• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Земетресения

Started by Hatshepsut, 01 September 2022, 21:45:13

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

В стария форум има подобна тема, реших и тук да създам такава. В темата ще се публикува информация за настоящи и минали земетресения в България и чужбина.


НАЙ-УБИЙСТВЕНОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ


Денят е  4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден-днешен се спори за броя на загиналите.

Най-засегнат е град Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват обитателите си. Над 120 души намират смъртта си само там в руините. Най-черният петък за Свищов започва точно в 21.24 часа. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно и коварно раздвижва земята под града.

Бедствието от 7,6 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. "Георги Матев" 1 и общежитието на "Свилоза" са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, потърсили спасение в България.


Общежитие на "Свилоза" дава 45 жертви.

Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Последната спасена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем мъничко, но достатъчно място, колкото да диша.

Както в много градове в страната, земетресението беше усетено и в Плевен, където много сгради бяха до известна степен напукани и с изпочупени комини. За щастие жертви нямаше, но дълго време у хората останаха последиците от истерията и тежкия психически шок, който изживяха мнозина при паническото напускане, особено на по-големите и високи жилищни сгради, както и на концертната зала в читалище ,,Съгласие"/тогава ,,Георги Димитров"/, в която имаше концерт.

Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава подхвърля данни за незначителни разрушения и няколко жертви.

Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Опитът му да го разтръби, чрез медиите се оказва мисия невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали.

Истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за "Свищов-1977" г. вече не е тайна – около 250 жертви.

https://svetovnizagadki.com/

HatshepsutTopic starter

В БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛО ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ОТ 8-А И 9-А СТЕПЕН


Пловдив, Военният клуб, разрушен от земетресението на 18 април 1928г.

Най-разрушителното земетресение в България се е случило на 18 септември 1858 г. в София. Тогава не е имало изследвания, но има запазени исторически данни, че е било с магнитуд около 9-а степен по Рихтер.

Научните наблюдения започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.

97 процента от територията на България е с висока сеизмична активност. Най-опасните са Пловдивско-Чирпанската, Тунджанската, Шабленската, Горнооряховската, Струмската и Софийската зона.

Въпреки това според сеизмолозите България не е толкова застрашена от катастрофални земетресения, колкото са Гърция и Румъния.

С магнитуд над 7-а степен по скалата на Рихтер са няколко. Две от тях са през март 1901 г. в Шабла и Калиакра. Три години по-късно трус разтърсва района на Кресненското дефиле два пъти. Силата е 7,1 и 7,8-а степен.

Именно второто се води като най-катастрофалното в Европа за последните 150 години.

На следващата година – 1905, земетресение удря отново долината на Струма, но с магнитуд от 6,4 по Рихтер.

През 1908 г. започват трусовете и в друг район – Велико Търново и Горна Оряховица с магнитуд 7,0 по Рихтер.

През 1909 г. земетресение със сила 5,9-а степен се стоварва върху Ямбол. Същата година е разтърсена и Горна Оряховица (магнитуд 7 по Рихтер). 4 г. по-късно, през 1913 г., тя отново преживява трус от 7-а по Рихтер.

След 1858 г. в София има земетресение чак на 18 октомври 1917 г., но този път по-слабо – 5,3 по Рихтер.

На 14 април 1928 г. е разтърсен Чирпан. Силата е 6,9 по Рихтер. Загинали са 114 души, има множество разрушения и дори минералният извор пресъхва за известно време.

В близост до Пловдив има земетресения на 18 и 25 април 1928 г. – до Поповица (7-а степен) и Гълъбово (5,6). Загиналите са над 120 души, ранени са 1000. При това една трета от града на тепетата е разрушен.

През 1942 г. земетресение от 7 степен се случва в Разград. Загиналите са 102-ма, много сгради са рухнали.

Шабленската зона се активизира отново на 30 юни 1956 г. Раздрусва района с 5,5 по Рихтер.

В България силно се усеща земетресението във Вранча на 4 март 1977 г., което е с магнитуд 7,2. Пораженията са главно в Свищов, където загиват 100 души.

На 28 февруари и 7 декември 1986 г. има трусове в Стражица (5,1) и Попово (5,7), където загиват трима и са ранени 80 души. Почти всички жилища в Стражица са разрушени и хората не могат да се върнат да живеят там.

В по-скоро време най-тежко беше земетресението край Перник през май 2012 г. Магнитудът му е 5,8-а степен.

https://svetovnizagadki.com/

HatshepsutTopic starter

#2
КАК ИЗГЛЕЖДА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ С МАГНИТУД 9 ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР

Видеоклип от далечната 2011 г. показва опустошителната сила на земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, което удари край бреговете на Япония тогава. Видеото беше пуснато по местна телевизия като част от програма за обучение какво трябва да се прави при силно земетресение.

,,Великото източно японско земетресение от 2011 г.", както е официалното му име, удари във водите край Япония. Тогава силата му беше измерена на 9-9,1 по скалата на Рихтер – едно от най-силните земетресения в съвременната ни история. Силният трус тогава беше последван и от цунами, чиято приливна вълна беше измерена на около 40 метра. Опустошителното природно бедствие причини смъртта на над 15 хил. души и рани над 6000.

Видеоклипът се появява чак сега като част от програма за обучение на японска телевизия.

Видеото е заснето от чакалнята на летище. В началото се вижда самият трус, който продължава доста дълго време. След първоначалния шок, хората на летището стават на крака, но нямат много време – приближава цунамито.

На видеоклипа е заснета е първата приливна вълна на опустошителното цунами. През 2011 г. японците са имали по-малко от 10 минути, за да реагират, като много от тях не са успели да се евакуират навреме.

Видеото показва как водата залива цялата писта на летището, носейки със себе си отломки.

В последните дни в Япония са регистрирани няколко труса със силна между 4 и 4,5 по скалата на Рихтер. Сеизмолози прогнозират, че съвсем скоро ще удари много по-силно земетресение.



Tsunami, Great East Japan Earthquake, Sendai airport, Sendai, Miyagi, Japan [11 Mar 2011]

http://svetovnizagadki.com/

HatshepsutTopic starter

Най-опустошителните земетресения в България през XX век

Единствената сила, която човекът не може да предвиди, е силата на природата. Стихийните бедствия са най-опасното зло, което не можем да контролираме. И макар българските земи да са в благоприятно географско положение от гледна точка на заплахата от вулканични изригвания или цунами, земетресения неведнъж са сривали цели градове до основи.

Oт историческа гледна точка можем да кажем, че в България системното наблюдаване и изследването на земетресения започва скоро след Освобождението. Преди това говорим за така наречения ,,досеизмологичен" период, от който има запазени ограничен брой исторически хроники. Първият писмен източник от този период датира от I век пр.н.е., когато земетресение погребва в Черно море античния град Бизоне (Каварна).

Началото на организираното изучаване на земетресенията е през 1891 година от акад. Спас Вацов, наречен основоположник на българската метеорология и сеизмология. През 1892 година е основана Сеизмологична служба към Централна метеорологична станция в София, а малко по-късно, през 1905 година, започва и регистрирането на земетресения със специални уреди, наречени сеизмофрафи. Първият монтиран в България е тип ,,Омори-Буш". Това е крайно необходимо, защото страната е с висока сеизмична активност – 97% от територията ѝ е застрашена от сеизмични въздействия, а най-опасните зони са Благоевградка, Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.

Първото силно земетресение в новата българска история се случва през 1904 година в долината на река Струма. На 4 април за първи път от 150 години Европа усеща два толкова силни последователни труса през интервал от 20 минути. Те са изчислени на 7,8 и 7,2 по Рихтер. Жертвите са над 200, а щетите са огромни. До основи са сринати селата Крупник и Симитли. Големи разрушения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог.

Земетресението е наречено Крупнишко, а там и до днес се носят легенди за овчаря дядо Стойне, който бил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спира да тече. Дядото разказвал, че водата започнала да потъва в недрата на каньона, а околните ридове се свлекли за секунди. Той се спасил, защото бил на най-високото място и прибирайки се към Крупник станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му. И така, няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера, а после си проправила сама съвсем ново корито. Легендата се преплита с географски вярното, тъй като учените наблюдават промяна в целия ландшафт на района вследствие от земетресенията.

За водната пещера се носят най-различни предания. Местните твърдят, че по време на Междусъюзническата война, когато българската войска отстъпва, в тази част на дефилето тя затваря в обръч цяла гръцка дивизия, чийто тела падат в пропастта и изчезват. Същото се повторило и през 1925 година, когато на това място станала развръзката на така нареченият ,,Петрички инцидент" и оттогава неприятелите се страхуват от тази местност.

За жалост обаче това не е единственото земетресение, сполетяло България в тези години. Следващото бедствие на територията на страната ни се случва през 1913 година. Епицентърът е Горна Оряховица, а магнитудът на основния трус, продължил 20 секунди, е 7 по Рихтер. Цяла България усеща бедствието, но за Велико Търново и Горна Оряховица последствията са катастрофални. Загиват близо 40 души, а до основи са сринати 80% от сградите, много от които паметници на културата. Стойността на щетите възлиза на 12 316 000 лв.

Ужасът се повтаря 5 години по-късно, когато се случва Софийското земетресение. Неговият основен трус е в 20:58 местно време на 17 октомври 1917 година. Сеизмолози твърдят, че това е най-тежкото земетресение за столицата през 20 век, макар в сравнение с предходните да е само 5.1 по скалата на Рихтер. За щастие то не взима човешки жертви, но довежда до разрушението на десетки сгради и сериозното повреждане на стотици други. Най-тежки са пораженията в района между църквата Свети Седмочисленици и Народното събрание. Една от значително повредените сгради е на тогавашния Министерски съвет, която се намирала на улица ,,Шести септември".


Монсеньор Анджело Ронкали – бъдещ папа Йоан XXIII и папски нунций в България, с католически монахини сред руините от земетресението в Чирпан през април 1928 г.

Друг голям български град, опустошен от земетресение, е Пловдив. Това се случва през 1928 година в следствие от поредица от трусове между 14 и 25 април. Те са в Маришкия сеизмичен район, а първият трус се случва в деня, когато църквата отбелязва Велика събота. Най-силният от поредицата е на 18 април и е с магнитуд от 7 по Рихтер. В продължение на 11 дни ужасът не спира, а земята се люлее през час с различна сила и непредвидими последствия. Установява се, че една седма от територията на България е засегната. Трусовете се усещат от над 400 хил. души, но най-потърпевши са жителите на Пловдивско. След първия трус Чирпан и Борисовград (Първомай) са изравнени със земята, а след втория една трета от Пловдив е разрушена. Загиват близо 120 души, а още над 500 са ранени. Пострадали са над 240 села в околността. За щастие поради църковните празници много от семействата са извън домовете си. Немислимо е какви щяха да бъдат жертвите, ако в разрушените 402 училища имаше ученици.

Държавата реагира бързо и адекватно на ситуацията, като дори лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. Народното събрание създава Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област, чиято цел е и научното обследване на земетресенията. Тя финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. За това помагат и около 880 млн. лева, които България получава от Обществото на народите. Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.

Следвайки хронологията на събитията, няма как да не споменем и едно земетресение с епицентър извън България, случило се на 4 март 1977 година. Тогава във Вранча, Румъния е регистриран трус с магнитуд 7.2 по Рихтер. В страната ни най-силно е засегнат град Свищов. Там 8-етажен блок и младежко общежитие се срутват за секунди. Под отломките само на тези две сгради загиват над 100 души. На място отива Тодор Живков, а съвременници твърдят, че когато по-късно вижда списъка с жертвите, той се просълзява.

Местните определят града като ,,потънал в мрак". Спорно е колко точно са жертвите, защото бедствието се случва в години на информационна мъгла, но в различните версии числата варират между 150 и 250 души. Макар да не можем да назовем точно, едно е сигурно – това земетресение е най-животоотнемащото в новата история на страната.


Напълно разрушени къщи след голямото земетресение в Стражица, 1986 г.

Десетина години по-късно се случва и последното голямо разрушително земетресение. Те всъщност са две, за които учените твърдят, че са следствие едно от друго. На 26 февруари и на 7 декември 1986 година са регистрирани трусовете в Стражица и Попово, с магнитуд 5.1 и 5.7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души. Безброй много семейства остават без домове, а надеждата им за спокойна зима е отнета. Обстоятелствата довеждат до необходимост много хора да живеят във фургони за дълго време. Ужасът обаче довежда и до промяна за по-добро. След огромните разрушения се взима решение за изменения в законовите изисквания за строежа на сгради.

През първите две десетилетия на XXI век бяхме свидетели на много и различни пророчества, свързани с разрушителни земетресения на територията на България. С облекчение обаче можем да дадем равносметка, че до този момент такива е нямало. Все пак сме длъжни да споменем, че почти ежедневно се случват земетресения, които можем да следим в реално време благодарение на Националния институт по Геофизика, Геодезия и География на следния адрес: https://ndc.niggg.bas.bg/

https://bulgarianhistory.org/zemetresenia-bulgaria-xx-vek/

HatshepsutTopic starter

СТРАЖИЦА. Земетресението от 1986 г. разделя историята на града


ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 7 ДЕКЕМЕВРИ 1986 Г. РАЗДЕЛЯ СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ НА СТРАЖИЦА НА ПРЕДИ И СЛЕД. 32 г. вече от тази дата, но хората в града продължават да помнят неделния следобед, който преобръща живота на 2550 семейства. Тогава в 16 часа и 17 минути градчето е разлюляно от земетресение 5,7 по Рихтер, което събаря 15 000 сгради. От труса загиват трима души, 80 са ранените, а 80% от жилищата остават необитаеми. Хиляди семейства са принудени да живеят във фургони с години. Епицентърът е в района на град Стражица, около село Асеново, дълбочината на труса е на 13 километра под земната повърхност.

След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лева за възстановяване на пострадалата община. Хората в цялата страна събират 7 млн. лв. за пострадалите жители на общината. Според запазените снимки и документи Тодор Живков няколко пъти е посещавал бедстващото население, за да провери лично как върви възстановителният процес. А двамата известни строители Игнат Раденков и Дамян Илиев идват доброволно да подпомогнат възстановяването на града.

За възстановяването на сградния фонд са построени две производствени бази и са осигурени 2000 фургона. Изградени са и 703 временни къщички, за които тогава са похарчени 20 млн. лв. Впоследствие Политбюро на ЦК на БКП отчита, че такова строителство е грешка, тъй като е временно и практически бараките трудно издържат на зимите. Но парите вече са похарчени. Изградени и ремонтирани са 5564 къщи и общински жилища, но и немалко остават незавършени и на различен етап на строителство.

Според местните милионите, които правителството тогава дава, са били достатъчни за изграждането на три града с мащабите на Стражица, но немалка част от парите не отиват по предназначение. Оказва се, че 368 къщи, построени до 1991 г., са на собственици, които не са имали жилища преди това. А десетки са и тези, които са нямали нищо общо със Стражица, но, използвайки еуфорията и смутното време, си построяват къщи.

32 години по-късно в Стражица все още има невъзстановени сгради и недовършени обекти. Сред тези невъзстановени сгради е и прочутата картинна галерия в Стражица, която остава като паметник на разрухата в центъра на Стражица.

На 7.12.2010 г. върху сградата на бившето АПК, по част от която са запазени следи от бедствието, е поставен накривен часовник със стрелки, които са спрени на 16:17 часа, за да припомня на хората за трагичната съдба, която сполетява населението тогава.

https://www.borbabg.com/2018/08/15/zemetresenie-strajica/



1986г.Земетресението в Стражица