• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 18:35:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,880
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Астрономия

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:50:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Астрономи откриха бяло джудже с рекордно висока скорост на въртене

Екип астрономи от Университета Уоруик потвърждават откритието на най-бързо въртящото се бяло джудже. След като изследват периода на въртене на звездата, астрономите обявяват, че бялото джудже на име LAMOST J024048.51 + 195226.9 (или ,,накратко" J0240 + 1952), е изключително рядко срещан астрономичен обект, наподобяващ своеобразно магнитно ,,витло".

Астрономите правят откритието след като забелязват звезда от тип бяло джудже, която завършва пълно завъртане около оста си веднъж на всеки 25 секунди. Това е най-високата скорост за едно завъртане, отчитано при такъв тип звезда. С времето този тази висока скорост на въртене предизвиква силно магнитно поле около бялото джудже. То действа като защитна бариера, причинявайки по-голямата част от ,,падащата" плазма да ускорява бялото джудже.

Това явление се наблюдава под формата ярки петна на повърхността на звездата, които ту се появяват, ту се скриват от полезрението ни. Именно благодарение на тези ,,пулсации" астрономите измерват скоростта на въртенето на звездата. Инструментът, който прави тези измервания, се нарича HiPERCAM.


Бялото джудже представлява остатък от звездно ядро. То е много плътно – масата му е сравнима с тази на Слънцето, докато обемът и размерите му са сравними с тези на Земята. Светимостта на бялото джудже е породена от емисиите на остатъчна топлинна енергия. Най-близкото известно бяло джудже до Земята е Sirius B – на разстояние 8,6 светлинни години. Белите джуджета в бинарни звездни системи натрупват вещество от звездата-компаньон, увеличавайки масата и плътността си

Звездната J0240 + 1952 е подобна по размери на Земята, но е най-малко 200 000 пъти по-масивна. Данните сочат, че звездата е част от бинарна звездна система – ,,комплект" от две звезди, при който по-масивната (бялото джудже) се захранва с вещество под формата на плазма от по-маломасивната. До извода за главозамайващо високата скорост на въртене води фактът, че ,,погълнатата" от бялото джудже плазма попада върху екватора, което води до ускоряване на завъртането ѝ около оста с 20%.

Завъртяла се е няколко пъти, докато четете статията

С времето този тази висока скорост на въртене предизвиква силно магнитно поле около бялото джудже. То действа като защитна бариера, която кара по-голямата част от ,,падащата" плазма да ускорява бялото джудже. Това се наблюдава под формата ярки петна на повърхността на звездата, които ту се появяват, ту се скриват от полезрението ни. Именно благодарение на тези ,,пулсации" астрономите успяват да измерят скоростта на въртене на звездата.


Съпоставка на размерите на Земята, Слънцето и звезда от тип бяло джудже

Водещият автор на изследването Ингрид Пелисоли от Университета Уоруик споделя, че ,,J0240 + 1952 ще приключи няколко ротации докато хората изчетат научна статия за откритието. Ротацията е толкова бърза, че бялото джудже трябва да има над средната маса, за да остане цяло и да не се разкъса. То дърпа вещество от звездата-компаньон поради гравитационния си ефект, но когато веществото се доближи, магнитното поле започва да доминира. Този вид газ е силно проводим и поради това развива чудовищни скорости, което го изтласква навън в космоса."

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Кометата Леонард ще бъде видима с просто око в средата на декември

След 23 хиляди години кометата Леонард се насочва към нас


Кометата на Леонард

Кометата C/2021 A1 (Леонард) ще достигне перихелий на 3 януари 2022 г.

Непериодичната комета е открита през първата половина на януари 2021 г. от американския астроном Грегъри Дж. Леонард (Gregory J. Leonard) от обсерваторията Маунт Лемън в Аризона, САЩ.

Обектът има почти параболична орбита и това вероятно е първият (и вероятно единствен) път, когато преминава покрай Слънцето. Кометата е на разстояние 0,62 AU (1 AU - една астрономическа единица - Земята е на 1 AU от Слънцето) от Слънцето и 0,92 AU от Земята по време на перихелия.

Яркостта на обекта е +5,1 звездна величина по време на перихелия.

Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнитудът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3

Преди преминаването на перихелий кометата се движи през съзвездията Ловни кучета, Воловар и други.


Карта за кометата C/2021 A1 (Leonard) в сутрешното небе, фокусирана върху областта, където кометата е по-ярка от магнитуд 8. Хоризонтът, здрачът (приблизително) и позициите на планетите са валидни само за датата и часа, посочени в карта. Положението на кометата спрямо звездите е точно за всички случаи. Дадена е индикация за посоката, която сочи опашката на кометата. Дължината и външният вид на опашката не са точни. Числата до фигурите на кометата показват деня от месеца за тази фигура, червените етикети показват първия ден от посочения месец

Кометата е видима в сутрешното небе с яркост, по-голяма от осма звездна величина между 15 ноември и 13 декември 2021 г. и във вечерното небе от 13 до 18 декември 2021 г. От 19 декември обектът ще бъде практически невидим в Северното полукълбо. Кометите често са невидими около момента на най-голяма яркост, защото тогава са твърде близо до Слънцето.

Най-голямата яркост ще е около 14 декември: магнитуд +2,0 в най-благоприятния сценарий (вижте опциите по-долу).

За наблюдение на обекта в този момент е необходим бинокъл с отвор от 9 мм или повече. Най-благоприятното време за наблюдение на кометата около 10 декември. Тогава обектът ще има яркост от +2,9m и контраст по величина от -2,5m, по принцип достатъчно, за да се види кометата с просто око. Въпреки това, бинокълът (ръчен или статив) може да ви помогне да видите повече детайли.

Удивителна характеристика на този небесен посетител е, че е свръхбърз. Той се движи с 254 412 км/ч или 70,67 км в секунда спрямо Земята.

Въпреки невероятната си скорост през огромното пространство на нашата Слънчева система, не очаквайте да видите кометата да се носи по небето.

Подобно на планетите, кометите се движат пред фона на звездите, но много бавно поради големите разстояния. Наблюдателите, използващи телескопи, ще трябва да фиксират позицията на кометата спрямо звездите на фона, а след да сравнят изгледа пет или 10 минути по-късно, за да открият движението й, защото заради голямата дистанция ще изглежда като много бавно движещ се обект.


Орбитата на кометата Леонард

НАСА/JPL изчислява, че най-близкият подход на кометата Леонард към Земята ще бъде на 12 декември 2021 г., около 13:54 UTC . Тя ще премине на изключително безопасно разстояние от Земята от 34 902 292 км.

Орбитата му също предполага, че кометата ще премине сравнително близо (около 4 236 000 км) до планетата Венера на 18 декември 2021 г.

Природата ни предоставя небесни събития, видими веднъж в живота. Кометата Леонард може да е едно от тях, ако стане достатъчно ярка. Ако я видите, това наистина ще бъде събитие, което се случва веднъж в живота. Това е така, защото на кометата са нужни десетки хиляди години, за да направи обиколка около слънцето. Както Боб Кинг (Bob King) посочва в Skyandtelescope.com през октомври 2021 г.:

"Орбиталните изчисления разкриха, че обектът е прекарал последните 35 000 години, обикаляйки по пътя си към Слънцето, след като е достигнал афелия на смразяващо разстояние от около 3 500 AU". (Една астрономическа единица /AU/ е равна на разстоянието от Земята до Слънцето - 149.6 милиона километра)

С други думи, след този близък подход покрай Слънцето, няма да видим кометата Леонард отново.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kometata-Leonard-shte-bade-vidima-s-prosto-oko-v-sredata-na-dekemvri_177431.html

Hatshepsut

Има ли действащи вулкани на Венера?


Ново проучване предполага, че планетата Венера може да е вулканично активна – откритие, което, ако се окаже вярно, ще помогне да се обясни как вулканите влияят върху планетарната еволюция и обитаемостта в космоса.

Изследването, което се фокусира върху странни сигнали, идващи от вулкан на Венера, наречен от учените Idunn Mons, подхранва интереса към бъдещи мисии до най-близкия съсед на Земята, които ще изяснят въпроса веднъж завинаги.

Отдавна е ясно, че Венера е покрита с няколко сериозно сюрреалистични вулкана. Но е невъзможно да се каже от наблюденията на Земята дали те все още изпускат лава, защото гъстата и мъглива атмосфера на Венера закрива всичко, което може да се наблюдава от наземните ни обсерватории.

Сега, използвайки архивни сведения от стари орбитални мисии и резултатите от експериментална работа, извършена на Земята, екип от учени привежда доказателства, че вулканът Idunn Mons може да е бил активен през последните няколко години, като вероятно може да изригва и днес. За щастие на учените няма да се наложи да чакат дълго, за да потвърдят хипотезите си – в рамките на следващото десетилетие малък набор от мисии по откриване на вулканична активност на повърхността на планетата ще започне да дава отговори на тези важни за учените въпроси.

Джъстин Филиберто, ръководител в Изследователската агенция за изследване на астроматериалите или ARES в Космическия център на НАСА и съавтор на изследването, публикувано миналия месец в The Planetary Science Journal, казва, че в този момент той не мисли, че ,,някой ще се изненада, че когато стигнем до Венера, ще открием доказателства за вулканична дейност."

Все пак потвърждаването на това подобрение би имало наистина сериозни последици. Подобно на Земята, Венера някога е имала вода на повърхността си, достатъчна за цял океан, но днес планетата се е превърнала в безводна пустош с гъста, наситена с киселини атмосфера и повърхност, достатъчно гореща, за да стопи олово. Водещо обяснение за адската трансформация на Венера са предполагаеми епични вулканични изригвания, които са дали началото на необратими климатични промени. Изучаването на вулканите на Венера отблизо ще ни помогне да разберем по-добре защо Земята все още не е претърпяла подобен апокалипсис. И докато мъртвите вулкани биха могли да дадат някои улики, то със сигурност могат да бъдат изведени много повече стойностни данни, ако учените имат възможността да открият и наблюдават живи такива.

Какви доказателства има за вулканите на Венера?
Въпреки че няма преки доказателства за активен вулканизъм на Венера, има няколко косвени улики в подкрепа на тази хипотеза. Високата концентрация на серен диоксид, газ, който традиционно е свързван с вулканичната дейност, в атмосферата на Венера, може да бъде много по-добре обяснен, ако се потвърди, че на повърхността на планетата днес има действащи вулкани. Повърхността на Венера включва множество тектонични разривни зони, които дават силни доказателства в подкрепа на вярването, че някога на планетата е имало вулканична дейност. Освен това, учените казват, че релефът и характеристиките на Венера са напълно отговарящи на това, което трябва да бъде налице, за да има вулканична дейност на планетата – на практика при нея се наблюдават всички онези фактори, които се свързват с вулканичната дейност на Земята, както става ясно от изказване на Лорън Йозвяк, планетарен вулканолог в приложната физическа лаборатория към университета Джон Хопкинс.

Новото проучване обединява набор от доказателства, които предполагат, че Idunn Mons е активен и до днес
Европейският орбитален апарат Venus Express, който обикаляше планетата от 2006 до 2014 г. откри отлагания от потоци лава навсякъде – включително и в Idunn Mons, които светеха в инфрачервени лъчи. Разяждащата атмосфера на Венера бързо поглъща вулканичните минерали, затъмнявайки техния инфрачервен блясък, като именно това е обяснението, което учените дават на въпроса, защо не можем да наблюдаваме доказателства за вулканичната дейност от Земята. Когато изследванията с Venus Express приключиха и трябваше данните от тях да се тълкуват, се смяташе, че засечените потоци са пълни с лава, която е изригнала преди 250 000 години. Но според данни от новата експериментална работа, според която вулканичните минерали са били изпечени от атмосферните условия на Венера и са се разграждали по-бързо, отколкото се смяташе преди, се предполага, че въпросната лава трябва да е продукт на вулканична дейност от най-късно последните 1000 години, за да може да бъде наблюдаема днес.

Йозвяк, който не е участвал в проучването, казва, че то представлява ,,наистина завладяваща работа по различни астрономически казуси". Но в крайна сметка бъдещите мисии на космически кораби до Венера, в това число и планираните мисии на НАСА Veritas и DAVINCI +, както и европейската сонда EnVision, които се очаква да стартират в края на това десетилетие, ще бъдат тези, които ще потвърдят или отхвърлят подозренията на учените.

VERITAS ще разполага с астрономическа техника, оборудвана с най-съвременната радарна система, която ще може да идентифицира еднозначно наличието на прясна лава. Изследователската програма ще включва правенето на многократно сканиране на едни и същи области, картографирани преди с радари с по-базово оборудване. Ако се открият нови потоци от лава, които не са били открити при предишните изследвания на Венера, като изследванията с орбиталния апарат Magellan от 90-те години, то те биха представлявали именно онези знаци, които учените търсят. Планираният орбитален апарат на НАСА ще има възможност дори да открие потоци, които биха могли да се появят на повърхността на Венера по времето, когато ще я сканира. Инфрачервената камера на VERITAS също така ще направи потоците от лава, които все още излъчват топлина, лесни за забелязване на картите, които ще получат учените.

В същото време европейският орбитален апарат EnVision ще има малко по-различна задача, като неговата работа ще бъде по-скоро да вземе проби от лавата и евентуална новооткрита вулканична активност на Венера. Неговата радарна система ще изследва повърхността за скорошни признаци на вулканично или тектонично тераформиране, а нейните инфрачервени и ултравиолетови спектрометри ще търсят любопитни химически смеси на повърхността и в атмосферата. Така космическият кораб ще може да установи, ако се натъкне на косвени или директни следи за действащ вулкан или наскоро случвала се вулканична активност.

От друга страна, проектът DAVINCI + ще бъде фокусиран върху изследването на благородни газове, химическия състав и изображения на дълбоката атмосфера на Венера, като ще пусне сонда през атмосферата на планетата, която ще документира нейния химичен състав, а след това ще изследва и повърхността. Тъй като DAVINCI + ще предоставя профил на вулканичните газове, присъстващи в този момент във времето, учените, работещи с VERITAS и EnVision ще могат по-лесно да идентифицират пикове в концентрациите на тези газове – това ще помогне за фокусиране върху установяването на индикации за вулканична активност във времето, а не толкова върху сканирането за действаща такава в момента.

За много планетарни учени потвърждаването, че Венера е вулканично активна, е обикновена формалност в този момент. ,,Би било наистина удивително, ако се окаже, че не е", казва Ричард Гейл, планетарен геолог от Кралския университет Холоуей в Лондон и водещ учен на EnVision. Пол Бърн, планетарен учен от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е съгласен. ,,Вероятността да няма активен вулканизъм на Венера трябва да бъде функционално нулева", казва Бърн.

За Гейл и други учени вълнуващото нещо от бъдещите мисии до Венера е това, което те ще могат да ни кажат за това колко е вулканично активна планетата. Дали е по-скоро като Земята, където се случват десетки изригвания всеки ден, или като Марс, свят от вулканична кома, където гигантски каскади от разтопени скали могат да бомбардират повърхността на всеки няколко милиона години? Някои подозират, че вулканите на Венера имат близка активност до тази на нашите вулкани, а според други, те са по-скоро като вулканите на Марс. Тези три бъдещи мисии скоро ще открият отговора, разрешавайки десетки години на спекулации.

,,Мисля, че ще пишем чисто нови учебници за Венера, след като всички тези мисии стигнат до там", казва Филиберто. ,,Това ще промени начина, по който мислим за планетарната еволюция."

https://www.kaldata.com/


Учени откриха вулкани на Венера

Американски и швейцарски учени са доказали, че вътрешните процеси на взаимодействие на вещества все още са активни в недрата на Венера. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Geoscience.

Известно е, че повърхността на Венера се е образувала по-късно от тази на Марс или Меркурий, вътрешността на които отдавна е студена. За скорошната вътрешна активност на планетата говорят пръстеновидни структури, известни като ,,корони".

Смята се, че те са се образували, когато потоци от горещ материал от вътрешността се издига към повърхността, подобно на земните мантийни потоци, които се издигат през мантията и земната кора и образуват вериги от вулканични острови на повърхността, като Хавайските или Канарските острови. Въпреки че учените признават, че механизмите за образуването на земните мантийни потоци и дълбоко разположените горещи струи на Венера могат да бъдат коренно различни.

Доскоро учените вярваха, че Венера се е охладила и геоложката активност в нейните недра е спряла, а кората е толкова силна, че нито един топъл материал вече не може да я пробие до повърхността.

Ново проучване, проведено от американски учени от Университета в Мериленд, заедно с колегите им от Института по геофизика на Швейцарското висше техническо училище в Цюрих, разкриха 37 ,,корони" с признаци на пресни вулканични структури на повърхността на Венера.

,,За първи път можем да твърдим, че това не са стари вулкани, а са активни, вероятно дремещи, но не и мъртви", казва в прессъобщение Лоран Монтеси, професор по геология в университета на Мериленд и един от авторите на изследването. ,,Това изследване променя съществено представата за Венера – вече можем да твърдим, че тя не е изстинала планета, материалите във вътрешността й все още си взаимодействат и това може да захрани много активни вулкани".

Авторите изграждат подробен цифров модел на термомеханичната активност на вътрешността на Венера, който е необходим за формирането на корони. Резултатите от моделирането показват, че различната корона на повърхността на планетата отразява различни етапи от нейното геологично развитие, което все още не е приключило - активността в недрата продължава.

"Повишената детайлност на нашите модели в сравнение с предишни проучвания ни позволява да идентифицираме няколко етапа в еволюцията на короните и да определим диагностичните геоложки характеристики, присъстващи само в моментно активните. Можем да кажем, че има поне 37 от тях", казва Монтеси.
Активните корони на повърхността на Венера са групирани в няколко области, което показва тяхната геоложка активност. Според изследователите, това предоставя важна информация за създаване на модели на вътрешното пространство на планетата, както и идентифициране на целеви области за проучване по време на бъдещи мисии до Венера, например, европейската орбитална станция EnVision, която трябва да бъде пусната през 2032 година.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/ucheni-otkriha-vulkani-na-venera-2233947

Hatshepsut

Откриха планета, обикаляща около слънцето си за 16 часа


Астрономи откриха нова планета извън нашата слънчева система, която обикаля около звездата си само за 16 часа.

Продължаващият лов за екзопланети (планети извън нашата слънчева система), доведе до над 4000 открития на далечни светове.

Някои от тези новооткрити планети обикалят около звезди, които са на хиляди светлинни години от Земята. Откритите светове включват планети, подобни на Нептун, както и масивни газови гиганти, повече като нашия Юпитер. Учените дори са открили някои светове, подобни на Земята. Последното откритие обаче е газов ,,горещ Юпитер", за разлика от всички, които са открити досега.

През последните няколко години астрономите откриха редица ,,горещи Юпитери". Тези планети са подобни на нашия собствен газов гигант; обаче те обикалят около своите звезди за по-малко от 10 дни.

Най-скоро откритият се нарича ,,ултрагорещ Юпитер", тъй като се смята, че повърхността на планетата достига до 3500 Келвина – повече от 3300 градуса по Целзий. Това е горещо почти като малка звезда. Учените са кръстили планетата TOI-2109b и това е втората най-гореща планета, която е откривана досега.

Това, което наистина прави този газов гигант толкова интересен обаче, е фактът, че обикаля около звездата си за 16 часа. Това означава, че цяла година минава за по-малко от нормалния земен ден. Учените смятат, че планетата може да е в етапа на нейния орбитален разпад. Това означава, че планетата обикаля звездата си, като се приближава се все по-близо и по-близо до нея, докато един ден не се блъсне в нея.

Транзитният спътник за изследване на екзопланетите на НАСА (TESS), проект воден от MIT, откри ултра горещата планета. Откритието е публикувано в Astronomical Journal. Статията подробно описва откритието, както и всичко останало, което учените са открили досега.

Иън Уонг, водещият автор на откритието заявява, че ще може да се каже как планетата се приближава до звездата си след една или две години. Въпреки това, според скоростта на движение към звездата, Уонг казва, че няма да видим как планетата пада върху звездата през нашия живот. Уонг и колегите му изчисляват, че това ще отнеме още 10 милиона години и дори тогава планетата може да е на известно разстояние от звездата.

Сателитът TESS на НАСА започна да наблюдава TOI-2109 през май 2020 г. Планетата се намира в южната част на съзвездието Херкулес. Това е на около 855 светлинни години от Земята. Това е 2109-ият обект на интерес, открит от спътника TESS.

Космическият кораб прекара месец, измервайки светлината на звездата, както и транзитите. Транзитите са периодични спадове в звездната светлина, които учените използват, за да покажат, че планета минава пред звездата. Тези данни потвърдиха, че звездата е домакин на обект, който преминава около нея на всеки 16 часа.

https://megavselena.bg/otkriha-planeta-obikalyashta-okolo-slanceto-si-za-16-chasa/