• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Астрономия

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:50:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Невидимите спътници и пръстените на Земята


Опити за откриване на "допълнителни" луни на нашата планета са правени преди усвояването на Космоса от човека – през XIX век и през първата половина на XX век.

Спътникът на Пети

Френският астроном Фредерик Пети, директор на обсерваторията в Тулуза, до края на дните си бил убеден, че Земята, освен Луната, има и други естествени спътници. Всички те, според Пети, са болиди. Най-голяма известност получават докладите на астронома за болид, който той наблюдава през 1846 г. Пети се позовава и на наблюденията на други учени и заключава, че болидът се върти около нашата планета по елиптична орбита с период от 2 часа 45 минути, апогей 3570 км и перигей 11,4 км. Но резултатите от неговите изследвания са опровергани от Юрбен Льоверие през 1851 г., а след това и от научната общност като цяло.

Спътниците на Валтемат

Междувременно още през 1898 г. друг учен, д-р Георг Валтемат от Хамбург, обявява откриването на цяла система от малки спътници на Земята. Един от тези спътници според астронома се намира на разстояние малко над 1 милион км от нашата планета и има диаметър 700 км, като прави обиколка около Земята за 119 дни. Спътникът не отразява достатъчно светлина и затова рядко се вижда с просто око. Позовавайки се на наблюдения, направени в Гренландия през 1881 г., Валтемат дори заявява, че ,,понякога блести през нощта като Слънцето, но само за около час". Според изчисленията на изследователя през февруари 1898 г. спътникът трябвало да премине през слънчевия диск. На 4 февруари същата година пощенските служители в град Грайфсвалд (Германия) наистина видели тъмен обект, който минавал на фона на Слънцето и заемал една пета от диаметъра му. Всичко щяло да е наред, но в същото време светилото било наблюдавано и от професионалисти – астрономите У. Уинклер от Йена и Иво фон Бенко от Пула. Те не видели нищо на Слънцето освен слънчеви петна. Това обаче не спряло Валтемат в търсенето на спътник на Земята и през юли същата 1898 г. той изпратил съобщение до списание Science за откриването на трети спътник (с диаметър 746 км), който трябвало да се намира на 427 250 км от нашата планета. Списанието коментирало това съобщение: ,,Може би именно този спътник ръководи лудостта."

Лилит

Въпреки това през 1918 г. астрологът Уолтър Горн Олд (Сефариал) заявил, че е "преоткрил" спътника на Валтемат, който той нарекъл Лилит, на името на първата жена на Адам в кабалистичната теория. Подобно на Валтемат, астрологът казвал, че Лилит е "тъмен" спътник, който не може да се види през повечето време, но може да се наблюдава само когато минава пред диска на Слънцето. Според Сефариал спътникът имал приблизително същата маса като Луната. Съображенията, че ако в близост до нашата планета има спътник с подобна маса, то това би предизвикало значителни смущения в движението на Луната, които не се наблюдават, не били отчетени от астролога.

Конспиративна теория

Разбира се, имало и други – още по-фантастични – съобщения за уж открити спътници на Земята. С тяхното търсене дори се свързва една от конспиративните теории, която се ражда в неспокойната глава на американския уфолог Доналд Кийхо (който по-късно става директор на Националния изследователски комитет по въздушни явления). Позовавайки се на някои източници в Пентагона, Кийхо твърди, че през 1953 – 1954 г. в орбитата на Земята уж били открити два спътника на Земята, но изкуствени. По-късно медиите пишат, че спътниците всъщност имат естествена природа. Но през 1959 г. американският астроном Клайд Томбо, който открива Плутон, представя окончателното заключение, че търсенето на каквито и да е спътници в орбитата на Земята не е дало резултат: не са открити обекти, по-ярки от 12-а – 14-а звездна величина.

Пръстените на Земята

Към края на еоценската епоха преди 35 милиона години температурите рязко се понижили и примитивните жители на Земята били принудени да живеят в студено време, продължило 100 000 години. Продължителността на това изпитание и въпросът какво е довело до него отдавна озадачават експертите. Били издигнати различни теории, за да го обяснят – от вариации в слънчевата светлина до промени в наклона на земната ос. В началото на XXI век двама учени предлагат нова идея: възможността нашата планета някога да е била обградена от огромен пръстен, подобен на пръстените на Сатурн, създаден от удар от астероид. Това не е било първият път, когато климатът на Земята е бил променян от голям паднал обект. Тридесет милиона години по-рано ударът на астероид, за който се смята, че е унищожил динозаврите, обвил Земята в прах, като блокирал слънчевата светлина и причинил спадане на температурите. Но тази пелена се разсеяла вероятно за няколко месеца и климатът бързо се затоплил отново. Каквото и да е причинило еоценското охлаждане, трябва да се е задържало много по-дълго. Най-вероятното обяснение, казват Питър Фосет от Университета на Ню Мексико и Марк Бослоу от Националните лаборатории Сандия в САЩ, са планетарни пръстени. Според учените голям астероид е ударил Земята под наклон. В процеса, според теорията, при сблъсъка са се разпръснали разтопени и изпарени части от Земята и отломки в Космоса, където някои от тях образували непрозрачен пръстен. Използвайки компютърен климатичен модел, учените изчислили последствията. ,,Подобно на пръстените на Сатурн –предполага Бослоу – този пръстен е хвърлял сянка върху тропиците, оказвайки драстично влияние върху глобалния климат." И за разлика от прашната обвивка на динозаврите, казва той, еоценският пръстен и неговата сянка са се запазили, докато орбитиращите парчета са били забавени от горните слоеве на атмосферата, след което най-накрая са паднали обратно на Земята.

Троянските спътници на Земята

Това не са спътници на нашата планета. Така се нарича хипотетична група астероиди, разположени близо до точките на Лагранж L4 и L5 на системата Слънце – Земя и движещи се около Слънцето по орбитата на Земята на 60° пред (L4) или зад (L5) от нея. Гледани от Земята, те ще бъдат разположени в небето на 60° зад или пред Слънцето. През 2011 г. край нашата планета действително бил открит първият троянски астероид, наречен 2010 TK7. Това е малък обект с диаметър около 300 м. Наскоро астрономите потвърдиха статута и на астероида 2020 XL5, открит през 2020 г., като втори земен троянски астероид. Все още не са открити троянски астероиди в точка L5.


How many moons does Earth have?

https://www.actualno.com/cosmos/nevidimite-spytnici-i-prystenite-na-zemjata-news_1806711.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Астрономи разказаха какво ще се случи с човешкото тяло, ако живее на Марс


Повечето хора се интересуват от възможността за колонизиране на Марс, но тази идея е красива само във филмите. В действителност много проблеми очакват човека не само по пътя към Червената планета, но и със здравето. Изследователи и обикновени хора изгарят от голямо желание да колонизират Марс възможно най-скоро, но както отбелязват учените, ние дори не трябва да бъдем там като посетители, защото космическите пътешествия имат вредно въздействие върху човешкото тяло, пише The Grunge. От изолация през радиация до смазващо вътречерепно налягане, безтегловността оказва доста негативно въздействие върху организма. Освен това никой простосмъртен не е стъпвал на истинска планета. Единственият космически обект, посетен от човека, е Луната. Луната обаче е много по-близо до Земята от Червената планета. Дори самото кацане на Марс ще бъде истински подвиг за човечеството, но да се живее там, е много опасно. Възможно е в бъдеще технологията да се промени значително и да позволи на човека да пътува не само до Марс, но в момента това все още не е възможно. Какви изменения очакват човешкото тяло на Марс?

Сърдечни проблеми

 Животът на Червената планета може да е достатъчен, за да получите сърдечен удар или поне сериозно да увеличите риска от такъв.

Според учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско дългият престой в Открития космос наистина може да доведе до изтощаване на сърдечносъдовата система. Това се дължи на токсичната комбинация от радиация и липса на гравитация, което затруднява работата на кръвоносната система. Но това не е всичко. Животът в условия на микрогравитация може дори да промени начина, по който определени гени се експресират, особено гените, които провеждат електричеството на сърцето. Промените в тези клетки могат да доведат до по-висок риск от сърдечни аритмии. Също така си струва да добавим, че дори силата на сърцето може да се промени при нулева гравитация. По ирония на съдбата това е така, защото изпомпването на кръв става по-лесно за сърцето, след като гравитацията бъде премахната. Звучи добре, но всъщност може да направи сърцето мързеливо и по-малко силно.

Вашето тяло ще остарее преждевременно

 Гравитацията играе огромна роля в способността на организма да възстановява костната тъкан, костната функция и клетките. При липсата ѝ рутинните задачи, привични за организма за поддържане на целостта на костните клетки и костната тъкан, невинаги се изпълняват. Според Калифорнийския университет в Сан Франциско това води до значителна загуба на костна маса. Това означава, че астронавтите, живеещи на Марс, ще бъдат не само по-склонни към счупвания, но и ще губят костна плътност много по-бързо, което ще доведе до преждевременно стареене на компонентите на скелета им. Така например един здрав 34-годишен астронавт, живеещ на Марс, би загубил повече костна плътност в бедрата, отколкото жена в постменопауза би загубила за цяла година. Освен това през 2021 г. ново изследване е установило, че въздействието на радиацията в Космоса също причинява грешки в репликацията на ДНК, друг проблем, заради който телата на астронавтите ще стареят преждевременно.

Ще получите слънчево изгаряне

 За разлика от Земята, която естествено има магнитосфера, която ни предпазва от радиационни частици, Червената планета няма естествена защитна бариера. Това означава, че животът при намалена гравитация може да доведе до доста тежки слънчеви изгаряния за тези, които живеят на марсианска почва. Както подчертават астрономите, това далеч не са всички проблеми, с които ще се сблъска човешкото тяло. Многобройните книги, филми и истории за пътуване до Червената планета са силно романтизирани и невинаги разкриват истинските проблеми, пред които ще се изправи бъдещият колонизатор.

https://www.actualno.com/cosmos/astronomi-razkazaha-kakvo-shte-se-sluchi-s-choveshkoto-tjalo-ako-jivee-na-mars-news_1807411.html

HatshepsutTopic starter

Клип показващ нагледно околоосното въртене на планетите в Слънчевата система (включително и най-големия астероид Церера)


The Planets: Rotation, tilt, sidereal days
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Пръстените на Сатурн са от негова по-ранна луна, Хризалис


Илюстрация на луната Хризалис, която се разпада на фрагменти, за да образува пръстените на Сатурн

От всички планети в Слънчевата система Сатурн има най-изявената система от пръстени - пръстените на Юпитер и Уран например са много по-рехави и по-малки.

Въпросът, който стои пред астрономите, е какъв точно е произходът на пръстените на Сатурн и защо оста на въртене на планетата сключва голям ъгъл (26,73°) с орбиталната ѝ равнина около Слънцето.

През 2019 г. вече стана ясно, че пръстените на Сатурн не винаги са били там, че те са сравнително млади, а приблизителната им възраст е между 10 и 100 милиона години. Самият Сатурн е на 4,5 милиарда години.

Скорошни изследвания показват, че има връзка между ъгъла и пръстеновидната система и всичко това е свързано с луна, която Сатурн някога е имал, наречена Хризалис.

Хризалис или нимфа се нарича стадият на какавидата на пеперудите. Терминът произлиза от метално-златистото оцветяване на какавидите на много пеперуди, от старогръцкия термин χρυσός (хризос) за злато. И както луната разцъфтява в пръстени, така хризалисът се превръща в пеперуда.

Когато гъсеницата порасне напълно, тя прави копринено копче, което използва, за да прикрепи тялото си към лист или клонка. Тогава кожата на гъсеницата се отлепва за последен път. Под тази стара кожа има твърда кожа, наречена хризалис.

Екип от астрономи, ръководен от Джак Уиздъм (Jack Wisdom) от Масачузетския технологичен институт, надгражда откритието от 2019 г. за младата възраст на пръстеновидната система. Тогава се предполагаше, че пръстените може да са причинени от разпадането на комета. Но изследванията на екипа на Уиздъм показват, че източникът на пръстените не е комета, а бивша луна, голяма колкото Япет, с диаметър 1470 км, третата по големина луна на Сатурн.


Когато луната Хризалис се приближава твърде близо до планетата, тя се разкъсва от приливните сили и 99% от нейната маса изчезва в Сатурн, а от останалия 1% се образува системата от пръстени на Сатурн.

Но защо тогава Хризалис се е приближила твърде много?

Това е свързано с взаимодействието между Сатурн и Нептун, което е било и все още е налице. Орбитите на тези две планети са гравитационно свързани с резонанс. Ъгълът на оста на въртене се променя периодично, което се нарича прецесия и е синхронизиран с орбитата на Нептун.

Spoiler
Прецесия:
Когато едно тяло се върти около собствената си ос под ъгъл, различен от оста на въртене, подобно на клатушкането на пумпалите, това се нарича прецесия. Оста на въртене на Земята също прецесира - нашият ъгъл е 23,5°
[close]

Този резонанс между Сатурн и Нептун продължава от милиарди години, показват изследванията на Уиздъм и екипа му, и именно на това Сатурн дължи своя наклон и прецесия.

А в крайна сметка и пръстеновидната му система, тъй като именно поради резонанса и прецесията преди около 100-200 милиона години най-голямата луна на Сатурн Титан се отдалечава от планетата, когато ъгълът достига 36°, и това води до нестабилност на орбитата на Хризалис. След това се приближава твърде близо до планетата и се разпада (вж. илюстрацията по-долу).


Прецесията на Сатурн и образуването на пръстените му

Изследователите се надяват, че по-точни измервания на движението на Нептун и Сатурн и неговите луни ще потвърдят тяхната хипотеза.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prastenite-na-Saturn-sa-ot-negova-po-ranna-luna-Hrizalis_189385.html

HatshepsutTopic starter

Ако около червен гигант има плътен облак, скоро ще избухне като свръхнова


Илюстрация на звезда, която ще избухне като свръхнова

Mожем ли да предвидим кога една звезда ще избухне като свръхнова? Този въпрос продължава да интригува астрономите.

Повод за това наскоро даде червеният свръхгигант Бетелгейзе в Орион, който привлече вниманието с поведението си, но според последните доклади може да са нужни още 1,5 милиона години, преди да избухне.

Но можем ли също така да кажем дали една звезда ще избухне след една или десет години? Да, последните изследвания изглежда изясняват това.

Астрономите разглеждат така наречената свръхнова тип II-P, която се образува от експлозията на масивни звезди (с повече от 8 слънчеви маси) и които се характеризират с платото в тяхната светлинна крива, което може да продължи стотици дни (тип II-P, ,,P" означава плато) с широки линии на поглъщане на водород.

Трима астрономи Бен Дейвис, Бертран Плез и Майк Петрол (Ben Davies, Bertrand Plez, Mike Petrault) изследват няколко десетки наблюдавани II-P свръхнови, някои от които имат снимки на ,,прародителя" на звездата, преди да избухне като супернова. Всички тези предшественици се оказват червени свръхгиганти, заобиколени от гъст облак от газ и прах.

Сега знаем, че Бетелгейзе също е изхвърлила маса и това е довело до рязко намаляване на нейната яркост, но в предшествениците на свръхновите от тип II-P тези облаци са били многократно по-големи.

Когато звездата избухне, нейната ударна вълна прониква в облака и именно този сблъсък поддържа свръхновата II-P да свети толкова дълго.


Концепция на художник за това как би изглеждала Бетелгейзе отблизо

Но колко време е нужно на звездата да образува този плътен облак около себе си?

Дали това постепенно (в продължение на десетилетия) преминава през много силни ветрове, които издухват газ от външните слоеве или преминава през някакъв вид мощна предсвръхнова, където в рамките на една година около 1/10 от слънчевата маса се изхвърля със сила?

Въз основа на наблюденията върху предшествениците, астрономите заключават, че постепенният модел е неправилен, тъй като звездата би била скрита твърде рано от плътния облак.

Бързият модел изглежда правилен, така че ако се види червен свръхгигант, обвит в плътен облак от газ и прах – видим в оптична и инфрачервена светлина като рязък спад в яркостта – тогава свръхнова е неизбежна!

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ako-okolo-cherven-gigant-ima-platen-oblak-skoro-shte-izbuhne-kato-svr_189538.html

HatshepsutTopic starter

"Джеймс Уеб" показа пръстените на Нептун


Знаем, че Нептун има пръстени от 1989 г., когато "Вояджър 2" прелетя покрай газовия гигант и засне пръстените му за първи път. Те са много бледи, така че досега сме виждали само бледи изображения на пръстените.

Но сега най-накрая има ясни снимки, направени с камерата NIRCam на космическия телескоп "Джеймс Уеб", която снима в близкия инфрачервен диапазон от 0,6 до 5 µm.

В допълнение към пръстените, на изображенията на "Уеб" могат да се видят ярки петна в Южното полукълбо на Нептун. Това са облаци от метанов лед, движещи се в по-високите части на атмосферата. Също така слабо се вижда тънка линия, опасваща екватора на планетата, което може да означава атмосферна циркулация, движеща ветровете и бурите на Нептун. И накрая, "Уеб" за първи път засне непрекъсната ивица облаци около наблюдаван преди това вихър на южния полюс на Нептун.


Нептун има 14 луни, седем от които също са заснети от "Уеб", всички се виждат по-горе. Най-известната от тях е Тритон, който е покрит със замръзнал бляскав кондензиран азот. Тази луна отразява средно 70% от слънчевата светлина, която пада върху нея. Светлината на Тритон надвишава тази на Нептун, защото атмосферата на планетата е затъмнена от абсорбцията на метан при дължините на вълните, които вижда "Уеб". Тритон обикаля около Нептун в странна обратна (ретроградна) орбита, което кара астрономите да подозират, че Тритон всъщност е обект от Пояса на Кайпер, уловен от гравитацията на Нептун.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dzhejms-Ueb-pokaza-prastenite-na-Neptun_189679.html

HatshepsutTopic starter

#166
Есенно равноденствие 2022: Какво означава и защо денят всъщност не е равен на нощта на 23-ти

Отново е това време на годината, когато дните стават по-къси, а температурите по-ниски.

Това означава, че есента е дошла за радост на любителите на тиквите и астрономите.

Нейното начало е есенното равноденствие.

Астрономическото събитие Есенно равноденствие (или Пролетно равноденствие за тези в Южното полукълбо) се случва в точно определено време всяка година.

Тази година есенното равноденствие ще настъпи у нас в петък, 23 септември, в 04:03 ч. българско време.

През това време Слънцето ще бъде точно над екватора на Земята и ще се появи отгоре по обяд, гледано от екватора. Това се случва приблизително по едно и също време всяка година, когато Слънцето грее директно над екватора и разпределя същото количество светлина от двете страни на планетата.

За този кратък момент през есенното равноденствие нощта и денят са почти напълно равни, преди денят да стане по-кратък от нощта. Това е времето, когато Северното и Южното полукълбо по същество разменят позицията си под Слънцето.

За тези в Северното полукълбо той отбелязва началото на астрономическата есен като дневните часове продължават да се съкращават до зимното слънцестоене през декември. За тези на юг от екватора е началото на пролетта.

По-долу е кратко описание на някои факти за първия ден на сезона.

Какво представлява равноденствието и защо се случва?

Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.

Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.


Ако наблюдаваме Земята от космоса, ще видим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклонът на земната ос и орбитата на Земята около Слънцето се комбинират така, че оста е точно перпендикулярна на орбитата.

При равноденствие двете полукълба на Земята получават поравно слънчеви лъчи. Нощта и денят са приблизително равни по времетраене. Но тъй като Земята никога не спира да се движи около Слънцето, това разпределение на слънчевата светлина ще се промени бързо.

Наклонът - вероятно причинен от удар на масивен обект преди милиарди години - означава, че половин година Северният полюс е насочен към Слънцето (както е показано на схемата по-долу). През другата половина на годината Южният полюс получава повече светлина.

Ето защо имаме сезони.


Днес, 23 септември границата между деня и нощта ще стане вертикална. По време на равноденствие земният терминатор - разделителната линия между деня и нощта - става вертикална и свързва Северния и Южния полюс.

Това видео на НАСА показва феномена през цялата година от космоса. Във видеото се вижда как линията, разделяща деня от нощта, се колебае през годината.

Какво причинява сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.


В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Когато нашата планета е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий (най-близката до Слънцето позиция на Земята) е 30,27 км/сек., а в афелий (най-отдалечената позиция на Земята) - 29,27 км/сек.


Анимация, илюстрираща закона на Кеплер

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.

Така че в Северното полукълбо есента продължава 89 дни, 20 часа, 44 минути, зимата - 88 дни, 23 часа, 36 минути, пролетта - 92 дни, 17 часа, 33 минути, лятото - 93 дни, 15 часа, 49 минути.

В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Имаме късмет да се радваме на 4 дни повече лято от австралийците. Не е лошо, нали?

Дали денят на 23 септември 2022 г. ще е точно равен на нощта?

Думата "равноденствие" не се нуждае от тълкуване, а Equinox буквално означава "равна нощ", т.е. Слънцето ще бъде над хоризонта толкова дълго, колкото е под него. И по време на равноденствието на повечето места на Земята, извън полярните региони, ще имат приблизително 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.

Но защо има допълнителната дневна светлина над 12-те часа, която варира от няколко минути на екватора до над 20 минути по-близо до полюсите?

Факт е. че в София на 23 септември денят ще продължи 12 часа и 07 минути и 44 секунди.

Част от отговора е, че виждаме Слънцето като разделен диск с размери 0,5º, а не като точков източник.

Астрономическата конвенция определя времето на изгрев и залез като първия и последния момент, в който слънчевият диск може да се види, а не когато центърът му пресича хоризонта.

Следователно изгревът и залезът са съответно по-рано и по-късно от моментите, в които Слънцето е подравнено с хоризонта.

Това ,,допълнително" дневно време се получава два пъти на ден, докато през хоризонта преминават 0,25º между периферията и центъра на Слънцето.

Пречупването е огъване на вълните, когато те преминават през вещества с различна плътност, както прави слънчевата светлина, когато навлиза в нашата плътна атмосфера от междупланетното пространство.

Дневното време се удължава още повече поради пречупването на слънчевата светлина в земната атмосфера.

Пречупването е огъване на вълните, когато те преминават през вещества с различна плътност, както прави слънчевата светлина, когато навлиза в нашата плътна атмосфера от междупланетното пространство.


Съществуват различни степени на здрача в зависимост от това колко далеч под хоризонта се намира центърът на слънчевия диск

Когато гледаме Слънцето близо до хоризонта, го виждаме през слой атмосфера, който огъва светлината му към нас с цели 0,5º, поради което то изглежда по-високо в небето, отколкото е в действителност.

Това означава, че на зазоряване виждаме целия диск на Слънцето над хоризонта, когато то все още е изцяло под него!

За да може Земята да се завърти под този допълнителен ъгъл, е необходимо повече "допълнително" време с дневна светлина.

Големината на тези два ефекта зависи от географската ширина.

На екватора, където траекторията на Слънцето е перпендикулярна на хоризонта, видимото движение на Слънцето от 1º на всеки четири минути води до това, че денят е с около шест минути по-дълъг от нощта.

С приближаването към полюсите траекторията на Слънцето спрямо хоризонта е все по-наклонена, така че видимото движение на Слънцето във вертикална посока е по-бавно и му е необходимо повече време, за да се скрие от хоризонта.

На 50º с.ш. има допълнителни 10 минути от деня, преди да започне първата есенна нощ.

Слънцето изгрява точно от изток и залезът е на запад

Най-общо казано, да, слънцето изгрява точно от изток и залязва на запад при равноденствията. И това е вярно, независимо къде живеете на Земята. Защо? Защото всички виждаме едно и също небе.

Навсякъде по Земята, с изключение на Северния и Южния полюс, имате на хоризонта източна и западна точка. Тази точка маркира пресечната точка на вашия хоризонт с небесния екватор - въображаемата линия над истинския екватор на Земята.

При равноденствията слънцето се появява точно отгоре по обяд, ако се гледа от екватора на Земята, както показва илюстрацията по-долу.

Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.

Кога листата започват да променят цветовете си?


Когато дните започват да растат по-къси, широколистните дървета започват да сигнализират към листата си да намалят производството на хлорофил (зелен пигмент, отговорен за цвета на листата и фотосинтезата) и листата избледняват.

Промяната в цвета на листата зависи повече от светлината, отколкото от температурата и се осъществява по същество по едно и също време на годината.

Температурните и атмосферните условия обаче могат да повлияят на интензивността на есенните цветове и колко дълго ще се задържат. Те могат също така незначително да повлияят на момента кога листата ще започват да се променят. Сушата също може да промени скоростта, с която листата се оцветяват в кехлибарено и медено червено.


Навсякъде около нас дърветата и растенията завършват годишния си цикъл на растеж.

В нощното небе всяка вечер Фомалхаут - Есенната звезда - си проправя път през небесата.

Фомалхаут, есенната звезда - най-самотната звезда, близо до Юпитер и Сатурн

Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе.

Понякога се нарича най-самотната звезда, защото е единствената ярка звезда в широк участък от небето.


От Северното полукълбо през есента Фомалхаут се издига в самотен блясък по южното небе. Някои я наричат "Есенна звезда".

Фомалхаут достига своята кулминация - най-високата си точка в небето - около полунощ в средата на септември.

Фомалхаут е гореща синя звезда на около 25 светлинни години от нас. Тя е с почти два пъти по-голяма маса и размер на нашето Слънце, но излъчва над 16 пъти слънчевата енергия.

Фомалхаут е млада звезда, само на 440 милиона години. (Нашето слънце е на около 4.5 милиарда години. Фомалхаут е от особен интерес за астрономите, защото има няколко пръстена прах и газ около себе си, ранни индикации за процес на формиране планети около тази звезда.


Диск отломки около Фомалхаут - Есенната звезда

Какво е специалното на есенното равноденствие през 2022 г. за астрономите?

С намаляването на дните има много повече възможности за астрономия - една положителна страна на това време от годината, което мнозина смятат за неприятна.

Два дни след есенното равноденствие на небето ще настъпи Новолуние. Това означава, че Луната ще бъде изцяло скрита, което ще даде възможност на любителите астрономи да видят бледи обекти, които обикновено са заглушени от светлината на Луната в други фази.

Любителите на астрономията ще имат възможност да наблюдават и метеоритните потоци Дракониди и Ориониди през октомври.

Северното сияние по време на есенното равноденствие

За тези, които се намират във високите ширини на Северното полукълбо, есенното равноденствие проправя пътя за повишени шансове да видят полярното сияние. Според НАСА равноденствието е най-доброто време за Северно сияние и геомагнитните дейности е по-вероятно да се извършват през пролетта и есента, отколкото през лятото или зимата.


Северното сияние над Mývatn

Има ли равноденствие на други планети?

Да! Всички планети в нашата слънчева система се въртят около наклонена ос и следователно имат сезони. Някои от тези накланяния са незначителни (като Меркурий, който е наклонен на 2.11 градуса). Но други са по-скоро като Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремни (Уран е наклонен на 98 градуса).

Долу се вижда красиво съставно изображение на Сатурн по време на неговото равноденствие, заснето от космическия кораб "Касини" през 2009 г. Газовият гигант е наклонен на 27 градуса спрямо слънцето и равноденствията на планетата са по-редки, отколкото на Земята. На Сатурн се случва равноденствие веднъж на 15 години, защото за Сатурн са нужни 29 години, за да завърши една обиколка около Слънцето.


По време на равноденствието на Сатурн неговите пръстени стават необичайно тъмни. Това е така, защото тези пръстени са с дебелина около 10 метра и когато светлината падне върху тях пряко, нямат голяма повърхност, която да я отрази.

Ранните хора проследяват движението на Слънцето

Древните хора са прекарвали повече време навън от нас. Те са използвали небето като часовник и календар. Те са забелязали, че пътят на Слънцето през небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се променят по един и същи начин всяка година.

Нашите предци са построили първите обсерватории за проследяване на движението на Слънцето. Един от примерите е в Мачу Пикчу в Перу, където е  камъкът Интихуатана (Intihuatana), показан по-долу, е точен индикатор за датата на двете равноденствия и други значими небесни периоди. Между другото, думата Intihuatana буквално означава за "обвързване на слънцето".


Камъкът Intihuatana - наричан още Слънчев стълб - в Мачу Пикчу, Перу. Използва се за проследяване на слънцето през цялата година

Хората празнуват есенното равноденствие от хилядолетия

Всъщност хората отбелязват есенното равноденствие като празник на реколтата от хилядолетия по целия свят.

В древна Гърция осхофория е празник, провеждан през есента, за да се отбележи гроздобера за вино.

През 1700 г. баварците измислят Октоберфест, който всъщност започва през последната седмица на септември, и това е време на големи пиршества и веселие, което съществува и днес.

Празникът на средата на есента в Китай се празнува в нощта на Жътварската Луна и е фестивал в чест на единството на семейството.


Празненства по случай есенното равноденствие (Мабон) в Стоунхендж през 2014 г. Есенното равноденствие е важно за друидите, които го смятат за един от осемте случая, с които отбелязват "Кръговрата на годината". Съвременните друиди използват това събитие, за да благодарят за реколтата и да се подготвят за "пътуването си към зимата"

Мабон е съвременен езически ритуал, с който се отбелязва есенното равноденствие. Този фестивал е кръстен на бога от уелската митология Мабон. Ритуалът изразява благодарност за богатата реколта и признава необходимостта от споделяне на плодовете на Земята през предстоящите зимни месеци. В интерес на истината има малко доказателства, че Мабон се е празнувал в келтските страни и терминът Мабон е бил използван едва през 70-те години на миналия век.

В японската култура есенното равноденствие се празнува по традиция с празника Хиган. Това е време, в което се споменават починалите роднини, както и се отбелязва преминаването на сезоните. Официално Хиган продължава седем дни, като започва три дни преди равноденствието и завършва три дни след него.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Esenno-ravnodenstvie-2022-Kakvo-oznachava-i-zashto-deniat-vsashtnost_189337.html
Informative Informative x 2 View List

HatshepsutTopic starter

Само днес Юпитер ще се намира на най-близкото разстояние от Земята за последните 59 години


Моментите на противопоставяне на Юпитер се смятат за най-доброто време за наблюдение на планетите, участващи в това явление, тъй като те са възможно най-близо до Земята и са добре осветени от Слънцето. Следващата голяма опозиция на Юпитер се очаква да настъпи на 1 октомври 2034 г

Днес Юпитер, който се намира в опозиция на Слънцето, ще се намира на най-близкото разстояние от Земята за последните 59 години, съобщиха от пресслужбата на Московския планетариум за ТАСС.

Юпитер, Земята и Слънцето ще се подредят в една линия на 26 септември. Юпитер няма да е далеч от най-близката точка на своята орбита (перихелий) до Слънцето, на разстояние 4,96 астрономически единици от небесното светило. Съвпадението на тези две събития се нарича голямото противопоставяне на Юпитер. Това се случва веднъж на 12 години и е забележително, защото разстоянието между Земята и Юпитер също намалява до своя минимум (3,95 астрономически единици).

,,Разстоянието между Земята и Юпитер в деня на противопоставянето ще бъде най-късото не само през 2022 г., но и през последните 59 години", заявиха от пресслужбата на планетариума.

,,През септември яркостта на планетата достигна почти до минус трета звездна величина (- 2,9m), което я направи третия най-ярък обект в нощното небе след Луната и Венера. И сега Юпитер не може да бъде пропуснат – яркото светило блести вечер и през цялата нощ над югоизточния хоризонт", обясняват още астрономите.

https://novavest.bg/