Български Националистически Форумъ

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
- Какво ли е туй нещо тука? -
извикал Царят на въздуха. -
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! -
извика
рогатата гадинка.

БУХАЛ И СВЕТУЛКА

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...
 
- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!
Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...
 
След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи -
в търбуха
на бухля!...

ПИЯВИЦА И ЕХИДНА

- Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,
появице, другарко?...
Защо са толкоз те добри към теб, обада ми?
Не хапем ли еднакво
и аз, и ти?
 
И моята храна,
и твоята - не е ли все една?
Не сме ли две сестри? -
 
Тъй се оплаквала омразната ехидна,
кръвницата безстидна...
 
А добротворната онази животинка,
пиявицата церовита,
тоз отговор дала:
- И ази хапя като теб, туй истина е цяла!
Но мойто хапене, другарко, изцерява,
а твойто усмъртява!...

СВИНЯ И ЛЪВИЦА

- Дванадесет прасци родих -
стопана си обогатих!...
(Тъй бъбрела една свиня,
от много плодовитост изумяла...)
Благословени са онез поля,
онез гори,
където желъди съм яла
и динени кори!...
Дванадесет прасци -
и хубавички кат орли;
да имаха криле,
изпълнили би светлото небе...
Но само Бог е съвършен!
Все пак блазе, блазе на мен!
Туй село ако изгори
в един прекрасен ден,
мор ако го опустоши -
от мен само би могло да се насели,
единствено чрез мен!
Елате се чудете,
елате се дивете!
Свинчета - като херувими!
Ето ги - сучат!
Шопари - като серафими!
Ей ги - да квичат учат!
Да ти е мило, да ти е драго
да ги погледнеш само!...
И тоз рой, и таз чета,
и тоз сонм, и таз войска,
и туй прекрасно стадо -
е плод на моята утробица!...
- Пък аз,
отвърнала тогаз
могъщата лъвица -
едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

,,Майсторлък за бъдещето" (CRAFTSMANSHIP FOR THE FUTURE)

Световният ден на водата се отбелязва ежегодно на 22 март. Денят на прясната вода е предложен на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси.

На територията на музей "Етър" се изпълнява мащабен проект по опазване, консервация и реставрация на част от водните съоръжения. В музея се намира единствената в България сбирка от технически съоръжения, задвижвани с водна сила и използвани през XVIII-XIX век. Тя съдържа 10 обекта и е една от най-богатите и добре организирани колекции сред европейските музеи на открито.

"Очакваме посетителите през този сезон да видят водните съоръжения, които са гордост за музея. Те са след реставрация, започваме поетапно им пускане в действие. Те ще покажат другото лице на водата", казва уредничката на Етнографския музей на открито "Етър" Румяна Денчева.

По нейните думи тези съоръжения ще покажат лицето на работещата вода, защото Габрово, като един индустриален град, е живял от водата, която е създавала много блага като двигател.

Какво може да прави водата?

"Тя преде, нейната сила е впрегната да задвижва машинни станове в края на ХIХ век. Използвана е и като двигателна сила за стругове. Това могат да си го позволят планинските градове, защото тук водата е чиста и бистра има и много голям пад, именно тази сила се използва, за да могат да се задвижат водни колелета", посочва още Денчева в интервю за БНР.

https://bnr.bg/hristobotev/post/101797166/etara

Интервю на "Фокус" с Даниела Михайлович, младата българска учителка от Босилеград, която бе арестувана по време на посещението на сръбския президент Александър Вучич в родния и край в Западните покрайнини.

Здравейте, Даниела! Какъв беше този арест, кой ви арестува и защо?

-        И аз съм още под впечатленията от него, все още не знаем кой ни арестува, или под чие давление е било. Писах до всички институции, които имат отношение към това, с искане да се отзоват и да помогнат. Знаех, че няма да се намерят виновните, тези, които са наредили ареста, но все пак. Исках да знам. Но никой не ми отговори.

Колко време ви държаха в ареста и имахте ли право на адвокат?

-        Мен и приятелката ми ни държаха около два часа, без никакъв адвокат. Но след като ни пуснаха разбрах, че и Димитър Димитров, българин на 77 години, е бил задържан. Той е прекарал 5 часа в ареста - възрастен човек, в лошо здраве. Сигурно и нас щяха да ни държат още, но ние оказвахме съпротива. 

Този арест съвпадна с посещението на президента Вучич там. Какво искаха от вас, какво ви иззеха?

-        Задържаха ни, за да не покажем транспаранта, че ние искаме по-хубаво бъдеще, искаме в Босилеград да има закони и всички виновни за състоянието на града да се намерят и да се обвинят. Зле е в града, много е зле. Ние нямаме право на здравеопазване и на работа, на нищо нямаме право.

Но защо? Защото сте българи ли?

-        Не мога да кажа, че това е точно причината. И в другите градове в Сърбия не е добре, но тук е някакъв феодализъм. Властта е в ръцете на един човек, градоначалника, за всичко. На него му е позволено всичко – и криминално,  и не криминално. Той разполага с живота и смъртта на гражданите на Босилеград, за да извърши мръсните работи, които са отредени за града. Мините тровят населението, природата, водите и всичко. И тези мини никой не ги проверява. Писах на инспекции и министерства, даже и на президента на Сърбия. Но никой не реагира. Получават имейлите и не отговарят.

Може ли да се каже, че това е геноцид над българското население? И колко са българите там?

-        Искрено се страхувам, че тук никак не са чисти работите. Ние нямаме свободата да кажем какво се случва. Гражданите в Босилеград намаляват, никой не пита защо и как. Всички бягат, нямат работа, няма раждаемост. Когато се мине през града се вижда, че това е мъртъв град. Ужасно е! Прозорците са затъмнени, няма светлина, никой не живее там. Всички бягат, и млади и стари. Няма поминък. На някой не му харесва хората да се справят, да имат работа и достойнство. Имаше фабрики, сега няма нищо. 

Цялото населените ли е българско там?

-        90% е българско населението. Полицаите са предимно със сръбско гражданство, предимно са сърби. Това ни дискриминира. Когато полицаят е от този край, отношението е друго.

Мъртъв град звучи страшно. Толкова ли е зле?

-        В действителност е още по-страшно. Журналисти искаха да дойдат при нас. Казах им, че няма да могат да се върнат, че няма транспорт. Не ми повярваха. А после ме търсиха, бяха се уплашили, не знаят как да излязат от града.

Какво каза президентът Вучич като дойде там? Обеща ли нещо?

-        Каза, че ще направи пътя към Доганско. Там с години е много зле. Има население, което е предимно старо. Няма пътища. Миналата година от горе се изсели фамилия с 5 малки деца, защото няма ток, няма храна. Политиката, която се води е такава, да не се помага на хората. Пускат се така - който издържи, издържи. Който не може, си отива. Преди една година ни посетиха от хуманитарна организация. Представителят на тази организация каза, че такова нещо като в Босилеград не е виждал. Толкова гладен и беден народ. Роби и слуги. Нямат право на мнение. Ще ви пратя снимки и ще видите. Времето в Босилеград е спряло, все едно са в капсула от преди 50 години.

Вие сте с новородено. Не ви ли е страх да подемате тази битка?

-        Малко повече ме е страх, мога да призная. Аз и досега живях в страх, но... Нас ни тровят – и с въздуха, и с водата ни тровят. Ние просто ще станем екологически изгнаници. Нямаме здрава среда за живот.

Тогава защо точно вие? Заради бъдещето на детето ли?

-        Да. Аз смятам, че моята малка Илияна заслужава по-добро бъдеще. Не трябва да преживява това, което ние живеем сега. Тя има право на по-хубав живот.

Какво може да се направи, Даниела?

-        Искаме медиите да започнат да показват по-често какво е състоянието ни, как живеем. Не знам дали видяхте как преди година хвърляха камъни по журналисти от БНТ. Една година, а отговор и наказани за това все още няма. Защо? Обадихме се на всички медии. Никой не отговоря. Имат страх.

Някой помогна ли за освобождаването ви от ареста, от българска страна?

-        Много приятно ме изненада консулът Димитър Цанев, че се обади и ми даде подкрепа по време на ареста. Аз му написах, че няма да се предам и че не се усещам сигурна, но може и да успея. Въпреки, че не виждам как. Ще ви изпратя снимки на населението, да видите колко е лошо. Загиват хора в днешно време от глад, нямат питейна вода в къщите, пият вода от извори. И до ден днешен нямат питейна вода, нямат ток. Не знаят какво е хубав живот. Купуват брашно и така карат зимата, няма пътища до тях, нямат лекарства. Аз и моето поколение нямахме възможност да се образоваме по български език, но въпреки това не се предаваме. Сега поне има избор. Който иска, може децата да му учат български език.

Вие също сте си тръгнала от Босилеград, разбирам ви добре. Но искате да се върнете, защото камъкът си тежи на мястото.

-         Да, точно така. Аз съм учителка по математика и информатика в Сурдулица, но сега съм в отпуск, защото имам малко бебе. Не позволиха да работя по професията си в Босилеград. Около 3 години стоях без работа и тръгнах по света. И там имаше свободно място за математик, но аз не бях "подходяща". Много хора искат да се завърнат там, но няма никакви условия. Нямат работа, нямат нищо. Докато е така, и тези, които са в Босилеград, ще тръгнат по света. Градът ще изчезне.

https://www.focus-news.net/novini/interviu/Arestuvanata-uchitelka-ot-Bosilegrad-Moyata-malka-dushterya-ima-pravo-na-po-hubav-zhivot-1612851

Within Temptation - The Howling

Демонът на империята 1971 еп 8 Беше от нашите


Демонът на империята 1971 еп 9 Митхат


Демонът на Империята (1971) Част-10 ,,ИЗПРАЩАНЕ,, / Demon of Empire (1971) Part-10 ,,SENDING,,

Демонът на империята 1971 еп 5 Чужденци


Демонът на империята 1971 еп 6 Събрание


Демонът на империята 1971 еп 7 Пловдив

Демонът на Империята (1971)

,,Демонът на Империята" е български 10-сериен телевизионен игрален филм (приключенски, историческа драма) от 1971 година на режисьора Вили Цанков, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев.
Серии:
1. серия – ,,Посрещане"
2. серия – ,,Сватба,,
3. серия – ,,Кривици"
4. серия – ,,Проповед"
5. серия – ,,Чужденци"
6. серия – ,,Събрание"
7. серия – ,,Пловдив"
8. серия – ,,Беше от нашите"
9. серия – ,,Мидхат паша срещу барон Хирш"
10. серия – ,,Изпращане"


Демонът на Империята (1971) Част-1 ,,ПОСРЕЩАНЕ,, / The Demon of the Empire (1971) Part-1 ,,WELCOME,,


Демонът на Империята (1971) Част-2 ,,СВАТБА,, / The Demon of the Empire (1971) Part-2 ,,WEDDING,,


Демонът на Империята (1971) Част-3 ,,КРИВИЦИ,, / Demon of the Empire (1971) Part-3 ,,CRIMINALS,,


Демонът на империята 1971 еп 4 Проповед