• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 18:27:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,880
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 38
Total: 39

avatar_Hatshepsut

Какво е Linux?

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 05:34:44

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 21.10: нововъведения и промени

Излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 21.10 ,,Impish Indri". Това е междинна компилация, обновявания за която ще излизат в продължение на 9 месеца, като поддръжката ще продължи до месец юли 2022 година. Предлагат се инсталационни ISO дискови образи за версиите Ubuntu, Ubuntu Server, Lubuntu, Kubuntu, Ubuntu Mate, Ubuntu Budgie, Ubuntu Studio, Xubuntu и UbuntuKylin (специално за Китай).

Основни нововъведения и промени

Осъществен е преход към използването на GTK4 и графичната десктоп среда GNOME 40, в която съществено е модернизиран интерфейса. Виртуалните работни плотове в режим на преглед  (Activities Overview) имат хоризонтална ориентация във вид на безкраен скрол отляво надясно. За всеки работен плот в този режим, нагледно са представени наличните програмни прозорци, за които се прилага динамично панорамиране и мащабиране при взаимодействие с потребителя. Осигурен е безшевен преход между списъка с приложенията и виртуалните работни плотове. Значително е подобрена работата при използването на няколко монитора. В GNOME Shell вече се използват възможностите на графичния процесор за рендирането на шейдърите.



По подразбиране се използва светлия вариант на темата Yaru.



Като опция е достъпен напълно тъмния вариант на темата с тъмни надписи, тъмен фон и тъмен интерфейс. Поддръжката на стария комбиниран вариант на темата с тъмни надписи, светъл фон и светъл интерфейс е прекратена, понеже в GTK4 няма възможност за задаване на различни цветове за заглавието и основния програмен прозорец и по този начин не може да се гарантира коректната работа на всички GTK приложения при използването на комбинираната тема.



Дадена е възможност за използването на сесия на работния плот на базата на протокола Wayland при използването на фирмените драйвери на Nvidia
В PulseAudio съществено е разширена поддръжката на Bluetooth: добавени са A2DP кодеците LDAC и AptX, вградена е поддръжката на профила HFP (Hands-Free Profile), който дава възможност за значително повишаване качеството на звука
Извършен е преход към използването на zstd алгоритъма за компресия на deb пакетите, благодарение на което почти два пъти се е увеличила скоростта на тяхното инсталиране с цената на незначително увеличение на техния размер в рамките на около 6%. Поддръжката на zstd бе налична в apt и dpkg още от Ubuntu 18.04 и нагоре, но не се използваше за компресиране на пакетите.
Използва се новия инсталатор Ubuntu Desktop, реализиран във вид на надстройка върху инсталатора от ниско ниво curtin, който вече се използва в инсталатора Subiquity, използван по подразбиране в Ubuntu Server. Новият инсталатор е написан на програмния език Dart и използва фреймуърка Flutter за изграждане на потребителския интерфейс. Дизайнът на новия инсталатор е проектиран от гледна точка съвременния стил на работния плот на Ubuntu, като предоставя един и същ процес на инсталиране за цялата серия продукти Ubuntu. Предлагат се три режима: Repair Installation за преинсталиране на всички налични в системата пакети без промяна на настройките, Try Ubuntu за запознаване с дистрибуцията в Live режим и Install Ubuntu за стандартна инсталация на Linux дистрибуцията върху диска



По подразбиране се използва мрежовия филтър nftables. За запазване на обратната съвместимост се предлага пакета iptables-nft включващ помощни програми със същия синтаксис на командния ред, както и в iptables, но преобразуващ получените правила в nf_tables байт код
Използва се Linux ядрото версия 5.13. Обновени са версиите на програмите, включително GCC 11.2.0, binutils 2.37, glibc 2.34. LLVM 13, Go 1.17, Rust 1.51, OpenJDK 18, PHP 8.0.8, PulseAudio 15.0, BlueZ 5.60, NetworkManager 1.32.12, LibreOffice 7.2.1, Firefox 93 и Thunderbird 91.2.0, OpenLDAP 2.5.6, QEMU 6.0, Libvirt 7.6, BIND 9.16.15, Containerd 1.5.5.
Браузърът Firefox се използва по подразбиране и тук е представен във вид на snap пакет, в създаването на който са взели и вземат участие специалисти на Mozilla. Има възможност за инсталирането на стандартния deb пакет, което сега се предлага като опция
В systemd по подразбиране е задействана единната унифицирана йерархия cgroup (cgroup v2). Сgroups v2 може да бъде използвана например за ограничаване консумацията на паметта, ресурсите на процесора и входно-изходните процеси. Ключовата разлика между cgroups v2 и v1 е използването на общата йерархия cgroups за всички видове ресурси, вместо отделни йерархии за разпределение ресурсите на процесора, за задаване консумацията на памет и за входно-изходните операции



Добавена е поддръжката на модула Raspberry Pi Sense HAT, който се използва в Astro Pi. Необходимите библиотеки и помощни програми са оформени във вид на пакета sense-hat. Допълнително се предоставя пакетът sense-emu-tools с емулатор на самата платка
В Xubuntu продължава използването на десктоп средата Xfce 4.16. В новата версия е интегриран мултимедийният сървър Pipewire, които се използва съвместно с PulseAudio. Включени са и приложенията GNOME Disk Analyzer и Disk Utility за мониторинг състоянието на диска и за по-лесно управление на дисковите дялове. За възпроизвеждането на музиката се използва Rhythmbox с алтернативен панел с инструменти. От дистрибуцията е махнато приложението за обмен на съобщения Pidgin
В Ubuntu Budgie се използва новата версия на десктоп средата Budgie 10.5.3 с Преработена е тъмната тема. Има нова версия на компилацията за Raspberry Pi 4. Разширени са възможностите на Shuffler, има промени в интерфейса за по-бързо навигиране по отворените програмни прозорци и групиране на иконките във вид на мрежа, добавен е аплет за автоматично преместване и групиране на иконките по шаблон, реализирана е възможност за задаване на приложенията в кой виртуален работен плот да бъдат стартирани. Добавен е аплет за показване температурата на графичния процесор.



В Ubuntu MATE, десктоп средата е обновена до версия1.26.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Ето защо е по-добре да се програмира в средата на Linux

Може би вече неведнъж сте чували чували, че е по-добре да се програмира в средата на Linux и програмистите го използват по-често в сравнение с Windows. Защо всъщност възниква подобна ситуация? Разбира се, всички знаем, че операционните системи базирани на Linux ядрото са безплатни и са с отворен сорс код. Това е огромно преимущество в сравнение с Windows, като същите тези преимущества важат именно при програмирането.

От друга страна, отвореният код по никакъв начин няма да ви помогне, ако сте уеб програмист. А що се отнася до безплатната операционна система, активирането на Windows всъщност е съвсем евтино. Нека се спрем малко по-подробно защо все пак си струва да се програмира на Linux.

Лесна настройка на работната среда

Благодарение на специфичната архитектура на Linux, работната среда за програмиране е съвсем лесна за настройване. Разбира се, през последните няколко години се появиха Docker и WSL, които опростяват настройката на средата за програмиране и дебъгването на програмите в средата на Windows. Но в Linux това, както преди, е много по-лесно да бъде направено. Така например, ако възнамерявате да програмирате на C/C++, всички необходими софтуерни инструменти можете да инсталирате с помощта на само една команда след което нищо повече да се настройва не се налага. В ОС Windows ще се наложи да изразходвате немалко време, за да намерите и инсталирате инструментите за компилиране, а след това да накарате и операционната система да ги вижда.



За уеб програмиране е много по-лесно да се инсталира и настрои уеб-сървър и PHP интерпретатор, което при Linux става директно от софтуерния мениджър на съответната дистрибуция. Разполагането на конфигурационните файлове във файловата система на Linux е стандартизирано и всеки може съвсем лесно да ги намери и да настрои всичко, което му е необходимо. Във Windows всичко това ще трябва да бъде изтеглено поотделно и да се настройва ръчно. Може да се използва софтуерен комбайн от рода на XAMPP, което не е лошо, но не е така удобно.

Пълноценният терминал

Терминалът едно от най-големите преимущества на Linux. Още от времената на операционната система Unix е разработен комплект от помощни програми за работа с конзолата, които могат да взаимодействат помежду си чрез изграждане на тунелни връзки или пренасочване на изхода, като по този начин е възможно да се правят голям брой много полезни неща. Така например, с помощта на grep е възможно търсенето в голям брой файлове, а помощната програма find дава възможност за търсене по имена, по потребителски права и по датата на промените. Всичко това може да е много полезно, особено ако трябва да се разглежда чужд проект.



Освен това, при Linux всички приложения се делят на услуги и програми, които са директно свързани с терминала. Това е много удобно – така например, ако в някое графично приложение възникне грешка, то може да бъде стартирано от терминала и да се види каква именно грешка е възникнала.

Работната среда е близо до реалността

Ако не се занимавате с разработване на десктоп приложения и пишете уеб приложения или Enterprice решения на Java, то те в бъдеще най-вероятно ще работят в средата на сървъри, работещи под управлението на Linux. Windows и Linux твърде много се различават и това което работи в средата на Windows, може и да не работи съвсем правилно на един Linux сървър. Ето защо да се използва работна среда, която е близо до реалността, е важно и удобно.

Контролът върху имената на файловете



Ако използвате Windows, навярно знаете, че в тази операционна система файловете FILE и file са едно и също. Във файловата система Ext4 на Linux това са различни файлове. Ако в ОС Windows пожелаете да имате имена на файлове с малки букви, то това няма как да стане без допълнителни външни програми. Освен това Windows скрива разширенията на някои файлове и може да се окаже, че няма да можете да ги промените директно във File Explorer. Оттук възниква още един проблем при работа с файловете .htaccess или .env, с които се налага много често да се работи, за да се осигури правилната работа на уеб сървърите. При Linux това се прави съвсем лесно и естествено.

UTF-8 кодирането



В операционната система Windows в България по подразбиране се използва 8-битовата кодова таблица CP-1251, докато всички Linux дистрибуции отдавна преминаха към UTF-8. Разбира се, сървърите също работят с UTF-8. Повечето сорс кодове на програмите за Linux се препоръчва да бъдат записвани именно с UTF-8 формата, за да не стане така, че вашият сайт или програма вместо букви да започне да показва непознати йероглифи. В Linux няма подобни проблеми и всичко става автоматично. От друга страна при Windows е необходимо да се използват програмни среди, които дават възможност за избор на начина на кодиране при записа на файловете.

Изводи

Може да се каже, че причините програмирането да се извършва именно в Linux среда са наистина много и си струва поне да се пробва. Разбира се, всичко зависи от конкретния човек и от конкретната ситуация – ако цял живот сте програмирали в средата на Windows и знаете всички тънкости на настройките, то едва ли ще ви се наложи да се прехвърляте към Linux, понеже там ще се сблъскате с много нови неща. Но, ако не сте вникнали напълно с програмирането Windows, то Linux със сигурност ще ви е по-удобен.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Излезе графичната десктоп среда Cinnamon 5.2


Официално бе представена графичната десктоп среда Cinnamon 5.2, в рамките на която общността на разработчиците на Linux дистрибуцията Linux Mint създава своя версия на десктоп средата GNOME Shell, файловия мениджър Nautilus и прозоречния мениджър Mutter. По този начин се получава графична среда в стил класически GNOME 2 с поддръжката на най-удачните компоненти от GNOME Shell. Десктоп средата Cinnamon се базира на компонентите на GNOME, но те се предоставят поотделно и не са свързани с външните зависимости на GNOME. Новата версия на Cinnamon ще се използва в дистрибуцията Linux Mint 20.3, която трябва да излезе в края на месец декември тази година.

Основни нововъведения и промени

В темата Mint-X е направена оптимизация на стила на уведомленията и на панелите във файловия мениджър Nemo
В темата Mint-Y по подразбиране се използва светъл таскбар и е добавен нов комплект иконки



Променен е дизайнът на заглавията на програмните прозорци – увеличен е размерът на бутоните за управление на прозорците и са оставени по-големи разстояния между иконките за по-лесно кликване върху тях. Ъглите вече са закръглени



За показването на активните елементи сега се използва сив цвят независимо от избраната тема



Освен тези чисто козметични промени значително е подобрена поддръжката на GTK4
В календара е добавена поддръжката на сървъра Evolution

https://www.kaldata.com/