Български Националистически Форум

ДУХОВНО ЮНАЧЕСТВО

"Най-висшата радост произлиза от жертвата.. Само когато човек се жертва, се сродява с Христа, защото Христос е Жертва"

Личбите на времената [68]
Антихристът
- Отче, кажете ни нещо за антихриста.

- Нека сега поговорим за Христа... нека бъдем колкото може по-близо до Христа. Ако сме заедно с Христа, от анти-христа ли ще се уплашим? Нима антихристовият дух не съществува и сега? Така или иначе злото бива вършено от анти-христовия дух. И когато се роди чудовището антихрист и извърши своите безумия, накрая пак ще стане за посмешище. Обаче ще се случат много събития. Може би и вие ще преживеете много от събитията, за които се говори в Апокалипсиса. Постепенно доста неща започват да излизат наяве. И аз, окаяният, преди колко години започнах да викам! Положението е ужасно, безумно! Умопомрачението е прехвърлило всички граници. Апостасията [69] вече настъпи и остава да дойде синът на погибелта (2 Сол. 2:3). Ще стане голяма лудница. В безредието, което ще се въцари, всяка държава ще се надигне и ще прави каквото ѝ дойде наум. Постоянно ще чуваме нещо ново. Ще виждаме да стават най-невероятни, най-абсурдни неща. Добре е поне, че събитията ще преминават бързо-бързо.

Икуменизъм, общ пазар, една голяма държава, една обща религия според техните мерки - това са дяволските планове.

Ционистите подготвят някого за Месия. За тях Месия трябва да е цар, т.е. да царува тук, на земята. Иеховистите също очакват земен цар. Ционистите ще представят едного, а иеховистите ще го приемат. Ще кажат: "Този е". Ще настъпи голям смут. В този смут всички ще търсят някой Месия, за да ги спаси. И тогава ще представят едного, който ще каже: "Аз съм имамът, аз съм петият Буда, аз съм Христос, когото очакват християните, аз съм този, когото очакват иеховистите, аз съм Месия на евреите". Ще има пет "аз"!
Евангелист Иоан казва в първото си послание: Деца... иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи (1 Иоан 2:18). С това няма предвид, че очакваният антихрист ще бъде като гонителите Максимиан и Диоклетиан, но че очакваният антихрист ще бъде, така да се каже, въплътен дявол [70] , който ще се представи пред израилския народ като Месия и ще прелъсти света. Идват трудни години; ще имаме големи изпитания. Християните ще търпят голямо гонение. Обаче хората дори и не подозират, че живеем сред личбите на последните времена, че антихристовият печат става действителност. Все едно че нищо не става. Затова Писанието казва, че ще бъдат прелъстени и избраните (виж Мат. 24:24, Марк 13:22). Онези, които няма да имат добро разположение, добра воля, няма да получат просвещение и ще се прелъстят в годините на апостасията. Защото, който няма божествена благодат, няма и духовна яснота - такъв е и дяволът.
- Отче, ционистите вярват ли в това, което се казва за антихриста?

- Те искат да управляват целия свят. За да постигнат целта си, използват магията и сатанизма. Гледат на поклонението на сатаната като на една сила, която ще им помогне да осъществят плановете си. Т.е. тръгнали са да управляват света със сатанинска сила. Изобщо не слагат в сметките си Бога. Обаче по този начин ще бъдат ли благословени от Бога? От всичко това Бог ще извлече много добро. Предишните сатанински идеологии издържаха поне седемдесет години. А тези дори и седем години няма да се задържат.

Духовно пробуждане
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец

Мога спокойно да кажа че здравеопазването в Италия е на доста високо ниво. Болнициъе им са добри, както и лекарите. Храната е много добра и въобще грижите за болните са на ниво.

По въпроса с Ботев: мога да кажа само - четене и трезво мислене и нещата ще си дойдат на местото.

Quote from: Hatshepsut on 15 November 2021, 08:47:49Ако с Мишока се е случило най-лошото, моето решение за неговия профил тук - Шишман, е той да остане завинаги в групата Premium user.

Тука съм на линия, най-лошото ще почака.

Един съвет от мене: ваксинирайте се че иначе е страшно, Умът ви не го побира за какво става дума, попадне ли човек в реанимацията.

Казват че Дявола се е вселил в печатарската машина. И е точно така.

2700-метровият главен процесионен път с две редици от общо 1350 сфинкса, свързва храмовете в Карнак и Луксор и показва втория най-посещаван обект от наследство на Египет след пирамидите в Гиза





След успеха на "Златния парад на фараоните", който привлече вниманието към новия Национален музей на египетската цивилизация в столицата Кайро, пищният спектакъл в Луксор постави началото на кампания за популяризиране на "най-големия музей на открито".

Официалният Ютуб канал "Experience Egypt" ("Изживей Египет") излъчи на живо пищното тържество:



The Grand Opening of the Sphinx Avenue in Luxor

В центъра на церемонията бе пресъздаването на древния фестивал Опет, по време на който жреците са преминавали по 2700-метровия Главен процесионен път - алея с две редици от общо 1350 сфинкса от двете й страни, изградена по време на фараона от Тринадесетата династия на Древен Египет Нектанеб Първи.

Днешното събитие показа и съвременните туристически атракции в Луксор - от разходките с традиционните лодки фелука и луксозните круизи по Нил до въздушните балони над Долината на царете.













https://impressio.dir.bg/ulichno-izkustvo/aleyata-na-sfinksovete-v-egipet-be-otkrita-s-pishtna-tseremoniya-snimki-i-video

Уникална по рода си римска мозайка е открита при разкопките на вила, скрита под нивата на фермер в Рътланд, Великобритания. Находката е определена като ,,най-вълнуващото откритие на римска мозайка в Обединеното кралство през последния век".

Това, което прави откритието толкова вълнуващо за археологическата общност, е, че мозайката е първата открита във Великобритания, която изобразява сцени от ,,Илиадата" на Омир, мозайки, които са редки в цяла Европа. Откриването в по-широкия контекст на вила добавя допълнителна академична стойност към обекта, който сега е защитен от Комисията по исторически сгради и паметници в Англия Historic England и Департамента за цифрови технологии, култура, медии и спорт (DCMS) на британското правителство.

,,Фактът, че имаме по-широк контекст на околния комплекс, е изключително важен, тъй като при предишни разкопки на римски вили е имало възможност да се заснемат само частични снимки на селища като тези, но това изглежда е много добре запазен пример за вила в своята цялост", заявява Джон Томас (John Thomas), ръководител на проекта на разкопките, заместник-директор на археологическия отдел на Университета на Лестър.

,,Това ни дава свежи гледни точки за нагласите на хората по това време, техните връзки с класическата литература, а също така ни разказва много за човека, който е поръчал това произведение. Това е човек с познания за класиката, който е имал парите да поръча такъв детайл и това е първото изображение на тези истории, открити във Великобритания.

Докато се разхождал из нивите по време на локдауна през 2020 г., синът на собственика на земята, Джим Ървайн, разказва, че се е натъкнал на необичайно парче керамика сред полето, което предизвикало интереса му. Любопитен относно произхода му, той използва сателитни изображения, те показват ясни следи, че има нещо под нивата и фермерът се свързва с археологическия екип.

Археолозите от Университета в Лестър и Historic England успяват да осигурят финансиране за спешни археологически проучвания и започват работа през лятото. Усилията им са възнаградени с останките от римска мозайка с размери 11 на 7 метра, които разказват за гръцкия герой Ахил.


Предполага се, че е мозайката е покривала пода на място за хранене или зона за развлечения, което е било част от голяма вила от 3-ти и 4-ти век сл. н.е. По стандартите на късния римски период вероятно собственикът е бил богат и ценител на изкуствата, тъй като рядката мозайка изглежда отразява увлечението му по класическата литература.


Вилата е заобиколена и от други сгради, разкрити от геофизичното проучване, които изглеждат като хамбари, кръгли конструкции и възможна баня, всички в рамките на поредица от гранични бразди.


"Забележително е да откриеш такава рядка мозайка с такъв размер, както и околна вила. Открития като това са много важни, защото ни помагат да съберем нашата обща история. Защитавайки този обект, ще можем да продължим да се учим от него и  очакваме с нетърпение какво могат да ни научат бъдещите разкопки за хората, живели там преди повече от 1500 години", заявява Дънкан Уилсън (Duncan Wilson), главен изпълнителен директор на Historic England.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rimska-vila-s-mozajka-sas-stceni-ot-Iliadata-e-otkrita-pod-niva-vav-Ve_177570.html

Ако пролетта е време за водопади, а лятото за високи върхове, то късната есен е време за посещение на крепости с автентични останки, отдавна потънали в забвение и обсебени от буйна растителност.

Беловската базилика дълго трупаше прах в списъка ми за посещение, донякъде защото преди години мернах кадър, на който храмът беше обрасъл не само с бурени и храсти, но и с доста масивни дървета. Много малко се виждаше от него на снимката. По-късно видях друга снимка с поразчистен терен. А още по-късно разбрах, че църквата е била част от голям средновековен град – Левке, чиито останки са недалеч от нея. Изглеждаше интересно, загадъчно и обещаващо място.


Така се и оказа. Посетихме го преди няколко дни. Бях истински впечатлена, да не кажа изумена, а не е като да не съм виждала руини.

Останките от Беловската базилика и стария град Левке се намират до село Голямо Белово. Тази година за втори път посещаваме селото. В ранна пролет бяхме там в издирване на красивия водопад Азовско падало. Още тогава бяхме скроили план да посетим базиликата и крепостта, но кройката се оказа леко неточна, защото време не остана.

По-долу ще ви разкажа накратко за старините и как се стига до тях. Още тук ще загатна, че се тръгва по Вазова пътека. Какво общо пък има Иван Вазов с всичко това, ще разберете по-долу.

С какво е интересно мястото

Както стана дума по-горе, в земите край днешното село Голямо Белово през Късната Античност и Средновековието е имало голям укрепен град с името Левке. Беловската базилика била част от този град. Според проучвания тя била построена в средата на V век и просъществувала, с няколко реконструкции в течение на времето, чак до XVII век, когато била разрушена при потурчването.


Базиликата и днес въздейства със своите огромни размери и красивите си арки. В архитектурно отношение тя е трикорабна с три абсиди.


Вдясно от входа ѝ е изграден триконхален баптистерий – зала за кръщенета. На вътрешната северна стена на баптистерия все още стои запазена голяма ниша, в която навярно е имало икона. От горската пътека пред базиликата до входа ясно личи калдъръм.


Обикалях базиликата толкова дълго време, за да разгледам отделните запазени детайли от нея. Влизах, излизах, пак влизах. Само можех да гадая колко бляскава е била и колко хора е побирала за служба и молитва.


Останките от Левке са не по-малко впечатляващи. Хълмът, на който се издигат носи името Свети Спас (Спасовица).


Макар и обрасли, намясто човек може да се разходи покрай масивни зидове, добре видими части от помещения.


Могат да се видят няколко делви за съхранение, вкопани в земята, останки от керемиди и чудесно запазена огромна дълбока щерна.


Човек без да усеща може да прекара много време в обиколка, разглеждане, а и в размисли какво е било и какво сега може да бъде. С просто око се вижда, че в миналото на този хълм е кипял живот.


Останките са огромни и на голяма площ.


Ако всичко това някога се разчисти, в което силно се съмнявам, мога да си представя какъв огромен туристически обект би станал. При това – доста близо до населено място и сравнително лек достъп.


От село Голямо Белово през 1892 г. започва пътешествието на Вазов из Родопите, което той описва в пътеписа ,,В недрата на Родопите". Още в началото на творбата четем:

,,Извадих си билет на Софийската гара за Голямо Белово. Голямо Белово бях направил за точка на тръгването ми из Родопите, на които то се намира скрито в полите; от там щях да вляза и се потопя в тоя зелен планински хаос, пълен с такава тайнственост и поезия за мене."

През село Голямо Белово обаче не минава ЖП линия, така че билетът на Вазов трябва да е бил до гара Белово, която в днешно време се намира в централната част на близкия град Белово. Всъщност, за разлика от село Голямо Белово, градчето е сравнително младо. То възниква покрай строежа на гарата някъде през 70-те години на 19-ти век. Интересен факт е, че един от първите телеграфисти на тази гара е големият наш революционер Тодор Каблешков.

Както и да е...

В онази далечна година Вазов поема от Голямо Белово към Чепино (част от днешен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за вещите му и едно за водача му. Те се изкачват по склона на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял ,,най-възхителната панорама на вътрешните Родопи". Тази поляна днес е известна и с името Вазова поляна, а старият път от Голямо Белово до нея е наричан Вазова пътека.

Едно нещо, което явно убягва на големия български поет и писател е Беловската Базилика, която той не споменава в пътеписа си.

Пет години по-късно по същия път от Голямо Белово до Чепино минава друг голям наш писател и общественик – Алеко Константинов. Той описва тези си преживявания в пътеписа ,,През марта на Чепино".

,,В събота по пладне качихме се от софийската гара и часа около четири слязохме на станцията белово, отгдето на коне потеглихме през върха Алабак за Чепино."

Къде се намират и как се стига до Беловската базилика и Левке

Отправна точка е село Голямо Белово, разположено на пътя Белово – Юндола. То отстои на 4 километра от град Белово и се намира на границата между планините Рила и Родопите.

Съветвам ви да паркирате в централната част на селото и от там да тръгнете пеша. Удобно място за паркиране има точно преди моста на реката, който излиза на площада. Вие не минавате по моста, а държите ляво и там някъде покрай моста може да оставите колата. Пада се срещу пощата на селото.

Координати: 42.191853, 23.987947.

Продължавате пеша по улицата няколко метра и на първата пряка, завивате наляво. Там има малка указателна табелка за Вазова пътека и Римска базилика ,,Свети спас". На следващата пряка завивате надясно, там също има указателна стрелка и информационна табелка, съобщаваща, че тази ъглова къща е посетена от Иван Вазов и Алеко Константинов.

По тази улица, която преминава в черен път, напускате селото. Оттам насетне следвате указателните стрелки по маршрута, които са ваш верен гид.

Сигурно много от вас знаят за една друга Вазова пътека – тази в Искърското дефиле до гара Бов, която отвежда до водопад Бовска Скакля. Тази тук е различна.

Особености на маршрута

Маршрутът от селото до базиликата се изминава за около час и се състои от два ясно обособени етапа:

етап 1 – от центъра по черния път: 50 минути;
етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата: 15 минути.
След базиликата се върви още десетина минути до останките от средновековния град Левке.

Етап 1 – от центъра по черния път

Извън селото на около 15 минути минути ходене от началото на маршрута се натъкваме на първата интересна забележителност – Хаджи Николова чешма, до която има изграден навес и кът за отдих, а малко по-нагоре е поставена голяма информационна табела с карта на маршрута. На навеса е поставена табелка ,,Медицински център", предизвикваща усмивки.

Маршрутът продължава нагоре по черния път и плавно набира височина.


След още около 30-35 минути се стига до табелка, която указва, че трябва да напуснем черния път и да продължим нагоре по хълма по горска пътека. Това е и краят на етапа.

Етапът се изминава за около 50 минути.


Етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата

В тази част от маршрута до Беловската базилика се движим по стръмна горска пътека. На важните разклонения са сложени указателни стрелки. На места изневиделица изниква бяло-жълта маркировка.

В един момент пътеката излиза на черен път, а малко след това минава през обширна зона за отдих и малък параклис. Няколко метра след него вляво от черния път ни очакват гордите масивни останки от базиликата.


Етапът се изминава за около 15 минути.

Отделете си достатъчно време, за да я разгледате. Макар и разрушена, има много какво да се види. Това важи още повече за стария град Левке.

Пътеката за Левке продължава покрай входа на базиликата. До руините се стига за 10 минути.

В заключение

Този късноноемврийски ден ни подари слънце, откъслечни есенни багри и най-вече докосване с минало време. Бих се върнала отново в района на Голямо Белово този път с идеята да видя възхитителната панорама от Алабашка поляна.



Беловската базилика и средновековният град Левке

https://drumivdumi.com/