• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 December 2021, 18:15:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 159
  • Latest: Toni92
Stats
  • Total Posts: 24,880
  • Total Topics: 1,393
  • Online Today: 255
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 36
Total: 37

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Мотив

Този свят все така ще върви,
упоен от мечти доловими.
Моят изгрев в лъчи ще кърви,
а стихът - от несбъднати рими.

Булевардът от нисък мажор
ще запее с бензинови пари.
А над мен от изгубен простор
твоят смях още дълго ще пари.

Ще те търся сред пъстри стъкла
и край спирки със сутрешна преса.
Без да помня дали си била...
Без изобщо да зная къде съм...

Сред забързани крачки, лица,
всеки щрих е пределно отсечен.
Нежна обич сред бели сърца!
А дъхът ми за теб - неизречен.

Стари пейки с олющена страст.
Кацат гълъби. Сякаш те има...
Неразцъфнал от люляци храст.
Или есен, напомняща зима...

Като търсен до болка мотив,
че не виждам следата къде е -
този свят е изчезващо сив
и не питам защо ми сивее...

Hatshepsut

Призрак

Не казвай, че си мое привидение
от сенчестия бряг на възрастта.
Не те измислих в болка и съмнение.
Видях те сред разцъфнали листа.

И скитникът у мен, копнял за спиране,
накрая се усмихна замечтан.
Ти бе живот след мисли за умиране.
Далечен свят. Красив. Неизживян.

Протегнах ти ръка през разстояния -
години от самотния ми бяг.
Не те излъгах с мили обещания.
Звезди не нарисувах в нощен мрак.

Но някак, уморен от недоказване,
сърцето си разголих, за да спреш.
Притиснах в шепи думите на разума,
уплашен, че не виждаш в тях копнеж.

Сезонно неуспешен, по рождение,
през вятъра си тръгвам беловлас.
Не казвай, че си мое привидение,
защото знам, че призракът съм аз...

Hatshepsut

Невидим бряг

Невидим бряг за твоите вълни
не искам вече никога да бъда.
И не защото чувство ме вини
или скръбта изрича ми присъда.

Но с болката, че всеки път студен
разлива се поредния ти плясък.
А аз съм невъзможно изцеден
и сам самичък в лунния си блясък.

Дали умът за зов е ослепял
и не блести в зениците искрица?
И ако в стих мечтите бих възпял -
по-малко ли светът ще е тъмница?

Не са ли просто всичките ми дни
една надежда, в пясъка покрита?
И щом усетя твоите вълни
да съхна пак от обич неизпита...

Невидим бряг. Черупки и пера.
Море, което в отлив се прибира.
Понякога си мисля да умра,
но казват... от любов не се умира.

Hatshepsut

Постеля от листа

Изпил сълзите, скрити в есента,
но все така останал сух и жаден,
приготвям ти постеля от листа,
събрани от живота листопаден.

И с тихата надежда, че ще спреш,
затоплям с дъх пречупените клони.
Един, издирен в слънцето копнеж.
Усмивка от отминали сезони.

Една молитва в мъдър кръговрат,
че миналото с бъдно се докосва,
и уж неповторимият ни свят,
повторно е дошъл да омагьосва.

Подухва вятър, ронейки листа.
Превръща ми постелята в стихия.
Не съм изпил сълзите в есента,
но с тебе съм готов да ги изпия...