The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Това също е България!

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 21:58:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Древни породи овце и кози пасат край пиринското село Влахи


Прилепило се до сочещи небето възвишения, село Влахи намира уютен пристан в Пиринската планина. Заради мекия си климат и благоприятно разположение, то дава дом на пасищни животни от стари български породи, а природолюбители го величаят като място за познание, другаруване и отмора.


Повече от 20 години семейството на Елена Цингарска полага усилия за възраждането на изчезващи породи, сред които каракачанската овца и калоферската коза. За да се посветят на каузата си, всички те изоставят градския живот и се впускат в издирвателска мисия по села, паланки, поляни и кошари.


Елена Цингарска

,,Идеята ни беше да отглеждаме животните по максимално близък до традиционния начин – както са го правили каракачаните – казва тя. – Преди да бъдат насилствено спрени в годините на социализма, те са извършвали големи сезонни преходи със стадата си към Беломорието и българските планини. В днешно време това е възможно чрез височинно преминаване, което се извършва от ниските към високите планински части. Затова и устроихме зимната база за животните в село Влахи."

Породата на каракачанската овца отвежда чак до цивилизацията на траките, които украсявали с нейни изображения керамичните си съдове. А в недалечни дни, когато каракачаните били принудително заселени в градовете, част от животните били изклани, а други кръстосани с различни породи в национализираните от властта стопанства.


,,Събирахме животните буквално от единиците останали от породата – разказва Елена Цингарска. – Откривахме по една или две овчици в изолирани стада основно в Родопите и в Рила, а днес стадото ни наброява близо 500 каракачански овце. Калоферската коза не беше до такава степен изчезнала, защото в района се отглежда за създаването на кукерски костюми, но отново се намираха само по няколко животни в стопанство. Създаването на стадата се оказа изключително трудно начинание без никаква подкрепа. Водеше ни единствено ентусиазма и желанието да направим нещо добро за тези породи, за да бъдат върнати към живот."


Докато съпругът на Елена – художникът Сидер Седефчев, се заема с грижите около стадата, самата тя решава да развие заниманията си, свързани с изследването и опазването на едрите хищници по нашите земи. И за целта създава в кресненското село образователен център, посветен на тях.


,,Центърът е създаден с идеята да дава реалистична информация за едрите хищници на България и родствените им видове по света, както и за изключителната им роля в екосистемите – пояснява Елена Цингарска пред Радио България. – Дейностите ни са насочени основно към децата и подрастващите, тъй като в тях е надеждата, да разберат от каква изключителна важност е опазването на природата. Честно казано, чувстваме се обезверени, че с по-възрастните би могло нещо да се промени. И тъй като надеждата ни е в младото поколение, тук се организират летни лагери, посрещат се групи от училища или от кръжоци."


Приключения, игри на ,,нещотърсачи", разкази край лагерния огън – всичко това бледнее, щом хлапетата застанат край огражденията на вълците Байто и Въчка.


Оказва се, че спасените от зоопарк животни съвсем не са онези кръвожадни зверове в приказките, а живи същества със свое място в природата. До неотдавна мечките Медо и Буя също имали свой дом край образователния център, ала заминали за италианските Алпи, след постоянните неуредици с водата в селото.

Елена Цингарска казва, че е нужно всеки човек да носи в себе си любовта към природата, защото самият той ѝ принадлежи и без нея не би могъл да оцелее. Затова и вместо да участва в лудницата на града, предпочита да води живот, изпълнен със смисъл – сред природата.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101501507/drevni-porodi-ovce-i-kozi-pasat-krai-pirinskoto-selo-vlahi

HatshepsutTopic starter

Млади хора възстановяват вековно училище в Протопопинци


С възрожденски ентусиазъм група млади хора от малкото планинско селце Протопопинци в община Чупрене се опитва да възстанови 100-годишната сграда на местното училище. Инициатор на родолюбивия проект е Идит Костадинова. Тя е строителен инженер, родена е в Белоградчик. От 10 години работи в австрийската столица Виена, но всяка отпуска се завръща в Протопопинци, където живеят родителите ѝ.

"Имаше един проект за интегрирано развитие към Община Чупрене и дадохме много идеи за нашето село. Две от тях бяха за реставриране на църквата, която е най-старата в този район, и за реставрация на училището. След като нищо от нашите идеи не попадна в този проект, група ентусиасти решихме да се захванем с нещата сами. Явно вече само така се случват добрите неща. В селото идват много млади хора всяка ваканция, всяка отпуска. Постоянните жители са малко, но не може да се каже, че е обезлюдяло, връщат се постоянно хора. Започнахме с пълно почистване на училището, което досега се е ползвало половината като склад за дървен материал, другата половина беше изоставена, занемарена. През ваканцията децата се събират в актовата зала, която се ползва за празници и различни мероприятия. Има две класни стаи, едната от които е библиотека, в която и до момента се съхранява голямо количество книги, но тези книги стоят под небето. Най-много ни боли, че е изоставено", обясни Идит.



Последният частичен ремонт на сградата е правен преди повече от 20 години.

"Откакто е започнал строежът на училището са се навършили 100 години. В това училище са учили нашите дядовци, родители. Има много сантиментална стойност, искаме да го съхраним като културно наследство. Идеята ни е да съберем още книги за библиотеката, да направим едната от стаите нещо като музей, в който да събираме ценни предмети от миналото, които да се показват на младите. Мъчно ми е, тъй като живея в чужбина и виждам как тук се пази културното наследство, а ние там го имаме в изобилие, но не можем да го опазим. Разбира се, не губим надежда, че Общината би могла по някакъв начин да помогне, надяваме се, защото училището е общинска собственост, но Общината е допуснала, вероятно поради липса на средства, да запустее", добави Идит Костадинова.



Инициаторите на акцията за възстановяването на училището в Протопопинци призовават всеки, който има възможност и желание, да помогне в тяхното начинание с труд, парични средства или дарение на книги:

"Търсим и повече информация за историята на училището- кога е започнал строежът, каква е била дейността му и т.н. Но най-спешно е необходим ремонт на покрива, защото ако тази зима е по-тежка, може да не издържи. След това смятаме да оправим прозорците. По отпуски и почивни дни ще се събираме и ще реставрираме. Още от стари времена, а и досега е така- едно село и хората в селото се познават по вида на църквата и на училището. Това са двете неща, които са ни запазили като народ..."

https://bnr.bg/vidin/post/101527152/mladi-hora-vazstanovavat-vekovno-uchilishte-v-protopopinci

HatshepsutTopic starter

Фондация възстановява популацията на зубри в Родопите


Проектът е част от европейската инициатива за възстановяване на дивата природа в Европа – Rewilding Europe

Инициативата Rewilding Europe цели възстановяване на популацията на зубри (европейски бизони) в Централна и Източна Европа – Нидерландия, Германия, Полша, Беларус. Зубрите са изчезнали като вид от българските земи, но фондация "По-диви Родопи" от няколко години работи усилено за възстановяването и съхраняването на вида у нас.

Понастоящем в Източните Родопи живеят 12 животни. Фондацията води разговори със зоопаркове от Полша, откъдето се очаква през зимата да бъдат изпратени нови зубри за заселване у нас. Зубрите имат много важна роля за екоравновесието и опазването на гората, тъй като, хранейки се с листа и клонки, не позволяват тя да стане прекалено гъста.

Заселването на нови животни е бавен процес и адаптацията трае около две години. Успешното възстановяване на вида европейски бизон у нас ще има значение и за развитието на местния туризъм.

По програмата на Rewilding Europe през 2013 г. у нас пристигат пет животни от Германия. След адаптирането им през 2015 г. в ловното стопанство "Студен кладенец" в Източните Родопи се ражда първото малко.



Европейските бизони се завръщат в България - Новините на Нова (28.06.2015г.)

https://www.sinoptik.bg/news/fondaciia-vyzstanoviava-populaciiata-na-zubri-v-rodopite-7448

HatshepsutTopic starter

старата мелница в Кърпачево стана модерен многофункционален център


Стара история разказва за една от първите воденици в село Крушуна, която в началото на 20-и век двама братя успяват успешно да пренесат в съседното село Кърпачево камък по камък, за да я превърнат в мелница... Следва друга (позната за нашите ширини) история – тази за красивата сграда, изградена с автентичен и защитен към днешна дата камък, която тъне в разруха... И така до 2021 г., когато група съмишленици решават да й вдъхнат нов живот...

Цялата история, от 1933 г. до наши дни, ни разказва Ива Таралежкова, председател на сдружение ,,Деветашко плато", което успява да реставрира мелницата и да я превърне в съвременен и многофункционален център.





Ива, ще ни разкажете ли малко повече за сдружението, което стои зад реставрацията на старата мелница?
Сдружение ,,Деветашко плато" е една голяма група от съмишленици – над 140 човека от района на платото, но и членове от цялата страна, които сме обединени около идеята да подпомогнем оживяването и развитието на селата в района и на Деветaшкото плато изобщо. Вярваме, че тук има много потенциал и мислим, че цялото това богатство и разнообразие трябва да се използва, за да се върне животът към тези села. Това, което правим повече от 13 години, е да разработваме различни идеи и проекти за популяризиране на района, за показването на този потенциал, за който говорим, на света.

Какви са тези проекти?
Те са най-различни. От една страна развиваме дребна туристическа инфраструктура, която да води туристите до различни обекти като Крушунските водапади, Деветашката пещера, пещерата "Гарваница" и много други кътчета, които открихме и показахме на потенциални туристи. От друга – организираме и множество събития, сред които най-значимото е "Джаз фест под звездите на Деветашкото плато", което провеждаме вече осма година и събира между 1000 и 2000 души с любими български джаз изпълнители. Друго събитие, което е свързано и със самата реставрация на мелницата, са летните студентски практики за студенти по архитектура.

Какво представляват тези практики?
Организираме ги ежегодно от 7 години насам, заедно с наши колеги от Великобритания. Това са Grampus Heritage and Training, които се занимават точно с опазване и реставрация на сгради. В практиките се включват както студенти по архитектура от България, така и от други страни. Покрай тези практики се роди и идеята за реставрацията на мелницата. А се реализира с помощта на фондация ,,Америка за България", община Летница, доброволци от местната общност, както и студенти по архитектура от цялата страна.

Казахте ми, че този проект е сбъдната мечта за сдружението. Кога и как се роди тази мечта обаче?
Историята започва доста отдавна... Всъщност мелницата първоначално е построена около 1933 г. в близкото село Крушуна, където са водопадите, като воденица. А хората от село Кърпачево е трябвало да извозват житото си с каруци до там, за да го мелят, тъй като дълги години в селото им е нямало мелници. Но след време, когато започват да се появяват и други воденици, тази вече не е толкова използвана. Тогава двама братя от Кърпачево я купуват, за да я превърнат в мелница.

Най-интересното е, че я разглобяват из основи, маркирайки всеки елемент камък по камък, за да я пренасят с волски каруци в селото си, където я сглобяват отново.

Купуват й електрически мотор и тя започва да работи отново, но вече като мелница. Така функционира до национализацията, докато градските хлебозаводи започват да предлагат хляб в селото, а животните намаляват, както и нуждата от фураж. Така мелницата в един момент спира да работи и започва да запада... Години наред тъне в разруха, а представлява както историческа, така и архитектурна ценност за селото.


Мелницата ,,преди"...

Мелницата години наред тъне в разруха, а има много голяма ценност за селото – и архитектурна, и историческа, но и емоционална.


... и мелницата ,,след" реставрацията

Има ли други такива проекти в България, знаете ли?
По-скоро не знам. Но при наши пътувания до други европейски страни, заедно с кметовете на селата и на общините Летница, Ловеч и Севлиево, сме виждали на много места подобно съвременно използване на стари сгради – реставрирани и превърнати в мултифункционални пространства. Много ни се искаше и ние да имаме такова пространство. А мелницата отговаря точно на тази идея.

А коя бе първата стъпка към реализиране на идеята?
Да я представим на община Летница. Споделихме им, че искаме да я спасим от разруха, да я възстановим и върнем към нов, съвременен живот и тя прие. Благодарение на това успяхме да вземем под наем тази прекрасна стара сграда за период от 10 години и веднага стартирахме нейното възстановяване.


Кое прави сградата толкова специална?
Освен с историята си, тя е специална и от архитектурна гледна точка. Старата мелница е построена от бигор и дърво.

Бигорът е уникален камък, който не се придобива вече и е защитен. А това подчертава ценната й архитектурна стойност. Това е изключително красив камък, използван като декоративен елемент. От друга страна обаче осигурява и много добра изолация. А от трета – с него се е работело изключително лесно. Режел се е с трион почти толкова лесно, колкото да режеш сирене. Така че има и много в самата мелница, от която може да почерпят вдъхновение и повече знания както студенти, така и изобщо хора, които се интересуват от архитектура.



А кой разработи архитектурния проект за реставрацията?
Това е още една хубава история. Архитектурният проект е работа на двама млади архитекти – Антонина Тритакова и Георги Събев от архитектурно студио NADA. Те самите бяха част от нашите архитектурни практики преди години. След това заживяха заедно, купиха си къща в нашето село и сега също живеят тук, в Кърпачево.

Имаше ли сериозни предизвикателства в процеса на реставрация на старата мелница?
Имаше и то почти всеки ден. Непрекъснато трябваше да взимаме нови решения, изникваха постоянно някакви въпроси. Това е нещо, което никой от нас не бе правил преди това. Наложи се да направим дренаж от лицевата страна на сградата, за да спрем влагата, която влиза от там. Наложи се да поставим пречиствателна станция за отпадните води и какво ли не. А едновременно с това искахме да запазим максимално автентичността на сградата.

Автентичните й греди например са много красиви, но пък трябваше да ги подсилим и затова се наложи да използваме метал. Тук концепцията на архитектите беше всичко старо и автентично, което сме запазили, да остане в естествения си цвят и вид, докато цялата нова намеса да бъде в бяло. По този начин да може много ясно да се открои това, което е било, и новото, което е привнесено. Целта бе да няма разминаване между елементите от миналото и настоящето, а да съжителстват заедно в хармония.





айна ли е колко струваше реализацията на проекта?
Не, около 100 000 лева общо. Това е един проект, който благодарение на множеството доброволци от местната общност, студентите по архитектура и други приятели на сдружението, които много ни помогнаха, реализирахме с доста ниска цена, отколкото би ни струвало, ако го възложим като проект на фирма изпълнител. Затова искам да благодаря на всички, които участваха в проекта. Както и на фондация "Америка за България", защото без тяхното финансиране и без помощта на община Летница, нямаше да се справим.

Какво предстои оттук нататък? Какви функции ще изпълнява като многофункционален център?
От една страна ще служи като туристически информационен център, който да разказва за обектите и забележителностите и да препраща туристите към различни интересни места. От друга страна, тук планираме провеждането на събития от различно естество, както и да го предоставяме на други организации, които биха искали да провеждат свои събития или обучения. Тук ще организираме и практически обучения за хора, които се интересуват от архитектура и строителство, особено от традиционни техники. Разбира се, искаме да го използваме и като място за организиране на културни събития, защото джаз фестът ни доказа теорията, която имахме, че организирането на подобни събития наистина привлича повече туристи и допълва популярността на мястото.

Имате ли планирани събития вече?
Да. В края на месеца стартираме една нова инициатива – "Селска бизнес академия", която предлага курсове за местните предприемачи в селата. За хора, които до голяма степен съчетават предприемачеството си с други професии и не са учили специално за собственици на къщи за гости, ресторантьори и пр., а по-скоро правят нещата интуитивно и се учат "в движение". Искаме да им помогнем да професионализират услугите, които предлагат. Академията ще включва няколко курса по бизнес планиране, мениджмънт, маркетинг и реклама, ценообразуване и много други полезни и практически неща, за които нямат време да ходят в университет. През лятото отново предвиждаме практики за архитекти с международно участие. Вече имаме и запитвания за различни външни събития.

https://1kam1.com/i-starata-melnitsa-v-karpachevo-stana-moderen-mnogofunktsionalen-tsentar/

Similar topics (5)