• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Скопие в нашата история

Started by Hatshepsut, 06 December 2018, 07:36:41

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] историяМакедония

HatshepsutTopic starter

Скопие и етническият състав на населението му в края на XIX век


Основен обект на научните изследвания на големия български публицист Васил Кънчов (1862 – 1902) е Македония в две направления – показва историческия процес на заселване и разселване на различните етнически групи в Македония и количественото съотношение между народите, населяващи областта в кр. на ХХ век. Васил Кънчов съставя етнографска карта на Македония, която е най-пълна и внася корекции в изготвените с военна цел френски и австрийски карти от това време, а изключително прецизните статистически таблици дават пълна картина на етническите и религиозни общности.

Сред анализите на Кънчов намираме и ,,Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало". В него нашенецът представя града в пълната му цялост – история, култура, население, борба за църковна независимост и т.н. В настоящия материал препубликуваме написаното от него във връзка с етническия състав на скопското население. Публикуваме го със съкращения. Приятно четене!

Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало

Население

Град Скопие има сега според турските книги 4474 къщи, 1550 дюкяна, 50 фурни, 45 ханища и 3 бани. Той се дели близо на 60 малки улици. От къщите 2336 са турски, 1687 — български, 240 — цигански, 100 — еврейски, 60 — влашки, 17 — гръцки, 15 — албанско-католишки, 6 — черкезки и 13 — разни западноевропейски. Според къщите приблизително може да се пресметне числото на населението. Обикновено в Турция се смята за градските къщи по 5 души жители на всеки турски дом и по 6 на християнски дом. За Скопие тия числа са малки. Понеже разширяването на града е спряно от разни страни, затова тук се срещат много често по 2 семейства в един дом. Ето защо ние смятаме тук на турски къщи по 6 жители, на християнски по 7 души и на цигански и еврейски къщи по 8 души, понеже циганите и евреите живеят още по-стеснено от християните. Според таково пресмятване в гр. Скопие има:



А заедно с постоянния военен гарнизон градът ще има около 35 000 граждани.

Турското население е най-многочислено в града. Преди време то е било много по-преодоляюще, отколкото е сега, понеже тогаз българският елемент е бил нищожен по число. Това население не се състои от чисти турци, а има в него голям примес арнаути. Тия две народности в Скопие не могат да се отделят, понеже арнаутските семейства са се слели с турските и бързо са усвоили турския език. Вероятно е, че 1/3 от мохамеданското население на града е от арнаутско произхождение. Турците живеят повечето в отделни махли, които захващат 2/3 от целия град, понеже имат големи дворове.

Българското население сега държи второ място сред турците, но то много бързо расте и не ще да е далеч времето, когато ще достигне и замине турското. Увеличаването на българската маса става по две причини: едно от по-силното разплодяване, а друго от наплив на преселници. Незавидното положение на българите в Тетовската каза, гдето са много притеснени от арнаутските си съседи, и лошавото икономическо положение на българското население в скопските чифлици кара много семейства да се преселват в Скопие. Новите преселници от скопските чифлици идат главно от прековардарската част на града, която в последните 10—15 години се удвои. Главни спънки на преселяването е сега това, гдето разширението на града от юг е спряно от турските гробища и желязната линия. Селяните, които идат в града, продължават да се занимават със земята и имат нужда от по-широки дворове по края на града.

По-старите български жители на Скопие живеят в махлите около устието на Серава, между чаршията и българската черква «Св. Богородица». Това е «Варошът» с еснафската и търговска класа. Тук се срещат по-хубавички къщи, обикновено двукатни. Тук е българската митрополия, гръцката митрополия и главните български училища. Улиците имат калдъръм и изглеждат по-чисти. В по-северните квартали на града Топхане и Чаир живеят земледелци и занаятчии, преселени от околността около началото на днешното столетие. Между тях и Варошът стоят гъсти турски улици, през които минаването много пъти е мъчно поради безпокойствия от страна на малки турчета. В Каршияка преобладава българско население, чисто земледелческо и скоро преселено от полето. Тук жените още носят своята селска руба. Най-източната част от тоя квартал е населена с турци мухаджири (преселници).

Циганите по число държат трето място. Те живеят в два големи купове. Единият на север от крепостта, другият в западната половина на Каршияка. Всичките са мохамедани и се стремят да усвоят турския език. Те са съвършено бедни и бързо числото им се умножава поради голямата им плодовитост.

Еврейската колония е много стара в Скопие. Същевременно с това те почнаха да взимат по-голямо участие в търговията и да се подобряват материално. Доскоро скопските евреи съставляваха най-бедната и презряна част от населението. Те живеят в особен квартал на юг от крепостта, около българската черква «Св. Димитрий».

Власите в Скопие са новозаселени. Те са почнали да дохождат тук в начало на настоящото столетие, когато са се пръснали от Пинд по цяла Македония. Те живеят във Вароша измешано с българите, занимават се главно с търговия и занаяти и в национално отношение служат и досега главно на гръцката идея, заради това се черкуват в гръцката черква «Св. Спас».

Гръцките къщи се състоят от 4—5 старозаселени и други новозаселени търговци и няколко чиновници от железницата. Те не играят никаква рол в града сега, както не са могли да играят и в предните векове. Албанските католици се наричат латини. Те отдавна са известни в Скопие. Вероятно преди австрийските войни са били повече. После окончателно са се загубили и едва в най-ново време са се появявали наново под мощната закрила на Австрия. Сърби се появиха в Скопие в най-ново време, когато градът стана вилаетски център. Има вече десетина семейства, преселени от Прищенско и Призренско, другите са несемейни, надошли от тия места и от кралство Сърбия.

https://bulgarianhistory.org/skopie-etnicheski-sustav

HatshepsutTopic starter

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Васил Кънчов "Етнография на Македония":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3485

HatshepsutTopic starter

Скопие в нашата история


Саркофагът на Гоце Делчев в двора на църквата ,,Св. Спас"

Автор: Проф. Пламен Павлов

През 978 г. градът на Вардар е избран за столица на Българското царство

Саркофагът на българския апостол Гоце Делчев е в двора на църквата ,,Св. Спас"


В разгорялата се за кой ли път полемика между република Северна Македония и България, провокациите, както обикновено идват от Скопие... Да се отрича, че езикът ни е един, макар да се използват две официални норми, е несериозно и това е изяснено от науката, а и от самия живот. Парадоксално е, че хора с академични титли и претенции за ,,модерност" отричат общата ни история (принцип, залегнал в Договора за приятелство и добросъседство между двете страни от 2018 г.), възразявайки че тя била само ,,споделена"... Гоце Делчев и неговите последователи лееха кръвта си в името на свободата и българското национално единство, включително и по формулата ,,един народ в две държави"! Днес двете държави, добри или лоши, са факт. Какъв по-добър повод за единство, а не за разделение?! А общата ни история личи достатъчно ярко и от случая със Скопие - столицата на Северна Македония.

Както е известно, от 2010 г. нататък правителството на Никола Груевски превърна македонската столица в ,,арена" на грандоманския проект ,,Скопие 2014". Сред монументите, някои от които със съмнителна естетическа стойност, са онези на Светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски и св. Наум, цар Самуил, войводата Карпош, братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев и така нататък... Уви, ,,прочитът" на тяхното дело е тенденциозен, а центърът на Скопие днес прилича на декори за претенциозен и бездарен филм. Старинният и чаровен град не заслужава това, особено при своето богато културно наследство.

Създаден още в римската епоха, в края на VII век, античният Скупи попада ,,в орбитата" на заселилата се в историко-географската област Македония българска общност на Кубер, брат на кан Аспарух (680-701). След завоюването на Сердика (София) от кан Крум (802-814) разширението на югозапад става необратимо. При Пресиан I (836-852) Скопие се превръща в център на една от големите военно-административни области (комитати) на Българското царство. След византийската окупация на столицата Велики Преслав (971 г.) градът остава в свободната територия, управлявана от Комитопулите. Нещо повече, през 978 г., когато Роман, синът на цар Петър (927-969), бяга от византийски плен, българската аристокрация избира града за столица - факт, който все още не е достатъчно известен. Дотогава временен център на свободните български земи е Средец, а Скопие е предпочетено по стратегически съображения. Основните строежи на крепостта Скопско кале са дело на царете Роман и Самуил (997-1014).

В хода на войната с Византия през 1003 г. Скопие е превзето от Василий II Българоубиец. Във връзка с това събитие в един латински извор градът е наречен ,,Цезарея"(!), т. е. ,,царски град"! Оттук унгарските съюзници на императора отнасят частици от мощите на св. Георги и други светци, пазени в манастира ,,Св. Георги Бързи" - ,,царски манастир", построен от Роман, разрушен през XV век от османските турци. Василий скоро губи Скопие, който остава в български ръце до 1018 г. Хронистът Йоан Скилица отбелязва, че този град е базата на ,,първия отряд" на българската войска от хиляда тежко въоръжени конници. С други думи, градът продължава да е столичен, но заедно с Охрид. В Първото българско царство е имало повече от една столица - ,,главна" (Плиска, Велики Преслав и Скопие), но и други ,,царски градове", каквито са били Дръстър (Силистра), предстоличният Преслав и Преспа. Не е случайно, че византийските власти превръщат именно Скопие в център на голямата провинция ,,България", обхващаща основните територии на завладяното през 1018 г. Българско царство. Скопие отново е българска столица по време на големите въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1071-1072).

Градът на Вардар влиза в пределите на възобновената ни държава при цар Калоян (1197-1207) като важен областен център. Това се потвърждава и от един малко известен печат на цар Борил. Според известната Дубровнишка грамота на цар Иван Асен II (1218-1241) градът е средище на една от деветте ,,хори" (области) на обширното Българско царство. В разгара на тежката криза след смъртта на Иван Асен болярството избира скопския първенец Константин Тих Асен (1257-1277) за български цар. Едва в края на ХIII век Скопие е завладяно от засилващата се сръбска държава. През 1346 г. сръбският крал Стефан Душан (1331-1355), българин по майка, прави Скопие столица на своето ,,царство". Градът е завладян от османските турци през 1395 г. През 1689 г. в хода на мащабната турско-австрийска война силите на генерал Пиколомини достигат Скопие, но не оказват реална помощ на българското въстание в района на Кюстендил и Куманово. Неговият водач, хайдушкият войвода Карпош, родом от Доспат в Западните Родопи, е заловен и екзекутиран при старинния Камен мост в Скопие.

В епохата на Възраждането скопските българи са сред първите, които издигат глас против духовната тирания на Цариградската патриаршия (1832 г.). През 1836-1837 г. в града е открито българско училище, а от 1848 г. в него работи големият ,,даскал" Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. През 1874 г. скопските българи гласуват масово за Българската Екзархия. Според Сан-Стефанския мирен договор (19 февруари/3 март 1878 г.) Скопие, както и почти цяла Македония, са отново в границите на възродената българска държава. За жалост, въпреки всенародните протести, с Берлинския договор (1/13 юли 1878 г.) Македония остава под турска власт. Будното население в Скопие не губи своя дух, въпреки турския режим и прокарваната с подкрепата на Русия сръбска пропаганда. През 1895 г. в града е открито Педагогическо училище. По време на Балканските войни през 1912-1913 г. Скопие е окупирано от Сърбия и освободено от българската армия на 10 октомври 1915 г. в хода на Първата световна война. В града е създадена Школа за подготовка на младши офицери под ръководството на легендарния подполковник Борис Дрангов, самият родом от Скопие.

Грабителският Ньойски договор отново обрича македонските българи на чужда власт. Съответно, в Скопие като център на т. нар. Вардарска бановина се провежда политиката на терор и репресии - достатъчно е да споменем Скопския студентски процес през 1927 г. и подвига на Мара Бунева, екзекутирала при Камен мост Велимир Прелич, едно от знаковите лица на бруталните репресии над македонски българи. В периода 1941-1944 г. по време на Втората световна война т. нар. ,,бугарски фашистички окупатор", ако следваме мантрите на македонизма, полага системни грижи за развитието на града, привлича местната интелигенция в управлението, просветното дело и културата. През 1943 г. българската държава създава Скопския университет ,,Св. св. Кирил и Методий" - акт, който най-малко подхожда на ,,чужда" власт, и то във време на световна война! В Титова Югославия македонските българи стават жертва на поредния ,,експеримент" с изкуственото създаване на ,,македонска нация". Като столица на ,,съюзната" република Македония българите в Скопие в най-голяма степен са подложени на ,,промиването на мозъци" в антибългарски дух.

В столицата на Северна Македония са запазени знакови паметници, които всеки българин трябва да знае и види със собствените си очи - Скопското Кале, старинния Камен мост, средновековните и възрожденски църкви и манастири... Паметно място за нас и събратята ни отвъд границата е саркофагът с костите на Гоце Делчев (1872-1903), предадени от комунистическия режим в София на югославските ,,другари" македонисти през 1946 г. - морално престъпление в духа на ,,пролетарския интернационализъм", с което е нарушена волята на самия Гоце и неговите близки. Саркофагът на българския апостол е в двора на църквата ,,Св. Спас"- забележителен паметник на възрожденската архитектура и изкуство. В музеите на Скопие се пази безценно наследство, макар все още и ,,по традиция" да е интерпретирано като небългарско. И все пак, когато днес дори и в условията на световната пандемия туристическите пътувания постепенно ,,се отварят", близкото Скопие има с какво да ни привлече. Разбира се, за всяко българско сърце най-любим си остава старопрестолния Охрид, но да не забравяме и столицата на Северна Македония - не с бутафорните паметници на пропагандата, а с автентичните знаци на нашето минало.

https://trud.bg/

HatshepsutTopic starter

#3
Скопски държавен университет ,,Цар Борис III – Обединител"


Изглед от Скопие, театъра и река Вардар, 1942 година

Скопският държавен университет ,,Цар Борис III – Обединител" е дванадесетото висше училище и вторият университет в България. Създаден е в град Скопие в тогавашното Царство България (днес в Северна Македония) през 1943 г. и съществува до края на 1944 година.

История

Веднага след установяване на българското управление на територията на капитулиралото Кралство Югославия Министерството на народното просвещение предприема редица мерки за организиране на просветния и културен живот в новоосвободените земи. В тази връзка със започването на учебната 1941/1942 г. се дава правото студенти от Македония да учат в единствения дотогава университет в царството – Софийския университет. За целта приемът в университета е увеличен, а на даровити и интелигентни студенти от Македония се отпускат стипендии.

През 1942 г. се взема решение с цел улесняване на студентите от Македония да се създаде университет в Скопие. Съгласно плана университетът трябва да започне своята работа през учебната 1942/1943 г. Постановлението на Министерския съвет за откриване на Университета в Скопие е публикувано в Държавен вестник, бр. 4 от 6 януари 1943 г., а приемът на студенти започва през есента на същата година. Скопският държавен университет ,,Цар Борис III – Обединител" е тържествено открит на 19 декември 1943 г. Сред гостите при откриването са министърът на народното просвещение проф. Борис Йоцов, първият ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан и председателят на Македонския научен институт проф. Никола Стоянов.

За ректор на университета е избран професорът по философия от Софийския университет Атанас Илиев. Заявленията за постъпване от кандидати, които са подадени в определения срок и отговарят на условията, определени от правилника, са 130, като 40% от приетите са от вътрешността на България, а останалите са от новоосвободените земи, включително от Скопие има 20 кандидати. Голяма част от жителите на Скопие по онова време са евакуирани поради заплаха от въздушно нападение. Поради тази причина ректорът предлага лекциите да започнат само с водосвет и кратка реч, а тържественото откриване да се отложи за по-късно, когато положението на града се нормализира.

Като начало е открит историко-филилогически факултет, който има 8 катедри и три специалности. Трите специалности са: славянска филология, история и география. Според някои сведения в университета функционира и философски факултет, но вероятно се касае за действащия до 1941 г. философски факултет на Белградския университет. Разполага с голяма тържествена зала, 21 големи стаи за аудитории, 10 стаи за кабинети и други по-незначителни стаи и пристройки, които да покрият нуждите на университета. Дотогава в същата сграда е била поместена търговската гимназия в града. Университетът преустановява дейността си през септември 1944 г. при оттегляне на българската администрация от региона.

Преподаватели

Ректор

проф. Атанас Илиев (1893 – 1985), редовен доцент по философия

Доценти

акад. Емил Георгиев (1910 – 1982), редовен доцент
акад. д-р Георги Шоптраянов (1907 – 2001)
проф. Игнат Пенков (1911 – 2004)
проф. Велчо Велчев (1907 – 1991), доцент по българска литература
проф. д-р Александър Бурмов (1911 – 1965), редовен доцент по стара история и археология в катедрата по обща история (5 октомври 1943 – 15 ноември 1944)
проф. Христо Данов (1908 – 1999)
проф. д-р Димитър Крънджалов (1907 – 1971), доцент в катедрата по българска история
проф. Воин Божинов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Скопски държавен университет ,,Цар Борис III – Обединител"
Informative Informative x 1 View List

Similar topics (4)

Powered by EzPortal