• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 September 2021, 12:36:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13910 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
985 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23710
  • Total Topics: 1362
  • Online Today: 200
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 28
Total: 29

avatar_Hatshepsut

Археологически находки във Видинска област

Started by Hatshepsut, 16 September 2018, 20:48:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози разкриха изцяло западната порта на антична Бонония


https://bnr.bg/vidin/post/101349073/sredstva-za-arheologicheskite-razkopki-na-antichna-bononia-shte-otdeli-obshtina-vidin

Напълно е разкрита западната порта на антична Бонония- входът на града от римската епоха по време на тазгодишните археологически проучвания във Видин. От портата започва главната улица, която пресича целия днешен квартал "Калето", обясни ръководителят на проучването доц. д-р Здравко Димитров:

"От тук нататък предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин, както виждате и дълбочината на пластовете е над 4 метра до тук. Това е историята на града от пети до 21 век, т. е пред вас в момента са 15 века история на град Видин. Надолу продължават още 4 века, така че ние имаме много потенциал, както в дълбочина, така и в план да разкриваме зад крепостната стена. Цялата тази археологическа ситуация е изключително добре запазена, което е един много добър шанс за Северозападна България...Тук всичко е запазено, с тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, може да се превърне в един прекрасен археологически парк."

В следващите дни откритията на археолозите ще бъдат консервирани за предстоящия зимен сезон, допълни доц. Димитров.

Кметът на Видин Цветан Ценков се ангажира Общината да отпуска през следващите години средства за продължаването на проучванията в древна Бонония.

Община Видин ще отделя средства за археологическите разкопки на антична Бонония. Така обектът, който е в  централната част на града ще се превърне не само в исторически, а в туристически атракцион. Това каза кметът на община Видин Цветан Ценков по време на пресконференция за резултатите от работата през археологическия сезон:

"Общината, съвместно с Министерството на културата, да отдели една сериозна сума в следващите три години и цялата тази зона, да се превърне в един не само исторически, а и исторически атракцион. Тази зима да подготвим промените на устройствения план. Да видим, как ще консервираме това, което е открито досега, за да не се случи както в другата зона и в цялата ширина да се разкрие всичко това и да се консервира, с цел, туристите и видинчани да бъдат горди със своята история. Не мога да приема като кмет и човек нашата история да не се финансира от нашия град."

За втора поредна година редовните археологически разкопки са с финансиране от Министерството на културата. От Общината помогнаха с работната група при разчистването на терена. Проучвания ще се извършат и в района на синагогата. Геоложко заснемане е показало, че и там има останки от древни постройки, допълни кметът на Видин.

Hatshepsut

Откриха централния вход на римския град Бонония

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/otkriha-tsentralniya-vhod-na-rimskiya-grad-bononiya-ot-iv-vi-vek

15 века история разкриват археолозите в антична Бонония, каза за БТА доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ към БАН.Той уточни, че Видин е българският град, в който има най-добре запазени архитектурни останки от три епохи - римската, средновековната и османската.
Доц. д-р Здравко Димитров, който ръководи архелогическите разкопки, е доволен от резултатите на тазгодишното четвърто редовно проучване на антична Бонония.Тази година археолозите откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век. Той определя разкопките като "безспорно най-успешния археологически сезон на този обект". Обектът се намира в центъра на Видин в кв. Калето, в жилищен квартал в непосредствена близост до Професионална гимназия "Михалаки Георгиев" . В археологическите разкопки участваха около 30 работници и екип от 10 души археолози. Финансирането бе от Министерство на културата в размер на 20 хил. лв. Община Видин съдейства, като се ангажира с извозването на земната маса - дейност, за която археолозите би трябвало да заплатят близо половината от държавното финансиране. Проектът, по който е отпуснато финансирането от Министерството на културата, е на Регионалния исторически музей.
Археолозите през тази година продължиха работа в района на западната крепостна порта на антична Бонония, чието местоположение бе установено в археологическите разкопки през 2019 г. "Това е входът на града от римската епоха и късната античност (2-6 век), споделя доц. Здравко Димитров. В последните две седмици от разкопките разкрихме една доста сериозна широчина на стените от почти пет метра. Те са запазени във височина до сегашното ниво на кварталите на Видин. Имаме конструкции на две фортификационни кули пред външното лице на западната крепостна стена", обясни доц. Димитров. Категорично крепостното съоръжение на Бонония е най-сериозното фортификационно съоръжение в България, сравнимо единствено с крепостното съоръжение в съседна Сърбия - Феликс Ромуляна. В Бонония крепостните кули са десетоъгълни и имат диаметър от 25 метра. Стените на крепостта са широки повече от 4 метра, а проходът на западната порта, открита сега, е над 5 метра. Тези размери нареждат крепостната стена на Бонония сред най-големите фортификационни съоръжения у нас от всички исторически епохи. Двата римски града Бонония и Феликс Ромуляна са изграждани в една епоха, началото на 4 век, по времето на император Константин Велики.
В хода на разкопките, в района на западната крепостна порта на антична Бонония успяхме да открием началото на главната улица на Бонония - т.нар. декуманус максимус, който пресича целия сегашен квартал "Калето". Главната улица на Бонония, този декуманус, води към Синагогата, така че около нея, около старата поща в крайдунавския парк, се очаква да бъде центърът на римския военен лагер от 1 век, и след това римски град от 2 до 6 век, прогнозира доц.Димитров.
В следващите години предстои археолозите да проучат района на западната порта на Бонония в още по-голяма дълбочина, както и да разширят проучваната територия. Предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин, категоричен е Здравко Димитров. До момента разкопките показва дълбочина на пластовете над 4 метра- това е историята на града от пети до двадесет и първи век, тоест 15 века история. Под това ниво най-вероятно могат да се разкрият находки от още четири века, така че обектът " Антична Бонония" има много потенциал - както в дълбочина, така и в територията зад крепостната стена, подчерта доц. Димитров."Цялата археологическа ситуация, която разкриваме е изключително добре запазена. И това е един много голям шанс за Северозападна България. В повечето случаи при археологически разкопки на различни обекти има иманярски намеси, но тук в антична Бонония всичко е запазено, и то може да се разкрие, да се съхрани. С наличието на запазени изцяло или части от тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, обектът може да се превърне в един прекрасен археологически парк. Целта не е само да разкрием какво ни разказва археологията и науката, а този археологическия паметник да се социализира, сподели ръководителят на разкопките.
Той обясни, че до края на октомври екипът ще продължи работата си с поставяне на табели и ограждане на обекта, така че той да не се превръща в сметище. Започнаха и извършването на дейности по консервация на разкритите архитектурни елементи. "Консервацията цели основно запазване на тези зидове от влиянието на тежките зимни условия . Част от зидовете трябва да бъдат завити с геотекстил, който да възпрепятстват проникването на влага в зидовете, разказа доц. Димитров.
Над 300 находки са открили археолозите при разкопките на антична Бонония. В тазгодишните разкопки са открити над 300 находки от различните епохи - като се започне от Римската епоха, премине се през Средновековието и се стигне до Османския период. "Една изключителна находка е моливдовул /оловен печат/ от времето на император Василий II, който реално маркира периода на превземането на Видин от византийските войски. Това е оловен печат на стратега, който е бил назначен от римския император да управлява град Бдин през началото на 11 век . Печатът е разчетен от нашият консултант по сфрагистика Димитър Стоименов , обясни доц. Димитров. Според него, моливдовулът дава много ценни сведения за историята на града от този период.
"Разкрихме доста сериозен пласт от материали - археологически и находки - от XI до XV век, тоест от цялата средновековна история на града, допълни археологът, като уточни, че пример за това са намерените образци на видинска сграфито керамика от XIV в. Археолозите са намерили и златна монета от времето на Османската империя - от XVII век, като находката е открита в най-горните нива на проучването. Имаме открити и няколко римски монети, много монети от периода на средновековната българска държава, от Второто българско царство, времето на Видинското царство на Иван Срацимир, когато Видин е последният български град, който се отбранява срещу османското нашествие", посочи ръководителят на проучването.
Най-ценното, което разкрихме при тези археологически разкопки, е добре запазената архитектура, която се вижда дори над терена. Това са и едни от най-сериозните крепостни стени, които са откривани в България", категоричен е доц. Димитров.
Намерението е Община Видин да започне да отделя значителни средства за провеждане на археологически проучвания, като това започне още от следващата година, споделя част от бъдещите идеи за сътрудничество на археолози и общинска администрация доц. Димитров.
"Ние имаме увереност, че в бъдеще ще продължим да работим с Общината и да проучваме не само там, където се налага по проекти - както е сега при реставрацията на Синагогата, но и да правим разкопки в общински парцели, които сега са занемарени- като в бившето военно поделение, където се намира северната стена на антична Бонония. Предстои много работа в тази част на Видин и тя няма да бъде само археология, а ще е и реставрация и социализация на паметниците, обясни доц. Здравко Димитров.
"Винаги съм казвал и продължавам да го повтарям - Видин е единствения български град, в който има крепостни стени, съоръжения и сгради от три епохи: от Римската - крепостта Бонония, от Средновековната - замъкът Баба Вида и от Османската - укрепителната система на Калето. И има изключителен шанс те да бъдат запазени и да бъдат елемент от културния туризъм, категоричен бе археологът.



Нов сектор от западната крепостна стена на антична Бонония откриха при разкопки във Видин

Hatshepsut

Археолози откриха средновековно селище във Видинско


https://news.bg/bulgaria/arheolozi-otkriha-srednovekovno-selishte-vav-vidinsko.html

Археолози откриха средновековно селище във Видинско. Археологическите проучвания започнаха на 17 септември тази година и се провеждат във връзка със строежа на път Е79 в участъка Видин-Ружинци-Монтана. Наричат се "спасителни", тъй като най-често са свързани с някакво инвестиционно намерение - строеж на път, газопровод, сграда и т.н., обяснява археологът Елена Василева, която е гл. асистент в Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките.

Проученото сега средновековно селище е ситуирано на двата бряга на р. Войнишка с площ от 54 дка. При предварителното проучване през месеците септември-октомври 2020 г. на тази площ са регистрирани 47 структури. От тях 23 ями със средна дълбочина от 2,50 м; една линейна аномалия (ров) с ширина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които - землянки, един гроб с инхумация.

Всичко това е от периода ХІ - ХІV в. Освен тях, на обекта е регистриран и пласт от Ранната Бронзова епоха, култура Магура-Коцофени. На нея принадлежат и са проучени едно жилище и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.

Hatshepsut

Рациария - столицата на крайбрежна Дакия


Античен град, в който римските кораби "ratis" са хвърляли котва, е древната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива постепенно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония.Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази епоха, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното плаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което означава "Пристанище на 60 кораба".



Известно е, че в тази област са живели мизите, чието присъствие е още отпреди новата ера. Издигането на града във важен търговски и военен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и организира дунавската флотилия.Има данни, че около края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен произход.Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Тази хипотеза се подкрепя от надпис, посветен на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници и разкрива активна земеделска дейност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват съществуването на отделни поземлени имения. Известна част са били обработвани и с роби.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически съобщения и превоз на стоки. През II-III в. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България.

Австрийският изследовател Феликс Каниц е първият, който обръща сериозно внимание на античния град през 1860 г. Около 30 г. по-късно, в самия край на века, Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица, за да събира археологичен материал. Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с изследването на паметници от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, организирани от видинския музей. В края на 1970 г. започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на проучванията започва последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, което дава информация за запазените архитектурни структури.Друго значително откритие е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има значително преустройство през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската епоха. За съжаление много от тях са потънали в нелегалния пазар за антики. След 20-годишно прекъсване, ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развитието на града са намерените архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема мраморна статуя на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария.



Миналата година за първи път започна проучването на нов обект и това са императорските терми на античния град."Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация - на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - наистина много сме щастливи, че успяхме да направим разкопките", казва научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. е дало възможност на античния град да се работи за около един месец. Около 30 души са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Местоположението на термите е известно още от 70-те години на миналия век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като площ обаче термите от Рациария са по-големи, разположени са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година проучването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което предполагат, че е т. нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите кампании. Градежът е опус микстум - дялан камък и отгоре няколко реда тухли - характерно за IV-V век строителство. За радост на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и голяма част от руините е запазена. Те се радват и на факта, че терените, на които предстои да се работи, са общински, така че проучванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се превърне в любимо място за културно-исторически туризъм, който ще привлича поток от посетители.По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е сред най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Затова археолозите се надяват в следващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължаване на проучванията и на разкопките, така че да се разкрият всички останки от античния град.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/ratsiariya-stolitsata-na-kraybrezhna-dakiya-460400.html

Hatshepsut

Откриха некропол от времето на царете Симеон и Петър край видинско село


Три некропола от различни епохи разкриха археолози при спасителни разкопки по трасето на новия скоростен път край видинското село Синаговци. Всеки от тях дава важни сведения за миналото по тези земи. Над 300 досега са находките, по-голяма част от които са въоръжения, фибули, накити. Повечето са в много добро състояние и могат да бъдат включени в експозиции, обясни ръководителят на спасителните разкопки доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"И от некропола, който датира от тракийската епоха, в края на ранножелязната епоха, някъде 7-6 век пр. Хр., ние имаме доста интересни данни за контакти със Западните Балкани, с Източноалпийската област, така че това са едни по-слабо известни контакти на тракийските племена. Тук, във Видинския край, са откривани такива накити при село Градец и в Държаница, до самия Арчар, до Рациария, но това вече е една находка, която се разкрива при археологически разкопки и е много ценна. Същото е положението с некропола, който датира от ранноримската епоха, 1 век сл. Хр. Това е точно времето, в което се създава Римската империя и тя колонизира този долен дунавски бряг, първите контакти на местните племена с римските колонизатори, с военните единици - легионите, които са били настанени по границата на империята на река Дунав, са много съществени и материалите от този некропол дават сведения именно за това... Последният некропол буквално от миналата седмица се установиха тези накити, нанизи от мъниста, пръстени и обици, които го датират от периода на Първата българска държава, към нейния край - 10-11 век, най-общо казано от времето на нашите царе Симеон и Петър. Това е нещо, което за първи път се проучва във Видинско и е много интересно и важно за нашата история."

Археологическият обект е на площ от над 60 декара. В спасителните разкопки участват 160 работници и 30 археолози. Работата на обекта започна в началото на април и трябва да завърши в края на месец август.

https://bnr.bg/vidin/post/101473418/cenni-arheologicheski-nahodki-sa-otkriti-krai-vidinskoto-selo-sinagovci

Hatshepsut

Уникални находки разкриват археолозите край Видин


Изнесен урок на терен проведоха ученици от езиковата гимназия

Уникални находки откриха археолозите, които провеждат спасителни проучвания край село Синаговци по трасето на бъдещата магистрала към Видин. На терен при тях бяха ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин, които изучават профилирано история. Архeологическият обект е  на терен от 70 декара. Разкриват се находки от пет исторически периода, разказа пред учениците ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров:


"Четири от тях са на некрополи от времето на ранната желязна епоха - VII - VI и век преди Христа.  Вторият некропол е от началото на римската империя, от времето на Август - I век след Христа. Имаме нов некропол, който е от II, III век от времето на принципата. Последният четвърти некропол е от X, XI век, Първата българска  държава."


Освен некрополите, са открити и следите от  стопански сгради от римско време. За една от тях се предполага, че е част от вила в района на Синаговци, за която има по-ранни сведения:


"През 50-те, 60-те години е открита надгробна плоча на ветеран от IV Флавиев легион, както и една монетна находка при изкопни работи в самото село Синаговци. Така че, тук беше известно, че има находки от римската епоха. Самият обект е определен и открит от колегата Стефан Александров, който го картографира през 2018-та година. В неговото трасе попада тази съвсем малка стопанска сграда, която предполагаме, че е част от голям римски комплекс, от който са находките от 50-те и 60-те години."


Сред находките има и такива, които са без аналог у нас, разказва доц. д-р Здравко Димитров :


"Находката, за която говорих, представлява една малка сребърна тръбичка, в която има сребърно слитъче, навито на руло, върху което са изписани символи и букви - част от тях от гръцката азбука, други напълно неразбираеми.  Една от теориите на колегите, които са ги изследвали из Европа е, че става въпрос за различни видове амулети, които са предпазвали от зли сили. Това се неща, които и ние продължаваме да изследваме."


Завършваме учебната година с един открит учебник по история, каза преподавателят в езиковата гимназия във Видин Валентина Александрова:

"Да имаш възможност да разгледаш историята от ученически поглед, преди да е написана в учебника и поднесена като картинка, да знаеш, че това, което бъдещето ще ти представя като находки, като история, като материал за прочит, ти си го изживял и видял, мисля, че това е едно от най-запомнящите се знания, които ученикът може да получи. Нашата цел, на Гимназията с преподаване на чужди езици, където историята е профилирана подготовка и с години традициите в историческото образование са да можем първо да въведем учениците в емоцията на миналото, да им изграждаме отношения към това минало, а то се гради, когато имат такъв тип уроци и и най-вече срещата с университетската среда, която по толкова достъпен и увлекателен начин може да ни представи технологията как се пише за история, помощните науки на историята, които реставрират това минало, мисля, че това всичко е неоценимо обучение."


Срещата с археолозите разпали интереса на учениците към историята:


"Това, което днес имахме възможност да видим, е нещо уникално, както казва нашата госпожа, абсолютно пренаписване на историята и сме много щастливи, че имахме този шанс" - каза 11-класничката Виктория Симеонова.


Стефан Иванов, 11 клас: "Разбираме много за нещата, които са се случвали преди и това ни изпълва с любопитство, с желание в бъдеще да се занимаваме с това."

Радина Кирилова: "Много сме впечатлени и това допълнително ни мотивира да продължаваме да учим историята, тъй като ние сме с профил "история".

Археологическите разкопки в село Синаговци ще продължат до края на август. Находките, спасени по време на проучванията,  ще могат да се видят в Регионалния исторически музей.

https://bnr.bg/vidin/post/101488110/chas-po-istoria-na-terena-na-arheologicheskite-razkopki-v-sinagovci

Hatshepsut

Средновековно селище и римски некропол откриха археолози край Слана бара


Приключиха спасителните археологически разкопки по трасето на бъдещата магистрала край видинското село Слана бара. Проучван е терен от 30 декара с римски некропол и средновековно селище на метри от него. Открити са стотици находки, разказва Александър Манев  от Националния археологически институт с музей при  БАН, ръководител на археологическото проучване:


Александър Манев

"Работата на обекта започна в края на месец април и в  рамките на три месеца установихме два периода на трайно човешко присъствие на това място. Установихме също нещо, което е известно на местното население и на краеведите, че в тази част на област Видин поради чести разливи на река Дунав се е стигало до заблатяване и трайно оставане на вода, което затруднява живота в тези места."


Римският некропол, който е проучван край Слана бара е от периода 3-4 век:


"Особеното за него е, че ритуалът е смесен, т.е кремация и инхумация. Има гробни съоръжения с кремирани останки на починали индивиди  и трупополагане. Това е съвсем нормален процес, който се случва в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Трупополагането е новият погребален ритуал, който започва малко по малко да измества  стария- кремацията, който е типичен римски погребален ритуал... Гробовете са със сравнително богат инвентар, който се състои от керамични съдове.  Имахме късмет да открием доста изцяло запазени съдове, не малко отново изцяло запазени стъклени съдове, накити от различни метали, основно от бронз. Можем да кажем, че население с не особено висок статус е живяло в тази част и е погребвало своите умрели. Свързваме некропола с някаква сграда, комплекс, който би трябвало да е в околността, но за съжаление откриваме само вторични свидетелства за него- останки от строителна керамика, също от битова керамика, вероятно тази сграда или комплекс не попада в рамките на сервитута на новостроящия се път."


На възвишение, на метри от римския некропол са открити следи от  средновековно селище от края на 14-началото на 15-ти век, период, който в региона не е достатъчно проучен.  Било е обградено от канал, който вероятно се е ползвал за отводняване. От намерените находки може да се предположи, че хората, които са го обитавали, са се занимавали със земеделие:


"Като цяло селищните структури в тази област, по това време не са добре проучени, което е един добър шанс за нас да разкрием повече особености. За начина на живот от този период. Разкрити бяха четири вкопани жилища с доста сериозни размери, неочаквано за нас, множество ями, които първоначално вероятно са имали функция на хранилища, но в последствие са били запълнени с отпадъчни материали  и не малко битови пещи, които са били изграждани извън жилищните структури, но на територията на селището. В рамките на сервитута попада една малка част от него, която е по източния склон на възвишението, за което споменах преди малко. Вероятно епицентърът на самото селище е бил на върха на това възвишение, на най-високата точка, т.е далече от прииждащите води. Друго свидетелство за доста честите наводнения е един доста дълъг канал, обграждащ възвишението. Ние сме засекли част от един сектор от окръжността му, което най-вероятно е играело ролята на отводнително съоръжение, предпазвало структурите на най-високата точка сухи, извън обсега на наводненията."


Стотици находки са открити на терен, сред които изцяло запазена стъклена кана, пръстен от стъкло и каменна плочка, ползвана вероятно за стриване на помади и гримове.


Всичко, което е открито на терен, е документирано. Най-интересните находки ще бъдат представени във временната експозиция, която Националния археологическият институт с музей при БАН организира след края на всеки археологически сезон.


"Като всеки един подобен обект, който очевидно има висока научна стойност, приемателна комисия определя съдбата му, като в този случа не можем да препоръчаме запазване на останките, тъй като те не съдържат експозиционна стойност и не биха представлявали чак такъв интерес, който да спре строителството на този важен път", каза ръководителят на проучването Александър Манев.

https://bnr.bg/vidin/post/101502218/srednovekovno-selishte-i-rimski-nekropol-prouchvat-arheolozi-krai-slana-bara

Hatshepsut

Археолози проучват императорските терми на антична Рациария


В античния град Рациария започнаха най-мащабните археологически разкопки за последните години. Проучването се провежда с отпуснатите от Министерския съвет в началото на годината 300 000 лева. Участват близо 100 работници и археологически екип от 12 души. Работата ще продължи повече от 2 месеца, през които ще бъдат разкрита по-голяма част от римските императорски терми на Рациария, обясни ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"Това по принцип е архитектурен комплекс, който е много характерен за всички провинции на Римската империя. Затова има такава терминология "римски терми" от т. нар. "императорски тип", тоест при всички положения това е била най-голямата обществена баня в римската колония Улпия Рациария и може би най-голямата в цяла България, тъй като по едно аерофото заснемане от 1976 година, когато Рациария не е била така нарушена, както сега, тогава българо-италиански екип, знаете, е работил и си личат добре зидовете на тази баня и по това заснемане нейната площ е между 7 и 8 декара, тоест това е огромен архитектурен комплекс, който тепърва започваме да проучваме. В момента сме в най-горните нива на комплекса - от Късната античност, от 5-6 век, но вижда се, че структурите са огромни. Примерно широчината на един от основните зидове на термите е 2 метра, което е сравнимо с крепостните стени."

Цялостното проучване на римските императорски терми ще е от полза за бъдещата социализация на обекта и превръщането му в туристически обекти, смята археологът:

"Веднага след като разкрием новите структури, започваме консервация и първоначалната екстракция на зидовете, които трябва да бъдат запазени за бъдещите проекти на община Димово за реставрацията на комплекса. Разбира се, при едно пълно разкриване на банята тя дава великолепни възможност на общината да кандидатства по международни проекти и по такива за регионално развитие, за да може обектът да се развие като туристически център. А той е изключително добре разположен, точно на асфалтовия път, така че посещението му е много лесно. Дори вчера имахме две семейни групи туристи, които посещават Видин, и по пътя спряха да разгледат разкопките и това, което се случва на Рациария. Така че тук развитието на туризма, специално покрай този подобект от римската колония, е много лесно да бъде организирано."

На територията на Рациария нови иманярски набези не са установени. Иманярството във Видинско обаче не е спряло, коментира доц. Димитров:

"В Рациария всичко е спокойно, защото има постоянна охрана и наблюдение от полицията. Не е това, което беше преди 10-ина години. Но за сметка на това имам неприятни наблюдения от Синаговци, където ние приключихме преди няколко дни и аз посетих обекта, когато не работехме вече там, и намерих 2-3 души, които най-вероятно са иманяри. Би трябвало да се наблюдава от полиция и този район. Знаете, там работихме 5 месеца, кметството в Дунавци, както и местният полицейски участък трябва да внимават, тъй като има интерес към този обект, който вече е проучен и няма какво ново да се открие. Но като цяло трябва да се знае, че с иманярството във Видинския край не е приключено и трябва да се преследват тези хора до последно, докато се откажат то тази нерегламентирана дейност."

Материалите, които бъдат разкрити по време на разкопките на Рациария, ще постъпват във фондовете на Регионалния исторически музей във Видин.

https://bnr.bg/vidin/post/101520388/arheolozi-prouchvat-rimskite-imperatorski-termi-na-antichnia-grad-raciaria

Hatshepsut

Човешки останки на 8000 години и над 1500 артефакти са само част от откритите ценни предмети при разкопките в района на село Синаговци


Видин, 2 септември /Ирена Данаилова, БТА/
Завършиха археологическите спасителни разкопки в района на село Синаговци по бъдещото трасе на скоростния път Е-79. Последният работен ден на близо 150-те работници и 30-те археолози беше на 25 август. На обекта, обхващащ около 75 дка площ археолози и работници копаха в продължение на четири месеца и половина - от април до края на август, и то при температури от над 40 градуса, разказа за БТА доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН, който ръководи проучванията на археологическия обект. Първо булдозери иззеха горния пласт земя и го заравниха, следваха два метра насип, после още два метра културен пласт. Най-трудното беше, че трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина от 4-4,5 метра до 5 метра дълбочина, обясни археологът.
Успяхме да проучим голяма част от римските пластове и римските некрополи и в края на разкопките навлязохме в едни по-ранни структури - първи век преди Христа и първи век след Христа, точно времето на прехода между двете ери - така наречената Августова и Флавиева епоха. Епоха, в която местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общо 35 такива вкопани структури. Всяко жилище е вкопано метър-метър и половина в терена и ние успяхме да стигнем, разкрием и проучим дъното на жилището. Там открихме 4-5 хромели за смилането на зърното и приготвяне на хляба. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период - основно с животни и зърнени култури. Открихме ями, цели складове, пълни с различни животински кости - на овце, кози, кучета. Вкопаните жилища и ями са трудни за изследване, защото първо трябва да бъдат регистрирани на терена, да се коментират, после да се разравят и след това да се проучват внимателно на ръка, на шпакла и на четка. Беше трудно, но успяхме да се справим с тази задача, разказа доц. Здравко Димитров.
Уникален случай за Видинския регион и за Северозападна България е откриването на толкова много вкопани структури, категоричен е Димитров. От този период досега в Северозападна България има открит само един такъв подобен обект в региона на Ломско, който е проучван преди 30-40 г. Сега във Видинско, след иманярските нашествия повече от 25 години, за първи път попадаме на такиви ранни вкопани жилища от първи век след Христа, най-ранните от римския период. И в тях буквално документирахме, всичко което е било, от бита на тези хора - начина, по който са изградени жилища, как са били обзаведени, с хромелите за смилането на зърното на дъното на всяка структура, с керамиката в тях, с огнищата.

Около вкопаните жилища открихме и малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за керамика, характерна за началото на нашата ера, каза още Димитров. Открихме 6 пещи, едната от които много запазена, за производството на тази керамика. В една от тези пещи, след като вече не е била използвана за изпичане на керамика, някъде по късно от първи век, в нея са били буквално натъпкани, нарязани два човешки индивида. Това беше доста интересна находка, каквато не сме откривали. Скелетите бяха на двама мъже, които бяха в нехарактерна поза. Това ни кара да си задаваме много въпроси - дали това е някакво жертвоприношение, по-скоро дали е убийство или някакво наказание. Но това не може да бъде доказано по никакъв начин. Можем само да гадаем какво точно се е случило, разказа археологът.
През последния месец от разкопките особено ценно беше проучването на откритата неолитна структура на самата граница на бъдещата магистрала, на западния й край. Структурата е вкопавана, с площ около 14-15 кв.м. и датира от 6-ото хилядолетие преди Христа - ранния неолит. Там открихме три скелета в гроба на индивиди от мъжки и женски пол, и дете. Погребани са в характерната поза за ранния неолит - хокер и съответно това са най-ранните човешки останки изобщо намерени във Видинско на близо 8000 години. Тези наши открития допълват откритията на френските археолози, които от години изследват пещерата "Козарника" край белоградчишкото село Орешец и доказват, че първите европейци са населявали този район. Това, което откриваме и ние, го доказва - самият процес на неолитизация, както го определят нашите колеги праисторици, работещи в неолитната епоха, започва от Югоизточна Европа и съвсем нормално преселението и първите ранни земеделци е да идват от Мала Азия, Гърция - о. Крит. Подобни неолитни поселища открива и проф. Николов по долината на реките Струма и Марица. Колегата Ганецовски откри подобни останки от ранен неолит в Северна Българи при Охотен, и неолит при видинското село Майор Узуново. Нашата находка е втората за Видинско - селище от ранния неолит, разположено около река Видбол при селата Видбол и Синаговци. Затова и когато колегите проучват палеолита в пещерата "Козарника", нормално е в следващите епохи - мезолит и ранно-неолитната епоха, земеделците да започват да обитават именно плодородните долини на реки, вливащите се в Дунав. Най-нормално е тази най-ранна човешка цивилизация да започва от Югоизточна Европа и нашите български земи, категоричен е доц. Димитров.
Равносметката от петте месеца спасителни разкопки край село Синаговци при археологическото проучване по трасето на бъдещия скоростен път са над 1500 артефакти, които открихме - всички са достойни за експозиция, обобщава ръководителят на разкопките. Почти всички артефакти са открити в гробни комплекси и четирите некропола, допълни д-р Здравко Димитров. Част от некрополите са от ранно-желязната епоха, ранно-римската епоха (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.), от ерата на принципата (II-III в. сл. Хр.) и от Първото българско царство (Х-ХI в.). Открити са и останки от стопанство от III в. със земеделски инструменти. Сред археологическите находки са 27 римски сребърни денари от I в. пр. Хр. по времето на републиканската епоха и от II в., когато династията на Антонините е управлявала Римската империя. В археологическия обект край село Синаговци са открити и множество структури - ями и вкопавания, от късно-бронзовата и ранно-желязната епохи. Регистрират се също вкопавания и пещи от периода на I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.

Сред изключителните находки са всички гробни находки от ранно-римския некропол, въоръжения, накити, фибули, изключително интересни цветни мъниста, сребърни обеци и др. В гробовете от втори век открихме изключителни великолепни канички, чашки и няколко вносни лампи, които са били от производители от италийските земи, с които са били захранвани военни римските части, разквартирувани по границата на римската империя. Сред ценните находки са тези на двата човешки скелета на два индивида /в поза хокер/, които успяхме да запазим цели на терен и пренесохме в РИМ-Видин и дай Боже с бъдещи проекти и нови експозицианни витрини да ги експонираме във Видинския музей. Защото това са най-ранните човешки останки открити във Видинския край. Тяхната възраст е почти на 8000 години, т.е. шестото хилядолетие преди Христа. Изпратили сме проби за радиовъглеродно датиране и сме убедени, че то ще даде точната датировка, обясни доц. Димитров.

Друга ценна находка е военната диплома на ветеран от Първа кохорта на Четвърти Флавиев легион, открита в проучването на имението от 2-3 век, което датира от времето на император Хадриан, най-вероятно 125 г. след Христа. Това означава, че в тази зона на Синаговци е имало имение на ветеран от Първа кохорта, която е оперилала не само по нашите земи, но и по време на Дакийските войни и един от тези ветерани, от тази кохорта, е получил своето имение тук след завършване на своята военна служба. Военната диплома е от бронз, както всяка подобна римска военна диплома. Тя е много ценна и се връчва на ветеран във времето, когато той се пенсионира и напуска военната служба и получава оземляване и вила. Открихме и запазени части от стените на сграда, от края на втори-трети век, която е една стопанска част от голямо вилно имение, най-вероятно разположено нагоре по долината на р. Видбол. Там открихме и военната диплома на ветерана и най-вероятно тя е свързана с това римско имение, обобщи д-р Здравко Димитров.
Така на практика поредният инфраструктурен проект - новият скоростен път Ботевград - Видин и извършените спасителни разкопки на строежа на разширението на пътя Е-79 край Видин остават в историята. Теренът е проучен и документиран, откритите находки са прибрани и съхранени, каза доц. Димитров. На некрополите е направена консервация и са изнесени от терена. На обекта в района на село Синаговци няма трайни археологически структури, които да бъдат запазени и обектът ще бъде засипан, за да продължи изграждането на пътя, допълни Димитров. Той е благодарен на съдбата, че работата на обекта даде шанс на неговия екип за мащабни археологически разкопки, а откритите артефакти ще дадат възможност на много учени за задълбочено проучване на живота през различните епохи по тези земи.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2475152

Hatshepsut

Видинското село Синаговци – новото археологическо чудо на България


Завършиха археологическите спасителни разкопки в района на село Синаговци по бъдещото трасе на скоростния път Е-79. На обекта, обхващащ около 75 дка площ в продължение на около пет месеца работиха 30 археолози и близо 150 работници. Те откриха над 1500 артефакти – всички достойни за експозиция. Ценните находки ще дадат възможност на много учени за задълбочено проучване на живота през различните епохи по тези земи.

Обектът е регистриран от археолога Стефан Александров през 2018 г. и през него преминава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, важна отсечка в Северозападна България. Това е нов археологически обект, който отново е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се точно по средата между Бонония и Рациария, до днешните села Синаговци и Дунавци.


доц. д-р Здравко Димитров

Ето какво разказа след края на проучванията, доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи археологическите разкопки:

Започнахте работа на 10-ти април и приключихте на 25-ти август 2021 г. Каква е равносметката Ви от теренните изследвания?
Човешки останки на 8000 години и над 1500 артефакти са само част от ценните предмети, които открихме при разкопките. Уникален случай за Видинския регион и за Северозападна България е откриването на толкова много вкопани структури. От този период досега в северозападна България има открит само един такъв подобен обект в региона на Ломско, който е проучван преди 30-40 г. Сега във Видинско, след иманярските нашествия повече от 25 години, за първи път попадаме на ранни вкопани жилища от първи век след Христа, най-ранните от римския период, точно времето на прехода между двете ери – така наречената Августова и Флавиева епоха. Време, в което местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общо 35. Всяко жилище е вкопано около метър и половина в терена и ние успяхме да стигнем, разкрием и проучим дъното на жилището. Буквално документирахме, как е изглеждал битът на тези хора. Виждаме начина, по който са изградени жилищата им, как са били обзаведени с керамиката в тях, с огнищата, с хромелите за смилането на зърно за приготвянето на хляб, на дъното на всяка структура. Открихме ями пълни с различни животински кости – предимно на овце и кози. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период – основно със зърнени култури и животни. Около вкопаните жилища се натъкнахме и на малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за керамика, характерна за началото на нашата ера. Открихме 6 пещи, едната от които много запазена.







Споменахте иманярските нашествия, които обикновено са основен проблем за археолозите. Заграбените фрагменти от находки ли бяха най-трудната част от проучванията?
Всъщност, категорично можем да кажем, че този край се е опазил от иманярски набези. Всичко тук са земеделски земи, които са се обработвали и благодарение на това, артефактите под тях са запазени. Като проблемна част, по-скоро бих определил времето – в началото тук трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина до 5 метра, а валяха силни дъждове и се наложи да действаме изключително оперативно и организирано. След това, през юли, екипите ни бяха подложени на близо 40-градусови жеги на този открит терен и беше непоносимо за работа.

От кои исторически епохи са находките?
Почти всички артефакти са открити в гробни комплекси и четирите некропола. Мястото, на което открихме некрополите, е обитавано през всички исторически епохи. До самото течение на река Видбол, малко преди вливането й в Дунав, има една речна долина, където открихме селище от времето на ранножелязната епоха и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има части от римска вила от ерата на принципата – II-III век и три некропола, които са от тракийския период, от римския и от средновековието. Обектите реално са седем и застъпват доста широка хронология. Част от некрополите са от ранно-желязната епоха, ранно-римската епоха (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.), от ерата на принципата (II-III в. сл. Хр.) и от Първото българско царство (Х-ХI в.). Открихме и останки от стопанство от III в. със земеделски инструменти. Сред археологическите ни находки са 27 римски сребърни денари от I в. пр. Хр. по времето на републиканската епоха и от II в., когато династията на Антонините е управлявала Римската империя. Както казах, натъкнахме се и на множество структури – ями и вкопавания, от късно-бронзовата и ранно-желязната епохи и на вкопавания и пещи от периода на I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.

Разкажете ни конкретно за най-ценните находки, на които се натъкнахте.
Сред изключителните находки са всички гробни находки от ранно-римския некропол, въоръжения, накити, фибули, интересни цветни мъниста, сребърни обеци и др. В гробовете от втори век открихме великолепни канички, чашки и няколко вносни лампи, които са били от производители от италийските земи, с които са били захранвани военни римските части, разквартирувани по границата на римската империя. Отделни елементи при накитите от некропола са изцяло от бронз, което за ранножелязната епоха е много характерно. Подобни находки са открити от иманярски набези при съседни гробни комплекси, но за първи път откриваме подобен обект и имаме шанса да го проучим. Изненадата ни в този обект са следите от културата бесараби, тъй като за първи път са на нашата страна на Дунав. Това са добри данни и изключителна изненада, тъй като предполагахме, че на този обект ще има римски находки, понеже това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но освен римския некропол, открихме и могила. Тя е в една голяма нива, която се обработва, има си арендатори, тоест ако не бяха спасителните разкопки, ние никога нямаше да открием този обект и това е голям шанс. Така некрополът и могилата край Синаговци и Дунавци разказват важни и любопитни моменти от родната ни история.

https://severozapazenabg.com/

Hatshepsut

35 години от откриването на съкровището на Рациария


Арча̀р е село в Северозападна България, област Видин, Община Димово. Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Рациария е създадена през II век като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град. Много заможни фамилии са живеели там по онова време.

През 1981 - 1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при Българска академия на науките и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 1990-те години и проектът замира. На нещо много интересно се натъква, обаче екипът през 1986 година. Тогава е открито Съкровището от Рациария - в развалините на жилищна постройка, екипът археолози открива съкровище от златни накити. Днес 6-ти септември се навършват точно 35 години от това открите.

За екипът от археолози, за съкровището, за значимостта му и къде може да бъде видяно разказа за Радио ВИДИН доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"Това е фактически експедицията на нашите предшественици, това е българо-италиански екип, която проучва Рациария по един международен договор между НАИ БАН и университета в Болония, който е изпълняван от 1976 до 1990 година. От университета в Болония тогава Джан Карлос Сузини и Мария Болини ръководят разкопките, от наша страна професор Велков, а археолозите на терен са професор Кузманов, който проучва Резиденцията тогава и Дарио Джорджети, пак от университета в Болония. Екипът на италианските колеги попада на една много интересна находка, тя така е доста романтична в историята на проучванията на Рациария, буквално в един долап, в един зид на късноантична сграда - малко сега северно от сегашната Резиденция, попадат на зазидано съкровище от 13 златни накита и сребърни лъжици... То е резултат от доста интересна историческа ситуация, която и ние я установиихме при разкопките, има и исторически сведения за нея - това е превземането на града от хуните на Атила през 444-445 година, средата на пети век. Тогава столицата на крайбрежна Дакия Рациария е била обсадена от хуните и по това време, явно хората са укрили такова семейно, лично съкровище в сградата и после то е останало там завинаги, и нашите колеги го откриват пре 86 година".



България има своите големи археологически находки и открития, но има и големи археологически загуби. Когато иманяри изпреварват археолозите, почти винаги паметникът бива напълно унищожен. За съжаление такава е и съдбата на античния град Рациария. Въздигнат в град от император Траян, в чест на победата му над Дакия, Рациария се превръща в голям занаятчийски център, с водеща роля на златарството. Там се намирала една от императорските оръжейни. Градът бил опожаряван и разрушаван от варвари, хуни и авари.

https://bnr.bg/vidin/post/101521887/35-godini-ot-otkrivaneto-na-sakrovishteto-na-raciaria

Hatshepsut

Пета година продължава проучването на предполагаемия храм на Диана в антична Рациария


Видин, 20 септември /Ирена Данаилова, БТА/
Нашият археологически екип под ръководството на доц.д-р
Здравко Димитров от НАИМ към БАН вече девета поредна
година работи на античния град Рациария, край видинското
село Арчар, който се простира на площ от близо 800 дка. За
пета година работим и на подобекта т.н. Пост, където
проучваме откритите преди години останки от предполагаемия
храм на богинята Диана. Това каза за БТА доц. д-р Иво
Топалилов от Института по Балканистика с център по
Тракология "Проф. Александър Фол" при БАН,
заместник-ръководител на археологическите проучвания в
антична Рациария.
Надяваме се през 2022 г., когато направим деценалия, т.е. една декада, от началото на археологическите проучвания на Рациария, заедно с доц. д-р Здравко Димитров да изготвим специална монография, посветена на резултатите от последните археологически проучвания, допълни археологът.
През 2021 г. за пета поредна година работим на един от подобектите в антична Рациария, а именно в сектора, където се предполага че е бил разположен храм, посветен на римската богиня Диана. "Основната идея на тазгодишните разкопки беше да проучим изцяло обществената сграда, за която предполагаме, че е храмът на Диана. А основание за една подобна интерпретация ни дават откритите в сектора ари с посвещение на тази богиня, от една страна, а от друга - масивността на запазените в субструкция градежи и специфичната съдба на сградата през втората половина на IV в., когато тя е била почти изцяло демонтирана от местната християнска общност (едно типично отношение на християните към езическите религиозни сгради по това време, което е довело и до редица закони от християнските императори за спиране на разграбването на каменния материал от древните храмове), обясни доц. д-р Иво Топалилов.
Тази година сме се концентрирали единствено в проучването на самата сграда, така че да успеем да установим нейните размери и планировка. "Успяхме да проследим изцяло източния зид на храма, северния и голяма част от южния, което ни дава увереност да предположим и размерите на храма, който в посока север-юг е достигал до пет метра, а в изток запад - над 10 м", обясни доц. Топалилов. Археологът допълни, че сградата не е с големи размери, но е сходна с малките храмове на капитолийската триада в колония Улпия Ескус. От нея се откри част от хоросановия под и представителната фасадна колонада.
"Сред откритите находки са и такива, които се свързват с архитектурната декорация на сградата - става въпрос за фрагменти от пристенни капители от коринтски тип и монументален корниз и други, които са характерни за подобен тип сгради. Едната от двете открити ари, а именно тази, поставена от провинциалния управител на Горна Мизия Тит Миниций Опимиан, показва че храмът съществува най-ранно от 30-те години на II век, т.е. последните години от управлението на император Хадриан", обясни доц. Топалилов. "Впоследствие, самата сграда е разрушена още през древността", допълни археологът.
Разкопките показват че върху останките на храма на Диана през втората половина на V - VI в. се разпростира и раннохристиянски некропол. "Това е напълно в реда на съществуващите традиции, при които раннохристиянските храмове са изграждани върху или в близост до останките на древните храмове, използвайки свещеността на мястото, което от своя страна е катализатор за появата на християнските некрополи", посочи археологът. "След хунските нашествия, когато Рациария изключително силно пострадала, се открива един продължителен период на възстановяване, който завършил едва по времето на Анастасий, с обявяването на Анастасиевата Рациария, но тя вече не била с предишния блясък и е напълно нормално некрополите да "завладеят" част от територията на стария град", отбеляза доц. Топалилов.
През тази година успяхме да влезнем в дълбочина, в пластовете, предхождащи храма на Диана. Оказа се, че тук е било разположено селище, което се отнася към I в. и чийто край най-вероятно се датира към последната четвърт на I в. или в самото начало на II в. "Това селище е любопитно, защото то не се свързва с римската колония Рациария или късноантичната столица, а по-скоро в римския легионен лагер. Това селище е без съмнение част от инфраструктурата на последния", обясни доц. Топалилов. За момента нямаме друго подобно открито селище при археологическите проучвания на Рациария. Самото селище е било с кирпичени сгради, което е било опожарено, но засега остава неизвестно от кого и кога точно. "Знаем, че по време на Дакийските войни и на Траян и особено на Домициан, даките преминават Дунава и е възможно при някой от тези набези да е опожарено това селище, но това тепърва ще се уточнява", отбеляза доц. Топалилов.
По този начин в рамките на площта на археологическите разкопки успяхме да проучим пластове от всичките исторически периоди на Рациария - от времето, когато тук е бил разположен военният лагер, през периода на римската колония и се стигне до столичния период и късноантичната епоха, т.е. от I до VI в.
Сред интересните археологически находки на обекта са глинени лампи, тухли на VII Клавдиев легион, включително и от I век, предмети на бита, фрагментирани керамични и стъклени съдове. Все пак находките не са многобройни, защото в повечето от случаите жителите са напуснали мястото, търсейки защита зад крепостните стени на града. Освен това, иманярските набези тук са изключително осезаеми и реално ние проучваме малката част, останала от разрушенията от античността и съвременността.
Надяваме се да открием при тези разкопки и част от монументалното стълбище водещо до храма на Диана. Самият култ към Диана е бил особено популярен в региона, както можем да съдим не само въз основа на посвещението, поставено в него от провинциалния легат, но и от другото светилище в Монтана, посветено на Аполон и Диана. Неслучайно е било избрано и мястото на храма на Диана в Рациария в тази част на незаливната тераса, което позволява храмът да бъде възприет от всички посоки, уточнява доц. Топалилов.
Освен материали от античността, при археологическите разкопки проучихме и пластове с материали от ранната бронзова епоха, т.н. култура Коцофени, края на III - началото на II хилядолетие пр.н.е. За момента е дискусионен неговият характер, но е напълно възможно ако не на това място, то в непосредствена близост да се е намирало селище от тази епоха. Сред находките, освен многобройните фрагменти керамика, открихме и характерните за епохата предмети като кремъци, костни ножове, глинени предмети и керамика и др.
В антична Рациария все още има какво да откриваме, независимо от 25 години иманярски набези. Вече девета година констатираме, че не всичко е безвъзвратно загубено за науката. За съжаление кампании с богато финансиране, като тазгодишната - с 300 000 лева, са изключителна рядкост. Той допълни, че има още много работа - както в района на храма на Диана, така и в останалата част на Рациария. Но въпросът опира основно до финанси - отпусканата от държавата субсидия позволява всяка година разкопките да продължават, но нейният размер е доста ограничен. "Трябва да има специална политика от страна на държавата. Примерно в рамките на 10 години да се работи по 3-4-5 месеца тук, за да можем да изчерпим иманярските пластове, които са нарушили града и да разкрием това, което е запазено отдолу. За да имаме изключителни резултати, поне в рамките на 5, ако не и 10 години трябва да има целенасочено финансиране за Рациария", категоричен е археологът.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2483922

Hatshepsut

Антична Рациария разкрива своя блясък при най-мащабните археологически разкопки на обекта от десетилетия

Антична Рациария разкрива своя блясък при най-мащабните археологически разкопки на обекта от десетилетия. Археолозите са категорични, че императорските терми в Рациария са най-големите и впечатляващи на територията на нашата страна. "Ние имахме податка за това още от колегите, които са работили преди нас, това е българо-италианската експедиция, започнала работа през 70-те години. От тогава има една аерофотоснимка, която, така, на общия план на Рациария, показва очертанията на тези терми и горе-долу къде са минавали основните външни зидове. Тази площ, която тогава се вижда, е между 7 и 8 декара. В момента ние проучваме като петно, което започваме в нашите разкопки през 2021 година, 2 декара от площта на термите.Тоест това е около една четвърт от територията на термите", обясни доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН, който е и ръководител на разкопките на обекта.

Археолозите вече са успели да очертаят почти изцяло границите на архитектурния комплекс на термите, който е впечатляващ и мащабен. Открити са различни архитектурни елементи от украсата на термите, мраморни плочи и декорации, капители и колони с различна височина, някои от които са били 10 метра, керемиди от покривите и др. Според доц. Здравко Димитров императорските терми в античния град Рациария като декорация и планировка, като планова схема, са едно точно копие на термите в Рим по времето на император Каракала.

В момента археолозите проучват южната част на големия двор на римските терми. На обекта може да се види ясно разположението на отделните обекти в термите - от големия двор се влиза в т.н. палестра, в която римските граждани са изпълнявали редица спортни дейности. Известно е, допълва Димитров, че римските граждани са живеели в термите - тоест те не са използвани само за хигиенни нужди, но в тях е протичал и социалният живот на Римския град. От палестрата се е влизало в двете големи съблекални - аподитериумите, след което се е преминавало през трите басейна: за студена вода - фригидариум, за топла - тепидариум и за гореща вода - калдариум, обясни движението на гражданите в термите доц. д-р Димитров.

Археолозите са направили и стратиграфски сондаж в западната част на термите, за да ги проучат в дълбочина и да разкрият най-ранната хронология на обекта, като така са достигнали до първото ниво на дълбочина около 2 метра, но на места достигат и на доста голяма дълбочина. В цялостното изследване на комплекса откриваме запазена изцяло архитектура от 3-4 метра височина и тя ще е идеална за експониране на обекта, като така ще даде възможност туристите да разглеждат доста запазени архитектурни останки, да влизат в помещенията и да се разхождат в императорските терми.

На обекта работят над сто работници, екип от 12 археолози с двама заместник-ръководители, а периодично идват и специалисти, които правят аерофотограметрия, 3D заснемане и сканиране на обекта. Тоест за документацията и за проучването на тези терми, на този най-голям архитектурен комплекс в Северозападна България, ние използваме абсолютно всички нови технологии, така че след това да бъде да се направи една 3D, реконструкция на целия комплекс, когато бъде напълно проучен, добави още доц. Димитров.

Тазгодишните археологически проучвания на обекта ще продължат до края на месец октомври.