• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

ГМО - За и Против

Started by Hatshepsut, 18 September 2022, 22:00:13

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Какво е вашето мнение за ГМО?

Изцяло положително.
0 (0%)
Могат да бъдат полезни в някаква степен.
2 (100%)
Категорично ги отхвърлям.
0 (0%)
Нямам мнение по въпроса.
0 (0%)

Total Members Voted: 2

Topic keywords [SEO] генетика

HatshepsutTopic starter

Как да разпознаем ГМО храните


За генетично модифицираните (ГМО) храни сме чували всякакви, най-противоречиви митове. Какво се крие зад този термин, опасни ли са и как да ги различаваме?

Какво означава ГМО

Генетично модифицираните организми са растения, животни и микроорганизми, генотипът на които е бил изкуствено изменен с помощта на генно инженерство. Това означава, че генетичният материал е бил взет от друг организъм, за да може продуктът да зрее по-бързо, да е по-траен, да е устойчив на атмосферни промени и различни вредители, да е по-вкусен и привлекателен на външен вид.

Генетично модифицирана храна започва да се предлага за първи път в началото на 90-те години на 20 в. Отначало се появяват домати, които могат да се съхраняват по-дълго, без да се развалят, а след това на пазара се започват да се предлагат около 30 вида други ГМО продукти – чушки, царевица, ябълки, картофи и много други.

Днес над 40 държави отглеждат ГМО култури – в Канада, например, това са захарно цвекло, тиква, царевица и соя; в Индия – памук; а в САЩ са успели да докажат безвредността и да допуснат до продажба генетично модифицирана атлантическа сьомга, която расте два пъти по-бързо и става два пъти по-голяма от дивата.

ГМО продуктите предизвикват заболявания – истина или мит?

Към настоящия момент не са открити убедителни доказателства за опасността на ГМО храните за човека. Научните изследвания, целящи да разобличат тези продукти, в 99 от 100 случая не подкрепят вредата с експерименти и статистически анализи.

Според някои учени, ГМО храните сами по себе си не предизвикват никакви заболявания, не са канцерогенни, не причиняват безплодие. Те не са токсични и не спомагат за възникване на проблеми със здравето.

ГМО са противоестествени и не са вкусни?

Важно е да се отбележи, че ,,пластмасовите"и безвкусни домати и ябълки по рафтовете на много магазини не са задължително ГМО продукти. Генетичното инженерство не влияе на вкуса на продуктите (въпреки че някои учени твърдят, че вече са намерили начин да го направят).

Освен това, генетичната модификация е естествен процес, които се среща дори и в природата – например, много бактерии просто пренасят своите гени в растения. Учените смятат, че с помощта на ГМО може да се получат нови сортове продукти, много по-полезни и безопасни – например, ориз с ген на царевица, богат на витамин А, и мляко без ешерихия коли.



Как да ги отличим от натуралните

1. На практика натуралните продукти винаги са маркирани с надпис от типа Organic. Надписи като Без ГМО, Non-GMO, Made without genetically modified ingredients, 100 % organic, Organic или Made with organic ingredients обикновено гарантират, че в стоката няма генетични модифицирани съставки. Най-голям е шансът да попаднете на органични продукти във фермерските магазини, докато в ресторантите за бързо хранене има доста голяма вероятност чинията ви да се окаже поне наполовина пълна с ГМО.

2. Освен етикета, има още един важен критерий – външният вид. ГМО храната е безупречна на вид и има по-правилна форма от натуралните продукти. Освен това, е по-трайна и устойчива на въздействието на външни вредители – в ГМО ябълка никога няма да откриете червей. Лъскавите, едри, красиви плодове и зеленчуци трябва да задействат сигналната лампа. Природата няма за цел да направи външния вид на храната идеален – блестящите, едри и еднакви плодове и зеленчуци са дело на генетичните инженери.

3. Запомнете този списък: 78% от соята, 33% от царевицата и 24% от рапицата в света се отглеждат с помощта на генно модифициращи технологии.

Кои продукти съдържат ГМО

Ако видите на етикета в състава на продукта растителни протеини – това значи 100% соя. На тези протеини са богати всички колбаси, полуфабрикати, чипс, готови сосове, кетчуп, консерви (особено царевица), всички соеви млечни продукти.

Растително масло и маргарин. Привържениците на здравословното хранене са наясно, че маргаринът не попада в списъка с полезните храни. Но според някои източници, можем да попаднем на зехтин, разреден със соево масло, без това да е отбелязано на етикета.

Детски храни. Това е още един шокиращ факт (въпреки че вредата от ГМО не е доказана) – повечето от големите производители на детски храни използват ГМО в продукцията си.

Сладолед, шоколад, бонбони, сладкарски изделия. Огромен процент от съставките в сладоледа са ГМО. Надписът соев лецитин на етикета на шоколадите, бисквитите, бонбоните, тестените изделия е знак за принадлежност към ГМО ,,отбора"

Вносни картофи, цвекло, домати, диня, тиквички, папая. Важно е да се знае, че 68% от всички ГМО продукти се произвеждат от САЩ, след което идват Франция и Канада.

Истината, както винаги, е по средата – между фанатичното отричане и пълното приемане на ГМО продуктите.



Плюсовете

Генетично модифицираните организми могат да растат на територии, където старите сортове са загинали поради различни климатични условия. Много от тях са устойчиви на неочаквано захлаждане, слани, наводнения, суша. Някои ГМО растения са с изключително добре развита коренова система, което им позволява максимално да задържат влагата. Сортовете, които преди са били чувствителни към понижаване на температурите, стават по-устойчиви.

Населението на Земята се увеличава лавинообразно, а генетично модифицираните храни имат главна роля в спасяването на огромни групи от хора от глад.

ГМО храните са в състояние са се защитят от вредителите, които унищожават продукцията. На свой ред устойчивостта към въздействието на различни вредители позволява да се използват по-малко пестициди – вещества, които са безспорно вредни за човешкото здраве.

Появяват се плодове и зеленчуци, които могат да се противопоставят на вирусите, бактериите, гъбичките.

Учените работят върху сортове домати и картофи, съдържащи ваксини и лекарства за страните от Третия свят, които няма да изискват специални условия на съхранение.

Някои видове дървета са специално отглеждани за справяне със замърсяванията.

Минуси

Непредсказуеми алергични реакции – например, когато в соята се внедрява ген от бразилски орех, като по този начин се увеличава количеството на протеините, хората, имащи алергия към ядката, започват да реагират по този начин и на соята. Още един пример: ако доматът съдържа необозначен ген на риба, ще провокира алергия при хора, за които рибата е противопоказна.

Изменения в микрофлората на организма, които в крайна сметка биха могли да повлияят негативно на имунитета.

ГМО храните може да провокират синтез на протеини, които не са характерни за човешкото тяло – тоест, такива, които не са предвидени от природата.

Повечето държави нямат закони, които да регулират производството и потреблението на ГМО продукти.

Потребителите не знаят какво купуват и не са наясно как това ще се отрази на здравето им. Например, генът на кокиче, вграден в картофите, за да ги направи устойчиви срещу колорадски бръмбар, предизвиква повишено съдържание на растителни лектини, което е неблагоприятно за бозайниците. От този продукт страдат имунната система, стомаха, бъбреците, черния дроб, главния мозък.

Опасенията на еколозите са, че може да настъпи екологична катастрофа, ако генетично изменени форми проникнат в дивата природа. Например, ако плевелите получат ген за устойчивост към пестициди и вредители, размножаването им ще стане неконтролируемо.



Кой с кого се ,,кръстосва"
Картофи и ген от скорпион – за устойчивост срещу вредители

Домати и ягоди с ген от полярна писия – за устойчивост срещу студ

Памук с ген от метличина – за получаване на син памук

Соя с ген от петуния – за устойчивост срещу хербициди (препарати за борба с плевелите)

Коза с ген от паяк – за по-здрава вълна

Домат с ген от жаба – за повишена влагоустойчивост

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/10111644

HatshepsutTopic starter

6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни


Боян Юруков

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.



1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.



1.Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.



Последният аргумент от ,,Против" се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата ,,био" продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на ,,био" стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

https://yurukov.net/blog/2010/5-argumenta-za-i-5-protiv-gennomodifitsi/

HatshepsutTopic starter

ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ – ЗА И ПРОТИВ

Генетичното инженерство е метод, който позволява генетично подобряване на културните растения без да разрушава генетичната структура и стопанска стойност на доказани в практиката сортове, като чрез трансферирането на нови гени им се придават допълнителни, полезни за човека и домашните животни признаци, като по – висока устойчивост към болести и неприятели, по – висока устойчивост към екстремни ниски и високи температури, по – високо съдържание на протеини или незаменими амино и мастни киселини, захари, лекарствени и други биологично активни вещества.

Понастоящем повече от половината световно производство на соя се получава от използването на трансгенна соя. Приблизително 40 милиона тона от нея се преработва за фуражни цели при храненето на свине, птици, говеда и за хранителни продукти предназначени за човека. Соята намира също приложение при производството на много хранителни добавки.
В САЩ и Аржентина ГМ соята е официално одобрена и се ползва без ограничения, третира се наравно с конвенционалната соя. В тези две страни се отглеждат между 89 и 92% от цялата генно модифицирана соя в света.
Различно е в Бразилия, където в северната част се отглежда основно конвенционална соя, а в южната ГМ соя. Затова европейските хранителни и фуражни компании предпочитат да купуват соя основно от северната част, която съдържа минимални количества от ГМ соя или е напълно чиста.

Що се касае до проблемите, свързани с консумацията на ГМ продукти от хора и животни, засега няма официално научно становище за това как действат върху човека генномодифицираните организми. В литературата могат да се намерят данни от наблюдения върху животни, които са хранени с ГМ култури. Те показват безплодие при крави или намаляване размера на бъбреците на мишки.

Какво е действието на ГМО върху човешкия организъм – вредно или не, обаче все още не е известно, официално не се съобщава за това как действат тези организми като компонент в храната за човека.
Все пак, според някои автори ГМ храни не показват безопасност при консумация, а генетичната модификация е един доста необмислен начин за въвеждане на чужд генетичен материал (например от вируси, бактерии) в културите с непредвидими последици. В резултат, ГМ храни претърпяват един не много строг и сравнително недълготраен тест за безопасност, но тестовете за хранене на животните показват тревожни здравни ефекти.

Публикувано е само едно изследване върху директното влияние на ГМ храни върху хората, които ги приемат, в което се посочват неочаквани ефекти върху чревните бактерии, но получените резултати не са използвани никога.
Твърди се, че американците консумират ГМ храни от години без болестни ефекти, но тези храни не се етикират в САЩ и никой не е изследван за евентуални последици.

Според други автори същестуват прикрити ГМО продукти в храната на животните и то без съгласието на консуматорите, а поемането им чрез различните животински продукти може да засегне здравето им. Месото, яйцата и млечните продукти от животни, отглеждани чрез ГМ храни и внесени в Европа не са с етикети. Обратно на твърденията на представителите на ГМ хранителна индустрия, животните, отгледани с храни съдържащи ГМ продукти, са различни от тези, хранени по традиционен път. Според други изследвания ако ГМ култури се дават като храна на животните, то ГМ материали могат да се открият в крайните животински продукти, а здравето на тези животни да бъде засегнато.
ГМО и не ГМО не могат да съжителстват съвместно!
Увеличава се замърсяването на традиционните и органични храни. В САЩ е установено, че ГМ ориз отглеждан при полски условия макар и за една година, е причинил обширно замърсяване на запасите от ориз и семенната стока.
В Канада индустрията преработваща обикновенна рапица е съсипана заради замърсяване с ГМ рапица.
В Испания изследване посветено на ГМ царевица е установило, че такава царевица причинява драстично намаляване на добива при органичното отглеждане на тази култура и прави практически невъзможно тяхното съвместно съществуване.
Според Roger Levett, ако хората позволят или допуснат да се отглеждат ГМ растения, продават или употребяват ГМ храни, скоро никой няма да бъде в състояние да избира храна или биосфера свободни от ГМО. Това е едностранен избор, веднъж направен, не може да бъде върнат назад.

И все пак генното инженерство има и своите добри страни, като например така наречения златен ориз. Около 250 милиона деца по света страдат от недостиг на витамин А, което убива или ослепява завинаги милиони всяка година. Peшeниeтo идвa cъc злaтния opиз.
Учeнитe дoбaвили двa гeнa ĸъм бeлия opиз, eдин oт пoчвeнa бaĸтepия, и дpyг oт нapциc, ĸoйтo cинтeзиpa пpeĸypcopa нa витaмин A, нapeчeн бeтa-ĸapoтин. Toзи пигмeнт пpидaвa opaнжeв цвят нa paзлични xpaни, и блaгoдapeниe нa нeгo opизa нaиcтинa изглeждa злaтeн. Toзи гeн oт нapциc впocлeдcтвиe e дoбaвeн и ĸъм цapeвицa, зa пoвишaвaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa бeтa-ĸapoтин.
Opизът e мacoвa xpaнa в мнoгo cтpaни. Ho oбиĸнoвeнo нe e изтoчниĸ нa витaмин A. Eднa пopция злaтeн opиз ocигypявa 60% oт днeвнитe нyжди нa витaмин A пpи дeцaтa.

Създаден е един специален сорт соя, който продуцира повишено съдържание на омега – 3 мастни киселини, които понижават нивата на ,,лошия" холестерол в кръвта.

Освен за борба със световния глад, ГМО могат да се използват и в много други сфери. Интерес проявяват от дървообработвателната промишленост, тъй като запасите от дървесина намаляват, а залесяването отнема време. Учените изобретили генно модифицирани борове, които израстват до подходящи за сечене за четири години, в сравнение на нормалните четиридесет. Също така устойчиви на вредители и безводие, за да се предотврати загиването им.

Генетичната модификация е просто инструмент, и като всички инструменти важното е как се използва!

https://vegadiet.bg/gmo-for-and-against/

HatshepsutTopic starter

Вредят ли ГМО храните на здравето и околната среда?


ГМО храните будят много противоречия. За генно модифициран се счита всеки организъм, чиято ДНК е променена с помощта на технология за генно инженерство. По данни на Министерството на земеделието на САЩ, над 90% от царевицата, памука и соята, отглеждани там, са ГМО.

Генното инженерство се използва в хранително-вкусовата промишленост за подобряване на растежа, хранителното съдържание и издръжливостта на определени култури.

Тези качества биха могли да се постигнат и по естествен път чрез селективно развъждане, но този процес отнема продължително време. Освен това, животновъдите и земеделците могат да се затруднят да определят коя генетична промяна е довела до появата на определена черта. Генетичната модификация ускорява този процес чрез използване на техники, които придават специфичната желана черта.

ГМО културите са невероятно разпространени в Съединените щати, като се смята, че до 80% от храните в супермаркетите съдържат съставки, произхождащи от ГМО култури. Администрацията по храните и лекарствата в САЩ ги определя като безопасни за консумация от хора и животни.


Предимства на ГМО храните

Много ГМО култури са генетично модифицирани, за да изразят ген, който ги прави устойчиви на вредители и насекоми. Например, генът Bt е генетично конструиран в култури като царевица, соя и памук. Произлиза от бактерията Bacillus thuringiensis. Този ген произвежда протеин, който е токсичен за някои вредители и насекоми. Благодарение на това ГМО културите не се обработват с вредни пестициди толкова често. Анализ на общо 147 проучвания от 2014 г. сочи, че ГМО технологията е намалила употребата на пестициди с 37% и е увеличила добивите с 22%.

Други ГМО култури са модифицирани с гени, които им помагат да оцелеят в по-трудни условия, като суша и определени болести, което води до по-висок добив и по-малки разходи за фермери и потребители.

Освен това генетичната модификация може да увеличи хранителната стойност. Такъв пример е оризът с високо съдържание на бета каротин, наричан още златен ориз, който е разработен, за превенция на слепотата в региони, където местните диети е бедна на витамин А.

Генетичната модификация може да се използва още за подобряване на вкуса и външния вид на някои храни, като сортове ябълка, която не потъмняват.


Рискове за здравето

Според препоръките на щатските регулатори ГМО храните са безопасни, но съществуват някои опасения относно тяхната дългосрочна безопасност и въздействие върху околната среда.

Едно от тях е, че ГМО храните могат да предизвикат алергична реакция заради чуждите гени, които съдържат. Понастоящем няма сигнали за алергични реакции към ГМО храни, които да се продават на пазара.

Съществуват и опасения, че ГМО храните могат да подпомогнат прогресията на рака. Тъй като раковите заболявания са причинени от ДНК мутации се предполага, че храните с добавени гени могат да повлияят на човешкото ДНК. Това притеснение се дължи отчасти на проучване с мишки, което открива връзка между приема на ГМО и по-висок риск от тумори и ранна смърт. По-късно обаче това проучване е оттеглено заради пропуски. Понастоящем не са правени проучвания при хора относно връзката между приема на ГМО храни и ракови заболявания.


Опасения за околната среда

Въпреки че ГМО културите са удобни за фермерите, има опасения за ефекта им върху околната среда. Повечето ГМО култури са устойчиви на хербициди, като Roundup. Това означава, че фермерите могат да използват Roundup, без да се страхуват, че това ще навреди на собствените им ГМО култури. Заради интензивната употреба на хербициди обаче расте и броят на плевелите, развили устойчивост. Това води до още по-засилено пръскане.

Roundup и неговата активна съставка глифозат са обект на противоречия, тъй като проучванията върху животни и клетъчни култури ги свързват с различни заболявания. Според множеството от проучванията ниските количества глифозат, присъстващи в ГМО храните, са безопасни за консумация от човека.

ГМО културите, отглеждани и продавани в САЩ, включват царевица, соя, рапица, захарно цвекло, люцерна, памук, картофи, папая, тиквички и няколко сорта ябълки. Понастоящем в САЩ няма разпоредби, които да налагат етикетиране на ГМО храните, но от януари 2022 г. се очаква подобно изискване да влезе в сила. На етикетите обаче няма да пише ,,ГМО", а ,,биоинженерна храна".

В Европейския съюз храните с повече от 0,9% ГМО съставки трябва да съдържат на етикета си информация, че са ,,генетично модифицирани" или ,,произведени от генетично модифицирани култури". За храни без опаковка това трябва да е указано близо до артикула, например на рафта на супермаркета.

https://www.puls.bg/eko-sreda-c-43/vrediat-li-gmo-khranite-na-zdraveto-i-okolnata-sreda-n-41757

HatshepsutTopic starter

Дебатът за или против ГМО в Европа добива ново измерение


Протести срещу Трансатлантическото търговско споразумение (TTIP) в Мюнхен. Противниците на споразумението го свързват с по-широко навлизане на ГМО на европейския пазар

В ЕС има много малко генномодифицирани храни за хора, но той внася значителни количества ГМО за животни

Европа е силно разделена в мнението относно генномоцифицираните организми (ГМО) за култивиране и генномодифицираните храни за животни и за хора.

Над 60% от европейците са убедени, че ГМО като цяло не са безопасни. Това недоверие съществува, въпреки че Европейският съюз (ЕС) има една от най-стриктните системи в света за оценка на риска, свързан с генномодицираните организми, генномодифицираните храни за животни и за хора, заяви Ладислав Мико, директор на генерална дирекция Здравеопазване на ЕК на медиен семинар в Милано, цитиран от БТА.

От научна гледна точка ЕС може да се похвали с най-добрата оценка на риска и на безопасността на генномодифицираните храни, допълни друг участник в семинара - Бернхард Урл, изпълнителен директор на Европейската агенция за безопасност на храните.

Преди броени дни, на 22 април, ЕК представи резултата от прегледа на процеса за взимане на решения във връзка с разрешаването на използването на ГМО като храни за животни и храна за хора. Комисията предложи да се промени законодателството, така че то да предостави на страните членки повече свобода да ограничават или да забраняват
използването на разрешени от ЕС ГМО като храни за животни и храни за хора. Веднъж прието, това предложение ще предостави на страните членки по-голямо право на глас относно използването на разрешени от Брюксел ГМО като храни за животни и хора.

Предложението от 22 април изпраща силен сигнал към гражданите на Европа, че Брюксел се вслушва в техните притеснения относно ГМО. Предложението на Комисията има за цел и да се постигне правилният баланс между запазването на системата за разрешаване на ГМО и свободата на страните членки да решават дали да използват ГМО на тяхна територия и в тяхната хранителна верига.

Настоящата система за разрешаване на ГМО няма да бъде променена, защото тя се основава на научни изводи. Правилата за етикетиране на ГМО също няма да се променят. Промяната се изразява в това, че страните членки имат възможността да решат да не участват в използването на определен ГМО, одобрен от ЕС за храна на животните и на хората. В този случай страните членки ще трябва да оправдаят взетите от тях мерки и да покажат, че те съответстват на европейските закони, включващи принципите на единен вътрешен пазар и международните задължения на ЕС, като например тези към Световната търговска организация.

Предложеното от Комисията изменение допълва вече съществуващите права на страните членки по отношение на ГМО, предназначени за култивиране. Тези правила са постановени в европейската директива 412 от 2015 г., влязла в сила този месец, е пояснено на медийния семинар.

Досегашният подход на ЕС към ГМО е предпазлив, налагащ разрешаване преди пускането на каквото и да е ГМО на пазара и наблюдение на всяко разрешено за пускане на пазара ГМО. Законодателството на ЕС в областта на ГМО установява специфични процедури за оценка и разрешаване на ГМО, които са прозрачни и ограничени във времето. Оценката на риска на дадено ГМО се извършва въз основа на хармонизирани критерии, които са признати
за едни от най-строгите в света.

Независим орган – Европейската агенция за безопасност на храните /ЕАБС/ - в сътрудничество с научните органи на страните членки оценяват риска на ГМО, за да покажат, че при неговата предназначена употреба той ще е безопасен за хората и за здравето на животните. След като е финализирана оценката на риска, тя е базата, въз основа на която ЕК предлага на страните членки да одобрят или да отхвърлят разрешаването на пускането на пазара на ГМО. Тоест системата позволява не само Брюксел, но и страните членки да имат думата по въпроса.

Молбите за разрешение се внасят до компетентните органи на страните членки, като в молбата трябва ясно да е дефинирана целта на приложение на ГМО, да са приложени резултатите от научни изследвания и данни, показващи безопасността на ГМО, да е посочен план за наблюдение, да има предложение за етикетиране и методи за разпознаване на продукта като ГМО. Тази молба и допълнителната информация се предоставя на ЕАБС.

Оценката на риска на ГМО се осъществява в тясно сътрудничество с научните органи на страните членки. Мнението е достъпно за обществеността и може да е обект на публични консултации в период от 1 месец.

В срок от 3 месеца след полученото мнение на ЕАБС ЕК подготвя проект на решение, с което се дава или отхвърля разрешителното за пускане на пазара на съответното ГМО. В този проект на решение мнението на ЕК може да се различава от това на ЕАБС, като ЕК аргументира в този случай тази различаваща се позиция.

Проектът на решение е предоставен после на вниманието на страните членки и те гласуват с квалифицирано мнозинство. Ако страните членки не успеят нито да приемат, нито да отхвърлят проекта на решение на ЕК, тогава се преминава през второ гласуване в така наречения апелативен комитет, който е съставен от представители на страните членки. Ако и тогава предложението за решение на ЕК не бъде прието от страните членки, то ЕК приема
окончателното решение.

Този сложен механизъм цели да покаже, че ГМО храните за хора и животни не се появяват на пазара по приумица на някоя биотехнологична компания, а преминават през етапи на одобрение, в които страните членки могат да защитят мнението, интересите и опасенията на гражданите си.

От гледна точка на оценка на риска на ГМО продукта, кандидатстващ за пускане на пазара, компанията, която иска да го продава като храна на животни и на хора, го подлага на изследвания, за да установи дали той е безопасен за хората и за животните, както и за околната среда. Когато досието на ГМО кандидата за пускане на пазара се получи от ЕАБС, тя в сътрудничество с научните органи на страните членки го оценява. Агенцията има правото да поиска допълнителни изследвания или данни от компанията, създала ГМО, ако не е удовлетворена от представените й изследвания и данни.

Оценката на риска приключва с публикуване на мнение на ЕАБС, в което тя заключава че ГМО продуктът е годен за храна на хора и животни. Следва един месец на обществени консултации, така че обществото има възможност да коментира становището, преди да бъде взето каквото и да е решение за управление на риска.

Като цяло процесът на пускане на пазара на ГМО е доста дълъг. Самото подбиране на най-подходящия за генна модификация организъм трае средно 9 години, припомня ЕвропаБио, европейската асоциация на биотехнологичните компании в Европа, чийто генерален секретар Натали Мол присъстваше на семинара в Милано.

Оценката на безопасността на избрания ГМО продукт отнема до 2 години, като при тази оценка всеки случай се разглежда поотделно. Оценката на ЕАБС за риска от този ГМО продукт отнема средно 29 месеца, а самото гласуване от страните членки дали продуктът да се появи на пазара или не и самото разрешение от ЕК отнема средно 19 месеца.

При набирането от дадена компания на подходящ продукт за генномодифициране първо се набелязват около 1000 възможности, като целта е да се подбере растението, при което вероятността за неблагоприятен ефект е най-ниска. Накрая се избират две възможности и следват два вида анализи за оценка на безопасността, припомня ЕвропаБио.

Първият е съсредоточен върху самото генно модифициране, върху това какво ДНК е вложено в модифицирания организъм, колко гени са вложени в този организъм, къде точно се намира в организма вложената ДНК и т.н.

Вторият тип изследвания са за безопасността на ГМО храните за хора и за животни, като те включват 90-дневно захранване на опитни мишки с продукта, за да се провери дали има нежелани ефекти, подлагане на действие на ензими, налични в гастроинтестиналния тракт и на чревни течности, за да се види как ГМО продуктът се смила от организма, захранване на животни, примерно пилета в продължение на 42 дни т.н. Едва след тези оценки дадена компания кандидатства за разрешение за пускане на продукта си на пазара.

Тези сложни механизми обаче не намаляват подозренията и страховете на хората спрямо ГМО. Като много често обаче хората се обявяват за ГМО и за тяхната тотална забрана, без дори да знаят за какво става дума, смятат европейски представители.

Досега всички разрешени от ЕС ГМО са се доказали като безопасни, преди да бъдат пуснати на пазара на ЕС. Това е изводът на ЕАБС и на страните членки за всеки един отделен ГМО, присъстващ на пазара. Годишни доклади за мониторинг на всички ГМО, разрешени на пазара, не са открили и никакви техни нежелани ефекти за околната среда.

Но всичко това не намалява притесненията на хората.

Неотдавнашните промени в европейското законодателство, а именно новата директива 412 от 2015 г. и предложението на комисията от 22 април, биха могли да засилят подозренията на хората към ГМО.

Новата европейска директива дава на страните членки повече гъвкавост при решаването относно отглеждането на ГМО посеви. По време на процедурата за разрешаване например една страна членка може да поиска промяната на географското приложение на разрешението за отглеждане на ГМО културата и така да гарантира, че нейната територия няма да бъде обхвата от разрешението на ЕС.

А след разрешението за пускане на ГМО на пазара страната членка може да забранява или да ограничава отглеждането на посевите въз основа на аргументи, свързани с околната среда или аграрната политика и нейните цели, или въз основа на аргументи като градско или селищно планиране, използване на земите, социо-икономическо въздействие и др.

https://www.investor.bg/a/334-evropa/194410-debatat-za-ili-protiv-gmo-v-evropa-dobiva-novo-izmerenie