В битката срещу монголите, започнала през есента на 1219 г., Шах Мохамед е напълно провален и страхливо се оттегля. Неговият син и наследник, последният Хорезмшах Джалал ад-Дин Манкбурни (1221-1231), с цялата си енергия, не могъл да направи нещо съществено срещу враговете и накрая избягал към Инд (1221).

Монголите безмилостно опустошават владенията му, преминават в опустошителен поток през Мидия, Азербайджан и Кавказ до Русия и през 1224 г. отново опустошават Персия от Хорасан. След заминаването им остават непокътнати само южните провинции: Хорезмшах Керман и Атабек Фарс, които доброволно се подчиняват на монголите, както и държавата на халифа.

Керман се отделя от Джалал ад-Дин (династията на Керман Кара-Китай, 1226-1306), но от друга страна, той взема част от Хузистан от халиф ан-Насир и Азербайджан и Аран от Илдегизидите (1225 г.). Оттук той воюва първо със своите съседи, след това с новонахлулите (1228) монголи на хан Угедей; през 1231 г., бягайки от тях, той пада в ръцете на кюрдите и е убит.

Азербайджан се подчинява на монголите или по-скоро на анархията, тъй като в самия Каракорум се водят династични спорове. През 1253 г. новият велик хан Мунке (1251-1259) изпраща своя брат Хулагу с армия от 50-60 хиляди, за да завърши завладяването на региона. На първо място, за удоволствие на персите, иранските исмаилити-низари били унищожени (1256 г.) след превземането на техните крепости, включително Аламут; за злорадство на шиитите Багдадският халифат също е разрушен, Багдад е опожарен и последният халиф, ал-Мустасим, е убит (1258 г.). От Багдад Хулагу отива в Азербайджан и прави Мерадж своя столица.

Наследникът на Мунке - Хубилай (1260-1294) дава на Хулагу титлата "илхан" (владетел на народите), като по този начин всъщност признава неговата независимост. С Хулагу (ум. 1265 г.) династията на Хулагуид Илхан започва в Персия. Под тяхно пряко управление са били Ирански Азербайджан, Персийски Ирак, Арабски Ирак; в Хорасан имали управител; полунезависими са били куртидите в Херат, кара-китаите в Керман (до 1306 г.), самаридите-атабеки от Фарс (до 1264 г.), атабеките от Луристан и дребните владетели на Гилан, Ширван, Армения и Месопотамия. Емблематичните селджуки също са били подчинени на Хулагуидите.

При Гайхату (1291-1295) се отбелязва асимилацията на монголите с персите; той е известен и с неуспешното си въвеждане на книжни пари (чау). Газан (1295-1304) приел исляма с цялата армия и като истински вярващ отказал дори номинално да признае върховната власт на великия "езически" хан. Олджейту (Muhammad Khudabande) (1304-1316), първият от владетелите на цяла Персия (Буидите притежават само част от нея) - приема шиизма. Под управлението на неговия син Абу Саид (1316-1335), който се възкачи на престола в млада възраст, своеволието на управителите и командирите предизвика разпадането на държавата Илхан на много малки владения (Кавказка Албания, Ирак, Фарс, Язд, Хорасан и други).



Илханат е монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13 век като част от Монголската империя. От хан Газан монголските владетели на Илханата и по-голямата част от населението следват исляма. Териториите на страната обхващат днешен Иран, по-голямата част от Ирак, Афганистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и Западен Пакистан. Ханството е основано през 1256 година от внука на Чингис хан, Хулегу хан.

Хулегу хан

След битката при Кьосе даг през 1243 г., монголската армия покорява Анатолия и принуждава Румелийския султанат да стане васал на държавата Илханат.

Основател на управляващата династия в ханството е хан Хулегу, внук на Чингис хан и брат на великите ханове Мунке и Кубилай. Тръгвайки от Баиджу през 1255 или 1256 г., той цели да превземе мюсюлманските държави на запад. Тази инвазия води до бежанска вълна от значителни групи тюрки на запад към Анатолия, бягащи от монголските племена. В Трансоксиана и Сирия Хулегу основава Югозападен Илханат, подчинен на монголската метрополия.

Смъртта на великия хан Мунке принуждава илхан Хулегу да напусне Персия, за да участва в избирането на следващия велик хан. В негово отсъствие монголските сили претърпяват поражение от мамелюците в битката при Айн Джалут, която маркира крайния предел на монголските завоевания в Близкия изток.

Ранният Илханат

Терминът Ил-хан означава ,,подчинен хан" и се свързва с основната разлика на илхановете с великите ханове на Монголската империя. До края на управлението си, Кубилаидите (наследниците на Кубилай хан) на изток успяват да запазват своята власт над илхановете. Наследниците на Хулегу удържат властта си в Персия за следващите осемдесет години, като в началото те са последователи на шаманизма, впоследствие на будизма и накрая на исляма.

През цялото съществуване на Илханата монголците остават противници на мамелюците, но никога не успяват да организират мащабна кампания срещу тях, защото са въвлечени в конфликти с други монголски държави – Златната орда на север и Чагатайския улус на изток.

Франкско-монголски съюз

Запазени са документи от Втория Лионски събор, свидетелстващи за опити за формиране на съюз между монголците и държавите от Западна Европа (наричани от монголците общо ,,франки") през периода около Седмия кръстоносен поход. Въпреки солидарността им срещу мамелюците като общ враг, илхановете и европейците никога не успяват да съберат своите сили.

Приемане на Исляма

В периода след смъртта на Хулегу сред жителите на Илханата масово се разпространява тибетския будизъм. Хан Газан приема и официално фаворизира исляма, за да приобщи немонголското население към режима. Вследствие на това християните и евреите губят своя равноправен статут и започват да плащат допълнителни данъци.

Приемането на исляма няма почти никакъв външно-политически ефект и хан Газан продължава войната с мамелюците за контрол над Сирия. Неговият престолонаследник продължава политиката на хан Газан, въпреки предположенията, че може да започне да поддържа шиитския ислям, съдейки по голямото влияние на шиитския теолог Ал-Хилли над него.

Разпадане

След смъртта на последния илхан Абу Саид през 1335 г., ханството се разпада на няколко малки държави. По-късно Тимур успява да обедини отново старите териториите на Илханата под монголско върховенство.


Владетели на държавата

Хулагу хан (1217-1265), син на Толуй, Илхан (1256-1265)
Абага Хан (1234-1282), син на Хулагу, Илхан (1265-1282)
Султан Ахмед Текудер Хан, син на Хулагу, Илхан (1282-1284)
Аргун хан, син на Абаги, Илхан (1284-1291)
Иринджин Дорджи Гайхату-хан, син на Абаги, илхан (1291 - март 1295)
Байду хан, син на Тарагай, син на Хулагу, Илхан (април - октомври 1295 г.)
Султан Махмуд Газан Хан (1271-1304), син на Аргун, Илхан (ноември 1295-1304)
Гийас ад-Дунийа ва-д-Дин Султан Мохамед Худабанде Олджейту-хан (1278-1316), син на Аргун, илхан (1304-1316)
Изз ад-Дуния уа-д-Дин Султан Абу Саид Мохамед Бахадур Хан, син на Олджейту, Илхан (1316-1335)

Наследство

Илханатът постила път за формирането на държавата на Сефевидите и така за формирането на модерен Иран. Военните успехи на Хулегу също така отварят Иран за европейско влияние от запад и китайско от изток. Това, в комбинация с патронажа на неговите наследници, създава основата за развитието на иранската архитектура. Под управлението на илхановете, иранските историци спират да пишат на арабски и започват да използват персийски език.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Ирана

https://ru.wikipedia.org/wiki/Государство Хулагуидов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илханат

Много преди да възникне изкуственият спор между властите в Скопие и София относно делото и етническата принадлежност на Гоце Делчев властите в Белград зачеркнаха всичко свързано с него в сръбската столица, защото го определят като българин, предаде репортер на БГНЕС.

През месец май 2016 година по лично предложение на един от най-близките политици до Александър Вучич, министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович, в Белград бе премахната улицата носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/. Улицата, носеща името на Делчев, бе преименувана на руския маршал Толбухин.

Искането на Стефанович мълниеносно бе подкрепено от Горан Весич, ръководител в общинската управа в Белград. Според него Делчев е българин, който се е борил срещу сръбската политика. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска", каза тогава Горан Весич.


В подкрепа на Небойша Стефанович се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград. Според него "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ".

"От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич.

"Това е една революционна организация, която води преди всичко българска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония", казва още той.


Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски. БГНЕС припомня, че Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба лично до цар Борис III е помилван. В саморъчно написана молба пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на югодиктатора Йосип Броз Тито. Той се смята за един от идеолозите на сръбската идея в Македония след 1945 г. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник ни диктатора Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.



Как Сърбия изхвърли българина Гоце Делчев от Белград

Гоце Делчев

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. Гоце Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се посвети на борбата за освобождение на Македония. Заедно с Даме Груев те изграждат ВМОРО. Гоце Делчев също така е близък приятел с големия поет Пейо Яворов, който е неговият първи биограф. На 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит от турците край село Баница, Серско. Гибелта му се възприема от съвременниците като една от най-тежките загуби за революционната организация и българското националноосвободително дело в Македония.

След разпознаването на тялото му той е погребан в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от ,,Илинденската организация". След Втората световна война тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Титова Югославия. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/kak-s-rbia-izkhv-rli-b-lgarina-gotce-delchev-ot-belgrad-1/

Московският патриарх Кирил произнесе слово, възхваляващо президента Владимир Путин като пример за православен владетел, каквито не са били дори много от руските царе.

Това стана по време на пищен прием, посветен на 14-годишнината от интронизацията на патриарха, предаде Двери.

"Той е православен, но не за да спечели някаква популярност, не за да се гласува за него, а истински православен човек, който приема светите Христови Тайни, който живее живота на Църквата. Всъщност начело на руската държава стои православен християнин. Царете не винаги са били толкова православни, колкото е нашият президент сега", заяви патриархът.

Патриарх Кирил нарече уникални и неповторими отношенията между Руската църква и държавата в наши дни: ,,Наистина сме развили уникална форма на църковно-държавни отношения. Трябва да благодарим на Господа за историческия път, който сме поели, и за тази система на църковно-държавни отношения, която се характеризира с пълно съгласие между църквата и държавата по най-важните и решаващи въпроси, свързани с живота на нашата страна и нашето общество".

От своя страна Путин благодари на патриарх Кирил за неговата работа, ,,особено сред руската младеж, в която възпитава нравствени и патриотични идеали".

В словото си предстоятелят на РПЦ лансира една от основните опорни точки на Путин, която има за цел да консолидира руското общество в сложната военна ситуация с неясен изход.

,,Нас ни очакват нелеки времена – казва патриарх Кирил – и най-главната ни борба е борбата за нашата независимост, действителна пълна независимост от влиянието на световните центрове за политическа власт, които управляват по-голяма част от света. А Русия ще остане остров на свободата, и нашата църква се наслаждава на тази свобода и сама определя своя курс", цитира БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-ruskiyat-patriarh-putin-e-primer-za-pravoslaven-vladetel

 КОГА НЯКОЙ НАИСТИНА Е РОДОЛЮБЕЦ
Това че някой си е отказал чуждо гражданство , бил е на протест, протестирал е или е постигнал големи успехи в спорта, на олимпиада по математика или друго нещо подобно: не го прави родолюбец ! 3а да е родолюбец човек, трябва да се интересува от българските неща: култура, история, обичаи, вяра, облекла и подобни  и да ги следва. Трябва човек да гори в българщината, а може и да е никой и светът даже да не е чувал за него. Гори ли обаче човека в българщината е родолюбец.
Култова снимка. Не знам колко им е родолюбието, но имат народни носии, а това говори много за тях.
Като за начало е добре родолюбеца или кандидат родолюбеца да си набави народна носия или четническо - въстанническа униформа.

За първи път след официалното признаване автономията на православната църква на Северна Македония в пловдивския митрополитски храм ,,Света Марина" се състоя общо служение на български и македонски митрополити.

На тържествената служба за големия християнски празник Сретение Господне  пред  огромното множество от хора Пловдивският митрополит Николай се обърна към Дебърско-Кичевския Тимотей и Брегалнишкия Иларион с думите, че се среща със скъпи братя, след като за десетки години тази радост е била отнета по причини, които нямат значение.

"Църквата не признава предели и ограничения, тя прегръща всички"

Митрополит Николай припомни, че още преди 10 години при построяването на новия пловдивски православен храм  ,,Св. Климент Охридски" е поискал от Митрополит Тимотей частица от мощите на светеца и той е откликнал, но обща служба тогава не е могла да се състои. В знак на благодарност той го удостои с най-високото отлилчие на Пловдивска епархия – ордена ,,Свети Апостол Ерм", който му бе връчен едва днес.

,,Нищо повече не съм направил от това, което трябва да направи един истински християнин и проповедник на словото божие. Да даде Господ тази любов, която днес се манифестира със съвместната архиерейска богослужба в този прекрасен храм и да продължи отсега до века", каза в знак на благодарност Дебърско-Кичевският митрополит Тимотей.

За да почетат празника, на тържествената служба бяха кметът на Пловдив Здравко Димитров, председателят на Пловдивския ОбС Александър Държиков и бизнесменът Георги Гергов като църковен ктитор.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101773671/parva-obshta-slujba-na-balgarski-i-severno-makedonski-arhiierei

Имала й майка ядничка щерка

Имала й майка ядничка щерка,
ядничка щерка, бела Радица,
та я проводи на бистра вода

От де я срьощна турчин душманин,
та си откраде бела Радица
и я продаде на циганина

Их не я държе на йесно слънце,
най ще я държи на студен ветер,
та си я стори чьорна циганка

Циганин пита бела Радица:
- Ой, Радо, Радо, хубава Радо,
къде е Радко, вашето село?

Та го излъга, че е назади,
той я заведи на изник* слънце
и са стигнали в Радино село

*изник = изток, изгрев

Изпълнява Костадин Дурев:

Червеноклюният амарант още сенегалска огнена чинка (Lagonosticta senegala), е вид птица от семейство Estrildidae.

Разпространен е в Алжир, Ангола, Бенин, Ботсвана, Буркина Фасо, Бурунди, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Джибути, Еритрея, Етиопия, Замбия, Зимбабве, Камерун, Кения, Демократична република Конго, Република Конго, Кот д'Ивоар, Либерия, Мавритания, Малави, Мали, Мозамбик, Намибия, Нигер, Нигерия, Руанда, Свазиленд, Сенегал, Сиера Леоне, Сомалия, Судан, Танзания, Того, Уганда, Централноафриканската република, Чад, Южен Судан и Южна Африка.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеноклюн амарант


Обикновеният амарант е с дължина от 9,5 до 11 см. Мъжките са червени, опашката е черна, крилата са кафяви. Отстрани на гърдите, при някои подвидове и в средата на гърдите, има малки бели точки. Цветът на очите е кафяв до тъмночервен. Клепачите са жълти. Клюнът е червеникав с черен връх.

Оперението на женските, в зависимост от подвида, е от жълтеникаво-кафяво до кафяво. Тялото отстрани, както и гърдите и гърба на някои подвидове е с червеникав оттенък. От долната страна на тялото оперението е по-светло и по-жълтеникаво при някои подвидове. Те също, подобно на мъжките, имат бели малки точки отстрани на гърдите, както и червен клюн и червеникав гръден кош.

Младите птици са бледокафяво-сиви на цвят.

Видът се среща в голяма част от Субсахарска Африка. Площта обхваща приблизително 10 милиона km². Местообитанието е предимно суха савана и храстови ландшафти. Птиците предпочитат гъсталаци от акация по бреговете на реките. Те обаче могат да се наблюдават и на границата на пустините, както и в поляните на влажната джунгла. В някои региони се срещат и във високите части. Така в Адис Абеба се среща на надморска височина от 2200 м, а в Южна Африка - на надморска височина от 1700 м. В допълнение, видът живее в селата в зоната на Сахел и в покрайнините на градовете. Птиците често търсят храна заедно с домашните пилета. Птиците живеят по двойки, след периода на гнездене се събират в малки ята.

Обикновеният амарант се храни предимно със семена от трева и зърна.

Гнездят по храстите. В люпилото има 3-6 яйца.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Обыкновенный амарант




How to breed finches : The Red-billed Fire Finch (Lagonosticta senegala)

РИЛСКИЯТ ПЪН

Ох, не го гледайте, че ням е пън.
Умрял гигант – той йоще диша; будни
гърди му са и тихият му сън
е пълен с призраци велики, чудни.
 
Той вижда бори исполински, Царев връх
с легенда си в лазура се издига;
гори вековни, чуки царствени – и лъх
чаровен, млад от рилский мир му стига.
 
И чини му се, чува ека див
на речний гръм, шумът на лесовете
зелени – и в тях сам шумти, клонлив...
Почтете бляна му, шум не правете!*
 
* Стихове, издълбани на мраморната плоча, залепена на побитий двореца боров пън, докаран от Рила.

Пролог за тържественото откриване на Народния театър на 3 януари 1907г.


ЛИЦА

В СЦЕНИ И КАРТИНИ

Самовили
Музи
Гуслар
Геният на България
България
Народ


КАРТИНА ПЪРВА

В недрата на Рила. Поляна сред борова гора. В дъното – езеро, а над него снежни върхове, залени с румен блясък от заходящето слънце.

Чува се далечна песен от женски гласове: ,,Запретни, Вело моме, бели ръкави". Песента се приближава. Влизат отдясно куп самовили в бели ризи, увенчани с цветя.
 

Първа самовила

Пяхме, играхме доста, сестрици,
тук да направим сладка почивка.
Слънце преваля зад планините
и въз тях мята златна покривка.
 
Как е чудесна, как е прекрасна
нашата райска земя, сестрици!
Скоро ще светне златният месец,
ще да затрепкат златни звездици.
 
И тогаз пак ще песен подфанем
и ще играем, другарки мили:
с песни живеят млади русалки,
с хорото дишат хубави вили.
 
С мъки са пълни палати, хижи –
ние сме само в света честити,
в наште дъбрави не влазят грижи,
с смехове гоним скръбта, тъгите.
 

Втора самовила
 
Да, ний свободни сме царици
във нашето свободно царство.
В чаровний мир на тез балкани
не иде злоба, ни коварство.
 
От песни и игри, и радост
тъчат се наште дни и нощи,
чело ни грей от вечна младост,
какво е зло, не знаем йоще.
 
Цветята наште са другарки,
небето нашта е заслона,
не си меняваме живота
за никаква в света корона.
 

Третя самовила
 
От цветята ароматни
пó сме красни, обичливи,
от орела в небесата –
по-свободни, горделиви.
 
За летежа ни чудесни
няма пречки, ни пространство,
вечни скитници – ний вред сме
сé домá – не знаем странство.
 
Във дън морските талази
берем скъпи раковини
и до звездните елмази
фърчим в небесата сини.
 
Ала без любов и песни
ний не бихме час живели,
както птиците небесни
без въздуха – тъй не е ли?
 
Върховете на планината ги покрива сумрак.
 

Първа самовила
 
Слънцето зайде, сестрици.
В потъмнелий свод небесни
месечко се пак показва,
час дойде за нови песни.

(Взира се надясно.)

 
Но там, гледам, иде дружка,
хубава мома Цветана.
Вижте как е уморена,
уморена и засмяна.
 
Влиза една нова вила.
 
Вилата (Цветана)
 
Вест радостна ви нося, мили:
при дивна Витоша, в София,
зарана празник светъл има –
да идем тамо всички ния.
 
Там храм ще се прослави красен
на песни и игри вълшебни,
де всичките души човешки
наслада черпят, лек врачебни;
 
де влюбените ще да плачат,
де тъжните ще се разсмиват,
отде поток зари светливи
в души, сърца ще се разливат;
 
храм на наслада и на мъдрост,
храм на изкуството чаровно,
де всички жажди ще намират
жив извор с питие духовно.
 

Първа самовила

В българската ли столица,
в тоя шумен, красен град,
дето златен лъв се вее
над един светлив палат?
 
Всички, всички ще да идем
с здравец и цветя в косите,
храма красни за да видим
на песни́те и игрите;
 
да потупат нам сърцата
със сърцето на народа,
да делиме радостта му –
нали сме от съща рода?
 
Останалите самовили (радостно)
 
Всички, всички
там, сестрички!
 
Луната осветлява таинствено дъбравата, езерото и снежните върхове.
 

Втора самовила
 
Златний месечко изгрея
върху нощната омая.
Там във езерото светло
час за къпане настая.
 
Но да викнем, дружки сладки,
песента любима наша:
месечко ще да ни слуша,
славеят ще ни приглаша.
 
Запяват и се изгубват зад дънерите. Един кавал с мелодичен глас приглаша отнякъде. Завесата бавно се спуща.


КАРТИНА ВТОРА

Тъмен вечерен час. Сцената представлява мястото в Софийската градска градина, дето е шадраванът. Полукръгът от акации и брястове, с пожълтели от есента листа, се осветлява от електрически лампи. В дъното, през вършето на дървесата, се виждат двете кули и купола на театра. Оркестърът свири народни мотиви в продължение на няколко минути. През това време влазят в полукръга българи и българка от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии, и се задрависват весело. Дохождат след малко самовилите и русалките и се спират извън купа. Влазя един старец гуслар с гусла в ръка. Оркестърът млъква.

 
Гусларят

Сбирайте се, булки млади,
момци, старци белобради,
от бял Дунав, от син Вардар,
от Балкан и от Родопи.
Сърце старо пей от радост,
сякаш връщам се във младост.
Що не са видели тия
бели власи на главата?
Пусти мъки и робия:
плач в горите и полята,
в плач прекарвахме живота,
плач и в радост ни дружеше,
в плач ний теглехме хомота,
плач и песнята ми беше!
Плачеха и тия струни
и въздишаха под лъка,
като зимните фъртуни –
от неволя и от мъка...
Ех, помнил ни Господ вишни:
прах стори тирани хищни!
Слава, слава на Русия,
на царицата славянска:
днес народ сме волен ния
чрез десницата й гигантска.
Много аз видях, изпатих,
но и турците изпратих...
Видях робството народно,
видях времето свободно
и сърце от радост плаче.
Ех, да мра ми се не рачи.
Нека влезна в тая красна
сграда, па тогаз да гасна!
(Обръща се към вилите.)
 
Елате тука,
девойки мили,
в нас се смесете,
хубави вили.
 
От вас ни лъха
дух на свобода,
мирис от здравец,
ширът на свода.
 
В песни си вази
спомнял съм често,
във тоз палат е
вашето место.
 
Вий сте родени
за песни благи.
Добре дошли ни,
гостенки драги.
 
Вилите се смесват засмени с народа. Булките и момите се ръкуват с тях. През това време оркестърът свири мелодични народни мотиви.
Отдясно влазят пет музи в класически облекла. Оркестърът млъква.

 
Първа самовила (на музите)

Привет на вас, девици странни,
на наший празник мили гости.
Здрависвам ви, сестри желани,
със чувства искрени и прости.
 

Първата от музите
 
Сполай ви, дружки драголибни,
на ваший поздрав чист, сърдечен.
Дойдохме ви и ний на гости
от нашия предел далечен,
 
участие да вземем близко
във празника на светлината,
в кой храм ще се открива сяен
на истината, красотата.
 
Изкуството е дар божествен
за человешкий род и слава,
народите велики прави,
сърцата облагородява;
 
изкуството е дар върховен,
то сила крие всемогъща,
в живота лей наслада скъпа,
безсмъртен смъртния превръща;
 
изкуството другар е вечен
на всяк напредък, всяко щастье,
под неговия лъх любовен
духът човечески порасте.
 
И тука, в дивните Балкани,
приюти нявга за Орфея,
то в изблик млад, с чаровна сила
зацъфна, завиря, загрея.
 
И драго ни е да се смесим
в тоз рядък празник ваш домашни
на светлината, красотата –
тям жрици ние сме всегдашни.
 

Гусларят (към музите)
 
Добре дошли, девойки,
привет от стар гусларин,
с вас празника ни става
по-друг и лучезарен.
 
Със вилите балкански
вий, вили на Елада,
изпълняйте с духа си
светинята ни млада.
 
Вий всички сте небесни,
от божеска порода,
от изворите пийте
на чистата природа.
 
(Взира се надясно.)
 
Но кой е този ангел
прекрасен и вълшебен,
що иде къмто нас
в тоз радостния час?
 
Всички гледат надясно.
 
Из въздуха се появява летящ ангел във вид на млада богиня със златиста коса, в леко бяло облекло, с крила на рамената. Една широка трицветна лента с национални цветове минава през гърдите му.
 

Втора самовила

Тоз ангел е Геният на България!

 
Третя самовила

 
Геният, Геният на България! И той при нас.
О, с какво небесно вдъхновение грее челото му!
 

Гусларят (сваля шапката)

Кланяйте се всички!
 
Множеството се кланя ниско

 
Геният на България

Привет на вас! (Отлетява полека наляво.)

 
Първата самовила

Сестрици, да идем да го поздравим, лучезарния!
Вилите и музите излазят отляво.
 

Гусларят

Часът е близко за тържеството. Народният театър ще
се открие. Моми, юнаци, играйте, велик е час.
 
Оркестърът засвирва едно българско хоро. Момите се фащат и заиграват. След малко шест двойки от моми и момци заиграват прекрасните модернизирани ръченици. Играта трае около десетина минути, а завесата бавно се спуща.


КАРТИНА ТРЕТЯ

Апотеоза

Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Прозорците на театра са силно осветлени отвътре. На фронтона се развяват български знамена. Народът се трупа отляво и отдясно, развява пряпорци. На стъпалата пред зданието са наредени вилите и музите. На най-горното стъпало и по-високо от тях стои България неподвижна, горда и величава, с корона на глава и държаща скиптър:

 
Геният на България (появява се отляво във въздуха с венец в дясна ръка)

Поздрав, български народе!
Поздрав, родино свещена,
чудна земльо, райска земльо,
с всички дарове дарена.
 
Поздрав, племе силно, младо,
във тегли́лата калено,
за съдби велики, нови
от небето назначено.
 
От пет века, твой хранител,
твой другар в беди, в окови,
ази бдях над твойто чело,
ангел твой през дни сурови.
 
Аз крепил съм твойте сили,
аз сгревáл съм твойта вяра,
да не паднеш в безнадеждност
ти на кръста си под твара.
 
На чедата ти сиротни
вливах огън във сърцата,
буйни сили аз им вливах,
дух юнашки за борбата;
 
дух юнашки за свобода
и за жертви благородни...
И видях, видях, видях ги
твойте планини свободни.
 
Закипя живот бурливи,
бликнаха стремежи млади,
чудеса от труд и воля
в устрем творчески създаде.
 
Робский мъртъв сън смени го
дух горещ, велики чувства.
Зацъфтяха в пищна буйност
дарби, знания, изкуства.
 
И тоз паметник прекрасен
и величествен, и славен,
плод на твоя дух и жертви,
сред столицата изправен,
 
нов залог е за успеха,
за разцвета твой духовен –
на изкуство и идеи,
на лучи олтар върховен.
 
(Обръща се към България.)
 
Поздрав, нова Българио,
геният ти поздравлява
твоя празник идеален:
слава, слава, слава!
 
Геният издига венец над главата на България. Отгоре вали дъжд от цветя. Народът ръкоплещи и прекланя знамената пред България. Оркестърът свири Шуми Марица. Завесата се спуща бавно.
 

Август, 1906

Цитат на: Лина - Вчера в 21:58:06Какъв празник бе ахмак, това е един обичай, една от многото обредни практики на българите, чиято цел е умилостивяване и гонене на злите сили. Точните факти свързани с този ритуал не мисля, че са от значение.

Един от многото ли ? Обичай измислен през 20-ти век. Има една арабска приказка и тя удивително съвпада с легендата за петльовден.
Интересно ми ти Лина как го отбеляза тоя ден ? Петел ли закла, какво направи ?