Българското хайдутство върви по много правилен и добър път.
Православие и хайдутство, това е истинският път на българският родолюбец.

Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii) или Азиатският кон, е разпространен в Централна Азия в региона Джунгария. Днес той е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г.

На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни.

Обитава открити тревисти равнини на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на храна предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.

В зоологическата градина в Добрич има 7 коня на Пржевалски, единствените на Балканския полуостров. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в Ловеч.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кон на Пржевалски



Конят на Пржевалски, известен още като Азиатски Кон, е единственият вид диви коне, които днес могат да се срещнат в дивата природа.

Конят на Пржевалски е красиво животно, което се смята за най-вероятни прародител на домашните коне.

История на Кон на Пржевалски

Смята се, че Конят на Пржевалски се е появил преди около 65 милиона години на планетата ни. Днес Конят на Пржевалски може да се срещне в Централна Азия. Наименованието си Конят на Пржевалски дължи на изследователя Николай Пржевалски, който прави интересно откритие за науката през 1880 г, като открива този вид коне. Конят на Пржевалски има с две хромозоми повече от домашните коне. Смята се, че всички съвременни коне са произлезли от Коне на Пржевалски.

Според специалистите всички съвременни домашни коне произлизат от 11 Коне на Пржевалски, които са били уловени в началото на ХХ век в Джунгария, Централна Азия, и били кръстосани с домашни коне. Това подобрило качествата на съвременните коне, като ги направило по-издържливи и силни. Днес много Коне на Пржевалски живеят в зоопаркове. Това се отразява на състоянието на конете, тъй като те са свикнали да изминават десетки и стотици километри на ден. Кон на Пржевалски може да се види в дивата природа много рядко, защото тези животни са плашливи.

През 40-те години на ХХ век много от Конете на Пржевалски загиват, тъй като температурите в местностите, в които живеят, достигат 40 градуса под нулата. Освен това много често по това време Кон на Пржевалски ставал част от менюто на местните жители. През 90-те години на ХХ век е започната програма по възстановяване на популацията на Кон на Пржевалски в дивата природа. На три места в Монголия са създадени резервати, където Кон на Пржевалски възстановява популацията си. Подготвя се внос на Кон на Пржевалски в Казахстан и в Китай, за да се възстанови възможно по-бързо популацията на тези красиви животни.

Как изглежда Конят на Пржевалски

Кон на Пржевалски става висок до 2,30 метра, като размерите не зависят от пола на животното, женските и мъжките изглеждат еднакво. Тялото на Коня на Пржевалски е мускулесто и набито, изглежда почти квадратно. Гръдният кош на Коня на Пржевалски е много добре развит, главата е едра.

Ушите на Коня на Пржевалски са малки, както и очите му. Гривата на Коня на Пржевалски е къса, с прави косми. Крайниците на Кон на Пржевалски са издължени и доста тънки. Тялото на Кон на Пржевалски е покрито с къси косми, които са жълтеникаво кафеникави. На гърба си Конят на Пржевалски има тъмна линия, а муцуната е със светложълт цвят.

Коремът на Коня на Пржевалски е светъл, жълтеникаво белезникав на цвят. Космите по опашката и гривата на Кон на Пржевалски е черна, но е изпъстрена с много рижави косъмчета. Гривата е много груба на пипане. Опашката на Коня на Пржевалски прилича повече на опашка на Магаре, отколкото на опашка на Кон. По долната част на краката си Кон на Пржевалски има ивици, които напомнят за тези на зебрите. Мускулатурата на крайниците на Кон на Пржевалски е много добре развита. Краят на муцуната на Кон на Пржевалски е бял или светложълт. Малко напомня магаре.

С какво се храни Кон на Пржевалски

Кон на Пржевалски е тревопасно животно. Кон на Пржевалски е в състояние да се храни почти през целия ден, но предпочита да го прави предимно в ранна сутрин и по свечеряване, когато слънцето не е силно. Когато не се храни, Кон на Пржевалски предпочита да си почива на висок хълм, за да може да оглежда местността постоянно и да предпазва всички в стадото от хищници.

Конят на Пржевалски не се е променил изобщо през хилядолетията и това според специалистите се дължи на факта, че в неговия генофонд не са се натрупвали гени на други разновидности коне въпреки че от време на време е имало кръстосвания. В природата Конят на Пржевалски се храни с много твърди и бодливи растения, които не стават за храна на други видове коне.

Затова хибридите на Кон на Пржевалски, които са оставали със стадото, не оцелявали заради прекалено грубата храна, която не можели да преработят. Когато няма достатъчно храна, Кон на Пржевалски може да измине големи разстояния, за да намери нови места с изобилие от растителност.

Размножаване на Кон на Пржевалски

Кобилите от този вид стават полово зрели едва на 3 години, а мъжкарите - след като навършат 2 години. Когато младите мъжки навършат тази възраст, възрастният мъжкар ги изгонва от стадото, за да се предотврати възможността от чифтосване с майки и сестри. Младите жребци заедно със стари Коне на Пржевалски, които са изгонени от стадото си заради властта на нов лидер, образуват нови групи, известни като ергенски. Възрастният мъжкар в стадото опложда женските, които след около 11 месеца раждат по едно малко.

Интересен факт е, че Кон на Пржевалски може да се кръстосва успешно със зебри. Кон на Пржевалски е единственият вид диви коне, които при кръстоска с други разновидности на тези животни - например домашни коне и зебри - произвеждат потомство, което може да се размножава, за разлика от други кръстосвания, при които се раждат стерилни животни, катър и муле например.

Любопитни факти за Кон на Пржевалски

Интересен факт е, че през 90-те години е стартирала нова програма за възстановяване на популацията на Кон на Пржевалски. Няколко десетки Коня на Пржевалски били пуснати в района на Чернобил като част от научен експеримент. В резултат на този експеримент в района се появили доста Коне на Пржевалски, защото размножителният процес бил много бурен.

Конят на Пржевалски е социално животно.

Тези коне живеят в не много големи групи, които се образуват от няколко кобили, техните малки, и само един възрастен мъжки. Обикновено в групата има не повече от 14 животни. Групата се ръководи от най-възрастната кобила. Възрастният мъжкар се движи отзад и следи за това никой да не изостава, за да не стане жертва на хищник.

Кон на Пржевалски има перфектно зрение, обоняние и слух - всичко това му помага да усеща приближаването на различните видове хищници.

Днес Кон на Пржевалски е застрашен най-вече от вълци и диви кучета, които нападат младите животни, за да се хранят с тях.

https://miau.bg/

На днешния ден, 2 юни, отбелязваме с 2-минутни сирени в цялата страна 147 години от смъртта на Христо Ботев и неговата чета. Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си. А на 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Днес този празник остава в националната ни традиция, защото щом споменем името Ботев, вълна от силни емоции и патриотизъм се надига в нашите сърца. Животът му, макар и кратък, е пълен със знакови събития и подвизи, а неговата поезия разкрива дълбоката му творческа същност.


Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище и се записва във Втора одеска гимнзия в Русия като частен ученик. След като е изключен от там през 1867 г., се завръща в Калофер и започва да проповядва идеите за бунт срещу чорбаджии и турци. По-късно същата година окончателно напуска Калофер, а неговото първо стихотворение ,,Майце си" е публикувано във вестник ,,Гайда", редактиран от П. Р. Славейков. Ботев се мести от град на град, дори известно време живее с Левски. През май 1876 г. новината за подготовката на Априлското възстание стига и до неговите уши и той започва дейност за организиране на чета, като дори става неин войвода. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево и се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб ,,Радецки". На 17 май слизат на българския бряг и влизат в тежък бой с голяма група черкези, а на 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) куршум пронизва Ботев и той умира на място.


Нека си припомним някои от най-вълнуващите цитати на този велик български революционер, който ни кара да изпитваме безмерно чувство на патриотична гордост и преклонение пред силата на духа и вярата в човешкия идеал за свобода.

,,Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."

,,Но... стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода..."

,,Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва."

,,Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!"

,,Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество."

,,Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе." (б.а. за жена му Венета)

,,Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!" - ,,Хаджи Димитър"


из "Майце си"

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
...
 
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.


https://woman.bg/novini/chestvame-147-godini-ot-geroichniya-podvig-na-hristo-botev.51181.html#

Кирило-Методиевата традиция в България. Развитие и тенденции - "История.BG", 29.05.2023

Фигурите на Кирил и Методий оставят трайна следа в културната памет на Европа и са важен фактор в изграждането на колективната идентичност на славянските държави. Това не е случайно.
Кирило-Методиевата мисия се случва във важен исторически момент – средата на ІХ в., когато разпределението на европейското пространство между новите племена и народи приключва.
В предаването участват проф. Веселка Желязкова, доц. Евелина Джевиецка и доц. Десислава Найденова.

До края на юли би следвало да продължи мащабното археологическо проучване на Небет тепе, което върви като част от проекта за реставрация, консервация и социализация на може би най-важния обект в града. На терен работи екип от Археологическия музей с ръководител София Христева.

Тя прие екипа на видео подкаста ,,В Капана" на Под тепето, за да разкрие част от изненадите, които е разкрил изключителният откъм културно- исторически напластявания комплекс на върха на Трихълмието, известен и като Актът за раждане на древния град.

,, Изненади има много, тъй като се оказа, че голяма част от структурите не са проучени. Проучваме ги в момента, за да могат да бъдат реставрирани. След тези три месеца датировките им са различни вече, част от интерпретациите също са различни. За мен по-голямата изненада е, че има запазени пластове от елинистичната епоха. Или четвърти-първи век преди Христа, което е и моята тясна специализация. В момента именно проучваме тези пластове, което ни позволява да разберем част от структурите, които колегите не са успели да датират и да наместят в стратиграфията на Небет тепе. С две думи- ще има нова информация за този така ключов обект за Пловдив", заяви София Христева.


Тя уточни, че най-ранното нещо което посетителите ще могат да видят на обекта, са структурите от 4в. преди Христа. От този ранен пласт при проучването в последните три месеца е излязла красива стенна теракота, украсена с превъзходна женска глава. Тя е много добре запазена, но няма да бъде експонирана на Небет тепе, а в Археологическия музей.  ,,Интересното при нея е, че тя е с червена боя на косата", издава София Христева.


На обекта ще видим още много крепостни стени, улични настилки, римско, средновековно и османско водохранилища, сгради и разбира се тайният вход към Небет тепе. 

https://podtepeto.com/aktualno/stenno-pano-s-zhenska-glava-ot-4v-predi-hrista-otkriha-na-nebet-tepe/

Археолози, които провеждат разкопки под руините на раннохристиянска църква, откриват подземни камери и тунел от преди 1500 години в най-старата част на Истанбул - някогашната столицата на Византийската империя - Константинопол.

Предназначението на скритите структури не е напълно изяснена, но вероятно те са част от огромната църква "Свети Полиевкт" над тях, построена по времето, когато градът е център на християнството - официалната религия на империята.

Подземните структури се състоят от две големи камери, свързани с тунел и изглежда са били свързани с църковния протезис - мястото зад иконостаса в Православната църква, където се приготвят хлябът и виното за Божествената литургия. Части от подземните помещения все още са украсени с мозайки, каменни инкрустации и издълбани мраморни блокове, казват археолозите.

Подземните помещения са открити за първи път по време на разкопки след строителство на път през 60-те години на миналия век. Но те отново са покрити, а входовете им засипани, за да се запазят, според Махир Полат, заместник-генерален секретар на Столична община Истанбул (IBB.)


Оттогава районът в квартал Сарачхане в центъра на Истанбул е изоставен. Но IBB започва преустройството му миналата година като част от проект за превръщане на обширните руини в туристическа атракция. Работници разкопават наново подземните помещения и тунела през март, като властите планират да позволят на обществеността да наблюдава процеса, казва Полат за Live Science.

Императорска църква

Църквата "Свети Полиевкт" е построена между 524 и 527 г., по време на управлението на император Юстиниан. Това е една от най-прекрасните църкви в Константинопол, както и най-голямата, преди катедралата "Света София" (днес джамия) да бъде завършена през 537 г.

Всичко, което е останало сега, са нейните руини, но в разцвета си църквата "Свети Полиевкт" е била богато украсена и дори е можела да се похвали с ранен купол - дизайн, усъвършенстван в "Света София".


Полат казва, че църквата е изоставена, след като е силно повредена от земетресение през XI век и окончателно разрушена по време на разграбването на града през 1204 г. от кръстоносци от Западна Европа.

Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход са привлечени в Константинопол, за да подкрепят претенциите за трона на Алексий IV срещу богато възнаграждение. Но те остават с празни ръце, след като той е свален от власт и убит, и се обръщат към плячкосване на имперския град.

Взети са няколко архитектурни елементи на църквата, които са поставени върху сгради чак в Барселона и Виена, а два от нейните огромни, богато украсени стълбове - известни като Pilastri Acritani - сега са част от базиликата "Сан Марко" във Венеция.


Според Полат е забележително, че подземните структури са оцелели толкова дълго, без да бъдат силно повредени от многобройните земетресения в региона - и тази дълготрайност предполага, че много византийски сгради са били проектирани да издържат на трусовете.

Кен Дарк, археолог от Кралския колеж в Лондон, който не участва в новия проект, но е провеждал разкопки в Истанбул, казва, че руините на "Свети Полиевкт" са сред най-добре документираните в града.

,,Надяваме се, че повторното показване на руините на тази исторически важна и някога великолепна църква ще повиши осведомеността за обекта пред много по-широка аудитория", казва той за Live Science.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-tunel-i-stai-pod-crkva-na-1500-godini-v-istanbul

Когато ангелите плачат

Когато ангелите плачат, дъжд вали
и капките се стичат по стъклата...
Когато ангелите плачат, в нас боли,
превръщаме се в тъжни непознати...

В такива дни умира нещо в нас
и нещо безвъзвратно си отива...
В такива дни не виждам светлина,
бездомна тъмнината в мен прелива...

А може и да има други дни
и може би отново ще е лято...
Когато ангелите плачат в нас, боли...
А ние с теб сме тъжни непознати...

Ето това е рекламния плакат на тазгодишния гей-парад, лично аз не виждам в него нищо красиво или поне що-годе приемливо, по-скоро става дума за това, което коментирах по-горе в тази тема - участниците в тези паради целят да демонстрират свята различност и пренебрежение към хетеросексуалните... то си личи и от тяхната визия: прекомерните татуировки, пиърсинга, странните прически и т.н., цялото излъчване трябва да покаже, че те са нещо различно, което при всички случаи трябва да бъде приемано безусловно и едва ли не поставяно на пиедестал