• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
В двора на Караджата

Земята го прибра и гроб му стана.
А тука го родиха на тревата
две борчета - два сини ятагана.
И моят вик: - Къде е Караджата?
 
Защото още има по земята -
 
коне, зацвилили за мъжки колене,
ками, заплакали за мъжки длани,
глави, презрели свойте рамене,
и страшни думи, в нощи изковани.

Защото не умира Караджата.
#2
Балада за момичето от японската ваза

На Иван Теофилов
 
Може би се мислеше излишна
тази ваза, купена отдавна.
Затова под цъфналата вишна
винаги мълчи, почти печална,
малката японка - златна щриха
в синьото небе на тази ваза.
И не каза тя защо е тиха,
как се казва никога не каза.
Как се казва? Може би Ирина?
Името не й прилича. Ана?
Вчера Ана с някого замина
и сега безименна остана
малката японка - златна щриха
в синьото небе на тази ваза.
Само в здрача със походка тиха
тя напуща свойта стройна ваза,
и полита боса, с голо рамо,
към пропуканото огледало
удвоило за минута само
крехкото й златносиньо тяло.
Тя се гледа, може би се радва,
както всяко хубаво момиче.
 
"Затвори очите си! - ми казва -
и недей през пръстите наднича!"
После слага в длани затрептели
нежните си скули и тогава
както всички жълти, черни, бели
и самотни странници запява...
Някога и аз не бях сама.
И не искам аз да съм сама.
Да се върна искам, да се върна.
Моля те, върни ме у дома.
Да се върна в моето селце,
във което чакащи деня
всички хора имаха ръце
и ръцете имаха земя.
Да се върна с белите вълни,
край които къщите-слънца
всички хора имаха жени
и жените имаха деца.
Да се върна в топлата бразда,
по която рано призори
облакът ни носеше дъжда
и дъждът ни правеше добри.
 
Някога и аз не бяха сама
и не искам аз да съм сама.
Да се върна искам, да се върна,
моля те, върни ме у дома.
 
Малка сестро, колко си наивна.
Не плачи! Защо сега посърна?
Мога да ти купя златна гривна,
но дома не мога да те върна.
Искай друго. Всичко ще направя,
но това недей, недей ми иска.
Страшно е дори да си представя
урагана, който ще притиска
крехкото ти тяло до стъблата
вишневите, с плодове отровни
пръстите ти, галещи децата
с погледи умиращо оловни,
дрехата ти пълна с мъртви птици,
с мъртви риби дрехата ти нежна,
смъквана от чуждите войници
и накрая стъпкана небрежно...
 
Остани! Аз зорко ще те пазя,
ти си крехка, колкото красива,
ти си много слаба за омраза.
Любовта дори ще те убие.
Остани такава, златносиня
и въздушна като морска пяна.
И какво, че Ана си замина.
Нека си Мария вместо Ана
в тази ваза, синята, където
ти си вечно двадесетгодишна...

Само тука е добро небето
и невинна цъфналата вишна.
#3
Балада за човека с откраднатото лице

Аз съм скулптора и става злато
глината във моите ръце.
Всеки като зима или лято
ми донесе своето лице.
идваха при мене мълчаливо
старци и младежи, и деца.
Идваха с лица и настойчиво
искаха по-хубави лица.
Щедростта ми беше справедлива
и не беше глупава мълва.
Правех за една черта красива
по-красива цялата глава.
И съдбата беше много лека -
лека лодка в моите ръце.
Докато дойде в дома човека
с пустото откраднато лице.
И във изгрева с блясъци морави
той смути мойта силна ръка:
- Направете лицето ми, моля ви! -
Ах, лицето ви! Точно така!

А помня върху градската ни сцена
го гледахме с усмивка озарена
в Ромео с роза, в Карлос със рапира
и плачехме, когато той умира...
Възкръсваше ли, хвърляхме цветя,
а бяхме много бедни за цветя
и в стихналата зала като слепи
с ликуващи очи и пълни шепи
разграбвахме, горещи, жадни, диви,
лицето му и ставахме красиви.
И свършваше ли всичко, заслепени
и възхитени, и опиянени,
се блъскахме в широката врата
като щастливи някакви разбойници
и бавно ни превръщаше нощта
в щастливи или страдащи любовници.
А той във свойта задкулисна клетка
захвърляше разкошната наметка
и с нервни пръсти вдигаше отново
на свойте къдри сивото олово.
Докато с безпределна яснота
в една зора, събудила света,
когато ярко слънцето червено
изгряваше като новородено -
едно голямо, страшно огледало
му отрази лицето, жалко-бяло...
Той в него като в стъпкано огнище
потърси болка, не намери нищо.
Целуна само малката ръка
на портиерката с очи засветили
и тръгна с треперящите крака
на всички детронирани владетели.

И във изгрева с блясъци морави
той смути мойта силна ръка:
- Направете лицето ми, моля ви! -
Ах, лицето ви? Точно така!

Той остана и строго зачака.
Беше странно и страшно това.
Беше страшно, дори се разплака
една каменна детска глава.
Аз изтръпнах, попитах къде е
вашето истинско, живо лице?
И не знаех дали той се смее,
или плаче, отпуснал ръце.
Питах тихо, а после безумно
закрещях и заблъсках стени.
И тогава се втурнаха шумно
много хора, мъже и жени.
Всеки върна по-кротко от птица
най-красивата своя черта
и от камъка мойта десница
едно живо лице очерта...
Заблестя във добрата усмивка
вдъхновената горда уста.
С катедрално красива извивка
се издигна челото в нощта.
И лицето му стана така, че
би могло да говори дори,
да се смее, да вика, да плаче,
да угасва и пак да гори.
#4
Резерват Сосковчето


Водопадът ,,Орфей" в резерват ,,Сосковчето", България

Сосковчето е резерват, разположен край град Смолян в Родопите, България.

Обявен е за резерват с обща площ 177.76 хектара със Заповед No.508 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 28 март 1968 година, бр. 76/1968 на Държавен вестник.

Резерват Сосковчето се намира в землището на град Смолян, Община Смолян. Площта на резервата е 177.76 хектара. Резерватът е създаден с цел опазването на запазване на девствения характер на вековна смърчова гора, водопадите, увивната растителност, в която живеят мечки, сърни, елени и други.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Сосковчето


Резерватът ,,Сосковчето" - парченце от рая в сърцето на Родопите


Най-доброто убежище от летните жеги в района на родопския град Смолян е резерватът ,,Сосковчето", който се отличава с удивителното си многообразие от флора и фауна. Но туристите идват тук най-вече заради зеленината и една от най-красивите екопътеки в България, известна като ,,Каньонът на водопадите".

Маршрутът преминава през поредица от водни каскади и е обособен с дървени мостчета, стълби и беседки, които са скрити под сянката на смърчови дървета. Екопътеката пресича целия резерват ,,Сосковчето", като отвежда туристите до най-съкровените му кътчета, разкривайки спиращи дъха пейзажи. Естествено, най-зрелищни са 46-те водопада на резервата. Най-внушителният е с височина над 70 м. Наречен е Орфей заради асоциацията, която се прави между стичащите се по скалата водни струйки и струните на легендарната Орфеева лира.


https://bnr.bg/post/101328525


Лятно пътешествие в Родопите из резервата ,,Сосковчето"

Казват, че за разходка в планината най-хубавото време е през август, особено когато искаме да се скрием от жегите и нажежения градски бетон. Естествено, за заклетите туристи, всеки сезон е подходящ и нито дъждовете или пък дълбоките преспи могат да ги спрат. В планината времето се подчинява единствено на сезоните, далеч от човешките представи и измерения. Там, във висините, забравяш за всякакви житейски грижи, за да се събудиш в друг свят, сред звуците и картините на природата.


А такива места в България все още съществуват, въпреки суетата и преходните закони, определящи битието ни. Най-често това са недостъпни кътчета в планините, където независимият дух на българската природа съхранява застрашени от изчезване животински и растителни видове. Сред тях е резерватът ,,Сосковчето", на запад от Смолян – най-големият град в Средните Родопи, на около 240 км от София.


В защитената територия, която обхваща близо 175 ха, можете да видите нежното орфеево цвете - безсмъртниче или силивряк, както и родопския крем, който цъфти през август. А ако не сте виждали на живо саламандър, там е мястото. Вероятността да зърнете глухар, дива коза, сърна и мечка също е много голяма. Затова не подминавайте с насмешка табелата, която дава напътствия как да се държите, ако внезапно насреща ви се появи мечка. Преди изграждането на екопътеката "Каньонът на водопадите" резерватът бил недостъпен за човешки крак. Сега обаче целият горски свят на резервата е достояние за любителите на дивата природа.


Маршрутът за разходка из парка е строго обозначен с табели и специална маркировка и започва в местността Арнаутското, по пътя Смолян – с. Мугла, в района на Крива река. Той не е от най-лесните, особено за хора, които не са свикнали да се катерят по стръмните пътеки и продължава близо четири часа. Пътеката с денивелация около 700 м се извива през самия каньон на река Сосковчански дол, между вулканични риолитни скали, наречени от местните хора Редените камъни.

Устояли на постоянното въздействие на водата, постепенно те образували живописни падове на реката, дали по-късно наименованието на екопътеката в резервата – Каньон на водопадите. Тя следва течението на реката, за да могат да бъдат наблюдавани красивите водни струи, спускащи се по скалните прагове.

В района са преброени около 46 водопада, от които могат да бъдат видени едва 10. Най-живописни и буйни са при пълноводието на реката през пролетта, когато снеговете са се разтопили. Имената на по-внушителните водопади, покрай, които преминава екопътеката, са означени с табели. Първият от тях е "Ропката", заради водата, която е издълбала дупка в скалата, където той пада. Следват "Казаните", където планинската вода сякаш се спуска в дълбоки съдове, а по-нагоре по пътеката я виждаме как извира на тласъци през "Сърцето". Издигайки поглед, забелязваме малките тераси на "Каскадите".


Най-големият от водопадите спуска струите си от 68 м. височина и носи името на тракийския певец Орфей, който според легендите живял в мистичната Родопа планина. Благодарение на дървените мостчета, по които маршрутът преминава ту на единия, ту на другия бряг на буйната река нагоре към "Камен улей", туристите могат да видят и заснемат красивата водна феерия от всички ъгли.


По-стръмните места са обезопасени с парапети и въжета, а за улеснение са поставени и табели, които насочват към трите панорамни площадки с красиви изгледи към околностите на местността.


Най-красивата от тях се намира на най-високата точка на маршрута на 1800 м. надморска височина. При ясно време гледката, която се открива от панорамната площадка към нежните форми на Родопите, е невероятната, а погледът се простира чак до съседна Гърция.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100861605/latno-pateshestvie-v-rodopite-iz-rezervata-soskovcheto



Резерват "Сосковчето" през Март
#5
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 13:49:54
Снежна овесарка


Снежна овесарка (мъжка) в брачно оперение

Снежната овесарка (Plectrophenax nivalis) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.


Снежна овесарка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Снежна овесарка


Дължина на тялото: 17 см. Оперение: Има полов диморфизъм. Мъжкият през зимата е с жълто-кафява глава и по-тъмен гръб, изпъстрен с черни петна; отдолу е бял; клюнът е жълт с черен връх. През лятото е с черно-бяло оперение. Женската и младите са като мъжкия през зимата, но с повече кафяво зад очите, гърба и отстрани на гърдите. Биотоп: Среща се предимно на ята в равнини и по морски крайбрежия.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=53&vid=367&type=bird


Пойните птички са любими представители на пернатите заради умението им да използват сложна и многообразна вокална техника. Сред групата на малките пойни птичета има една пъстра красавица, която представя голямо разнообразие от представители на своя вид. Това е овесарката.

Птичето е с красиво, макар и не толкова пъстро оперение, каквото се наблюдава при други мъници, а отделните видове заемат един много широк ареал, като включително могат да се наблюдават и на нашия континент и в частност в България.

Най-екзотична, от гледна точка на европейското разбиране, е един вид, наречен снежна овесарка, защото тя населява студените места по Земята и е интересна с това, че може да зимува на север и да оцелява в екстремни студове. Може да бъде наблюдавана и в нашата страна.

Класификация на снежната овесарка

Снежната овесарка е с латинско название Plectrophenax nivalis. Тя е пойна птичка от семейството на Чинковите, принадлежи на разреда на Врабчоподобните.

Снежната овесарка е един от двадесет и деветте вида овесарки, съществуващи по Земята. Това голямо семейство в нашата страна е представено от 9 вида птички, които биват или прелетни, или постоянни. Някои са скитащи, други охранявани. Те представят едно голямо многообразие от пилета, подобни на врабчета, които ни радват с пъстрото си оперение и нежните си песни.

Тази птица е арктически специалист, с размножителен обхват по цялото северно полукълбо. Тя е най-северния тип пасеринска птица, регистрирана в света.

Особености на снежната овесарка

Снежната овесарка е средна по големина пасеринска (врабчоподобна) птица. Тя е призéмен вид, който ходи, бяга, скача, когато е необходимо. Дължината на тялото на птичето е около 15 сантиметра, а размахът на крилете е 32-38 сантиметра. Тежи от 30 до 40 грама.

Оперението на птичето е бяло в долните части на тялото, а крилата и гърбът му са в черно и бяло. Имат широки бели петна по вътрешната част на крилата. Женската и мъжкия са с различно оперение.

По време на размножителния период мъжкият е бял с черни крила и гръб, а женската е с черни крила и ръждив гръб. Краката им са черни. Човките им са черни през лятото и кафеникаво-жълти с черен връх през зимата. Имат кафяви ириси. Размножителното оцветяване при тях идва с износването и избледняването на перата.

Видът се бърка с друга овесарка - Маккей, поради подобното оцветяване. Освен това двата вида често се хибридизират в границите на териториите си и различаването им става почти невъзможно. В името се включва и специфичното nivalis, което означава снежнобял.

Има 4 подвида, които се различават леко в оперението. Създават се и хибриди.

Разпространение на снежната овесарка

Снежната овесарка живее в много големи географски ширини в арктическата тундра. Няма видима граница за северния обхват, докато южният е ограничен от продължителността на дневната светлина, което влияе върху репродуктивната активност.

Видът се среща в арктическите райони на Европа и Северна Америка, Камчатка, Алеутските острови, източен Сибир, както и арктическите райони на Азия.

Начин на живот на снежната овесарка

Тази пойна птичка е социален вид. Мигрира в големи ята, основно през деня. Миграцията си извършва два пъти в годината. Пролетната е в края на март и началото на април, а есенната е през октомври - ноември.

Зимува в Южна Русия, вероятно и около Северно море. Малък брой птици може да останат във Финландия през зимата.

Ятата при мигриране изглеждат в постоянно движение, тъй като птиците, които са отзад прелитат пред тези отпред и така създават един постоянен цикъл. В тези ята има йерархия. Възрастните са доминиращи над младите, а мъжките са над женските.

За да могат да издържат на температури през зимата от 40 градуса под нулата, птичките се набиват дълбоко в снега, за да запазят топлината си. Те обичат да се къпят в снежната преспа.

Песните на тези птички са интересни и характерни за тях, с приятни трели. Те са с честота от 2 до 6 килохерца. Мъжките пеят през цялото време, докато намерят половинка. Всяка песен е съставена от еднакви и различни фигури, които създават различни мотиви, които се редуват и повтарят, и това води до уникален модел песен при всеки мъжки индивид.

Хранене на снежната овесарка

Снежните овесарки се хранят главно със семена, листни пъпки и насекоми. Младите обичат членестоногите. Насекомите и паякообразните са еднакво добре приети в менюто им. След като мигрират на юг, те добавят и ракообразни към диетата си.

Самите те също са храна за хищници. Ловуват ги арктическите лисици и снежните сови. За да се опазят, използват камуфлажа си. Те поддържат с популацията си деликатния баланс на своята екосистема.

Размножаване на снежната овесарка

По време на размножителния период снежната овесарка търси скални местообитания в Арктика. Тъй като растителността в тундрата е нискорастяща, тази птица е изложена на хищници и за да се осигури оцеляването на потомството, тя гнезди в кухини, където яйцата ще бъдат защитени.

Първи в Арктика пристигат мъжките в началото на април, когато температурата е 30 градуса под нулата. Ранната миграция може да се обясни с факта, че видът е силно териториален и качеството на гнездовата зона е от решаващо значение за репродуктивния успех.

Женските пристигат 4 до 6 седмици по-късно, когато снегът започне да се топи. Те мигрират на малки групи и имат вълнообразен полет на умерена височина. Те остават в Арктика до средата или края на септември, макар че има такива, които мигрират началото на ноември.

Това е моногамна птица. Мъжкият следва женската, за да е сигурен, че няма да се чифтоса с друг мъжки. Мъжкият привлича партньорка най-напред с церемониален полет, при който се издига до хиляда метра, а след това с песните си, които изпълнява силно, не само докато лети, но и като кацне. Женската снася яйца, веднага щом температурата се вдигне над нулата.

Гнездото за яйцата се изгражда от мъх, лишеи и торф, и е облицовано със суха трева и няколко пера от женската, добре скрито от неприятели.

Яйцата са синьо-зелени, петнисто кафяви и се излюпват след 12-13 дни, остават в гнездото 10-11 дни и после се учат да летят. Малките са готови да отлетят след още 14-15 дни.

По време на мътенето, което се извършва от женската, мъжкият я храни и тя има възможност постоянно да контролира температурата, намалявайки времето за инкубация.

Малките пилета се появяват голи и безпомощни след излюпването и не са в състояние да се хранят сами. Грижата за тях се поема от родителите през следващите седмици, докато успеят да полетят самостоятелно.

Значение на снежната овесарка за хората

Не може да се посочи някакво стопанско значение от тази малка птичка. Тя обаче доставя удоволствие на любителите на птици и е желан обект за наблюдение. Хората с радост строят къщички за птици, за да могат да наблюдават овесарката в районите, където мигрира, както и в студените арктически местообитания, които представляват и неин дом.

https://miau.bg/Снежна овесарка




Plectrophenax nivalis
#8
ИТАЛИАНСКАТА ПОЛИТИКА Е ЕДНО КЪМ ЕДНО С БЪЛГАРСКАТА
 Изборите от вчера ги спечелиха Италиански братя или Братя на Италия които са тяхното Възраждане.
Тяхната Атака Лега норд- северната лига се срина напълно. Лидерът и Салвини се оказа същият палячо, като нашият Воленчо.
Форца Италия е подобна на нашето ГЕРБ, и те са надолу при тия избори.
Тяхното ИТН - Мувименто 5 стелле - Движението 5 звезди обаче се изхитриха и остават в политиката, с доста по малък резултат от миналите избори, но остават, което се смята за победа. Номерът им беше че се обявиха за помощите за безработни и запазването им и обявиха че са против изпращането на оръжия за Украйна.
Италианското БСП което сега се казва демократическа партия е на 2-ро место на тези избори но доста под Мелони и нейните Италиански братя. Доста и под резултата от предишните избори. Тяхните зелени които са подобни на нашите ДБ и ПП и останалите от тоя род са извън парламента и политиката
Интересно как така в политиката в Италия и България има такива и толкова големи  прилики ? Отговорът е прост: зад техните партии и зад нашите седи един и същи господар-режисьор  и това е Америка.
Фратели ди италия - Иаталианските братя предполагам ще имат политика удобна на Америка, въпреки че уж са за политика срещу ЕС и Америка.  А иначе моят приятел Марко , който въодушевенно гласува тях : нека се надява на промени , колкото си иска и да гласува , колкото си иска.
За вас направо от Милано Г.Б.Х.
#9
Quote from: Hatshepsut on Today at 05:50:00Лявоцентристката коалиция може да разчита на 25,5%-29,5%. Нейният водещ играч, Демократическата партия, печели условно между 17% и 21% от гласовете.


Няма ляво центристка коалиция, не можаха да направят такава. Изпокараха се и Демократичната партия се яви сама на изборите.
#10
Легенда за лунната пътека

Легенда ми прошепна раковина
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.

Във стари времена било морето
със бурни и убийствени вълни.
Не можели водите му да светят
и мрак поглъщал всичките му дни.

А слух тогава тръгнал за магия.
Проклятие, дошло от алчността.
Морето да утихне, щом открие
едничък белег чист за любовта.

Не вярвали пирати и моряци
на туй, що даже вятърът шептял,
но все така във бурета и каци
натрупвали от жълтия метал.

Не щеш ли - там на кораба случаен
качил се пътник кротък и смирен.
От тежкото си битие отчаян
решил да търси бряг непокорен.

Не бил богат човекът. Имал само
червен тефтер със стихове добри.
Една торбичка, носена през рамо
и за билета - всичките пари.

Тъй корабът заплувал сред вълните
и вятър духнал белите платна.
Покрили тежки облаци звездите
и сграбчила го морска тъмнина.

И ето, че морето забучало.
Проклятието дебнело отвред.
С вълните си каютите заляло
и стреснало нещастния поет.

"Животът свърши!" - казал си човекът -
"Любов не срещнах! Нямам и късмет!"
Щом писано е да се давя - нека!
Водите ме заливат и съм клет!"

Моряците потънали безследно,
пияни от погълнатия грог.
Въздъхнал с плач поетът за последно
и в тъмните води направил скок.

Магия ли било или пък песен,
но той видял на дъното жена.
С лице на ангел, пратеник чудесен
в студената и страшна дълбина.

С ръцете си го вдигнала нагоре
и гледала го с приказни очи.
Не можел нищо да й проговори,
освен да съзерцава и мълчи.

Животът му се връщал, неизгубен.
Отново дишал на самотен бряг.
Русалката погледнал, лудо влюбен.
Лицето й - луна сред пълен мрак.

Тефтера й подал и казал тихо:
"Спасителко, едничка си ми ти!
Водите всички други потопиха.
Вземи в замяна моите мечти!

Сърцето ми е там, в словата нежни!
И всяка радост, що не съм живял!
Последвал бих те във води безбрежни
и в тоя миг ти се обричам цял!"

Утихнало морето със вълните.
Всред облаците грейнала луна.
Вълшебен лъч се стрелнал във очите
на странника и чудната жена.

Докоснали ръцете си, полека,
те тръгнали по морските води...
За тях напомня лунната пътека -
любов красива, чудо отпреди.

Ела и ти във приказката синя.
Един поет те чака и скърби.
Прошепната от стара раковина
легендата е жива... Може би!