• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Организираната престъпност в България

Started by Hatshepsut, 07 October 2021, 14:56:31

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] престъпност

HatshepsutTopic starter

От "мутренския период" към "белите якички": как изглежда организираната престъпност в България днес?


Организираната престъпност в България се е преориентирала към търсене на приходи от привидно законни дейности, като кандидатстване за европейско финансиране, например. Трайна тенденция е също незаконната дейност да остава скрита зад чист бизнес, което е особено видно при търговията с нелегални горива, организираните ДДС измами и нелегалния дърводобив.

Това са сред основните изводи в третия доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от поредицата "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България", представен тази седмица.

"Мутренският период остана някъде назад в годините. [...] Тенденцията е все повече престъпността на "белите якички" да нанася много по-големи щети от класическите организирани престъпни пазари, като наркотици, проституция, контрабанда. Има един вид адаптация на организираната престъпност. Това, което се наблюдава напоследък е че все по-често тази престъпност се крие зад законен бизнес", коментира пред БНР Атанас Русев от неправителствената организация.

Друго основно заключение на ЦИД е че българските криминални мрежи трайно са се преориентирали от познатите в миналото форми на насилие към "корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използват в публичната администрация". Докладът разглежда десет основни нелегални дейности, генериращи най-големи приходи за подземния свят през 2018 г.

Измами с евросредства

Европейското финансиране се превръща в един от големите източници на приходи за новите форми на организирана престъпност. Конкретният размер на щетите за ЕС и България обаче трудно би могъл да бъде изчислен, защото "множество нередности не са докладвани, не могат да бъдат доказани и никога не биват установявани", уточняват авторите на доклада.

"Значителният обхват на европейските средства, възлизащ на 144,7 млрд. евро бюджет за плащания и 160,1 млрд. евро поети задължения в рамките на ЕС и предполагаемите огромни щети от злоупотреби, обуславят нуждата от систематичен анализ на явлението", се казва в документа.



Обществените поръчки са най-разпространената форма за кандидатстване за еврофинансиране, като през миналата година 12.8% от всички фирми в България са участвали в такива процедури. В строителството например делът на кандидатстващите фирми достига 40 на сто. Следващата по популярност форма са проектните предложения, изготвяни от 3.6% от всички фирми, основно в строителството и промишлеността.

Най-много нередности за периода 2014-2020 г. са докладвани по Програмата за развитие на селските райони, но нанесените щети са значително по-малко от тези по други програми, въпреки значително по-малкия брой сигнали.

"По оперативна програма "Околна среда" са установени едва три нередности, но техните щети възлизат на 2,4 млн. евро. Подобен е случаят и с ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", където четири нередности са довели до финансови загуби от 3,5 млн. евро."

Нелегален дърводобив

Другият пазар, изследван за пръв път от ЦИД е нелегалният дърводобив. Щетите за бюджета от него експертите изчисляват на между 50 и 150 млн. лева годишно, а обемът на незаконно добитата дървесина – на между 1 млн. и 2,7 млн. куб. метра.

"Подобен размер показва, че тази престъпна дейност е една от високорисковите за страната, с оглед свиването на големите стари престъпни пазари като този на тютюневите изделия, кражбите на МПС, организираните ДДС измами и др. Освен финансови щети, незаконният дърводобив създава социални последици като ендемична корупция и нанася значителни екологични щети, особено в няколко области на страната."

Търговия с нелегални горива

Данните за размера на този пазар са индиректни, тъй като нерегистрираното гориво изключително трудно се идентифицира. Например, в случаи, при които горивото е с нормално качество, различаването на законно от незаконно гориво е практически невъзможно, се казва в доклада на центъра.

"За разлика от нарушенията при другите две основни групи акцизни стоки – тютюневите изделия и алкохолните продукти, при нелегалната търговия с горива институциите могат да разследват единствено по документи. В резултат заловените количества незаконни горива са под 0,01% от всички легално търгувани количества. Така например през 2018 г., заловените незаконни горива са 294 хил. литра при около 4.5 млрд. литра нефтопродукти."

Приблизителната средна оценка на загубите за бюджета от незаконната търговия с горива през 2018 г. се изчислява на между 500 и 700 млн. лева, колкото е и през предишната година. Основание за тази оценка е лекият ръст от 1.9% в приходите от акцизи през 2018 г. спрямо 2017 г., при лек спад на потреблението на горива според представителните социологически проучвания, отбелязват авторите на доклада.

Незаконни цигари

Традиционно един от най-големите престъпни пазари в България и през 2018 г. остават произовдството и търговията на нелегални цигари. ЦИД ценява годишния му размер на между 0.5% и 1% от БВП на страната. Данните от изследванията на празните опаковки все пак показва спад на потреблението на незаконни цигари през миналата година. Успоредно с това службите отчитат все повече заловени количества.

"В Хасково, Свиленград и Димитровград се наблюдават най-високите нива на незаконен пазар (над два пъти средното за страната), докато в Пазарджик и Кюстендил се наблюдава съществен спад спрямо нивата от 2017 г.", се казва в доклада на неправителствената организация.



От посочените статистически данни става ясно, че през минлата година са отчетени 739 млн. къса нелегално продадени цигари при заловени 50,7 млн. къса. Сравнено с предходната година се забелязва спад – тогава нелегално са произведени 1,3 млрд. къса цигари, 57 млн. са заловени. За последните десет години, общите загуби от акцизи и ДДС, неизплатени към хазната, изчислени на базата на изследвания на празните опаковки, се равняват на 4,6 млрд. лв.

Каналджийство

Най-сериозен спад през последните години регистрира каналджийството, след като бума през 2014 и 2015 г., причинен от подсилването на гръцките граници, което увеличи миграционния натиск по българо-турската граница.

"Миграционната криза в България приключва с подписването на споразумението между Турция и ЕС през 2016 г., след което броят на незаконно пристигналите в ЕС, а и на случаите на каналджийство, намаляват значително", припонят от ЦИД.

Експертите от организацията цитират данни на Европейската комисия (ЕК), според които през миналата година на външните граници на ЕС са регистрирани около 150 000 незаконно пристигнали лица – 25% по-малко в сравнение с 2017 г. и 90% спад в сравнение с пиковата 2015 г.

Задържаните на влизане в България незаконни мигранти през 2018 г. са 689-има – с 7,3% по-малко от предишната година и с цели 93,7% по-малко в сравнение с 2015 г. Спад е регистриран и на изхода от страната ни – задържани са 634-има души – близо 74% по-малко в сравнение с 2017 г. и близо 95% спрямо 2015 г.

Трафик на хора

По отношение на трафика на хора Центърът за изследване на демокрацията отбелязва, че се заяпазва тенденцията за все по-рядко използване на физическо насилие над жертвите. Като причина за това е посочен засиленият натиск от европейските и българските служби и съдебни органи и по-интензивното международно сътрудничество срещу тези групи.

"Конкретни социални и демографски промени също допринасят за понижаването на броя лица, уязвими към трафик на хора. Сред тях са спадът в раждаемостта след 1990 г., миграцията към големите градове и почти двойното нарастване на доходите в годините след присъединяването към ЕС, дори и в малките градове и селските райони."

Най-засегнати от тази престъпна дейност закономерно остават най-бедните райони на страната – Монтана, Видин, Враца, Сливен, Пазарджик и Плевен, като жертвите са предимно сред ромското население.



"В Сливенския регион има засилен трафик с цел сексуална експлоатация, а в Югозападния регион – трафик на бременни с цел продажба на новороденото. Вътрешният трафик е почти напълно обвързан с предоставянето на секс услуги, като в повечето случаи става дума за доброволно участие и симбиоза между извършителя и жертвата."

Годишните приходи на трафикантите се изчисляват на между 180 хил. и 300 хил. евро, а тези на момичетата, извеждани извън България с цел секс услуги – на между 3000 и 7000 евро месечно. При трафик с цел продажба на бебета майките получават максимум 2 000 евро, докато посредниците вземат от около 10 хил. до 15 хил. евро.

Телефонни измами

При телефонните измами се отчита лек спад през миналата година, като се очаква още по-голям през тази благодарение на голяма успешна акция в Горна Оряховица. Друга причина за намаляването на тези деяния е успешното сътрудничество с операторa "Виваком", довело до силно ограничаване на опитите за измама (според данни от оператора, обажданията с профил на опити за телефонни измами са намалели от около 80 000 през февруари до 1500 през април тази година.

"Липсва официална статистика за обема на приходите от телефонни измами. Според интервюираните криминалисти обемът на щетите за 2018 г. е около 8.4 млн. лева, което е малко над нивото за 2017 г. В изследване на Прокуратурата от 2016 г. се посочва постепенно нарастване на сумите от около 2,4 млн. през 2012 г., до 6.7 млн. лева през 2015 г."

Киберпрестъпления

Кибератаките към българския бизнес бележат стабилен ръст през последните няколко години. Изследванията сочат, че през 2018 г. около 30% от фирмите са били жертва на киберпрестъпление, което е с 6% повече от 2016 г. и с 20% повече сравнено с 2015 г., отчитат от ЦИД.

Според данни от национално представително проучване сред бизнеса за 2018 г., най-често срещаните инциденти сред бизнеса се свързват със заразяване с вирус, което е засегнало около 7% от жертвите на кибератаки.

Разпространение на наркотици

Международният трафик на хероин, минаващ през България, продължава основно да използва т.нар. Балкански път, се казва в доклада. Най-много количества от този наркотик минават през трасетата към Румъния и Сърбия, а една трета – през Гърция.

"Преустановяването на санкциите за Иран през 2016 г. и повишеният стокооборот в резултат на това съвпада със значителен ръст на производството на опиум в Афганистан през 2016 и 2017 г. Комбинацията от тези фактори допринася за нарастване на интензитета и обема на трафика на хероин през българо-турската граница в този период. Въпреки по-слабата реколта на макови насаждения в Афганистан, през 2018 г. се запазва броят разкривания на хероин от Агенция "Митници" и се увеличава количеството спрямо 2017 г."



През последните 6-7 години кокаинът, идващ в България, се трафикира основно по въздух или по море, включително и с яхти. Увеличава се българското участие в международния трафик, основно в като организатори на "мулета".

"Продължава и традиционният трафик на синтетични наркотици, произведени в Западна и Централна Европа (Холандия, Белгия и Чехия) – екстази, амфетамини, метамфетамини – по посока Близкия изток. През последните години регистрираният трансграничен трафик на екстази през България е от Белгия и Холандия в посока Турция и Близкия изток, осъществяван главно от етнически турци с холандско и белгийско гражданство."

Организирани ДДС измами

Последните данни за България за потенциалните загуби от несъбрано ДДС са за 2017 г. и се оценяват на 1,22 млрд. лева, които спрямо 2014 г. представляват спад от 42,5%, отбелязват от ЦИД.

"Според предварителни индиректни оценки, максималните загуби от организирани ДДС измами са между 190 и 230 млн. лева, а минималните – между 150 и 170 млн. лева. Основният проблем при тези оценки е използването на изчисления на НАП върху всички регистрирани липси, които се разглеждат от 2013 – 2014 г. насам. В посочения период щетите от организирани ДДС измами са оценени на 380-480 млн. лева. Този подход е изключително надежден и точен, но изисква много големи ресурси."

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30309716.html

HatshepsutTopic starter

България на 10 място в Европа по организирана престъпност

България е на 70-то място в света от 193 страни и на 10-то сред 44 страни в Европа според Глобалния индекс за организирана престъпност (Global Organized Crime Index). Страната ни е на 7-мо място от 17 държави в Централна и Източна Европа, предава БГНЕС. Докладът е финансиран от Държавния департамент на САЩ.

ТРАФИК НА ХОРА

България е източник на трафик на хора, които са отвеждани и експлоатирани в Западна Европа. На пазара функционират няколко вида престъпни структури, всяка от които има специфичен начин на действие, но нито една не притежава монопол. Съществува и местно търсене на жертви за трафик на хора, предимно в по-големите градове и курорти в България. Интернет играе голяма роля във фрагментираната природа на пазара, тъй като позволява на отделни лица да се захващат свободно със секс търговията. Докато престъпните структури сега работят с договори и упражняват контрол над жертвите си чрез пазарни механизми, онези, които са прехвърлени в Западна и Северна Европа, за да работят като просяци, все още са наказани и изпитват значителна степен на жестокост, ако не спазват дневните си квоти. От началото на пандемията COVID-19 много жертви на трафик с цел сексуална експлоатация са се завърнали у дома в България.

Като цяло българските мрежи за контрабанда на хора осигуряват транзитна логистика за контрабандата на мигранти от Турция за Сърбия или Румъния. Някои добре организирани групи обаче могат също да прекарват хора по целия път до предвидените им дестинации. Повечето групи за контрабанда на хора имат организатор чужденец - някой, който е базиран на друго място и набира мигранти. Корупцията е важен фактор в контрабандата на хора, като граничните служители улесняват пазара и организират канали за контрабанда.

След пика на мигрантската криза през 2015 г. потоците са намалели, а пазарът е намалял значително. Той обаче все още оказва влияние върху общностите до българските граници с Гърция, Румъния и Сърбия, както и в София, която е транзитен пункт за контрабандистите. Като се има предвид, че България е важна част от балканския маршрут, значително увеличение на пазара не бива да се изключва, ако последват нови вълни с нередовни мигранти.

ТЪРГОВИЯ

Въпреки че трафикът на оръжие не е обширен, България е важна транзитна страна за газовите пистолети, произведени в Турция, пренасяни в Западна Европа, където те се превръщат в оръжия с боеприпаси. Това посочва докладът в частта му за престъпността в търговията.

Информацията предполага, че работниците в съоръженията за производство на оръжие контрабандно продават на местния пазар оръжие или части. В много по-ограничена степен България е страна източник на трафик на огнестрелно оръжие, най-вече в Гърция. Сивият пазар генерира голяма част от печалбата от трафика на оръжия. Тя включва посредници, които, използвайки фалшифицирани сертификати за крайни потребители, продават оръжия на терористични организации и милиции. Секторът за производство на оръжия е предразположен към корупция поради икономическата зависимост на някои градове от производството на оръжия. Много е вероятно служителите на ниско и средно равнище на граничните контролно-пропускателни пунктове, особено на турската граница, да получават подкупи за улесняване на трафика на оръжие.

ОКОЛНА СРЕДА

В частта на престъпността в околната среда се изтъква, че широко разпространената корупция в горския сектор в България дава възможност за значителен пазар на незаконна сеч. Законни иначе компании участват в незаконна сеч, използвайки корупция или измама, за да избегнат регулирането. Има случаи, когато държавни служители са част от организираните мрежи, които незаконно добиват дървен материал, и има твърдения за връзки между големи политически партии и т. нар. дървена мафия. Интересите на частния бизнес също допринасят за незаконната дърводобивна индустрия - цели гори са незаконно изсечени, за да се направи място за изграждането на курорти и тяхната инфраструктура. Престъпленията от фауната са много по-малки. Бракониерството се среща в България, но то е необичайно и с малък мащаб, свързано е с отделни лица, а не с организирана престъпност.

Загриженост поражда незаконната търговия с хайвер и свръхексплоатация на есетри. Само няколко държави, включително България, имат жизнеспособни популации от див хайвер, а българските ферми за есетра са известни с това, че използват уловена дива есетра и продават хайвера чрез измами и фалшифициране.

Пазарът на престъпления с невъзобновяеми ресурси е значителен. Трафикът на петрол е особено забележим в България, като оценките за нелегални продажби на петрол представляват 20-40% дял от общия пазар. Проблем са и незаконните продажби на дизелово гориво. Има и незаконен добив на въглища, но той е малък, извършван от групи от двама до трима души, които добиват гориво за отопление.

НАРКОТИЦИ

България е важна транзитна държава за пазара на хероин, като местните мрежи участват най-вече в логистиката. Съобщава се, че около 20% от хероина, пътуващ през Балканите, преминава през страната, въпреки че тази цифра вероятно е намаляла след блокирането заради COVID-19. По-голямата част от хероина е за Западна Европа и идва от Турция. Местното търсене представлява малка част от реализираните печалби. Хероинът е предпочитаният наркотик на маргинализираните, особено на ромската общност, за които се твърди, че са замесени в трафик на малки количества хероин от Турция и разпространението му в България. Корупцията е важен елемент от трафика на хероин, но все пак има ниски нива на насилие на наркопазара като цяло. Въпреки че в миналото Сърбия беше основна входна точка за кокаин, последните доклади твърдят, че потоците са се изместили към Румъния и България. Последната е преди всичко транзитна страна, но има малък пазар в по-големите градове и курорти. Българските престъпни мрежи традиционно играят логистична роля в трафика на кокаин, като успешно улесняват мащабните операции от Южна Америка до Западна Европа. Сега обаче те все повече организират свои собствени операции и набират ,,мулета", за да търгуват с кокаин директно до техните дестинационни пазари.

България е основно транзитна страна за незаконния пазар на канабис, който се разраства значително от 2018 г. Престъпни мрежи участват в логистиката на трафика на канабис от Албания до Турция, Сърбия и Румъния. Напоследък нарастващите количества канабис, отглеждан в България, се изнасят за Турция и Гърция. Канабисът е най-разпространеният наркотик в страната и търсенето е широко разпространено, което накара организираните престъпни групи да навлязат на пазара. Най -вероятно корупцията играе важна роля в трафика на канабис, като контролно-пропускателните пунктове на македонската, румънската и турската граница са най-уязвими. Потреблението на синтетични наркотици също се увеличава в България. Групи от Софийска област са се утвърдили като производители на амфетамини, докато групи в югоизточната част на страната са специализирани в производството на метамфетамин. Полицейските доклади показват увеличаване на куриерските доставки на синтетични наркотици, закупени онлайн. Прекурсорите също преминават през или са предназначени за България, докато синтетичните наркотици, пристигащи от Холандия, Белгия и Чехия, се пренасят през България за Турция, Близкия изток и Северна Африка. Съобщава се, че чуждестранни престъпници, предимно от турски произход и базирани в Западна Европа, организират тези потоци.

КРИМИНАЛНИ ФИГУРИ

Политическите фигури на високо равнище са замесени в множество незаконни дейности - от незаконна сеч до контрабанда на наркотици и цигари. Твърди се, че има две групи, които са дълбоко вкоренени в най-високите етажи на правителството и си сътрудничат помежду си. Влиянието на вградените в държавата участници се простира от българското правителство до съдебната му система, което им позволява почти пълен контрол над държавния апарат. В по-голямата си част държавните участници улесняват престъпните пазари, като осигуряват защита. Има редица договори за обществени поръчки, възложени на конкретни компании, които не спазват правилните протоколи, а служители от най-високите политически нива търгуват с влияние. Влиянието на традиционната мафия намалява, тъй като повечето групи са разпуснати. Онези, които остават, са създали легитимен бизнес и са установили своето влияние в легалната икономика и политика, но все още участват и в престъпни операции, преди всичко изнудване и трафик на наркотици. Редица престъпни мрежи, различни по структура и размер, работят на почти всички традиционни престъпни пазари и също се занимават с кражби на превозни средства, теглене на заеми и телефонни измами. Те са насочени към по-големите градове и курорти на България, но могат да бъдат базирани и в нейните по-малки общини и гранични региони. Тези престъпни мрежи сега са по-малко насилствени спрямо жертвите на трафик, с изключение на принудителната просия. Пазарите на наркотици също са относително незасегнати от насилието, като рядко се използва сила. Престъпните мрежи си сътрудничат тясно както с вградени в държавата, така и с чуждестранни престъпни участници (албанци, турци, латиноамериканци и италианци, които действат в собствените си държави). Чуждестранни престъпници рядко оперират в самата държава, с изключение на афганистанските мрежи за контрабанда на хора, които извършват бизнеса си в България, но се контролират от Афганистан.

ЛИДЕРСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Българският политически елит постави борбата с организираната престъпност на челно място в дневния ред и се похвали с успехи в тази област. Основните притеснения на международната общност произтичат от проблеми на корупцията и върховенството на закона. Като цяло има политическа воля за справяне с всички основни форми на организирана престъпност, въпреки че реакцията в борбата срещу престъпността и корупцията е слаба. Корупцията е широко разпространена и общественото доверие в институциите е ниско. По-специално, престъпността и влиянието й заплашват демократичния процес, като купуването на изборни гласове е обичайна практика. Има антикорупционен орган, но той не е нито ефективен, нито независим. Прозрачността се е подобрила значително, като сега институциите публикуват годишни доклади и статистически данни за дейността си, но все още съществуват недостатъци. Основните въпроси са публичната отчетност, контролът над прокуратурата и трудният достъп до обществена информация.

България е страна в повечето международни договори и конвенции, свързани с организираната престъпност. Като цяло страната се придържа към всички съответни механизми, но е критикувана за липсата на съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията. България е член и е активен сътрудник на редица регионални и глобални инициативи за борба срещу тероризма и организираната престъпност и има редица успешни международни операции в тази област. Въпреки че законите адекватно отчитат заплахите от организираната престъпност, няма национална стратегия за борба срещу нея. Вместо това, политиките обикновено се разработват по ad-hoc начин, под формата на мерки срещу различни видове организирана престъпност, а присъдите за определени престъпления са слаби. Постигнат е напредък в реформите за борба с корупцията, но липсва подходящо прилагане.


ПРАВОСЪДИЕ И СИГУРНОСТ

В частта за правосъдната система докладът припомня, че България има специализиран съд, който има за задача да ръководи главно изслушванията, свързани с организираната престъпност, както и специализирано звено за борба с организираната престъпност в съдебната система, също и специализираната прокуратура, но има опасения относно независимостта на последната. Корупцията в съдебната система продължава да пречи на работата й, а процесът по наказателно правосъдие остава остарял и бавен, което затруднява преследването. Затворническата система беше критикувана за пренаселеност, малтретиране на затворници, лоши материални условия и неадекватни здравни грижи. Според съобщенията тези въпроси се решават. Съществуват специализирани звена за правоприлагане, натоварени с борбата с организираната престъпност, но е трудно да се оцени тяхната ефективност. Основните фактори, които намаляват успеха им, са свързани с липсата на политическа воля за справяне с определени форми на организирана престъпност. Корупцията в правоприлагащите органи, включително митническата и граничната полиция, е проблематична. Границите на България са под непрекъснат натиск от незаконни потоци, влошени от трудно контролируемия терен и стратегическото положение на страната по Балканския маршрут. Въпреки тези проблеми, капацитетът на България да контролира и защитава границите си значително се подобри през последните години и сега е наравно с най-добрите практики.

Въпреки че българското правителство е поставило акцент върху разработването на адекватно законодателство за борба с прането на пари (ПОД), което е в съответствие с разпоредбите на ЕС, практическото прилагане е слабо (въпреки че има звено за финансови престъпления) и разследванията за пране на пари са рядкост. Това се казва в частта за икономическа и финансова среда

ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА СРЕДА

Икономическата регулаторна среда в България се подобри бавно през годините, до голяма степен поради нарастващия брой електронни услуги и произтичащия от това електронен обмен на данни между институциите. Въпреки това резултатите са незначителни в сравнение с милиардите, които са похарчени за електронно управление. Капацитетът на държавата да гарантира, че законните предприятия могат да работят без намеса от престъпни групировки, се подобри, но все още има субекти и държавни участници, които могат да изнудват и присвояват бизнеса с помощта на съдебната власт и Националната агенция за приходите. Корупцията, липсата на политическа независимост и неефективните административни процеси в други ключови регулаторни органи също допринасят за създаването на среда, която е благоприятна за организираната престъпност. Престъпните групи не участват пряко в регулирането на икономическия пазар, те обаче оказват влияние върху органите, отговорни за регулирането.

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Правителството има създадена рамка за предоставяне на подслон и подкрепа на жертвите на трафик, докато държавните и недържавните институции действат срещу зависимостите от наркотици. Съществува законодателство, което регулира подкрепата и защитата на свидетели, но измененията, направени през 2018 г., допринесоха за непрозрачността на бюрото за защита на свидетелите, което попада под надзора на главния прокурор, който използва организацията като частна армия, а не съгласно нейното предназначение. Следователно свидетелите на корупция и организирана престъпност се страхуват от сътрудничество с властите. Има стратегии за превенция, които обхващат общата и организираната престъпност, но те не са толкова ефективни, колкото се предполагаше първоначално, а културата на превенция на престъпността все още е слаба.

Докато неправителствените организации и гражданите официално се възприемат като неразделна част от усилията на държавата за борба срещу престъпността, правителството не е много отворено за критика. Организациите на гражданското общество правят всичко възможно да подобрят положението в страната, но държавата не се ангажира изцяло с насърчаването на тяхната независимост. Корупцията и тайните споразумения между политици и медии са широко разпространени в България, но има и независими медии. Те често са обект на клеветнически кампании и техните журналисти са претърпели физически атаки срещу себе си и собствеността си.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/bylgarija-na-10-mjasto-v-evropa-po-organizirana-prestypnost-284486

HatshepsutTopic starter

Организираната престъпност в България


HatshepsutTopic starter

Оценка на заплахите от организирана престъпност в България - 27 октомври 2020 г.

За да обобщи публично резултатите от проведената през 2020 г. Оценка на заплахите от организирана престъпност в България, Центърът за изследване на демокрацията покани представители на компетентните институции в лицето на МВР, ПРБ и НАП, както и представителите на медиите на онлайн събитие, по време на което бяха обсъдени различни акценти от изследването. Оценката се извършва за трета поредна година и разглежда актуалното състояние, обема и структурите на различни криминални пазари в България, както и тенденциите в развитието им.





От нашата Download-секция може да свалите "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България 2020":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6006

HatshepsutTopic starter

Златната граница: Капитан Андреево - Филмът

Как едно престъпление се е случвало всеки ден в продължение на години? Защо не са вярвали, че някой ще посмее да го спре? Цената, която сме плащали за него, е здравето на всички българи.

Една история за корупцията, която убива.

Филмът разказва за схемата на най-голямата сухопътна граница в Европа, където частна фирма се е настанила в продължение на 10 години и осъществява фиктивен санитарен контрол. По този начин до българската трапеза абсолютно контролирано са достигали тонове отровна храна.

Цялата история, разказана от първо лице, от хората, разкрили корупционната схема, превърнала се в символ на завладяната от мафията държава.

Филмът нямаше да бъде възможен без работата на българските журналисти, посветили живота си на търсенето на истината.


Similar topics (3)

Powered by EzPortal