• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 01:43:52

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12752 Posts

Шишман
4941 Posts

Panzerfaust
792 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21100
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 47
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 53
Total: 53

Чуждопоклонничеството в България

Started by Hatshepsut, 11 October 2019, 13:12:11

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Статия от XIX век представя проблема с българското чуждопоклонничество

Често, за да си обясним несполуките в настоящето, не ни е нужно нещо повече от това да отправим поглед недалеч в миналото. Един бърз паралел с края на XIX век ясно ни показва, че проблемите, пред които тогава е била изправена нашата държава, далеч не са толкова различни от тези днес.

В следващите редове ще прочетете част от статията на Тодор Икономов озаглавена ,,Глупавите позаимствования и вредите от тях". В нея един от водачите на Консервативната партия, а също така виден възрожденец, писател, общественик и публицист, разглежда може би най-наболелия за времето си въпрос свързан със широкоразпространеното тогава чуждопоклонничество (нещо, което ни изглежда толкова актуално и днес).



Глупавите позаимствования и вредите от тях

Ако си зададе човек труда да подири какви са основите, на които се гради нашият нов живот в политическото, умственообразователно и икономическо отношение, той ще бъде неприятно зачуден да види, че в тия основи няма нищо самородно, няма нищо свое, народно, няма нищо оригинално.

Задачите, които си задаваме в делата от политическо, икономическо и образователно свойство, не са задачи на мястото и порождения на нашия собствен народен живот. Те са задачи позаимствования отвън и привнесени в нашата душа не от самото положение на българския народ, а от книжките на чуждите страни и от готовите примери на иностранните порядки.

Възпитани в чужди книги и чужди понятия и приучени към готовите правили и теории на другите народи, ние гледаме на нашия народ през очилата на тия теории и на всичките му нужди бързаме да отговорим с готовите, позаимствованите рецепти.

Самородни и оригинални са у нас само раздорите и несъгласията ни. Всичко друго е нещастно позаимствование, което насилва и осакатява българската природа. Всичко друго е чужда форма без всякакво удобство за българската снага.

За свобода ли почнем да говорим и да ратуваме, тая свобода ний ще я вземем не такава, каквато отговаря на нашето положение и на нашите сили, а каквато се разбира или от нихилистите в Русия или от Рошфор и комунистите в Париж, или от непримиримите революционери в Европа.

Има ли нещо общо между задачите на българското население и стремленията на Парижката комуна, за това никой не мисли, както никой не мисли и за другото, дали е време да начева наший млад народ от там, където свършват отчаяните нихилисти и развалените комунисти.

Като деца без собствен умствен капитал и без всяка самостоятелност ние се хвърляме върху онези играчки, които най-много блестят в очите ни и произвеждат по-голям шум.

За управление ли почнем да радим, ний налягаме не за най-доброто управление на България, за България днес и утре, а за такава система, която нам се харесва и правилата на която черпим из чуждите книги и примери.

Всеки от нас бърза да поддържи системата, която си е харесал от многото готови, и всеки става причина да се приготвя широко поле не за порядък и управление, а за цяла анархия. Далеч от властта, ние сме горещи свободолюбци и не оставаме по-долу от най – горещите свободолюбци на Европа, с устата и теориите на които говорим.

Навсякъде начело на работите се поставят хора, които имат най-голям опит и най-големи познания за нуждите и характера на народа, на обществото. У нас и с хората става като с идеите и учрежденията. Ний търсим и предпочитаме не хората с опит и със собствена воля, а най-горещите представители на позаимствованите мисли и примери.

За чуждите мисли и чувства ний търсим и хора съвсем чужди за мястото и за неговото положение. Ний поставяме начело на работите не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а най-много тези, които най-много боравят със чуждите теории. Тая е причината, гдето начело на управлението и на другите публични работи у нас често са седели хора, които говорят с книгите и чуждите теории, а от мястото и от местните истински нужди нямат ни най-малко понятие.

Между тези хора има таквизи, които никак не познават народа, между който са се заловили да работят, и които са лишени от най-елементарната опитност. У тях всичко са чуждите системи и примери. Отнемете им книжките и готовите примери за подражание и ги турете да направят нещо за мястото и според мястото, те ще сгънат ръце и ще се видят в най-трудното положение. Те не ще знаят ни що да правят, ни накъде да се обърнат. Те са и умни, и достойни само с чуждите примери. Отнемете им готовия чужд материал и готовите системи, те ще останат гола нула, за която и работата в най-долната канцелария ще бъде тежка и чрезмерна.

Не искам да кажа, че готовите знания и направените от другите народи опити трябва да остават за нас безизвестни. Напротив, с помощта на тези знания и на тоя опит ний по-добре ще можем да погледнем на човешката природа и на нейните особености у разните народи.

Те могат да ни бъдат от голяма полза, но не като готова система, а като пособия при установяването на своя самородна система, основата на която изтича от самите свойства и нужди на мястото и на населението.

Ние сме длъжни да търсим и поддържаме свободата и равноправството като принципи, без които никое общество не може да се развива и благоденствова, но всичко това трябва да бъде установено и оградено с такива закони и порядъци, които са и свойствени, и изпълними за всичките граждани на държавата, на мястото.

С тези заимствования ний трябва да правим каквото правим и с европейските материи. Купуваме ний тия материи, но кроим от тях и шием дрехи за нашата снага и за нашето удобство. Опитът на другите и примерът им трябва да ни научават не да вземаме чуждите форми за наши и да се стесняваме в тях и даже да си насилваме снагата с тях, а да си кроим формите според исканията на наший живот, на нашите занятия, на нашите привички.

Януари 1886, град Русе

https://bulgarianhistory.org/todor-ikonomov/

Hatshepsut

Чуждопоклонничеството и българските национални интереси


Акад. проф. д-р Григор Велев – председател на Българска академия на науките и изкуствата и Георги Вълчев – председател на БНДС ,,Целокупна България" са гости в ,,Свободна зона". Разговор за българския патриотизъм и за книгата на акад. Велев ,,Чуждопоклонничеството и българските национални интереси". Как политиката може да манипулира и да подменя историческите факти? Научаваме някои малко известни факти и събития от българската история.


Чуждопоклонничеството и българските национални интереси


Какво се случва с българския патриотизъм?

https://www.tvevropa.com/2019/07/chuzhdopoklonnichestvoto-i-balgarskite-natsionalni-interesi/

Panzerfaust

Чуждопоклонничеството не е наше оригинално българско явление, разбира се. Изпитват го всички народи и държави по две причини: едната е, когато се чувстваш изостанал в своето културно и икономическо развитие; а другата е, когато си в сферата на интереси на някоя велика сила.

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 11 October 2019, 14:11:41Чуждопоклонничеството не е наше оригинално българско явление, разбира се. Изпитват го всички народи и държави по две причини: едната е, когато се чувстваш изостанал в своето културно и икономическо развитие; а другата е, когато си в сферата на интереси на някоя велика сила.
Има и трета причина, като ти го натрапят чрез медии и какво ли не. На нас ни го натрапват от преди освобождението от турско до сега. Сега обаче като че ли леко се поспря.

Шишман

Едно от отвратителните неща на модерните времена.
3апочва от преди освобождението и продължава и до сега.
Аз самият по едно време бях чуждопоклонник и се отвращавам сам от себе си. Та в тази тема ще публикувам  материали по въпроса .
________________________________

Николета Караманолева-Енева
 
Сигурно ви е направило впечатление, че в последно време тенденцията да си кръщават децата с чуждестранни и необичайни за родните географски ширини имена набира все по-голяма популярност сред младите български родители. Например, решил си да се поразтъпчеш мирно и кротко в близкия парк и току някоя майка се провикне край теб: ,,Йоане, не хвърляй пясък в очите на Саманта". След нея пък друга възторжено добави: ,,Ох, милата Стефани, колко е кротка в сравнение с моя Антъни". Стефани е кръстена на баба си Стефка. Антъни - на дядо си Антон. За протокола. Ако се чудиш на кого е кръстена малката Лилиян пък, ще ти кажа - на баба й Илина. Хем звученето на двете имена е близко, хем второто е по-кокетно и модерно. Само дето, ще ви призная, няма нищо общо с първото. И започваш да се чудиш и маеш – в България ли си, отвъд океана ли си. Ламтежът по чуждото не е от вчера. Бай Ганьо най-добре ще ви каже... И колкото повече чуждици и преферцунени имена натъпчем в красивия си и богат български език, толкова по-добре. Да се смееш ли, да плачеш ли... Къде отидоха имена като Божура, Гергана, Боряна, Калина? Днес никой не ги зачита. Виж, Натали, Дона, Бела, Ая, Марая, Джулия, Киара, Паула, Патрик, Саманта, Катрин, Стефани е друго нещо. С тази разлика, че същите тези деца няма да имат българско самосъзнание. Не само защото имената им не са български, а защото родителите им най-вероятно не притежават такова...

Panzerfaust

Това с кръщаването на децата със западни имена е много гнусно. Но то си има предистория - кръщаването на децата с руски имена по времето на комунизма - пълно е със Сергей (българското име е Серги), Алексей (българското име е Алекси), широко придобилото гражданственост Николай (българското име е Никола), Олег, Игор и т.н. Вкл. умалителни като Серьожа и Альоша. За жените Олга и Катя.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 04 December 2020, 22:09:07Това с кръщаването на децата със западни имена е много гнусно. Но то си има предистория - кръщаването на децата с руски имена по времето на комунизма - пълно е със Сергей (българското име е Серги), Алексей (българското име е Алекси), широко придобилото гражданственост Николай (българското име е Никола), Олег, Игор и т.н. Вкл. умалителни като Серьожа и Альоша. За жените Олга и Катя.
те някои от руските имена съвпадат с наште, ама такива като : Олег,Альоша , Сергей и други подобни - малко не вървят, чуждо-поклоничество и така.А иначе даже баба ми родена 1910г.  беше кръстена Виктория на кралица Виктория. Ама тогава 1 от 10 деца не е набивало толкова ба очи, но и тогава чуждото е било на мода.

FELDMARSCHALL

Ако някой чужденец кръсти детето си с българско име, това приема ли се за чуждополонничество ? :laugh:

Шишман

Quote from: FELDMARSCHALL on 30 April 2021, 21:51:10Ако някой чужденец кръсти детето си с българско име, това приема ли се за чуждополонничество ? :laugh:
Еми поклонил се е на българското- за нас добре, за неговият народ зле.

Panzergrenadier

При социализма, желанието да притежаваш западна аудио-видео техника и изобщо стоки за бита със западен произход беше заклеймено от другарите-комунисти като чуждопоклонничество. Да предпочетеш българското или съветското с по-ниско качество пред западното, само за да бъдеш любител на родното? Човек купува и търси по-високото качество независимо дали е "сделано в СССР" или във ГФР....

Шишман

Quote from: Panzergrenadier on 02 May 2021, 09:34:07При социализма, желанието да притежаваш западна аудио-видео техника и изобщо стоки за бита със западен произход беше заклеймено от другарите-комунисти като чуждопоклонничество. Да предпочетеш българското или съветското с по-ниско качество пред западното, само за да бъдеш любител на родното? Човек купува и търси по-високото качество независимо дали е "сделано в СССР" или във ГФР....
Е те се покланяха на тая техника, като на Бог. Беше смешна работа и тъпа.

Panzerfaust

Покланяха се, защото комунистите държаха хората изолирани и ги караха да използват мизерните им стоки.
Поради тази причина тираджиите и моряците станаха царе - да имаш елементарни неща като "корекомски яйца" или бутилка уиски нисък клас и си върха. Хората пазеха празните бутилки или опаковките от западни шоколади като ценност години наред.