• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 05:12:30

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

avatar_Hatshepsut

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Трепет

Във делника, от самота премазан,
по-крехък от играчка за елха,
когато парят думи неизказани,
подавам ти трепереща ръка.

Треперя от любов като листата,
обагрили във златно есента,
докоснали в дъждовен ден земята,
попила на щурчета песента.

Но този трепет тайно в мене скътан,
простил и непростимите неща,
е силата, която милиони пъти
за двама може да гради света.

Протягам си ръката и треперя
дали ще я приемеш ти сега.
Ала не я ли хванеш със доверие,
студена ще я дръпна на мига.

Във делника, от грижи коленичил,
изгубил сянката на любовта,
сърцето ми безмълвно ти се врича
и моли да му върнеш радостта.

Hatshepsut

Спомен от Трявна

— Чакай, дядо! Чакай, стар си вече!
Път ни чака, дълъг като зима.
Трявна още много е далече..
Поседни на камък, да починем!

Хайде, дядо, да делим с теб хляба,
не по братски, с нож – на две, по равно.
Нося сол, на хляба сол му трябва,
ръснеш ли го, плаче като рана.

Долетяха птици, глад ги мъчи!
С тях коматът пò ще ми е сладък.
Ти, не ги пропъждай, дядо, с пръчка!
По-добре кажи за свойта младост!

— Друго време беше, чедо, младо!
Стигаше и слама за постеля.
Нощем си говорех със луната,
все се молех радост да намеря.

Търколих живота – топла пита
през поляните на лудо време.
Бяла обич дирих, чедо, сплитах
дните, доде почнаха да стенат.

Житен клас ми сякаш бе душата,
в дъжд и суша жилава излезе.
Зиме я вдълбавах във земята,
не давах леден сърп да я пореже.

Бях щастлив и леко-леко дишах,
най-накрая срещнах си изгора.
Хубавица, що се ражда свише,
с глас човешки мене проговори.

Сал едничък път видях я, чедо,
ала в Трявна ми сърце остана.
Пазя спомен скъп от нея – седем
сухи стръка мащерка балканска.

Зèми, чедо! Дъхав да е хляба!
Стрий ги ситно, те са зов-магия!
А пък после път ни чака! В Трявна
като мен дано любов откриеш!

Hatshepsut

Глътка обич

Стръмно ми е в лоното за зимата,
безнадеждно и до болка бяло,
сякаш се сбогувам с най-любимите,
сякаш съм от снежен шепот цялата.

И сърцето ми застива в утрото –
уморено все в добро да вярва,
и очаква в ледените скути
глътка обич – за тъгата цяр.

Всяка нощ сънувам бяла пролет,
с цъфнал цвят и птици, развигори.
Стръмно ми е зиме... И защо ли
само със снежинки си говоря?

Hatshepsut

Малката кибритопродавачка
По Андерсен

Пустеят пътеки. Прозорчета светят.
На празник тъй светъл ухае нощта.
Искрят по стените отблясъци цветни,
подаръци чакат щастливи деца.

Момиченце босо, понесло кибрити.
пристъпва отвънка, до чуждия праг,
и вятър му пее, зад преспите скрил се.
Със ледени пръсти докосва го мрак...

Редят се картини – на топло огнище,
на лакомства вкусни, красива елха....
В очите невинни копнежи се нищят,
снежинки покриват телцето сега.

И ето угасва последната клечка,
заспива детето с усмивка в нощта.
До него дошла е от бялата вечност
обичната баба, да стопли света.

Hatshepsut

Първи снежинки...

Първи снежинки небето пророни.
Ангели с тънко вретено предат.
Късчета ледни по черните клони.
Сякаш светулчици в мрака валят.

Нови надежди възкръсват в земята.
Светят елите под звездната жар.
Пишат на белия старец децата.
Чакат в съня си мечтания дар.

Кой ли художник нощес е рисувал?
Наниз цветя по стъклата блестят.
Вятърът с медни звънчета танцува.
Борови клонки в огнище горят.

Ангели ваят сребристи луни.
Лее небето снежинки във мрака.
Ято врабчета си търсят трохи. Тихо е.
Всички вълшебства очакват.

Hatshepsut

Коледа

Пътища в преспите – бели къртичини...
Съмнало, мръкнало... време дохожда...
Млади звездици за здраве наричат
в сламени ясли на Божия рожба.

Къщички приказни... село планинско...
Пушат в огнищата бъдници благи.
Пуканки низани, греяно вино
Слагат софрите стопаните, слагат...

Дрянови пъпчици в баници вити...
Тънка надеждица в свещ ще проплаче.
Вънка нахалост ветрѝща се ритат.
Нова година по преспите крачи.

Hatshepsut

Ивелина Радионова написа книга, която ще остане за поколенията след нас


Със светлина, любов и българщина ,,До Боянския майстор" засища глада на душите

Гласът на българското говори чрез творбите на Ивелина Радионова, една от най-обичаните български писателки днес, по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции.

След като книгите й ,,Алтъна" и ,,Обич" станаха любими на много читатели, в първите дни на Новата година Ивелина Радионова представя най-силната си книга досега – ,,До Боянския майстор" (издание на ,,Персей"). Действието й тече през вековете и показва корените на българщината и човечността.

Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка... - истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето.

Многолико е времето. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.

Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, книгата събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията й проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както ,,в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.

Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.

Новата книга на Ивелина Радионова – ,,До Боянския майстор", има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.



Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото.

,,До Боянския майстор" е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.

Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: ,,Това си е чиста утопия!". Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума.

В този смисъл ,,До Боянския майстор" е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина.

Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена ,,време". И макар да е писано, че ,,дните на всички са преброени", в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето.

Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта ,,До Боянския майстор" авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.

,,До Боянския майстор" е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика ,,Горчиво вино" 2020. Поетичната творба е включена в книгата и е нейно своеобразно мото.

https://artday.bg/index.php/spots/books/5080-2022-01-10-08-26-59