към знанията за отношението между възможните комбинации на ресурсите и произведеното количество продукти, производителите могат да направят надеждна преценка за техните алтернативни разходи.
   Без информацията, доставена от пазарната цена не може да се определи колко силно са желани стоките, в сравнение с другите блага, които могат да бъдат произведени от ресурсите, необходими за производството на избраната стока.

Законът на търсенето гласи, че съществува обратна връзка между цената и количеството на търсената стока. Увеличената цена намалява търсенето и обратното.
Законът на предлагането гласи, че съществува права връзка между цената на продукта и предлаганото количество. При равни други условия увеличаването на цената на стоката стимулира фирмите да произвеждат повече и се привличат нови производители.
Тези взаимоотношения са елементарни, но комбинираното им взаимодействие води да сложни ефекти.
Ако количеството, предлагано от производителите, превишава количеството, търсено от потребителите, цената започва да намалява, докато бъде отстранено излишното предлагане. И обратното.
Когато пазарът е в дългосрочно равновесие, предлагането и търсенето са балансирани, а алтернативните разходи са равни на пазарната цена. Ако те са по-малки от ПЦ печалбата се увеличава. Това привлича нови производители и тласка пазара към равновесие. И обратното, ако алтернативните разходи са по-големи от ПЦ, производителите понасят загуби. Част от тях се оттеглят от пазара, цената се увеличава и равновесието се възстановява.

Промяната в доходите на потребителите, цените на взаимносвързаните продукти, преференциите и очакванията преместват кривата на търсенето. Увеличението на цената свива търсенето и обратно.
Промяната в цените на суровините, технологията и др. фактори, които влияят върху производствените разходи, преместват кривата на предлагането. Увеличението на предлагането намалява цената, а предлагането се увеличава или намалява.

Когато цената е фиксирана под равнището на пазарно равновесие, купувачите желаят да купуват повече, отколкото производителите искат да произведат, което причинява недостиг. И когато цените са над равновесното пазарно равнище, продавачите са склонни да предложат по – голямо количество стока, което води до излишък.

Пазарното ценообразуване отговаря не трите основни въпроса:
Какви стоки да се произвеждат? Добавъчно количество стоки се произвежда само ако потребителите ги оценяват по-високо, отколкото са алтернативните разходи за ресурсите им.
Как да се произвеждат благата? Методи с най – ниски алтернативни разходи.
За кого да се произвежда? Благата се разпределят според количеството и цената на производствените ресурси. По – голямо количество блага се разпределят между лицата ,които са в състояние да предложат по-голямо количество и по-високо ценени производствени ресурси.
Пазарните цени формират системата ,,поощрение – наказание", която мотивира стопанските агенти да се кооперират и да работят ефективно, да инвестират, да предлагат блага, които се търсят, да изразходват пестеливо ресурсите си и да прилагат ефективни производствени методи.
Ефективността на системата е в зависимост от степента на конкурентност на пазара и стабилното и сигурно дефинирано право на собственост. [/size]

Упражнение по икономическо мислене?

1.   Какви са функциите на цената? Има ли тя някакви други функции освен да разпределя благата съобразно паричните гласове, които притежават потребителите?
2.   В еднаква ли степен се подчиняват на закона на предлагането следните двойки блага: а) сладолед и минерална вода; б) услуга и студентски изпит положен с измама; в) адвокатска услуга и проституция; г) хирургическа операция и църковна литургия;
[/font]

Лина



АЛФРЕД МАРШАЛ
(1824 – 1924)

Английски икономист, основател на т. нар. Кембриджка школа. Математик по образование. Автор на научни трудове за промишлеността, търговията, парите и кредитите. Най – значимото му произведение е ,,Принципи на икономикса". Идеите в него дават основание на някои негови последователи да говорят за ,,Маршалска революция" в ико-та наука. Не случайно в заглавието е използват термина ,,икономикс", а не политическа икономия, защото обяснява всички икономически аспекти на политическия, обществения и личния живот на човека.
Бащата на Маршал е насочвал своя син към духовна кариера, но младия Алфред напуска богословското обучение в Оксфорд, за да изучава математика в Кембридж. След като получава магистърска степен, остава да преподава математика.
Със задълбочени ико-ки изследвания започва да се занимава през 1867г. Превежда на езика на математиката ,,Принципи на политичексата икономия" на Джон Стюард Мил.
Алфред Маршал е пионер на равновесния анализ (equilibrium analysis), метод, който позволява да се отделят първичните от вторичните ефекти на икономическите решения и на концепцията за еластичност на търсенето и предлагането, в зависимост от продължителността на времевия период.

Лина

ПРЕДЛАГАНЕ И ТЪРСЕНЕ
В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР


Демокрацията е най – лошата форма на управление,
с изключение на всички останали

Чърчил

    Икономическата роля на държавата – тя задава правилата на играта и дефинира правото на собственост, което е необходимо, за да може пазарът да функционира плавно. Правителството използва субсидиите за да стимулира определени производства, налага други с данъци и такси, за да го ограничи. А в важни отрасли като образование, здравеопазване, водоснабдяване, електроенергия, пощенски услуги тя трябва да е включена в производствения процес.
Някои блага не могат да бъдат доставяни по пазарен път, защото не трябва да има начин някои потребител да бъде лишен от тяхното ползване. Стоките, които се употребяват съвместно се наричат публични (обществени) блага.

Публични блага: съвместно консумирани блага. Когато те се употребяват индивидуално от едно лице, в същото време са на разположение на другите лица. Поезията и живописта, националната отбрана и противопожарната отбрана са публични блага.

Защо публичните блага смущават пазарния механизъм? За пазарната икономика е типична връзката между потребление и заплащане, което дава стимул на производителя и цената е обвързана със всяка страна. Тъй като хората не могат да бъдат изключени от потреблението на обществените блага, системата за формиране на тяхната оценка е разрушена. Ще си платите ли доброволно вашия дял от системата за национална сигурност, ако това остане на вашата воля? Всеки иска да потребява такива блага, но не и да участва в тяхното заплащане, ако е по желание.
Потребността от публичния сектор може да бъде предизвикана от желанието да се направи промяна в разпределението на националния доход. Няма причини, които да предполагат, че несмущавания пазар води към желаното разпределение на дохода. В действителност идеално разпределение на дохода е това, което най – много съответства  на индивидуалните предпочитания. В позитивния икономикс няма нищо, което да подсказва, че един вид разпределение на дохода е по-добър от друг. Например,  някои биха желали по-голяма част от дохода да бъде насочен към бедните. Много научни методи могат да бъдат приведени, за да се доказва, че публичните блага по природа са адекватни на дохода на всички. Отдалечаването на бедните от бедността е полезно не само за бедните, но и за богатите, защото ще могат да печелят от тях. Тогава защо богатите не разпределят дохода си върху тях? Поради същите причини поради, които хората със среден доход няма да платят доброволно вноска за националната сигурност. Фалшиво звучат призивите за милосърдие, спонсорство, благотворителност, водосвети и пр. в името на борбата с бедността. Едва ли милосърдието може да се разглежда като достойнство на пазарната икономика. Много по ефективна е социално ориентираната ико-ка пол-ка на държавата. Индивидуалните усилия за преодоляване на бедността имат малко влияние върху съвкупната бедност в обществото.
Това се получи като сравняване на пазарен и публичен сектор. Всъщност и в публичния сектор също има конкуренция. Хората заети в сектора се състезават, за да бъдат избирани, за да израстват кариерно, лобистите се състезават за повече фондове и законодателни права на групите, които представляват. Природата на конкуренцията и критериите за успех в двата сектора се различават.  При публичния сектор както казахме е прекъсната връзката между потребление и парично заплащане. Т.е. данъчните ми задължение остават едни и същи независимо дали съм доволна от здравеопазването, селското  стопанство или социалните програми на правителството. Оскъдността на благата и тук е фактор – някои трябва да покрива разходите за доставка на оскъдните блага, независимо дали в публичния сектор те се произвеждат или разпределят. В публичния сектор има ясен елемент на принуда, която е озаконена на всичкото отгоре, нещо което в чист вид не може да съществува в пазарния сектор.
 
Резюме. Публичният сектор може да стабилизира дейността на пазара като формира стабилна икономическа среда. Той е алтернативна икономическа организация и отразява индивидуалния избор на гласоподавателите, политиците, финансиращите среди, лобистите и администраторите. Анализът на публичните предпочитания в съответствие с принципите и методологията на икономиска на обществения сектор помага да бъде разбрана организацията на обществото.
Политиците, успели на изборите, ще се опитат да предложат програма в полза на своите избиратели. Гласоподавателите биват привличани от политици, които подкрепят социалните им интереси. В демократичните общества съществуват две главни причини, които карат гласоподавателите да се обърнат към публичния сектор:
1/ желанието да се намали влиянието на неконкурентния пазар, вторичните ефекти *, публичните блага и икономическата нестабилност;
2/ да се промени разпределението на доходите;
    Целта на публичния сектор е да подобрява ефективността на пазара и да увеличава икономическото благосъстояние на обществото. Политическия процес обаче може да влезе в конфликт с идеалната икономическа ефективност, когато
- гласоподавателите имат недостатъчна информация;
- присъстват мощни групи със специални интереси;
- съществува изгода от недалновидна политика;


*вторичен ефект: ефект от някакво действие, който неочаквано засяга благосъстоянието на друг стопански агент, предизвиквайки за него изгода или загуба.

Упражнение по икономическо мислене


1. Защо пазарното разпределение на благата не може да бъде идеално, когато присъстват страничните ефекти? За кого предизвиква странични разходи употребата на лични моторни превозни средства?
2. ,,Икономиксът е позитивна наука. Всяко правителство по своята природа е повлияно от определена философия. Следователно аналитичният апарат на икономикса на може да  бъде използван за изучаване на публичния сектор." Съгласни ли сте с това твърдение?
3. Кои от изброените по-долу са публични блага? Противовъздушната отбрана на София; националния резерват ,,Сребърна"; магистралите ,,Тракия" и ,,Хемус"; УНСС в София; училището за подготовка на пожарникари;  детската градина с интензивно езиково обучение; синодалната и съдебната палата?

Лина

#4



САЙМЪН КУЗНЕЦ
(1901 – 1985)[/font][/size]

    С. Кузнец е третият по ред носител на Нобелова награда по икономика и е известен с приноса си към формиране на съвременната система за измерване на националното производство и дохода. Роден е в Царска Русия. Емигрирал е в САЩ през 1922г., където завършва Колумбийския Университет. Основния му труд е ,,Националния доход и неговия състав: 1919 – 1938г.", публикуван през 1941г. В него развива концепцията и правилата за измерване на стопанската дейност, които се ползват и днес. Без неговия принос съвременната макроикономика би била като кораб без компас.
  Бил е президент на Американската асоциация на икономистите и професор в Харвард. Като учен е представител на икономико – статистическото направление в теорията.
  Той е основоположник на теорията за ,,революцията на доходите".

Лина


Брутният национален продукт е едно от великите изобретения на 20 век, почти колкото е и автомобилът, и телевизията.
Kenneth Boulding


   Брутният вътрешен продукт измерва пазарната стойност на стоките и услугите, произведени през определен период. Ако той включва всички стоки и услуги, произведени в страната независимо дали от  национални или чужди фирми, наименованието му е брутен вътрешен продукт (БВП). Когато от пазарната стойност извадим продукцията на чуждите фирми и прибавим задграничното производство на националните ни фирми, се именува брутен национален продукт (БНП)
   Тъй като БВП е предназначен да измерва само на текущото производство, той не може да се образува от простото сумиране на всички парични постъпления в националния регистър. Редица трансакции трябва да бъдат изключени. Първо, пресмятат се само завършените (крайни) продукти. Второ, пресмята се стойността на стоките и услугите, произведени в текущия период. Включването в БП на предмети за дълготрайна употреба като автомобили и жилища в момента на тяхното производство ги прави не съвсем точна мярка за текущо потребление.
БВП не отчита натуралното производство, предназначено за самозадоволяване, защото то не приема пазарна оценка. Ако един търговец и неговата секретарка сключат брак и тя вече му прави услугите безплатно, БП ще се намали на основание, че пазарните трансакции са станали по-малко. В същото време ако една майка наема детегледачка и започне работа, БП ще се увеличи по две линии от една страна с паричното възнаграждение на детегледачката и със собственото възнаграждение на започналата трудова дейност жена.
Така де, БП е общ, а не съвършен инструмент за измерване на текущото производство и съвкупния доход.

Други сродни измервания на дохода:
Национален доход: общият доход, изплатен на собствениците на труд и обществен капитал през даден период. Той е равен на нетния вътрешен продукт минус косвените разходи.

Персонален доход: общ доход, получаван от лицата, който те употребяват за потребление, спестяване и плащане на данъци.

   БВП е измерение на пазарната оценка на крайните стоки и услуги, произведени за определен период. Парите изпълняват ролята на общ знаменател на БП. Производството на всеки краен продукт е претеглено чрез неговата продажна цена. Алтернативно, БВП може да бъде пресметнат, като сумираме паричната оценка на ресурсите, необходими за производството на крайните продукти. За това имаме два метода за пресмятането му.
Когато използваме разходния подход сме в състояние да обособим четири компонента на БП: а) потребление, б) инвестиции, в) правителствени разходи, г)нетен експорт.
РП = Домакинства+Фирми+Правителствени разходи+Нетен експорт
Ако бъде използван ресурсно – приходният подход може да обособим: а) работна заплата, б) доход от самонаемане, в)рента, г) лихва, д) корпоративна печална, е) неприходни разходи (косвени данъци и амортизация).
Приходен подход= Доход от ресурси + Разходи, които имат приходен характер

БВП може да нарасне или когато се разшири производството или когато се увеличават цените. С дефлатора на БВП се измерва влиянието на промените в цените върху съвкупното производство. Реалният БВП може да се пресметне, когато се коригира номиналният БП с изменението на цените за посочения период.
БВП е инструмент, който ни позволява да идентифицираме краткосрочните циклични колебания.

Упражнения по икономическо мислене
1.   Защо един килограм месо прибавя към БВП повече, отколкото един килограм царевица? Дали това се дължи на тяхното търсене или на разходите им за производство?
2.   Обяснете защо темповете на растеж на БВП, измерени с текущата покупателна способност на парите може да дава погрешна информация?
3.   Какво е погрешното във: ,,Аграрната програма, която стимулира фермерите да намалят обработваемата площ, а от там и произведеното количество аграрна продукция, може да увеличи доходите на всеки член на обществото. Намаляването на предлагането на селскостопански продукти ще увеличи тяхната цена, което води до увеличаване на доходите на фермерите. Нарастването на доходите на фермерите ще им позволи да купуват повече промишлени стоки, което ще увеличи доходите на живеещите в града. Субсидирането на фермерите води до нарастване не само на техните доходи, но и на цялото население в страната."

Лина



ФРАНКО МОДИЛИАНИ
(1918 - )[/font][/size]

    Американски учени от италиански произход, роден в Рим, емигрирал в САЩ. Преподавал е в Харвардския университет, Института по технологии ,,Карнеги", Масачузетския технологичен институт, през 1985г. е удостоен с Нобелова награда за икономика.
Модилиани се занимава активно с иконометрика. Специалист е в областта на финансите. Основните му произведения са ,,Проблеми на капиталните вложения", ,,Ролята на очакванията и плановете в икономическото поведение и тяхното използване в икономическите анализи" и ,,Хипотезата за жизнения цикъл на спестяванията".
  Много популярна е хипотезата на Модилиани за детерминантите на потреблението в зависимост от възрастовите стадии в живота на човека. Твърди, че в дълъг период от време консумацията се регулира от размера на дохода и склонността към потребление.
Заедно с М. Милър разработва популярната ММ-теорема за зависимостите, които оказват влияние при формиране финансовите активи на фирмата.


Тук логично се разглеждат стопански цикли, безработицата и инфлацията, след което съвкупното търсене. Там започва интересното, защото може да се прави съпоставка между класици, кейнсиянци и монетаристи.

Шишман

Много добра тема, много интересни неща за научаване. Благодаря ти Лина че си си направила трудът да пуснеш тези материали.

Лина

Айде да се бъзикаме в твоите теми  :dont:
пп и друг път като се наложи да си редактираш пост в моя тема, НАПРАВО СИ ГО ИЗТРИИ

Лина

СТОПАНСКИ ЦИКЪЛ, БЕЗРАБОТИЦА И ИНФЛАЦИЯ

Дефектът, драги Брут,
не е в нашите звезди, а в самите нас.
William Shakspear

    Макроикономиката през погледа на отделния човек би изглеждал така: процъфтява, когато цените на благата, които той продава нарастват, намира се в инфлация, когато цените на благата, които той купува, нарастват, в рецесия е, когато другите са безработни, изпада в криза, когато и той остане без работа.
    За ефективното функциониране на икономиката ключово значение има стабилната среда. Нейния стабилитет може да бъде смутен от промени в три направление: 1/ растежът на БВП; 2/ пълната заетост; 3/ устойчивостта на цените;
  Една от главните задачи на макроикономическата теория е да обясни причините за колебанията във съвкупното търсене и да предложи алтернативна стопанска политика, която е в състояние да намали икономическата нестабилност. Периодите на икономическа експанзия и ниска безработица се редуват от стагнация и висока безработица. От приложна гл.т. понятието стопански (делови) цикъл е периодът от най – високата точка на възходящото движение на съвкупното търсене, до минимума на неговата низходяща фаза (кризата).
По време на рецесия купувачите намаляват покупките, складовете са препълнени с нереализирани стоки, производството се свива, намаляват БВП ,инвестициите, търсенето на труд. Свиването на производството поради липса на търсене и безработицата потискат инфлацията. Поради замирането на инвестиционната активност се намалява и търсенето на заемни фондове. Лихвения процент се намалява.  Противоположно е положението при експанзия.
Има различни теории за съществуването на стопанските цикли.
а/ монетарни, според тях колебанията са в следствие на разширяването и свиването на паричните средства;
б/ мултипликаторно – акселераторен модел, обясняват ги с ендогенни шокове, които регулярно се предизвикват от промените в обема на производството;
в/ политически причини, монетарната политика на държавата, която преднамерено намалява данъците за електората, без да отчете точно промените в структурата на разходите;
г/ равновесната теория обяснява циклите с погрешното възприемане на движението на цените и заплатите, което води до прекомерно съвкупно предлагане или към недостатъчно предлагане на труд;
д/ теорията за реални делови цикли смята, че негативните или позитивните шокове в производителността на факторите в един сектор на ико-та се транслират и в други и предизвикват всеобщо колебание в СЦ.

Видове безработица
Фрикционна безработица: тя съответства на непрестанните промени в икономиката. Тя е резултат от недостатъчната информация както за броя и характеристиката на съществуващите свободни работни места, така и за квалификационното равнище на търсещите работа.

Структурна безработица, тя е следствие от структурните промени в икономиката, които елиминират определен вид заетост, а за новопоявилите се работни места безработните не притежават необходимата квалификация.

Циклична безработица, която съответства на рецесионната делова обстановка и неадекватно (занижено) съвкупно търсене на работна сила.

Голямото свиване на съвкупното търсене води до значително увеличаване на безработицата и удължава периода, през който тя се намира под т.нар. ,,естествено равнище". След Втората световна война развитите капиталистически страни постепенно се ориентираха към политиката на ,,Пълна заетост", да също както комунистическите страни, но с разликата че все пак, който категорично не иска да продава труда си за определена стойност не се насилва със закон. САЩ още през 1946г. приемат Закон за заетостта. Концепцията за пълната заетост не е безспорна.
Интересно е мнението, че когато делът на заетите младежи и жени е голям в състава на работната сила, структурната безработица се увеличава.
Естествен темп на безработица е този, при който силите, които карат цените и заплатите да се колебаят, са балансирани, тук инфлацията е стабилна.

Инфлация:
повишаване на общото равнище на цените на стоките и услугите. Покупателната способност на паричните иденици намалява.
Индексът на потребителските цени е широко използван за измерване на инфлацията, но той не е лишен от недостатъци. Той не улавя промените в качеството на стоките и услугите. Проучванията показват, че ако качеството бъде инкорпорирано в индекса на цените, CPI ще се изменя по-бавно. Инфлацията намалява и бъдещия номинален доход (пенсии, застраховки) и е заблуда, че от нея печелят бедните. Също е заблуда, че стоката на кредит е в изгода на плащащия, тъй като продавачите отчитат предварително инфлацията.
Най – значителен преразпределителен ефект от непредвидената инфлация е трансферирането на богатство между населението от различни възрастови групи. Лицата под 35г. по-често са длъжници, обратно – населението над 50г. спестява повече, а инфлацията изяжда покупателната сила на тези спестявания при ниска доходност.
  От инфлацията най – много печели правителството (държавния бюджет). Домакинствата са нетни заематели, а държавата – най – големия длъжник. Следователно непредвидената инфлация има тенденция да трансферира богатство от домакинствата към държавния бюджет.

Лина

ДЖОН МЕЙНЪРД КЕЙНС
(1883 – 1946)


    В икономическата практика няколко пъти е възниквала потребност да се отговори на сложни и значими въпроси. Един от тях е въпросът за движещата сила на пазарния механизъм. В ,,Богатството на народите" А. Смит отговаря чрез идеята за ,,невидимата ръка". Втори такъв е въпросът как може, след като всичко се купува и продава съобразно пазарните стойности, да се създава принадена стойност? В ,,Капиталът" Маркс отговаря – чрез използването на работната сила, която може да създава повече стойност, отколкото притежава. На третия въпрос – как може да се конструира автономна сила, която да коригира дефектите на саморегулиращото се пазарно стопанство – отговаря Дж. М. Кейнс в ,,Общата теория за заетостта, лихвата и парите".
   Кейнс е роден в Кембридж. При формиране на неговите възгледи силно влияние оказва неговия баща – професор по икономика и логика, а по-късно и Алфред Маршал. Кейнс е бил ерудиран ръководител на финансовите дела на Кралския колеж, което допринася много за неговата репутация. Чрез умели операции на паричния пазар той увеличава неколкократно и собствените си богатства.
На Версайските преговори участва в английската делегация като съветник, но възмутен от машинациите, ги напуска преди да е подписан мирния договор. Бил е голям математик. Под негов патронаж се провежда Бретънуудската конференция през 1944г.
Основно понятие в теорията на Кейнс е ефективното търсене, интересува се как хората разпределят доходите си за потребление и спестяване.
Спечелил милиони от борсови операции с ценни книжа, Кейнс е дарител на Университета в Кеймбридж, интересува се и от изкуство, занимавал се е с драматургия и опера.









Лина

Икономиксът започва с книгата ,,Богатството на народите" на Адам Смит, издадена през 1776г., но съвременното му развитие е свързано с името на Джон М. Кейнс и неговата ,,Обща теория", публикувана през 1936г. Oсновните концепции, понятийния и аналитичния апарат, които съставляват ядро на съвременната макроикономическа теория са въведени от него.

   Възгледите на икономистите, които наричаме класици, тези до Кейнс. Те вярват, че икономическите сили автоматично водят икономиката към пълна заетост. Три предположения формират основата на класическото мислене:
1/ Законът на Сей: производството само си създава търсене, т.е. следователно не е възможно да съществува общо свръхпроизводство, защото съвкупната стойност на произведените стоки и услуги (доходът) винаги е достатъчна, за да бъдат купени.
2/ По отношение на лихвения процент – гъвкавият лихвен процент осигурява превръщането на спестовните фондове в инвестиции. Те не допускат, че това е проблем в дългосрочен план, защото еластичността на лихвения процент прави възможно всяка спестена единица да бъде трансферирана от потока на спестяването към инвестиционния поток, посредством търсенето и предлагането.
3/ Eластичността на заплатите и цените предизвиква движение към пълна заетост на ресурсите. Дори лихвата да не е ефикасен инструмент за елиминиране на излишното спестяване спрямо инвестициите, еластичността на цените ще възстанови пълната заетост на ресурсите. Ако потребителските и инвестиционните разходи са недостатъчни, за да се купят произведените блага, цените ще се понижат, домакинствата ще ги изкупят и това е възможно да продължава, ако цените на ресурсите намаляват, е докога така?

Кейнсиянското предизвикателство
   Според Кейнс пазарната система не е в състояние автоматично да  излезе от стагнация и да се върне към пълна заетост на ресурсите. Неговите изследвания са предизвикали революция по въпросите на безработицата и функционирането на агрегатния ( съвкупния) пазар. Той обособява две главни възражения срещу класическата теория.
   Първо, противно на закона на Сей, пазарната икономика не е в състояние да гарантира такова съвкупно търсене, което да реализира произведените блага при пълна заетост. Ако спестяването превишава предприемаческите инвестиции, тогава съвкупните разходи, потребителите и инвеститорите са недостатъчни, за да се реализират произведените стоки.
Кейнс отхвърля възгледа, според който лихвения процент е в състояние да балансира спестяването и инвестициите. Хората спестяват и инвестират по различни съображения. Решението да се спестява е много по зависимо от дохода, отколкото от равнището на лихвения процент. Инвестициите пък зависят повече от технологичното равнище, очакваната възвращаемост и иновациите.
   Второ, еластичността на заплатите и цените не осигуряват пълна заетост. Кейнс атакува класическата идея, според която намаляването на заплатите и цените може да върне ико-та към пълна заетост. Той посочва, че заплатите и цените са нееластични в своето низходящо движение.

Според Кейнс, дори заплатите и цените да са еластични, пак е съмнително дали са в състояние да възстановят пълна заетост. Той упреква класиците, че са в плен на илюзията за съвкупното цяло. От това, че намаляване цената на една стока и увеличаването на нейното търсене, не следва, че ако се намалят цените на всички стоки ще се увеличи съвкупното търсене. Това което е вярно за индивидуалния пазар, не е вярно за съвкупния.

Посланието на Кейнс гласи: намаляването на дохода и увеличаване на безработицата има, когато са недостатъчни разходите за инвестиции и потребление. Нито ниския лихвен процент, нито понижаването на работната заплата са в състояние да гарантират способността на фирмите да произвеждат при пълна заетост на ресурсите. Противно на класиците, Кейнс смята, че са възможни дълги периоди на безработица и недоизползване на ресурсите – голямата депресия.
Ако пазарната система не притежава автоматичен механизъм за осигуряване на пълна заетост, тогава какво детерминира равнището на производството и заетостта. Кейнс отговаря: съвкупното търсене. Според него то е съставено от съвкупните разходи за стоки и услуги. За затворена икономика без публичен сектор разходите за потребление и инвестиции образуват съвкупното търсене.
Съвкупно търсене: общите текущи разходи за покупна на стоки и услуги. То има четири съставки в икономика със публичен сектор: потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт;



Лина


Трябва добре да се замислим върху спора,
дали горното или долното острие на ножицата
реже листа и дали е по-важно да управляваме
търсенето или предлагането
Алфред Маршал


Когато икономиката е в равновесие, планираното съвкупно търсене е равно на съвкупното предлагане. Ако то временно е по-малко, предприемачите не могат да продадат толкова, колкото са предвидили и увеличават нежеланите си запаси, намалят бъдещото производство и доходът пада до равновесното си равнище. Ако планираното СТ (съвкупно търсене) е по-голямо от производството, фирмите ще продадат повече, отколкото са предвидили, складовите има запаси ще паднат под желаното равнище в усилията си да ги запълнят ще разширят производството и доходът ще достигне своето равновесно равнище.
Равновесието може да бъде анализирано чрез изземванията и добавките към циркулационния поток на дохода. Инвестициите и правителствените разходи са добавки към него. Те прибавят допълнително търсене. Спестяванията и данъците са изземвания от потока на дохода. Те намаляват СТ.
В кейнсиянският модел съществуват много равновесни равнища на дохода в зависимост от СТ. Равновесие може да съществува и когато няма пълна заетост.
Според принципа на мултипликатора (множителя), независимите промени в планираните инвестиции, правителствените разходи и потреблението упражняват силно влияние върху дохода. Той нараства с умножената величина на първоначалните разходи и увеличава дохода.
Когато има недоизползвани ресурси, допълнително предизвиканите разходи на всеки стадий разширяват реалното производство и заетостта. Когато недоизползваните ресурси са малко, допълнително предизвиканите разходи създават инфлация.
Кейнсиянският  модел показва, че увеличаването на планираното съвкупно спестяване може да предизвика проблем. Високото му равнище намалява планираното потребление. При равни други условия СТ намалява, предизвиквайки намаляване на равновесното равнище на дохода. Тъй като домакинствата спестяват повече в началото на рецесията тяхното поведение задълбочава процеса. Спестяването, от друга страна е необходимо за капиталообразуването. Ако СТ е достатъчно, за да се поддържа пълна заетост, високият темп на спестяването улеснява инвестиционния процес и капиталообразуването създавайки предпоставки за нарастване на дохода в бъдеще.
Кейнскиянският модел учи, че пазарната икономика, оставена сама на собствения си механизъм, се движи инерционно – циклично между криза и подем.

Лина


Джон Кенет Голбрайт
(1908 - 2006)
[/font][/size]

    Роден в Канада, истинското му име е Пол Варбург. Бил е професор по икономикс в Харвардския университет, редактор на сп. ,,Форчън", дипломат. Автор е на икономическите бестселъри ,,Американският капитализъм: понятие за уравновесяващата сила", ,,Общество на изобилието", ,,Новата индустриална държава", ,,Икономика и обществена цел". Привърженик е на технологичният детерминизъм.
  Според него решаващо значение в съвременното общество има науката. То вече не отговаря на модела, описан от традиционната икономическа теория. Вместо конкуренцията продавачи – купуващи има една уравновесяваща сила, която формира ценовите пропорции.
  Сложността на съвременните технологии води до създаване на гиганти в бизнеса и отделя собствеността от контрола в корпорацията. За вземане на решения се формира бюрокрация от експерти, които Голбрайт нарича ,,техноструктурата". ,,Зрялата корпорация" се ръководи от планов механизъм, който я предпазва от натиска на пазара.
  Критикувайки недостатъците на капиталистическата система, Голбрайт очертава бъдещето като ,,конвергиране" на капиталистическата със социалистическата организация на обществото (скандинавския модел). Смята себе си за кейнсиянец и ратува за ,,нова кейнсиянска революция".

Лина

СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ И ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

Първото лекарство на лошото
държавно управление е инфлацията,
второто е войната. След временни
успехи и двете предизвикват развалини.

Ernest Hemingwey


  И търсенето, и предлагането имат еднакво значение за пазарния механизъм и е погрешно на едното или другото да се предава по-голямо значение. Под силното влияние на голямата криза от 30-те години на миналия век ико-те отделяха по –голямо значение на съвкупното търсене. След известен период предлагането също зае полагащото му се място в ико-то мислене.
  В резюме: класическият анализ на цената, производството и заетостта поставя ударението върху предлагането. Икономистите – класици смятат, че съвкупното производство се детерминира от условията на предлагането. Те са убедени, че експанзията на съвкупното търсене не може да промени съвкупното производство. То просто води към инфлация. Голямата икономическа депресия доказа неоспоримо, че класическият възглед не е верен.
  Благата не са подарък от природата. Върху природните ресурси трябва да бъдат приложени енергия и знания на хората, за да станат те годни за потребление, инвестиции или привлекателни продукти. Какво определя предлагането на стоките и услугите? Трите главни детерминанти на съвкупното предлагане са:
1. Количество и качество на употребяваните ресурси в производството;
2. Ефективността с която те се предлагат; Стопанската политика е в състояние да повиши ефективността на ресурсите, ако стабилизира конкурентната среда, отстранява вторичните ефекти, които увреждат естествените ресурси и като осигурява желаното равнище на публичните блага.
3. Равнището на текущо предлаганата технология. Подобряването на технологията означава откриване на начин, посредством който може едно нещо да се произвежда по-добре и с по-малко разходи. Например, когато учените откриха нови методи за превръщането на пясък в силиконов чип с ниски производствени разходи, чиято памет е хиляди пъти по-голямо от човешката, производствените възможности на обществото (предлагането) неимоверно много нараснаха.
    Интензифицирането на един от тези фактори предизвиква промени в съвкупното предлагане. Границите на съвкупното предлагане повдигат въпроса за оскъдността на ресурсите и за структурата на стимулите – начина и степента, в която хората могат да бъдат мотивирани към труд, спестяване и инвестиции в резултат на стопанската политика. Ако икономиката функционира на равнище пълна заетост, увеличаването на съвкупното търсене води предимно до по-голямо нарастване на цените, отколкото на производството.

Полезно е кривата на съвкупното предлагане да бъде разделена на две отсечки.
http://ippgi.weebly.com/uploads/1/5/2/8/15280652/macroec.3.4.pdf /стр.5 където Yp е реално съвкупно предлагане, след пресичането на Yp и кривата е отсечката на обусловеното предлагане/
 1. Кейнсианска, в която производството реагира на нарастването на съвкупното търсене, и
 2. Отсечка на обусловеното предлагане (пълна заетост), в която увеличаването на съвкупното търсене в дълъг период води единствено до нарастване на цените. Кейнсиянската отсечка е опростяване на идеята, според която, когато съществува неизползван производствен капацитет, нарастването на съвкупното търсене първоначално увеличава производството, а цените остават относително стабилни. Заедно с това отсечката, изразяваща обусловеното съвкупно предлагане, опростява концепцията за достигане равнище на производство, след което нарастването на СТ води до увеличаване на цените и почти никак не влияе върху реалното производство.
    С течение на времето такива фактори като чисто капиталообразуване, разкриването на допълнителни природни ресурси, усъвършенстване на технологиите, подобряване на квалификацията и повишаване на оперативната функционалност на пазара разширяват съвкупното предлагане. С неговото нарастване става възможно да бъде разширено реалното производство без да нараства равнището на цените.
    Такива неблагоприятни фактори като влошаване на климатичните условия, понижаване на образованието и квалификацията на работната ръка, повишаване на цените на вносните стоки, намаляване цените на експорта могат да станат причина за намаляването на съвкупното предлагане. Понижаването му свива реалното производство. Това води до инфлация, ако не се придружава с намаляване на съвкупното търсене.
    Измененията в пределната данъчна ставка променят индивидуалните стимули за труд, инвестиции, спестяване и плащане на данъци. При равни други условия увеличаването на пределната данъчна ставка:
- намалява предлагането на труд и понижава ефективността на производството;
- намалява предлагането на капитал и понижава ефективността на производството;
- стимулира лицата да заместват повече желани, но и данъчно обременени стоки, с по-малко желани, но данъчно не обременени;

Когато данъчната политика промени данъчната ставка, това се отразява както на СП, така и на СТ. При равни други условия по-високата данъчна ставка има тенденция да намалява СП.
Защитниците на фискалната политика, която намалява данъчните ставки, смятат, че по този начин се разширява данъчната база. Възможно е производството незначително да се намали. Но ако производствените разходи бъдат понижени чувствително има вероятност, независимо от намаляването на данъците, да се свие и бюджетния дефицит. Защитниците на такъв подход смятат, че фискалната политика води до незначително намаляване на бюджетния дефицит, защото поощрява производството, докато забавеното СТ може да намали инфлационния натиск.
Критиците на описания възглед смятат, че намаляването на данъците увеличава бюджетния дефицит. Те вярват, че подобен фискален подход упражнява незначително влияние върху СП, но активно стимулира СТ. Според тях по този начин се формират значими инфлационни предпоставки.


Упражнение по икономическо мислене
1. Смятате ли, че ставката на данъка върху добавената стойност трябва да бъде диференцирана?
2. От 2013г.  дохода от лихва в България се облага с данък – това бе по-скоро решение на политиците или банките? Как това се отрази на СТ, СП, спестовността или върху отрасъл като строителството?
3. ,,Увеличаването на съвкупните разходи винаги води до по-голямо нарастване на дохода, защото това, което е разход за едно лице, за друго е доход. Поддържането на разходите на високо равнище е ключ за поддържане на високо равнище и на дохода". Защо това е така?

Лина

ПАРИ И БАНКИ


И любовта не е превърнала толкова хора в глупци,
колкото глупци са направили размишления върху
природата на парите.

W. E. Gladstone

В историята на цивилизацията са познати три големи изобретения: огънят, колелото и парите. Анализът на макроикономиката без да се отчита ролята на парите е все едно да се дебатира футболен мач без да се отчита ролята на защитата.
Отделно парите са последния голям фактор, след разглеждането на който може директно да се съпоставят възгледите на класиците и монетаристите.
Първите пари са имали стокова форма. Добитъкът също е ползван като пари от гърците, а по-късно и от романите. Думата паричен (pecuniary) произлиза от латинската дума ,,pecus", която означава добитък. През различни периоди като пари са били използвани и други стоки, включително тютюн, мъниста, чай, сол, кожи.  На много по-късен етап от човешката история лондонските банки са въвели банковите ноти за уреждане на плащанията, които след това са били заменени от чекове. Банковата нота е къс хартия, която задължава на приносителя да се изплати определена сума в злато, когато тя бъде представена на банката, която я е издала. Тъй като са се разменяли за злато или друга ценна стока са се наричали доверителни пари. За разлика от тях, чекът може да се изплаща само на лице което има влог.
След като доверителните пари станали широко употребявани, правителството също е решило да издава пари. Те не са били възприемани като пари заради присъщата им собствена стойност, а защото правителството е нареждало да бъдат възприемани като пари.
Днес парите имат три основни функции:
Служат като средство за размяна.
Парите служат като средство за смятане. Потребителите искат да сравнят цените на много стоки и услуги преди да направят своя избор. Производителите също подбират комбинацията на производствените фактори.
Парите се използват и като средство за натрупване. Те са финансов актив, форма на спестяване и увеличаване на богатството.
Без наличието на парите разменният процес щеше да се съпътства от много разходи и да протича мъчително. .......


Tags:
Powered by EzPortal