Освобождението на Македония 1941г.

[FELDMARSCHALL]

Кадри от прекрасните за Обединена Велика България  1941-1942г. 


Ohrid Resurrection of Macedonia 1941

Скопие - 1942г. площад Цар Борис III


Skopje, 1942 Celebration of one year under Bulgarian administration

Ресен - април 1941г. посреща освободителната българска и германска армия!


Resen, Kingdom of Bulgaria

[Hatshepsut]

Македония 1941

Възкресение

Сотир Нанев - един от борците за освобождение на Македония - не е между нашумелите имена на епохата. Но е имал щастието да стъпи пръв в Македония след рухването на окупационния режим на кралска Югославия през 1941г. В състава на една от няколкото групи видни общественици, интелектуалци, кадри на ВМРО и офицери от Българската армия, които обикалят страната. Спомените на Сотир Нанев доказват за пореден път това, което се знае от многобройните други документи - населението но Македония, въпреки страшните репресии, преселването на сръбски колонисти, прогонването, купуването но души, в мнозинството си е останало българско и с нетърпение е очаквало "България да дойде" . И тя идва...

На 19 април Българската армия навлиза в Македония, посрещната с радост от многохилядни тълпи от Крива паланка до Охрид и от Дойран до Скопие.
Този ден, съвпаднал с Възкресение Христово, и днес се нарича в Македония Българският Великден.

Д-р Божидар Димитров 2003г.



За Македония са писани много книги, някои от които са издания на Македонския научен институт. В последно време излязоха и книгите на Стоян Чилингиров, Добри Немиров, Андрей Тошев и Георги Константинов.

       Имах възможност да отида в тази българска земя веднага след немските войски и поради това имам и първите впечатления от историческите събития, които донесоха най-светлата радост на Македония.

       От съзнание за дълг към историята се осмелих да предам според силите си тези впечатления. Тази книга няма никакви други претенции.

С. Нанев, 1941 г.


Чети тук:

http://www.promacedonia.org/bugarash/mac1941/mac41.html

[Hatshepsut]

Охридска улица

Този прославен български град и в по-ново време даде много имена на заслужили народни дейци – политици, военни, учени и революционери.
Охрид беше завзет от италиански войски. По пътя срещнахме много италиански военни части, които се движеха на запад. В града също имаше италиански войници.
Италианците на пост пред самия град ни поканиха любезно да отидем при коменданта. Двама от тях се качиха на стъпалата на автомобила и така продължихме из улиците на града за комендантството.
Охридчани бяха в недоумение.
- Това са българи! – чуваме да се говори след нас.
Всеки, когото срещнахме из улиците, се спираше.
- Христос възкресе! – поздравявахме ги ние.
Отначало изненадани от българската военна униформа, а после окопитени, те радостно отговаряха:
- Наистина възкресе! Възкръсва вече!
Наизлязоха от магазините и това "Българи са" се понесе с бързината на електрически ток. Скоро след нас се образува опашка от тичащи хора, които ръкомахахаи викаха:
- Българи!
И всеки, който чуеше, оставяше магазина, хвърляше престилката си и тичаше.
Представихме се на коменданта.
Когато излязохме от комендантството – море от народ. Улиците наоколо бяха задръстени.
При появяването ни се чу мощно "ура". Охридчани викаха:
- Да живее българската армия!
- Да живее цар Борис!


Цар Борис III и царица Йоанна в освободена Македония


Не беше възможно да си пробием път. С мъка стигнахме до автомобила. Качваме се. А охридчани, накачили се по стъпалата и калниците на авомобила, не слизат.
Автомобилът потегли. Охридчани запяха:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
Ти ли си мене три години клела.

Напуснахме града. На около един километър спряхме и дълго наблюдавахме българския Ерусалим.

http://www.promacedonia.org/bugarash/mac1941/gl11.html

[Sturmmann]

[Sturmmann]

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Димитър Минчев "Българските акционни комитети в Македония — 1941г."

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=957

...както и книгата на Сотир Нанев "Македония. Възкресение 1941":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3146

[Hatshepsut]

Българският Великден – едно пътуване из освободена Македония през 1941 г.


Българските войски влизат в Македония

Динамичните събития в Европа водят до пълномащабна военна операция срещу Югославия и Гърция от страна на Германия. През април 1941 година войските на Третия райх прегазват за две седмици югославската армия и настъпват в гръцка територия. Веднага след победите на германците в северната част на Македония, за да не допусне безредици, българското правителство изпраща група офицери, които да организират временно управление до пристигането на Българската армия и установяване на българско управление.

Чувствата и емоциите от онези дни са ни предадени от поручик Сотир Нанев, един от групата офицери, които получават тази задача. Те влизат в Македония на 17 април, Велики Четвъртък, 1941 година. Два дена след тях, марширувайки и с развети български знамена в Македония, влизат българските полкове. Посрещнати са по килим от цветя, с неописуем възторг от македонските българи. Това е Българският Великден.

Всички офицери от групата са от Македония и не са виждали роднините си от поне десетилетие. Сърцата им бият лудо при мисълта, че отново ще зърнат своите бащи, майки, сестри и братя. Първите им стъпки в Македония са при граничния проход Камилата, а на пътя за Крива паланка ги посрещат местните селяни със свалени калпаци и сияещи очи. Те дълго махат с шапките си при вида на младите мъже в български униформи. През Крива паланка стигат в Куманово, където живее един от групата – Коста. Той бързо отива до къщата на омъжената си сестра, потропва на вратата и извиква майка си и сестра си по име. Не са се виждали от 12 години. На прозореца се появява женска глава.

– Кой чука?
– Сестро, отвори, аз съм брат ти Коста!

Жената не може да повярва, че това е истина и пита отново:

– Кой чука? Коста, ти ли си?

Получавайки утвърдителен отговор, зарадваната жена вдига на крак цялата къща и минута след това, премалели от радост, братът, сестрата и майката стоят прегърнати пред къщата. Майката целува сина си и нарежда:

– Бях загубила надежда, сине! Годините ми са много, та мислех, че няма да те видя повече!

Събрано отново след толкова години, семейството празнува с пълно сърце. На другия ден офицерите организират временното управление на града, а докато ходят из улиците на Куманово всички ги поздравяват:

– Да е честита свободата ни! Да е вечна!

Пътят на офицерите минава през Скопие, където огромно множество се е събрало около църквата ,,Свети Димитър", за да чуе служение на български език. В Скопие е организирана местна власт и офицерите продължават своя път към Велес и Прилеп. Те спират в село Извор. На мегдана се вие българско хоро, хората се веселят за празника.

– Христос Воскресе! Честита свобода! – поздравяват офицерите
– Добре дошли, бракя! Да ни е честита, да е вечна! – отговарят бодро селяните

Мигом българските офицери са заобиколени от куп любопитни и радостни хора. Всеки иска да ги пипне, да си поговори с тях, да се ръкува. Радостта им да видят български офицери е безгранична.

Самият Сотир е от Прилеп, следващата им спирка. В лицето на съдържателя на сладкарницата той познава свой съученик, отива и му подава ръка. С недоверие го поглежда съученикът, докато накрая го разпознава и продумва с треперещ глас:

– Изгоряхме вече. Чакахме ви толкова години. Най-после дойдохте.

Скоро пред сладкарницата се събират роднините на Сотир. Ето той как описва срещата си с тях:

– Хайде бе, дойдохте ли вече? Очите ни изтекоха по вас, душата ни изгоря.

– Идат ли вече българските войски? Докъде са стигнали? Приготвили сме се да ги посрещаме. Старо и младо, мъжко и женско – целият град чака да ги посрещне.

Ето и престарелия ми чичо. Единствен останал жив от братята на баща ми.

– Внучко, дойде ли, идете ли вече? Слава на Бога! Доживях и тоя час.

Невъзможно за описване, неподатливо на никое перо, е посрещането в Ресен. Сотир Нанев пише, че такава радост трябва да се почувства и изживее. Охрид е в италианската окупационна зона, но българските офицери са допуснати в града. Офицерите влизат в комендантството, за да се представят на коменданта, а когато излизат навън ги чака море от народ. Когато ги виждат, хората от множеството започват да викат ,,Да живее българската войска! Да живее Цар Борис!".

В Битоля в едно кафене местните българи им разказват следната весела история за това как българите прекъсват телеграфните съобщения на югославската власт:
,,...На другия ден след обявяването на войната сутринта двама приятели си пиели кафето в същото кафене. Изпили си кафето и се разделили. Всеки бързал по своята работа. След час един от тях се покатерил на телеграфен стълб вън от града, извадил ножици и започнал да реже жиците. През няколко стълба забелязал друг, който също се бил изкачил на един стълб и режел. Виждайки в другия свой съзаклятник, първият се запътил към него, но когато го наближил, видял своя другар от кафенето. Тогава чак разбрали важната работа, която ги е разделила..."

Един от най-разтърсващите моменти от пътуването на българските офицери е във Воден. Те гостуват на известно българско семейство, когато в дома на домакините пристига неочакван гост – немощен стар човек. Сотир Нанев описва преживяното така:

,,По едно време в стаята влезе млад човек , за ръката водеше старец, който едва пристъпваше.
– Баща ми – каза младият човек – Научил се за вашето идване, та ме накара да го доведа да ви види.

Старецът беше много прегърбен. Когато ни наближи, направи усилия да се изправи. Цял трепереше. Очите му премигваха – не можеше да задържа погледа си.

– Дядо, ето този е български офицер – обади се някой.

Целунах му ръка. Другата, съвсем трепереща, се опита да сложи на рамото ми, да ме прегърне. Немецът много тревожно извика, че старецът е зле и може би ще стане нещо лошо с него. Стана и го прихвана да седне. Старецът ме целуна, целуна и кръста за храброст и почна да гали дрехите ми.

Излязохме. На улицата – шпалир от мъже, жени и деца. Пред вратата ни донесоха много букети цветя. Беше невъзможно да приемем всички, които ни поднесоха.

Излязохме от града. Немецът, който седеше до шофьора, се обърна с лице към нас и каза:

– Господа, никога не съм виждал нещо по-покъртително. Навярно това е един от най-силно преживените моменти в живота ми. Този момент никога не ще се заличи от паметта ми."

Така изглежда един от малкото моменти в българския XX век, в който българското сърце е пълно с радост, видян през очите на един негов очевидец – поручик Сотир Нанев. Той изчезва безследно малко след 9 септември 1944 година, след като е извикан ,,за справка".

https://bulgarianhistory.org/bulgarskiat-velikden-1941/

[Hatshepsut]

България инвестира над 150 млн. лв. във Вардарска Македония през 1941-44 г.


Д-р Сия Никифорова, историк от Македонския научен институт

България инвестира над 100-150 млн. лева във Вардарска Македония в периода 1941-1944 г. Това каза историкът д-р Сия Никифорова от Македонския научен институт (МНИ) в предаването ,,Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев. Поводът за гостуването ѝ беше представянето на нейната книга "Българската стопанска политика във Вардарска Македония (1941-1944)".

"Държавата ни губи тези инвестиции. Става въпрос за между 60 и 70 млрд. лева без разходите на определени министерства, които не разглеждам в книгата – военното, вътрешното. Но ако трябва да вземем предвид и техните разходи – около 100 млрд. лева /.../ Съизмеримо в днешните пари е може би около 100-150 млн. лева или малко повече".

По думите ѝ, България получава тези територии за временно управление, но демонстрира истински ангажимент към областта.

,,Нейното икономическо и културно възраждане стоят на първо място пред управляващите в София и точно това правят те там и с инвестициите, които предприемат, и с човешкия потенциал, който изпращат от старите предели на страната и който предава и опита си на тамошното население. Действително ангажиментът е ясен и той е с една цел – да се подобри стандартът на живот в областта и да се изградят определени клонове в икономиката. Това е основната цел – икономическо и културно възраждане на областта".

https://www.bloombergtv.bg/svetat-e-biznes/2018-05-07/balgariya-investira-nad-150-mln-lv-vav-vardarska-makedoniya-prez-1941-44-g

[Hatshepsut]

Карта на Вардарска Македония, администрирана от Царство България през Втората световна война от 1941 до 1944г. Отсъства западната част на Вардарска Македония с градовете Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево, Струга, която е под италианска окупация...

[Panzerfaust]

Италианците вземат първоначално и Охрид и се налага да търсим германска подкрепа, за да си върнем този исторически български град.

[Hatshepsut]

Защо България не е била ,,фашистки окупатор" на Македония


Честване на Деня на Народните будители в град Скопие, 1941-1944г.
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

След края на Втората световна война, на територията на онази част от географската област Македония която наричаме Вардарска Македония бе създадена ,,македонска" република в рамките на комунистическа Титова Югославия.

Новосъздадената югославска република най-първо известна с официалнот ѝ име ,,Демократична федерална Македония" (1944-1946), след това ,,Народна република Македония" (1946-1963) и последно ,,Социалистическа република Македония" (1963-1991) своите темели ги намира в ,,антифашистката борба/война" на ,,македонските"/югославските партизани срещу т.н. ,,фашистки окупатор". Официална идеология на новосъздадената квази-държава е МАКЕДОНИЗМА. Държавна идеология и доктрина издигната на ниво на религия със свои догми които е забранено да се преизпитват и върховен бог, ,,най-великия син на югославските народи" Йосип Броз – Тито.

Започвайки от края на 1944 година, особено от 1945 г. когато югославската комунистическа власт е консолидирана на цялата територия на Югославия, България и българите са обозначени като ,,фашистки окупатори" на (Вардарска) Македония. Според идеологията на македонизма през април 1941 г. България като ,,фашистка държава" е окупирала Вардарска Македония, където дотогава свободно са живели ,,етнически македонци" в техната държава. И така от 1945 г. до ден днешен ,,етническите македонци" твърдят че по време на Втората световна война, в периода април 1941 г. – септември 1944 г. във Вардарска Македония е имало българска ,,фашистка окупация", когато лошите български ,,фашистки окупатори" са репресирали местното ,,етническо македонско" население (както казват те) само защото са били ,,македонци".

Ето няколко факти, защо БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИЛА ОКУПАТОР, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ФАШИСТКИ:

На 6-ти април 1941 г. Германия (под водство на Адолф Хитлер и неговата Национал-социалистическа германска работническа партия) извършва военна офанзива срещу тогавашното Кралство Югославия с кодово име ,,Ауфмарш-25". Югославската армия е разгромена и кралството безуслово капитулира след 11 дни. (На 17-ти април 1941 г.) Кралство Югославия със безусловната капитулация пред Германия, предава своя суверенитет на германския Трети райх и от тогава е под германска окупация. Значи според международното право Кралството Югославия подпада под военновремена окупация от страна на Германия и от тогава до края на войната носител на суверенитета върху територията на Югославия е Германия.
След югославската капитулация и завземането на Югославия от страна на германската армия, във Вардарска Македония, местното българско население, което е мнозинство, се организира в български акционни комитети и изисква от германските власти в Македония да се въведе българска гражданска администрация, тъй като над 2/3 от населението на Вардарска Македония е българско, а България е съюзник на Германия която успешно разгроми Югославия и освободи от югославско (сръбско) робство и подтисничество българите от Македония. Германия решава да предаде на България за администриране онази (по-голяма) част от Вардарска Македония която е под германска върховна власт, докато най-западните част от Вардарска Македония са под италианска върховна власт и влизат в състава на албанската държава, която тогава е италиански протекторат.
Българските войски влизат на територията на Вардарска Македония без един изстрелян куршум, а с тях идва и българска цивилна-гражданска администрация.

Местното население, което е етничско българско, посреща ги тържествено с радост, раздавайки им цветя. Българската армия и гражданска администрация посрещнати са като освободители от техните български братя които до тогава бяха под сръбска окупация. За този факт има безброй доказателства от всякакъв вид, фотографии, видео записи...


Ohrid, Macedonia

Царство България в периода на Втората световна война, както и преди, била монархия на чие чело е бил Н.В. Цар Борис III – Обединител. В България фашизмът нито е бил държавна идеология, нито е бил разпространен. Единствена фашистка държава по това време е Кралство Италия с министър-председател Бенито Мусолини.
Когато става въпрос за евреите от Вардарска Македония и техната трагична смърт, в РСМ постоянно се говори и обвинява че вината и отговорността е на България, тъй като тя е била ,,фашисткия окупатор" който е имал властта във Вардарска Македония. Истината е че Вардарска Македония е под върховна власт на германския райх. Според споразумението за предаването на администрацията на областта, Германия си запазва правото да има последната дума, тъй като това е територия върху която суверенитетът и принадлежи на нея, след капитулацията на Кралството Югославия. Евреите от Вардарска Македония си оставят под юрисдикция на германската държава и военни власти. България не е можела да им предостави българско гражданство, тъй като това е било противно на споразумението. Българско гражданство тогава придобива само българското население. България е била длъжна да се подчинава на германската власт, която е била върховна, над българската. Така България по никакъв начин не е можала да спаси евреите от Вардарска Македония, за разлика от евреите от старите предели на Царството където суверенитета е бил български, а не германски и където евреите са били български граждани. Царство България, българския Цар, Българската православна църква, българското общество с обединени усилия спасяват евреите от старите предели на Царство България, но за съжаление българската държава не имало начин да спаси и евреите от Вардарска Македония.
Заключение:

Германия напада Югославия. Югославия безусловно капитулира и предава територията и суверенитета на Германия. На Германия и принадлежи суверенитета и върховната власт на територията на Югославия, следователно и на онази част от дотогавашната държава наречена Вардарска Македония или според югославското административно устройство ,,Вардарска бановина".
Германия предава на Царство България за администриране на германската част от Вардарска Македония. България разпорежда войски и гражданска администрация.
Местното население във Вардарска Македония е предимно българско и се радва на освобождението от сръбско робство осъществено от страна на германската армия. Посреща тържествено Българската армия като своя родна армия с цветя и радост.
В Българската армия и гражданска администрация участва местното българско население.
Евреите на територията на Вардарска Македония не са били под българска юрисдикция и България не е можела да ги спаси и да предотврати тяхната трагична смърт.
България не е била ,,фашистки окупатор" на Македония. България не е била никакъв окупатор. По това време не е същствувала държава ,,Македония" която да бъде окупирана. Същевременно населението на Вардарска Македония е било българско и за него това е било ОСВОБОЖДЕНИЕ, а не окупация.

България е била администратор на територия която е била под върховна германска власт и суверенитет където мнозинството население е било българско.

19.06.2020

https://bulgarskanatsiya.wordpress.com/

[Hatshepsut]

Македонски българи в София позират с германски военни по време на операцията на силите на Оста срещу Югославия през април 1941г.
Оцветена фотография от фейсбук-страницата Bitola in color



...ето още един вариант на тази снимка, оцветен по друг начин:



Недостатък на първата снимка е, че не е оцветено българското знаме, а пък на втората снимка цветът на италианското знаме е сгрешен, отляво трябва да е зеления цвят, а не червения (на снимката отдясно)

[Hatshepsut]

Какво сме правили в Македония 1941-1943 година.
Ето какво:
Инвестициите са значителни и те целят въздигането на живота в Македония. България увеличава бюджета си от  8,46 милиарда лева за 1940 г. на колосалните 14,39 милиарда  за 1942 г. Или това 1,7 пъти увеличение. През 1943 г.  той става 27,58 милиарда, което е 3,3 пъти увеличени, при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.
С тези десетки милиарди лева българският народ преобразява изостаналите под чуждо управление области. И по-конкретно: построяват се нови училища, болници, гари,ж.п. линии, граждански обекти, промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат се канали за напояване,
благоустрояват се селищата; залесяват се голите баири оставени от сръбското управление. Само за укрепване на пороищата в Битолско през 1942 г. са вложени  82 128 000 лв., като е предвидено и построяване на 84 км. нови горски пътища и ремонт на 70 км. съществуващи такива.

Открива се Университет в Скопие. За тази цел на 23 май 1941 г. в Скопие пристигат писателите Добри Немиров, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, заедно с множество ученици други културни дейци. Тук пристига и бившият деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството ,,Вардарски юнак", закрито през 1918 г. от сръбските власти.
До края на 1941 г. в Скопие са създадени 64 културно-просветни, спортни и други дружества, между които хор ,,Борис Дрангов", спортните клубове ,,Вардар" и ,,Македония", дружество на запасните офицери и пр. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор ,,Георги Сугарев".  На 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и Народен музей. Само месец по-късно Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Наред с това са създадени и местни дружества на патриотичните организации на ,,Бранник" и на ,,СБНЛ" /виж Легион ,,Борис Дрангов"/, които организират учениците от Вардарска Македония.
Още през лятото на 1941 г., в Битоля се създава читалище ,,Пейо Яворов". Освен него, подобни се създават из цялата страна, като за тях пристигат книги изпратени от Царство България - от Министерството на просветата.  Отделно се създават туристическо дружество ,,Пелистер", планинарско дружество ,,Пелагония". Освен дружествата се открива и университет в Битоля.

В по-големите градове на Вардарска Македония започват да се създават клонове на БНБ, на Българска земеделска и кооперативна банка, на Македонска народна банка, на Популярна банка, както и на Банка български кредит и др. Например Българската земеделска и кооперативна банка до 30 ноември 1943 отпуска заеми в размер на 24 650 000 лв.  Пак чрез тази банка до края на 1941 г. са раздадени 365 плуга, 270 брани, 32 триори и др. селскостопански сечива и съоръжения. В същото време започват да се образуват и земеделски задруги в Скопска област.  В Битоля и Скопие са създадени Областни стопански камари и областни стопански дирекции, които да отговарят за събирането на реколтата.
Сръбските колонисти наброяват 36 451 души. Специално за това  е създадено Върховно аграрно наместничество. Освободените от тях земи са раздадени на безимотните и малоимотните селяни. Към края на 1941 година в Скопска област са раздадени 1 500 000 дка земи, а през 1942 още 280 500 дка на 12 020 семейства..И не само това: създадени са 72 кооперации (до началото на 1943) в Скопска област: 15 в Гевгелийска околия, 12 в Скопска околия, 7 в Струмишка околия, 6 в Беровска околия, 2 в Щипска, 2 в Охридска и по 1 в Радовишка, Ресенска, Светиниколска околии. А на 25 май 1941 г. е създадено дружество на инженерите и архитектите начело с Димитър Чкатров.
Започва да се изгражда жп линията Гюешево-Куманово с дължина 105 км. и се прокопава тунел Гюешево-Крива Паланка, който остава недовършен с 100 м. Трудовите части на българската армия, в които участват и български младежи от Македония, построяват 262 км теснолинейна жп линия Горна Джумая-Кочани, Кочани-Щръбце. В строежа участват 12 000 работници. Отделно са прокопани 259 км напоителни канали и са залесени 13 692 дка гори.

Разпределят се хранителни запаси за населението. Към 31 май 1941 г. комисарството внася в Скопие 145 000 кг. захар, 13 000 литра олио и десетки тонове брашно, жито и други продукти. В края на годината и Битолското областно комисарство раздава значителни количества брашно, захар, олио, месо, цървули, дърва за огрев.  В Битолско са изпратени 11 500 000 тона храни, а в Скопско 2 000 000 тона за прехрана на населението. Прочистени са 10 100 тона пшенично семе, а 40 000 овощни дръвчета са подготвени за засаждане. Открити  са и обществени кухни в Скопие, Велес, Битоля  и Щип. В битолска област са организирани 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученика. Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен. В Скопие са открити детски сиропиталища, 2 старчески дома, 2 детски дома.

Обърнато е внимание и на лекарската помощ. На 18 юни е създаден Лекарски съюз в Македония.В периода май-декември са създадени в Скопска област 37 държавни амбулатории. Открити са болници в Скопие с 400 легла, Щип с 100 легла, Куманово с 80, Враня с 90 легла и други. Учреден е воден синдикат в Кочани и се преминава към отводняването на Скопското и Струмишкото полета. Започва и опит за ограничаване на маларията.На 2 февруари 1943г. е обнародван ,,Закон за отпускане на народни пенсии на заслужилите в освободителните борби дейци" чрез който се отпускат пенсии на доказани революционери от Мизия, Тракия, Македония, Шопско. Основава се Охридска общогражданска фондация ,,Св.Климент", за която българското правителство отпуска 10 милиона лева. Нейна цел е построяването на Македонски културен дом в Охрид.
За 3 години управление на българската администрация - толкова!

Посещение на Н.В.Цар Борис III в Скопие, 1942 г.
Снимка от сайта ,,Изгубената България"



(Източник: фейсбук-страницата ,,Български национализъм")

[Hatshepsut]

Когато Македония беше част от България

[Hatshepsut]

Български полицаи в град Гевгели (1941-1944г.)
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

[Panzergrenadier]

сп. Отец Паисий от април 1941 г. Великото събитие от Йордан Бадев