Български Националистически Форумъ

Днес обнових модула Contact Page до версия 7.1

https://custom.simplemachines.org/mods/index.php?mod=377

СОФИЯ, 
29.03.2023 10:51
 (БТА)
ЕТИКЕТИ
Създадено БГ
Пътят на откриването на шестия сърдечен тон от проф. д-р Иван Иванов Митев (1924-2006) е дълъг и сложен, но това е българското научно откритие на 20-и век. Това каза в интервю за БТА акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е син на проф. д-р Иван Митев.

Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон, отбеляза акад. Ваньо Митев.

Той съобщи, че през 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

 

Следва пълният текст на интервюто:


- Проф. Митев, на Вашия баща проф. д-р Иван Митев се дължи българското научно откритие за шестия сърдечен тон, което е обявено за българското научно откритие на 20-и век. Разкажете как проф. Митев е направил това забележително научно откритие, което е много важно за медицината?

- Пътят на откриването е доста дълъг и сложен. "Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е в действителност нов сърдечен тон. Не можах лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател", казва моят баща проф. д-р Иван Митев.

Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание! Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още изпитания, в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област.

На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Иван Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

 
- В чест на откритието за шестия сърдечен тон, направено от проф. д-р Иван Митев, е издадена и единствената марка в света, която е свързана с кардиологията. Кога и как е станало това събитие?

- През 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

 

- Какво е приложението на откритието за шестия сърдечен тон и помага ли то за по-точната диагностика на сърдечните заболявания?

- Какво представлява шестият сърдечен тон? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен тон се намира вътре в сърцето и се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола.

Описаният тон е регистриран при здрави и сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа; при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този тон е само патологичен.

Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това означава, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този тон се среща рядко - при около 1 процент.


- Какви други научни изследвания оставя след себе си проф. д-р Иван Митев и в какви области на медицината са те?

- Кандидатската работа на проф. Иван Митев е свързана с проблема за детската смъртност. Тя е още по-актуална сега. Още в края на петдесетте години на миналия век той предупреждаваше за опасността от намаление на населението и бе голям радетел на стимулиране на мерките за повишение на раждаемостта. Най-важното е, че решенията, които той предлагаше години наред, са актуални особено днес. Това е първият дисертационен труд, защитен в Научния институт по педиатрия.

 

- Вашият баща работи и в Научния институт по педиатрия (НИП), какви са неговите научни постижения в НИП, където е бил на различни длъжности в йерархията - от научен сътрудник до директор?

- От 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. д-р Иван Митев е в Научния институт по педиатрия, сега СБАЛДБ "Проф. Иван Митев". Това е човекът, първи защитил дисертационен труд. Имаше изключително оригинално мислене и за това има значка - за изобретател и рационализатор. Искам да разкажа една много показателна история в този смисъл. На него му хрумна идеята, че ако спортисти, като колоездачи, футболисти, гребци и т.н. се облекат в еластични клинове, това ще подобри венозния отток и съответно ще отдалечи настъпването на мускулната умора. Беше се свързал с професори от ВИФ (Висш институт по физкултура, сега Национална спортна академия), за да направят експерименти в Белмекен. Поради мудността на въпросните професори, това не се осъществи, но идеята стана обществено достояние и от нея се възползваха спортистите на тогавашната Германска демократична република (ГДР), които тренираха с нашите национали на Белмекен. И така, на олимпийските игри през 1980 г. в Москва, гребците на ГДР се явиха с такива клинове и обраха златните медали. Оттогава масово еластични клинове се използват от елитните спортисти, достатъчно е да се гледа един футболен мач.


- Проф. д-р Иван Митев дълги години е бил и национален консултант по педиатрия. Кои са неговите успехи в тази медицинска област?

- Успехите на проф. Иван Митев в областта на детското здравеопазване, като организация, развитие, намаляване на детската смъртност и други, не са свързани само с длъжността на национален консултант.

От започването на своя професионален живот през 1950 г. до последния си дъх това беше една от основните му задачи - подобряване на детското здравеопазване. Моят баща беше с огромен организационен опит, с хъс към новото на всяко едно ниво, с умение за работа с хората.

Неговият първи дисертационен труд е посветен на детската смъртност в Русенска околия, която обхваща сегашните окръзи Русе, Разград и Силистра, на които е бил околийски лекар. Негова е заслугата за организацията на работата, обучението на персонала и откриването на млечни кухни в тези области.

През 1950 г. е инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период в Русенска околия, най-вече в областите Разград и Силистра, здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока. От 1953 до 1960 г. проф. Митев е началник на същия отдел. Работейки всеотдайно и с младежка целеустременост, той допринася много за изграждане и укрепване на здравеопазването в този район на България. Убедителен факт за големия прогрес е неколкократното снижение на детската смъртност за кратък исторически период. Това се отнася с особена сила за района на Лудогорието.

През 1956 г. изживява една от инфарктните си ситуации като лекар и администратор - борбата с полиомиелитната епидемия, развила се в град Русе. "Затворихме училища, детски градини и ясли. Пълна забрана на децата да излизат от къщите. По цял ден каруци разхвърлят хлор по улиците. Градът опустя! Никакви указания за действия!" - това пише в свои записки проф. Иван Митев. И това предизвикателство е успешно преодоляно.

Особена е заслугата на проф. Митев за започване на строежа на нова сграда на областната болница в Русе, която е построена наполовина до неговото напускане и се използва успешно до днес. Въпреки огромната административна дейност и всеотдайността, с която я извършва, проф. Митев започва да работи над кандидатската си дисертация, посветена на проблемите на детската смъртност и организацията на детското здравеопазване, която защитава успешно през 1962 г.

През 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия в София - днешната СБАЛДБ, която носи и неговото име. Той е един от първите лекари със защитена кандидатска дисертация. Преминава цялата йерархична стълба от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител на клиника, заместник-директор до директор на същия институт. Той ръководи НИП от края на 1984 до края на 1989 г., когато в него работят повече от 700 души персонал и легловата база е повече от 600 легла. През този период НИП е мощна лечебна, учебна, научна и организационно-методична институция с големи заслуги за цялостното развитие на българската педиатрия и детското здравеопазване в България. Именно тогава България е с най-нисък процент на детска смъртност. Значителен дял от успехите се дължи на енергичната, всеотдайната и с голям организационен опит личност на проф. Митев. Пак през този период започва строителството на мечтаната от поколения педиатри нова и модерна сграда на НИП, дело, незавършено успешно от следващите ръководители. Проф. Митев до последните си дни преживяваше с голяма болка неуспешния край на това дело.

Изключително и само негова е заслугата за построяването на сградата на поликлиниката към НИП, която и в момента функционира като медицински център към СБАЛДБ.

Съществен е приносът на проф. Митев за укрепване и развитие на клиниката по ревмокардиология, а оттам и за решаване проблемите на сърдечносъдовата и ревматолагичната патология сред българските деца. Неговите научни интереси са съсредоточени главно в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания и по-специално на безкръвната функционална диагностика на сърдечносъдовите заболявания. Със своя търсещ, неспокоен дух, проф. Митев е автор на над 50 научни публикации в тези области, признат е за изобретател и рационализатор. В почти всички е единствен автор.

Венец на неговите научни търсения е открития от него шести сърдечен тон, за което научно откритие получава диплом и е признат за втория български откривател.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Огромна е и неговата обществена дейност, посветена главно за развитието на детското здравеопазване в България. Проф. Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, методичен ръководител на детското здравеопазване в няколко области на България. Почти десет години е председател на Софийското педиатрично дружество. Член е на редколегията на списание "Педиатрия". Активно сътрудничи на специализирания и масовия печат по проблемите на детското здравеопазване. Три дни преди окончателно да го повали коварната болест, проф. Митев е в редакцията на уважаван вестник със статия с конкретни предложения за решаване на здравните и семейни проблеми на ромите. За съжаление, отново без отзвук у нас.

 
Биография на проф. д-р Иван Митев (1924-2006)

Проф. Иван Иванов Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, се посочва в биографията му, предоставена на БТА от неговия син акад. проф. д-р Ваньо Митев. Той отбелязва за своя баща, че като последно дете в семейството - тринадесето, той е бил любимец на всички, палав и силно любознателен. Шестгодишният си рожден ден посреща като първокласник. Едва осемнадесетгодишен той се записва в Българската армия и участва в двете фази на Втората световна война (във втората фаза като доброволец). След завръщането си от фронта започва да следва медицина в София. Имал е влечение към хирургията и затова е бил кръжочник към Катедрата. През 1950 г. завършва с отличен успех. В деня на разпределението на младите медици чака цял ден пред една тясна и душна канцелария. "Никога административна работа!" - мисли си новозавършилият медик. Но съдбата е отредила точно това - разпределен е като инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период Русенска област включва днешните окръзи Русе, Разград и Силистра, като особено в последните две здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока.

Проф. Митев се отличаваше с изключителен слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 г. на визитация казва, че чува шум, на което водещият визитацията френски професор реагира презрително. Д-р Митев настоява на мнението си и вбесеният французин нарежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният апарат регистрира нискочестотен шум за всеобщо удивление. Оттогава ледената преграда между френските кардиокорифеи и д-р Митев пада, и се трансформира в многогодишно приятелство.

Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на 20-и век. Това е първото голямо откритие на родната медицина. Откритието на проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала много интензивно. В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон. По какъв начин се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон е открит през 1951 г. от френския кардиолог Кало. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология. Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15 на сто от случаите. При някои патологични състояния, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50 на сто от случаите.

Проф. Иван Митев предполага наличието на два шести тона - единият е нормален, а другият - патологичен. Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шестия сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика. При нея чрез катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, с помощта на която се визуализират патологичните изменения в сърцето. При тази техника диагнозата е много точна. Навремето, когато не се е прилагал инвазивният метод, фонокардиографията е била незаменима. И въпреки че инвазивната диагностика вече се е превърнала в рутинна практика, има своите противопоказания и ограничения. Не може да се прониква често в сърцето, без това да го увреди допълнително. Ето защо този метод не е подходящ за проследяване развитието на дадено кардиологично заболяване или на ефекта от лечението. Диагностичната стойност на тоновете тепърва ще се доказва. През 1972 г. проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Митев. Предстоят още изпитания - в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област. Не липсват анонимки. На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Куриозно е, че с това свое откритие проф. Митев се явява на защита на докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни болести и избират четирима рецензенти, което е прецедент. В крайна сметка провалят защитата му с един глас, без да отричат или оспорват наличието на шестия тон. Проф. Митев не разлепва плакати с деня и часа на защитата, но шумът около шестия тон е толкова голям, че аудиторията на "Майчин дом" е претъпкана с над 300 души. Налага се да заключат вратите.

Откритието е подходящо за провеждането на масов скрининг. Регистрирането на шести сърдечен тон може да бъде много полезно за проследяването на промените по време на възстановителния период при дадено лечение. За да стане реалност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, трябва да бъде разгадана. Това не е никак лека задача. Само за произхода на първия сърдечен тон до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е утвърдена. В действителност няма общоприета теория за възникването на нито един от сърдечните тонове. Що се отнася до произхода на шестия сърдечен тон, проф. Митев предлага две хипотези, но те трябва да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е необходим голям екип от специалисти. Използвайки съвременните технически средства и огромните възможности, които предоставят компютрите, би могла да се анализира с много по-голяма точност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се използва и в посока профилактика и диагностика, както и в посока проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания. Пред кардиолозите стои трудната задача да установят каква е истинската диагностична стойност не само на въпросния шести тон, но и на всички останали.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Проф. д-р Иван Митев оставя ярка следа в българската медицина. Негови последователи в областта на медицината са двете му деца - акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е бил ректор на Медицинския университет (МУ) в София и ръководител на Катедрата по медицинска химия и биохимия, и проф. д-р Полина Митева - началник на единственото в страната отделение по детска диализа. Две от петте му внучки също са лекари, а други две са доцент и главен асистент във Факултета по обществено здраве на МУ-София.

Проф. Иван Митев почина на 15 април 2006 г. Непрекъснато го търсеха за помощ и услуги - помагаше на хората до последния си миг. На негово име е кръстена улица и площадът на родното му село, където има и бюст паметник, Научният институт по педиатрия в София, днешната СБАЛДБ и филиалът на МУ-София в град Враца също носят неговото име. Има разрешение на Столичната община за поставяне на барелеф на блока, в който е живял и именуване на улица в квартала. Монетният двор на два пъти издаде специална серия монети с шестия сърдечен тон, казва неговият син акад. проф. д-р Ваньо Митев.

 
* * *

Материалът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" българи, така и дейността на Патентното ведомство.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/431860-prof-d-r-ivan-mitev-otkriva-shestiya-sardechen-ton-obyaven-za-balgarskoto-nauc

Писмени източници за ранните периоди от иверийската история са предимно средновековни грузински хроники, които съвременната наука тълкува като ,,полулегендарен разказ". В древността на територията на Иберия са живели няколко сродни племена, произхождащи от културата Кура-Аракс, които в гръко-римската етнография са били наричани общо ивери.

На границата на VI-III век пр.н.е. в резултат на дългото развитие на местните източногрузински племена на територията на съвременната област Картли се формира класова държава. Възникването на царство Картли (Иверия) е улеснено от благоприятните етнополитически условия, които се развиват в Кавказ и Близкия изток след скито-кимерийското нашествие през 8-7 век пр.н.е.: силата на западногрузинското колхидско царство е значително отслабена и такива сериозни противници на картвелските държави като Урарту и Асирия напълно изчезват. Тези обстоятелства, съчетани с разпадането на Ахеменидската империя през 4 век пр.н.е. довеждат до появата на етнополитически вакуум в източна Грузия, който е запълнен от младата държава Картли.

Класовото разделение в ранна Иберия първоначално е било доста силно. И така, част от земеделците от Картли, обединени в общности, били свободни, други били подчинени на царското семейство и благородничеството. Трудът на робите (главно от военнопленници) се използва в строителството и за друга тежка работа, както и в дворцовата икономика. Мцхета, която по-късно става столица на Иверия, заема господстващо положение сред иверийските селища дори в преддържавния период. В него, както и в Урбниси, Уплисцихе и други градове, процъфтявали занаятите и търговията. През първите векове от н.е. в Иверия се използва гръцка и арамейска писменост. В същото време има значително, особено при управлението на Фарсман II (II в. сл. Хр.), укрепване на Иверия.

През 4 век феодалните отношения започват да се развиват в Иберия. В периода 318-332 г. (според различни източници) Мириан III обявява християнството за държавна религия. В края на 4-ти век Иберия е подчинена на Персия и е подложена на тежък данък. В средата на 5 век царят на Иберия Вахтанг I Горгасали застава начело на въстанието срещу властта на Сасанидите.

Царство Иверия, Иберия, или Картли (на грузински: იბერია; на латински: Iberia или Iberi и на гръцки: Ἰβηρία) е име, дадено от древните гърци и римляни на грузинското царство в областта Картли от периода 4 век пр.н.е.-5 век, което е разположено приблизително в източните и южни части на днешна Грузия. Това наименование се среща и като ,,Иберия", но тогава съвпада с гръцкото наименование за трите римски провинции: Хиспания Тараконенсис (Hispania Tarraconensis), Хиспания Бетика (Hispania Baetica) и Лузитания (Lusitania), обхващащи днес териториите на днешна Испания, Португалия, Андора и Гибралтар. Поради това, налага се да се ползва наименованието ,,Кавказка Иберия" или ,,Иверия (Ивирия)", срещано в старата славяноезична литература.

В края на 4 век и началото на 3 век до н.е. на територията на Иверия се образува държава. Част от обединените в общини земеделци са свободно население, други са подчинени на царския род и знатните. Трудът на робите-военнопленници се е прилага в строителството и дворцовото стопанство. Столица на Иверия е Мцхета. В нея и другите градове на страната са развити занаятчийството и търговията. В началото на нашата ера в Иверия се ползват гръцката и арамейска писменост.

Арменско управление

От 93 г. преди н.е. Иверия се управлява от арменския принц Аршак I, който основава Аршакидската династия. През 4 век в Иверия се развиват феодалните отношения, а в 337 г. християнството е обявено за държавна религия.

Персийско управление

В края на 6 век Иверия е подчинена на Персия. Тежките налози, с които са били обложени жителите на страната, предизвикват въстание срещу завоевателите, което се ръководи от царя на Иверия – Вахтанг I. Това въстание не е успешно и персите ликвидират царската институция и превръщат Иверия в своя провинция.

Арабско управление

През 8 – 9 век Иверия влиза в състава на Емирата Армения, създаден от арабите, със столица арменския град Двин.

Тук в началото на 9 век областта Тайк (на арменски) или Тао (на грузински) е завладяна от управляващия съседната област Кларджети – Ашот I Велики (поч.826 г.), който и основава Кларджетското княжество. От началото на 11 век областта Тао/Тайк е включена в състава на византийската област Иверия.

Византийско управление

От 1000 г. част от Иверия е византийска област (тема) с център гр. Теодосиуполис (Карин), която впоследствие е обединена със завладяното от Византия арменско княжество Ани (1045 г.) и образува византийска област, наричана също ,,Иверия – Армения" или ,,Иверия – Ани" с център град Ани. Тази византийска област, с преобладаващо арменско население, не се разпада след превзимането на град Ани (1064 г.) от селджуците, но центърът ѝ се премества обратно в Теодосиуполис. По-късно, когато княжеството Карс е анексирано от Византия (1065 г.), то е присъединено към Иверия. Византийската област Иверия продължава да съществува даже след известната битка при Манзикерт (1071 г.) до 1074 г., когато град Карс се прехвърля по договореност от Византия на Грузия.


Турско и грузинско управление

Днес град Карс се намира в Турция. Руините на арменския град Ани се намират в турската област Карс в непосредствена близост с границата на Армения, т.е. византийската област Иверия в по-голямата си част се намира в Турция, докато територията на древна Иверия – предимно в Грузия (областите Долна и Вътрешна Картли).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Иберийское царство

https://bg.wikipedia.org/wiki/Иверия

Позицията на Орбан за влизането на Финландия и Швеция в НАТО прилича на отчаян опит да държи вниманието върху себе си. Или на злополучен рикошет, който ще докара Унгария до още по-голяма външнополитическа безизходица

Процесите в унгарския парламент често се случват изключително бързо. Когато премиерът на страната Виктор Орбан реши, че нещо трябва да се придвижи бързо, депутатите приемат десетки закони в късните часове на вечерта. Понякога държавният глава дори подписва законите веднага, за да могат да бъдат публикувани в Държавен вестник максимално бързо.

Случаят с гласуването за или против присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО обаче е различен. Вместо ратифицирането да отнеме часове, то се проточва вече месеци наред. Планираните гласувания бяха отменяни отново и отново. Най-сетне депутатите в Будапеща с голямо мнозинство одобриха приемането на Финландия в Алианса. Това обаче не се случи за Швеция. И към момента не е ясно кога ще се проведе гласуването за присъединяването на Стокхолм към НАТО.

Унгария играе тази игра вече близо десет месеца. Тя е и единствената държава членка на НАТО освен Турция, която чрез такива политически маневри блокира потенциалното присъединяване на двете скандинавски държави към Алианса. За разлика от Турция, която има конкретни изисквания към Финландия и Швеция - да екстрадират опоненти на турския режим, Унгария не преследва подобни ясни цели.

От два стола - на земята

Руската война в Украйна сложи край на външнополитическата стратегия на Виктор Орбан, която почти изцяло беше диктувана от икономическите интереси и се стремеше към сътрудничество както със Запада, така и с Изтока. От една страна, Унгария е все по-зависима от Русия и е една от европейските държави с най-близки отношения с Китай. От друга страна обаче Будапеща е притисната от НАТО и Европейския съюз, които ясно се разграничават от Москва.

Нестихващите спорове с Брюксел пък товарят икономиката на страната - ЕС блокира милиарди от фондовете си за Унгария заради обвинения в корупция. При това положение позицията на Орбан относно влизането на Финландия и Швеция в НАТО изглежда просто като отчаян опит да държи светлините на прожекторите върху себе си. Или пък просто злополучен рикошет, който само ще докара страната му до още по-голяма външнополитическа безизходица.


Въпреки това гласуването в полза на присъединяването на Финландия към НАТО може да е също толкова отчаян опит Орбан да демонстрира промяна и да запази позициите си. Неотдавна Унгария твърдеше, че няма как Финландия и Швеция да станат членове на НАТО, докато политиците от тези държави се изказват "некоректно" по адрес на унгарската демокрация. В случая с Финландия тези притеснения явно отпаднаха, въпреки че никой политик в Хелзинки не е поднасял извинения на Унгария. Що се отнася до Швеция - някои кръгове в унгарското правителство продължават да твърдят, че шведските политици "обиждат унгарските гласоподаватели и Унгария".

Каква е позицията на Унгария в НАТО?

В НАТО Унгария открай време се смята за една от най-противоречивите държави членки заради близостта си с Русия и антиукраинската си позиция. Орбан поддържа много близки отношения с Путин още от 2010 насам. И до днес унгарският премиер е предпазлив в осъждането на руската агресия. Унгария е и единствената държава, която граничи с Украйна, но не позволява износ на оръжия към нападнатата страна. Отношенията на Будапеща с Вашингтон пострадаха сериозно заради това решение.

Унгария от години блокира срещите на Комисията НАТО - Украйна. Причината: правителството на Орбан обвинява украинските власти, че потискат унгарското малцинство в Закарпатска област и нарушават правата им. Блокадите обаче най-вероятно са и жест към Москва, от чиито енергийни доставки Унгария е силно зависима. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче сложи край на блокадите на Будапеща и започна да свиква срещите на Комисията против волята на Унгария.

Унгария и "глобалното мнозинство"

Унгария се изолира и в Европейския съюз. Страната не просто е единствената, която отказва да окаже военна помощ на Украйна, но е и единствената, която пледира за свалянето на санкциите, наложени на Русия. Въпреки че Орбан, макар и с нежелание, гласува за повечето пакети от санкции. Правителството в Будапеща прави и други жестове на подкрепа към Москва - наскоро Орбан обяви, че заповедта за арест на Владимир Путин няма да бъде изпълнена на територията на Унгария.

Дори сред т.нар. "Вишеградска четворка" Унгария вече е в изолация. Полша, Чехия, Словакия и Унгария преди бяха силен общ фронт в ЕС. Позицията на Будапеща за войната в Украйна обаче сложи край на сътрудничеството и дори доведе до огромен разрив между Унгария и Полша, с която дълго време бяха обединени в критиките си към Брюксел.

Не е ясно как Виктор Орбан ще успее да направи обратен завой във външната си политика. По принцип Унгария би подкрепила приемането на Швеция в НАТО, не спира да повтаря Орбан. В някои свои речи в последно време унгарският лидер намеква, че може и да се отдалечи от Русия. Отдавна се спекулира и за потенциална визита на Орбан в Киев.

За да не се чувства съвсем изолиран във външнополитическите си позиции, Орбан си създаде и нов термин - "глобалното мнозинство". Когато заеме позиция, която не е споделяна от НАТО или ЕС, Орбан вече обявява, че е на страната на "глобалното мнозинство".

https://www.dw.com/bg/vsnata-politika-na-orban-ot-dva-stola-na-zemata/a-65168243

КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ
Това е създателят на българщината и съвременният български народ, такъв, какъвто е !
За да създаде тия неща е ослепил първородният си син.
До преди това не сме били точно народ, а смесица от няколко различни племена с различен език, вярвания, обичаи, празници и без писменост.
Именно благодарение на него, сме това което сме.
Пък нека разни смешници говорят че бил слаб и лош Цар и т.н. глупости.
Не само че не е бил слаб и лош цар, ами е бил и е може би най-великият ни владетел. Това, което е създал тогава още е живо и не могат враговете да го унищожат.
Слава на великият Цар Борис-Михаил.

 Картина на Васил Горанов - маслени бои.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна планира да започне контранастъпление през пролетта и това вероятно ще е през април или май. Това каза украинският министър на отбраната Олексий Резников в коментари за естонския радио- и телевизионен оператор ERR.

По думите на Резников през 2023 г. ще има "много положителни промени за Украйна". "Уверен съм, че ще продължим да освобождаваме територии, както бе направено в Киев, Чернигов, Суми, Харков, Херсон", добави той ден след като президентът Володимир Зеленски съобщи, че е посетил границата с Русия в района на Сумска област.

Коментарът на Резников следва разнопосочни сигнали от властите в Украйна за това кога ще започне контраофанзивата, най-вероятно насочена към южната част на страната и разположения в частично окупираната Запорожка област Мелитопол. Украински и руски източници съобщиха и за удар по Мелитопол по-рано днес. Според Резников атаката се планира по няколко направление, но окончателното решение е в ръцете на Генералния щаб.

От украинските власти същевременно дойде предупреждение преди дни, че само президентът, Министерството на отбраната и Генералният щаб могат да говорят за предстоящите операции в хода на войната. Чуха се и коментари, че посланията за контраофанзивата са умишлено разнопосочни с цел да се заблудят руските сили (в РИА "Новости" например информацията вече се появи в търсачките със заглавие, според което Резников е разкрил "подробности").

На операциите същевременно могат да повлияят метеорологичните условия. "През пролетта земята ни е много влажна. Можем да използваме само гъсенична техника", по думите на Резников.

"Мисля, че ще можем да ги видим (танковете "Леопард") през април - май", каза министърът, попитан кога "Леопард" и друго ново западно оборудване, за което Киев настояваше и започна да пристига, ще се види на фронта.

В последните дни се ускори доставката на западни танкове и друга техника, която Киев определя като нужна за контранастъплението; тази седмица президентът Володимир Зеленски обясни, че за започването ѝ са необходими още.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/03/29/4466378_kontranastuplenieto_zapochva_prez_april_ili_mai_obiavi/

Позор: Руши се къщата на Димитър Талев в Прилеп

Защо България не може да намери 100 хиляди евро, за да купи родната къща на великия писател Димитър Талев?
Разговор с Димитър Панчев от сдружение "Куберовъ воинъ" и Владимир Чешмеджиев, председател на клуб "Родолюбие и Отечествознание".
Родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп е вековна, тя е в типичен възрожденски стил, но се руши, защото собственичката на къщата Снежана Аческа не е в състояние да я поддържа. От 20 години Снежана Аческа се обръща към българската държава с молба да бъде купена от нея къщата на Димитър Талев и да бъде превърната в културна институция или музей... Но уви!
И все пак... Млади българи подеха инициативата да бъде спасена тази светиня на българската памет!

Бeлгиeц ce e caмoyбил cлeд двyмeceчeн paзгoвop c чaтбoтa ,,Eлизa", cъoбщиxa мecтни мeдии. Cъпpyгaтa нa пoĸoйния тpийceтинa гoдишeн мъж oбяcнилa, чe в пocлeднитe двe гoдини тoй мнoгo ce тpeвoжeл зa cъcтoяниeтo нa пpиpoдaтa и ce oпacявaл, чe чoвeчecтвoтo e бeзcилнo пpeд пpoмeнитe в oĸoлнaтa cpeдa.

Πocтeпeннo мъжът зaпoчнaл дa ce зaтвapя в ceбe cи и дa oбщyвa ocнoвнo c мaшинaтa. B пocлeднитe paзгoвopи c чaтбoтa тoй cпoмeнaл зa caмoyбийcтвo, a ,,Eлизa" oтгoвopилa, чe в oтвъднoтo щe живeят ,,зaвинaги ĸaтo eдин, в paя".

Cъпpyгaтa e yбeдeнa, чe пoвoд зa caмoyбийcтвoтo ca тъĸмo тeзи paзгoвopи, ĸъм ĸoитo изглeждa имa пpиcтpacтявaнe, пoдoбнo нa нapĸoтичнa зaвиcимocт. Meдиитe oтбeлязвaт, чe тя e мaйĸa нa двe дeцa, ĸaĸтo и чe ceмeйcтвoтo нe e имaлo дpyги пpoблeми.


Чaтбoтът ,,Eлизa" e cъздaдeн пpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeĸ и e пpeдcтaвeн ĸaтo ,,тepaпeвт", c ĸoгoтo мoжe дa ce вoди лoгичeн paзгoвop. Meдиитe пoяcнявaт, чe cъздaвaнeтo нa пpoгpaмaтa e cpeд пъpвитe oпити зa paзвитиe нa изĸycтвeн интeлeĸт, ĸaĸъвтo e ЧaтДжиΠиTи (СhаtGРТ).

https://www.kaldata.com/

ВЪПРОС НА  САМООСЪЗНАВАНЕ
Важно е да се самоосъзнаеме. За да не се случи това се работи, много и сериозно от сегашните ни господари и поробители от запада. Начините им да го правят са много и различни. Та ето пример по темата от преди време.
По телевизия АЛФА си говорят  Сидеров и Валентин Вацев и оня изплю камъчето . Каза - нема значение дали преврата в Турция е успял или не, важното е ние да имаме своя идентичност, тоест да се самоосъзнаеме !
И Волен онемя, тази тема за идентичността му е забранена от Козяк 16, ама строго забранена. Започна  да мрънка и да го усуква, а Вацев пак наблега на същото и Волен даже пребледня.
Предполагам Вацев добре е знаел че така ще му бръкне в здравето на него и господарите му за да напъва на тази тема така упорито.
Самоосъзнаването на наросностната идентичност е основният ни проблем, а не исляма, турците, сърбите или други. Ако не сме се самоосъзнали, като българи, то няма и причина  да ни има . Доста е просто нали ?
Българската идентичност - самоосъзнаване обаче изцяло противоречи и противостои на евро-атлантическата и европейската, които ни налагат.  Именно тази идентичност различава революционерите, бунтовниците и политиканстващите  от РОДОЛЮБЕЦА. Последният набляга първо на самоосъзнаването и после на политиканстването, докато революционери, бунтовници и политиканстващи само и единствено на политиканстването.
Така че се изисква здрава работа именно в областта на самоосъзнаването, а не политиканстване и губене на време и сили за това.
На картината : хайдути, част от нашата идентичност .

Археолози откриват множество артефакти, включително две статуи на богинята Венера, в кариера от римската епоха, превърнала се в сметище.

Археолози във Франция са открили находка от артефакти на възраст до 1800 години — включително статуетки на богинята Венера, грънчарска пещ, монети и игли за дрехи, на необичайно място: римска кариера за шисти, която по-късно е преустроена в яма за боклук в днешния град Рен.

Разположен в Северозападна Франция, Рен е основан през I век като римския град Condate Riedonum. За да се построят къщи, стени и обществени сгради, е било необходимо значително количество камък. По-рано този месец, докато извършват разкопки преди проект за развитие, археолозите от Френския национален институт за превантивни археологически изследвания (INRAP) обявяват, че са открили кариерата, която вероятно е допринесла за основаването на римския Рен.

Непосредствено извън северната граница на древния град те откриват кариера от римската епоха, дълбока повече от 2 м, от която римляните са извличали шисти - метаморфна скала, често използвана в древността за строителство на сгради.


,,Римляните са известни с разработването на кариери из цялото Средиземноморие", казва за Live Science Джейсън Фар, римски археолог от Университета ,,Сейнт Мери" в Халифакс, Канада.

Когато камъкът е изразходван и кариерата изоставена през II век, тя се превръща в голямо сметище. В обекта археолозите откриват множество фрагменти от гърнета и чинии, няколко монети, няколко игли за дрехи, както и няколко статуетки от теракота, включително две, изобразяващи Венера в различни роли. Известна като богинята на любовта през римския период, Венера става тясно свързана с императорите и често е символ на римската власт.

При разкопките е намерен фрагмент от Venus genetrix (богинята майка), който показва торса ѝ драпиран в плат. Вторият, по-пълен пример е на Венера Анадиомена (изгряваща от морето) - тя е гола и с дясната си ръка изцежда вода от косата си.

,,Тъй като са толкова близо до градовете, кариерите често са били използвани повторно", казва Фар. ,,Откритите кариери са идеални сметища за боклук."


През средновековния период (XIV до XV век) кариерата в Рен е напълно запълнена. Археолозите откриват останки от дървени сгради, пещи и кладенци, които предполагат, че районът е бил повторно използван за занаятчийско производство. Открита е и подземна водопроводна тръба от XVII век, която минава под исторически известен пансион за момичета и снабдява Рен с вода.


В допълнение към множеството артефакти, кариерата в Рен е важна и защото може да разкаже на археолозите за методите за извличане на камъни, инструментите за изсичане и организацията и управлението на мястото по време на разрастването на римски град.

,,Изкопани са сравнително малко кариери от римския период за ,,светски" строителен камък", казва Фар. Новооткритата кариера в Рен, отбеляза той, "е още по-вълнуваща поради повторното ѝ използване като сметище, което е истинска златна мина за информация за древния живот. Наистина можем да научим много тук."

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-redica-rimski-artefakti-v-smetishhe-vv-franciya