• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Нови книги на БНС

Started by Hatshepsut, 01 August 2018, 12:30:11

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

БНС с нова книга

Български Национален Съюз издаде своята втора книга, след биографичната брошура за генерал Христо Луков, която беше част от кампанията за отминалия вече Луковмарш – 2012. Новото заглавие, което БНС издава, отново е свързано с мероприятията, отпреди тазгодишното факелно шествие в памет на Генерала, а именно с международната националистическа конференция – ,,Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите". Докладите, които бяха прочетени на този първи по рода си паневропейски патриотичен форум у нас от родни и чужди лектори, бяха събрани в един общ сборник, който нарекохме – ,,Борба за национална Европа". Към тях добавихме и някои други материали, автори на които са едни от най-изтъкнатите фигури на движението ,,Новите десни" – Пиер Кребс и Пиер Виал и които материали са от фундаментално значение за европейския национален светоглед и нашата културно-цивилизационна същност.

Сборника ,,Борба за национална Европа" ще бъде и първата книга за издателството на Български Национален Съюз – ,,Нова България". То ще бъде специализирано в издаването на национално – патриотична литература, касаеща както съвременността, така и миналото. Особено внимание ще проявим към някои позабравени, но много важни националистически автори, творили и издавали преди 9-ти септември, като Борис Дрангов, Любомир Владикин, Александър Цанков и мн. др.

Книгата може да закупите от тук.



HatshepsutTopic starter

#1

Издателството на Български Национален Съюз – "Нова България", издаде своята втора книга. След сборника "Борба за национална Европа", събрал докладите от Международната националистическа конференция – "Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите", провела се през февруари 2012 г., от печат излезе и книгата на полковник Борис Дрангов – "Помни войната", превърнала се в библия за много поколения български офицери.

   Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.

   Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес така и по онова време също е имало реформа в Българската армия и  точно поради тази причина всичко, което е написал е напълно актуално и днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си, сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат, няма как да знаем. Но едно е сигурно, ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

Книгата може да закупите от ТУК.

Източник: www.bgns.net

HatshepsutTopic starter

Излезе книгата "Неизменният атропологичен облик на българите"


Когато имаме време, публикуваме информация за нови и интересни книги, които си заслужава да се прочетат. Днес Ви представяме една книга, която по великолепен начин развенчава един мит, който отдавна е загнезден в главите на съвременните българи. Това е митът за "смесеността" на българския народ, който според общоприетото мнение днес, е един миш-маш от всички народи и племена, които през някакъв период от историята са били или са преминавали през тази територия. В "Неизменният атропологичен облик на българите" са събрани статии и изследвания, издавани още преди 9.9.1944 г., които доказват, че българския народ, като естествено образувала се общност от хора в продължение на хилядолетия, е доказуема обективност, а не абстрактно етническо самосъзнание. По-надолу може да прочете два кратки откъса от книгата, а от ТУК може да си я закупите.

Всъщност българинът се отличава с извънредно силен усет за запазване здравето и жизнеспособността на потомството. Това се дължи отчасти на патриархално, съхранителното въздействие на турското владичество в продължение на пет века, през които останалите европейски народи са били подложени на народностни и културни дифузионни промени. Това се дължи отчасти на живота сред природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето с растения и с домашни животни. "И куче да вземеш, от сой го вземи", казва българинът. А той наистина прилага в своя живот тази истина. При избор на снаха или на зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически и душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цяло севернобългарско село се размирило задето най-имотният селянин поради лакомия взел от съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна песен и още след три поколения, значи сега, в наше време, една трета от селото вече е поразена от епилепсия. Но то е пък изолирано от околните села, които не се сродяват с него. Такъв усет и такова чувство за отговорност има българският селяк към жизнеспособността на потомството си. Народните ни песни са богат източник за примери. Само полукултурни среди, които са се откъснали от българския корен се сродяват с гнилоча. Родовият усет на българина отива дори до крайност. На село вземат много рядко снаха или зет от съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усет се дължи и слабата асимилаторска способност на българския народ в миналото. Докато съседните ни народи смятат за свой всеки инородец, който добие тяхното народностно съзнание, българинът смята, например, за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадядо е бил инородец. Този усет отива дори до страх от сродяване с чужденеца. От там и търсенето дори на капка чужда кръв у някои сънародници и същевременно готовността за лични оскърбления на тази основа в случай на лоши отношения. Българинът е склонен да не признава за българи дори части от българския народ. Докато съседните народи искат непрестанно откъсването на части от българския народ, българинът е по-скоро склонен да забрави своето, отколкото да помисли за вземане на чуждо население. Тази черта не е добра, защото води към губене на своето, но тя има и добра страна. Тази черта се дължи, може би, отчасти и на историческото ни минало, но тя е характерна за българина и трябва да се запомни, защото обяснява до голяма степен заключенията на изследванията, които ще бъдат изложени по-нататък.
...
Сегашният състав на българската нация е съкровищницата на нашите дарби и на гордото минало на българщината, тя е живото тяло на днешна България и днес е изходното начало за мисията, която животът ни е възложил.
Малцина си дават сметка за истинската сила и за необикновеното могъщество на голите думи и на празните формули. Само тактиците на интернационализма са усетили и използвали тази сила. А заблудените им последователи са възприели по заповед боравенето с тях и се придържат строго към тактиката на своята пропаганда. Мнозина се чудят на упорството и на фанатизма на някои марксисти и лъжедемократи. Те обаче, не схващат, че имат насреща си хора, които по-малко мислят, а повече вярват и които идеологизират думи и формули, на които робуват. От това тъкмо робуване произлиза не само неяснотата в мисленето, но още и упорство и непоправимост. Робът на думата изпитва страх, когато помисли, че трябва да я напусне, но не само защото вярва, но защото усеща, че щом изостави тази своя слепешка тояга, ще остане без опора. Тъй като се е отрекъл да мисли със собствения си ум, той е станал отдавна духовен слепец.
Никой народ не е пострадал толкова, колкото българският, от това робуване. Така, например, в стремежа си да отричат всичко българско, пораженците втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смесен народ, който представял забъркана кръвна смесица от разни народи и че затова не сме си мязали един на друг, а всеки различно изглеждал.
Разбира се, че само специалистът може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материал. А обикновеният човек има само лични и най-често неверни впечатления за такива неща. Гражданинът не вижда разликата между овцете от едно стадо, но овчарят познава всяка овца от стадото и то отдалече. Това доказва обстоятелството, че многобройни научни факти остават и до днес неизползвани за националното ни образование и възпитание. Нашето общество е заблудено дори върху най-основните истини на българската действителност. Странно е, но българската интелигенция не познава дори физическия образ на българина. Ето доказателствата:
Ако попитате първия срещнат "интелигент", дали в Северна или в Южна България хората са по-мургави, той ще ви отговори, че южнобългарите са по-мургави. А всъщност процентът на мургавите е малко по-висок в Северна България.
Ако попитате същия "интелигент", дали севернобългарите или южнобългарите са по-високи на ръст, той ще ви отговори, че севернобългарите са по-високи. А всъщност това не е вярно.

https://bgns.net/

HatshepsutTopic starter

Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва


Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма.

И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени през идеологическите разбирания на авторите, като в преобладаващите случаи те са повлияни от марксизма.

Настоящата книга обаче, е може би единствената по рода си. Защото нейния автор, Иван Григоров, е не само деен член на СБНЛ преди 9 септември, но и един от най-активните дейци на Легиона, след падането на комунизма. Както повечето легионери и той минава през месомелачката на комунистическия репресивен апарат. Осъден е от народния съд на 10 години затвор за това, че е бил водач на легионерска секция в една бургаска гимназия.

Всичко това прави Иван Григоров много автентичен и ценен източник на информация относно СБНЛ. В книгата си, той се спира на най-важните исторически моменти и събития, маркирали развитието на тази организация. От създаването и в началото на 30-те години на 20 век, та почти до наши дни. Също така е отделено внимание на основните характеристики на Легиона – идеология, структура, символи, униформи и т.н. Присъстват биографични данни за едни от най-емблематичните и известни дейци на СБНЛ. И всичко това е допълнено с богато приложение от автентични документи и снимки, някои от които за първи път виждат бял свят.

https://edelweiss-press.com/

HatshepsutTopic starter

#4
Оживелият подвиг –
Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците



Pътуването е част от същността на модерния човек и това надали се нуждае от особени доказателства. В нашия свръхтехнологичен и комерсиализиран свят, в който разстоянията са нещо твърде относително, едно пътешествие до ,,другия край на света" е въпрос на часове. Впрочем, психологическата бариера е започнала да пада поне от епохата на Кръстоносните походи и на т.нар. Велики географски открития, да не говорим за авантюристичния, завоевателния, откровено пиратския и все пак и, не на последно място, ,,познавателен" тип пътешествия още от зората на човешката история. Така или иначе, пътуването –не само като преместване от точка ,,А" до точка ,,Б" и всякаквидруги ,,точки", клонящи към безкрайност, е влязло дълбоко внашата природа. В пъстрата палитра от културно-политическии естетически нагласи, интелектуални ,,моди" и ценности намодерния човек особено място заемат пътуванията в духана Хемингуей или Керуак, масовия тип поклонничества къмИндия или Тибет, към други екзотични и ,,езотерични" местаи посоки... Няма съмнение, че тези процеси, обхванали презотминалите десетилетия стотици хиляди, предимно млади хора,са и своеобразна терапия на последиците от кървави войни,социални катаклизми, пълзяща меркантилност и бездуховност...
В нашия български живот, при цялата противоречивост на случилото се и случващото се през XX и XXI в., пътуването на свой ред покрива все по-обширни физико-географски и духовни пространства. При нас, навярно в по-силна степен от други нации, се пробужда стремежа към пътуване, в което ,,пресичането" на пространството и времето е извикано, често пъти неочаквано за конкретния човек, от повика на семейната, родовата, местната и националната памет. Без това ни най-малко да влиза в противоречие с универсалните ценности, които древен европейски народ като нашия притежава от дълбините на своята богата и изпълнена с обрати история. Затова нашето пътуване ,,по български" е както към конкретни български места, често напълно забравени или, което е по-вярно, осъдени на забрава, така и своеобразна инициация на преоткриване на собствените ни корени. Пътуване – колкото към ,,себе си", толкова и ,,в себе си", в самите нас като личности и национален организъм.
Казвам всичко това, опитвайки се да съпреживея мислите и чувствата на авторите на една непретенциозна, но и без всякакво преувеличение, необикновена книга, която вече е в ръцете на читателите. Редно е още тук да благодарим на двамата съставители – на изследователя историк, адвокатът по професия Георги Кременаров, автор на няколко сериозни проучвания за Първата световна война, и на художника Василен Васевски, в чиято писателска дарба се убеждаваме още от първите прочетени редове. Впрочем, дълбоко осъзнатият, интелектуално осмислен патриотизъм е присъщ на всички автори, предоставили свои текстове на Г. Кременаров и В. Васевски – текстове, които отразяват вълненията на всяко отделно пътуване, но и на общия поход, осъществен по зова на кръвта. Всеки от авторите открива ,,своя Каймакчалан" през потъналите в прахоляка на отминалото време родови спомени, стари снимки, по чудо запазени реликви от една война, която народът ни с право беше нарекъл ,,Освободителна".
Всеки от тези модерни, образовани и чувствителни, същевременно смели и решителни българки и българи, потомци на героите от Каймакчалан, по свой начин е усетил зова на кръвта. Нещо повече, на отговорността пред миналото, която, както се оказва, е и дълг към съвремието и бъдещето. По непретенциозен и повече от убедителен начин един от нашите автори споделя с читателя: ,,... Постепенно вълнението пред подвига на нашите деди ме обзе дотолкова, че започнах да търся всякакви нови източници на информация – интернет архивни сайтове, снимки, стари списания или антикварни книги с пожълтели и разпадащи се страници. Чувствах се като откривател на един цял, забравен и загубен свят ..."
Никак не е случайно, че едно от есетата на Георги Кременаров, поместени в книгата, носи до болка вярното заглавие ,,По местата на забравата..." Забравата, която в най-голяма степен се дължи на ... забраната, на онова абсурдно табу, наложено от тоталитарния режим върху собствените ни герои, мъченици на България, пролели кръвта си не ,,... по чукарите на Македония...", а по върховете на онази българска земя, която се таи в гънките на генетичната ни памет, на българските ни души. И затова непременно трябва да цитираме книгата ,,Каймакъ–Чаланъ" на Красимир Узунов, която нерядко играе ролята на своеобразен пътеводител за нашите автори. Пътеводител – не толкова исторически и географски, колкото на духовните измерения на епопеята Каймакчалан. И понеже стана дума за забравата, ще си позволя да изрека няколко реда от едно мое старо стихотворение, посветено на моя прадядо, загинал също в Първата световна война. Не на Каймакчалан, а при Дойран, но това в случая е без значение.
...
Толкова забрава се забрави
в тебе, незапомнено отечество,
толкова погинали в пръстта ти...
Духовете им къде побира
не земята шепа, а небето,
свило се доникъде над тебе?
...
Друга е територията на онази България, която е в съзнанието и представите на нашите предци, друго е и нейното небе. Нека опазим поне него.

Тази книга, изградена от текстовете на Георги Каменаров, Василен Васевски, Тодор Масов, Станимир Няголов, Петя Големанова, Кръстьо Кръстев, Светлана Ленева, Огнян Кованджиев, архимандрит Атанасий Султанов, Соня Кичева, Дима Шопова и Ваня Симеонова е не само акт на преклонение, на синовна и християнска съпричастност към деди и прадеди, но и на отвоюване на историческата истина – отвоюване не с манлихери, щикове и гранати, а със силата на духа и интелекта, на сърцето и разума. Или, както признава Василен Васевски:
,,Какво означава днес за мен името Каймакчалан? Освен полутъмна страница от родовата ми история, той е един неизпълнен дълг. Неизпълнен, защото всички ние – и предишните поколения, а и нашето – сме виновни пред загиналите герои. И трябва да се срамуваме, че сме позволили подвига на каймакчаланци да бъде забравен. Официалната политика и наложеното "отгоре" мълчание по темата не могат да ни извинят. Трябвало е да има начин, чрез който паметта ни да остане будна ... Поне веднъж в годината е можело да си спомняме за страшнатабитка от 1916 г. Тогава Каймакчалан нямаше да бъде почти напълно изтрит от българското съзнание. Дано предците някога да ни простят..." И още, този път за шепата пръст от върха, ,,... която да оставя в родния Сливен, както и частица от безсмъртния им дух, с която да бъда повече човек и повече българин..."
Винаги съм си мислел, че Родината не е просто понятие, патетичен вопъл или боен вик, а ... живо същество. Да, форма на мета-съзнание, огромен многолик разум, в който времето и пространството не се подчиняват на обичайните физически закони. Тази книга ме кара да бъда още по-силно убеден в това. Защото познанието ,,Каймакчалан", сътворено от авторите наистина ни прави повече човеци и повече българи.

Проф. Пламен Павлов

https://edelweiss-press.com/

HatshepsutTopic starter

Сръбско-българският антагонизъм
Автор: Живко Войников



,,Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да сгрешиш."

сръбска поговорка

 

,,Сърбия винаги е била наш враг, а при това не отявлен, а коварен – вълк облечен в овча кожа. Тази вражда, основана върху завистта, датира от древни времена и доказва за лишен път, че сърбите не са се въодушевлявали никога от чувството на "славянство", когато техните народни интереси, макар и не жизнени, са били в игра... Какво ще каже светът за тази нация на коварства и подлости, доказани многократно и то през течение на вековете, как ще дамгоса историята този народ на конспиратори и убийци – това не ни интересува. Но за нас българите се налага заключението, че Сърбия е била и продължава да бъде наш заклет враг..."

д-р Васил Радославов

 

В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен.

https://edelweiss-press.bg/

HatshepsutTopic starter

Войната като обществено явление и неизбежно зло


Автор: ген. Никола Жеков

Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни?

На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.

Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, тя няма как да бъде премахната като средство за решаване на проблеми между отделните държави и народи.

Ген. Жеков открива основната причина за воденето на война в човешката природа. И затова смята, че макар човечеството непрекъснато да израства в културно, икономическо и технологично отношение, то има още дълъг път за извървяване, преди да може ,,да зарови томахавките" и да заживее напълно миролюбиво, ако въобще някога това бъде възможно. На базата на този извод той предупреждава, че прекаленото отричане на войната, като средство за постигане на жизнените интереси на един народ, може да доведе до пагубен нихилизъм и в крайна сметка до загуба на свобода и независимост.

Излязла за първи път през 1930 година, тази книга е изключително актуална и днес, когато войната е все още реалност, макар и начините на воденето ѝ да са се променили много от онова време. Разбира се, необходимо е да се отчете епохата, в която е писана, с нейните политически и социални специфики.

https://edelweiss-press.bg/

HatshepsutTopic starter

Словото на Богдан Филов


Речите на Богдан Филов са изключителен документ на времето. Те хвърлят светлина върху ситуацията в страната и представите на управляващите. Една част от тях са и програмни текстове с ключово значение за разбиране на характера на режима, принципите, от които се ръководи правителството. Те представят официалната, публична позиция на управляващите по събитията от международен и вътрешнобългарски характер.

Богдан Филов е не само забележителен учен, но и политическа личност, която е олицетворение на една епоха. Това определя значението на тази книга. С нея се разширява представата за късните години на авторитарния режим на цар Борис III в България и се обогатява познанието за историята на страната в началото на 40-те години на ХХ в.

Николай Поппетров

 
Настоящият сборник съдържа всички по-значими политически речи на проф. Богдан Филов в качеството му на министър-председател на Царство България. Повечето от тях са произнесени на заседания на 25-ото Обикновено народно събрание и са по повод събития като: връщането на Южна Добруджа в пределите на България, присъединяването на България към Тристранния пакт, освобождението на Македония и Беломорието и др.

https://edelweiss-press.bg/

Similar topics (5)

Powered by EzPortal