Модерните имена на младите Българи

[Panzerfaust]

Води ли се статистика колко от тези имена са на Българи и колко са на "български граждани".?Тогава ще имаме по-ясно обяснение защо и как са се получили такива интересни имена.

Едва ли се води такава статистика.
Все пак, много българи също са достатъчно малоумни да си кръщават децата с имена от сериали и пр. Аз познавам няколко Даяни и Памели например, които са кръстени така в началото на 90-те години, заради лейди Даяна и Памела Андерсън ("Спасители на плажа").

[long time ago]

Европ Европов ще да е най-големия европеец. Може да влезе смело в политиката. Европа ще го спонсорира да го гледаме на телевизора.

[Hatshepsut]

Изчезналите български имена

Кога за последно сте чували да наричат някого Шепердана? А жена на име Чурица или Орда да сте срещали скоро? Днес ще си припомним някои от изчезналите български имена, съществували преди около 130 години.

Връщаме се назад във времето чрез безценния Речник на българския език на Найден Геров. В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия. Първият том на изданието, чието пълно име е "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров", излиза от печат през 1885 г.

Две години по-късно на бял свят се появява и вторият. През 1899 г., когато е отпечатан третият том, неговият създател Найден Геров вече е тежко болен. След смъртта му – през 1901 г. и 1904 г. са издадени още два тома на речника, в който Геров е събрал изключително ценна информация. Делото му продължава неговият племенник Тодор Панчев, който издава последен, шести том – допълнение към труда на чичо си.

Една част от този толкова интересен и стойностен труд е посветен на "кръстните имена". Именно от тези страници почерпихме информация и потърсихме изчезналите български имена. В текста, който четете, сме обърнали внимание на женските собствени имена. В неговото продължение ще намерите списък с изчезналите мъжки имена. Обещаваме да потърсим и тези, които макар и вече да са истинска рядкост, все още се срещат на различни места в страната. В поредицата, посветена на българските имена, ще се опитаме да изясним и някои от причините за изчезването им. Надяваме се с тези текстове да обогатим познанията ви за българското общество, такова каквото е било преди повече от век, и да запалим любопитството ви към тази част от историята на народа ни.

А
Анга, Анчя, Ата, Ангя
Б
Баца, Беда, Билина, Богя, Бока, Буза, Будимка, Благатка, Буда
В
Вака, Вакла, Вана, Вика, Виля, Вителенка, Влахина, Войдана, Войнка, Воскя, Вула
Г
Гелушя, Гилина, Гиола, Глигойра, Года, Голуба, Гоичя, Горголица, Гроза, Груда, Гутка, Гурлица, Гюмрия, Гъна
Д
Далчя, Дардана, Дрета, Дупка, Дулчна, Дуля, Дура, Душя, Дудена, Демия
Е
Евта, Ека, Евгеница
З
Зазуля, Завира, Зака, Зойца, Зура
И
Ика, Ила, Ихтина
К
Каравилка, Кавдивка, Катуна, Кекя, Керда, Кийка, Кинра, Киоса, Кира, Круна, Кона, Куйка, Кута
Л
Лака, Локсандра, Лисава
М
Малана, Мада, Малтичка, Манасия, Маника, Маникя, Маргара, Марушя, Мацелана, Махруда, Матруна, Маса, Масия, Минакия, Мичя, Моба, Мода, Моля, Момена, Моца, Моцка, Моща, Мрена
Н
Наза, Некя, Неранца, Никла, Нокя, Нута, Нуна, Няга
О
Обрания, Ована, Овчя, Орда
П
Пала, Палагия, Палакия, Палесана, Пандела, Пандура, Панта, Пачена, Пижя, Пиза, Понда, Проя, Прокония, Пула, Пуна
Р
Раба, Разделина, Ракя, Рама, Рана, Ренгия, Риза, Рипа, Ронса, Ройка
С
Сада, Сазда, Саздия, Салата, Салка, Севастакия, Севета, Сека, Седева, Совица, Слена, Сипана, Сина, Сентика, Сента, Села, Солуна, Сона, Соса, Снаса, Стевана, Стоядина, Струмника, Струна, Стреда, Суса
С
Сада, Сазда, Саздия, Салата, Салка, Севастакия, Севета, Сека, Седева, Совица, Слена, Сипана, Сина, Сентика, Сента, Села, Солуна, Сона, Соса, Снаса, Стевана, Стоядина, Струмника, Струна, Стреда, Суса
У
Унка
Ф
Фета, Фона, Фетка, Фрала
Ц
Цика, Цикона, Цоца, Цопка, Црена, Цръна, Црънка, Цръца
Ч
Чубра, Чиркашка, Чона, Чубрика, Чула, Чупа, Чура, Чурица, Чурка
Ш
Шепердана, Шотка, Шумка, Шуна, Шурка, Шурулийка, Шута


Много и от мъжките имената, използвани преди повече от век, са останали в историята ни. Ясно е, че днес трудно ще срещнете някого, който се казва Олутко или Саволан. След като вече ви разказахме за някои от изчезналите женски имена, използвани по българските земи преди около 130 години, идва ред да извадим от прашните страници на историята и изчезналите мъжки имена. За мнозина те са заслужено изхвърлени от именната ни система. За други – са важно свидетелство за времето, в което са живели нашите предци. Убедени сме, че същите чувства ще породи у вас и списъкът с мъжки имена, които вече не се срещат в България.

Някои от включените в него имена вероятно ще ви се строят страшно нетипични, а може би и ще ви заблудят, че с тях са кръщавани не мъже, а жени. Имена като например Анадия, Брекоя, Дулчя и други, които завършват на гласните -а или -я.

"В българския език има, макар и не много, думи от мъжки род, завършващи на -а или -я – като например владика и съдия. Затова са се използвали и мъжки имена с такива окончания. Най-често те са били взети от гръцки език (например Андрея – гр. Андреас). Други пък са библейски имена като Анания и Исая например. Тенденцията е тези имена да се съкращават и съвременните им облици имат по-мъжки вид – Андрей и Анани" – обяснява изчезването и трансформирането на някои мъжки имена специалистът по антични надписи Николай Шаранков.

Важно е да уточним, че извадката на мъжки имена по-долу е базирана на безценния Речник на българския език на Найден Геров. В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия. Това обаче далеч не означава, че Геров е включил в своя труд всички имена, които са се използвали в онези години.

А
Андушко, Антул, Аратион, Аргакия, Аризан (среща се и сега като Харизан), Аце, Ато, Анадия, Анакия, Ананчо
Б
Балан, Бальо, Балчо, Барбарос, Барчо, Боге, Божо, Бока, Бонке, Бочо, Боско, Бранчо, Будак, Бузьо, Бельо, Белико, Беличко, Брекоя
В
Вайо, Вакле, Ванге, Великден, Венецко, Видак, Видул, Виле, Вилимир, Вилин, Вишньо, Влая, Войно, Волкан, Воя, Вуйо, Вуче, Въсо
Г
Гаврьо, Гадьо, Гаджьо, Гаки, Гакия, Галатион, Гарчо, Гаца, Гачьо, Генадия, Гьоне, Гила, Главчо, Глиго, Гмитър, Глигор, Гоге, Гогенко, Гайо, Голубинко, Груло, Груя, Гръдан, Гръдьо, Гулоб (диалектен вариант на Гълъб), Гъньо, Гъсьо
Д
Дале, Дардан, Дажьо, Джуне, Джюнко, Джураджо, Джурджо, Джурко, Джуро, Димитко, Добрен, Добрико, Додо, Дойо, Дойно, Докана, Дотко, Дъртьо, Дулчя, Дурко, Дучо, Дело (или Дяло – ако е от Източна България), Дъбко, Дъмшо
Е
Евангел, Еве, Евко, Еврон, Евросим, Ело, Еникия, Ецо
Ж
Жьода, Жьожьо, Жожо, Жьона, Женчо, Жерман, Жьото, Жьочко, Жуто
З
Зайко, Заимко, Заимчо, Зане, Занке, Здраве, Змейо
И
Искро, Ито, Итко
Й
Йове, Йончя
К
Кайчо, Кальо, Калчя, Камчо, Катил, Кежо, Кело, Керо, Кипре, Кирик, Кито, Климе, Коман, Коно, Кончо, Кордо, Корчо, Костурко, Крайо, Крал, Кроте, Кръньо, Крънчо, Куза, Кръто, Куздо, Кумчо, Курто, Курт, Къло, Къто
Л
Лачко, Лего, Лепоя, Леско, Лесо, Либен, Лигдо, Лугин, Лулчо, Люлчо
М
Мадо, Мальо, Малко, Малчо, Малей, Манге, Манго, Мандо, Манке, Марге, Мацо, Мащо, Медо, Мелко, Митранко, Младжо, Младо, Модро, Момчула, Моца, Моно, Моско, Мошо
Н
Наде, Найдо, Нате, Недан, Неко, Неро, Нецо, Нечо, Нешо, Нито, Нойо, Нончо, Нунчо
О
Ован, Олутко, Орде, Ордо
П
Паго, Пальо, Пало, Пандур, Панчелим, Пасе, Пасун, Перчо, Пешун, Пижо, Питиле, Праджо, Прокопия, Първо, Псантир, Пуйчо, Пуне, Петелко
Р
Рабо, Радеш, Радош, Рад, Раин, Рале, Рамо, Ресо, Ризе, Ризман, Ризо, Рилко, Ристоско, Родан, Рольо, Руле, Ръсо, Русчо
С
Садо, Саволан, Саздо, Салчо, Сасо, Свиле, Секула, Селе, Семо, Синан, Сино, Скачко, Сладко, Смил, Соврон, Солун, Сото, Сърбин, Станешо, Станиш, Стоядин, Стрезо, Струмен
Т
Таке, Тале, Телфо, Темеляки, Терко, Тешо, Тимо, Тиньо, Тодос, Токе, Токо, Толе, Точе, Трене, Тръпчо, Туле, Тупанко
У
Угрин, Уно, Унчо
Ф
Фрате, Фърго
Х
Херовим, Хица, Хубан
Ц
Цаноя, Цацо, Цвельо, Цело, Цемко, Цико, Цикоя, Цойко, Цръньо, Цръце, Цуце
Ч
Чека, Чубне, Чудо
Ш
Шеринко, Шико, Шоке, Шотко, Шулко, Шумко, Шутьо
Ю
Юлван, Юрош

https://www.art1a1d.com/2018/09/12/izcheznalite-balgarski-imena-amp-on/

[Panzerfaust]

По принцип, имената се менят с годините и епохите, това е неизбежно. Така не е само у нас, така е навсякъде по света. Колко американци днес се казват Джебедая или Джеремая, както преди 200 години? Днес са Чад или Джейсън. С немците същата работа - кой се казва вече Ханс или Фриц, днес са Кристиян или Лукас.
Малко хора например си дават сметка, че заради съветското господство, чисто българското име Никола става архаично и бива заместено от руското Николай. Владимир, Валентин, Наталия, Татяна са станали масови все под руско влияние.
Децата на щангиста Гълъбин Боевски се казват Пол и Сара. За съжаление, с подобни примери е пълно. Интересното, което съм забелязал е, че българите предпочитат да дават англосаксонски имена, докато циганите предпочитат латино имена - Есмералда, Миранда, Лоренцо и пр.

[Hatshepsut]

Записват новородените с презиме и фамилия без окончанията -ОВ и -ЕВ

https://studyabroad.bg/

В Закона за гражданската регистрация ясно е казано: ,,Бащиното (и респективно фамилното) име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето". Изключение се допуска,  когато ,,собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите".

В последните години обаче, дори името на бащата да си е съвсем нормално – Петър например, масово родители държат да записват децата си без типично българските окончания – Ивелина Петър Николова да речем.

Тази мода, особено в по-големите градове, напоследък добива епидемични размери. За целта родилките попълват една молба в АГ отделението и хоп – готово. Детето е ,,спасено" от окончанията, идентифициращи го по име като българче.

В дискусии по темата в социалната мрежа ,,Фейсбук" майки споделят, че акушерки са ги посъветвали да пишат в обясненията си, че детето ще живее в чужбина, затова държат да е такова името му.

Родителите се възмущават защо да не могат сами да определят какви имена да носи отрочето им; че всеки трябва сам да си решава и т.н. И ако някой се опита да защити българските окончания, се нахвърлят върху нещо, че бил от ,,масата, която осъжда всичко различно"!

При положение, че има ясен закон по въпроса, тези дискусии са напълно излишни. Но ,,неразумните юроди", както би ги нарекал Паисий тези българи, очевидно съществуват и днес и са готови да се отрекат от всичко българско и родно, само и само да са модерни.

Явно и днес немалко са хората, които се поддават на криворазбраната цивилизация и са готови да изгубят националната си идентичност, за да се чувстват граждани на света. Но човек може да е космополитен и без да се отказва от родовата си принадлежност. Не ли?

Не можем да го кажем по-добре от Добри Войников, който е нарекал своята творба ,,Криворазбраната цивилизация"... ,,смешна позорищна игра"!

В предговора си към пиесата възрожденецът изтъква: ,,А в душевно отношение тази к р и в о р а з б р а н а  ц и в и л и з а ц и я има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования...

У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са заети наопаки, разбрани накриво. От това и вместо морал или благонравие в тях са вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност – гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно вместо развитие – затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование".

Кой ти обаче да чете стари мъдрости...

[Шишман]

Какви простаци само, не е истина.

[Hatshepsut]

За именниците и името им

Традицията е вложила дълбок смисъл в избора на името на човек, подчинен на стари вярвания и представи. Смята се, че бебето идва от друг свят и раждането е преходът от него към света на човешката общност. За името на бъдещата рожба не се говори или се използва заместителното име ,,нероден Петко", за да се предпазят бебето и родилката от зловредни влияния. Новороденото става част от човешката общност с църковния акт на кръщенето, когато получава своето име. До приемането му в тази общност го наричат с описателни гальовни имена като кушле, пуле (гальовни имена, с които се обозначават малките при животните), описателни качества на новороденото - пикла, пикльо, голеш, голчо, гушле, мъник, в по-ново време, началото на ХХ век, им казват бебе, бебче, детенце. Съществувала и практика да се изберат три различни имена, с които наричали детето до кръщавката, за да се объркат злите орисници.
С именуването детето получава своята индивидуалност, това е неговото духовно раждане. Приемливо време за кръщаване на новороденото /отрочето/ е първата или втората неделя след раждането; близък голям църковен празник; до 20 дни от раждането. Но по време на пости, през т.нар. Мръсни дни преди Богоявление, кръщавка не се прави, защото и ,,водата е некръстена". В далечното минало изборът на име е бил изцяло от кръстника и то ставало известно в момента на кръщаването. На места в страната тази практика се запазва дори през втората половина на ХХ век, особено за първото мъжко дете. Обикновено кръстникът избира, ,,подновява" своето име или на някое от децата си. В по-ново време, ХХ век, основни правила при избора на име са: то да се свързва или да е името на свекър, ако детето е момче, на свекърва ако е момиче, или на друг близък роднина. Смята се, че с името детето наследява и умения, качества на предишния носител на името – ,,Метнал се на дядо/баба си", ,,Метнал се на името си". Ако детето е родено в деня на голям светец се смята за редно то да бъде кръстено на светеца (,,Дошло с името си", ,,Само се е кръстило", ,,Носи името си"): Христо, ако е родено в деня на Рождество Христово; Никола, Николай – ако е на Никулден; Ангел, Рангел, Михаил, ако е на Архангеловден или Димитър, ако е родено на Димитровден. Съществува и практика детето да се кръщава с повече от едно име, за да има повече светци – покровители. В народната традиция има и редица други правила при избора на име: детето да бъде кръстено според деня на седмицата, в който се е родило: в петък - Петко, в събота – Събчо, Събка, Събутин, в неделя – Неделя или Неделчо; според поредността на раждането – Първан за първо дете. Съществува традиционна забрана деца да се кръщават на скоро починал роднина.

Разказите на възрастни хора пазят спомена за ,,магичен" (пожелателен) избор на име – възрастна жена разказва, че я кръстили с ,,мъжко" име Тодора, за да бъде следващото дете момче. Кръщаването става на име, производно на типично мъжко име или на роднина мъж. Например Васила, за да се роди Васил; Тодора, за да се роди Тодор; Ивана – за Иван и т.н. Има и обратни случаи – момче кръщават с име ,,да мяза на женско", за да се роди следващо дете момиче, напр. Станчо, за да се роди Станка. Не само при българите, но и при други славянски народи съществува специална традиция при даване име на дете в семейства, където децата ,,не се задържат, умират": новороденото оставяли на кръстопът (в народните представи това е магично място, което обърква зловредните сили") и кръстник на детето ставал този, който пръв го открие. На ,,намерените" деца се давали ,,говорещи" имена, като: Найден /намерен/, Горан /от гора/, Живко, Темелко /от темел, основи/, Божидар, Стоян, Стоил /да остане/, Траян, Траяна /да трае/, Спас, Спаска /да се спаси/. Балканска традиция е имената на близнаците да започват с еднакви букви заради представата за свързаност на съдбите им. В опит да се спре ,,лошият късмет" на носителите на определено име в селището се прибягва до избор на ,,чуждо име", избрано от природата: Невян – кръстен на нивите; Здравко – да е здрав като здравец; Горан – на гората; Вълчан, Вълко – да е силен като вълка и т.н. Традицията установила и ,,магичен" начин да се преустанови раждането на повече деца, като се избирало за новороденото ,,спиращо" име – Достан, Доста, Запрян и др.
Изборът на личното име на човек не е случаен. Той е повлиян от родовата и селищна традиция, понякога загатва за обстоятелствата около самото раждане. Преобладаването на определени имена в някои селища се обяснява с по-широко почитане на даден светец, с приемственост в името. Имената, характерни за дадено селище, определят от своя страна сферата на избор на име на новородените. Фамилното име носи допълнителна информация - за родствената обвързаност на носителя му, за семейното му положение. Фамилии като Бакърджиеви, Ковачеви, Бъчварови, Казасови, Куюмджиеви, Абаджиеви, Терзиеви и редица други бележат занаята на поколения в дадения род.
Сведения за мъжки имена в Трявна през XVII – XIX век съдържат османски данъчни регистри от този период. В края на XVII век Османската империя предприема повсеместна стопанска и данъчна реформа – преминава се към поголовно облагане с джизие, като в списъците на облагаемите са включени и 14 - 15-годишни младежи, независимо, че не са семейни. В тези регистри обаче е вписано само мъжкото население. Ползвайки записаното в три от запазените за Трявна данъчни регистри, може да се извлече следната информация:
В данъчен регистър от 1691 г. (около 1450 жители население в Трявна) за данъка джизие от изброените 411 имена преобладава името Стоян – 45, следва Никола - 35, Йован – 25, Недялко – 16, Георги/Герге - 16, Димитри/Митре - 12, Драган/Драгне/Драгно - 10, Михаил/Михал – 8 и др. като Новак, Бойо/Бойко, Миню/Минко, Дамян, Койо, Йофчо, Стойно/Стойо/Стойчо.
В данъчен регистър от 1702 г. са изброени имената на 428 мъже (част от имената – 49, са повредени и нечетливи). Според приблизителни изчисления населението в Трявна по това време е около 1410 жители. За краткия период от десет години съотношението в имената почти се е запазило. От разчетените лични имена преобладаващо е името Стоян – 42, следва Никола – 32, Йован – 31, Георги -15, Тодор-12, Димитър – 10. Срещат се и имена като Стано-Станчо-Станко, Драгуш-Драган, Петко, Недялко, Момчил, Йовчо, Михал, Атанас и т.н.
В данъчен регистър от 1848 г., при население по това време от 1695 души само в Трявна, значително е нараснал броя на мъжете с име Никола, следват: Иван, Димитре/Димитър, почти равен брой Христо и Георги; Петър, Цаню. Останалите имена са: Йовчо, Йонко, Диму, Пеню/Пенчу, Къню/Кънчу, Грозю, Стефан, Станчу, Минко, Алекса, Андрей, Продан, Цура, Момчу и др.
В данъчните регистри не се записват имената на жени. Ориентир в избора на имена на момичета са родословните дървета на стари тревненски родове: поп-Йовчовия, Даскаловия, Славейковия, Райковия, Витановския, Ангел-Кънчеви. И макар тези данни да не са база за обобщения, дават известна представа за именуването на жените. Едно от най-често срещаните имена още от края на XVIII век е Мария/Мара. В родовите линии в края на XVIII и началото на XIX век често срещани имена са: Иванка, Кина, Гана, Рада, Бона, Дона/Донка, Цвята/Цвета, Ирина, Анастасия/Наца, също Деша, Неделя, Райка, Мана/Манка, Димитрия/Минка, Никула, Пена/Пенка, Богдана, Божана, Мариола, Велика/Вела, Виша, Йона/Йонка, Тодорица/Тодоричка, Цана, Каля, Стояна, Кера, Неда/Недка, Нанка, Станка, Замфирица, Куна, Къна, Хуба и др.

Интересен факт, който обаче не е типичен само за Трявна, а е част от традицията, е че след сватбата жената се именува с личното или умалителното име на съпруга си, по-рядко с прякора му. Новото име отбелязва промененото обществено положение – прехода в обществената група на омъжените жени, изразява семейната обвързаност на жената с конкретния мъж. Пред името според възрастта на жената се добавя булка, буля или баба. Още в средата на XIX век в летописа на поп Йовчо са записани Теодора Бончовица, Каля Генчовица Тюфекчийката (Генчо Тюфекчията е известен тревненски майстор на метални изделия), баба Петровица, Стояна Николица Стоюва, баба Калчовица, ,,баба ни поп Йовчовица на име Анастасия". Жената запазва личното си име и приема личното име на мъжа си като второ, което е важно като разпознаване при наличието на еднакви мъжки имена, или се именува само с името на мъжа си, особено ако то е единствено в селището. Тази практика се запазва и през първата половина на ХХ век, особено при балканджиите.
Димо Казасов бил впечатлен от именуването на децата в Трявна. ,,В Трявна мнозина имаха презимето си по името на майка си, а не на баща си. Запомнил съм, че съседите наричаха нас, малките деца, не по името на бащите ни, а по името на нашите майки: ,,марииното", ,,пенкиното", ,,радкиното" и пр. Разпитвал съм на какво се дължи това своеобразие, но не съм получавал задоволителен отговор." Тази особеност се открива и в летописа на поп Йовчо от Трявна – Йоаники Мариин, Михаил Цветин, Йоаникий Цветин, Анастасия Мариина, Анастасия Цветина, Пена Цветина, Мария Цветина, Цвята Минкина, Пенка Нацина. Възможно обяснение може да е фактът, че почти през половината от годината за децата, за домакинството и за стопанството в много от тревненските семейства се грижат майките. Мъжете са по гурбет като дюлгери, резбари, иконописци или терзии, като кърджии или кираджии. Затова при обозначаването на семейната принадлежност на децата се използва майчиното име. Общобългарската традиция също дава обяснение – когато по някаква причина мъжът е принуден да отиде да живее в дома на жена си, става заврян зет, прибран зет, зет на къща. В такива случаи фамилното име на децата е производно на майчиното лично име и отчита доминиращия родител в семейството – ,,да го познават хората на кого е зет".
Написаното по-горе е един опит да се характеризира именната практика на тревненци още от края на XVIII век, да се изведат често срещаните и характерни мъжки и женски имена. Това би било полезна информация при връщането към корените, при разчитането на стари имена и изготвянето на родословни дървета. Същевременно е една любопитна подробност от миналото на Трявна.

Даниела Тодорова - Дабкова
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна
На снимката: Из данъчен регистър от 1877 г., който се съхранява в Музея в Трявна

[Hatshepsut]

Магическата сила на древните български имена

Българските имена отразяват богатото културно наследство, наследено от различните цивилизационни системи по българските земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други.

Имената, които днес наричаме български, са наследство от три основни именни системи – славянска, прабългарска и християнска.

Най-често срещаните имена обаче са от славянски произход. От прабългарски са се запазили съвсем малко, тъй като са се смятали за ,,царски", т.е., твърде знатни, а и били трудни за произнасяне.
Прабългарските имена били използвани най-вече от владетелите и техните потомци – Омуртаг, Крум, Кардам, Персиян, Тервел, Телериг и други. Едно от малкото запазени прабългарски имена днес е името Бисер.

Тракийските имена почти не са запазани, тъй като много малко думи от тракийски произход са останали в българския език.

С идването на славяните по нашите земи славянската именна система се е наложила и териториално, и племенно, поради което имената са еднакви за цялата славянска общност.

Имената със славянски произход могат да се познаят по това, че тяхното значение е разбираемо – например Найден (намерен), Миролюба (обича мира), Златан (златен), Драган (драг, мил, скъп), Богдан (даден от Бога).

Голяма част от имената със славянски произход носят наставки -слав, -слава, -мир, -мира (Радослав, Красимира, Мирослава).

Славянските имена са лесно разпознаваеми, тъй като повечето от тях са с пожелателен характер. В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето – за живот и здраве: Живко, Здравко, за род и семейство: Братан, Байно, Везенко; за успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен; за сила и храброст – Войн, Бойко, Страхил, Силян; качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила,Искрен; физическа красота: Хубен, Ваклин, Руси, Румяна, Бела, Младен.

Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: цветя – Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветана; билки и треви – Билян(а), Детелин(а); дървета и плодове – Елица, Калин(а), Явор, Ясен, Ягода, Малина; птици – Гълъб, Гълъбина, Пауна, Славея, Сокол; небесни светила – Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница.

Често се срещат славянски заклинателни имена, които имат предпазна функция. Защитни имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт- Стойко, Стоян, Стоимен, Запрян , Трайчо, Траян, Камен, Кремена, Желязко и други.

Имена, които предпазват от зли очи: Грозьо, Гроздан, Гроздана. Името Найден, Найда, били давани на дете без родители или изоставено.

Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство

Когато се раждат все момичета (а всеки родител тогава е искал да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.

Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински. /

https://infominuti.zbox7.eu/548872/

[Hatshepsut]

Българите все по-често кръщават децата си на ханове и царе

Александър и Виктория остават най-предпочитаните имена за новородени

При новородените момчета наред с традиционните имена Георги, Димитър, Иван и Никола преобладават нехарактерни за българската традиция имена като Мартин, Даниел и Виктор. Все по-често се срещат и имена на български ханове и царе - Борис, Калоян, Симеон, Самуил и други. Най-разпространените мюсюлмански имена при момчетата и през 2020 г. са Емир и Мерт.

Челната тройка сред десетте най-често срещани имена при момичетата - Виктория, Мария и Никол, се запазва вече повече от пет години, като през 2020 г. веднага след тях са София и Рая. Най-разпространените мюсюлмански имена при момичетата са Елиф и Мелек.

Разнообразието на имената при жените остава по-голямо от това при мъжете. Личните имена на мъжете са над 30 хил., а на жените - близо 40 хиляди. Най-разпространени сред мъжете продължават да са имената Георги - 155 хил., Иван - 144 хил., и Димитър - 113 хиляди. Следват Николай - 92 хил., Петър - 68 хил., и Александър - 60 хиляди. Най-често срещаните мъжки мюсюлмански имена са Мехмед, Ахмед и Мустафа.

Най-популярното име сред жените продължава да е Мария - 109 хиляди. Следват Иванка - 53.5 хил., Елена - почти 51 хил., и Йорданка - малко над 35 хиляди. Сред двадесетте най-разпространени имена при жените са Даниела, Петя, Десислава, Росица, Гергана, Пенка и други. Най-често срещаните мюсюлмански имена са Фатме и Айше.





https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/bulgarite-vse-po-chesto-krushtavat-decata-si-na-hanove-i-care

[Hatshepsut]

Виктория и Александър – най-предпочитани имена за новородени

Виктория продължава да води първенството при новородените момичетата, за най-разпространено име четвърта поредна година. През 2021 г. на първо място в класацията при момчешките имена е Александър.

938 бебета, носещи името Александър, са проплакали през изминалата година. Родили са се 832 момчета, кръстени Георги и 783 момчета, носещи името Мартин.

Виктория е най-популярното име за бебе момиче, родено през изминалата година. Бебетата, кръстени с това име, са 645. 596 са момичетата, кръстени с името Мария. В топ 3 влиза и Никол. Това име е избрано за 537 момичета, родени през миналата година.

При новородените момчета наред с традиционните имена Георги, Димитър, Иван и Калоян преобладават нехарактерни за българската традиция имена като Мартин, Даниел и Виктор. Все по-често се срещат и имена на български ханове и царе – Борис, Симеон, Самуил и други.

Най-разпространените юсюлмански имена при момчетата и през 2021 г. са Мерт и Емир.

Челната тройка сред десетте най-често срещани имена при момичетата - Виктория, Мария и Никол, се запазва вече повече от шест години, като през 2021 г. веднага след тях са Рая и София.
Най-разпространените мюсюлмански имена при момичетата са Елиф и Селин.

Разнообразието на имената при жените остава по-голямо от това при мъжете.

Личните имена на мъжете са над 30 хиляди, а на жените – близо 40 хиляди. Макар броят им да намалява в сравнение с предходната година, най-разпространени сред мъжете продължават да са имената Георги - 152 хиляди българи го носят, Иван – 140 хиляди наши мъже се казват така, и Димитър – 111 хиляди Митковци има у нас. Следват Николай – 91 хиляди, Петър – 66 хиляди, и Александър – 60 хиляди.

Най-често срещаните мъжки мюсюлмански имена са Мехмед, Ахмед и Мустафа.

Най-популярното име сред жените продължава да е Мария – 107 хиляди българки го носят. Следват Иванка – 52 хиляди жени се казват така, Елена – 50 хиляди, и Йорданка – 34 хиляди. Сред двадесетте най-разпространени имена при жените са Даниела, Десислава, Петя, Гергана, Росица и други.

Най-често срещаните мюсюлмански имена са Фатме и Айше.

Най-много са имениците през януари – над 781 хиляди българи празнуват на Васильовден, Йордановден (Богоявление), Ивановден, Антоновден и Атанасовден.

В първия месец на годината имен ден имат и Теодосий, Евтим, Максим и Григорий.

Най-голям е броят на празнуващите имен ден на Цветница - 359 хиляди жени и мъже тогава имат повод да почерпят.

https://bgnes.bg/news/viktoria-i-aleksand-r-nai-predpochitani-imena-za-novorodeni/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Стефан Илчев "Речник на личните и фамилни имена у българите":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3088

...както и книгата "Мода на личните имена в българските градове":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5238

[Hatshepsut]

Виктория и Александър са най-предпочитаните имена и през 2022 г.

Виктория и Александър са имената, които и през 2022 г. най-често родителите са давали на новородените си деца. Това сочат данните, разпространени днес от НСИ.

През м.г. са се родили 873 бебета, които са кръстени Александър. По популярност следват имената Георги (820) и Мартин (735). Другите предпочитани имена при момчетата са Калоян, Борис, Никола, Даниел, Димитър, Виктор, Иван.

При момичетата след Виктория (605) се подреждат Мария (554) и Никол (518). В десетката при момичетата са още София, Рая, Александра, Йоана, Дария, Габриела, Елена.

В България най-много жени се казват Мария - 103 695, а най-много мъже са Георги - 145 940. Сред фамилиите най-популярни са Иванов/а.





Статистиката казва още, че най-разпространените женски имена у нас са Мария и Иванка, а мъжките - Георги и Иван.





https://www.segabg.com/category-bulgaria/viktoriya-i-aleksandur-sa-nay-predpochitanite-imena-i-prez-2022-g

https://www.cross.bg/imena-georgi-aleksandur-1710374.html#.Y7hnwnZByM8