Болградската гимназия

[Hatshepsut]

Първото българско средно училище е основано зад граница

Някак незабелязана остава една трогателна и вълнуваща дата в националния ни календар – 28 юни 1858 г. На този ден в бесарабския Болград е създадена първата българска гимназия от времената на Възраждането – Болградската гимназия.

Идеята за нейното създаване възниква след поредната масова преселническа вълна през двадесетте години на ХІХ в. През 1830 г. в селата с български заселници започва подем в строителството на църкви и училища. Украинският българофил съставя проект за превръщането на Болград в център на българското образование и разкриването в него на Национален български музей. След като се създава цяла мрежа от начални български учебни заведения, на преден план излиза необходимостта от откриването на Централно училище, което да предоставя възможност за завършване на средно образование. Тази идея е подкрепена и от руските власти.

През 1858 г. молдовския княз Николай Богориди приема делегация, упълномощена от българските преселници, в чийто състав влизат Георги Раковски, бесарабските посланици Панайот Греков, Георги Минков, Николай Парушев и др. В молбата си до княза те изтъкват: ,,Ние, долуподписаните колонисти, единодушно желаем да учредим в Болград училище, в което науките да се изучават на български език". Нека да отбележим, че княз Богориди бил българин по произход, внук на Софроний Врачански и близък приятел на Г. С. Раковски, с когото някога е учил заедно, така че не е изненадваща неговата благосклонна реакция на това прошение: ,,Аз съм българин – отвърнал той. – И затова сега на часа ще удовлетворя молбата и желанието на бесарабските българи", след което поставя резолюция: ,,Възлагам това дело на Департамента по църковните дела и народното образование за незабавно осъществяване в пълен обем". Радостта на всички е неописуема, а Раковски драматично възкликва: ,,Най-накрая за нашия народ засия слънцето на надеждата за образование". Така се стига до 10 юни (28 юни нов стил) 1858 г., когато най-сетне е подписан хрисовул (грамота) за създаването на първото българско средно учебно заведение.

Обучението в Централното училище, както е наречена първата българска гимназия, е било достъпно абсолютно за всички заселници, независимо от тяхното материално положение и обществен статус, като единственото условие било те да са православни християни.

Националният характер на гимназията се подчертава и от факта, че първите учители в нея дошли от България. Това били учителят по български език Васил Стоянов, учителят по физика Димитър Ямболов, математиците Иван Салабашев и Александър Попович, учителят по философия и немски език Богдан Горанов, учителя по химия и хигиен Михаил Сотиров, както и преподавателят по немски език Кирияк Цанков. По-късно в преподавателския състав на училището влизат и бесарабски българи, получили образование във висши учебни заведения в Москва, Киев, Прага и Виена – Василий Попович, Теодосий Икономов, Василий Христов, Иван Филипов и др. Някои от випусниците на гимназията също стават учители в нея – Сава Беров (преподавател по Закон Божи), Димитър Начев (учител по всемирна история), Павел Калянджи (инспректор на българските училища в Бесарабия), Иван Иванов (даскал по история на България), Павел Евтушенко, Никола Николаев, Христо Камбурав, Неделчо Попов, Иван Гошев, Димитър Греков и др. След първите учители се отличават и няколко чужденци. Така например по френски език е преподавал поляк, а по фехтофка – италианец. От всичките 55 преподаватели, работили в гимназията от 1858 до 1876 г., 40 са били българи.

Важна роля в живота на училището е играл неговият първи директор. Това е Сава Радулов, роден през 1917 г. в Панагюрище. Учил в Смирна и в Ришельовския лицей в Одеса, той създава едно от първите класни училища в България. Той превежда и написва 18 учебници и се явява един от основателите на Книжовното дружество, поставило началото на Българската академия на науките. Кандидатурата на Г. С. Раковски също е била разглеждана за длъжността първи директор на Централното училище в Болград, но избирането му е било невъзможно, тъй като по това време той е разследван от австрийските и румънски власти за обществено-политическа дейност.

Някои от випусниците, завършили първа гимназиална степен, стават учители и писари в българските колонии. По този повод в. «Дунавска звезда» пише: «Целият български народ гледа на Централното училище в Болград, като на лъчиста звезда, която осенява с благотворните си лъчи българската младеж, която се стреми към обучение».

От 1859 г. до началото на 1864 г. директор на училището е първият български "доктор по философия" Димитър Мутев. През 1960 г. той замисля създаването на общенствена училищна библиотека, като първи внася в нея свои лични книги. А на следващата година гимназията оборудва своя собствена печатна база, която обслужва не само учебното заведение, но и цяла Бесарабия. В нея се печатат учебницици като «Български буквар», «Българска граматика», «Немско-българска граматика», «Френско-български буквар», «Световна история», «Естествена история», «Свещена история» и пр. Тази типография има огромно патриотично и просветителско значение. За периода на своето съществуване до 1878 г. в нея са напечатани повече от 70 книги, 65 от които на български език. През 1863 г. в училището е създаден ученически хор и оркестър, както и театрална група, която подготвя постановки по произведения на български автори като «Райна княгиня», «Изгубена Станка», «Иванко, убиеца на Асеня» и пр. Тези спектакли оказват невероятно емоционално въздействие върху българското национално самосъзнание на зрителите им и се превръщат в истински културни събития за времето си. По този начин гимназията се превръща в център на българския националин дух в цяла Бесарабия и оказва яростна съпротива на опитите за румънизация на местното население от страна на властите. Особено важно значение тя има за всичси българи, живеещи в пределите на Османската империя, които не разполагат със средни училища. Нйните възпитаници, получаващи български дипломи за средно образование, активно се включвали в просветителското движение, освободителната борба, а в последствие и в изграждането на новата Българска държава. Един от първите нейни степендианти, продължили образованието си зад граница е Димитър Греков – първият български министър на правосъдието.

Още от самото начало на своето създаване огромно внимание в гимназията се отделяло на националното и патриотично възпитание на младежите, с цел подготовката на българска интелигенция. Нейни възпитаници стават такива личности от родната ни история като Александър Тодоров – Балан, генерал-полковник Данаил Николаев, финансовият министър Иван Салабашев, българските премиер-министри Димитър Греков (1899 г.) и Александър Малинов (1908-1910), основателят на българската опера Иван Вулпе, Ангел Кънчев, Олимпи Панов, а също и множество други общественици, политически и културни деятели, чиито имена и до днес заемат важно място в бългаскт история, военно дело, наука и култура. Всички те дават своя ярък принос за възраждането, установяването и развитието на скъпата си родина България.

За своята повече от век и половина история, това уникално учебно заведение 9 пъти сменя през години своя статут, минавайки през Румънски лицей, Руска осемгодишна гимназия, Гимназия на император Александър ІІІ, Румънски лицей «Карл ІІ»,

Румынский лицей, средно училище № 1 и т. н., докато през 2007 г. е преобразувано в Областно заведение «Специализирано общообразователно училище-интернат «Болграска гимназия Г. С. Раковски». Днес в него се обучават 353 гимназисти, като и учениците, и учениците постъпват в него чрез конкурс. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на това водещо учебно заведение, играло голяма роля в различните исторически времена. Но независимо от това под каква власт се е намирала Болградската гимназия, тя неизменно винаги се е опитвала да съхрани българския национален дух и да подготвя висококвалифицирани кадри. Неслучайно мнозина сравняват нивото на образованието в нея с университетското образование и я определят като свято за целия български народ училище.

Макар и с двегодишно закъснение, тази година нашето образователно министерство предостави безвъзмездна помощ по повод отбелязаната през 2008 г. 150-годишнина на тази историческа гимназия, изразяваща се в оборудване за мултимедиен център и компютърен кабинет, народни музикални инструменти и народни костюми на обща стойност 201 604,20 лв. Капка в морето наистина, предвид изключителния принос в развитието на просветителското дело сред сънародниците ни в Бесарабия, но да се надяваме, че занапред помощта на държавата към тази българска твърдина ще бъде доста по-сериозна.

http://www.desant.net/show-news/20516

[Hatshepsut]

160 години Болградска гимназия

Болградската гимназия ,,Георги Сава Раковски" е първата българска гимназия от Възраждането, намира се в Болград, Украйна.

Въпросът за българско средно училище в Бесарабия е поставен от бесарабските българи пред руската администрация от средата на 40-те години, но не получава развитие, заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова.

През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.

На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.

Болгарското централно училище ,,Свети Кирил и Методий" е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.

Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си.

През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.

През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като ,,Общ труд" и открито политическия ,,Български глас". От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като ,,Ловчанският владика" на Теодосий Икономов и ,,Изгубена Станка" на Илия Блъсков.

След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.

В края на XX век възстановяването на статута на Болградската гимназия става на 24 август 1993 г., което има значение за цялата българска диаспора. Гимназията е едно от най-престижните учебни заведение в Южна Украйна, където задълбочено се изучава български език и литература, история и култура на българския народ. Съгласно постановление от 5 април 1999 г. на Кабинета на министрите на Украйна, на Болградската гимназия е присвоено името на Георги С. Раковски.

През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна за Болградската гимназия «Георги С. Раковски».

Видни български политици, военни дейци и учени от Бесарабия, завършили Болградската гимназия през XIX век: Александър Малинов (1867-1938) – български политик, премиер на България; Ангел Кънчев (1850-1872) – български революционер и национален герой; Георги Сгурев (1857-1941) – юрист, министър на правосъдието в правителството на Константин Стоилов; Георги Тодоров (1858-1934) – български генерал; Данаил Николаев (1852-1942) – български генерал; Димитър Греков (1847-1911) – български политик, министър в няколко български правителства; Иван Колев (1861-1917) – български генерал; Иван Салабашев (1853-1924) – български политик; Йов Титоров (1854-1924) – български политик, министър в няколко български правителства; Олимпий Панов (1852-1887) – български военен деец; Порфирий Стаматов (1840-1935) – юрист, министър на правосъдието в правителството на руския генерал Казимир Ернрот; Александър Теодоров-Балан – академик, първи ректор на Софийски университет ,,Св. Климент Охридски"; Димитър Агура (1849-1911) – историк, академик, три пъти ректор на СУ ,,Св. Климент Охридски"; Иван Вулпе (1876-1929) – оперен певец.

https://www.glaspress.rs/

[Hatshepsut]

Апостола на просвещението д-р Димитър Мутев

Безарабските българи тачат своя духовен наставник, но у нас името на този възрожденец е напълно забравено

На 13 януари 2014 г. в гробищния парк до църквата ,,Св. Митрофан" в гр. Болград, Украйна се провежда панихида по случай 150 г. от възнесението на д-р Димитър Мутев. Той е първият българин, получил научна степен ,,доктор по философия", дългогодишен директор на Болградската гимназия, неуморим радетел за българската просвета и култура сред бесарабските ни сънародници. На затрият преди време, но вече новооткрит гроб ще бъде положена паметна плоча и ще бъдат поднесени венци от ученици и общественици. На 14 януари т.г. БНР подготвя специално предаване за един от най-интелигентните ни възрожденци.

Роден на 4 (16 нов стил) септември 1818 г. в Калофер, д.р Мутев умира на 13 януари 1864 г. За да се простят с него идват хиляди бесарабски българи. По непотвърдени сведения, мраморният паметник с неговата снимка е бил съхранен до 1963 г. Сетне на това място е бил издигнат нов метален кръст, на който е било изписано името, датата на раждане и датата на смъртта. От около 1995 г. гробът е заличен – останала е само циментовата поставка на кръста...
Димитър Мутев е първият българин, завършил висшия курс на Ришельовски лицей. Учи една година в Бонския университет, след което се прехвърля в Берлински университет, който завършва през 1842 г. Веднага след това започва да учи аспирантура и защитава и докторска дисертация. Мутев владее свободно десет езика: руски, френски, немски, английски, гръцки, румънски, италиански, турски, латински и старогръцки. Неговата начетеност е голяма и респектираща.
Когато българската община в Цариград взема инициативата да започне издаване на сп. ,,Български книжици", за пръв редактор е поканен д-р Димитър Мутев. В първата книжка на списанието, излязла през 1858 г., главният редактор се обръща към читателите в уводната програмна статия със следните думи:
"Любезний народе! Върви, върви напред! Ти много си назад от другите народи, затова, когато си се пробудил от мрака и невежеството, трябва да удвоиш и утроиш своите трудове и попечения и нищо да не жалиш, за да просветиш себе си с потребните науки и познания".
Много бързо сп. ,,Български книжици" се превръща в духовен център за българската интелигенция. Няма виден български възрожденец – общественик, писател, публицист, учител, свещеник, който да не е публикувал тук статии, литературни творби, рецензии, бележки, дописки. ,,Български книжици" е най-доброто българско възрожденско списание, което дълго време – дори след Освобождението на България, е смятано за образец на обществено-литературно издание.
На неговите страници са публикувани стихове и на първата българска поетеса — Елена Мутева (1829-1854), сестра на Димитър Мутев. Тя живее в Одеса, събира и публикува български фолклорни песни, превежда от руски няколко книги, но това даровито девойче почива едва на 25-годишна възраст.
През август 1859 г. Попечителният комитет на Централното българско училище "Св. св. Кирил и Методий" в Болград кани д-р Мутев за директор на училището. Той добре разбира, че тази гимназия има общонационално значение и въпреки влошеното си здраве се заема да издигне обучението в училището на високо равнище. Успява да събре отличен учителски екип: Васил Попович – учител по български език и литература, завършил Московски университет;Теодосий Икономов – преподавател по старобългарски език, учил в Киев и Прага; Иван Филипов – учител по математика, завършил висше образование в Киев; Никола Казанакли – учител по история и география, завършил в Яш, а сам Димитър Мутев преподава физика и естествена история.
Финансирането на гимназията било уредено още преди откриването ѝ на базата на доходи като такси от обществени имоти, от риболова в езерата на Бесарабия, от два плавателни моста, от петте кръчми и от земите, дадени под аренда. И това позволява на директора да реализира идеята си Болградската гимназия да стане център за духовна пробуда и национално самосъзнание и на българските колонисти, и на българите в поробеното отечество, на всички българи.
За тази цел директорът основава пансион за учащите се от околността и за дошлите от България. На учениците в пансиона се дава безплатна храна, зимна и лятна униформа, бельо, учебници и всички необходими учебни помагала. Само родителите на ученици от Болград трябвало да плащат такса съобразно материалните си възможности, за всички останали деца всичко било напълно безплатно.
От Болград, въпреки крехкото си здраве, като истински апостол Димитър Мутев обикаля всички села, където учителите са били уволнени, а българските училища превърнати в дюкяни и кръчми. Убеждава общините да възобновят час по-скоро училища, закрити вследствие присъединението на Бесарабия към Молдова (1856), а там, където ги няма, незабавно да се открият. Никой по-добре от него не разбира целта и предназначението на това училище, попаднало под румънска власт по силата на Парижкия договор след Кримската война, когато Бесарабия е взета от Русия и предадена на Молдова. И Мутев прави всичко възможно болградското централно училище наистина да стане общобългарски образователен център.
Нещо повече – новоназначеният директор успява да убеди Попечителния комитет да закупи печатарски машини от Прага и през октомври 1861 г.заработила печатницата на Болградската гимназия. За 17 години равносметката е доста богата – непретенциозната ,,училищна типография" при Централното училище в Болград се оказва българската възрожденска печатница с най-много издания на български език – 64 книги и 4 периодични издания (сп.,,Духовни книжки", сп. ,,Общ труд", в. ,,Български глас", в. ,,Пътник"). Сред авторите на отпечатаните в Болград книги и учебници можем да посочим такива видни възрожденци като: Никола Козлев, Сава Радулов, Илия Блъсков, Павел Калянджи, д-р Васил Берон, Рашко Блъсков и др.
С тази своя дейност Димитър Мутев продължава в известен смисъл дейността си от ,,Български книжици". В началото на широката програма, начертана от директора за новооткритата печатница, е излязлата под негова редакция още през 1862 г. книга ,,За длъжностите на человека" от Силвио Пелико, превод от италиански от неговия първи братовчед Димитър Ст. Тошкович.
Интересно е да се спомене, че създаването и разработването на Българо-румънската печатница в Болград. Димитър Мутев полага много усилия, но успява да направи град Болград център на народната просвета, който да поддържа националното съзнание на българските колонисти, на българите, преселили се от България. За да се издейства от румънското правителство разрешение за откриването на печатница и издаването на ,,журнал", Мутев уверява, че ще се публикува двуезична литература. И наистина се издават книги и вестници и на румънски език. (Вече 150 години няма друго средно учебно заведение, което да има или да е имало печатница и издателство (Караиванов 2008).
За появата на печатницата съществена роля играе Евлоги Георгиев от Галац, както се вижда от кореспонденцията му с Димитър Мутев. Едно рядко ползотворно сътрудничество. Евлоги Георгиев установява връзка със съвременни европейски типографски предприятия, подпомага болградчани да ангажират печатари и словослагатели, да се ориентират за оборудването, да го закупят, да го доставят. Негова заслуга е безупречната финансова документация и последвалото ускореното въвеждане на печатницата в действие. Всичките писма на Евлоги Георгиев до директора Мутев са подписани ,,Ваш приятел" .
Болградската общественост ентусиазирано подкрепя трите създадени в Болград взаимносвързани институции: централното училище, издателското средище и училищната библиотека. Те от своя страна ,,стимулират и подпомагат просветното и културното издигане не само на отделната личност, подпомагат формирането на обществено мнение, насърчават тежненията за духовно единство с единородните в отечеството".
По такъв начин българските преселници ,,отстояват една относителна административна и културно-национална автономност в рамките на румънската държава" и показват забележителен ,,напредък в просветното дело и оживление в обществения живот, съпреживяват процесите на Българското възраждане. Тук се крие разковничето, което обяснява масовото им участие в борбата за свобода и възстановяване на българската държавност"
Последните дни от живота на Димитър Мутев са изпъленни с обич и почит към него. Дълги години забележителният ни възрожденец боледува от туберкулоза, а огромните му обществени усилия изтощават допълнително организма му. На 14 януари 1864 г. той умира. Погребан е два дни по-късно, като да го изпратят и простят с него дошли хиляди бесарабски българи.
,,Всички ученици и болградски граждани обичали и почитали Мутева за неговия просветен ум, енергия и честност. Членовете на училищния попечителен комитет винаги изпълнявали волята му. Неговата дума била за тях закон. За жалост слабото здраве на Мутев почнало да пречи на неуморната му дейност. Та и още преди той често и [за]дълго боледувал" (Начов 1927: 416).
В разцвета на творческите сили, само на 46 години, угасва един от най-подготвените, най-даровитите, най-надеждните българи и оставя своето дело недовършено, своите книги недописани. ,,По онова време много рядко били учените българи като него. Голяма загуба за народа ни!" (Начов 1927: 416).
Не се сбъдват сватбените пожелания на Найден Геров: ,,Научавам ся... че сте дошли... в Цариград, и още с млада булка, та ида да Ви чес[т]итя и да Ви пожелая да сте дълговеки и да поминете сладък живот, да стигнете да видите от унуки унуки".
Съобщение за смъртта на директора Мутев излиза във в. ,,Българска пчела" (№ 35/24 януари 1864: 4): ,,Писмата ни от Болград ни известяват жалостната случка за смъртта на г. Димитра Мутева, директор на Болградското централно училище, което се случило във вторник 14 януари през нощта. Г. Мутев падна от една зла и продължена болест. Обрядът на погребението му са извърши на 16-ти януяри с приличната почет. Четири слова се изрекли от учителите на Болградското училище над носилото му. ,,Както подобава на полиглот, бил изпратен със слова ,,на три езика: български, влашки и руски".
Преклонението на съвременниците пред делото на Димитър Мутев е всеизвестно. И след десетилетия няколко автори пишат, че ,,и до днес старите болградчани споменуват името на Мутева с почит" , че ,,Мутев е оставил много добър спомен, който и до ден-днешен се предава от родители на деца", че ,,името му и досега се споменува с уважение". А Йов Титоров пита: ,,Кой е Мутьев и достатачно ли е да кажем и ние – директор на Централното в Болград училище?" И сам си отговаря ,,Не е достатъчно. Хора като Мутьева, трябва да се помнят...".
Знак на особена почит и преклонение е овалният портрет на директора Мутев в тежка скъпа рамка от черно дърво. Портретът, изработен вероятно по примера на портретите на ректорите в европейските университети, несъмнено е дело на попечителния комитет, с който директорът е работил.
,,Преди години в актовата зала на нявгашното Болградско централно училище /превърнато след руско-турската война в 1877–1878 и присъединението на Бесарабия обратно към Русия/ в гимназия Александър ІІІ – стоял окачен на стената ликът на Мутева, изписан още приживе от един от неговите почитатели Киншнер (учител по рисуване и краснопис в казаното училище), чех от Прага. Дали и днес този портрет стои в казаната стая, много се съмнявам". А преди Начов Йов, Титоров говори за портрета и посочва друг художник: ,,изписан, ако паметта ни не лъже от италианецът Сикко, учител по рисуване в Болградската гимназия през 1869–1877".
,,В тази актова зала г. проф. А. Теодоров-Балан виждал също окачени на стената две със златни букви дипломи на Мутева – едната на латински, а другата на руски... Кога после се върнал от Прага, тях ги веч нямало там" (Начов 1927: 417, виж и Теодоров-Балан 1988: 37).
Тези светини, скъпи за българите, не са потърсени от нашите официални институции и даже не са снимани, за да заемат поне техните копия подобаващо място в Националния музей на България.
В Болградската гимназия, която поради високите си стандарти е наричана ,,първи български университет", до 1888 г. завършват 21 випуска (първи випуск – 1867 г.) с общ брой дипломирали се 203 българи и 11 ученици от друга националност. Възпитаниците на тази гимназия получават образование на европейско ниво. Отлично подготвени по немски и френски, те продължават да учат в университетите на Франция, Швейцария, Германия, Австро-Унгария, Русия. Българските студенти изненадват още в началото университетските си преподаватели със своя интелект и се изявяват като отличници. Учудващо е, че част от тях – 19 души – получават стипендии от Болградската гимназия, а това е прецедент за европейските университети.
Изминали са вече 150 години и все още не е известно някоя друга гимназия да дава стипендии на изявили се ученици. И още нещо. Шокиращ е ,,размерът на болградските стипендии – 6 до 8 пъти по-висок от държавните стипендии във Франция, Германия, Австро-Унгария" (Караиванов 2008: 17, 19–22, 60).
Основите, положени от Димитър Мутев, на ,,това свято българско учебно заведение", както го нарича Христо Ботев, и семената, посети в духовната нива на българите поникват, изкласяват и дават смайващи плодове. Болградската гимназия подготвя един от първите отряди на българския културен елит преди Освобождението. От Болградската гимназия идват образовани българи и вливат своите сили във възраждащата се българска култура.
Заслугите на Димитър Мутев към българското образование, наука и книжнина са огромни. Той застъпва и провежда идеята, че книжовният български език трябва да се изгражда на основата на народните говори. Най-голямата историческа заслуга на д-р Димитър Мутев е, че той превърна за четири години Централното българско училище в Болград в първата българска гимназия — Болградската гимназия, едно елитно средно училище на европейско ниво.
 
Какво е признание му в наше време? За 110 годишнината на Болградска гимназия са отпечатани две пощенски марки – едната (№ 2146) със сградата на гимназията и другата (№ 2147) с портрети на основателите на гимназията – Димитър Мутев, княз Никола Богориди и временния директор Сава Радулов.
В този напрегнат последен период, 1859–1864 г., се очертава ръстът на организатора и администратора, на педагога и редактора, на твореца и преводача, на родолюбеца и човека, на основателя и директора на Болградската гимназия Димитър Ст. Мутев.
Цялостният принос на Димитър Мутев остава в културната история на България. Над делото му тегне сянката на забрава, но то не може да бъде нито отминато, нито заличено. Въпреки че на негово име няма кръстено нито едно училище, нито една улица. Нито в Пловдив, нито в София. За него няма нито една обстойна студия. Да не говорим за монография. Споменава се бегло, тук-там като крайпътен камък, маркиращ с блясъка си развитието на новобългарската култура.

https://www.fakel.bg/index.php?t=3337