• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

Recent posts

#1
Без любов - Блага Димитрова (Диана Конрад)

#2
С тебе ще се срещнем някой ден - CARIBIANA / Радосвета Аврамова - (Diana Conrad)

#3
Писмо - Кирил Христов (Diana Conrad)

#4
Аз исках да ти кажа две слова - Дамян Дамянов (Диана Конрад)

#5
Изневяра - Дамян Дамянов (Diana Conrad)

#6
Както всички истински списатели - Миряна Башева (Диана Конрад)

#7
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 14:56:54
Папагал Западна розела


Западна розела (Platycercus icterotis) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae).

Видът е разпространен в Австралия.


Западна розела - илюстрация от 1891г.

На дължина достига 27-28см, опашката е 14 см.
Има полов диморфизъм - оперението на женската е с по-бледи цветове.


Двойка Западна розела - мъки и женска. Илюстрация от 1848г.

Снася 4-6 яйца. Инкубацията трае 22-24 дни. Мъти само женската, а мъжкият я храни. Малките напуската гнездото след 30-35 дни, но родителите им ги хранят още 2-3 седмици след това.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Platycercus_icterotis

https://ru.wikipedia.org/wiki/Желтощёкая розелла




Amazing Western rosella birds Scientific name Platycercus icterotis!
#8
,,Призрачното сияние" в Слънчевата система е нова част от за структурата ѝ


Тази илюстрация на художник показва местоположението и размера на хипотетичен облак от прах, заобикалящ нашата Слънчева система. Астрономите преглеждат 200 000 изображения и правят десетки хиляди измервания от космическия телескоп "Хъбъл", за да открият остатъчно фоново сияние в небето. Тъй като сиянието е толкова плавно разпределено, вероятният източник са безбройните комети - свободно летящи прашни снежни топки от лед. Те падат към Слънцето от всички различни посоки, изхвърляйки прах, тъй като ледът сублимира под въздействието на слънчевата топлина. Ако е реално, това би било новооткрит архитектурен елемент на Слънчевата система

Около нашата Слънчева система е открито загадъчно "призрачно сияние", което се запазва дори когато се извадят други източници на светлина като звезди и планети.

Откритието е направено, когато астрономите решават да проверят колко тъмно може да бъде пространството, като пресяват 200 000 изображения, направени от космическия телескоп "Хъбъл" на НАСА, и премахват очакваното сияние - но преобладава малък излишък от светлина.

Учените не са сигурни откъде идва светлината, но предполагат, че източникът е неизвестна досега сфера, съставена от прах от комети, която отразява слънчевата светлина.

Каква е причината за това сияние?
Едно от възможните обяснения е, че прахова обвивка обгръща нашата Слънчева система чак до Плутон и отразява слънчевата светлина. Да видите прах във въздуха, попаднал в слънчевите лъчи, не е изненада, когато почиствате къщата. Но причината за това трябва да е по-екзотична. Тъй като сиянието е толкова гладко разпределено, вероятният източник са безбройните комети, свободно летящи прашни снежни топки от лед.

Те падат към Слънцето от всички различни посоки, изхвърляйки прах, тъй като ледът сублимира под въздействието на слънчевата топлина. Ако е реално, това би било нов открит архитектурен елемент на Слънчевата система. Той е останал невидим, докато не се появиха много въображаеми и любопитни астрономи и мощта на Хъбъл.

Освен тапета от блестящи звезди и сиянието на нарастващата и намаляващата Луна, нощното небе изглежда мастилено черно за обикновения наблюдател. Но колко тъмен е мракът?

За да разберат това, астрономите решават да подредят 200 000 изображения от космическия телескоп Хъбъл на НАСА и да направят десетки хиляди измервания на тези изображения, за да потърсят остатъчно фоново сияние в небето, в рамките на амбициозен проект, наречен SKYSURF. Това ще бъде всякаква остатъчна светлина след изваждането на сиянието от планетите, звездите, галактиките и от праха в равнината на нашата Слънчева система (наречена зодиакална светлина).

Когато изследователите приключват тази инвентаризация, те откриват много малък излишък от светлина, равностоен на равномерното светене на 10 светулки, разпръснати по цялото небе. Това е все едно да изгасите всички светлини в затворена стая и да откриете зловещо сияние, идващо от стените, тавана и пода.

Изследователите казват, че едно от възможните обяснения за това остатъчно сияние е, че вътрешната ни Слънчева система съдържа бледа сфера от прах от комети, които падат в Слънчевата система от всички посоки, и че сиянието е слънчева светлина, отразена от този прах. Ако е реална, тази прахова обвивка би могла да бъде ново допълнение към известната архитектура на Слънчевата система.


На тази снимка се вижда зодиакалната светлина, появила се на 1 март 2021 г. . Звездният куп Плеяди се вижда близо до върха на светлинния стълб. Марс е точно под него

Тази идея се подкрепя и от друго проучване. През 2021 г. друг екип астрономи използва данни от космическия кораб на НАСА New Horizons, за да измери фона на небето. New Horizons прелетя покрай Плутон през 2015 г. и покрай малък обект от Пояса на Кайпер през 2018 г., а сега се насочва към междузвездното пространство. Измерванията на New Horizons са направени на разстояние от 7 до 8 милиарда мили от Слънцето. Това е доста извън сферата на планетите и астероидите, където няма замърсяване от междупланетен прах.

New Horizons открива нещо малко по-слабо, което очевидно е от по-далечен източник, отколкото Хъбъл е открил. Източникът на фоновата светлина, наблюдавана от New Horizons, също остава необяснен. Съществуват многобройни теории, вариращи от разпад на тъмната материя до огромна невидима популация от отдалечени галактики.

"Тъй като нашите измервания на остатъчната светлина са по-прецизни от тези на New Horizons, смятаме, че това е местно явление, което не идва от далечни места извън Слънчевата система. Възможно е това да е нов елемент в съдържанието на Слънчевата система, който е бил хипотетичен, но не е бил количествено измерван досега", посочва Карлтън.

На астронома ветеран от "Хъбъл" Роже Виндхорст (Rogier Windhorst), също от Университета на Аризона, за първи път му хрумва идеята да събере данните от "Хъбъл", за да потърси "призрачна светлина".

"Повече от 95 % от фотоните в изображенията от архива на Хъбъл идват от разстояния, по-малки от 3 милиарда мили от Земята. Още от първите дни на "Хъбъл" повечето потребители на "Хъбъл" пренебрегват тези небесни фотони, тъй като се интересуват от слабите дискретни обекти в изображенията на "Хъбъл" като звезди и галактики", разказва Уиндхорст. "Но тези небесни фотони съдържат важна информация, която може да бъде извлечена благодарение на уникалната способност на "Хъбъл" да измерва с висока точност слабите нива на яркост през трите десетилетия на своя живот."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prizrachnoto-siianie-v-Slanchevata-sistema-e-nova-chast-ot-za-s_193395.html
#9
РАНЕНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ ПРИ ШЕЙНОВО

Бой гърми, земя трепери.
Недалеч, под голий рът,
трима руски офицери
в бедна хижица лежѫт.
Славни рани из клането
ги извадиха навън,
малко чаец във гърнето
ври над слабият огън.
 
Изведнъж скръцна вратата
и носилка влезе пак
с нова жертва от борбата
с ратник млад, с ударен крак.
Кръв тече обилна, гъста
из пречупената кост,
сабя турска е на кръста
на злочестий млади гост.
 
— Ура! Ваше благородье! —
радостно извика той, —
знамето се там забоде!
Ура... Шейновския бой!
— Ну, разправяй, бога ради,
как и що?... Добра ли вест?
— Вейсел-паша се предаде
с шейсе батальона днес!
 
— Браво, браво, мой любезний,
за таз славна новина!
Пийни чаец, постопли се,
виж, навънка е зима.
А таз рана как ти доде?
Колко кръв, бедняжка!... Ех!
— Нищо, ваше благородье,
във редута я приех!
 
— Успокой се, почини си,
ти си славен маладец,
йоще чаец...отдъхни си.
Вот! Победа наконец,
и балкани няма повеч —
лаври Скобелев набра.
Слушаш, Михаил Петрович?
Туй е нашето ура.
 
— Молим, ваше благородье,
вий познавате добре:
Кога генералът води,
кой не иска да умре?
Отзарана аз си рекох:
как горя във тоя студ!
Двама юзбаший съсекох
вътре в самия редут!
 
Ето сабята, която
от по-дъртия земах,
другия — заклах, когато
ме нападна...Не, сбърках!
Той бе ранен — сатаната:
гръмна въз мен, хоп в крака!
Аз го стигнах пълзишката
и удуших го с ръка.
 
— Браво, храбрий мой — продума
офицерът развълнен, —
земи тез три пола...нищо,
ти си храбър и ранен,
теб Георгевский се пада...
— Ваше благородье, не,
не заслужвам аз награда:
сто да бях убил поне!
 
Мойте братя опълченци
в нови славни бойове
ще да гонят, поразяват
вечните ни врагове.
Аз не мога нищо веке,
а едвам се настървих:
ах, да имам крила леки,
че да фръкна и аз с них!

— Почини си колко-годе.
— пристъпът вървя добре,
струва, ваше благородье,
челяк тамо да умре:
знамената се развяха,
музиката заигра,
а гранатите валяха
от проклетата гора.
 
Но ний знайм, че генерала
и той върви преди нас,
и фукнахме, като хала,
към редута... и завчас
,,На щики!" команда става:
бой, и крясък, и ура!
Вижте ми сега ръкава: —
не знам кой го тъй раздра!
 
И разбърка се народа!
Опълченците крещят:
,,Ура! Смърт или свобода!"
,,Аман!" — турците реват.
Всички гуркаме се вътре!
И там кръвнина и сеч:
един охка, друг се тътри —
но редутът наш е веч!
— Успокой се, братец мили,
и кракът не шевели!
— Нищо, ваше благородье,
той от радост не боли!
 
1882
#10
ОЖИВЕЛИТЕ КОСТИ

Съдбата, що дарува
на птичето гнездо,
на скитник кораб завет,
на дивий звяр легло,
 
и мене — скитник беден —
най-после съжали
и кътче на земята
ми малко отдели.
 
При старо гробе турско1
аз дом си основах,
но много прашни кости
от тамо изкопах.
 
Да, кости и останки
от стари векове,
и черепи изгнили
на мъртви родове.
 
Но призраци ужасни
дойдоха през нощта.
,,Кяфире! — те крещяха, —
как имаш дързостта?
 
Тук никой крак неверни
не бе стъпал до днес,
сега сме поругани,
изфърлени без чест.
 
Какво позорно време!
Кой би изтраял туй?
Или пророкът вече
не види и не чуй!?"
 
О, сенки, аз им рекох,
идете си назад,
потайте се в земята,
не сте за тоя свят.
 
Не само ваште гроби
разфърляха без ред:
преврати по-ужасни
ще видите навред.
 
Кат някой вихър буен
дойдохте един ден,
заглъхнахте във бурен,
мухлясахте във лен.
 
И нивата, в която
минахте без следи,
сега е с благодатни
прорязана бразди.
 
Вий мъртви сте, но чуйте:
властта ви се срути,
по нашите полета
свободата цъфти.
 
Бесила и гробове
вий сяхте в тез места —
днес паметници славни
учудват тук света.
 
Предания вековни
на натиск и разврат
дух нови ги замести
мир, правда, благодат.
 
Идете си, о, сенки
на миналите дни,
тук странни сте, тук няма
какво да ви плени.
 
Добре влезнахте в гроба
при вашите деди,
със умове заспали,
с мирясали гърди.
 
Сега защо станахте?
На чий дойдохте зов?
Умрялото не буди
ни милост, ни любов.
 
Върнете се, прахът ви
злодейски нека спи:
добре поне, че кротко
земята го търпи.
 
1 Гробищата Орта-Мезар в Пловдив
Powered by EzPortal