• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
09 May 2021, 01:50:44

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 01:50:44

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12752 Posts

Шишман
4941 Posts

Panzerfaust
792 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21100
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 56
Total: 56

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Висарионович Сталин.
Това е краят на човека, който с желязна ръка и много кръв управлява бившата империя почти 30 години.

Жесток, безсърдечен и безмилостен дори към най-близките си съратници, Сталин явно е болен от вяло протичаща параноидна шизофрения. Диагнозата поставя световноизвестният невролог и психиатър Бехтерев през 1927 г. След 2 дни професорът умира от "остро хранително отравяне"...
Болестта на Сталин се обостря особено през 1937 г.- "Годината на терора", когато са арестувани и разстреляни 70% от членовете на ЦК и половината от 2000-те делегати на 17-ия конгрес на КПСС. Само за периода февруари 1937 – ноември 1938 г. са екзекутирани и 43 000 офицери от Червената армия, което окуражава Хитлер да нападне необятната страна 4 години по-късно. Преднамерено и без жалост организира масовия глад (прословутият ужасяващ "Голодомор") в Украйна, житницата на СССР, като изнася цялата й пшеница в Германия, докато над 7 млн. украинци умират, останали без къшей хлебец и по места се стига до човекоядство дори на собствените деца!
Никой не е убил повече комунисти от най-любимия им Вожд - другаря Сталин!
Със съдействието на новия страшен комисар-злодей на НКВД Лаврентий Берия, Вожда организира чудовищния Архипелаг ГУЛАГ, състоящ се от 22 основни концлагера с около 6000 по-малки филиала в цялата страна.
Жертвите на ГУЛАГ се изчисляват от 9 до 20 млн. от различните автори. (Солженицин ги изчислява на немислимите 60 млн.!). Според американския демограф Рудолф Дж. Ръмъл, в най-жестокия си период 1918 – 1953 г. болшевишкият комунизъм е избивал средногодишно по 1,7 млн. граждани на съветската империя. Безмилостна е и разправата му с кавказките народи, сътрудничили на немските окупатори – чеченци, ингушети, карачаевци, балкари, калмици, кримски татари, месхетински турци, кюрди и пр. Посред зимата на 1943-44 г. те са вдигнати рано сутрин от леглата си, а къщите им – запалени, без да се проверява дали в тях няма укрили се изплашени деца, жени и старци. След това извозват оцелелите в Сибир, където ги стоварват насред мразовитите степи да се оправят, както могат – без строителни материали, без провизии.

КАК СТАЛИН УМОРИ ОТ ГЛАД НАД 100 000 БЪЛГАРИ В СССР

По информация от Никола Караиванов-главен асистент по "История на България", преподавател в българския лицей "Васил Левски" в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет.
Тараклия е малко, петнайсетина хилядно градче в Молдова. Но то е центърът на населената с бесарабски българи южна част на републиката, които са близо 100 000.
Една от гордостите на градеца е тукашният държавен университет "Григорий Цамблак", открит през 2004 г. и поддържан с усилията и на българската държава.
Разминаваме се по коридорите с български студенти с одухотворени лица. Журналистическият шанс в лицето на моя приятел Димитър Боримечков ме среща с един едър мустакат мъж. Запознаваме се - Никола Караиванов, главен асистент по "История на България", преподавател в българския лицей "Васил Левски" в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет. След няколко разменени реплики осъзнавам, че този човек е един от малкото "посветени" в една болезнена тема -
Гладомора от 1947 година над бесарабските българи

Когато говорим за Бесарабия, трябва да уточним, че една малка част от нея е в границите на Молдова, а останалата част е в Одеската област на Украйна.
"Още при първите ми контакти с бесарабските българи бях шокиран от разказите на възрастни хора за едно събитие, което те наричаха Гладомора - започва разказа си Никола Караиванов, който живее тук от 1989 г. - По-късно като историк аз прочетох доста литература по темата. Разговарял съм с много хора, включително и с дядото и бабата на моята съпруга - бесарабска българка, които са преживели това страшно събитие."
Гладоморът представлява мероприятие на съветската власт, което се извършва в различни региони по различно време. Това "мероприятие" представлява събирането на всички храни от селяните, всичко годно за ядене - зърно, домашни животни, консерви и т.н. Блокират се селата и хората са обречени на гладна смърт. Защо се прави това? Първият гладомор се организира в Украйна през есента на 1932 и зимата на 1933 година. Обикновено го правят есента, когато е прибрана реколтата от полето. Стратегическата цел е да бъде всят ужас в селяните, за да бъдат пречупени психически и да влязат в колхозите - разбира се, които са останали живи.
Ситуацията в руските села след 1917 г. била следната - 5-10 по-богати селяни, а останалите били ратаи и бедняци. Затова там колективизацията се извършила лесно. Обаче в украинските села ситуацията е коренно различна - основната част са средни селяни, които притежават значително количество земя.
"Значи - там не става да хванеш 10-12 кулаци, да ги пратиш в Сибир, да им вземеш земята и да направиш колхоза - обяснява Караиванов. - Поради тази причина се организира този страшен Гладомор."

През 1932-1933 г. по този начин в Украйна са убити между 7 и 10 милиона селяни

Това е една страшна цифра, това е нещо, на което не се дава гласност докрай... "И знаете ли кое ме учудва най-много - че именно потомците на тези хора от Източна Украйна сега искат да се отделят и да минат към Русия. Може би искат да им се случи втори Гладомор, не знам", клати скептично глава историкът.
По това време Бесарабия се намира в очертанията на Румъния, чиито граници са стигали до Одеса. Бесарабските българи от 1918 до 1940 и от 1941 до 1944 година са били под румънска власт. Румънският терор бил невероятен, грабежът - също. Но така или иначе до смърт от глад не се е стигало. Защото българските селяни са имали земя, която са обработвали; имало е за румънските чокои, имало е и за тях... Но през 1944 година Бесарабия минава в границите на Съветския съюз. И през 1946-а се поставя въпросът за колективизацията. Но ситуацията там била сходна с тази в Украйна, тъй като близо 95% от селяните са били средни собственици със стопанства от по 500-600 дка земя... Най-богатите са ги забирали целите семейства - на камиони, на влакове - и в Сибир. Но останалата маса е трябвало да бъде изплашена. Тази е причината Сталин да организира през 1946 г. Гладомор в Южна Молдова и в част от Одеска област.
В акцията са участвали части на армията, на НКВД (съветската жандармерия), включени са комсомолски и партийни организации, които заедно с тях се движат, обясняват, разясняват, че няма нищо страшно. Влизат в селата и събират всичко - зърно не се оставя даже за посев, обират се всички плодове, консерви, домашни животни. На хората казват, че през зимата ще получават храна, дажби, но сега храната са нужна за възстановяването на следвоенния Съветски съюз.
После тези райони се блокират от войници и НКВД, за да не могат гладуващите да стигнат до други села и най-вече до големите градове. Защото в Измаил, Кишинев, Одеса е имало продоволствие. Някои от селяните успяват да укрият зърно, закопават го в ями в земята. Но усърдните комсомолци обикалят по дворовете и мушкат с железни шишове пръстта; така откриват заровеното зърно. И докато комсомолците и партийците получават редовно храна и вечер гуляят, сред останалото население започва страхотен глад. Хората започват да ядат кучета, котки, плъхове, корени.
Стига се и до канибализъм
В умопомрачение някои посягат и на децата си, има документирани случаи. Никола Караиванов припомня, че в обсадения Ленинград има три заповеди на Сталин за разстрелване на канибалите. Но трябва да се прави разлика между канибализъм и трупоядство. По време на гладомора го е имало и едното, и другото.
И сега има хора с болшевишки манталитет, които се опитват да оправдаят Гладомора със сушавата 1946 година, когато имало слаба реколта. Всеки, който е живял в Бесарабия, знае, че има такива цикли - на всеки 7-8 добри години има по три последователни сушави години. Да, имало е понякога недохранване, но никога преди хора не са умирали от глад. А ето до какъв жесток парадокс се е стигнало тогава - голяма част от иззетото зърно съветските власти изнесли в чужбина за валута. Но го имало и това - на гарата в Болград например направили площадка, където били струпани камари с неизвозено зърно, което се охранявало от войници. Имало хора, обезумели от глад, които се прокрадвали с кофичка или с торбичка да вземат храна за децата си. Те били разстрелвани на място. Войниците обикновено били етнически руснаци и са нямали милост. Това зърно го валят дъждове и снегове и до пролетта то покълва, става на тор, но не се дава на гладуващите. Така че подобно твърдение за сушавите години е един жалък опит да се оправдае това чудовищно престъпление на съветската комунистическа власт, която съзнателно планира и провежда този геноцид.
Всяко престъпление, колкото и да бъде прикривано, не може да остане изцяло в тайна. Винаги остават следи, в случая - документи. Има съхранени документи в много архиви в Кишинев, в Измаил, в Одеса, в Москва - твърди Н. Караиванов. Какво представляват тези документи? Това са обикновено писма от председателите на селсъветите, че няма какво да се яде и хората умират от глад. Документи могат да бъдат и църковните книги, в които се регистрират опелата. Примерно в църковната книга в болградското село Чийшия (Огородное) може да се види, че през 1944-1945 година са опети по около 50-60 покойници; докато в края на 1946 и началото на 1947 година се вижда пикът, когато са опети 850- 900 души. И това не е точната цифра, защото не всички покойници са били опявани. Тогава хората са падали, така както вървят по улицата, и са умирали. И е минавала каруца, натоварвали са труповете и са ги карали на гробищата. По свидетелствата на преживелите Гладомора само в Тараклия през онази кошмарна зима измира около 40% от населението.
Комунистите постигат целта си - през пролетта оцелелите селяни сформират колхозите, отпускат им малко зърно за посев, което прегладнелите хора изяждат. Освен онзи генетичен страх, който сталинистите вкарват в поколенията, много от преживелите глада не могат да се възстановят напълно.
По мнението на съвременните историци в Молдова и Украйна по време на втория Гладомор през 1947 г. умират от глад около 700 000 души. Според местните историци проф. Николай Червенков и проф. Иван Грек етническите българи, загинали при гладомора са минимум 70 000 души. Към тях трябва да се прибавят и етническите българи в Таврия, днешна Запорожка област на Украйна, загинали при Гладомора от 1932-1937 г., които са около 30 000 души. Което означава, че в Съветския съюз при двата Гладомора са убити над 100 000 българи.
Да направим една съпоставка - Априлското въстания е "струвало" живота на около 30 000 български мъченици.
Докато жертвите на съветския режим са 100 000!"

https://przone.info/2020/06/04/
2
3
Егати рева за ГЕРБ в националистически форум! :mad:

По про-запад, ЕС и САЩ от ГЕРБ няма.

Не разбрахте ли, че ГЕРБ умря и повече няма да се върне на власт.
4
  ДОБЪР НОВ НОВ ОБИЧАЙ
 Да се оказва и отдава почит на народните ни юнаци: облени в народни носии.




5
ЕДНА ИСТОРИЯ ПОКАЗВАЩА ДОБРЕ ЛИЦЕТО НА ИСЛЯМА
Една малко известна в България история. На 6 май 1876г. фанатизирана турска тълпа убива германския Хенри Абът и френския консул Жул Мулен в Солун. Причината е, че двамата се притичат на помощ на една отвлечена 16-годишна българка.
На 5 май 1876 г. на гара Карасуле, конвоирано от три заптиета и завито във фередже, във влака е качено момиче на около 16 години. Служител в железниците разбира, че това е българка от Богданци, Солунско, насила водена в Солун, за да бъде потурчена за ханъма на тахсилдарина от този край Емин ефенди. Служителят слиза на гара и телеграфира на американския консул в Солун Периклис Хадзилазару за отвлечената за потурчване българска девойка. Влакът в Солун е посрещнат от около 150 души, организирани от американския консул, брат му Николаос и хаджи Минчо от Сяр, който поддържа връзки с руското консулство. Виждайки ги, момичето Стефана се развиква за помощ и опитва да избяга. Християните спасяват момичето от заптиетата похитители, а хаджи Минчо скъсва фереджето, под което я крият. Стефана е качена на чакащия на гарата файтон на американския консул Хадзилазару и отведена в дома му, където е американското консулство.
На следващия ден тълпа от няколкостотин души мюсюлмани, организирани от кадията и ходжите, се събира пред конака на вилаетското управление и крещят валията да вземе българката и да я предаде за да бъде официално потурчена от религиозните ислямски лица и тахсилдаринът Емин ефенди да си получи отвлеченото девойче за кадъна. Скоро тълпата нараства на повече от 5000 турци, които се отправят към Селим паша джамия с викове да бъде отмъстено на неверниците, обидили мюсюлманската вяра и погазили честта на мюсюлманите, и че ако от валията и консула не им бъде върната българката, те ще я отнемат насила. Според някои съобщения турците успяват отново да отвлекат българката и Хадзилазару и ги завличат в джамията. Според другия тълпата се опитвала за втори път да завлече девойката в джамията, но американският консул пак я спасява, успял да се качи с нея в колата си и да се измъкнат на безопасно разстояние. Сър Хенри Абът, британец, православен християнин и немски консул заедно с френския консул Жул Мулен отиват към джамията, където са убити с железни пръти от решетките на прозорците на джамията. Труповете на убитите са допълнително подложени на гавра като са влачени по улиците и оплювани, докато валията Рефет паша и командването на гарнизона най-сетне с войска разпръсват тълпата.
Впоследствие Великите сили нареждат на дипломатите си да се уведомят ултимативно Високата порта, че поради липсата на сигурност за живота на християнското население, на европейските поданици и останалите живи чуждестранни дипломатически представители изпращат военноморски ескадри в Солун и ако в 8-дневен срок не бъдат заловени и наказани убийците на консулите, ще дебаркират войски, ще окупират Солун и те да издирят, арестуват и накажат убийците. Скоро ескадрите застават на рейд пред Солун.
Правителство на Махмуд Недим паша изпълнява всички искания. До Беяз куле на крайбрежната улица са обесени 12 турци, участници в убийствата. Валията на Солун Рефет паша е уволнен, отговорни военни и полицейски ръководители са арестувани и осъдени. Ескадрата, блокирала Солун, е оттеглена. Новият валия на града Мустафа Ешреф паша пристига с кораб заедно с членовете на комисията, натоварена със следствието. Европейската общественост е потресена от турското варварство, жертви на което е не само местното християнско население, но дори европейските дипломати.
Печатът излиза с подробни описания на злодеянието и с гневни протести. Френското списание ,,Илюстрасион" в броя си от 18 юни 1876 г. пише: ,,Най-вероятно убийството на консулите ще повлияе върху резултатите от новите разговори, които представители на Русия, Австро-Унгария и Германия ще водят в Берлин. Ясно е, че в Турция дезорганизацията е стигнала до върховете, че развихрилите се страсти на народност срещу народност, на религия срещу религия не могат да се удържат повече от никакви спирачки. Турската империя се разпада от всички страни."
Православният християнин сър Хенри Абът е почитан от източнопровословните като мъченик.


7
  ЧЕТНИЦИ НИ ТРЯБВАТ
 Не палячовци, артисти, хумористи, певци и други от тоя род.           


8
Събрали са се, на Рожен

Събрали са са, събрали
на Рожен, на планинана

На Рожен, на планинана,
до девет села големи

До девет села големи,
големи сирен* да правят

Всичкине ядот и пият,
момине хоро играят

*сирен = събор, веселба на открито

Изпълнява Радка Харитева:

9
Ислямизмът и ордите от предградията - апел за преврат разтърси Франция


"Франция е в опасност. Ислямизмът и ордите от предградията водят страната до упадък", се казва в открито писмо на френски офицери с неприкрит призив за преврат. Само празни мечти на бивши генерали по пантофи?

Отначало френското правителство не обърна внимание на отвореното писмо на бившите генерали, а военната министърка Франсоаз Парли го нарече в Туитър ,,празни мечти на осемдесетгодишни по домашни пантофи". Постепенно обаче дебатът набра скорост и заплашва да се превърне в гореща политическа тема.

"Ордите от предградията"

Тонът на отвореното писмо, публикувано в дясноконсервативното списание ,,Valeurs Actuelles", едва ли би могъл да бъде по- провокативен: ,,Положението е сериозно, Франция е в опасност", се казва там. Антирасизмът сеел омраза сред хората, а теориите на антиколониализма водели до ,,незачитане на нашата страна, традициите и културата ѝ". Всичко това в крайна сметка унищожавало миналото и историята на Франция.

"Ислямизмът" и ,,ордите от предградията", обитавани основно от мигранти, водели до разруха.
Там царяла атмосфера на беззаконие, а насилието и опасностите нараствали с всеки изминал ден. Кулминационната точка в драматичното описание на ситуацията е неприкрит призив към преврат: ако правителството продължавало да бездейства, щяло да се стигне накрая до ,,експлозия и интервенция на нашите активни другари в защита на френската цивилизация и нация".

Зад посланието стои група запасни генерали, сред които личи името на Кристиан Пикемал, уволнен от армията през 2016 година заради деснорадикални възгледи. Някои от останалите подписали  са активни членове на дяснорадикалната партия ,,Национален сбор" (бивш ,,Национален фронт").

Вода в мелниците на Марин Льо Пен

Общо няколкостотин бивши офицери са подписали писмото. Сред тях са обаче и 18 действащи военнослужещи, които сега ще бъдат предсрочно изпратени в пенсия. Всички в групата ще бъдат строго наказани: пенсионираните офицери ще бъдат извадени от запаса, а тези на активна служба  - уволнени, заявиха от ръководството на армията.

Лидерката на ,,Национален сбор" Марин Льо Пен обаче се солидаризира с неприкрития призив за преврат: ,,Дълг на всички френски патриоти е да се надигнат и да спасят страната", написа тя, но все пак уточни, че ставало дума за ,,битка с мирни средства".

С голямо закъснение правителството на Макрон все пак реагира на удара. Вътрешният министър Жерар Дарманен припомни, че бащата на Марин, Жан-Мари Льо Пен, е основал през 1960-те години ,,Национален фронт", партията-предшественик на ,,Национален сбор", именно с помощта на офицери, разбунтували се срещу политиката на президента Шарл дьо Гол спрямо Алжир. Интересна подробност е това, че призивът съвпада с 60-тата годишнина на провалилия се тогава опит за преврат. А Дарманен написа в Туитър, че Марин Льо Пен също като баща й харесвала ,,звука от маршируващи ботуши".

Слаби оценки за Макрон

Допитванията показват, че сред военните има повече привърженици на Марин Льо Пен, отколкото сред останалата част от населението, посочва френският политолог Бруно Котре. ,,Усещането, че Франция е в упадък и е застрашена отвън, е силно изразено в армейските среди", казва той. Той твърди обаче, че принципите на Френската република са дълбоко вкоренени у тях, поради което от военните не произтичала реална заплаха за преврат.

Отвореното писмо обаче показва, че в страната оценяват като твърде слаба политиката за вътрешна сигурност, водена от президента Макрон. Актуални допитвания сочат, че оценките за по този въпрос са изключително лоши. А едно експресно допитване на телевизионния канал LCI показа, че 58% от анкетираните симпатизират на призива на военните от "Valeurs Actuelles". Сред привържениците на ,,Националния сбор" техният дял е дори 86 на сто.

https://www.dw.com/
10
Борислав Драгиев и Христо Митев връщат водата в пресъхналите изворни чешми


Чешма - ,,Гъбката"

Двама мъже от Габрово с ръцете си и с доброволен труд връщат към живот пресъхнали изворни чешми. ,,Там, където е текло, пак ще тече" - казва познатата поговорка, но героите на тази история предупреждават, че тази приказва не е съвсем вярна.
Борислав Драгиев и Христо Митев са двамата габровци, които с помощта на приятели връщат водата в пресъхналите изворни чешми. Студената балканска вода, която навремето са хващали и са прокарвали тръби, за да стигне до хората в кварталите и селата, край пътища и под сенчести буки.

Борислав и Христо са отдали цялото си свободно време на това занимание. Приятели им помагат с техника, когато се наложи. Разходите делят помежду си, понякога разчитат и на дарители. Някои от тях са габровци, които живеят в чужбина, но милеят за родния си край. Работните ангажименти на двамата мъже нямат нищо общо с това, което са захванали през последните 3 години. Учат се на терен, както се казва, и работят на сляпо. В редки случаи се намират възрастни хора по селата и кварталите, които да ги насочат за пътя на водата. Понякога използват медни пръчки и така откриват водоизточника. Досега са върнали водата в 20-ина чешми в Габровския край.

"Цялото училище е пред очите ти, ако искаш да го научиш, го научаваш. Самият обект, природата те учи - труд и желание да се получи нещо. Нас да ни зарадва, че сме вложили труд и да минат хора, да видят, че чешмата е в действие. Можеш да спреш да я ползваш", казаха за БНР Борислав Драгиев и Христо Митев.


Чешма - ,,Гъбката" Снимка: Борислав Драгиев и Христо Митев

Преди дни водните духчета, както ги наричат местните хора, изцяло възстановиха една легендарна чешма - ,,Гъбката" край пътя между Габрово и Дряново. Запушена от коренища тръба се оказала причината чучурите да пресъхнат. Наложило се да бъде прокарана нова връзка, с дължина цели 300 метра.

Сега при чешмата във формата на диворастяща гъба, червена на бели точки, пак спират коли, отново е място за почивка от пътя. Преди време било запустяло и пълно с боклук.

Със студена вода на ,,Гъбката" само преди седмица се наплиска 90-годишният ѝ строител Стоян Стоянов, който в началото на 70-те години ръководи ремонта на пътя Габрово - Велико Търново. Тогава изграждат чешмата, позната на поколения.

Друго място в района, срещу отбивката за Дряновския манастир, също беше възстановено в дните преди Великден, и с помощта на местната община от чешмата отново блика бистра вода.

Първата чешма, с която Борислав Драгиев се захванал преди 3-4 години, е изворът с лековита вода в квартал ,,Радецки" край Габрово. Легенда разказва за свойствата на ,,вонещата вода" да цери болни очи.

Чешмата е обновена, наоколо е почистено, навес и нови пейки са монтирани на мястото, където се извървяват хора от целия град.

За да струи вода от чучурите, те трябва да се поддържа, казват за сетен път Борислав Драгиев и Христо Митев, които споделят и впечатления от всички тези занемарени места. Боклукът се е трупал на пластове, а материалните следи, които откриват, са на повече от 30 години. "И това, което е възстановено, не се пази чисто", с горчивина споделят Христо и Борислав.

Чистата вода е живот и трябва да я пазим - разсъждават двамата мъже и предупреждават, че от нас зависи да съхраним този ценен ресурс.

https://bnr.bg/horizont/post/101463290/borislav-dragiev-i-hristo-mitev-vrashtat-vodata-v-presahnalite-izvorni-cheshmi
Pages1 2 3 ... 10