• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 19:37:01

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,881
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

avatar_Hatshepsut

Генетика от праисторията

Started by Hatshepsut, 14 August 2018, 21:01:31

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Откриха родината на всички човешки същества отпреди 200 000 години в Южна Африка


Професор Ванеса Хейс с ловци в пустинята Калахари, Намибия

Проследявайки генетичната история, вградена в нашето ДНК, учените успяха да съберат следи, описващи годините и средата, когато се е формирал нашият вид.

Резултатите за откритието са публикувани в престижното списание Nature на 28 октомври.

Според новото проучване Homo sapiens се е появил в Южна Африка и процъфтява там в продължение на 70 000 години, преди изменението на климата да предизвика първите вълни от миграции, които в крайна сметка да разпространят нашия вид по цялото земно кълбо.

Авторите предполагат, че промените в климата на Африка са предизвикали първите миграции на човека, които са инициирали развитието на генетичното, етническото и културното разнообразие на хората.

ДНК като капсула за времето. Получихме я от мама
,,От доста време е ясно, че анатомично съвременните хора са се появили в Африка преди около 200 хиляди години. Това, което отдавна се обсъжда, е точното местоположение на това възникване и последващото разпространение на най-ранните ни предци", разказва ръководителят на изследването проф. Ванеса Хейс (Vanessa Hayes) от Института за медицински изследвания "Гарван" (Garvan Institute) и Университета в Сидни и професор в Университета в Претория.

За да проследят произхода на нашия вид, Хейс и колегите й използват митохондриалната ДНК (mtDNA) , която се съхранява в митохондриите - клетъчни органели, които са отговорни за производството на химическа енергия, наречена ATP (аденозин трифосфат), която е необходима за да настъпят всички биологични процеси в тялото.

Ядрената ДНК, която включва по-голямата част от нашата ДНК, се наследява еднакво и от двамата родители - едно дете ще наследи 50% от ядрената си ДНК от майката, а останалите 50% от баща си. От друга страна, митохондриалната ДНК, която е само малка част от нашата ДНК, почти изключително се предава по майчина линия. От 2018 г. вече знаем, че митохондриалната ДНК понякога може да бъде предадена и от страната на бащата.

При хората, митохондриалната ДНК е под формата на окръжност, която съдържа приблизително 16 500 нуклеотидни двойки бази ДНК. За разлика от тях, ДНК в ядрото е разделено на 46 линейни хромозоми (по 23 от всеки от нашите родители), които имат средна дължина над 200 милиона двойки бази.

Тъй като митохондриалната ДНК се променя много бавно с годините, тя може да действа като надеждна капсула на времето, която може да се използва за извличане на всякакъв вид информация за нашите майки-предци.

"Митохондриалната ДНК действа като капсула от времето на нашите майки-предци, натрупвайки промените бавно през поколенията. Сравняването на пълния ДНК код или митогеном от различни индивиди предоставя информация за това колко тясна е връзката им", обяснява Хейс.

Изследователите взеха кръвни проби от над 1000 живи южноафриканци, за да създадат изчерпателен каталог на най-ранните митогеноми на съвременния човек от така наречената линия L0. В човешката митохондриална генетика L е митохондриалната ДНК макрохаплогрупа, която е в основата на филогенетичното дърво на митохондриалната ДНК на анатомично съвременния човек (Homo sapiens). Хората, които са част от тази макрохаплогрупа, са живите потомци на най-древните човешки предци.

,,Добавихме 198 нови, редки митогеноми в настоящата база данни на най-ранната известна популация на човека, родовата линия L0. Това ни позволи да усъвършенстваме еволюционното дърво на най-ранните ни предшестващи клонове по-добре от всякога", заяви водещият автор д-р Ева Чан (Eva Chan) от Института по медицински изследвания Гарван, който ръководи филогенетичните анализи.

Чрез комбиниране на родовата линия с езиковото, културното и географското разпределение, авторите на изследването разкриват, че преди 200 хиляди години първите майки на Homo sapiens sapiens са се появили в ,,родината" на юг от басейна на река Замбези. регион, който включва целия простор на северна Ботсвана в Намибия на запад и Зимбабве на изток.

Родина, идеална за процъфтяване на живота
Тези генетични данни на линията L0, подкрепени с исторически, етнолингвистични и географски данни, както и климатични реконструкции от различни периоди, заедно разкриват, че най-ранните хора са се появили във влажната зона Макгадикгади – Окаванго в Южна Африка, южно от река Замбези, в северна Ботсвана. Реконструкцията на времевата линия L0 подсказва, че този род по майчина линия се е появил там преди около 200 000 години.

Изследвайки съществуващите геоложки, археологически и изкопаеми доказателства, геологът д-р Анди Мур (Andy Moore) от Университета в Родос разкри, че тази първа родина на човечеството е имала най-голямата африканска езерна система - езерото Макгадикгади.

,,Преди съвременното възникване на човека езерото е започнало да се оттича поради изместването на подлежащите тектонски плочи. Това би създало обширна влажна зона, която е известна като една от най-продуктивните екосистеми за поддържане на живота", разказва д-р Мур.



Първите миграции на съвременните хора

Новите еволюционни срокове на авторите предполагат, че древната влажна екосистема е осигурила стабилна екологична среда за процъфтяване на първите предци на съвременните хора в продължение на 70 хиляди години.

Преди около 130 000 години някои членове на тази група са мигрирали в две вълни към Източна Африка през зелен коридор, създаден от увеличените валежи, съобщават изследователите. Дотогава този коридор е бил сух и с рядка растителност. Тези източноафрикански мигранти в крайна сметка може да са създали първите стада и земеделски групи там.

,,Наблюдавахме значителна генетична дивергенция в най-ранните майчини подлинии на съвременните хора, което показва, че нашите предци са мигрирали от родината преди 130 и 110 хиляди години", обяснява професор Хейс.

"Първите мигранти са се отправили на североизток, последвани от втора вълна от мигранти, насочили се на югозапад. Трета част от населението остава в родината си до днес."

Втората вълна на преселение от майчината родина тръгва на югозапад, чак до южния край на Африка, преди около 110 000 години. Както при предишната миграция, климатичните данни показват, че по-влажните условия създават зелен коридор за преминаване на хората. Южните мигранти се специализират в лова и събирателството по крайбрежието, предполагат учените.

,,За разлика от североизточните мигранти, югозападните изследователи изглежда процъфтяват и изпитват стабилен прираст на населението", разказва професор Хейс.

Авторите смятат, че успехът на тази миграция най-вероятно е резултат от приспособяването към морска храна, което се подкрепя допълнително от изобилието от археологически доказателства по южния край на Африка.



Картографиране на майчините корени на хората. Новите ДНК анализи предполагат, че преди около 200 000 години основна майчина линия на Homo sapiens (червен кръг) се е появила в район (в зелено) от сегашната Ботсвана, който е бил място на древните влажни зони Макгадикгади – Окаванго (в синьо). Членовете на тази популация са мигрирали на североизток и югозапад между 130 000 и 110 000 години

Климатични ефекти

За да проучи какво може да е предизвикало тези ранни човешки миграции, съавторът проф. Аксел Тимерман (Axel Timmermann), директор на Центъра за климатична физика към Националния университет в Пусан, анализира компютърните климатични модели и геоложки данни, които отразяват климатичната история на Южна Африка през последните 250 хиляди години.

"Нашите симулации предполагат, че бавното колебание на оста на Земята променя лятното слънчево затопляне в Южното полукълбо, което води до периодични промени във валежите в Южна Африка", разказва професор Тимерман. "Тези промени в климата биха отворили зелени растителни коридори, първо преди 130 хиляди години на североизток, а след това преди около 110 хиляди години на югозапад, което би позволило на нашите най-ранни предци да мигрират далеч от родината си за първи път".

Потомците на коренното население, което не е мигрирало и е останало по родните си земи, са се приспособили към изсъхналите земи и могат да бъдат открити в по-големия регион Калахари днес, отбелязва проф. Хейс.

Това проучване уникално комбинира дисциплините генетика, геология и климатична физика, за да пренапише най-ранната ни човешка история.

Все пак въпросът за това как, кога и къде е възникнал H. sapiens, все още е далеч от пълно изясняване
Това е така, защото екипът на Хейс изследва само митохондриалната ДНК, която представлява мъничка част от човешката наследственост, обяснява археологът Елинор Шери (Eleanor Scerri) от Института Макс Планк за наука за човешката история в Йена, Германия.

Древните хора, които са успели да се предадат своите форми на митохондриална ДНК на съвременните хора, не са били единствените хора, живяли в Африка преди 200 000 години или по-рано, подчертава Шери. Така че само проучванията на цели геноми или поне анализи на ядрената ДНК могат да дадат надеждни познания за древния човешки произход, твърди тя. За разлика от митохондриалната ДНК, ядрената ДНК се наследява от двамата родители и би предоставила улики във времето и местоположението на бащините корени на човечеството.

Изследователите ще трябва да извлекат древна ДНК от човешки фосили, за да определят дали групите на ловците-събирачи в Южна Африка днес са свързани с хората, живели в същия регион преди 50 000 или 200 000 години, отбелязва генетикът Сара Тишков (Sarah Tishkoff) от Университета на Пенсилвания. А броят на източноафриканските ловци-събирачи сега е толкова малък, че митохондриалната ДНК не може да даде отговор за възрастта и местоположението на техните майчини корени, оставяйки големия въпрос за еволюцията на човечеството, коментира Тишкоф.

Имайки предвид наличните археологически, изкопаеми и ДНК доказателства, днешният H. sapiens вероятно произхожда от чифтосване между човешки групи в цяла Африка, които имат различни скелетни черти, започвайки преди около 300 000 години, твърди Шери.

,,Възможно е, дори вероятно, [множество] географски центрове да са допринесли с част от своето наследственост за изграждането на нашия геном, който не може да бъде разрешен само от митохондриалното разнообразие", подчертава генетикът Ребека Кан (Rebecca Cann) от Университета на Хавай в Маноа.

Но новото проучване осигурява решаваща подкрепа за доказателства, че корените на човешката митохондриална ДНК се простират още преди 200 000 години в Субсахарска Африка, отбелязва Кан. Тя и нейните колегите съобщават за първата митохондриална ДНК подкрепа за този сценарий в забележителен документ от 1987 г. Групата на Кан заключи, че митохондриалната ДНК на всички живи днеса хора произлиза от една жена, наречена популярно ,,митохондриална Ева", която е живяла в Африка преди около 200 000 години. Но не беше ясно откъде е произлязла и как биха могли да настъпят последващи миграции на хората оттам. 

Рядката форма на митохондриална ДНК, известна като L0, която екипът на Хейс изследва, днес до голяма степен е ограничена само за хората койсан в Южна Африка. Койсан се състои от отделни популации от пастири и ловци-събирачи, които говорят езици, съдържащи характерни цъкащи съгласни (познати ни от филма "Боговете сигурно са полудели").

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-rodinata-na-vsichki-choveshki-sashtestva-otpredi-200-000-godin_138896.html

Hatshepsut

Не са виновни хората - неандерталците просто са имали лош късмет


Сравнение между череп на човек и неандерталец

Неандерталците може би са изчезнали не заради конкуренция от другите видове, а просто заради лош късмет. Симулация на техните популации показва, че при всеки сценарий са застрашени от изчезване и случайни събития са достатъчни, за да загинат.

Неандерталците живеят в Европа и Азия в продължение на стотици хиляди години. Но тяхната популация винаги е била малка, може би едва няколко хиляди и те умират преди около 40 000 години.

По това време за пръв път голям брой съвременни човеци навлизат в Европа от Африка. Затова много учени предполагат, че нашият вид е причината за измирането на неандерталците. Това не означава на всяка цена, че хората са ги избили, възможно е просто да са били по-умни и да са се приспособили по-добре.

Но Крист Ваесен (Krist Vaesen) от Технологичния университет в Айндховен в Нидерландия и колегите му смятат, че причината е друга. Те симулират популацията на неандерталците, проследявайки колко се раждат и умират всяка година и колко близко свързани са помежду си.

Това позволява на учените да проследят три процеса, които според тях са направили ненадерталците уязвими. Първият е кръвосмешението, което може да доведе до появата на опасни мутации.

    "В малките популации шансът да се чифтосаш с роднина е по-висок", обяснява Ваесен.

Вторият процес е феномен, наречен ефектът Allee.

    "Ако сте в малка популация ще имате повече проблеми, за да си намерите подходящ партньор", посочва Ваесен, просто защото възможностите ще са по-малко.

И накрая са случайните събития - например необичайно висока смъртност в дадена година. За малка и изолирана популация една лоша година може да бъде катастрофална.

    "Направихме тези модели за 10 000 години и проверихме дали те (неандерталците) биха изчезнали или не", обяснява Ваесен. "Открихме, че тези три процеса са достатъчни, за да се случи."

Този модел не доказва, че съвременните човеци не са се съревновавали с неандерталците, подчертава Ваесен. Той просто показва, че не е задължително това съревнование да е довело до изчезването.

Ученият смята, че все пак е изненадващо, че неандерталците измират толкова скоро след идването на хората, но съревнованието за ресурси може би не е причината за това.

    "Знаем, че неандерталците са живели в малки подпопулации и те са били разпръснати из Европа", разказва Ваесен.

Присъствието на хората може да е направило преместването между групите по-трудно за неандерталците, принуждавайки всяка подпопулация да съществува изолирано, което засилва кръвосмешението, ефектът Allee и наличието на лоши години.

Ученият смята, че това може да е било достатъчно, за да доведе до края на неандерталците.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_140554.html

Hatshepsut

ДНК в праисторическа дъвка показва как е изглеждала жена от каменната епоха


Датски учени успяха да реконструират пълния геном на жена, живяла в южната част на страната преди 5700 години, съобщава naked-science.ru. Описанието на Лола е представено в статия в списание Nature Communications. Учените са изследвали парче катран от бреза - ,,праисторическа дъвка", в която са запазени фрагменти от ДНК и дори следи от храна.

Това е позволило на учените да направят генетична снимка на хората от Северна Европа в епохата на неолита. Любопитното е, че реално от Лола няма оцеляло нито едно парче от тялото или костите й. При разкопки на остров Лоланд обаче са намерени много парчета от катран.

Има различни версии за употребата му. Смята се, че е използван като лепило, но за да омекне катранът първо е сдъвкван. Смята се също, че катранът от бреза може да се е използвал за облекчаване на зъбобол или за поддържане на устната хигиена и дори за удоволствие.

Смолистото вещество е било заровено в блатиста почва и това го е съхранило много добре. Преди година учени от университета в Копенхаген показаха, че могат да се извлекат фрагменти от древни геноми от този катран. Сега вече те са успели да съберат пълния геном, но и парчета от храна, а също така и микроорганизми, които са уловени в катрана заедно със слюнка.

Преди 5700 години местните общности на ловци са преминали към селското стопанство. ДНК на Лола показва, че тези хора са били синеоки, тъмнокоси и сравнително тъмнокожи. Очевидно светлата кожа, която се смята за една от адаптациите към живота под слабото северно слънце, се е разпространила в този регион по-късно.

Учените са установили също така, че Лола има непоносимост към лактоза. Мутацията, необходима за усвояването на млечната захар от възрастните се появява при местните жители по-късно. В катрана е открита ДНК и на храната на жител от каменната ера – лешници и патици. Явно селскостопанските технологии и домашните животни не са стигнали в този момент до Скандинавия.

Интересни са и резултатите на ДНК от микробите, които са били в устната кухина на Лола. Повечето от тези микроорганизми са безобидни, но е изолиран ген на вирус, причиняващ заболяване на венците, а също така и вирусът Епщайн Бар, който причинява мононуклеоза. Авторите на изследването отбелязват, че наличието на тези патогени не означава, че Лола е страдала от тези заболявания.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/dnk-v-praistoricheska-davka-pokazva-kak-e-izglejdala-jena-ot-kamennata-epoha

Hatshepsut

И в генома на африканците има много неандерталска ДНК


Обратната миграция на хора от Евразия в Африка e внеслa в генома на африканците много неандерталска ДНК

Дълбоко в нашата ДНК е стаено наследство от романтичните връзки между две отделни човешки кръвни линии, които се свързват отново след епични пътешествия из целия свят. Изглежда, че може би грешно сме чели досега някои важни подробности от тази еротична приказка.

Всеки знае, че в генома на съвременните хора има неандерталска ДНК - за това се говори през последните десет години. В различните проучвания делът на неандерталската ДНК се изчислява на 1,8–2,6%, а в Източна Азия е повече - от 2,3% до 2,6%, а при жителите на Западна Азия и Европа - от 1,8% до 2.4%. За африканците се смяташе, че изобщо нямат неандерталска ДНК.

Родината на Homo sapiens е Африка, но когато "разумният човек" мигрира в Евразия преди около 70 хиляди години, той среща тук друг вид Homo - Homo neanderthalensis - неандерталския човек. Двата вида имат сексуални контакти, което ни оставя в наследство неандерталски гени. В същото време част от H. sapiens остава в Африка и не се среща никога с неандерталците лице в лице. Все пак е имало обратна миграция от Евразия към Африка и неандерталската ДНК, която вече се е настанила в генома на Homo sapiens, може да се е пренесла обратно в Африка. Но делът на неандерталската ДНК в африканския геном е оценяват като нищожно малък, с други думи, смяташе се, че африканците нямат такава.

Оказа се, че всичко не е толкова просто. Изследователи от Принстънския университет за пореден път сравняват геномите на неандерталеците с геномите на повече от 2500 съвременни хора, включително африканци, и неандерталският дял в ДНК на жителите на Африка е приблизително 0,3%, което не може да се нарече пренебрежимо малко. Освен това, както пишат авторите на статията в списание Cell, неандерталската ДНК е била полезна за африканското население, защото сред неандерталските гени има такива, които повишават имунитета и защитават кожата от ултравиолетовото лъчение.


Миграцията на Хомо Сапиенс

Обратната миграция, довела неандерталската ДНК в Африка, се е случила през последните 20 хиляди години. Но и тук нещата не са толкова прости, защото само половината от тази ДНК е наистина неандерталска. Работата е там, че Номо сапиенс е имал друг контакт с неандерталците преди повече от 100 хиляди години. По онова време нашите прадеди не са успели да се установят стабилно в Евразия и затова те са успели да пренесат част от своята неандерталска ДНК. И когато преди около 70 хиляди години се случва нов контакт между два вида хора, когато H. sapiens вече трайно се е заселил в Евразия, тогава неандерталците му предават не само своята ДНК, но и ДНК на Номо сапиенс, останала в генома на неандерталците след първия контакт.

След като изяснават картината на трансфера на ДНК, авторите на проучването преизчисляват и съдържанието на неандерталската ДНК в генома на жителите от Източна Азия - ако по-рано се смяташе, че азиатците имат 20% повече неандерталска ДНК от европейците, сега този дял спада до 8% и по-малко.

Сега най-древната история на човечеството става малко по-ясна. Да видим какви други изненади ще ни донесат непрекъснато развиващите се методи на генетичен анализ.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-v-genoma-na-afrikantcite-ima-mnogo-neandertalska-DNK_143977.html

Hatshepsut

Открити в България човешки останки на 45 000 години говорят
за неизвестна миграция към Европа
и чести връзки с неандерталците



Изследователи извършиха разкопки в пещерата Бачо Киро в България и откриха парчета кости на Homo sapiens, както и инструменти и бижута

Анализите на ДНК, извлечена от фосили на човешки кости отпреди около 45 000 години - най-старите известни човешки останки в Европа, открити в България през 2020 година - показват, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които са били по онова време на изчезване, е ставало по-често, отколкото се предполагаше

Тези открития, говорещи и за една неизвестна досега миграция към Европа, са представени в две нови проучвания, публикувани на 7 април в Nature Ecology & Evolution.


Обекти с данни за геноми на H. sapiens на възраст над 40 хил. г. (червени кръгове) или над 30  хил. г. (жълти кръгове), обекти в Европа с останки на H. sapiens на възраст над 40  хил. г. (червени квадрати) и сайтове с IUP комплекти (черни квадратчета)

Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че отделни човешки популации са достигнали Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега групи, гаранция за това е, че някои от техните гени са и днес в нашата ДНК.

От останките на трима индивиди H. sapiens, открити в пещерата Бачо Киро, е извлечена ядрена ДНК, съдържаща неандерталски принос от около 3 до 4 процента, отбелязва екип, ръководен от еволюционния генетик Матея Хаджинджак (Mateja Hajdinjak) от Института на Франсис Крик в Лондон.

Древната ДНК е от зъб и два костни фрагмента, радиовъглеродно датирани на възраст между 43 700 и 45 800 години. В по-дълбок скален слой, който е  на 46 900 години, все още не са намерени човешки останки, но пък съдържа белязани животински кости, което предполага човешко присъствие. По това време климатът на Европа започна да се затопля, което може да накара H. sapiens поемат на север от Близкия изток, на Балканите и отвъд тях. (ДНК на тези ранни мигранти показва обаче, че те не са оставили потомци в Европа днес.)


Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие

Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците.

,,Всички индивиди от Бачо Киро са имали неотдавнашни неандерталски предци, от пет до седем поколения назад в техните родословни дървета", отбелязва Хаджинджак.

Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк. Първото свидителство в това отношение е свързано с откриването в Румъния на индивид на 40 000 години, кръстен Оасе 1.

Откритието подсказва, че тези H. sapiens са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите и че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа и че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме..

Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването. Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа.


ДНК от женски череп (на снимката), открита преди това в днешна Чехия, показва, че тя е принадлежала към една от най-старите известни човешки популации, живеещи в Европа преди повече от 45 000 години. Тези хора очевидно са се кръстосвали често с неандерталците

Допълнително доказателство за това древно кръстосване идва от почти пълен човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в днешна Чехия. Около 2% от гените в ДНК от този вкаменелост, идентифицирана като женска, също идват от неандерталци, съобщават еволюционният генетик Кей Прюфер (Kay Prüfer) от Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, и неговите колеги. Анализът на тези ДНК фрагменти предполага, че тази жена също е живяла преди около 45 000 години.

Фосилите на H. sapiens от България и Чехия не са първите, в чиито геноми са намерени с части неандерталска ДНК, но те са най-вероятно най-старите.

"Тези следи се появяват в "къси блокове" в генома на съвременния човек и във все по-дълги, колкото повече се връщаме назад в поколенията. Такъв е случаят с човека от Уст-Ишим, фосил на Хомо сапиенс, открит в Сибир и живял преди 45 хиляди години. Подобен е и този с жената от Злати Кун, която е с още по-дълги блокове. Това значи, че тя е живяла в същата епоха или дори и по-рано", коментира Кай Пюрфер.

Неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години, въпреки че генетичните им подпис е оставал - днес неафриканците носят средно близо 2% неандерталска ДНК. Съвременните африканци притежават по-малко неандерталско генетично наследство .

Взети заедно, новите проучвания показват, че някои ранни хора, навлезли в Европа преди около 45 хиляди години, са имали дълготрайно въздействие върху нашата ДНК, докато други са станали генетични задънени улици. Хората от "Бачо Киро" представляват новоидентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и индианци, но не и западните евразийци.

,,Забележително е, че откритията в "Бачо Киро" могат да представляват популация, която се е разпространила преди 45 000 години поне от България до Китай", коментира еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Fox) от Института по еволюционна биология в Барселона, който не е участвал в новите изследвания.

Ако H. sapiens и неандерталците редовно са се кръстосвали, докато не е изчезнала последната популация, тогава относително голям брой пристигащи хора натрупват изненадващо количество ДНК от по-малки популации на неандерталците, подозира Лалуеза-Фокс. След 40 000 години допълнителни миграции в Европа от хора с малко или никакво неандерталско потекло биха разредили допълнително неандерталската ДНК от човешкия генофонд, отбелязва Лалуеза-Фокс.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-v-Balgariia-choveshki-ostanki-na-45-000-godini-govoriat-za-nei_167446.html

Hatshepsut

Останки от нов тип праисторически човек са открити в Израел


Израелски изследователи са открили кости, принадлежащи на ,,нов тип праисторически човек", непознат досега на науката, съобщава Би Би Си. Археологически разкопки близо до град Рамла на екип от Еврейския университет в Ерусалим разкриха останки, датиращи отпреди между 140 000 и 120 000 години. Морфологията на хората Нешер Рамла споделя характеристики както с неандерталците, така и с архаичния Хомо сапиенс.

"Останките на Нешер Рамла са липсващото парче от пъзела, което ще ни помогне да отговорим на някои въпроси в човешката еволюция. Сега можем да кажем, че вероятно неандерталците са се появили в района на Леванта, а не в Европа както се смяташе досега".

"В същото време този тип праисторически човек е много различен от съвременните хора - има напълно различна структура на черепа и много големи зъби", заяви доктор Хила Мей от университета на Тел Авив.

https://bnr.bg/post/101488937/ostanki-ot-nov-tip-praistoricheski-chovek-sa-otkriti-v-izrael


Израелски изследователи заявиха, че са открили кости, принадлежащи на "нов тип праисторически човек", непознат досега на науката. Откритието хвърля допълнителна светлина върху хода на човешката еволюция. Археологически разкопки близо до град Рамла на екип от Еврейския университет в Йерусалим разкриха праисторически останки, които не могат да бъдат сравнени с нито един известен вид от рода Homo, който включва и съвременните хора (Homo sapiens).

В изследване, публикувано в списание Science, антрополози и археолози от Университета в Тел Авив, водени от Йоси Зайднер, нарекоха находката ,,Нешер Рамла Хомо" на мястото, където бяха намерени костите. Датираща отпреди между 140 000 и 120 000 години, "морфологията на хората Nesher Ramla споделя характеристики както с неандерталците, така и с архаичния Homo sapiens", се казва в изявлението на изследователите. "В същото време този тип праисторически човек е много различен от съвременните хора – има напълно различна структура на черепа и много големи зъби", заяви Зайднер. Заедно с човешките останки, разкопките разкриват и големи количества животински кости, както и каменни инструменти.

Изследователите предполагат, че някои вкаменелости, открити в Израел преди 400 000 години, могат да принадлежат на същия праисторически тип човек. Откритието край Рамла поставя под въпрос широко приетата теория, че неандерталците се появяват за първи път в Европа, преди да мигрират на юг.

Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/interest/v-izrael-otkrili-nov-tip-praistoricheski-chovek-news_1610736.html
© Actualno.com

Hatshepsut

Първият череп на дете Homo naledi е намерен в пещера в Южна Африка


Реконструкция на черепа на Лети, първото дете Homo naledi, чиито останки са открити в пещерата "Изгряваща звезда" в Йоханесбург

Черепът на малко дете, принадлежащо към различен древен човешки вид, е намерен дълбоко в пещерна система в Южна Африка. Екипът, който е направил откритието, е кръстил детето Лети и смята, че находката показва, че видът Homo naledi е погребал мъртвите си.

Описвайки черепа и неговия контекст в две отделни статии в списанието с отворен достъп, PaleoAnthropology, екипът от 21 изследователи от Университета Уитуотърсранд (Уитс) и тринадесет други университета обяви откриването на части от черепа и зъбите на дете, починало преди почти 250 000 години, когато е било на около четири до шест години.

Първата статия, на която професор Джулиет Брофи (Juliet Brophy) от Уитс и Щатския университет на Луизиана е водещ автор, описва черепа, докато вторият документ, на който д-р Марина Елиът (Marina Elliott) е водещ автор, описва контекста на областта и обстоятелствата, при които е бил открит черепът.

Останките на детето са намерени в изключително отдалечен проход на пещерната система "Изгряващата звезда" (Rising Star Cave System), на около 12 метра отвъд камерата "Диналеди", мястото където са открити първите останки на Homo naledi и оповестени през 2015 г.


Черепът на Лети е намерен в тясна пукнатина, достъп до която е почти невъзможен. Поради тази причина екипът твърди, че черепът е поставен там умишлено, като форма на погребална практика. Представяйки своите открития на виртуална пресконференция, изследователите заявиха, че това е доказателство, че хоминините са изпълнявали погребални ритуали от стотици хиляди години - дори хоминините с мозък, много по-малък от нашия.

,,Не виждаме друга причина черепът на това малко дете да е в изключително трудно за достъп място", коментира Лий Бергер (Lee Berger) от Университета Уитс в Йоханесбург, Южна Африка.

Бергер и колегите му изследват пещерната система "Изгряващата звезда" в Южна Африка от няколко години. През 2015 г. те описват Homo naledi, нов вид хоминини, открити в пещерата. Повече от хиляда кости са открити, разпръснати по пода на камерата "Диналеди" на системата, достъпна само за опитни пещерняци, способни да преминат през тесни пространства. H. naledi има някои черти, които приличат на съвременните хора, но в други отношения изглежд като по-стар вид - например мозъкът му е бил малък.

Две години по-късно изследователите откриват забележително завършен скелет на H. naledi в друга част на пещерата, камерата "Леседи". Наричат индивида Нео. Най-важното е, че екипът успява да определи кога е живял H. naledi. Останките са само на около 250 000 години, което означава, че H. naledi е съществувал по същото време като нашия вид и други хоминини с голям мозък като неандерталците – но въпреки това са запазили черти от видове, живели милиони години по-рано.


First partial skull of a Homo naledi child found in South Africa

Среща с Лети

През септември 2017 г. екипът изследва по-дълбоки части на пещерата, отвъд камерите Диналеди и Леседи.

Марина Елиът от университета Саймън Фрейзър в Бърнаби, Канада, е един от изследователите, които влизат в пещерата. Елиът трябва първо да мине през камера, наречена Chaos Chamber. ,,Имаше камъни, паднали от тавана", разказва Елиът. ,,И малко място в пространството за обхождане, което буквално води до няколко малки тесни прохода". Тези профоди са само десетки сантиметри, така че изследователите едва се промъкват настрани и дори отчасти с главата надолу, за да влязат вътре.

В един такъв проход, с ширина около 20 сантиметра и височина 80 сантиметра, изследователите откриват малка издатина. На перваза намират 28 фрагмента от череп и шест зъба.


Коридорът на пещерата, в който е намерен черепът на "детето на мрака"

Когато изследователите изваждат останките на повърхността, разбират, че вероятно принадлежат на един човек. Те наричат индивида Лети, от сетсванската дума letimela, което означава ,,изгубеният".


"Лети", фрагментите от черепа на дете от Homo naledi са открити в изключително трудно достъпна камера на пещерната система "Изгряващата звезда"

Два от зъбите са млечни, а четири са постоянни, като за възрастен. Постоянните зъби не са износени, което предполага, че са излезли от венците наскоро. Въз основа на тези доказателства, ,,Лети вероятно е бил на възраст между 4 и 6 години", разказа Джулиет Брофи от Щатския университет на Луизиана в Батън Руж.

Лети вероятно датира от същото време като другите останки от H. naledi, коментира Тебого Махубела (Tebogo Makhubela) от Университета в Йоханесбург в Южна Африка, който също е участвал в проучването. ,,Ние определяме възрастта въз основа на сходството на геологията в тези камери", обяснява Махубела.

Примитивно погребение?

Още в началото Бергер предполага, че костите на H. naledi са били поставени в пещерната система "Изгряващата звезда" умишлено от други H. naledi след тяхната смърт. ,,Мисля, че е справедливо да се каже, че през 2015 г. бе спорно да се каже, че хоминин с малък мозък, примитивно изглеждащ хоминин може да е умишлено да е изхвърлял мъртвите си", но, Бергер твърди, че ,,няма достоверни доказателства срещу тази първоначална хипотеза".

Откритието на Лети, по-дълбоко в пещерната система, допълва доказателствата, твърди Бергер. "Изгряващата звезда е гробницата на H. naledi.

Други потенциални обяснения изглеждат малко вероятни, коментира членът на екипа Дарил де Руйтер (Darryl de Ruiter) от Тексаския университет. ,,Няма индикация за каквато и да е хищна дейност: без следи от зъби, без гризане, нищо подобно", допълва изследователят. Това означава, че е малко вероятно други животни да са пренесли костите в пещерите. ,,Няма индикация, че е имало мащабно движение на водата, което да е отложило тези неща", добавя Дарил де Руйтер.

Има доказателства, че неандерталците са погребвали мъртвите си още преди 70 000 години. Те обаче са имали по-голям мозък от H. naledi. Има и доказателства, че други животни скърбят – от маймуни до косатки и слонове – но няма доказателства за това, че внимателно поставят тела в пещери или други места за погребение.


Lee Berger: Rewriting human history

Как може H. naledi да е носил останките на своите мъртви толкова дълбоко? ,,Нашите геолози са сигурни, че тези дълбоки зони на пещерата винаги са били в напълно тъмни", обяснява членът на екипа Стивън Чърчил (Steven Churchill) от университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. Той разказва, че пещерняците понякога се натъкват на живи павиани в пещерата. ,,Което вероятно е ужасяващо преживяване", коментира изследователят. Вероятно H. naledi е правил същото.

Като алтернатива, те може да са използвали огън, за да осветят пътя си. ,,В пещерата има парчета въглен, но нищо, което да сме успели да свържем твърдо с хоминините", съобщава Чърчил. Но контролираното използване на огън датира преди 400 000 години, поне в Европа. Чърчил смята, че ,,няма да е изненадващо", ако H. naledi са използвали пламтящи факли да им осветяват пътя.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizhte-deteto-na-mraka-Parviiat-cherep-na-dete-Homo-naledi-e-namere_176591.html

Hatshepsut

Нашият прародител НЕ Е бил прегърбен и агресивен дивак


Неандерталец, чийто деформиран скелет в началото на ХХ век накарал всички да мислят за човешките предци като за прегърбени диваци, е страдал от бруцелоза, са изяснили швейцарски учени. Нашият прародител очевидно е ял недопечено или сурово месо, заразено с бактерии, което е довело до продължително заболяване, предизвикало характерни изменения на костите. Засега това е най-ранният известен случай за предаване на инфекция от животно на човек.

През 1908 година археолозите открили в пещера недалеч от френското село Ла Шапел-о-Сен фосили на неандерталец, умрял преди около 50 000 години. Старецът от Ла Шапел, както го кръстили учените, станал първият сравнително пълен скелет на неандерталец, откриван някога и изучен най-добре.

Формата на скелета сочела, че неандерталецът е бил прегърбен и се е придвижвал, подгъвайки колене. В началото на миналия век това породило грешното мнение, че така са ходили всички неандерталци, и е довело до появата на неверния образ за маймуноподобен агресивен дивак. По-късно, с появата на нови находки, станало ясно, че неандерталците са приличали повече на съвременните хора, отколкото на диви маймуни, а особеностите на скелета са били предизвикани от възрастови изменения – в момента на смъртта си Старецът от Ла Шапел бил на 50-60 години.

Съвременните изследвания потвърдили, че неандерталецът е страдал от прогресиращ остеоартрит, поразил гръбначния стълб и тазобедрената става. Но артритът не обяснявал всички изменения. Според ново изследване на специалистите от Цюрихския университет причината за деформацията на скелета е била бруцелоза. Това е най-ранният към днешна дата случай на зоонозно заболяване. По-рано учените са откривали признаци на бруцелоза при хора, живели преди около 5000 години, но за нейното разпространение сред неандерталците било известно малко. ,,Открихме, че някои от тези изменения са предизвикани от възпалителни процеси – казва специалистът по вътрешни болести д-р Мартин Хойслер. – Сравняването на цялата картина на патологичните промени, открити по скелета от Ла Шапел-о-Сен, с много различни заболявания, ни доведе до заключението, че Старецът е страдал от бруцелоза." По-подробно за своите изводи учените разказват в статия в изданието Scientific Reports.

Бруцелозата, наричана още малтийска треска, е заболяване, предавано от животно на човек. Бактериите на бруцелозата обикновено попадат в организма с месо от заразено животно или сурово мляко. Бруцелозата поразява целия организъм, предизвиквайки болки в ставите, температура, слабост и изпотяване. Болестта може да доведе до редица усложнения – от тромбофлебит и пневмония до простатит и енцефалит. Но бруцелозата рядко води до смърт – дори преди появата на антибиотиците смъртността от нея е била около 2%. Без лечение заболяването преминава в хронична форма и може да притеснява болния дълги години. Като се отчита, че Старецът от Ла Шапел е живял около 60 години, той е имал сравнително лека форма на заболяването. Макар бруцелозата да го е измъчва с болки в ставите, причина за смъртта му очевидно е нещо друго. Най-често причина за смъртта при бруцелоза стават поражения на сърцето.

,,Симптомите на бруцелозата включват не само треска, артрит, ендокардит, неврологични дефекти, гръбначни деформации, слабо производство на мляко, но също и орхит, безплодие, мъртво раждане и спонтанни аборти. Това може да представлява важен аспект от здравето на неандерталците или, в по-общ смисъл, на хората от епохата на палеолита", пишат изследователите. Хойслер добавя, че дори отчитайки измененията на скелета, Старецът по-скоро е ходил изправен, а не се е прегърбвал. Освен това е липсвала основна част от зъбите му и вероятно други членове от групата са му помагали да се храни. Това е едно от многото доказателства, че неандерталците са се грижили за старите и болни членове на своите общности.

https://www.actualno.com/interest/nashijat-praroditel-ne-e-bil-pregyrben-i-agresiven-divak-news_1676967.html