• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 06:17:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15490 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,835
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 53
Total: 53

avatar_Шишман

Четническо движение

Started by Шишман, 27 April 2020, 10:25:23

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

ТАКИВА НАРОДНИ ЮНАЦИ НИ ТРЯБВАТ, А НЕ ПОЛИТИКАНСТВАЩИ ИЗМАМНИЦИ !
На 30 юли 1868 г., в Русенският затвор едва 28 годишен от раните си в бой с поробителя, умира войводата Стефан Караджа.
След преминаването на обединените чети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през река Дунав с цел повдигане на въстание срещу османският поробител, по петите на  българските юнаци веднага влиза редовна армия и башибозук, събран набързо от съседните села.
В боя при Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашният бой с враговете и ранен многократно е заловен, откаран е в Търново а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен мъртав на бесилото вече починал от раните си получени в боя при Канлъ дере, само и само да бъде сплашено българското население, че видиш ли обесихме хайрсъзина..
Смята се, че на погребението му присъства баба Тонка Обретенова, която след това изравя черепът на войводата и го съхранява. Години наред черепът  е съхраняван в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата-музей "баба Тонка" въпреки, че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък e изписаната дата 30 юли 1868 г.
Поклон пред войводата!

Шишман

08 August 2021, 21:50:11 #129 Last Edit: 08 August 2021, 21:51:50 by Шишман
НАРОДА НЕ Е ЗАБРАВИЛ ВЕЛИКИЯТ НАРОДЕН ЮНАК
 Първият гроб на големият четнически воевода Хаджи Димитър.
Български родолюбци отдават почит на великият народен юнак !
Както се вижда българските родолюбци са правилно ориентирани. Поставили са кръст на местото на гроба, а не ипсилон или странната розета - на практика символи на нищото .


Шишман

СЛАВА НА НАРОДНИЯТ ЮНАК И ГОЛЯМ ЧЕТНИЧЕСКИ ВОЕВОДА
153 години от гибелта на Хаджи Димитър и неговата чета
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Умира едва 28-годишен след тежко сражение на четата му с османски части.
Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим, и оттогава Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода от Сливен  като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския Балкан.
На 21 май 1865 г. в жилището на  Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и  Стефан Караджа.
 На 13 юни 1865 г. четата преминава  Дунав  и се отправя към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище на Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи:  Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова кория в землището на село Горна Липница.  Тук на 7 юли четата води втория си бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село  Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа.
 Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава ,,кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли , стар стил).
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа става последното сражение на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър. След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата ,,Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: ,,(...) Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит."
За края на Хаджи Димитър във вестник ,,Куруе д'Ориан " от 18 юли 1868 г. е писано: ,,И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа (...) Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук .".
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници:
Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът – пише З. Стоянов, – комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут – сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на месец август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. – Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. ,,Курие д'Ориан" вж. и в. ,,Дунав" No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: ,,Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша.Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур .
Според някои изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Къдрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен  (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август). Погребан е на същото място.
Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата ,,Св. св. Петър и Павел" в с. Аджар от пловдивския викарен епископ  Геврасий Левкийски  (по-късно сливенски митрополит).
Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. ,,Клуцохор" в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей ,,Хаджи Димитър" и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в  Историческия музей в Сливен.
Уикипедия



Шишман


Шишман

ЧЕТНИЦИ
Когато се създаде едно добре организирано четническо движение, тогава нещата у нас ще тръгнат на добре.











Шишман