Антибългарскитѣ чувства въ Македония

[Hatshepsut]

Ролята на България в създаването на антибългарски чувства в Македония

Виктор Канзуров* 


Прародителят на всички проблеми в отношенията между Република Македония и Република България, е фалшифицирането на историята.
Пречка за добросъседските отношения между двете страни е незнанието от страна на по-голямото число днешни македонски граждани за историческото минало на територията на която живеят, бруталната подмяна на българската история и фалшифицирането на етническото самосъзнание на историческите личности, които самата Република Македония от създаването й като част от югославската федерация след Втората световна война, е провъзгласила за духовен темел на нейното съществуване.

Погрешните факти за историята, които се изучават в македонската образователна система и се разпространяват чрез медиите на югозападната българска съседка, карат повечето македонски граждани, които се смятат за етнически македонци, да са на мнение, че винаги са имали различна културна етнонационална идентичност от българите.

Силата, качеството, убедителността във всеки смисъл на думата, на

Титовската югославска пропаганда,

накара някъде до 50-те, 60-те години на миналия век, повечето тогавашни славяноезични жители на Република Македония, да приемат македонизма като тяхна външна идентичност. Там където външното македонистко чувство не беше последвано с вътрешна убеденост в македонистките интерпретации на историята, югославската система постигна целта си по друг начин. Поради страх (и за голия живот) тя прекъсна диалога (поне по етнонационалния въпрос) на бащите и майките с децата или на дядовците и бабите с внуците. Новите поколения масово приемаха македонистката интерпретация на миналото, бруталната и подмолна подмяна на българската история, като гол факт. В техните очи България ставаше враг, който краде самостоятелната им история и винаги е бил враждебно настроен срещу тяхната от векове съществуваща отделна идентичност.

Не без огромно влияние за приемането на македонизма, беше и чувството на незащитеност,

разочарованост от България,

негативните последици от участието й в Първата балканска война в съюз със Сърбия и Гърция, последвана от националните катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна войни, което доведе до ужаси с елементи на геноцид и етническо прочистване на македонското българско население (и не само на него); споменът за борбата на някои български правителства срещу ВМРО (финансово стимулирани от Сърбия, Гърция и от Коминтерна); отделни погрешни и недостойни действия на българската власт през Втората световна война, означаващи недоверие, подценяване и неразбиране на условията, в които са живели местните хора, както и объркването при част от (по-младите) македонци, главно с комунистически настроения, на българската идея за автономия, следователно и държавност на Македония, с македонистки стремежи.

Българската комунистическа партия, с нейното поведение преди, по време и след Втората световна война, изигра немалка, може би и решаваща роля за приемането (с елементи на невиждан фанатизъм) на македонизма от комунистите македонци, а след това и за неговото разпространение сред населението на Вардарска, Беломорска и Пиринска Македония.

Тук вече може да се говори за първи крачки на официална България в създаване антибългарски чувства в (Република) Македония, не че не е имало знаци за това още в XIX век. Например в спомените на Иван Хаджиниколов, в чиято книжарница в Солун на 23 октомври 1893 г. се учредява ВМРО, можем да прочетем неговото мъчително свидетелство (актуално и днес) за това как някои учители от стара България в Солунската българска мъжка гимназия ,,Св.Св. Кирил и Методий" са се опитвали да си правят подигравки с македонските българи, описвайки ги с изречението:

,,ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин"

Иван Хаджиниколов от 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска мъжка гимназия ,,Св.Св. Кирил и Методий", така че свидетелството му е от краят на XIX век, което означава, че условията и идеите за етническото отделяне, не се раждат само във враждебните на България страни, но и в самата България, за което тя самата до ден днешен не иска да поеме отговорност.
От обидата ,,ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин" до затвърдяване на мнението: ,,Ние не сме сърби, българи и гърци" има само половин крачка.

Друг много важен момент по въпроса за етническото отделяне българи-македонци, който почти въобще не се знае и коментира в България, е придобитото (още от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век) при мнозинството македонски (и югославски) граждани

чувство за превъзходство

по отношение на техните източни съседи (и на всички други страни-членки на тогавашния Варшавски договор).
Македонските граждани можеха тогава с югославските паспорти и с евтини пари да изкарват господарски почивки в източноевропейските страни. Едва ли има смисъл да се говори какво означаваше тази разлика в стандарта, във възможността за пътувания и за удовлетворяване на житейските страсти – за македонисткото самочувствие по отношение и в сравнение с обикновения българин. То беше нужно (като нов елемент и аргумент) на югославската и македонската държави за затвърдяване на доктрината на македонизма у македонското население.

Средностатистическия македонец, заслужено или не, придоби чувство за себе си, че е по-ценен, че е по-висока класа от българина.
По-либералната система на югославския път към това, което се наричаше социализъм и комунизъм, в сравнение с другите източноевропейски страни, особено в сравнение с България, беше фактор плюс за създадения вече у не малко на брой македонци навик на подценяване на българите.
Специфичният и могъщ югославски патриотизъм, който беше и социологически феномен, опитно и интелигентно внушаван, опиращ се на харизматичната фигура на Йосип Броз Тито, засилваше самочувствието на македонците и тяхната македонистка (и югославска) идентификация.
Думата българин означаваше нещо обидно, вредно, некачествено и враждебно.
В такива обстоятелства дочакахме рухването на Берлинската стена, 10 ноември 1989 година, първите многопартийни избори в Република Македония, есента на 1990 година...
Югославската мини-империя с кървави дрехи отиде на небесно рандеву със смъртта...


След разпада на Югославия

в балканския регион настъпи коренна промяна на политическата реалност.
Но, говорът на омраза срещу България и българите в македонското общество продължи и продължава. Не се уважават основните човешки права на чувстващите се като етнически българи в Република Македония, не може да се намери начин за печатане на общи учебници по история с България, както и да се организират кръгли маси на които македонски и български учени, историци, публицисти, хуманисти да говорят за българо-македонските отношения, за това какво ни сближава, а какво ни отдалечава (не само в тълкуванията на историята), защо не се намира начин да се направи по-голям търговски, икономически и културен обмен между Македония и България.

Трябва да сме много наивни или нечестни към самите себе си, ако кажем, че вината за това е само на македонската държава. България от началото на прехода и след членството й в Европейския съюз, не успява да се пребори да бъдат преодолени стереотипите за понятието българин в македонското общество. Ясно е, че македонското общество няма доброволно, или по-добре казано, от само себе да приеме тази промяна. Но, вината на официална България за продължителността на тази стереотипизация, не е с нищо по-малка.
Много трудно е човек да започне да се идентифицира, поне като общо потекло и корен с нещо, което подценява или е подценявал. За да приемат гражданите на Република Македония историческите факти, трябва първо да се унищожат

предразсъдъците за българите в техните глави

Какъв е приносът на България в тази посока?
Тук само ще цитирам красноречив коментар, написан под мое интервю дадено за българската интернет медия e-vestnik.bg 2010 г. от читател, не случайно подписал се с името ,,Сизиф":
,,Каквато и да е историческата истина, не можем да очакваме от македонците да са ,,фенове" на българското днес. Промиването на мозъци в самата Македония е само едната страна на монетата. За другата не се говори, защото просто не е изгодно на никой в България. Погледнете за каква държава, за каква корупция, престъпност и за каква посредственост и безхаберие става въпрос в милата ни родина през последните десетилетия във всички сфери на обществено-политическия живот. Как искате някой да желае да се родее с нещо подобно? Дали поведението и морала на българските политици, на администрацията по различните институции, на обслужването по курортите, на митничарите и на полицаите по улиците, на стандарта на живот на българите, на разбитите улици и пътища, на тоталната чалгизация на нацията - дали нещо от това може въобще да пасне на нечие разбиране за класа и за висока и развита култура и цивилизация? Елзаските германци са били склонни да се смятат за французи още от 19. век, когато пред тях са стояли примерите на Френското Просвещение и френската култура, наука и политика, на Френската Буржоазна Революция, на Волтер, Русо и Наполеон, защото са имали за пример неща и постижения, с които са били поласкани да се родеят. Има една прост факт – ,,пътят към истината е най-къс чрез личния пример". А личният пример на България и на българското е повече от очевиден какъв е. Никой обаче не си дава сметка за този прост факт, когато говори за поведението и отношението към България на съвременните македонци."

Към тези думи само бих добавил един въпрос - кои хора бяха предопределени, хайде да не се лъжем – от Държавна сигурност, уж да разобличават доктрината на македонизма и


да монополизират македонския въпрос

в българското публично пространство?! Какво направиха те и не е ли вече време да си зададем следващия въпрос – не бяха ли нарочно сложени за да не се постигне нищо, тоест чрез тях, техните (не)дела, тяхната омраза и македонофобия, македонските граждани да подържат стереотипите за българина и България.

Вместо либерален подход, който допуска човек сам да решава собствените си възгледи, в България с коментари по адрес на Македония най-често се явяваха – дирижирано крайни хора, с колективистки разбирания, с искания македонците задължително да бъдат такива, както те са ги замислили. Нищо, че тази Македония от романите на Димитър Талев не съществува вече, нищо, че са създадени разлики в манталитета...

Риториката на самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина, по отношение на Македония, не се различаваше много от тази на някои колеги на Иван Хаджиниколов от Солунската българска мъжка гимназия ,,Св.Св. Кирил и Методий" от края на XIX век, не се различаваше от политиката на Александър Стамболийски, на Кимон Георгиев, от това, което последва 9 септември 1944 г.
Тази риторика беше, и е конфликтна. Тя обслужва само интересите на силите и центровете, които не искат добросъседски отношения между Македония и България, и особено не желаят приемането на историческите факти в Република Македония.

Македонското общество трудно приема какъвто и да е диалог, особено по деликатните за него въпроси, защото то не е преживяло катарзис или събитие, което води към прочистване, както обществата на може би всички други източноевропейски посттоталитарни държави са преживяли.


,,Отделянето" от Белград,

създаването на независима и самостоятелна Македония в 1991 г., повече се случи като рефлекс на тогавашните (и сегашни) геостратегически обстоятелства, отколкото като силен вътрешен стремеж, както беше в Словения, Хърватия и Косово. Военният конфликт от 2001 г. от началото приличаше на някаква дирижирана обстановка и беше пломбиран преди да се стигне до крайната болка, преди да се развие масова промяна в съзнанието на хората.

Всяка източноевропейска страна има една или повече дати (от прехода), които са пресечни точки в тяхната по-нова история. Македония е може би единствената страна която няма такава дата, след която нещо коренно се променя в начинът на мислене и работене на хората, а което е нужно и за развитието на един човешки индивид.
Затова стереотипите в македонското общество остават и тежат.

Проблемът на Република Македония е по-различен от проблемите на други бивши комунистически или псевдокомунистически страни. Главното съдържание на македонизма като водеща характерна черта на тази държава не е толкова в това, че той фалшифицира и подменя историята, а в непрекъснатото му състояние на конфликтност. Македонизмът е еквивалент, синоним на конфликтност. За да съществува, той постоянно се храни с конфликтни отношения със съседите, с България, Гърция, Албания, Косово, пък и със Сърбия, но това е едно малко по-деликатно отношение на странна комбинация между сърбоманство, остатъци от югославски начин на разсъждаване и търсене някакво величие и уж някакъв нов, античен македонизъм... По много начини този македонизъм е свързан с великосръбската идеология, неговото състояние на конфликтност е фактически придобито от нея и от мегаломанията на втората, Титова Югославия. И управляващият елит във всички сфери – културни, писателски, политически, бизнес и прочие, се нуждае от такава конфликтност, за да може да манипулира общественото мнение и да се явява като защитник на този македонизъм.

Проблемът в България е, че тези, които се занимават с македонския въпрос,

постоянно излъчват конфликтност

(не само към Македония) и македонизмът ги приема като свои идеални спаринг партньори. България позволи дежурни коментатори на македонската тема да станат хора, които сами по себе си освен с конфликтност, нямат с какво друго да се появяват в медийните среди. Те помагат сърбоманско-болшевишкият македонизъм да оцелее. Самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина, колкото и да знаят историческите факти, не живеят в Македония, нито са живели там по времето на т.нар. социализъм и от прехода насам, не познават психологическата структура на македонизма, защото и самите нямат почти никакви психологически знания, никаква деликатност и нюансираност в поведението си.

Двете крайности чудесно се подържат и си помагат и са за сметка на тези, които истински искат сближаване между двете държави. Дежурните критици на македонизма в българското публично пространство, със своята наглост и отрицателност, подържат стереотипите за българите в македонското общество, които се засилват и с форсирането им и сътрудничество с отбрани от тях българи от Македония, които много често са шовинисти-парадери, доносници на сегашната и бившата македонска Държавна сигурност или са хора, които говорят, че са българи само в България, но не и в Македония.

Духовната нечистоплътност на монополистите по македонския въпрос в България и пилатовското измиване на ръцете на (свястната част от) българското общество от тях и от техните панаирджийски акции, заедно с всички прегрешения на България по отношение на Македония в миналия век, допринася етническото отделяне българи-македонци в Република Македония да се приема не като регресия, а като еволюция. Говоря за една част от исторически ограмотените хора. Докато в езика и разбиранията на по-склонните към пристрастия, а все пак частично научили фактите от историята македонци, това се тълкува с думите:
-    Цар Самуил се коронясал като български цар, защото не имало друга корона на която да се позовава;
-    Такова е било времето, не сме имали държава (за българското етническо деклариране на македонските възрожденци и революционери);
-    Македонската нация и македонският език са признати (а не създадени) в АВНОЮ и АСНОМ (антифашистките събрания на народните освобождения на Югославия и Македония – 1943 и 1944 г.) и прочие.

Като че ли някакъв антибългарски и антимакедонски център много добре дирижира обстановката –


да не се получи шанс за разумен диалог

по историческите въпроси и Македония постоянно да е противопоставена на България. От всички съседни на Македония страни българското присъствие в македонския публичен живот може би е най-малко, а що се отнася до положителни новини, със сигурност е такова.

Македонците с българско самосъзнание, поставили си като цел преодоляването на стената между днешните държави Македония и България, включително и трудната и опасна публична работа на демистификация на историческите фалшификации и противопоставяне на стимулираната от македонската държава в обществото българофобия, досега бяха оставени сами на съдбата и на репресиите от македонския държавен и медиен апарат.
С техните разбирания за историята, те още не са интегрирани в публичния живот на Република Македония, а с критичния им тон към безхаберието на България, се намират между чука и наковалнята и в момента чакат отговор на подадената ръка, от свестните хора в двете държави.

—————————
* Виктор Канзуров e 40-годишен журналист от Скопие, в момента работи на свободна практика. Работил е във в. ,,Македонско дело", ,,Вечер", ,,Старт", ,,Нова Македония" и интернет изданието ,,Трибуна" - tribune-eu.com. Следвал е философия в скопския университет "Св. Кирил и Методий". Може би единственият македонски журналист, който критикува властите в Македония от пробългарски позиции, но не пести критики и към българските власти. За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Македония е част от Югославия и в наши дни. Настоящата статията се основава на доклад от автора, изнесен на конференцията ,,Съвременни проблеми и тенденции сред българите в Западните покрайнини и Македония", май 2010 година, в София.[/size]

http://e-vestnik.bg/16835

[Hatshepsut]

Примери за език на омразата в Република Северна Македония

Във видеоклиповете са представени само няколко от най-известните в последните години примери за език на омразата в Република Северна Македония.




Examples of Hate Speech in the Republic of North Macedonia

[Hatshepsut]

В Скопие призовават "Македония да получи репарации от българския фашистки окупатор"

"Над 75 години след края на Втората световна война Германия продължава и днес да изплаща репарации на семействата на жертвите от фашисткия режим и по този начин признава собствена си вина за Холокоста. В същото време България, чието фашистко минало е исторически доказано като член на фашисткия съюз и която беше задължена да изплати репарации за нанесените по време на войната щети и по-специално на територията на Македония, бяга от това си задължение и дори нещо повече: тя иска да ревизира историческите истини и да не се споменава нейното фашистко окупационно минало".

Така започва статията, публикувана в днешния брой на вестник "Нова Македония", предаде БГНЕС.



България не само че не изплати никакви репарации за нанесените по време на Втората световна война щети , а продължава до поставя условия за премахване на ветото по пътя на евроинтеграцията ни чрез пълно изтриване на българското фашистко минало в периода 1941-1944 г, пише още в текста. За историка Тодор Чепрегенов въобще не е спорно Македония да поиска изплащане на репарации от страна на България, защото тази държава в миналото е признала участието си във фашисткия алианс, а договорите за репарации нямат давност. Тези договори за репарации са все още валидни. Германия и днес изплаща репарации. Гърция по време на финансовата криза отново постави въпроса за получаване на репарации от Германия. В този смисъл и Македония може да постъпи по същия начин спрямо България - да възобнови искането за репарации на основание на договора от 1945 г. Ако не са платили репарациите тогава, когато е трябвало, да им припомним за тяхната истинска роля по време на Втората световна война, казва още Чепреганов пред изданието. Той смята, че "чрез натиска върху Македония България се опитва напълно да изтрие собственото си фашистко минало". "Това, което прави България, е безобразие. Всичко е ясно. Те бяха нацифашисти по време на Втората световна война. Оттук изпращаха евреите в лагерите. Сега искат да изперат собственото си минало.", казва още той.

За проф. Наташа Котлар от Института по история в Скопие проблемът бил в македонската държава, "където нямало политическа воля и мъдрост за използването на възможностите от страна на държавата и по -специално от страна на държавните институции". Според Котлар, в българското военно министерство има документи, от които става ясно, че /българите - бел.ред./ извършват окупация и това е пряко потвърждение за тяхната роля тук /в Македония - бел.ред./. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/v-skopie-prizovavat-makedonia-da-poluchi-reparatcii-ot-b-lgarskia-fashistki-okupator/


Тази антибългарска позиция не е изненада за мен, самата "македонска нация" е формирана на антибългарска, антифашистка и сърбоманска основа, а вестникът "Нова Македония" винаги е бил рупор на македонизма. За съжаление, има и българи, които повтарят като папагали тезата, че България е била окупатор, а не освободител на Македония през периода 1941-1944г.
Между другото, идеята за ревизия на Парижкия мирен договор от 1947г. не е лоша, но нашата българска позиция трябва да е в точно противоположната посока.

[Hatshepsut]

Виктор Стоянов: Зад омразата към българите в РСМ още стоят Сърбия и Русия

Заниженият брой на българите в преброяването в Северна Македония е отговор на условието, което постави България да бъдат вписани българите в Конституцията на РСМ. Целта е да отпадне тази идея и българите да не се посочат като държавнотворен народ и съставна част от обществото. РСМ си позволи да фалшифицира броя на българите на това преброяване. Това заяви в студиото на ФАКТИ Виктор Стоянов, председател на Фондация "Македония".

Кой създаде образа на българина "окупатор"?

"Това е държавна политика, откакто е създадена като Съюзна Република Македония към Югославия. Това е една системна добре организирана държавна политика вече близо 80 години. От 1944 насам, независимо коя партия управлява държавата, желанието е да се създаде лош образ на българите.

Давам конкретен пример, днес стана ясно, че РСМ ще купува пшеница от България, до миналата седмица купуваше от Сърбия. Медиите до една обясняваха, че РСМ "взима" зърно от Сърбия, сякаш Сърбия ѝ го подарява. Сега изрично се уточнява, че се "купува".

Създава се омраза у македонските деца и ученици в училище към българите, те изучават неверни факти. Вижте например кой създаде "сръбски свят" (евфемизъм за идеята за Велика Сърбия - бел. ред.) и "Отворен Балкан" или "Мини Шенген" - това е Република Сърбия, която желае под една или друга форма поне икономически да възстанови Югославия с пряката подкрепа на Руската федерация", каза Стоянов.

"В самата РСМ мога да ви изброя редица хора на държавен пост, които открито работят срещу добрите отношения с България.

Зоран Заев направи много за сближаване на РСМ и България. Тогава излезе позабравения Бранко Цървенковски, бившият ръководител на Социалдемократическия съюз в СМ и открито заплаши през медиите Зоран Заев да бъде внимателен какво прави в България, защото може да изгуби всичко. Цървенковски е човек, който икономически е свързан с Белград и Сърбия, съответно с Руската федерация. Този човек е като сив кардинал, който в моменти на сближаване се появява и открито заплашва премиера на държавата. След това видяхме как политиката на Северна Македония и на Зоран Заев направи остър завой. Това наложи налагането на ветото от страна на България. За да се защити националния интерес на България, но и за да се защитят българите, които днес живеят в Северна Македония. Все още не можеш да се наречеш свободно българин там.

Бранко Цървенковски не е сам и това не е самоинициатива на отделни политически играчи в СМ. Това е добре организирана и добре смазана система, зад която стоят Сърбия и Русия", коментира той.

https://fakti.bg/video/668372-viktor-stoanov-zad-omrazata-kam-balgarite-v-rsm-oshte-stoat-sarbia-i-rusia-video

[Hatshepsut]

Иван Николов: Върхушката в Скопие има проблеми със себе си, а не с България и ЕС

Цялостната технология за практическото налагане на етноидеологическия модел на нация и държава, след Втората световна война, в Скопие е съставена от безброй механизми, които създават илюзията за научност и правдоподобност. Тази сложна психопрофанизираща система има една единствена цел: да изхвърли, да обезсмисли и сатанизира като вредно, ненужно и опасно дълбоко залегналото чувство на единение между хората от двете страни на Осогово. Това е системно отработван и педантично прилаган основополагащ принцип, както в политиката, така и във всяко научно изследване в областта на хуманитаристиката – една методика за отчуждаване на ясно видимото, утвърденото и автентичното от собствения му корен.

,,Протестите" съпътстващи откриването на Българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля на 16 април 2022г. , организирани от добре познати центрове в Скопие, отново извадиха на показ този добре отработена способ за създаване на определени и строго профилирани ,,ценности" в обществото.

Тези протести ни напомниха отново и за книгата на Виолета Ачкоска и Никола Жежов "Репресиjата и репресираните во наjновата историjа на Македониjа" – Скопие, 2005 г. В нея въпреки претенциите на авторите за научност, се повтаря като рефрен внушението, че МЕЖДУ БЪЛГАРИ И МАКЕДОНЦИ НЯМА НИЩО ОБЩО.

***

Особено в последните дни, когато антибългарската риторика в братската страна става все по-некотролирана и хулиганска, внимателно препрочетена, тази книга дава отговор на няколко въпроси.

ПЪРВО. Тя разкрива методологията за хиперболизация на необходимите за етноидеологическата пропаганда събития, така характерна за младата република.

ВТОРО. Разкрива методологията за подминаване и заобикаляне на събитията, неудобни на тази пропаганда. И

ТРЕТО. Несъзнателно разголва тайнствените правила, по които е сътворен един нов модел на култура, култура на лъжата.

,,Култура на лъжата" е заглавие на книга на хърватската писателка, с български корен, Дубравка Угрешич. Израснала с масираната пропаганда за ,,братството и единството" на югославските народи, Угрешич възприема разпадането на федерацията и последвалите кървави междунационални разправии като крах на една слънчева система, в която е царяла хармония между хората, държавата и нейния ръководен елит. На този идеализиран образ, белязан от безименните трагедии на хиляди нейни събратя и сестри, тя противопоставя свободното изричане на истините за миналото като ,,култура на лъжата".

В Скопие събитията приеха съвсем друг развой. Еуфорията от възникването на новата държава на Балканите не можеше да се окачестви като ,,култура на лъжата". Изненадата дойде от другаде. В Скопие съхраниха непокътната онази ,,култура на лъжата", която беше създадена в столицата на федерацията, и която беше изваяла образа на България и българите като най-злия враг на македонския народ. Сътворените в този дух стотици ,,научни" изследвания продължаваха и при новите условия да се котират високо и да възпроизвеждат нови и нови варианти на културата на лъжата. Така този феномен на абсурда се превърна почти във философска категория, наподобяваща пещера с множество лабиринти, в която всеки неподготвен се обърква.

В Скопие съхраниха непокътната онази ,,култура на лъжата", която беше създадена в Белград, и която беше изваяла образа на България и българите като най-злия враг на македонците

На страница 7 на цитираната по-горе книга на Виолета Ачкоска и Никола Жежов, с индекс 6 е дадена обяснителна бележка, в която четем: "Во С Р Македониja постоеле околу 14,500 досиjеа, на кои според некои проценки работеле околу 23 000 кодоши. Но околу 90% од нив не дале во МВР писмена согласност за соработка со службите. Некои информатори кодошили заради напреднуванье во кариерата за сметка на друг, некои ги дискридитирале своите партиски конкуренти...Имало и платени информатори, загрижени патриоти..." и т.н.

В обръщение към читателите, поместено в друга, самостоятелна, книга на проф .д-р Виолета Ачкоска със заглавие ,,Демнеечки дух – тайното полициско досие на политичкиот затвореник суден за Македониjа Горги Доцев Ордев" - Скопиjе, 2012 г. тя с високо самочувствие на ,,честен" критик характеризира живота в Титова Югославия :"...Индивидуализмот и колективизмот протекнуват паралелно во тие години, во кои биле ретки компромисите. Или си ЗА или си ПРОТИВ! ,,Демнеечкиот дух" на сомнежот, проверката, ограничуваньата, известуваньето за "скртнуваньата", за"грешните" мисли против режимот и неговите креатори и чувари, е тук, над тебе, те ставил во невидими окови, те контролира, постоjано те слика од внатре и од надвор..."

И от двете книги, с авторство на Виолета Ачковска, въпреки нейното възмущение от режима в бивша Югославия, виждаме безсилието й да разкъса ,,невидимите окови", в които здраво е затегната и нейната собствена мисъл. Основополагащият постулат на Титовата идеология, че в МАКЕДОНИЯ НЯМА БЪЛГАРИ И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО, тя превръща в собствено верую и на десетки места в двете книги го повтаря като аксиома, която няма алтернатива.

Необяснимо е защо учени в Скопие, нелишени от качества, продължават да слугуват на една обречена конюнктура, обвита в мрачна слава!

Това ли е разкрепостеността на новото време, на времето на самостоятелната македонска държава!?

На досието на Георги Доцев Ордев тя посвещава книга от 272 страници. На страница 17, където с индекс 1 щрихира биографията на преследвания, тя самоуверено твърди: "...Горги Доцев Ордев е роден на 8.4.1932 година во Свети Николе. Припага на семеjство каде се негувале традициите на ВМРО. Случуваньата...за време на бугарската окупациjа на Македониjа во текот на Втората светска воjна оставиле длабоки траги и револт заради ПРЕИМЕНУВАНЬЕТО НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО БУГАРИ..."

Ето, това е универсалната, основополагаща и всепроникваща лъжа! Това е неразкъсаната връзка между вчера и днес на Република Северна Македония, на политическите и интелектуалните върхове там, които продължават да живеят с онова уж отречено минало, а са сраснати с него като сиамски близнаци.

Защо да се чудим тогава, че еврочленството на младата държава е потънало във високите и тежки ботуши на вчерашната зима!

В забележителното си есе ,,Естетиката на ,,Джуджето Грегорио разносвача на мехове", известният испански философ и естет Хосе Ортега и Гасет, като споделя впечатленията си от изложбата на своя сънародник, художника Сулоага в Рим, стига и до проблема как консервативният дух на испанските традиции и съпротивата те да бъдат променени, са пречка за европеизацията на страната.

Съпротивата в Скопие срещу европеизацията, въпреки напористата и цветиста риторика, произтича не от традицията. Традициите в Македония от Възраждането и революционните борби носят свежия полъх на откритост и развитие. Режимът след Втората световна война уби тази същност на народа и насилствено изрисува образа на собствената му противоположност, оспорваща предишната му автентичност...

Така отново стига до темата за досиетата!?

***

Да не се заблуждаваме! Всички заподозрени като врагове на режима в Македония и по времето на бивша Югославия, и в самостоятелната македонска държава са с българско национално самосъзнание. И те се преследват имено заради това. Дали под формата на привърженици на ВМРО, или на Ванчо Михайлов, все едно. За властите в Белград и Скопие това са различни прояви на българския дух, който трябва да бъде убит, унищожен.

В собствения си архив притежавам около десетина папки с особено съдържание. Това са досиета на българи от РС Македония, предоставени ми доброволно от техните притежатели, предимно след 2000 г.

Обвиненията в тях, от гледна точка на демокрацията и европеизма, са абсурдни.

Ще цитирам текстове от разработките срещу трима ,,врагове на народа", но за да не бъдат изложени притежателите или роднините им на нови преследвания, ще ги обознача като обвинения срещу X,Y и Z.

Досието на Х е от времето на бивша Югославия. Ето и един характерен донос срещу него, разкриващ какви задачи се поставят на тези ,,уши" на властта.

Това е информация на учителя от с. Вранче Благоя Тасев Гиновски, предоставена на оперативния работник В.Веляноски на 21.08.1956 г., в която се твърди: ,,...Лицата Коце Ристевски –ковач от Прилеп, Благоя Димков Алексовски, Темелко Иванов Нешков, Алекса Поповски системно пеят БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ – ,,Гордей се майко Българийо с твойте синове герои...", ,,Шуми Марица"...Веднъж Благоя Алексовски стана и извика:"Да живее България, наша е победата..."

Коментарът е излишен.

Не! Това не е политика, не е идеология, не е дори и диктатура. Това е мракобесие, анахронизъм, средновековие. И Пендаровски, и Заев, и Ковачевски, и Мицковски са наясно с този политически вандализъм, но те са се сраснали с него

Президентът Пендаровски публично изрази притесненията си за личността на Иван Михайлов, като патрон на клуб в РС Македония. С това той доказа, че освен югопрофесорите по история на Македония и професорите от МАНУ, не си е направил труда, не е проявил и любопитство да попрочете и нещо, което се пише по широкия свят за този колос на Македонското освободително движение. Затова му препоръчам да надникне в книгата ,,Македония – Швейцария на Балканите", чийто автор е Иван Михайлов и която излиза на английски език през 1950 г. в САЩ. Още по-полезно за него ще бъде, ако се запознае и с предговора към нея, написан от професора по журналистика в Ню Йорк, Джон Бейклис.

Господин Пендаровски, разкъсайте най-сетне телените мрежи, с които доброволно сте се оградили и погледнете на Македония като свободен и културен човек. Не разбирате ли, че друг шанс нямате!?

Същото се отнася и за българския политически и държавен връх.

От няколкото изявления при откриването на Българския културен клуб ,,Иван Михайлов" в Битоля на 16 април т.г. премиерът Кирил Петков доказа, че с вироглава упоритост, се съпротивлява да вникне в същността на многоликия проблем между България и РС Македония. А цитираните по-горе досиета разобличават още по-убедително неговото невежество по въпроса, защото от тях разбираме още, че:

НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ИСТОРИЯ И ЗА НЕЙНИТЕ ТВОРЦИ, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ЕЗИК, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ДОГОВОРИ,ЗА ИНФРАСТРУКТУРА. СТАВА ДУМА ЗА БЕЗОГЛЕДЕН, ВАРВАРСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ И ЖЕСТОКО МАНИПУЛИРАНЕ С НЕЙНАТА СЪКРОВЕНА СЪЩНОСТ...

Каква демокрация, какъв европеизъм!?

Поколения наред се възпитават в тази атмосфера, отровена от омраза към България и българите.

И ето ти парадокс! Един от главните архитекти и строител на този храм на злото в самостоятелната македонска държава, след 1991 г., Любомир Фръчковски, бивш министър на вътрешните и външните работи, като награда за тези му ,,заслуги" неотдавна беше номиниран от ,,проевропейското" правителство на Димитър Ковачевски за посланик на Скопие в ООН. Това е казус, заслужаващ специално внимание.

Нека господата Борел и Вархели да не се вслушват толкова в напевите за ,,напредъка" на ,,демократичните" реформи на Скопие, а да изискат незабавно да бъдат отворени досиетата на УДБА от 1944 г. до днес. Те да бъдат предоставени за анализ на комисия от ЕС, съставена от специалисти в областта на хуманитаристиката и правата на човека

Очевидно е, че върхушката в Скопие – политическа и интелектуална има проблем не с България и ЕС, а със себе си.

Уважаеми госпожи и господа, не се самозалъгвайте!

Брюксел не понася мракобесието и ретроградността. /БГНЕС

---------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание ,,България-Македония" и директор на издателство ,,Свети Климент Охридски". Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.

https://www.bgnes.bg/news/ivan-nikolov-v-rkhushkata-v-skopie-ima-problemi-s-s-sebe-si-a-ne-s-b-lgaria-i-es/

[Hatshepsut]

Подпалиха Културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля

Подпалиха Културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля

Културният клуб "Иван Михайлов" в Битоля, Република Северна Македония е бил запален. Изгоряла е табелата с името на Клуба-Иван Михайлов. Неизползваема е входната врата на центъра, предаде БТА.

Последваха реакции както от България, така и от Република Северна Македония.

"Палежът на културния център на българите в Битоля е поредната провокация,  вписваща се в дългогодишната антибългарска кампания в Северна Македония. Толерирана повече или по-малко от официалните власти,  тя намираше години наред израз в рушенето на паметници, паметни плочи, поругаването на военни гробища, свързани с българите и с общата ни история. Чрез обидни и изкривяващи историческата истина текстове за България и българите в учебници, книги, филми, надписи в музеи и обществени места тя тровеше и продължава да трови съзнанието на редица поколения и да възпрепятства развитието на добросъседски отношения между двете страни", гласи позицията на президента на България Румен Радев.

"Неслучайно България поставя като най-важни условия за съгласието ни РСМ да започне преговори за членство в ЕС, вписването на гражданите с българско самосъзнание в конституцията на страната като държавотворен народ и предоставяне на сигурни и необратими гаранции за преодоляване на езика на омразата. За съжаление и до днес управляващи и опозиция в РСМ не могат да постигнат парламентарно мнозинство за изпълнението на тези основополагащи критерии на демокрацията", посочи Радев.

"Бихме искали да вярваме, че призивите, които днес чуваме от официални институции в РСМ решително да се търсят извършителите на този варварски акт, ще се реализират на практика. Същевременно, следва да отбележим, че досега не ни е известен нито един извършител на многобройните подобни престъпни действия срещу българите в РСМ. Днес, когато усилено търсим да преодолеем трудностите и нерешените въпроси и да трасираме общия ни път към Обединена Европа, институциите в Република Северна Македония трябва да осмислят отговорността си пред младите поколения и да не допускат омразата да владее общественото пространство, нито да осакатява и ограничава двустранните ни отношения", призова Радев.

Прокуратурата в Битоля е започнала проверка във връзка със запалването на входната врата на културния център. Инцидентът е станал тази сутрин около 5 часа, а само бързата реакция на пожарната е успяла да предотврати по-сериозни щети. Това каза Петър Колев, председател на партията "Граждански демократичен съюз" в Република Северна Македония и представител на българската общност, предаде БНР.

По думите му случилото се е резултат от 30-годишната политика срещу българската общност в Северна Македония и безнаказаността спрямо подобни инциденти.

"Това, което ние очакваме, е, че институциите в Македония този път ще си свършат работата

и тези, които са предизвикали това нещо, ще получат своето наказание съгласно законите на Република Северна Македония. Това са нашите очаквания.

Очакваме и ясна и категорична позиция от страна на Република България.

Защото ако и този път българската държава и българското общество се направи, че нищо не се случва в Македония, това означава, че то е съгласно да ни бъдат палени клубовете или в крайна сметка знаете следващата крачка е да бъде разбита нечия глава. И надяваме се, че македонските институции ще накажат тези хора, които са направили това нещо".

От Министерството на външните работи съобщиха, че първият ни дипломат Теодора Генчовска ще посети днес Битоля

и ще разговаря на място с представители на сдружението. Днес и утре Генчовска ще бъде на работно посещение в Република Северна Македония по покана на своя колега Буяр Османи.

А ето как коментира инцидента вицепрезидентът Илияна Йотова:

"Подпалването на Културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля е поредната провокация и част от масираната антибългарска кампания,

която започна веднага след откриването на клуба", написа Йотова на страницата си във Фейсбук.

"Още при откриването му, преди месец, в което участва голяма българска делегация, заявихме, че единствената му функция е за запазване на българската култура и идентичност сред българите в Северна Македония.
Само бързите действия на компетентните институции в най-кратки срокове, които да разкрият извършителите, ще докажат, че в западната ни съседката се спазват правата на българите така, както на всички останали националности", заявява вицепрезидентът Йотова.

Евродепутатът Ангел Джамбазки съобщи, че ще подаде сигнал до ЕК и всички свои колеги в Брюксел,

Съвета на ЕС и френското председателство за посегателството към Културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля. Това посочва Джамбазки в своя позиция, разпространена от пресцентъра на ВМРО, предаде БТА.

,,Няма думи, с които да се опише мерзавското, шумкарско и жалко поведение на опожарилите Културен център ,,Иван Михайлов" в Битоля", посочва евродепутатът и съпредседател на ВМРО.

,,Това е резултатът от фалшификациите на историята, от лъжите и от неспиращия език на омразата спрямо българите и всичко българско.

Това е резултатът от действията на политичарите в Скопие. И те претендират, че трябва да ги пуснем в ЕС", посочва Джамбазки. "Няма да стане. Не и докато правата на българите в Северна Македония не бъдат защитени. Не и докато не бъде наказан всеки акт срещу България от страна на македонистките изстъпления там", заявява още Джамбазки.

,,Очаквам Стево Пендаровски, Буяр Османи и Димитър Ковачевски да осъдят този позорен акт, ако искат да продължи изобщо някакъв диалог", посочва Ангел Джамбазки.

Реакция дойде и от БСП:

"Осъждаме категорично тази недопустима проява на омраза и конфронтация. Такива прояви усложняват още повече диалога между двете страни. Призоваваме македонското правителство да предприеме мерки срещу такова поведение и да не допуска то да се повтаря". Това заяви заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Иван Ченчев във връзка с подпаления културен център "Иван Михайлов" в Битоля, съобщават от пресцентъра на БСП.

Екатерина Захариева, депутат от ГЕРБ и бивш министър на външните работи, коментира следното на страницата си във Фейсбук:

"Ако властите в Република Северна Македония искат да защитават правата на всички свои граждани, включително свободното изразяване на национално и културно самоопределение, трябва незабавно да открият и накажат извършителите на палежа на българския културен клуб в Битоля.
Това деяние е резултат от целенасочената антибългарска политика в Скопие. Уважаеми колеги в РСМ, случващото се е несъвместимо с ценностите на Европейския съюз, към който искате да се присъедините", пише Захариева.

А ето и какво реакции дойдоха от властта в Република Северна Македония:

"Остро осъждам палежа на сградата на културния център на българската общност в Битоля. Подобни деяния са провокация и не водят в посока на подобряване на отношенията с България", написа на страницата си във Фейсбук президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски.

Той призова компетентните институции да извършат бързо и задълбочено разследване, да вземат всички необходими мерки, да открият и санкционират извършителите.

"Министерството на външните работи на Република Северна Македония остро осъжда акта на умишлен палеж

на входа на сградата на сдружението "Иван Михайлов" в Битоля. Този вандалски акт е поредното доказателство, че има много участници, които са против напредъка в отношенията между Северна Македония и България и нашето общо европейско бъдеще.

Това престъпление не е извършено случайно в ден,

когато двете страни ще продължат диалога за преодоляване на отворените въпроси по пътя на европейската интеграция на Северна Македония. Компетентните органи на държавата полагат усилия за откриване на извършителя на този вандалски акт," пише в съобщение на МВнР на Северна Македония.

Премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски осъди остро подпалването на  Културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля. "В XXI век нищо не се постига с палежи и опожаряване", написа той в личния си профил във Фейсбук.

,,Дал съм ясни насоки към съответните институции случаят веднага да бъде изяснен", добави Ковачевски.

,,Подобни провокации имат за цел да нарушат отношенията между македонския и българския народ. Затова призовавам всички нас да останем спокойни и достойни, а с извършителите ще се разправят институциите", заяви Ковачевски.

https://www.vesti.bg/bulgaria/reakcii-sled-palezha-na-bylgarskiia-centyr-v-bitolia-6144517

[Hatshepsut]

Иван Николов: УДБА* срещу ЕС, България срещу УДБА

Подпалването на Културно-информационния център ,,Иван Михайлов" в Битоля възпроизведе в различна форма невежеството и пълното отсъствие на опит за вникване в същността на проблема. Това се отнася за реакциите в България. Окачествяването на този случай като инцидент или проява на безотговорни елементи в македонската държава най- невинно можем да определим като политическа инфантилност, защото по този начин оневиняваме десетилетно внушаваната у няколко поколения македонски граждани ненавист ,враждебност и омраза към България и българите..

Затова трябва да бъдем категорични!

Не. Това не е инцидент. Това е крайният продукт на една образователна система, трайна ,,ценност", залегнала като камък темелен в поведението, мисленето и самоидентифицирането на немалък брой македонски граждани. За тази цел е създадена цяла митология ,в която тригодишното българско администриране на Вардарска Македония е изведено до символ на робство, грабежи, злодейства и национално асимилиране. В същото време за трийсетгодишната сръбска окупация на Вардарска Македония се мълчи ,,мъдро" или великодушно се оневинява...Но европейската памет не е толкова къса. За злодеянията през тези умишлено премълчавани в Скопие три десетилетия французинът Анри Пози посвети цяла книга - "Войната се връща", Париж, 1932 г. Това е една библия на страданието на македонските българи под ярема на крал Александър Караджорджевич. Трагичните картини се редят една след друга, така както ги е видял авторът. Ето две от тях: "...Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: ,,Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча на сръбски..."

И още:

,,Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите са избягали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 40 градуса на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на майка си, намираща се на съседния хълм в българска територия..."

А днес?

Случаите като този с подпалването на Културно-информационния център ,,Иван Михайлов" в Битоля не са изключение, ще припомня, че само в рамките на по-малко от година те са няколко.

На 29 септември 2021 г. дипломати на България в Скопие установиха, че паметник, който е бил издигнат в църковния двор на с. Клепач в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали в сражение с турски части през 1904 г. е бил ,,ремонтиран". Оригиналният надпис на книжовен български език е подменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са видоизменени някои от имената на загиналите четници...

На 7 февруари 2022 Г. бе нападнат офиса на Културно-информационния център ,,Иван Михайлов" в Битоля, завършил със счупването на прозорци.

В деня на 150 годишнината на Гоце Делчев- 4 февруари 2022 г. ., трикольорите от венците, поднесени от представители на българските официални власти, бяха изпокъсани и разхвърляни и т.н..

Разгърнете който и да е македонски вестник, влезте в който и да е сайт или електронен портал и вие ще откриете в цялост една пропаганда, чийто прицел е България, българите, българската история, българската култура.

Например в."Денешен" има постоянна рубрика ,,На денешен ден" под , която се поместват текстове, напомнящи за българския ,,окупатор" за неговите злодеяния, убийства, преследвания, палежи и терор. В същата рубрика на този вестник на 6 ноември 2021 г. се натрапва заглавието:"17-годишната партизанка Н.В.-Дуньа загина во борба со бугарскиот фашистички окупатор за слободна Македониja"...

На 4 февруари 2022 г. заглавието е подобно:"Од куршумите на ,,бугарските администратори" загинаа македонските херои О.Николов, С.Пинджур, М.Ацев и Т.А.Дасколот..."

11 март 2022 г . четем : "Бугарскиот окупатор почнал со собиранье на 7000 Евреи од Македониjа, кои биле однесени во фашистичкиот логор Треблинка".

Връх на тази нестихваща поредица от подобни писания, внушаващи перманентно омраза към българите е статията на председателя на Македонската академия на науките и уметностите (изкуствата ) академик Люпчо Коцарев с перверзното заглавие ,,РС Македониjа била 100 години под бугарско ропство"...

Това е редакционна политика на всички вестници, на всички медии днес, все едно че се намираме в ерата на Тито.

А инфраструктурната свързаност, за която с такова юношеско вдъхновение говореше в началото на годината българският премиер Кирил Петков, продължава да е в окаяно състояние!? Нека да отиде на ГКПП ,,Клепало", след това да се поразходи по въображаемото трасе на жп връзката София-Скопие и, ако е честен нека да обясни, какво се е променило от страна на Скопие в духа на преодоляване на негативното наследство?

С една дума няма никакъв напредък по нито едно направление .Какво дава основание тогава на македонските лидери –Пендаровски, Ковачевски, Османи,Мицковски, Бучковски да продължават да оспорват българската позиция и да настояват тя да бъде променена? Защо не искат да четат автори като Анри Пози? Това ще им помогне да се замислят и за себе си, като жертви на брутална пропаганда. А сега продължават да са вторично неграмотни и да настояват, при запазени ,,ценности", наложени силом в Македония от югославските тайни служби и Македонската комунистическа партия, да се промъкнат в Европейския съюз, където ще разпространяват фалшивата си митология.

Това не са морални добродетели, това не са принципи, върху които е изграден Европейският съюз. И точно в защита на истинските европейски ценности воюва днес България, отхвърляйки опитите на Скопие, с униформата на УДБА, да превземе Брюксел.

Да. България защитава Брюксел от посегателствата на неразбраната от самите лидери на Съюза мимикрираща с модерните идеи югокомунистическа опасност, пуснала дълбоки корени в РС Македония. И това трябва да бъде осмислено, за да помогнем на Скопие да изживее по-скоро своя неизбежен катарзис от тежкия и продължаващ още тоталитарен сън...

А геополитическите аргументи, на фона на войната в Украйна, са само претекст за отклоняване на вниманието от същностния проблем. Членството на РС Македония в НАТО, за което България настояваше, прави излишни тези ,,аргументи". /БГНЕС

-----

*УДБ-а – Унутрашна државна безбедност ( Вътрешна държавна сигурност ), която е създадена от югославския диктатор Йосип Броз Тито.

---------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание ,,България-Македония" и директор на издателство ,,Свети Климент Охридски". Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.

https://bgnes.bg/news/ivan-nikolov-udba-sreshchu-es-b-lgaria-sreshchu-udba/

[Hatshepsut]

Проф. Даниел Вачков: Фалшивият исторически разказ в РС Македония е в основата на опожаряването на културния център "Иван Михайлов"

Коментар на уважавания историк след антибългарската проява в западната ни съседка

Измина повече от седмица от един от най-провокативните и вандалски актове на омраза към България в Република Северна Македония – палежът на българския културен център ,,Иван Михайлов" в Битоля.

За да коментира наболялата тема, екипът на Фондация Българска Памет разговаря с проф. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония.

Проф. Вачков, как ще коментирате вандалския акт срещу българския културен център в Битоля в условията на непрестанни преговори и сближаване на отношенията между България и Република Северна Македония?

Това събитие допълнително създаде сериозни проблеми не толкова в контактите между двете държави, колкото в настроенията между двете общества. За съжаление това е нагледен пример по какъв начин един фалшив исторически разказ може да нагнетява напрежение. Ето защо смятам, че въпросът с историята продължава да бъде важен. И наистина тези усилия, които всички искаме да доведат до започване на преговорния процес на РС Македония за присъединяването им към Европейския съюз, трябва да бъдат свързани с уреждане на историческия спор между България и РС Македония. Аз съм убеден, че този разказ, който е създаден в западната ни съседка, в последните 70-75 години е в основата и на тези антибългарски прояви. Знаем, че да се намери сближаване на двата разказа е много сложен и бавен процес. От една страна всички тези години са оставили много ,,дебели" наслоявания в съзнанието на хората и да се промени моделът е трудно, но трябва да се започне с някаква добра воля и то най-вече от научните среди, които да могат да намерят куража да започнат да променят парадигмата на историческия разказ в РС Македония, позовавайки се на автентичните извори.

Смятате ли, че това може да се случи?

За съжаление, откакто се подписа договорът за добросъседство между двете страни, надеждите ми, че може да се тръгне в тази посока, не се оправдаха. Всъщност за толкова години не виждаме някакъв опит наистина да започне да се представя една малко по-различна история. Разбира се, там има много проблеми, идващи чисто от състоянието на историческата наука. Ясно е, че е много трудно историци, които са писали десетилетия в една посока, сега да започнат, макар и постепенно, да сменят своя разказ. От друга страна това, което е много важно и което се случи в България няколко години след падането на комунистическата власт – отварянето на архивите, отварянето на документите, които бяха секретни, които се ползваха от много малък кръг, те станаха публични. Днес вече тези документи, които са свързани с политбюро на ЦК на БКП, всички онези доклади на Държавна сигурност са достъпни, много голяма част от тях са в интернет.

А гражданите на РС Македония нямат ли достъп до архивите си?

Проблемът с архивите в западната ни съседка все още не е решен и те нямат пълен достъп. Как може да искаме хората да хвърлят един адекватен поглед към своето минало, след като те имат проблеми да получат дори най-обикновените си архивни документи? Например – трудно е да си проверят в църковните архиви как са записани техните деди, когато са били кръщавани. Това обяснява защо тези архиви не са толкова достъпни – защото те ще видят, че тези хора са записани като българи в началото на XX век, края на XIX век. Трябва да се изпълнят редица условия, за да тръгнем в правилната посока.

Станахме свидетели на това, че обвиненият за подпалвач на културния център получава широка подкрепа за действията си и е напът да се превърне в национален герой. Дали това наистина е така или е просто пропаганда от страна на имащите интерес политици?

Това е даже бих казал по-гадната страна на нещата. Дори на самото подпалване, защото сега това стана повод да се развихри една поредна антибългарска кампания в социалните мрежи, да се представи един човек, който дори чисто човешки, ако се погледне, засяга права на други хора, оставете, че има национална насоченост. Това е една осъдителна проява от всякаква гледна точка, от всякакви позиции и принципи. И въпреки това актът му се посреща с ентусиазъм. Това показва, за съжаление, че вместо да вървим в сближаване на обществата в последните години, ние вървим към едно противопоставяне. Този факт прави все по-трудно да се намери решение на тази ситуация, в тази задънена улица, в която се оказаха българо-македонските отношения. Този акт дава и достатъчни поводи и в българското общество да се засилват позициите за недопускане РС Македония в Европейския съюз. Сегашната ситуация е изключителна неблагоприятна за вземане на всякакви решения.

Как ще се отрази това на всички онези хора, които са се самоопределили като българи в РС Македония и какъв трябва да е следващият ход на българската държава?

При всички положения тук става дума за една атака, насочена към хората с българско самосъзнание, които искат да съхранят българската си самоидентичност и от тази гледна точка това прави задължително реагирането от българска страна. Разбира се, това не означава да реагираме с някакви прояви на враждебност, но трябва да се даде ясен и категоричен знак, че такова нещо няма как да води към положителни резултати, към които уж и двете правилтелства твърдят, че се стремят. Това показва, според мен, че въпреки усилията, които се опитват да се представят пред европейските институции, това общество е още много далеч от европейските ценности.

Припомняме, че д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет ще поемат разходите по възстановяването на културния център ,,Иван Михайлов" в Битоля след опожаряването му. Основателят и председател на Фондация Българска Памет от дълги години подкрепя финансово дейността на центъра и до този момент е направил множество дарения към организацията, част от които са преотстъпване на лек автомобил за нуждите на екипа, покриване на месечните разходи на организацията и закупуване на голяма част от оборудването.

https://bgmf.eu/

[Hatshepsut]

Българин в Скопие: Антибългаризмът тук е от преди ветото

Българин в Скопие: Антибългаризмът тук е от преди ветото

Югозападната ни съседка Република Северна Македония през погледа на българите там. Атанас Величков от 18 години живее в Скопие. Казва, че е роден в Македония, но не държавата Македония, а географската област. Родом е от Благоевградско, но работи в Скопие като журналист. За омразата, агресията, европейската перспектива и общите неща между две дълбоко разделени нации, разказват специалните ни пратеници в Скопие Юлиян Стоянов и операторът Георги Илиев.

"Вече пета година съм главен редактор на единствения български сайт тук – tribuna.mk. Работим усилено това да бъде мястото, където македонските българи могат да кажат това, което ги мъчи, да се чуе техния глас и да бъдем малкото шарено нещо, което да се различава от монотонността, когато става дума за македоно-българските отношения. По отношение на останалите медии в Македония, които почти всички са на една и съща линия – всичко, което идва от България, да се представя по един тенденциозен начин, като нещо антимакедонско, като нещо, което е насочено против Македония", споделя Величков.


Има тези, че антибългаризмът тук се е активизирал най-много след ветото. Това не е точно така. Да, паднаха маските на много хора, които и преди това си бяха изявени антибългари, но не бяха толкова често канени по телевизиите. Антибългарските настроения тук са от много отдавна, не са от 3 или 4 години, не са откакто Македония е тръгнала да става член на ЕС. Политиците искат чисто и просто да насочат гнева на хората някъде по-далеч от тях. И няма значение за кои политици става въпрос – дали са тези на власт, дали са тези в опозиция. В момента тези в опозиция са активни, защото те са изразено антиевропейски. Лъжат, че са проевропейски. Те имаха шанс 12 години да направят Македония нормална държава, която нямаше да има нужда да подписва договори с България или с когото и да е, и да започнат преговорите.
Атанас Величков, български журналист в Скопие

Мицковски играе на една много тънка линия. Той е най-големия губещ от тези протести. Губи реномето си (ако въобще е имал такова реноме) в Европа, смята Величков. Вчера видяхме и изблици против Европа – че и Европа била ,,фашистка", не само България, посочва той.

"Другият играч в тези протести е Димитър Апасиев, един проруски политик, който в момента само печели политически точки, взима ,,живо месо" от ,,дясната" ВМРО-ДПМНЕ и на гърба на България се прави на голям патриот. А България от 1991 година, от самото обявяване на независимостта на Македония, много пъти е показвала своето благоразположение и е подавала много пъти своята братска ръка. В замяна е получавала само обиди, само пренебрежение и стигматизация на хората, които тук се определят като македонски българи", заключава журналистът.

https://euronewsbulgaria.com/news/1961/bulgarin-v-skopie-antibulgarizmut-tuk-e-ot-predi-vetoto

[Hatshepsut]

Нов скандал с РС Македония и консула на България в Битоля

Комисията за защита и предотвратяване на дискриминацията обвинява консула ни в Битоля във вмешателство

След палежа в Битоля: Кой ще възстанови центъра

Комисията за защита и предотвратяване на дискриминацията (КЗПД) в Република Северна Македония възприела като опит за влияние върху нейната работа присъствието по време на проверката вчера в помещенията на Културния център "Иван Михайлов" в Битоля на българския генерален консул Димитър Иванов, предаде БТА.

От Комисията информират, че след получен сигнал от сдружение на граждани против Културния център е била извършена проверка в Центъра.

"При проверката е констатирано, че противно на досегашните практики, освен представители на сдружението, е присъствал и генералният консул на България Димитър Иванов. Присъствието му по време на изпълнението на законовите си компетенции Комисията възприема като опит за влияние върху работата на този независим орган, както и като възможност за инструментализиране на Комисията с политически цели, за което е информирала и министерството на външните работи", се казва в съобщението на Комисията, цитирано от МИА.

Комисията ще оповести становището си по проверката си след приключване на процедурата.

Културният център "Иван Михайлов" в Битоля беше открит на 16 април тази година в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, тогавашния премиер Кирил Петков, министъра на външните работи Теодора Генчовска, настоящи и бивши български депутати и веднага след откриването си предизвика множество реакции в Република Северна Македония.  На 4 юни бе направен опит за палеж на центъра, в резултат на който изгоря входната врата. За палежа беше обвинен Ламбе Алабаковски, а този акт предизвика остри реакции от представители на властта в Северна Македония, но и демонстрации в подкрепа на арестувания Алабаковски от страна на опозицията.

https://www.vesti.bg/sviat/nov-skandal-s-rs-makedoniia-i-konsula-na-bylgariia-v-bitolia-6148840

[Hatshepsut]

Македонска партия поиска да бъде закрит културния ни център "Иван Михайлов" в Битоля


Опожареният български център "Ванче Михайлов" в Битоля

Македонската партия Левица внесе иск до Основната прокуратура в Битоля за забрана на дейността на сдружение "Културен център Иван Михайлов" - Битоля, информира БНР, позовавайки се на БГНЕС.

Мотивът на Северномакедонските партийци е позоваване на чл. 65 от Закона за сдруженията и фондациите.

"Безспорно е, че на гражданите на Република Македония е гарантирана свободата на сдружаване с цел реализиране и защита на техните политически, икономически, социални, културни и други права и убеждения. Но ясни конституционни и законови разпоредби определят границите на реализацията на тази свобода. Със своите програмни цели и дейности на терен за утвърждаване на идеологията и реабилитация на образа и делото на Иван Михайлов, действията на сдружението са насочени именно към разпалване на национална омраза и нетърпимост, предприемане на действия, противоречащи на Конституцията и закона и нарушаващи свободите и правата на други лица", пише във внесения от Левица документ.

В устава на сдружение "Културен център Иван Михайлов" Битоля, приет на учредителното събрание на 12 март 2019 г., се уточнява, че мисията на сдружението е представяне на живота, идеологията, реабилитация и осветляване на образа и творчеството на Иван (Ванчо) Михайлов.

Според идеологията на Иван Ванчо Михайлов македонска нация и език не съществуват. Сдружението пропагандира тази идеология за промяна на националното съзнание на македонския народ и в своите помещения е поместило цитат от Иван Михайлов в тази посока, се казва в партийния иск.

Според северомакедонските политици дейността на сдружението е насочена към отричане на свободите и правата на македонския народ за свободно изразяване на националната му идентичност. Освен това в социалните мрежи сдружението публикува редовно статии със съдържание, което насажда национална омраза", посочват от Левица.

Македонците твърдят, че Иван Михалов е смята за сътрудник на Хитлер. Според тях дейността на центъра представлява възхвала на фашизма и нацизма, като разпалва чувство на национална и религиозна омраза и нетърпимост към еврейска общност в Македония.

В документа се посочва, че Левица очаква прокуратурата да забрани дейността на сдружение "Културен център Иван Михайлов".

Българският културен център "Ванче Михайлов" в Битоля беше открит на 16 април 2022 г. в присъствието на тогавашния министър-председател Кирил Петков и вицепрезидента Илияна Йотова. Това предизвика множество коментари и критики, включително на високо политическо ниво в северозападната ни съседка. Към България бяха отправени обвинения в провокация заради неподходящия избор на име на клуба. От страна на редица политици и общественици се стигна дори до призиви за суспендиране на Договора за добросъседство и сътрудничество.

Преди дни БГНЕС съобщи, че в град Охрид е регистрирано сдружение "Цар Борис III", за което лично Симеон Сакскобургготски е дал съгласието си. Това е второто дружество, което се създава в западната ни съседка през последната година, и в което участват само и единствено граждани на Република Северна Македония и които имат само македонско гражданство, но се чувстват като етнически българи.

Еврейската общност и Фондът за Холокоста на евреите от Македония обявиха, че с регистрацията на това сдружение се прославят нацизмът и фашизмът и се разпространява език на омразата.

След обществените реакции от Министерството на правосъдието казаха, че не е подавано искане за положително становище в процедурата по регистрация. Същия ден Централният регистър съобщи, че Сдружението е регистрирано по реда на Закона за сдруженията и фондациите.

На 21 април, само седмица след отриването на културен център "Ванчо Михайлов", премиерът на РС Македония Димитър Ковачевски заяви, че до дни ще станат известни стъпките, които евентуално ще се предприемат във връзка с регистрацията на гражданското сдружение "Ванчо Михайлов" и откриването на културния център с това име в Битоля. Преди това ще бъдат разгледани всички аспекти на този въпрос, след което ще се вземе решение за по-нататъшни действия. Според него, събитието по откриването на този център е "нещо повече от провокация, защото е разбудило духовете от миналото, тъй като става въпрос за личност, която е била сътрудник и на Хитлерова Германия, и на Италия на Мусолини, както и на Независимата хърватска държава на Павелич".

Няколко месеца по-късно, в ранните часове на 4-ти юни певецът Ламбе Алабаковски подпали входната врата на българския клуб "Иван Михайлов". Няколко дни по-късно той беше задържан, след като сам се яви в полицейското управление на града, но много бързо бе пуснат на свобода.

По време на антиеворопейските и антибългарски протести в началото на този месец Алабаковски бе сред основните оратори. Той изгори демонстративно Договора с България, Преспанското споразумение и "френското предложение", които, според него, били равностойни на фашизъм.

В средата на август президентът на РС Македония Стево Пендаровски заяви, че са необходими спешни промени в Закона за сдруженията и фондациите, в които недвусмислено да се реши въпросът с техните наименования. Те трябва да засягат и процедурата за регистрация на имена, включващи исторически събития и личности.

На 18 август 2022 г. Основна прокуратура в Охрид образува по сигнал производство за проверка на твърдения за възможни пропуски при регистрацията на Гражданско сдружение " Цар Борис III" - Охрид. От прокуратурата съобщиха, че е издадено разпореждане до Централния регистър за предоставяне на цялата документация, свързана с регистрацията на това сдружение на българите в Македония.

https://news.bg/politics/makedonska-partiya-poiska-da-bade-zakrit-kulturniya-ni-tsentar-ivan-mihaylov-v-bitolya.html

[Hatshepsut]

България осъжда минималната присъда на подпалвача на културния ни дом в Битоля

Министърът на външните работи Николай Милков разкритикува решението на македонския съд да даде 6 месеца условно, което е най-леката възможна присъда, на певеца Ламбе Алабаковски. На 4 юли 2022 г. Алабаковски подпали българския културен дом "Иван Михайлов" в град Битоля.

"През тази седмица събитията бяха две. Първото беше свързано с футбония мач, но тази тема мисля, че до известен смисъл вече е изчерпана, ние реагирахме своевременно, получихме и реакция от македонското министерство на външните работи. Съпоставено обаче с другото събитие през седмицата - условната присъда на певеца Ламбе Алабаковски, двете неща в съвкупност разкрива един структурен проблем с правата на българите в Република Северна Македония", каза първият ни дипломат.

По думите му тази присъда е най-леката възможна, според НК на РСМ за такова действие се полагат между 6 месеца и 5 години затвор.

"Следва да се има предвид, че има и други членове на НК, по които той може да бъде подведен под отговорност, а и в македонската наказателна система присъдите имат кумулативен ефект. Тоест би следвало да се очаква една значително по-сериозна присъда в случая", каза на пресконференция в подопечното си ведомство нашият първи дипломат.

Както скандиранията на футболната среща, така и символичната присъда на Алабаковски, счита министърът, представляват престъпления от омраза, които обаче не се третират като такива.

"Липсата на адекватни наказания изпращат послания към обществото в РСМ и към нас. И това послание не бих казал, че е позитивно. Това съставя обща картина, която ни безпокои - ерозиране на договореностите, при които РСМ започна преговори", заяви Милков.

Припомняме, историците и учените от националния кръг за "Македония" настояха пред евродепутатите в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург да не бъде крадена Българската история. Другото искане на страната ни бе българите да бъдат признати за държавотворен народ и да спрат посегателствата - физически и психически срещу нашите сънародници там, както и подмяната и оскверняване, подмяна и разруха на наши паметници.

Въпреки това на 4 юни 2022 г. бе подпален българския културен дом в Битоля. Това може да се каже, че е пряка илюстрция на отношението към българите в РС Македония.

Междувременно като брутален фалшификат определи преброяването в Северна Македония председателят на Граждански демократичен съюз в Република Северна Македония Петър Колев.

По думите на проф. Иван Илчев след 100 г. преследвания 3500 признали, че са българи в РСМ, е много.

https://news.bg/politics/balgariya-osazhda-minimalnata-prisada-na-podpalvacha-na-kulturniya-ni-dom-v-bitolya.html

[Hatshepsut]

Татари, фашисти! Протест посрещна откриването на клуб Цар Борис III в Охрид


Протестът пред клуба в Охрид

С протест пред сградата бе открит българският клуб "Цар Борис Трети" в Охрид.

Нямаме никакво намерение да провокираме, когото и да било. Сдружението "Цар Борис Трети" е регистрирано преди близо година и отговаряме на законовите изисквания, но политизацията създаде напрежение, каза председателят му Томе Блажевски.

На откриването на клуба присъстваха посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, генералният консул на страната ни в Битоля Димитър Иванов, д-р Милен Врабевски, с чието съдействие клубът е обзаведен и оборудван, представители на дипломатическата ни мисия, както и на българските сдружения в Северна Македония.

Под звуците на вувузели, възгласи "Македония", "татари", "фашисти", яйца, бутилки с вода и сокове летяха към прозорците на помещението, докато вътре посланикът ни Ангел Ангелов и Милен Врабевски прерязаха лентата за откриването на клуба.

"Създадохме сдружението след подписването на Договора за приятелство с България, очаквахме да дойдат по-добри времена за сближаване. Ние не сме нито фашистко, нито нацистко движение, носим името на последния български цар, а целта на клуба ни е да се събират хората. Искаме да има мир и приятелство и нищо лошо не сме направили", каза за медиите председателят на сдружението Томе Блажевски, цитиран от БТА.

Протестът бе свикан от местната структура на просръбската партия Левица и подкрепен от ВМРО-ДПМНЕ, а лидерът й Християн Мицкоски вчера призова за участие в него.

В центъра на града на интерактивен билборд се четеше: "Не, на отбелязването на фашизма. Правителството го позволява - народът не".

"В историята няма бъдеще, но предвид реакцията днес е добре да знаем истината в името на приятелството, добросъседството и граденето на мостове", каза след официалното откриване на Клуба "Цар Борис Трети" Милен Врабевски.

"Сигурен съм, че днешният ден ще е исторически, както исторически е денят, в който бе открит Клуба "Иван Михайлов" в Битоля. Този ден ще бъде запомнен със силата и дързостта ви да правите това, което правите. Знаем за трудностите и натиска, на който сте подложени, бъдете сигурни, че като представители на българската държава подкрепяме вашата дейност, която е свързана с граденето на мостове и с разпространяването на историческата истина", каза генералния Консул на България в Битоля Димитър Иванов.

"Успех в развитието на българщината в този район. Ние сме българи и българи ще останем", пожела Димитър Никола Пандовски, българин от Корча (Албания), който също бе дошъл за откриването на клуба в Охрид.

"Благодарим, че сте много, че ни давате подкрепа, да градим мостове за нашия народ и култура", каза Томе Блажевски.

"Пътят е ясен. България е Европа и Република Северна Македония трябва да бъде част от Европа, а сдружението да бъде истинско сдружение с класа, независимо от провокациите днес", каза Милен Врабевски, който показа снимки от посрещането в Македония на Цар Борис Трети през 1941 г.

https://offnews.bg/sviat/tatari-fashisti-protest-posreshtna-otkrivaneto-na-klub-tcar-boris-tr-786745.html

"Татари и фашисти" скандират преди откриването на българския клуб в Охрид

Няколкостотин души скандират "българи татари и фашисти" пред сградата, където след малко трябва да бъде открит официално българският клуб "Цар Борис III" в Охрид, предаде репортер на БГНЕС. Срещу сградата хвърлят яйца и камъни.



Част от протестиращите носят плакати с надписи срещу България и с призиви срещу Европейския съюз, който подкрепял "фашистките искания на България". Протестът официално бе подкрепен лично от лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който призова за "масово участие в протеста срещу откриването на българския клуб "Цар Борис III". Към призивите за участие в протеста се присъедини и проруската формация на Димитър Апасиев "Левица". Мицкоски и Апасиев бяха основните организатори на протестите срещу френското предложение за започване на преговори за членство на РСМ в ЕС това лято. По време на протестите имаше вулгарни и обидни квалификации както срещу България, така и срещу целия ЕС и по-специално срещу Франция.

Миналата седмица по време на футболния мач в Скопие между националните отбори на България и РСМ българският химн беше освиркан, а от трибуните се чуваха обидни скандирания срещу страната ни.



По повод на призивите за протести срещу откриването на българския клуб в Охрид преди два дни българският министър на външните работи Николай Милков призова "реакциите да бъдат премерени". "Добре е да бъдем хладнокръвни, да мислим преди да говорим и да решаваме нещата прагматично в това, което нашия договор за добросъседство предвижда", каза още Милков, припомня БГНЕС.

Часове преди откриването на клуба в Охрид депутатът от ВМРО-ДПМНЕ и член на ръководството на тази партия Антонио Милошоски съобщи, че той лично днес ще внесе в Народното събрание "проекто-закон забраняваш създаването и регистрирането на сдружения, които имат пряка връзка с Третия Райх и фашисткия режим".



Протест срещу българския клуб в Охрид

https://bgnes.bg/news/tatari-i-fashisti-skandirat-predi-otkrivaneto-na-b-lgarskia-klub-v-okhrid/

[Panzerfaust]

Една шепа лумпени са реално...

[Hatshepsut]

Една шепа лумпени са реално...

Да, самите македоноиди се жалват, че на аналогичен протест в гр.Битоля срещу тамошния Български клуб са се събрали само 50 души, и то предимно пенсионери 
Така като гледам снимките, и в Охрид не са много повече:

https://www.facebook.com/PartijaLevica/posts/pfbid034UJNyK8Vs2FWnEAHx6Ctwqth2gF2xUqWmieKD614GbZGoKh37d7V4iuZNA6QEd7tl

[Hatshepsut]

След "Цар Борис III": Скопие задвижи забраната за "спорни имена" на партии и сдружения

Без "против" и "въздържал" се парламентът на Република Северна Македония прие промените в Закона за сдруженията и фондациите, предложени от опозицията, и Закона за политическите партии, предложен от управляващата СДСМ, да бъдат приети по съкратена процедура.

Променените текстове в двата закона са почти идентични и се отнасят до имената на сдруженията и партиите.

"През последните седем месеца станахме свидетели на откриването на т.нар. културни клубове, кръстени на противоречиви личности, нацисти и фашисти. Този закон трябва да сложи край на откриването на подобни сдружения и фондации. С измененията се предлага да бъдат изключени от възможните наименования на сдруженията имената, презимената, прякорите, псевдонимите, съкращенията и инициалите на лица, които по какъвто и да било признак, начин или форма в миналото са били свързани с расова, религиозна, национална, етническа и друга нетърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, екстремизъм или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх", обясни съдържанието на промените една от вносителките на измененията в Закона за сдруженията и фондациите и депутат от ВМРО-ДПМНЕ Рашела Мизрахи.

Според предложения текст организациите, сдруженията, фондациите и другите форми на сдружаване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, са длъжни в тримесечен срок от влизане в сила на законовите промени да хармонизират своите имена, цели и дейности съгласно посочените разпоредби, в противен случай ще бъдат заличени от Централния регистър, за което взема решение министъра на правосъдието.

Отново без нито един "против" и "въздържал се" парламентът подкрепи по съкратената процедура да бъде приет и внесеният днес проектозакон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, предложен от народни представители от управляващата партия СДСМ.

"В тези условия на провокации, които предизвикват крайно негативни чувства у гражданите, предлагаме законът да се приеме по съкратена процедура. Ние не сме против сдружаването на гражданите, но трябва да защитим основите на нашата държава, които са антифашистките ценности. Предлагаме в своите програми политическите партии да не си позволяват подбуждане на омраза, етническа или друга нетърпимост, разпространяване на фашизъм, нацизъм", каза координаторът на СДСМ Йован Митрески, обяснявайки предложението.

Днешното заседание на парламента започна с няколко часа закъснение, като обяснението беше технически проблем в системата, и беше спряно след като бе приет дневния ред. Продължението му е насрочено за утре.

Внесените промените в законите за сдруженията и политическите партии са в отговор на откриването на български клуб в Охрид "Цар Борис III", в който Скопие видя провокация. Срещу откриването на българския клуб имаше протест, а по-късно табелата му бе разбита.

Снимка: Фондация Българска Памет

И София, и Скопие осъдиха посегателството, но публичният говор по темата за България в Северна Македония отново се завъртя около "фашисти". А за промени в Закона за сдруженията и фондациите се обявиха и управляващите. Бе създадена и специална консултативна комисия, която да дава становище за имената на сдруженията и фондациите.

Въпреки че България се съгласи Северна Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз, но под условия, отношенията между София и Скопие не се нормализираха през последните месеци. Силно напрежение имаше и около футболната стреща между двете държави в Скопие. Преди това напрежение и вандалски прояви имаше и срещу българския културен клуб "Ванче Михайлов" в Битоля.

https://dnes.dir.bg/politika/sled-tsar-boris-iii-skopie-zadvizhi-zabranata-za-sporni-imena-na-partii-i-sdruzheniya