• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 01:08:58

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12752 Posts

Шишман
4941 Posts

Panzerfaust
792 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21100
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 47
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 45
Total: 45

Езически храмове и светилища по българските земи

Started by Hatshepsut, 25 July 2018, 15:13:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ехо от древността: Мегалитният валун Марков камък в Странджа

Странджа – загадъчна и омагьосваща, съкровищница, която пази следите на минали епохи – живи и застинали. Сред тях е и тракийското мегалитно светилище Голям камък или Марков камък. Древното култово съоръжение се намира в землището на село Долно Ябълково, на полегат склон, източно от връх Китка.



Марков камък или Голям камък в Странджа е следа, оставена от древните обитатели на земите ни, една от стотиците подобни, но отличаваща се с внушителните си размери. Представлява мегалитен валун с височина 8 м, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които, според народните поверия, се пълнят с лековита вода. Местните хора ги наричат ,,очите на Бога". Вярва се, че дъждовната вода, която се събира в ямките, е лековита и помага при безплодие и проблеми със зрението. А ако се провреш през процепа под валуна - ,,провиралката", ще бъдеш здрав през цялата година.

Мегалитното съоръжение е датирано от XII– VII век пр. Хр. Предполага се, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха, което се е намирало на същото място около XII век пр.н.е. Откритите на място артефакти дават основание да се смята, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня Майка.



В миналото всяка пролет край мегалитния валун се правел голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), а други посочват 6 май (Гергьовден). Марков камък е свързан с множество легенди. Една от най-разпространените от тях, е че Богородица е изпуснала камъка: Божията майка искала да помогне в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че ,,богородичният" скален отломък лекува безплодие. В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично, жителите на околните села се събирали край Големия камък за курбан и молитва.

Формата на мегалитния валун, наподобяваща космическото яйце - важен елемент от орфическата космогония, както и скалната арка в съседство, дават основание да се предполага, че са свързани с древен посветителен ритуал. Околния релеф образува обърната на северозапад отворена дъга, по която са разположени долмените, а Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.

Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година. Изградена е и малка стълба, по която може да се изкачите на валуна, а околният терен е леснодостъпен и приятен за разходка, особено през пролетта.

https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-mountain/from-the-past/7924-eho-ot-drevnostta-megalitniya-valun-markov-kamak

Hatshepsut

Тракийското светилище Харман Кая


Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес не по-малък от този към Перперикон и Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено, за разлика от другите две, които освен разучени, са и достатъчно рекламирани. За Харман кая това обстоятелство всъщност е добро. Липсата на тълпи от туристи тук  е запазила онова рядко усещане за тайнственост и уникалност, каквото доскоро можеше да се изпита на Белинташ и което все още цари край Глухите камъни. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши. В превод Харман кая означава равна скала, идва от ,,харман" – равен, като думата се използва и за двор, и ,,кая" – скала, използвана още за плато. Платото е с относително ниска надморска височина – 428 метра в най-високата му точка, но впечатлява с гледката, която се открива към околността и която вероятно обяснява причината това място да е избрано за светилище.

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина от 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода) или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север, и с диаметър на кръговете от 0.3 до 1.4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.


Ясно очертаните полукръгове на Големия харман


Врязаните в скалата линии на Малкия харман

Каменно корито и щерни с преливници

Издълбани са два трона – единият в западната част на малката площадка, а другият в северния край на голямата площадка, като и двата са обърнати в посока североизток. Запазени и до днес са щерните в скалите, шарапаните, изсечените стълби. Скалите на платото са с червеникав отенък, съставени от риолити и вулканичен туф. Харман кая е образуван в участък от Нановишката калдера. Преди милиони години районът е бил подложен на активна вулканична дейност, а тектоничните процеси обясняват напукванията в скалите и образуването на процепи в тях.


Каменно корито и щерни с преливници


Уникалните камъни на Харман кая


Входът на пещерата в основата на Харман кая

Как се стига до Харман кая

Светилището е разположено между Момчилградското село Биволяне и махалата му Долна Чобанка като по-удобен и лесен за него е пътят откъм Долна Чобанка, който освен това е и указан с табели още от Момчилград. От Момчилград тръгвате за с. Равен и продължавате за махала Долча Чобанка. След края на селото вдясно от пътя има табела, сочеща към платото. От нея по широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Пещерата в платото Харман кая

По-трудно ще Ви бъде да намерите пещерата в основата на Харман кая. Тя е трудно достъпна и се намира в основата на по-ниска площадка под високата част на платото. И така, на входа на самото светилище, заставате пред първия харман, намирайки се с лице към него, тръгвате надолу и наляво от хармана през гората. Тук пътеката се губи, а после съвсем изчезва. Ориентир ще Ви бъде самото плато, Вие трябва да се спуснете в основата му. Ако сте се ориентирали правилно, няма как да пропуснете пещерата. Тя е трудна за откриване, но веднъж след като сте стигнали там, лесно можете да влезете вътре. Внимавайте, обаче, тъй като се обитава от прилепи, и подплашени от присъствието Ви, те вероятно ще започнат да кръжат наоколо.

https://keepliving.eu/kak-se-stiga-harman-kaya/

Hatshepsut

България отвисоко - Белинташ



Тракийско скално светилище ,,Белинташ" - Belintash - Thracian rock sanctuary, Bulgaria


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Вълчев "Извънградските светилища в римската провинция Тракия":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3334

...както и книгата ан Янко Тодоров "Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3306

Hatshepsut

Огромен храм на Дионис е имало в античността край село Стройно


Огромен храм, най-вероятно посветен на бога на виното и веселието Дионис е имало в античността край елховското село Стройно, съобщи ръководителят на археологическите разкопки проф. д-р Даниела Агре, която припомня, че проучванията там са започнали като спасителни след иманярски щурм с багери през 2014-а година.

През миналото лято на терена е било осъществено геомагнитно проучване, което е очертало граници от близо 35 дка на  архитектурен комплекс, чийто основна сграда е разположена върху 25 дка.

Комплексът е с трапецовидна форма,чийто ъгли са ориентирани по посоките на света, изграден е от верижни помещения, като от южната страна е имало вход, маркиран с колони.

В източната част ясно личат очертанията на  характерна за античността перистилна сграда.

Във вътрешността е оформено дворно пространство с площ от около 15 дка, край който е имало колонада, коментира проф. Агре.  Тя уточнява , че в самия център на това пространство са установени основите на сграда, издигната под формата на две вписани една в друга окръжности, което дава основание тя да бъде интерпретирана като храм /толос/. Според нея обектът няма аналог на проучените до сега у нас.

Храмът е с външен диаметър от 37 м, от досега проучените около 1/5 -та от него ставало ясно, че той е бил от две части:вътрешна кръгла сграда и външен, покрит с керемиди коридор.

Най-вероятно вътрешната сграда е била  без покритие и ритуалите в нея са извършвани под открито небе.

От началото на разкопките това лято е разкрит и участък от колонадата образуваща перистилния двор. Тя е била изградена от мраморни бази и колони, като разстоянието  между базите е 3,30 м, а предполагаемата височина на колоните е около 3,0 м. Предполага се, че те са били общо 120. Намерени са следи от водопроводна система, както и различни предмети от бита и култа; мраморни детайли от украсата на помещенията; голям мраморен съд; керамични и стъклени съдове, накити, монети, апликации и др. Техният анализ позволява да се локализира времето на изграждането около втората четвърт-средата на ІІ в. /тогава империята се управлява от  Антонин Пий /138-161 г./.

Храмът прекратява функционирането си след опожаряване в последната четвърт на ІІ в., най вероятно след смъртта на император Комод. /180-192 г./

Аналогично описание на кръгъл храм без покрив отгоре, където се извършвали обредите има от древния историк Светоний Транквил , който описва посещението на Гай Октавий /баща на бъдещия император Октавиан Август в Родопите.Проф. Агре припомня, че само на около 300 м встрани от сегашните разкопки / в Райкова могила/ през 2014-а година експедицията й откри мраморен саркофаг, където са били положени кремирани останки от млада жена и богати златни дарове:огърлици, пръстени, обеци и пр. На спецално площадка извън саркофага пък са намерени бронзови съдове, като  два от тях /патера и ойнохое/ са  с украси от сцени, посветени на Дионис  имаше  на специална площадка до саркофага. Това дава основание за предположения, че погребаната там е била една от главните жрици на храма.

Следи от обитаване на мястото има от ранножелязната епоха, като в по-късните времена животът е бил интензивен, за което говорят голямото количество импортна луксозна керамика; амфори от континентална и островна Гърция, както и  монети, сред които има и сечени от тракийския цар Реметалк І (13/12 г.пр.Хр.- 12 г.сл.Хр.).

Хипотезата за храм на Дионис засега е работна, уточнява проф. Даниела Агре, която е категорична че обектът е изключително благодатен и след цялостно проучване може да се превърне в притегателен културно-исторически маршрут.

Тя не изключва сградният комплекс да е бил императорски домен резиденция или голям храмов комплекс, свързан с култа към императора или някое от античните божества , но крайният отговор може да бъде даден след цялостни проучвания, които ще продължат години наред.

Тазгодишните разкопки на терена край село Стройно са станали възможни с финансовата подкрепа на международната фондация ,,Хоризонти" и съдействието на  Етнографско-археологически музей – Елхово, чийто директор Христо Христов е част от екипа на експедицията. Те ще продължат до края на август, след което част от разкритите основи на храма ще бъдат консервирани, а други покрити и зазимени.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/ogromen-hram-na-dionis-e-imalo-v-antichnostta-kraj-selo-strojno-220030

Hatshepsut

Тракийско скално светилище Баджалията край с. Стрелково, Силистренско


https://drumivdumi.com/

Къде се намира и как се стига

Скалното светилище Баджалията се намира до село Стрелково, община Кайнарджа, на около 34 километра южно от Силистра.

Минава се през цялото село Стрелково и се излиза от него, като асфалтов път води малко след последните му къщи. След асфалта продължава стабилен чакълест черен път. При внимателно каране може да го изминете с лека кола. Ако продължите пеша – съветвам ви да изберете този вариант – имате десетина минути ходене пеша до обекта.


Суходолието на река Табан, до Баджалията

За ориентир – черният път слиза до една поляна, а светилището се намира високо в скалния венец от дясно. Има стълби и на места метални парапети, които улесняват и подсигуряват достъпа до обекта.


Светилище Баджалията: тунелът

След стълбите се преминава през къс тунел в скалите, след който се стига до самото светилище. То се състои от една отделна странична скална ниша и голяма галерия с размери около 7 х 10 м и височина около 6 м, с няколко ниши в стените и дупки в тавана.


Страничната ниша

От светилището се открива добър изглед към района.

Няколко метра преди тунела от стълбите нагоре се отделя тясна пътечка, която стига отгоре върху светилището. Трябва да се внимава, защото пътеката е камениста, а отгоре са отворите на дупките – комините.


Над скално светилище Баджалията: големият комин

Горе изгледът е още по-красив.


Над скално светилище Баджалията: поглед към района

С какво е интересно скалното светилище Баджалията

Скалното светилище е разположено в суходолието на река Табан (Малък Канагьол), която до преди стотина години била пълноводна. Местните наричат светилището Баджалията. Името произлиза от турската дума баджа – комин. И наистина – на тавана на голямата галерия от светилището има няколко отвора – комини.

Проучвания

Открито е преди повече от 20 години от археолози от Крайдунавска Добруджа като част от по-голям древен култов комплекс, състоящ се от още светилища, олтари, култови площадки и ями, разположени по протежението на Табан. През 2004 г. обектът е проучен от археолозите Диана Гергова, изтъкнат български учен-траколог, и Георги Атанасов от археологическия музей в Силистра. По откритата при разкопките керамика е установено, че светилището е било използвано през дълъг период от време – от ранната Желязна епоха до Късната античност.

За огромно съжаление, светилището е ограбено от иманяри преди официалните проучвания.

Легенди

Тукашните земи в древността са били населявани от тракийското племе Гети, които почитали бога Залмоксис и вярвали в безсмъртието на душата и задгробния живот. Затова се смята, че светилището е посветено на него.

Според бащата на историята Херодот, Залмоксис наистина съществувал. Той бил роб на Питагор на остров Самос в Егейско море. Залмоксис се освободил и забогатял, след това се върнал в Тракия, станал цар и посвещавал съплеменниците в учението на Питагор за безсмъртието на душата и нейното преселване.

Познати са четири обреда, свързани със Залмоксис: събиране в андреона (зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземната пещера, човешки жертвоприношения, стрелба с лък към небето.

Първият обред е свързан с пирове.

Вторият обред е свързан с безсмъртието на душата. Според Херодот, Залмоксис се скрива за три години в подземна пещера, през което време го смятат за мъртъв. Показвайки се през четвъртата година, той накарал хората да смятат, че безсмъртието е възможно.

Жертвоприношенията – третият обред – били жестоки, защото в жертва се пренасяли хора. Жертвата наричали пратеник до Залмоксис. Хвърляли я върху три копия – ако умре, значи богът е благосклонен, ако не – избирали друга жертва, а старата оставяли да умре бавно в мъки от раните си.

Стрелбите с лък към небето били срещу гръмотевиците.

Тракийското светилище Баджалията е не само любопитно, но и разположено в много красив карстов район. Интересно е също, че село Стрелково, край което се намира, е разположено сравнително ниско, а светилището и суходолието са още по-ниско. На място направих асоциация с долината на река Русенски Лом.

Съвет: за спокойно разглеждане на светилището си предвидете поне 30-40 минути.


Тракийско скално светилище Баджалията край с. Стрелково



Тракийско скално светилище Баджалията

Hatshepsut

Пропастна пещера Гълъбарника крие неизследвани кула, стълби и олтар от древността

Пещера Гълъбарника до село Кунино крие тайна от древността. В непристъпната утроба са скрити полуразрушени кула, стълбище и олтар на Великата богиня майка.


Hatshepsut


Hatshepsut

Бегликташ – главното светилище на тракийското племе скирмиани


Там, където Странджа планина и морето се срещат, оградено от дъбова гора, се намира едно от най-големите тракийски светилища Бегликташ. То е само на 4 км южно от от гр. Приморско, на около 40 км от Бургас, разположено на най-високата част на издадения в морето Маслен нос, в границите на ловно стопанство Аркутино. Наименованието идва от турските думи ,,беглик" (данък в натура) и ,,таш" (камък), тъй като по времето на Османското владичество на мястото турците събирали данък върху добитъка от българското население. Бегликташ е пряко свързан с култа към бога Слънце, затова избрахме да ви отведем там в деня на зимното слънцестоене (22 декември), когато според сведенията предците ни чествали деня на възраждащото се Слънце.



,,Първите податки за мястото са от XIV в., преди н.е. – разказва Борислава Кирова, уредник на Историческия музей в Приморско. – След Освобождението на България през 1878 г., светилището става известно благодарение на чешкия изследовател Карел Шкорпил, който, заедно с братята си Херман и Владислав, полагат основите на българската археология. Те изследват културните пластове по река Ропотамо и забелязват един от валуните на светилището, под формата на обърнато сърце. Кръщават го Апостол таш. Оказва се, че това е един от най-големите мегалити на Балканския полуостров, където траките са се прекланяли пред бога Слънце. В деня на лятното слънцестоене, при изгрева, слънчевият диск може да бъде видян в отвора на мегалита. Точно тогава траките правели ритуали, свързани с богинята Майка и бога Слънце. Счита се, че именно там посветените преминавали от земния в подземния свят."



Съвременните проучвания на скалния комплекс започват прз 1972 – 1973 г., в рамките на Ареологическата експедиция ,,Аполония – Странджа", под ръководството на проф. Александър Фол, но едва едва през 2002г. светилището става известно. Тогава археоложката Цоня Дражева от историческия музей в Бургас, заедно с екипа си подрежда падналите мегалити по предполагаемите им места. Изработен е общ план на светилището и разположените в него обекти с тяхното предназначение. Сред тях са жертвеникът, тронът, свещената площадка, менхирът със стъпката на бога Слънце, вдлъбнатините по голямата скала, отражение на съзвездието Плеяди и брачното ложе:



,,Самото брачно ложе е сякаш в една стая, скрито от погледите на хората. Непосредствено преди него има две есхари, където принасяли даровете – продължава разказа си Борислава Кирова. – Това били семена, билки, ядки, цветя, носени в глинени съдове, които били разбивани на самото място, като част от ритуала. На свещената площадка, осеяна от множество улеи, траките смесвали четири свещени течности – вода, вино, мляко и зехтин.



Водата символизирала водните стихии, млякото – въздуха, растителното масло – огъня, а виното – земята. По улеите течностите се събирали в общо вместилище до пълното им смесване, за да съставят Космоса."

В деня на лятното слънцестоене, жрецът заставал в свещената пещера – Утроба, намираща се зад Апостол таш. Заедно с първите слънчеви лъчи, той се появявал в центъра на мегалита.



Този ритуал символизирал раждането на Хероса от Утробата. Времето за ритуалите се определяло от слънчевия часовник, където някога били разположени 16 плочи. Мястото било много важно, защото именно там оракулът правел своите гадания и предсказания, според месеца и деня в годината.



Племето избирало своите ,,просветени", благодарение на т.нар. лабиринт, в североизточната част на светилището:

,,Няколко пъти в годината там водели 14-16 годишни момчета, които преминавали с вързани очи през различните изпитания – продължава Борислава Кирова. – В едно от тях била пресъздавана легендата за Орфей, който слязъл в царството на мъртвите да търси своята любима Евридика. Много било важно и по какъв начин избраните ще преминат през десетметровия процеп.



Издълбаните в скалата на ритуалната площадка Плеяди, също били част от изпитанията, а момчетата, които успявали да ги открият, ставали съгледвачи."



Самото светилище просъществувало до V век от н.е., когато териториите стават част от Римската империя. С навлизането на християнството през IX век, в малкия залив е построена църквата ,,Св. Параскева". До останките ѝ в закътания залив отвежда малка пътечка от светилището.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101393360/begliktash-glavnoto-svetilishte-na-trakiiskoto-pleme-skirmiani

Hatshepsut

Чудотворното светилище край Стоманци

Пробитият камък, Светилището, Провиралките, Пещерите, Вятърният камък .... Много имена и всички определят само едно място – древното тракийско светилище край Кирковското село Стоманци


Hatshepsut

Тракийският скален култов център по р Табан, Силистренско Свещената долина на Залмоксис