Български Националистически Форум

За последните 60-70 години, либералната парадигма наложи в световен мащаб всеобщото избирателно право. И ако за един момент е изглеждало като нещо демократично и като нещо полезно, отдавна вече не е. Моята позиция относно всеобщото избирателно право е, че то е деструктивно за всяка една държава, тъй като дава властови инструмент на групи от населението, които нямат достатъчно интелект и умения. Не може хора, които не могат да оправят собствения си живот да диктуват какво да се случва в държавата.
Затова избирателното право трябва да бъде ограничено. Предлагам няколко ценза:
- възрастов
За мен адекватните граници са 21-80 години. Под тази възраст личността още съзрява, а над нея в голямата част от случаите е вече неадекватна.
- интелектуален
Завършено средно образование и нагоре. В момента дори хора със специални потребности или напълно неграмотни могат да гласуват, което е нелепо.
- имуществен
Гласуват само плащащите данъци и притежаващи недвижима собственост над определена оценка (не в комбинация). Гласуват всички, които имат действащи фирми за последната данъчна година, или работят на трудов договор, или са на обезщетения на БТ, или притежават недвижима собственост да кажем над 10 000 лв.
Не отговаряш ли на трите ценза съвкупно - не гласуваш.
Естествено, към момента е утопия да мислим, че политическата класа ще пипне всеобщото избирателно право, защото неграмотните цигани и др. подобни са лесна и удобна гласуваща маса.

Много добре поставена тема.Подкрепям тезата ти относно трите типа ценз,за които става въпрос,като смятам,че при по-добра обществено-политическа система може да се помисли за промяна в сегашните права относно изборите и тяхното провеждане като цяло.

Още нещо, което съм пропуснал в моето предложение - студентите до 25 г., редовна форма на обучение, също имат право на вот. След тези години, за да гласуват, трябва да отговарят на изискването за работа или притежание на недвижимост.

Подобни завишени изисквания бих приел само за пасивното избирателно право (т.е. за кандидатите за кметове, общински съветници, депутати и президент), но не и за активното избирателно право (т.е. за всички гласоподаватели). За активното избирателно право считам образователния ценз за достатъчен (да имат завършено средно образование).
Не е логично изискванията за активното и за пасивното избирателни права да са едни и същи. Според мен изискванията за пасивното избирателно право трябва да са много по-високи.

Quote from: Hatshepsut on 29 March 2020, 08:43:32Подобни завишени изисквания бих приел само за пасивното избирателно право (т.е. за кандидатите за кметове, общински съветници, депутати и президент), но не и за активното избирателно право (т.е. за всички гласоподаватели). За активното избирателно право считам образователния ценз за достатъчен (да имат завършено средно образование).
Не е логично изискванията за активното и за пасивното избирателни права да са едни и същи. Според мен изискванията за пасивното избирателно право трябва да са много по-високи.

Разбира се, че за активното и пасивното избирателно право изискванията не може да са едни и същи. Логично, аз съм за още по-сериозни изисквания при пасивното, спрямо предложението ми по-горе за ограниченията при активното избирателно право, но ще стигнем и до там...

Да започнем отново с активното право.
На първо място съзнавам колко стресиращо звучи в главите на хората понятието "имуществен ценз", хора, от години свикнали с всеобщото избирателно право. Имущественият ценз обаче не са някакви недостижими изисквания, а просто избирателят да бъде със статут на данъкоплатец, т.е. да допринася със своите усилия за това общество. Мисля, че всеки нормален човек отговаря на поне едно от тези изисквания, не е нужно да са всичките в съвкупност. А именно - човек да работи на трудов договор (тук се вкл. и безработните, получаващи временно обезщетение за безработица от НОИ, те също са осигурени); или да е самоосигуряващо се лице - свободна професия; или да има собствена действаща фирма или участие във фирма; или притежава недвижима собственост или дял от недвижима собственост над 10 000 лв. Кои ще останат извън борда на това ограничение? Реално това ще са маргинали от циганското малцинство; маргинали от български произход - алкохолици, бездомници, скитници; глезени младежи на по 30 години, дето не си търсят работа и живеят на чужд гръб. Не мисля, че обществото ще загуби от това, че тези хора няма да могат да упражняват правото си на глас, а точно напротив! Специално внимание обръщам на студентите редовно обучение, които няма как да работят, а може да не притежават имущество - за тях ще се направи изключение и до 25 г. възраст ще могат да гласуват, стига да учат редовно висше образование.
На второ място ще разгледаме образователния ценз. Защо смятам, че образователния ценз от средно образование нагоре, е недостатъчно ефективно органичение, ако ще се прилага единствено той? Първо, нашата образователна система е много девалвирала. Заради системата на финансиране на училищата, която се основава на правилото "парите следват ученика" - делегиран бюджети, т.е. броят на ученици определя финансовата субсидия на училището, учителите и училищните ръководства се принудиха на всякакви магарии, за да не им закрият първо паралелки, а после и училищата. В много от училищата има ученици-фантоми, които почти не ходят на училище, изобщо не учат, функционално неграмотни са, но само заради формално присъствие в училищните документи получават накрая дипломи. Особено страшно е положението в професионалните гимназии в малки населени места с преобладаващо циганско население тип Първомай, Котел, Бяла Слатина и т.н. Половината от младите цигани там сега се оказват със средно образование, без въобще да учат и да са грамотни. Второ, нашата образователна система си е корумпирана и позволява купуването на дипломи при желание и необходимост. Освен това, завършването на едно образование не е кой знае какво, че да дава право на избирател. Има хора с образование, но по начин на живот - паразити. Затова много по-важно според мен е избирателят да плаща някакви данъци, т.е. да участва реално в благосъстоянието на обществото.
На трето място остана възрастовия ценз. За мен границите трябва да са 21-80 години. Сегашното положение с 18 годишното органичение е смешно. Повечето 18 годишни в България сега са с детски ум и обикновено живеят с родителите си, учат в средно училище, нямат никакъв трудов и житейски опит. Не намирам за адекватно хора без никаква представа от живота - ученици, да решават управлението на страната. Преди 100 години често пъти един 18 годишен младеж е ставал вече мъж - въртял е домакинство с жена и деца, но сегашният презадоволен живот отлага зрелостта. Така че, 21 е по-адекватното ограничение, през тези 3 години младият човек вече е завършил, започнал е да учи висше или е натрупал първия си работен опит и е доста по-зрял. Горната граница 80 смятам за абсолютно задължителна, защото мозъкът дементира и мисленето няма вече качествата като при хората в активна възраст. Старите хора над 80 би трябвало да се радват на живота и на заслужен отдих, а не да се занимават с политиканстване и да решават бъдещето на активните хора.
Всички тези органичения имат за цел да позволят вземането на решения при избори да са на активните и интелигентни хора, които движат обществото. Прекалено незрелите - с малък опит, престарелите, необразованите, трайно безработните и социално декласирани хора няма как да вземат адекватни решения за обществото ни, те просто не разполагат с нужните знания и/или възможности за това. Освен това са консуматори, а не е редно консуматорите да задават дневния ред за сметка на хората, които крепят обществото.
И накрая, четвърто - поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" е ясно, че ще са с временно или доживотно отнети права. Това ограничение и сега е така.

Сега по въпроса за пасивното право.
В момента, единственото органичение пред желаещите да се кандидатират за депутати или евродепутати е възрастово и е 21 години. Това позволи едно време на Волен Сидеров, а и на други, да напълнят парламента с техни "фаворитки" и "фаворити" на по 21 и малко нагоре години. Деница Гаджева стана депутат на 25 години, Калинка Крумова на 24, Теодора Халачева на 25, а атакаджията Кристиян Димитров стана депутат на 21 години! Това е просто смешно за отговорностите, с които са натоварени като народни представители и законодатели. За мен възрастовата граница за депутат трябва да е 26 или 28 години - възраст на която поне си завършил образованието си и си започнал да трупаш опит. И задължително имуществен и образователен ценз като посочените за активното право.
Що се отнася до ограниченията за президент - сега са 40 години и смятам това за нормално. Бих добавил - и задължително имуществен и образователен ценз като посочените за активното право.
И накрая, ще се спра на кандидатите за кметове и общински съветници. Сега ограничението за тях е 18 години, което е нелепо. Би следвало за общински съветници да е 21 години, а за кмет на община да е 26 или 28 години. И задължително имуществен и образователен ценз като посочените за активното право.
Иначе е ясно, че тук, в пасивното избирателно право, имуществения ценз е само формалност, защото към политиката се насочват хора с пари.

В миналото гласуването е било не само право, но и задължение, а организацията и администрацията на самия изборен процес в много отношения е била наистина впечатляваща. В Царство България е имало установен ред и всеки избирател е запознат поне с основните си права и задължения като такъв. Достатъчно е само да прочете извадки от тогавашния Избирателен закон и Наказателен закон, отпечатани на обратната страна на всяка от страниците на своята Избирателна книжка, която е била стандартен документ за всеки, притежаващ избирателно право по смисъла на тогавашното законодателство. Избирателната книжка наподобява на кочан с квитанции, която е прошнурована, прономерована и подпечатана. Размерите ѝ са 20 см * 13 см.

Фото и текст: Васил Струнджев

Наистина любопитно!