• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 19:32:41

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,881
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 29
Total: 29

avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Голямо белогушо коприварче


Голямото белогушо коприварче (Sylvia communis) е прелетна птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.

Птицата е с размерите на врабче. На дължина е между 13 и 15 cm, а дължината на крилата е 66 – 77 mm. Главата и кръстът на мъжкия са пепеляви, а гърбът и крилата – кафяви. Опашката също е кафеникава отгоре, с бели крайни опашни пера. Гърдите са кремаво-розови, коремът – белезникав, а гърлото – бяло. По маховите крила се наблюдава широки ръждивокафяви ръбове. При женската липсва сивото оперение на главата, която е по-скоро кафява, а долната част на тялото е белезникава. Гърлото е по-скоро белезникаво, отколкото бяло. Горната страна на младите индивиди е тъмнокафява, а гърдите – светлокафяви. Когато птицата е кацнала, ръждивокафявите крила изпъкват и са характерни за вида. Краката и човката са бледо сиви. Очите на мъжките индивиди са ярко оранжеви, а на женските – жълто-кафяви до маслинено-кафяви.

При по-възрастни женски главата също може да посивее, а мъжките на възраст две години могат да загубят сивия цвят по главата си. Двата пола са добре различими само в младата си възраст. Възрастовите особености във външния вид могат да се разделят на 4 групи:

Млади птици с прясно оперение – сиви очи и постоянно оцветяване на перата през цялата есен.
Едногодишни птици по време на линеене през есента – старите пера са по-големи, с тъмнобежов цвят по ръбовете. Ако най-отдалечените перата на опашката не са сменени още, ръбът им е светлобежов. След смяната придобиват кафеникав оттенък и бели размити ръбове.
Двугодишни птици през пролетта – сменените опашни пера са много износени. Ако перата по крилата не са сменяни, те също са доста ерозирали.
Възрастни птици през есента – не се забелязва отчетлива граница между старите и новите пера. Очите вече са оранжеви, а най-отдалечените опашни пера са чисто бели. През пролетта оперението по крилата е умерено свежо.
Сходен вид, с който може да бъде сбъркано, е малкото белогушо коприварче. Гърбът на малкото копрпиварче обаче е по-скоро сив и без контраст между гърба и главата. Опашката му, като съотношение с тялото, е по-къса. Двата вида имат и разлики в поведението – голямото белогушо коприварче често пее по върховете на храсти и дървета, докато малкото предпочита да пее скрито във вътрешността на храстите.

Видът най-често се среща в равнините и предпланинските склонове. Обитава открити местности с храсти – пасища, ливади, пустеещи земи, покрайнините на горите, овощни градини, обработваеми площи и паркове в населени райони. Предпочитаните територии задължително трябва да са обрасли с групи от храсти – драка, шипка и други, в които видът гнезди. Наличието на храсти е от изключително значение за доброто състояние на птиците. Като заплахи за голямото белогушо коприварче се определят намаляването и премахването на храстите, в които птиците гнездят и използването на различни пестициди. Избягва гъстите гори, и особено тези, които са изцяло иглолистни.

Подобно на повечето коприварчета този вид също се храни с насекоми, които събира по клоните на дървета и храсти и доста по рядко – по земята. Яде бръмбари главно от семействата Хоботници и Листоядни, ципокрили, гъгрица, малки мухички, комари, паяци, личинки, мекотели, скакалци, както и пеперуди и техните гъсеници. Малките се хранят изключително с много мека и нежна храна – гъсеници на пеперуди, личинки на листни оси, паяци.

През есента консумира и дребни меки плодове и семена като къпини, малини, глог и други. След излитането на малките и от второто люпило, възрастните и младите започват активно да се хранят, за да натрупат мазнините, които са им нужни за дългата миграция. Настанявайки се в градините, те принасят безспорна полза, като прочистват листата, цветовете и плодовете от вредни насекоми.

Песента на голямото белогушо коприварче е бърза, със ,,стържещи" звуци, състоящи се от три низходящи тона. Звуците които издава напомнят на ,,тир-ли-ви-тир-ли-чет-чит-читирли", а сигналът за тревога е кратко, силно и звучно ,,чек". Началото на песента е тихо, а краят – силен и отривист. Като повечето коприварчета бързо възприема чуруликането на други видове и с удоволствие го имитира. В песните и могат да се разпознаят трелите на големия синигер, на кадънката или на обикновеното конопарче. За разлика от другите коприварчета голямото белогушо коприварче пее и по време на полет.

Размножителният период започва веднага след прелета, като обикновено по-рано долитат мъжките. Те пеят, кацнали по високите клони на дървета и храсти, за да привлекат самките. Пеейки, често се издигат нагоре и след това се спускат плавно надолу. Докато са във въздуха повтарят два-три пъти песента си и кацат на някой издаден клон или се шмугват в храстите. В брачния период песните им се чуват от сутрин до вечер.



Голямото белогушо коприварче прави гнездото си директно на земята, по ниските части на сухи храсталаци или гъсталака на високи треви, коприва и бурени. Разполага го на не повече от 25 cm над земята. Започва строителството му когато растителността избуява и е достатъчно пищна, за да скрие добре гнездото. Това обикновено се случва не по-рано от началото на юни. Изгражда го от трева и коренчета, а отвътре го застила с мъх и косми. По горния ръб на гнездото има бордюр от бучици растителен пух. Стените в основата си са направени от стебла и листа на зърнени култури и са доста рехави. Диаметърът на гнездото е 80 – 110 mm, и е доста дълбоко, като дълбочината достига до 4/5 от диаметъра му. Диаметърът в основата е 60 – 70 mm. Гнездото му е най-дълбокото в сравнение с тези на всички останали коприварчета. Като структура се отнася до гнездата с куповидна форма с плътно сплетени краища и дъно, а като местонахождение – към тези, изградени на тънки клончета.

Снася от 4 до 6 яйца, изпъстрени с маслинено-кафяви или виолетово-сиви петна. Основната им окраска е доста разнообразна, като обикновено е бледожълта, зеленикава или резедава, но може да бъде и кафеникава. Понякога петната са толкова много, че напълно покриват основния фон. Размерът им е 17 – 20 mm в дължина и 13 – 14 mm в ширина. Женската започва да мъти веднага след снасянето на първото яйце, а мъжкият през това време намалява интензивността на песните си, пее само на зазоряване и спира да пее чак в началото на август. Женската инкубира яйцата сама в продължение на 11 – 12 дни. Малките остават при родителите си около 10 – 12 дни, след което напускат гнездото. В Южна Европа видът често успява да отгледа и второ люпило. През втората половина на юни вече могат да се видят летящи птичета.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голямо белогушо коприварче


Голямото белогушо коприварче (Sylvia communis) е едно от най-разпространените коприварчета както в България, така и в Европа. Видът гнезди на целия Стар континент, както и в западна Азия, макар и по-рядко. У нас се среща само през гнездовия сезон: наесен мигрира на далечни разстояния и зимува в тропическа Африка, Арабския полуостров и Пакистан.

Описание

И двата пола са с преобладаващо кафяв гръб и бледожълтеникав корем. Опашката също е кафеникава отгоре, с бели крайни опашни пера. Възрастните мъжки птици имат ясно изразена сива глава и бяло гърло. При женските липсва сивото оперение на главата, а гърлото е по-скоро белезникаво, отколкото бяло.

Сходен вид, с който може да бъде сбъркано, е малкото белогушо коприварче, но то е с по-скоро сив гръб и без контраст между гърба и главата. Също така опашката на малкото белогушо коприварче в съотношение с тялото е по-къса от тази на голямото. Двата вида имат и разлики в поведението: голямото белогушо коприварче често се наблюдава да пее на върха на храст или дърво, докато малкото предпочита да остане скрито във вътрешността на храстите и рядко, почти никога не пее от върховете на храстите. Песента на голямото белогушо коприварче е бърза, със ,,стържещи" звуци, състоящи се от три тона в низходяща интонация.

Местообитание

Голямото белогушо коприварче е птица на откритите територии (пасища, ливади, пустеещи земи) и на обработваемите площи, но задължително с групи храсти (драка, шипки и други), в които видът гнезди. Наличието на храсти е от изключително значение за доброто състояние на вида.

Размножаване

Птиците се завръщат в местата за гнездене през април и не след дълго двойките пристъпват към гнездене. Гнездата се строят в ниските части на храстите. Женската снася от 3-7 яйца, които мъти около 11-12 дни. Малките остават в гнездото около 10-12 дни; в южна Европа видът често успява да отгледа и второ люпило. Женските започват да мътят веднага след снасянето на първото яйце, а мъжките намаляват интензитета на песента си, но спират да пеят едва в началото на август. Това намаляване е от голямо значение за регистрирането на вида по площадките от МОВП, тъй като е възможно участниците да не успеят да го регистрират при посещение на местата си за броене в края на определения период (15 юли).

Хранене

Подобно на повечето коприварчета разглежданият вид също е насекомояден, но често се храни и с меки плодове като къпини, малини, глог и подобни. След излитането на малките и от второто люпило, възрастните и младите започват активно да се хранят, за да натрупат мазнините, необходими за дългата им миграция; в началото на септември те поемат към зимните си територии, като последните големи белогуши коприварчета напускат България в началото на октомври.

Разпространение и численост

Популацията на вида в Европа се оценява на 14-25 млн. гнездящи двойки, като това формира 50-74 % от цялата световна популация. Според ,,Атласа на гнездящите видове птици в България" видът тук наброява 75-200 хил. гнездящи двойки. Среща се в цялата страна без някои предимно горски райони от средновисоките и високите части на планините. Популацията е неравномерно разпределена. Важно е да се отбележи, че в една площадка от МОВП (с площ 1 км.2) може да има до десетина двойки. Отново според атласа популацията на вида е стабилна, но по първоначални данни от мониторинга на обикновените видове птици (МОВП) видът е със силно нарастваща тенденция. Възможно е това да се дължи на вероятността от сбъркване с малкото белогушо коприварче, както и на изключително активната миграция на вида през месец май, когато няма 100%-ова гаранция, че наблюдаваните птици гнездят в площадките. Повишаването на числеността на вида може да се дължи и на подобреното разпознаване на вида от хората в сравнение с първите години на инициативата. Трябва да се отбележи, че според литературни данни, видът е с тенденция за нарастване не само в България, но и в други Европейски страни. Проучване в Унгария доказва, че голямото белогушо коприварче е с нарастваща численост; най-предпочитани от него са пустеещите земи, обрасли с храсти, а най-рядко се среща в интензивно обработваемите площи, останали без храсти, в които би могло да загнезди (Verhulst, J. et al. 2004 ). Като заплахи за вида се определят намаляването и премахването на храстите, които видът използва за гнездене, използването на различни пестициди и други.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/8.html



sylvia communis

Hatshepsut

Малко белогушо коприварче


Малкото белогушо коприварче (Sylvia curruca) е птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.

Малкото белогушо коприварче достига дължина 11 – 13 cm. Главата е сива с по-тъмни бузи. Гърбът и крилата са сиво-кафяви. Гушата, коремът и гърдите са бели.

Среща се в европейски страни. Зимува в Централна Африка.

Храни се с насекоми.

Гнездото обичайно е разположено в храсти на височина 15 – 60 cm, а понякога на 1 – 2 метра от земята.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малко белогушо коприварче



Описание:
Дължина на тялото: 11 – 13 см. Размах на крилата: 17 – 19 см
Главата е сива с по-тъмни бузи (маска). Гърбът и крилата са светлосиво-кафяви. Гушата, гърдите и коремът са чисто бели.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава храсталаци на местата с умерен климат, ивици от дървета и храсти, окрайнини на гори и крайречни гори и храсталаци.

Гнездене:
Гнездото е разположено в храст. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има петнисто разпространение в цялата страна, отсъства от високите части на планините.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември.

Заплахи:
Премахване на ивиците от дървета и храсти в равнините, изсичане на крайречните гори и храсталаци.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Малко белогушо коприварче



Pěnice pokřovní, Sylvia curruca, Lesser Whitethroat, Klappergrasmücke

Hatshepsut

Малко черноглаво коприварче


Малко черноглаво коприварче (мъжко)

Малкото черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala) е птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.

На дължина достига до 14 cm. Има полов диморфизъм. Мъжкият е с лъскаво-черни глава и бузи. Кожата около очите е червена, останалото оперение отгоре е тъмносиво, а отдолу е белезникаво. Женската е с тъмносива глава и черни бузи.


Малко черноглаво коприварче (женско)

Обитава сухи места с храсти.

Храни се с дребни насекоми.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малко черноглаво коприварче


Описание:
Дължина на тялото: 13 – 14 см. Размах на крилата: 15 – 18 см
Мъжките са с черна глава, червен кръг около очите, оперението на гърба е сиво, а на корема и гърдите – сиво-бяло. Женските са със сива глава и кафяв гръб.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава сухолюбиви храсталаци от хвойна, драка, келяв габър с единични дървета, най-често дъбови.

Гнездене:
Гнездото е ниско до земята сред гъсти храсти. Снася 3 – 5 яйца, има 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас е северната граница на разпространение на вида. Среща се в най-южните и топли части на Източните Родопи и долините на реките Струма и Места с прилежащите хълмове. Има и единични изолирани находища в Сакар и по Черноморието, където вероятно не гнезди ежегодно.

Миграция и зимуване:
Зимува в Средиземноморието. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Премахване на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Малко черноглаво коприварче



Curruca cabecinegra (Sylvia melanocephala) Sardinian Warbler

Hatshepsut

13 November 2021, 12:53:04 #83 Last Edit: 13 November 2021, 12:56:14 by Hatshepsut
Орфеево коприварче

Орфеевото коприварче е птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae).

Съгласно новите схващания за систематиката на коприварчетата, в България, на Балканите и в Мала Азия е разпространено източното орфеево коприварче (Sylvia crassirostris). Западното орфеево коприварче (Sylvia hortensis) не обитава България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орфеево коприварче


Източно орфеево коприварче


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 16 см. Размах на крилата: 20 – 25 см
Мъжките са със сиво оперение отгоре, по-тъмна глава и бузи (изглеждащи черни от разстояние). Оперението на гърдите и корема е сиво-бяло. При женските главата и бузите са по-светли.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и дребни плодчета. Обитава сухолюбиви храсталаци от хвойна, драка, келяв габър, къпина и др. Среща се и в пасища с единични храсти и дървета (дъб).

Гнездене:
Гнездото е близо до земята в гъсти храсти. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Западна Странджа и долините на реките Струма и Места. Има изолирани находища в района на нос Емине, около Сливен и др.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август.

Заплахи:
Прочистване на пасищата от храстовата растителност, изсичане на ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/



Eastern Orphean Warbler - Sylvia crassirostris

Hatshepsut

Градинско коприварче


Градинското коприварче (Sylvia borin) е птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градинско коприварче



Описание:
Дължина на тялото: 13 – 14 см. Размах на крилата: 20 – 24 см
Оперението отгоре е сиво-кафяво, а отдолу е бяло със сив или бежов оттенък. Най-характерният белег за вида е сиво-синьото петно отстрани, което прелива към светлокафявите страни на гърдите.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и плодчета. Обитава широколистни гори, градски паркове и градини, дворове в населени места с богата дървесна и храстова растителност.

Гнездене:
Гнезди в храсти. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
Има изолирани находища в голяма част от страната.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Изсичане на дървесната и храстовата растителност в населените места.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Градинско коприварче



Beccafico (Sylvia borin) sul gelso

Hatshepsut

Ястребогушо коприварче


Ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) е дребна птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.

Дължината на тялото достига 15,5 – 17 cm.

Гнезди в Източна Европа и в областите в Азия с умерен климат. Мигрираща птица, зимува в Източна Африка.

Среща се по откритите полета. За гнездото си използва храсти. Строи гнездото си в ниските храсти.

Снася 3 – 7 яйца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ястребогушо коприварче


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 15 – 20 см
Гушата и коремът са с напречни ивици, подобно на ястреб, които са по-добре изразени при мъжките. Отгоре оперението е изцяло сиво. Мъжките имат ясно видим лимоненожълт ирис. Женските са по-слабо контрастни, в по-бледи тонове и ,,ястребовият" рисунък по долната страна е по-слабо изразен.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава горещи и сухи места с храсти и единични дървета.

Гнездене:
Гнезди в гъсти храсти. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
Среща се разпръснато в голяма част от страната, но с по-голяма плътност по Черноморието, Източните Родопи, централната част на Дунавската равнина, в части от Добруджа, Софийското поле и хълмовете около него, долините на реките Струма и Места.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Премахване на ивиците от дървета и храсти в равнините.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Ястребогушо коприварче



Sperbergrasmücke (Sylvia nisoria)

Hatshepsut

Червеногушо коприварче


Червеногушото коприварче (Sylvia cantillans) е птица от семейство Коприварчеви (Sylvidae). Среща се и в България.

Достига дължина 12 cm. Мъжкият отгоре е сив с бели мустаци, гушата, гърдите са керемиденочервени, коремът е бял. Женската е с по-тъмен гръб, гърдите са светлоръждиви.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеногушо коприварче


Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 13 – 18 см
Мъжките са с оловносиви глава и гръб, гушата и гърдите са керемиденочервени, имат бял ,,мустак". Женските са подобни на мъжките, но гушата и гърдите са светли с розов оттенък.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава сухи топли места с храсталаци, предимно от хвойна и драка и единични дървета.

Гнездене:
Гнезди ниско в гъсти храсти. Снася 3 – 4 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в Източните Родопи и южните части на долините на реките Струма и Места. Има изолирани находища в Сакар, Западните Родопи и нос Емине.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Изсичане на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Червеногушо коприварче



Subalpine warbler (Sylvia cantillans)

Hatshepsut

Обикновено конопарче


Обикновено конопарче (мъжко)

Обикновеното конопарче (Carduelis cannabina) е птица от семейство Чинкови. Среща се и в България.

Дължина на тялото: 12 – 14 cm. Мъжките са с червени чело и гърди и сива глава. Гърбът е кафеникав без петна при мъжките и слабо напетнен при женските. Женските са почти целите сиви. Клюнът е тъмносив.


Обикновено конопарче (женско)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновено конопарче


Описание:
Дължина на тялото: 12 – 14 см. Размах на крилата: 21 – 25 см
Мъжките са с червени чело и гърди и сива глава. Гърбът е кафеникав без петна при мъжките и слабо напетнен – при женските. Клюнът е тъмносив.

Храна и местообитания:
Храни се основно със семена. Обитава пасища с единични храсти, каменисти затревени терени, лозя, градини и разредени гори в близост до открити тревни площи.

Гнездене:
Гнездото е ниско в основата на храст. Снася 4 – 6 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Има петнисто разпръснато разпространение в голяма част от страната. Отсъства в обширните земеделски и горски райони.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата извършва скитания.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, разораване на пасищата, прекомерна употреба на пестициди, премахване на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Обикновено конопарче



Kenderike (Carduelis cannabina)

Hatshepsut

Жълтоклюно конопарче


Жълтоклюното конопарче (Carduelis flavirostris) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.

Дължина на тялото – 13 cm. Има сезонен диморфизъм, като есенно-зимния период тялото отгоре е петнистокафяво с червен кръст; гърлото е кафяво, гърдите са охристи с черни щрихи, коремът е белезникав; клюнът е жълт. През лятото окраската е по-тъмна и петната не са контрастни; клюнът е сив.

Срещат се в цяла България.

Жълтоклюното конопарче е пойна птица, която предимно се движи на големи ята особено в зимния период, през който се наблюдава най-вече по низините. Храни се със семена, конопено и щирово семе най-вече.

През летния сезон те предпочитат по-високите места за размножаване, гнездят по елхови и борови горички.

В България жълтоклюното конопарче живее свободно и е защитен вид, продажбата и затварянето им в клетка е строго забранено от българското законодателство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълтоклюно конопарче



Vuorihemppo Carduelis flavirostris Vantaa Finland

Hatshepsut

Въртошийка


Въртошийката, въртоглавка (Jynx torquilla) е прелетна птица от семейство Кълвачови. Тя е малка горска птица, единствен вид в рода си. Среща се и в България.

Въртошийката е малко по-голяма от врабче. Дължината на тялото ѝ е 16–18 cm, размахът на крилата е 25-27 cm, а дължината им е 8,0-9,7 cm. Теглото ѝ варира от 20 до 40 g. Горната страна на тялото е сиво-кафява, изпъстрена с тъмни и светли петна. По главата, шията и гърба те преминават в ясно изразени тъмни ивици. Коремът е жълтеникав, гърлото - бяло, а гърдите - ръждиви. Долната страна на тялото е прошарена от напречни вълновидни ивици. Наблюдава се добре забележима тъмнокафява линия, която започва от основата на човката, минава покрай окото, спуска се по шията и достига до началото на крилото. Когато е кацнала на дърво, окраската на въртошийката се слива с цвета на кората и птицата се забелязва трудно. Опашката е мека, леко закръглена и достатъчно дълга, с пет тъмни дъгообразни ивици. Не е пригодена за подпиране в ствола на дървото, както е при кълвачите. Очите са жълто-червени, а клюнът и краката - жълти. Човката е къса и остра, но с нея не може добре да дълбае дървесината. Не се наблюдава полов диморфизъм. Младите индивиди имат по-светло оперение, а ивиците са неясни.

Външно повече прилича на врабче, отколкото на кълвач. Външното сходство с кълвачите се ограничава само в конструкцията на краката, с първи и четвърти пръст обърнати назад, а втори и трети – напред. Прилика се наблюдава и в характера на полета, който е вълнообразен и се състои от поредица бързи махове и продължаването му по инерция с прибрани крила.

Звуците, които въртошийката издава, представляват серия от последователни ,,ти-ти-ти", като между две серии оставя известна пауза. Заради тях едно от руските наименования на птицата е тикун. При забелязана опасност звукът се променя на ,,тек-тек-тек", придружено със змийско съскане.

Въртошийката има изключително голям ареал на разпространение. Населява почти половината от земното кълбо, но Родината ѝ обхваща Централна Европа и Средна Азия. Разпространена е в цяла Европа, без най-северните области, където ареалът му достига до лесотундрата. Най-крайната северозападна европейска точка е Великобритания, където през 1950 година са наброени 200-400 двойки, през 1973 година цифрата спада на 60, а в наше време присъствието на птицата там е спорадично. В Азия се среща на север до Якутия, на юг - до индийския щат Кашмир, на изток до Японските острови и полуостров Корея.

Зимува в тропическите области на Африка и Южна Азия. В България долита през март и отлита през септември. Мигрира сама или на малки групи от по няколко птици.

Независимо от факта, че тенденцията е броят на птиците да намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до праговете на уязвимост. Поради тези причини видът се оценява като незастрашен. По данни от 2004 година, гнездовата популация в Европа се оценява на 580 000 - 1 300 000 гнездящи двойки, което се равнява на 1 740 000 - 3 900 000 птици. Европа формира 25-49% от глобалния обхват, така че размерът на цялата популация се изчислява на 3 550 000 - 15 600 000 броя.

Броят на птиците все пак намалява в дългосрочен план от средата на 19 век. В Западна и Централна Европа това се дължи на повишените валежи по време на размножителния сезон, причинени от климатичните промени, земеделска подобрение, загубата на овощни градини и намаляването на поляните. Други причини са подмяната на дърветата с иглолистни насаждения и широко разпространената употреба на пестициди и хербициди. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са били подложени на умерен спад, на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците.

Въртошийката се среща в равнини и предпланински райони. Обитава широколистни и смесени гори, паркове, градини, единични дървета, овощни градини и крайречни насаждения. Предпочита стари гори, където дърветата са с много кухини и хралупи, обикновено брези, трепетлики и липи. Там често може да се види на земята край мравуняци, които разравя с човката си. По дърветата прехвръква от клон на клон и не може да се придвижва по кората на ствола както кълвача. Възрастните птици са силно привързани към собствената си територия и се стремят да се завърнат там през пролетта. Не се плашат от хората и охотно се заселват в непосредствена близост до сгради и в градски паркове. Въртошийката стои плътно в гнездото си и излита от него твърде неохотно.

При опасност въртошийката не изоставя яйцата си, а разперва крила и опашка, отваря човка, съска като змия и върти главата си в различни посоки, като извършва с шията си змиевидни движения. Оттук идва и названието ѝ почти на всички езици. Перата по гърба се движат изключително съгласувано и всичко това създава илюзия, напомняща разсърдена змия. По същия начин се защитава и когато попадне в човешки ръце. При поява на хищник въртошийката може да се затаи без да се движи и да се слее с кората на дървото.


Въртошийката е трудно различима на фона на дървесния ствол

Храни се предимно с дребни насекоми, вредители по горите, паяци, бръмбари, листни въшки и мекотели, които събира по кората на дърветата и по земята. Пред възрастните насекоми предпочита техните яйца. Любимата ѝ храна са мравките и техните яйца, поради което името ѝ, преведено от испански е мравоядка. При случай се храни и с гъсеници и други личинки. Голямо предимство при събиране на храна е нейният лепкав език, който може да се протяга на доста дълго разстояние. Благодарение на него тя успява да измъква насекоми и мравки от пукнатини по дърветата, от гнили пънове и разровени мравуняци.

Гнездовият период на въртошийката започва през април. Гнезди в естествени хралупи и в изоставени стари дупки на кълвачи. Понякога сама издълбава плитка дупка в меката трепетлика. Известна е с това, че може да изгони от някое гнездо вече настанили се там по-малки птици и да го заеме. Изгражда гнездото си от няколко десетки сантиметра до 7 метра над земята. Мъжкият е този, който избира мястото на гнездото, след което издава призивни брачни звуци, напомнящи ,,куа-куа-куа", с които търси партньорка. След като се появи женска, двете птици заедно започват да застилат гнездото си с тънък слой изгнила дървесина - люспи от борова кора, парчета изгнило дърво, суха трева и листа.

В средата на май женската снася от 6 до 12 малки, лъскави, бели яйца, които обикновено инкубира сама в продължение на 12 дни. Размерът им е 22-23 mm на 15-16 mm. Птиченцата се излюпват почти голи, но оперението им бързо пораства. След 20 дни малките вече са самостоятелни и са в състояние да напуснат гнездото. Ако има достатъчно храна, птиците могат да имат второ потомство през юли и август и поколенията за една година стават две. Двамата родители заедно и старателно хранят малките си, главно с яйца на мравки. Никой от тях не се грижи за чистотата на гнездото и постепенно то се изпълва с органични отпадъци. Птичетата напускат гнездото в края на юни или началото на юли и известно време не се разделят. През това време възрастните започват да линеят, като смяната на перата продължава чак до отлитането им.



Описание:
Дължина на тялото: 16 – 18 см. Размах на крилата: 25 – 27 см
Сиво-кафява отгоре и светла отдолу. По дължината на гърба има три характерни по-тъмни ивици. Гушата е охриста, а коремът бял с кафяви напречни ивици.

Храна и местообитания:
Храни се с мравки, техните ларви и други насекоми и паяци. Обитава разредени широколистни гори, ивици от дървета и храсти, крайречни гори и стари овощни градини.

Гнездене:
Гнезди в хралупи на дървета. Снася 7 – 10 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има разпръснато разпространение в цялата страна, отсъства от високите части на планините.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември.

Заплахи:
Изсичане на крайречните гори, ивиците от дървета в земеделските райони и старите хралупести дървета в горите.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Въртошийка



Krutihlav obecný (Jynx torquilla)


Wryneck is the bird that knows how to portray a snake - Documentary (Jynx torquilla)


Wryneck (Jynx torquilla)

Hatshepsut

Брезова скатия


Брезова скатия (мъжка)

Брезовата скатия (Carduelis flammea, а в по-стари класификации Acanthus flammea) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.

Размерите ѝ са като на канарче. Двата пола са подобно оцветени, като мъжкият има червеникаво гърло. Дължината на тялото е около 14 cm. Лети в плътни групи.


Брезова скатия (женска)

Както подсказва името ѝ, птицата предпочита гори от бреза или други подобни дървета, и иглолистни гори. Среща се във високите части на планините и в северните райони в близост до полярния кръг, където води уседнал начин на живот. По̀ на север може да се срещне само през гнездовия период, а по̀ на юг единствено когато зимува.

Гнезди най-често сред брезови дървета. Гнездото се намира сравнително ниско, понякога в някой храст. Снася 4 – 5 яйца, които мъти 10 – 12 дни. Малките напускат гнездото след 11 – 14 дни.

Често се отглежда в плен заради песента ѝ или като декоративна птица. Често е хибридизирана с други видове от рода.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брезова скатия



2018-01-09 Csillebérci zsezsék (Carduelis flammea)

Hatshepsut

Елшова скатия


Елшова скатия (мъжка)

Елшова скатия (Spinus spinus) е дребна пойна птица, която се среща и в България. Наименованието ѝ идва от дървото елша, с чието семена се храни предимно. В България продажбата и ловенето на елшова скатия е противозаконно.

Характерна черта за определяне пола на елшовата скатия е обагрянето. При мъжките то е в по-интензивни цветове, като в областта на корема е по-наситено жълто, а на главата – черно. Под човката повечето мъжки екземпляри имат и черно петънце.

Елшовата скатия се храни предимно със семена. През есенния период тя най-често може да бъде видяна в клоните на брезите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елшова скатия



Елшова скатия (женска)

Описание:
Дължина на тялото: 11 – 12 см. Размах на крилата: 20 – 23 см
Мъжките са с черно чело, теме и гърло, крилата са черни с жълти покривни пера. Опашката е врязана с черна ивица на върха. Бузите, гърдите, кръстът и горните странични части на опашката са лимоненожълти. Долната част на корема, страните на тялото и гърбът са напетнени. Женските са подобни, но с по-бледо оперение.

Храна и местообитания:
Храни се основно със семена. Обитава планински иглолистни и смесени гори.

Гнездене:
Гнезди високо по дървета.Снася 4 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Централна и Западна Стара планина.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата извършва вертикални миграции и може да бъда наблюдаван и в населени места.

Заплахи:
Изсичане и увреждане на планинските иглолистни гори при горскостопански дейности и изграждане на ски писти и туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Елшова скатия



Putni. Ķivulis /Spinus spinus/

Hatshepsut

Жалобна мухоловка


Жалобна мухоловка (мъжка)

Жалобната мухоловка (Ficedula hypoleuca) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България.

Жалобната мухоловка достига дължина 13 cm.


Жалобна мухоловка (женска)

Диетата на Жалобната мухоловка се състои почти изцяло от насекоми. В едно проучване се анализира съдържанието на стомаха на птицата по време на размножителния период и е открито, че мравки, пчели, оси и бръмбари съставляват основната диета. Мравките съставляват приблизително 25% от диетата. Храната, давана на малките пиленца включва паяци, пеперуди, нощни пеперуди, мухи, комари, мравки, пчели, оси и бръмбари.

Жалобната мухоловка снася 2 – 8 яйца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жалобна мухоловка


Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 21 – 24 см
Оперението е сходно с това на беловратата (Ficedula albicollis) и полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata). Мъжките се отличават по късата бяла ивица отстрани на врата и малкото, разделено на две бяло петно на челото.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови в полет, излитайки от кацалка на клон. Обитава разредени широколистни гори.

Гнездене:
Гнезди в хралупи по дървета, но често заема и специално поставени къщички. Снася 5 – 8 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас не е доказано размножаване на вида, но е възможно да има изолирани находища по поречието на р. Дунав.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите широколистни гори.

Природозащитен статус в България:
С недостатъчно данни.

https://bspb.org/ptici/Жалобна мухоловка



Мухоловка-пеструшка (Ficedula hypoleuca). Весеннее пение.

Hatshepsut

Беловрата мухоловка


Беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.

Беловратата мухоловка достига дължина 12 сантиметра. Мъжките на главата са оцветени с черен цвят, със сив кръст, имат бяло петно на главата и бяло петънце на ръба на крилата, а вратът и коремът са бели на цвят. Женските са сиво-кафяви.

Вид с европейски тип на разпространение. Гнезди от Източна Франция до Урал и от Крайния север до Средиземно море (изолирана популация в Северна Италия), като разпространението в южната периферия на ареала е точково.

Разпространение и численост в България: Гнездещо – прелетен и преминаващ вид. Преди 1985 г. има съобщения за гнездене предимно в изкуствени гнездилки в района на гр. Белоградчик. През последните 10–15 години не е срещан там като гнездещ. При собствени наблюдения са регистрирани само 2 гнездови находища в 2 от големите градски паркове на гр. София (Южен и Западен парк – по 1 гнездеща двойка съответно през 1987 и 1988 г.). Има информация за още 4 изолирани гнездови находища. Пеещ мъжки е установен в края на май 2001 г. на 500–600 m на юг от устието на р. Велека. По време на сезонните миграции се среща в различни части на страната със значителна численост. По-често се наблюдава по време на пролетните миграции. България попада в южната периферия на гнездовия ареал на вида в Югоизточна Европа и най-вероятно поради това числеността му през различните години варира. Гнездовата му численост едва ли надвишава 20–30 гнездови двойки. Тенденцията на числеността на вида е към намаляване.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Беловрата мухоловка


Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 21 – 24 см
Оперението е сходно с това на жалобната (Ficedula hypoleuca) и полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata). От тях се отличава по бялата ,,якичка" на мъжкия, изцяло тъмната опашка, без бяло в краищата и белия кръст. Женските обикновено нямат втора бяла ивица в горната част на крилото, но има и изключения.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови в полет, излитайки от кацалка на клон. Обитава разредени широколистни гори, по изключение се среща и в паркове и градини и окрайнини на населени места.

Гнездене:
Гнезди в хралупи по дървета, но често заема и специално поставени къщички. Снася 5 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас има единични изолирани находища в Западна Стара планина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите широколистни гори.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Беловрата мухоловка



Withalsvliegenvanger / Collared Flycatcher / Ficedula albicollis

Hatshepsut

Полубеловрата мухоловка


Полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България.

Полубеловратата мухоловка на дължина достига 11 – 12 cm.

Храни се с мухи, паячета и дребни насекоми.

Защитен вид от закона!

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полубеловрата мухоловка



Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 21–24 см
Оперението е сходно с това на жалобната (Ficedula hypoleuca) и беловратата мухоловка (Ficedula albicollis). От тях се отличава по това, че бялата ,,якичка" на мъжкия достига до страните на врата, в кацнало положение бялото на крилата прави характерно врязване в горната си част, при разперена опашка се вижда, че тя е тъмна, но с повече бяло в краищата. Женските имат втора бяла ивица в горната част на крилото.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови в полет, излитайки от кацалка на клон. Обитава разредени широколистни гори, по изключение се среща и в паркове и градини и окрайнини на населени места.

Гнездене:
Гнезди в хралупи по дървета, но често заема и специално поставени къщички. Снася 4 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща в по-голяма численост в Източна Стара планина, Странджа и поречието на р. Тунджа. Среща се още в Централна и Западна Стара планина, Витоша, Средна гора, Добруджа, южната част на долината на р. Струма и северните склонове на Родопите.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на равнинните дъбови и крайречните гори.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Полубеловрата мухоловка



Semicollared Flycatcher (Ficedula semitorquata)

Hatshepsut

Жълтоглаво кралче


Жълтоглаво кралче (мъжко)

Жълтоглавото кралче (Regulus regulus) е птица от семейство Кралчета. Тя е най-малката птица в България.

Жълтоглавото кралче достига 9 cm. Мъжкият е маслиненозелен и с жълта глава с оранжево петно по средата, което не се среща при женската. Отдолу е сив, със зеленикав оттенък.


Жълтоглаво кралче (женско)

Разпространена е в Европа и Азия. Среща се в планински иглолистни гори, а през зимата в равнините и дори в градските паркове.

Храни се с насекоми.

Най-често се среща в иглолистни гори в планините.

Гнездене: Гнездото е от паяжини, мъх и лишеи сред клони на дърво. Снася 7 – 8 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България: Среща се в Западните Родопи, Рила, Пирин, Витоша, Осоговска планина, Западна и Централна Стара планина.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълтоглаво кралче



Описание:
Дължина на тялото: 8 – 9 см. Размах на крилата: 13 – 15,5 см
Най-дребната птица у нас. Темето е жълто-оранжево при мъжките и жълто при женските с черни ивици отстрани. Гърбът е бледозелен, коремът е светъл.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава иглолистни гори в планините.

Гнездене:
Гнездото е от паяжини, мъх и лишеи сред клони на дърво. Снася 7 – 8 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в Западните Родопи, Рила, Пирин, Витоша, Осоговска планина, Западна и Централна Стара планина.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, унищожаване и увреждане на местообитанията при горскостопански дейности.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Жълтоглаво кралче



Goldcrest [Regulus Regulus]