• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Защитени територии в България 5 0 5 1

Защитени територии в България

Started by Hatshepsut, 23 June 2022, 22:06:11

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Бившите резервати ще ги маркирам със заглавие в червен цвят.

Резерват Купена


Купена е името на резерват в България.

Обявен е на 24 ноември 1961 на Главно управление на горите. Уникалността на природните екосистеми е оценена от ЮНЕСКО и той е включен в листата на биосферните резервати с решение от 1 март 1977 г. до 2017 г. Площта на резервата е включена в границите на потенциална защитена зона ,,Западни Родопи", част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Разположен е в северните части на Баташката планина, в близост до град Пещера, по северните склонове на Родопите. Обхваща площ от 1759,2 ha с надморска височина от 600 до 1400 m. През резервата преминава голямото вододелно било, което започва от връх Баташки снежник и се спуска на североизток между река Въча и Стара река. Склоновете са стръмни и трудно достъпни. Релефът на резервата не е особено силно разчленен, но е богат на много различни карстови форми. В резервата са разпространени три типа почви: кафяви горски, канелени и хумусно – карбонатни. Специални ботанически и зоологически проучвания на резервата не са провеждания. Но със сигурност може да се очаква, при обстойни проучвания, да се установят много нови редки и интересни растения и животни.

Флора

Надморската височина на резервата е малка, затова голяма част от територията на Купена е заета от широколистни гори. Горите са най-вече от букови дървета. Характерни за резервата са смесените гори от черен бор и воден габър. Срещат се голям брой храсти – глог, шипка, дрян, люляк, леска и др.

От досегашните проучвания на дървесните видове са установени следните видове: Бял бор (Pinus sylvestris L.), Черен бор (Pinus nigra), Обикновена ела (Abies alba), Червена хвойна (Juniperus communis), Бук (Fagus sylvatica), Зимен дъб (Quercus sessiliflora), Едролистна липа (Tilia grandifolia), Клен (Acer campestre), Шестил (Acer platanoides), Явор (Acer pseudoplatanus), Мъждрян (Fraxinus ornus), Обикновен габър (Carpinus betulus), Келяв габър (Carpinus orientalis), Дива череша (Prurnus avium), Бреза (Betula alba), Трепетлика (Populus tremula), Бряст (Ulmus foliacea), Черна елша (Alnus glutinosa), Кукуч (Pistacia terebintus), обикновен воден габър (Ostrya carpinifolia).

Основния вид в ниските части е Зимния дъб от 400 m докъм 1000 m. Средната възраст на горите, които съставя, е около 60 – 70 години. Много интересни са съобществата, които образува зимния дъб с други видове – зимен дъб и бял бор, зимен дъб и бук, зимен дъб и габър и др., някои от които са много рядко срещани на други места в страната. В най-голяма степен това важи за зимнодъбово – бялборовите съобщества. Във високите части на резервата големи съобщества образува Букът. Горите му започват от 900 m до почти 1400 m. Средната възраст на горите му е около 80 – 140 години, но се срещат и 160 – 170 – годишни дървета. Буковите гори рядко са чисти. Най-често той образува смесени гори с други видове. Най-разпространенинте смесени гори са на бука с Белия бор. Други смесени съобщества бука образува с елата, зимния дъб, габъра и др. На второ място по разпространение в резервата са съобществата от Бял бор. Между 1100 и 1400 m. Интересна особеност на резервата са съобществата на Елата, които заемат трето място по големина и са разположени между 1100 и 1400 m. н.в. Съобщества образува и Черния бор в ниските и скалисти части.

Фауна

От интересните животински видове на първо място е дивата коза (Rupicarpa rupicarpa). Числеността ѝ през 80-те години на миналия век е достигнала около 100 индивида, но поради бракониерски лов в началото на 90-те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Сега е останало съвсем малко стадо.

Във високите части се среща Кафява мечка (Ursus arctos), Дива свиня (Sus serofa), сърна (Capreolus capreolus) и др. От защитените земноводни присъства Дъждовникът (Salamandra salamandra). Освен това са установени дива котка (Felis silvestris), катерица (Sciurus vulgaris), благороден елен (Cervus elaphus) и др.

Природни забележителности

В буферната зона на резервата се намира пещерата Снежанка.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Купена


Купена - един погубен резерват


Основната роля на резерватите е да опазват вековни гори, животни и растения застрашени от изчезване... Именно заради това техните територии са строго охранявани. В България, обаче, резерватите не са това, което са! Ето нагледен пример с резерват Купена в Родопите, където безжалостно са изсечени цели масиви вековна гора.

На информационната табела е показан маршрут минаващ през Купена, но маркировка не успях да открия.


Ориентирах се по туристическата карта на Родопите и скоро се озовах в циганската махала в Пещера.

Още от сутринта циганите сноват нагоре-надолу с каручки, пълни с нарязани дърва, но не от онези тънките, а масивен бук, който обичайно не се ползва за горене. С колата се придвижих донякъде по черния път и потеглих пеш. Щом набрах височина се показа гората, опасана с пояс от Трепетлика.

Скоро станах свидетел на тъжна гледка, която няма край.


Продължавах да вървя нагоре в недоумение. Няколко пъти правих справка дали съм в резервата или не. Няма грешка, това е резерват Купена, само дето гората липсва.

Както е редно, в едно сечище се полага дърветата да бъдат маркирани, тук не видях такива. Учуди ме също, че голяма част от тях са просто отсечени и оставени без да бъдат събрани и нарязани, както е обичайно в горските стопанства.

Някои дървета са просто клъцнати. Сякаш изпаднал в умопомрачение лунатик се е вихрил с дърворезачката.

Кой знае докъде се разпростира това сечище. Задавах си куп въпроси - циганите способни ли са да изсекат всички тези декари гора, горските ли ръководят това унищожение, къде е отишъл материала, кой покровителства престъплението, къде са организациите които вдигат толкова шум за Странджа, Рила и Пирин - цял резерват е изчезнал, все пак.

Срещнах местен, комуто имах възможността да задам няколко от тея въпроси. Ето какво сподели - сечта е продължила четири години и е спряла преди една. Циганите и горските са комбина и да се оплачеш, смисъл няма. Това ме навежда на мисълта, че щом изсичането се е развило толкова продължително във времето, действително циганите са изпълнявали поръчки на горските, а не е дошла някоя голяма компания да накълца гората за няколко месеца.

Един резерват е напълно погубен, а няма реакция. Някой изобщо вълнува ли го това?

https://www.evgenidinev.com/seen/kupena/
Sad Sad x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Резерват Лешница


Река Лешница

Лешница е резерват в землището на село Ясеново, община Казанлък, област Стара Загора, България с площ 388,95 хектара. Резерватът е на територията на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора и Регионална дирекция по горите (РДГ) ДГС Казанлък. Обявен е за резерват на 10 август 1984 г.

Резерватът е разположен във водосбора на едноименната река. Горските екосистеми включват основно бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Основният лесообразувател е обикновеният бук, на възраст около 160 г., с пълнота 0,9 и средна височина 18 м. В резервата живеят сърни, благородни елени, диви свине, златки, мечки, дневни и нощни грабливи птици.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Лешница


Цели на обявяване: Разнообразни характерни екосистеми
Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=43


Лешница в устието на яз.Копринка

Река Лешница с това име има и резерват в землището на село Ясеново, община Казанлък.През западният край от землището на селото протича р. Лешница, която е граница на два дяла на Балкана, а долината й е защитена от едноименния резерват Лешница. На североизток от селището се намира долината на р. Каялъдере /Каменната река/
Реката се спуска  от  билото на Стара планина връх Корита /1492 извиващото по рида Габаревски балкан старо разклонение на Химитлийския проход /заграждащ р. Лешница от запад/. Другото по-забележително, което се случва,че има участък когато реката буквално се губи изчезва от коритото под едрия камънак (когато нее толкова пълноводна)и след известно разстояние отново излиза на повърхноста.Това се случва в по-горния участък.Разстояние на реката от извора до устието  е около 20 км. вливаща се в язовир Копринка.


HatshepsutTopic starter

Резерват "Ореляк"


Ореляк е името на резерват в средната част на Пирин планина.

Обявен е за резерват с обща площ 758,1 хектара със Заповед No.129 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 22.02.1985 година, с цел опазването на буковите гори (835 хектара) характерни за тази част на България, както и прословутият пирински чай.


Пирински чай

Границата на резервата минава по главното планинско било северно от връх Ореляк, като самото било е част от буферната зона на резерват Ореляк. Най-източните части от резервата са разположени по поречието на Лъжничката река, която е приток на река Марево. Резерват Ореляк е разположен между 900 и 1800 метра надморска височина. Голяма част от територията на резервата е с голям наклон на склона, затова и въпреки неголямата си площ резерватът обхваща голяма височинна амплитуда. Скалната основа на резервата е изградена от мрамори. Климатът е средиземноморски, като в по-високите части е планински.


Флора

От най-голямо значение за резервата са буковите гори. Средната им възраст е над 150 години. Характерно за горските масиви от бук е, че въпреки възрастта си горите са останали изключително гъсти. В по-ниските части на резервата буковите гори са заменени от видовете обикновен воден габър и мъждрян. В западната част на височина около 1700 метра се срещат и малки участъци бяла мура. От голямо значение са ендемичните видови, които се срещат в резервата. Голям е броят на българските и балкански ендемити – шарпланинска рупа, златист равнец, македонска каменоломка, гризебахова теменуга, родопска телчарка, пиринска гъшарка, пиринска мащерка и други. Срещат се и много растения, които присъстват в списъци за редки растителни видове.

Фауна

Въпреки неголямата територия на резервата животинския свят е много разнообразен. Това се дължи на голямата надморска височина. Най-разпространените видове са гръцка дългокрака жаба, дъждовник, дива свиня, вълк, кафява мечка, лисица, сърна и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват "Ореляк"


,,Ореляк" е резерват в Среден Пирин. Обявен е за такъв през 1985 с площ 850 ха с цел да се запазят редките за страната букови гори, принадлежащи към източнопиринския екотип. Западната граница на резервата се очертава от главното планинско било, между южната част на седловината Тодорова поляна и местността Пиленцето, северно от връх Ореляк, на изток включва горното течение на Лъжничка река (десен приток на река Марево). Разположен е на надморска височина 900 - 1800 м. Релефът е планински, резултат на ендогенни и екзогенни процеси през неогена и кватернера. Геоложката му основа е от мрамори. Почвите са хумусно-карбонатни (рендзини), кафяви горски и глинесто-песъчиливи. Климатът е средиземноморски с планинско влияние.
Буковите гори са със средна възраст 160 г. и се характеризират с голяма плътност. В ниските части на резервата се срещат отделни дървета и групи воден габър и мъждрян. Значителен е броят на балканските и българските ендемити - балкански кимион, шарпланинска рупа, златист равнец, пиринска мишовка, македонска каменоломка, гризебахова теменуга, родопска телчарка, келерерова асинеума, петковия, пиринска гьшарка, пиринска мащерка и др. Редки видове са скалната кернера, бодливолистният клин, пиринският чай, многогодишната сверция и др.
В резервата обитават гръцката дългокрака жаба, дъждовникът, различни видове сънливци и мишки, катерицата, дивата свиня, вълкът, лисицата, сърната, мечката и други.

https://bgglobe.net/



Резерват Ореляк / Orelyak Reserve

HatshepsutTopic starter

Резерват Орлицата


Орлицата е резерват в Източна Стара планина. Намира се в землищата на град Котел и село Медвен на около 5 км разстояние от всяко от двете населени места. Резерватът е разположен в източния дял (,,Бели брегове") на Котленската планина. Създаден е на 10 август 1984 г. със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда. Целта на превръщането на местността в резерват е да се опазят първични екосистеми от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален карстов комплекс. Така създаденият резеват включва в пределите си резерват ,,Бели бряг" и природните забележителности ,,Орлица" и ,,Медвенските извори". Към резерват Овчарица е създадена и буферна зона, включваща горски масиви и пасища.

На територията на резервата са установени 296 вида висши растения, седем от които с консервационно значение. Това са старо биле, мъжка папрат, тънколистна зайча сянка, жълт равнец, триниелистна самогризка, широколистна гъжва и гребенеста мъжка папрат. Освен първични първични широколистни гори от мизийски бук и габър в резервата са разпространени и горуновите насаждения, с участието на обикновен и келяв габър, както и смесените дъбови гори от цер и благун.

Заедно с намиращия се в близост поддържан резерват ,,Ардачлъка" и природните забележителности ,,Злостен" (358 ха), ,,Орлови пещери" (5 ха) и ,,Урушки скали" (10 ха), резерват ,,Орлицата" е важен важен орнитологически обект, смятан и за едно от най-орнитологично значимите места в Източна Стара планина. На територията му се срещат египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, тръстиков блатар, малък ястреб, пъстър кълвач, белогръб кълвач и други. 18 от регистрираните 70 вида птици са включени в Червената книга на България. На цялата територия на Котленска планина са установени общо 176 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга.

Останалите представители на фауната са типичните за Стара планина бозайници като европейски вълк, чакал, дива свиня, източноевропейски таралеж, лисица, дива котка, сърна, язовец. От земноводните и влечугите се срещат дъждовник, жълтокоремна бумка, смок мишкар, усойница, сухоземни костенурки и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орлицата


Цели на обявяване: Първични екосистеми от мизийски бук в Котленска планина

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=41



Резерват ,,Орлица" попада в землищата на гр. Котел и на с. Медвен. Отстои на 5 км по права линия от гр.Котел и на 4 км от с. Медвен. Разположен е в Средния Предпланински дял на Източна Стара планина - Котленска планина, в нейния източен дял - Бели брегове. Обхваща западни, северозападни и източни склонове. Резерватът се пресича от Медвенска река, която протича в югоизточна посока в дълбока, на места каньоновидна и залесена долина с множество бързеи и малки водопади. В резервата. Попадат водопадите ,,Скоковете" и ,,Медвенските извори". Над красивия и живописен пролом се извисяват високи върхове, от които най-добре се очертава връх ,,Орловица". Наредените скални плоскости му придават вид на старинна крепост. Р "Орлицата" попада в пояс от 550 до 900 м н.в. Обявен е през 1984 г. с обединяването на резерват ,,Бели бряг" и природните забележителности ,,Орлица" и ,,Медвенските извори".
Територията на резервата е покрита с гори от мизийски бук, на места примесен с обикновен габър. По-ограничено разпространение имат горите от горун с обикновен и келяв габър.

От представителите на фауната се срещат типичните за тези части на Стара планина бозайници - европейски вълк, чакал,дива свиня, източноевропейски таралеж, лисица, дива котка, сърна, язовец. Често срещани представители на земноводните и влечугите са дъждовника, жълтокоремната бумка, смокът мишкар, усойницата, двата вида сухоземни
костенурки и др.
Тук се срещат египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, тръстиков блатар, малък ястреб, пъстър калвач, белогръб кълвач и мн. други редки и застрашени птици. Резерват ,,Орлица" е едно от важните орнитологични места в Източна Стара планина.

В резерват ,,Орлица" има утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите две пътеки за посетители. И двете пътеки са много трудни за преход. Маршрутът в южната част на резервата е ориентиран в посока север - юг и с дължина 1.5 км. До резерват ,,Орлица" може да се стигне, тръгвайки се от с.Медвен по маршрута за ,,Синия вир". На около 100 м преди него се отделя разклонение и маршрутът към резервата продължава зигзагообразно срещу течението на Медвенска река, като често я пресича. Преходът до резервата трае около 3 часа и изисква добра физическа подготовка. Утвърдената пътека за посетители започва още в началото на резервата, преминава по билото и стига до връх Орловица.

На около 600 м северно от върха е другия край на пътеката, където тя напуска резервата. Маршрутът на пътеката е много стръмен и подходящ за опитни планинари. Втората пътека за посетители е в северната част на резервата, ориентирана е в посока изток-запад и преминава по дерето на приток на река Медвенска. До нея се стига от с. Медвен към старите кошари до м. Върбите по стабилизиран горски път. Следва преход около 600 м на запад и север по границата на резервата, след което се навлиза в резерватната територия през вековна букова гора. Маршрутът е около 1 км трудно достъпен и изисква специална екипировка.

https://www.flagman.bg/article/80378



Резерват Орлицата


Резерват Орлицата, Медвенска река

HatshepsutTopic starter

Резерват "Пеещи скали"


Пеещи скали е името на един от деветте резервата разположени на територията на Национален парк Централен Балкан, България.

Обявен е за резерват с обща площ 1465,7 хектара със Заповед No.502 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 11.07.1979 година, с цел опазването на разнообразните скални образувания и на вековните букови гори, които се намират на територията му. Създаването на резервата е подкрепено от Института по екология към БАН. Заедно със създаването на резервата е създадена и комисия за опазване на околната среда към Министерския съвет. Одобряването на предложението за създаване на резерват Пеещи скали е първото решение на новосъздадената комисия. Първоначалното предложение е за защитена територия с площ над 2000 хектара, както и на обширна буферна зона с площ над 1300 хектара, но впоследствие територията е намалена.

Името на резервата е избрано от природозащитника Жеко Спиридонов. Резерватът е наречен така, поради характерните скални образувания, които са разположени в източните части на Калоферската планина, които при силен вятър издават интересен звук.

Пеещи скали обхваща целия водосборен басейн на река Росица, която е най-големият ляв приток на река Янтра, както и части от землищата на селата Стоките и Кръвеник, в община Севлиево.


Флора

От основно значение за резервата са районите от алпийския и субалпийския растителен пояс, които тук са добре представени. Среща се характерна пасищна и храстова растителност, която покрива най-високите части на защитената територия.

Пеещи скали е типичен горски резерват. Вековни букови гори на възраст над 150 години покриват обширни територии в среднопланинския пояс. На места тези гори са примесени с видовете ела, която се среща в по-високите части на планината, явор, ясен, офика и габър.

Най-обширните горски територии от друг дървесен вид освен бука са еловите горски масиви, които покриват резервата във високопланинския пояс. В най-високите части преобладават обширни тревни площи, както и храстова растителност, представена предимно от видовете черна боровинка, червена боровинка, хвойна, тинтява и други.

Фауна

Животинският свят е изключително богат. Много голям е броя на животните, включени в списъци на редки или застрашени от изчезване животни. Това е и една от основните причини да бъде създаден резервата – опазването на редките животински видове в източната част на парк Централен Балкан. От установените в Пеещи скали животни в Червената книга на България присъстват видовете кафява мечка, златка, дива коза, скален орел, черен кълвач и белогръб кълвач. Други животни, които могат да се видят в резервата са сърна, благороден елен, дива свиня и други.

В миналото разпространена е била и дивата котка, но вследствие човешката намеса размерът на популацията на този вид е намаляла.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват "Пеещи скали"



Резерват "Пеещи скали" опазва високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица, най-големият ляв приток на р. Янтра. На не голяма площ блика диво великолепие от живот, форми и багри. Името на резервата не е избрано отведнъж. "Пеещи скали" е наречен така в чест на чудния феномен - скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете.

Резерватът ревниво пази гори изпъстрени с ели, явор, ясен и габър. Растителното богатство се допълва от червени и черни боровинки, сибирска хвойна, лавровишня, родопски силивряк, дебелец, синя и жълта петниста тинтява. През ранната пролет, сини килими от минзухари следват пътя до Дебиделската поляна.

Тук могат да се срещнат диви кози, мечки, елени и сърни, златки, диви котки и невестулки. На северозапад е челото на връх Зелениковец, а от запад се издига връх Росоватец. От север потънали в хладната прохлада на зелени тесни долини, извиват тела реките Багарещеца и Цървулщица. В посока изток е гръбнака на Старопланинската верига, там белее паметникът на връх Шипка, подир него и върхът на войводата Хаджи Димитър. На юг при вида на Триглавския масив дъхът секва. Над меките диви треви по билата на Триглав, край скалистите зъбери и надолу край шумящата в дълбокото Габровница се вият скални орли и мишелови.

https://opoznai.bg/view/rezervat-peeshti-skali



"Peeshti Skali" Nature Reserve

HatshepsutTopic starter

Резерват Риломанастирска гора


Риломанастирска гора е резерват разположен в планината Рила.

Обявен е за резерват с обща площ 3676.5 хектара със Заповед No.307 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 10 април 1986 година, за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елови и букови гори. Впоследствие площта е променяна през 1992 и актуализирана през 2018 год. до сегашните 36 717,779 дка (2021 г.).

Резерватът обхваща алпийската част и горските формации от двете страни на Рилска река, между връх Мальовица и връх Бричебор. Той е много интересен в геоморфоложко отношение. Особено забележителен е районът около Кирилова поляна с красивата скалиста дъга, включваща върховете Купените, Ловница, Злият зъб, Двуглав, Иглата, Орловец и Елени връх. Целият склон към долината на реката е нарязан от многобройни стръмни улеи, наричани Злите потоци, по чиито дълбоки и стръмни корита се свличат много лавини. Най-известен от тях е Белият улей, над който е надвиснал назъбеният гребен на Дяволските игли.

Флора

Резерватът представлява еталон на смесените широколистно-иглолистни гори с главно участие на елата и бука. Високопланинската популация на горуна е уникална за страната, като на места участва във формирането на горната граница на гората. В субалпийския пояс е добре застъпен клекът. За резервата са характерни редица редки, застрашени и защитени от закона видове — рилска теменуга, рилско подрумиче, рилски ревен, разперена светлика, ресничест дебелец, българско омайниче, алпийска каменоломка.

Фауна

Срещат се редица редки и застрашени видове, някои от които са включени в Червената книга на България – дивата коза, мечка, златка,бялка вълк, пернатонога кукумявка, черен кълвач, глухар, лещарка, сокерица, червеногръдка, скална лястовица, гарван,обикновен мишелов, смок мишкар, планинска жаба. Могат да се видят и еленът, сърната, лисицата, дивата свиня. От влечугите и земноводните се срещат: жабата дървесница, дъждовника, слепока, живородящия гущер.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Риломанастирска гора


РЕЗЕРВАТ "РИЛОМАНАСТИРСКА ГОРА"



Резерват "Риломанастирска гора" е разположен по долината на Рилска река в северната част на Природен парк "Рилски манастир". Заема 3 676,5 хектара  площ, от които около 1 700ха обхващат територии на североизток от реката, а останалите 1 975 ха са разположени югоизточно от нея. В резервата са обхванати алпийската част и горските формации от двете страни на Рилска река – между вр. Мальовица, вр.Орловец, Сухото езеро, Джендемски дол и вр. Бричебор. Около резервата е обособена буферна зона с площ от 2 401,6 ха с цел неговата по-добра защита и намаляване на човешкото влияние.

Резерват "Риломанастирска гора" е обявен първоначално за защитена местност през 1966 г. със заповед 407 от 09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост. Целта е  да защити и съхрани територия с изключителна природна красота около Рилския манастир, обявен за архитектурен резерват с постановление № 109 на МС от 1961 г. и за национален културно-исторически паметник с постановление № 38 от 11 Май 1976 г.

Резерватът е  разположен във височинния диапазон над 1000 метра надморска височина със твърде специфични природни условия. Геоложкият състав се характеризира с преобладаване на стари метаморфни скали. В релефа се открояват  денудационни (разрушаване на скалите  под въздействие на външните условия) заравнености, залесени и затревени денудационно – ерозионни склонове, троговата ( ледникова) долина на Манастирска река. Особено впечатляващ  в геоморфоложко отношение е районът около Кирилова поляна  с красивата скалиста дъга на върховете Купените, Ловника, Злия зъб, Двуглав, Иглата, Орловец и Елени връх. Целият склон към долината на реката е нарязан от многобройни стръмни улеи, наречени Злите потоци. Най-известен от тях е Белият улей, над който е надвиснал назъбеният гребен на Дяволските игли.



В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на:

Тяхната охрана и потушаване на пожари;
Посещение с научна цел;
Преминаването на хора по маркирани пътеки;
Събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите


През резерват "Риломанастирска гора"е разрешен транзитният пешеходен туризъм по маршрутите:

Рилски манастир– Кирилова поляна – Сухото езеро – Заслон Кобилино бранище- на границата с резервата)

Рилски манастир – Мальовица
Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
Рилски манастир – Седемте Рилски езера
Рилски манастир – Радовичка река – хижа ,,Македония"

ДВИЖЕТЕ СЕ САМО ПО МАРКИРАНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ!

https://rila.nepiast.org/Резерват Риломанастирска гора

HatshepsutTopic starter

Резерват Северен Джендем


,,Северен Джендем" е името на резерват, разположен в Национален парк ,,Централен Балкан", България.

Обявен е за резерват с обща площ 1610 хектара със Заповед № 995 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 30.09.1983 година, с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на скалните и карстови образувания.

Северният Джендем е резерватът с най-голяма средна надморска височина в НП ,,Централен Балкан". Обхваща района между северните склонове на върховете Безименен, Ботев, Малък Юмрук, Ушите, Параджика, Юрушка грамада и Марагидик, ограждащи водосборния басейн на река Видима.


Северният Джендем се състои от две геоложки формации. Ниската част (до 1300 м н.в.) е от варовици от периодите юра и креда на мезозойската ера. От 1300 м нагоре до Малкия Юмрук (2340 м) са гранити от палеозоя. В източната част (в областта на Видимското пръскало) гранитът е едрозърнест и с червеникав цвят вследствие на изветрелия фелдшпат. На югозапад (в подножието на Параджика и Юрушка грамада) той става сив, ситнозърнест и много здрав; такъв е и в средната част (около Михова планинка и над нея). В най-западната част (Ботев, Ливадето и Просеката) постепенно преминава в среднозърнест и едрозърнест, сив и много здрав.

Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които много често са труднопроходими. Къси и стръмни вододели, теснини, масивни скални стени с височина до 200 – 300 м и множество водопади по реката и притоците ѝ, най-големи от които са Видимското и Ходжовското пръскало, създават характерната суровост на пейзажа. В билната зона има много обширни тревни заравнености.


Северен Джендем, Поглед към хижа Плевен

Флора

По-голямата площ от територията на Северния Джендем е покрита с вековни гори – 930 хектара, а високопланинските пасища са близо 680 хектара. Характерен за тези гори е големият наклон на склона, по който растат. Тук се намира едно от най-големите находища на тис в Парка. Характерни са чистите гори от бук със средна възраст над 150 години в по-ниските части на резервата. В среднопланинския пояс се наблюдават обширни смесени буково-елови гори, а в по-високите части чисти гори от ела.

Установени са над 20 ендемични вида растения, от които 13 български и 7 балкански. Тук се намира единственото находище на урумово плюскавиче, както и локални ендемити – ахтарово и анизово шапиче, широколистна камбанка, необичайно съобщество на видовете сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка.

Фауна

Животинският свят е сравнително богат. Установени са повече от 20 вида бозайници – дива коза, кафява мечка, вълк, благороден елен, сърна и други. Непристъпните скали са убежище за голямо количество птици. Срещат се скален орел, сокол скитник, скалолазка и др.

Между резерват ,,Северен Джендем" и резерват ,,Джендема" съществува естествена връзка. Поради близкото им взаимно разположение между тях протича постоянен преход на животински видове. Тези два резервата опазват най-голямата популация на дива коза в Стара планина.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Северен Джендем




Travel HD - Резерват Северен Джендем / Travel HD - Severen Dzhendem Reserve

HatshepsutTopic starter

Резерват Скакавица


Скакавица е резерват на територията на Национален парк Рила, един от най-малките в България.

Обявен е за резерват с обща площ 70,8 хектара със Заповед No.508 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 28.03.1968 година.

Обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на река Горица. Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина. Площта му е близо 70,8 хектара простира се между 1850 и 2050 м надморска височина и е разположен в северната част на Рила. На територията му се намира най-високия водопад в планината – Скакавица.


Рилска Скакавица или само Скакавица, е името на най-високия водопад в планина Рила. Намира се в Национален парк Рила. Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на връх Кабул, Северозападна Рила. Той се намира на 1950 m надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70 m.

Скакавица е основен туристически обект в областта. Това се дължи на вековните гори от бяла мура, които го заобикалят.

Флора

Най-обширни площи от резервата са заети с горски площи. Скакавица се намира на сравнително голяма надморска височина, което обуславя доброто развитие на иглолистните дървесни видове, като бял и черен бор. От голяма важност са вековните обширни гори от бяла мура, обхващащи по-ниските части на резерват Скакавица. Срещат се голям брой защитени растителни видове – планински божур, български омайник, златиста кандилка, златовръх и други, както и редките видове планинска дилянка, преходна мурава.

Фауна

Въпреки малката територия, която заема Скакавица, в него се опазват голям брой гръбначни животни. От бозайниците най-разпространени са сърна, дива свиня, лисица, вълк и други. Освен това се срещат и видовете глухар, черен кълвач, сокерица, усойница, планинска водна жаба.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Скакавица

https://bg.wikipedia.org/wiki/Водопад Скакавица


Цели на обявяване: Девствени белмурови насаждения.

Предмет на опазване (видове и местообитания): Съгл. Заповед за обявяване / План за управление: Бяла мура (Pinus peuce), смърч (Picea abies), ела (Abies alba), жълта тинтява (Gentiana lutea), български омайник (Geum bulgaricum), златовръх Rhodiola rosae), рилски ревен (Rheum rhaponticum), планински божур (Trolius europaeus), златиста кандилка (Aquilegia aurea), планинска дилянка (Valeriana montana), черна боровинка (Vaccimium myrtillus), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), лисица (Vulpes vulpes), вълк (Canis lupus), сокерица (Nucifraga caryocataktes), балканска завирушка (Prunella colaris), усойница (Vipera berus), смок мишкар (Elaphe longissima), живороден гущер (Lacerta vivipara), планинска водна жаба (Rana temporaria);

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=17



ВОДОПАД СКАКАВИЦА

HatshepsutTopic starter

Природен резерват "Соколата"


Соколата е резерват разположен в южната част на Малашевската планина, България.

Обявен е за резерват с обща площ 219,59 хектара със Заповед No.115 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 18.02.1985 година, с цел опазването на единствената за планината вековна гора от дървесния вид благун.

Разположен е в землището на село Игралище и по склона на долината на река Лебница. Територията на Соколата има сравнително малка площ – 219,59 хектара. Резерватът е разположен върху скална основа образувана от гнайс и гранитогнайс. Почвите са предимно кафяви горски, но на места се срещат и други. Соколата е разположен между 600 и 900 м надморска височина и е един от малкото български резервати, разположени на толкова малка височина. Климатът е преходно средиземноморски и поради малката височина снежна покривка не се задържа за дълго.

Флора

От най-голямо значение за резервата са вековните гори от благун. В миналото те са обхващали цялата Малашевска планина, но средната възраст на горите в планината са сравнително ниски. Горите от благун, които се намират в Соколата често достигат до възраст от над 250 години.

На места се срещат групи или единични дървета от видовете бук и зимен дъб. Характерно за горите в резервата е, че горите от благун са останали чисти и са изградени изцяло от този вид.

Фауна

Въпреки малката територия на резерват Соколата, животинският свят е сравнително богат. От бозайниците се срещат дива свиня, сърна, лисица, вълк и див заек. Птичия свят също е богат. Установени са над 30 вида птици, които гнездят на територията на резервата.


Яребица
Соколата[/url]


В района на Малашевската планина, върху малка площ, се намира единствената запазена и непроменена от човешката дейности вековна високостъблена гора от благун. С цел да се запази това представително съобщество от благун е обявен резерват "Соколата".

Местоположение: Намира се в землището на с. Игралище, общ. Струмяни.

Кратко описание: На площ от 211 ха се опазват вековна първична високостъблена гора от благун и характерната за района на Малашевска планина флора и фауна.Обявен е със заповед № 115 от 18. 02. 1985година на КОПС по предложение на РИОПС – Благоевград. Обявена е и буферна зона към резервата.

Международен природозащитен статус: Предстои включването му в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Режим и статут: Съгласно закона за защитените територии и заповедта за обявяване се забранява: Всякакви дейности, с изключение на: Тяхната охрана; посещение с научна цел; преминаване на хора по маркирани пътеки, вкл. с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и вреем, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

Всякакви дейности нарушаващи самобитния характер на природата. Със заповедта за обявяване в буферната зона се забранява: изгаряне на тревната и храстовата растителност; изграждане на нови сгради, пътища, въжени линии и спортни съоръжения; разкриване на кариери, добив на инертни материали, полезни изкопаеми и др. дейности, с ксоито се нарушава естествения облик на местността или водния и режим; използване на химически препарати за борба с вредителите или за торене на пасищата; ловуване.

Посещения: Осъществяват се с разрешение на МОСВ. Съгласувайте вашите посещения с РИОСВ -Благоевград.

Проблеми и заплахи: Потенциален проблем може да бъде пашата на домашни животни /свине/ и незаконната сеч.

Информация за пътеки за посетители през резерват ,,Соколата":

Според Закона за защитените територии в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаване на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, като пътеките се определят със заповед на министъра на околната среда и водите; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места и количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

В резерват ,,Соколата" са определени пътеки за посетители със Заповед №РД-140/31.01.2004 г.

При преминаване по пътеките е забранено:

отклоняването на посетители и навлизане в резервата;
замърсяване с битови и др. отпадъци;
бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
палене на огън и бивакуване.

https://riosvbl.org/index.php/priroda/savedarial-m/644-rezervat-sok



Резерват Соколата Sokolata Reserve

HatshepsutTopic starter

Рзерват Соколна


Соколна е резерват, част от Национален парк Централен Балкан, България.

Обявен е за резерват с обща площ 1250 хектара със Заповед No.501 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 11.07.1979 година, с цел опазването на ценните представители на растителния и животинския свят.

Намира се в Стара Планина, на територията на Община Павел баня, област Стара Загора между селата Скобелево и Асен. Разположен е на площ от 1250 хектара и обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере.

Флора

На територията на резервата се намира най-голямото тисово насаждение в България. Горите са образувани основно от дъб, габър, мъждрян, явор. В резервата са съхранени много редки или застрашени от изчезване растения като старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс. Смята се, че на територията се срещат над 500 растения, между които са и естествените находища на люляк и хвойна.

Фауна

Най-многобройните представители на животинския свят в резервата са птиците. В резервата могат да бъдат видени над 40 вида птици като от тях три са застрашени от изчезване. Срещат се скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, бухал и улулица.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Соколна



Резерват Соколна е част от Национален Парк Централен Балкан. Обявен е за резерват през 1979 година с цел опазването на ценните представители на растителния и животинския свят. Намира се в Стара планина, на територията на Община Павел Баня, между селата Скобелево и Асен. Площта му е 1250 хектара и обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Теренът тук е сходен с този в Тъжанското ждрело - много стръмни и непроходими склонове, осеяни с отвесни стени и сипеи, най-ярко изразени в местността Пощата. Най-добре резервата може да се разгледа от двете била, преминаващи успоредно над ждрелото. От тях спокойно можем да надникнем в това царство на дивите кози и мечките. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Соколна е една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения като старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Най-многобройните представители на животинския свят в резервата са птиците. В резервата могат да бъдат видени над 40 вида птици като от тях три са застрашени от изчезване. Срещат се скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др. Показателно е, че на тази голяма територия се срещат повече от 600 вида растения. Изключителната красота на резервата се дължи на могъщите отвесни скали, сипеите, горите, потоците, водопадите и обширните високопланински пасища.


На територията на резерват Соколна се намира ,,Хижа Соколна", от която се открита живописна гледка над Тракийската долина и Средна гора. Изходни пунктове за хижата са село Габарево, през местността Барата, като част от този маршрут преминава през резерват "Соколна". Тук движението трябва да става само по маркирания маршрут. Не се разрешава събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни. Хижа Соколна е изходен пункт за хижа Тъжа на запад, както и за хижа Мазалат на изток, през масива Триглав. На юг от Павел баня се разгръща Сърнена Средна гора. Тук могат да се правят преходи през родното село на Чудомир – Турия, до първенеца на този дял връх Братан и хижа Братан до хижа Каваклийка и др.

http://www.hotelmap.bg/Соколна




HatshepsutTopic starter

Резерват Сосковчето


Водопадът ,,Орфей" в резерват ,,Сосковчето", България

Сосковчето е резерват, разположен край град Смолян в Родопите, България.

Обявен е за резерват с обща площ 177.76 хектара със Заповед No.508 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 28 март 1968 година, бр. 76/1968 на Държавен вестник.

Резерват Сосковчето се намира в землището на град Смолян, Община Смолян. Площта на резервата е 177.76 хектара. Резерватът е създаден с цел опазването на запазване на девствения характер на вековна смърчова гора, водопадите, увивната растителност, в която живеят мечки, сърни, елени и други.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Сосковчето


Резерватът ,,Сосковчето" - парченце от рая в сърцето на Родопите


Най-доброто убежище от летните жеги в района на родопския град Смолян е резерватът ,,Сосковчето", който се отличава с удивителното си многообразие от флора и фауна. Но туристите идват тук най-вече заради зеленината и една от най-красивите екопътеки в България, известна като ,,Каньонът на водопадите".

Маршрутът преминава през поредица от водни каскади и е обособен с дървени мостчета, стълби и беседки, които са скрити под сянката на смърчови дървета. Екопътеката пресича целия резерват ,,Сосковчето", като отвежда туристите до най-съкровените му кътчета, разкривайки спиращи дъха пейзажи. Естествено, най-зрелищни са 46-те водопада на резервата. Най-внушителният е с височина над 70 м. Наречен е Орфей заради асоциацията, която се прави между стичащите се по скалата водни струйки и струните на легендарната Орфеева лира.


https://bnr.bg/post/101328525


Лятно пътешествие в Родопите из резервата ,,Сосковчето"

Казват, че за разходка в планината най-хубавото време е през август, особено когато искаме да се скрием от жегите и нажежения градски бетон. Естествено, за заклетите туристи, всеки сезон е подходящ и нито дъждовете или пък дълбоките преспи могат да ги спрат. В планината времето се подчинява единствено на сезоните, далеч от човешките представи и измерения. Там, във висините, забравяш за всякакви житейски грижи, за да се събудиш в друг свят, сред звуците и картините на природата.


А такива места в България все още съществуват, въпреки суетата и преходните закони, определящи битието ни. Най-често това са недостъпни кътчета в планините, където независимият дух на българската природа съхранява застрашени от изчезване животински и растителни видове. Сред тях е резерватът ,,Сосковчето", на запад от Смолян – най-големият град в Средните Родопи, на около 240 км от София.


В защитената територия, която обхваща близо 175 ха, можете да видите нежното орфеево цвете - безсмъртниче или силивряк, както и родопския крем, който цъфти през август. А ако не сте виждали на живо саламандър, там е мястото. Вероятността да зърнете глухар, дива коза, сърна и мечка също е много голяма. Затова не подминавайте с насмешка табелата, която дава напътствия как да се държите, ако внезапно насреща ви се появи мечка. Преди изграждането на екопътеката "Каньонът на водопадите" резерватът бил недостъпен за човешки крак. Сега обаче целият горски свят на резервата е достояние за любителите на дивата природа.


Маршрутът за разходка из парка е строго обозначен с табели и специална маркировка и започва в местността Арнаутското, по пътя Смолян – с. Мугла, в района на Крива река. Той не е от най-лесните, особено за хора, които не са свикнали да се катерят по стръмните пътеки и продължава близо четири часа. Пътеката с денивелация около 700 м се извива през самия каньон на река Сосковчански дол, между вулканични риолитни скали, наречени от местните хора Редените камъни.

Устояли на постоянното въздействие на водата, постепенно те образували живописни падове на реката, дали по-късно наименованието на екопътеката в резервата – Каньон на водопадите. Тя следва течението на реката, за да могат да бъдат наблюдавани красивите водни струи, спускащи се по скалните прагове.

В района са преброени около 46 водопада, от които могат да бъдат видени едва 10. Най-живописни и буйни са при пълноводието на реката през пролетта, когато снеговете са се разтопили. Имената на по-внушителните водопади, покрай, които преминава екопътеката, са означени с табели. Първият от тях е "Ропката", заради водата, която е издълбала дупка в скалата, където той пада. Следват "Казаните", където планинската вода сякаш се спуска в дълбоки съдове, а по-нагоре по пътеката я виждаме как извира на тласъци през "Сърцето". Издигайки поглед, забелязваме малките тераси на "Каскадите".


Най-големият от водопадите спуска струите си от 68 м. височина и носи името на тракийския певец Орфей, който според легендите живял в мистичната Родопа планина. Благодарение на дървените мостчета, по които маршрутът преминава ту на единия, ту на другия бряг на буйната река нагоре към "Камен улей", туристите могат да видят и заснемат красивата водна феерия от всички ъгли.


По-стръмните места са обезопасени с парапети и въжета, а за улеснение са поставени и табели, които насочват към трите панорамни площадки с красиви изгледи към околностите на местността.


Най-красивата от тях се намира на най-високата точка на маршрута на 1800 м. надморска височина. При ясно време гледката, която се открива от панорамната площадка към нежните форми на Родопите, е невероятната, а погледът се простира чак до съседна Гърция.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100861605/latno-pateshestvie-v-rodopite-iz-rezervata-soskovcheto



Резерват "Сосковчето" през Март

HatshepsutTopic starter

Резерват ,,Средока"


Средока е резерват в природен парк Странджа, България.

Обявен е за резерват с обща площ 607,8 хектара със Заповед No.75 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 18 януари 1989 година, с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от червената книга.

Разположен е на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово, на север граничи с река Айдере.

Горите са съставени най-вече от бук, дъб, благун и източен горун.

В резервата се срещат ендемитите - лъжника, червена пираканта (Piracantha coccinea), лавровишня (Laurocerasus officinalis) и чашковидна звъника (Hypericum calycinum).

Други редки растения в резервата са понтийско бясно дърво (Daphne pontica), колхидска боровинка (Vaccinium arctostaphylus), колхидски джел (Ilex colchica) и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Sredoka


Цели на обявяване: Характерни за планина Странджа горски екосистеми

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=50


Резерват Средока – изключително живописен, с богата фауна


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Резерват ,,Средока" е разположен на 3 км от гр. Малко Търново, по посока с. Стоилово. Обхваща десния северен склон на долно¬то течение на р. Мечи дол (Айдере) при вливането и в р. Велека. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади.
Обявен е през 1989г. Неговата буферна зона е прекатегоризирана в защитена местност ,,Градев Средок" и обхваща територитория с площ около 160 ха около резервата.

ФЛОРА

Голяма част от територията на резервата е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от, източен горун и бла¬гун и източен бук, някои на възраст 140 години. Средна¬та възраст на горските съобщества в резервата е около 80 години. От вечнозелените реликти, харак¬терни за Странджа, са разпространени червената пираканта,  лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консерва¬ционна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел, в който отделни екземпляри достигат до 6 m височина и 10 сm в диаметър. Други характерни представи¬тели на южноевксинската флора в резервата са пролетно ботурче, източен лопох, безстъблена иг¬лика, форскалеева какула, мушмула и др. Резерват ,,Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.
Флората има преходен характер между европейската и медитеранската - 17 вида са с природозащитен статут, 13 са включени в Чер¬вената книга на България. В ре¬зервата се опазват 3 балкански ендемита и 25 реликтни вида висши растения. Всичко това оп¬ределя високата консервационна стойност на резерватната те¬ритория в регионален и национа¬лен мащаб.

ФАУНА

В резерват ,,Средока" и защитена местност "Гра¬дев Средок" са установени около 258 животински вида, от които 118 вида безгръбначни животни, 4 вида риби, 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 68 вида птици и 28 вида бозайници, от които 15 вида прилепи.
Два от установените в резервата видове риби са ендемични за Балканския полуос¬тров и за района - странджанската лешанка и приморската кротушка.
Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрият смок и южни¬ят гребенест тритон.
Орнитофауната в ре¬зерват ,,Средока" е по-разнообразна в сравнение с другите резервати в Стран¬джа, защото тук има по-голя¬моразнообразие от местооби¬тания, както горски, така и открити пространства с хра¬сти, а също и крайречни гори. Девет вида са включени в Червената книга на България, полубеловрата¬та мухоловка е част от световния Червен списък в категория "почти за¬страшен". С най-голяма консервационна тежест сивия и южен белогръб кълвач.
Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня, дива котка, белка, златка, вълк и др.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

На територията на резервата са обособе¬ни три пътеки за по¬сетители, по които е разрешено преминава¬нето. Те са маркирани със зна¬ци и информационни табели. При преминаване по пътеките се забранява отклоняването на посетители и навлизане в ре¬зервата, замърсяване с битови и други отпадъци, бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове, убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или други начин на увреждане на екземпляри от живо¬тински видове, палене на огън и бивакуване.

https://www.flagman.bg/article/81599


Странджанският резерват ,,Средока" стана на 33 години

Преди 33 години на 18 януари 1989 г. е създаден странджанският резерват ,,Средока" (607,8 ха). Той е разположен върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Обявен е с цел запазване на обширните вековни букови гори и находища на редки, защитени растителни видове.



От реликтните за Странджа видове тук се срещат червената пираканта и лавровишнята. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.



"Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища. Особено впечатлителни са обширните находища на калуна.



В резервата е разрешено извършването на научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

От откритите места в резервата има прекрасни гледки към меките извивки на възвишенията на Странджа планина.

https://www.desant.net/show-news/51941


Нови пътеки за посетители се откриват в резерват ,,Средока" в Странджа


Министърът на околната среда и водите Асен Личев издаде заповед за определяне на нови пътеки за посетители в резерват ,,Средока". Той е на територията на Природен парк ,,Странджа" и е разположен в землището на Малко Търново и с. Стоилово (общ. Малко Търново).

Пътеките ще бъдат маркирани от РИОСВ – Бургас с указателни и информационни знаци и табели на терен. С тях ще се осигури връзка между населените места в района и важни забележителности в резервата, като същевременно се гарантира и опазването на ценното природно наследство в него. Част от пътеките дават достъп и до светилището на Света Марина, което също е в Странджа планина и е обект на голям интерес от посетители.

Резерват ,,Средока" е разположен върху стръмните северни склонове по долното течение на река Мечи дол. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади. Резерватът е обявен с цел запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Голяма част от защитената територия е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от източен бук, източен горун и благун. От вечнозелените реликти са разпространени червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консервационна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел. Установени са голям брой висши растения, някои от които са защитени.

https://www.moew.government.bg/bg/novi-puteki-za-posetiteli-se-otkrivat-v-rezervat-sredoka-v-strandja/