• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 18:51:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,880
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 36
Total: 37

avatar_генерал Жеков

Путинска Русия

Started by генерал Жеков, 04 August 2018, 16:07:03

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Путин - като Петър Първи и Сталин


Путин отказва да говори за политическото си бъдеще, не казва и как вижда евентуалния си наследник. Защо тези теми са табу за руския президент?

"Какво мислите за Вашия възможен наследник, наистина ли искате да бъдете президент, докато навършите 84?", бе попитан Путин от журналистката от CNBC Хеди Гембъл. На него не му се налага често да отговаря на неудобни въпроси, но в случая участваше в пленарното заседание на Руската енергийна седмица и затова трябваше да говори не само по приятни теми, но и за натиска спрямо опозицията и независимите медии в Русия, както и за политическото си бъдеще.

"Предпочитам да не отговарям"

"Предпочитам да не отговарям на такива въпроси", заяви Владимир Путин. И поясни: "До следващите избори има достатъчно много време. Разговорите по тази тема дестабилизират ситуацията. Тя трябва да бъде спокойна и стабилна, за да могат всички органи на властта и държавните структури да работят уверено и спокойно да гледат към бъдещето... До момента не са взети никакви решения".

Отговорът на руския президент е пълен с противоречия. Първо, времето до президентските избори не е толкова много, че да не се мисли за тях. Второ, някои решения все пак бяха взети, при това още миналата година - когато в конституцията бе вписана възможността Путин да може да бъде избиран за президент поне още два пъти.

Трето, Путин изобщо не обяснява защо внасянето на яснота по въпроса за политическото му бъдеще ще дестабилизира ситуацията в Русия. От какво точно се опасява? Че системата ще се разпадне от желанието му да си тръгне? Или точно обратното - казвайки предварително, че няма да си ходи, президентът може да провокира обществено недоволство?

При всички случаи нещо с политическата система на Русия авно не е наред, щом най-обичайната за една републиканска държава смяна на първия човек в нея или дори само обсъждането на този въпрос могат да доведат до толкова разрушителни последствия. Като за това говорят не критиците на режима, а неговият създател и лидер, т.е. човекът, който знае за ситуацията в страната много повече от всеки наблюдател.

Ненаучените уроци на историята

Защо авторитарните лидери отказват да назоват своите наследници? Защото се опасяват, че собственолично ще си създадат силен конкурент във властта и по този начин ще намалят стабилността на режима. Но забраните от страна на несменяемия лидер за обсъждане на въпроса кой ще го замени и какво ще стане след него, вече неведнъж са изправяли авторитарните режими в Русия на ръба на хаоса.

По времето на Петър Първи строго наказвали поданиците за обсъждането на въпроса кой ще наследи престола. Според указа на самия Петър, той трябвало лично да избере наследника си. Но здравословното му състояние се влошило толкова бързо, че просто не успял да формулира волята си. Оттам нататък в продължение на целия 18-и век въпросът за властта в Русия се решавал чрез държавни преврати и едва през 19-и век ситуацията относително се нормализирала.

Другият владетел, който не насърчавал обсъждането на последствията от излизането му от политиката, е бил Сталин. Макар да заемал изборни длъжности, нямало процедури, описващи как властта да премине към някого другиго в извънредна ситуация. Затова след внезапната смърт на Сталин страната изпаднала в същото положение, както при Петър Първи - въпросът за бъдещето се решавал над изстиващия труп на вожда от неговите приближени.

Крехката стабилност

Един политически режим може да бъде смятан за устойчив и стабилен само ако обсъждането на бъдещето не е забранена тема, напускането на поста от страна на някой чиновник не би имало фатални последици, а смяната във властта се извършва на свободни и конкурентни избори. При това победата или поражението на който и да било от  участниците не води до системна криза, хаос и анархия - даже ако губи дългогодишният лидер на нацията, неговата партия или одобреният от него негов наследник.

Отказът на Путин да обсъжда тръгването си и да назове своите възможни наследници изобщо не е признак за сила и увереност в бъдещето, точно обратното - това е признание за крехкостта на политическия режим в Русия и страх от провокирането на политическа криза както със заявлението за възможно тръгване, така и с признанието, че никъде не смята да ходи нито през 2024-а, нито дори през 2036-а година.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Заради ,,Георгиевската лента" Кремъл обяви украинци и латвийци за ,,русофоби" и ,,нацисти"


На 11 ноември Сеймът на Латвия окончателно забрани връчването на ,,Георгиевската лента" в страната по време на публични прояви. Една от причините да бъде наложена забраната е руската агресия срещу Украйна. В отговор руските медии веднага използваха целия си ,,антинационалистически" арсенал от наративи, разпространявайки материали с тези за ,,нарушение на правата на рускоезичните граждани", ,,русофоби" и ,,фашисти" в Украйна и Латвия.

,, Забраната на ,,Георгиевската лента" от латвийския Сейм е продължение на яростната политика на русофобия, отчуждение от Русия, дискриминация на руснаците на територията на страната... Руското външно министерство трябва по-активно да се застъпи за сънародниците като се започне с  дипломатически мерки до налагане на политически и икономически санкции и наказателно преследване на политиците русофоби", заявява членът на Президентския съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека Александър Брод, цитиран от "Baltija.eu".

Основателни ли са критиките на Москва към Латвия или това е пореден опит на Русия да пренаписва историята, използвайки фалшиви наративи, за да прикрие своята експанзионистична политика?

Всички тези твърдения, които се тиражират в прокремълските медии от високопоставени служители, се вписват в класическата концепция за ,,руския свят". Това  обяснява в коментар за StopFake Яна Примаченко, кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института за история на Украйна на Националната академия на науките на Украйна.

Такива ценности като православието, езика и ,,общата история" съставляват гръбнака на съвременната идеология и ,,духовните връзки" на Русия. Днес съучастниците на руската неоимперска политика по света обаче продължават да са лишени от ,,свещеното" – идеологическата опора за оправдаване на агресията на Кремъл. Сред тези ,,символи" е и "Георгиевската лента".

В системата от награди по време на Съветския съюз ,,Георгиевската лента" отсъства като отличие с ,,възвишено значение", като символ на ,,мъжество", ,,миролюбие"  ,,на борбата с нацизма и русофобските режим". По време на Втората световна война Сталин връща гвардейските звания и Ордена на славата през 1943 г., който цветово е много близък до стилистика на ,,Георгиевския кръст" - особено почитан от простолюдието по време на Руската империя. Тогава този орден е много популярен сред хората, а руските военни се отнасяха към този почетен знак с дълбоко уважение. Същото важи и за носителите на Ордена на славата в Съветския съюз. Но тази  награда е толкова популярна сред хората, защото се присъждаше на обикновени войници и на военни, с по-ниски офицерски звания, и се дава единствено на бойното поле, затова има смисъла на свещена награда ", обяснява Примаченко.

Причината да бъде толкова гневен Кремъл, след като Латвия забрани присъждането на този орден е защото именно Русия полага неимоверни усилия да превърне ,,Георгиевската лента" не само в символ на руската военна доблест и смелост, но и в маркер за ,,приятел и враг" на руския свят.

От 2005 г. Русия постепенно започва да обединява тази символика на Георгиевската лента и Ордена на славата, превръщайки този знак в универсален символ, който съчетава военното минало на Русия и военното минало на СССР, поставяйки в центъра на новата руска история Втората световна война. Не случайно именно 9 май, денят в който е Германия признава своята капитулация според руските историци, се чества като най-големият празник в Русия. Нещо повече – той се превръща в инструмент за разпространение на влиянието на путинова Русия върху постсъветското пространство днес.

В този смисъл към днешните реалности ,,Георгиевската лента" губи своето значение на универсален символ, особено след анексирането на Крим и руската агресия в Донбас. Той все повече се превръща в емблема на ,,русия свят", на руската агерсия и руската неоколониална политика. Добре е да припомним, че от този орден се отказа Беларус още през 2014-2015, по време на честването на Деня на победата. Той бе забранен и в Узбекистан и Казакстан също през 2014. Почетният знак е забранен със закон и в Украйна през 1917 година. И всеки, който го носи, бива глобяван. С други думи, ,,Георгиевската лента" вече няма смисъла на ,,свещена награда", не е вече символът на Втората световна война и Деня на победата над нацизма, а единствено знак на руската военна агресия и експанзия.

Затова твърденията на прокремълските медии, че забраната на ,,Георгиевската лента" в Латвия е ,,пренаписване на историята", ,,подмяна на ценности", ,,преклонение пред нацистката идеология" са измислени наративи, които се лансират от медиите, близки до властта в Русия, за да опишат всяко едно събитие, което не се вписва в идеологията на Кремъл за ,,руския свят". Затова пропутинската пропаганда описва всеки украинец или жител на друга държава, който не говори руски език,  вярва, че ,,обединението на Крим с Русия" и ,,гражданската война в Донбас" реално представляват руската окупация на украински територии и руската агресия в една суверенна държава,  като ,,русофоби" и ,,нацисти".

Повече от очевидно е, че не Латвия, а Кремъл е този, който използва историята, за да развие руския политически наратив с единствената цел – да оправдава собствената си военна експанзия.  А концепцията за ,,руския свят", разпространяването на руската култура, мантрите за общия руски език, православие и историческа памет са само инструментите за насърчаване на руското влияние в постсъветското пространство, подменяйки историческата истина с пропагандни внушения и манипулации.

https://faktor.bg/bg/articles/zaradi-georgievskata-lenta-kremal-obyavi-ukraintsi-i-latviytsi-za-rusofobi-i-natsisti

Hatshepsut

Кой отрови Литвиненко?


Александър Литвиненко

Кой отрови бившия агент на КГБ Александър Литвиненко? 15 години след убийството му, случаят още не е изяснен окончателно. Основните подозрения и днес са отправени към Русия. Какво се знае дотук?

На 23 ноември се навършват 15 години от смъртта на Александър Литвиненко. До 1999 той е служител на руските тайни служби КГБ и ФСБ, а впоследствие става британски гражданин и разобличител. Случаят е вероятно първото отравяне на критик на Кремъл след края на Съветския съюз.

Литвиненко и конфликтът му с руските власти

В продължение на 11 години Литвиненко работи в службите за сигурност - първо в съветските, след това в руските. През 2000-та година бяга във Великобритания и моли за политическо убежище, но разкритията му започват още преди това: през ноември 1998 той и множество други негови колеги съобщават на пресконференция, че са получили поръчката да убият влиятелния олигарх и политик Борис Березовски.

След това Литвиненко е уволнен от ФСБ и многократно е арестуван. Обвинен е за извършването на редица престъпления: от злоупотреба с власт до незаконно притежаване на оръжие. Първоначално всички дела завършват или с оправдателни присъди, или пък са преустановени поради липсата на доказателства. Но след всяко приключило дело срещу Литвиненко руското правосъдие незабавно открива ново.

Едва на последния процес, когато Владимир Путин вече е избран за президент на Руската федерация, Литвиненко е осъден на три години и половина условно - но в негово отсъствие, тъй като вече е успял да напусне Русия.

През 2004 Литвиненко става агент на британското разузнаване MI6, сътрудничи и на испанските тайни служби и предава информации за руската мафия в Европа и за нейните връзки с властите в Москва. Литвиненко многократно отправя упреци към руските тайни служби и лично към Путин, най-вече в книгата "ФСБ взривява Русия". В нея се казва, че ФСБ е организирала взривовете на блокове през 1999-а година, както и други терористични удари в Русия, за да оправдае войната в Чечения и да изведе Путин на власт. В книгата са описани и връзките на ФСБ с престъпни групировки.

Отравянето на Литвиненко

На първи ноември 2006 година Литвиненко е отровен, както сочат разследванията на британското правосъдие. Той умира три седмици по-късно в болница. В тялото му са открити следи от редкия радиоактивен изотоп Полоний-210.

Следователите от Скотланд Ярд стигат до извода, че Литвиненко е отровен от свой отдавнашен познат: бившия офицер от КГБ Андрей Луговой, действал съвместно с руския бизнесмен Дмитрий Ковтун. Смята се, че всичко е станало на среща в бара на един лондонски хотел, по време на която отровата била сложена в чая на Литвиненко. Британските тайни служби заявяват, че отравянето носи всички признаци на "спонсорирано от държавата убийство".

През 2007 година правителството в Лондон призовава Русия да предаде Луговой по подозрения в убийство, разменяйки го с британски гражданин. Москва обаче отказва, като се позовава на Конституцията, която не допуска екстрадицията на руски граждани.

Почти десет години по-късно, през януари 2016, в Лондон са оповестени резултатите от разследването на британското правосъдие по случая Литвиненко. Съдията Робърт Оуен заявява, че убийството "вероятно е било одобрено от руския президент Путин и от директора на тайните служби Николай Патрушев".

Кремъл, който отрича каквото и да било участие в престъплението, определя британските разследвания като "непрофесионални" и "повърхностни". Говорителят на Путин Дмитрий Песков изтъква, че разследването не се опира на факти, а на твърдения, правени въз основа на някакви вероятности и на секретни информации на неназовани тайни служби.

И Страсбург обвинява Москва

Европейският съд за човешки права в Страсбург споделя позицията на британското правосъдие, съгласно която руските държавни органи стоят зад убийството. Един от основните аргументи е, че Полоний-210 е много рядко вещество, чието създаване фактически е невъзможно без държавно участие. Освен това съдът в Страсбург подчертава, че ръководството в Москва е разполагало с години, за да опровергае британските разследвания, но в това отношение не са предприети никакви сериозни опити.

От своя страна руското външно министерство определи становището на Европейския съд за човешки права като политизирано.

Единият от заподозрените днес е депутат

Както Андрей Луговой, така и Дмитрий Ковтун отричат да имат каквото и да било общо с атентата. Ковтун дори казва, че самият той е станал жертва на радиоактивно отравяне в Лондон, заради което след това е бил на лечение в московска болница.

Луговой пък отправя обвиненията, че зад атентата стоят британските тайни служби, както и руската мафия, и олигархът Борис Березовски, починал в Англия през 2013 година. Представители на руската прокуратура също заявяват, че убийството на Литвиненко е било организирано от Березовски.

През 2007 година като представител на Либерално-демократическата партия Андрей Луговой бе избран за депутат, какъвто е и досега. По-късно имената на Луговой и Ковтун се появяват и в санкционните списъци "Магнитски" - за нарушения на човешките права и на правовата държавност в Русия. САЩ включват двамата в своя списък "Магнитски" през 2017, година по-късно същото прави и Великобритания.

https://www.dw.com/bg/