Български Националистически Форум

Google реши да увеличи усилията си по разпространението на отворените видео-формати: сред системните изисквания на Android 14 ще се появи хардуерна поддръжка на отворения видео-кодек AV1 за смартфони и таблети. Съответният запис беше намерен в коментарите на проекта AOSP.

Досега задължителната хардуерна поддръжка засягаше само кодеците VP8 и VP9, предшествениците на AV1. Google все още не е публикувал окончателните изисквания за съвместимост с Android 14: пускането на бета-версията на системата се очаква едва през април и компанията оперативно все още не е отговорила на съответните запитвания от страна на ресурса Protocol.

AV1 е кодек, разработен от Alliance for Open Media, който включва Google, Amazon, Netflix и други компании. Google е активен привърженик на проекта, а хардуерната поддръжка е част от системните изисквания на Android TV от миналата година. Компанията също така популяризира технологията на своята видео-платформа YouTube, прекодирайки цялото съдържание в новия формат.

Но на мобилни устройства AV1 не е получил широко разпространена хардуерна поддръжка, включително и заради Qualcomm, който все още не е внедрил тази функция в своите чипсети. Google все още се задоволява със софтуерната реализация, компанията няма да се ограничи само до кодека AV1 – наскоро стана известно, че Google подготвя безплатни алтернативи на форматите Dolby Atmos и Dolby Vision.

https://www.kaldata.com/

И НАКЪДЕ?
 
Сама и обща в себе си живея.
От себе си изтичам и се вливам
в пороя на деня, където всичко
за мен отдавна е удавило представите
за нещо хубаво.
 
Училище за глухонеми е душата ми.
Там всеки ден
се уморявам от мимични жестове
и все по-рядко себе си разбирам.
Дали защото
думите са абортирали от смисъл
или защото смисълът е абортирал от човека?
Не знам.
Но подозирам, че безутешната стихия на века
са изродените представи за човечност
в мухлясалия саркофаг на чувствата.
Така че нищото е мярката на мойто можене,
а имането е платената ми съвест
на цивилизования мой живот,
че и нататък –
отвъд израстъците изкусителни на мисълта ми,
отвъд измислените блудства с идеала...
 
Но ето... сутрешната ми закуска пак е болка.
И сякаш губи смисъл всякакво завръщане
към себе си,
към себе си,
към себе си."

Внезапна самота

ВНЕЗАПНА САМОТА ме сполетя.
И сякаш сетих мравка на дланта си.
Нима така ще сетя и смъртта –
едничък звук от цяло многогласие.

Едничък звук. И края на света.
И края на живота, ако щете...
Но ето че с усърдие в пръстта
гробарят днес посява живо цвете.

Душата ми

ДУШАТА МИ, като въздишка лека,
притисна се до тебе, до човека,
и преоткрила свойта женска стряха,
засуети се безтегловно плаха.

Едничък жест, едничък поглед само
я приюти до мъжкото ти рамо.
И лумнали внезапно, сетивата
достигаха сами до чудесата.

До твоя свят. Във който ти небрежно
претегли, без да искаш, свойта нежност,
претегли думата, която ражда
безименната страст и сляпа жажда.

А ласката ми безответно близка -
от тебе да побегне не поиска
и гледах как я пиеш до насита...
Душата ми простена болна, свита.

И поругана. От любов, която
потегляше към свойто късно лято.
Потегляше смутена и щастлива,
пречистена в сълзата ми горчива.

Есенно

Улавях аритмичното ти дишане
и слепешката тръгнала към тебе,
повтарях си без глас, без дъх: "Обичам те!"
Да знаеш само как си ми потребен.

Потребна ми е всяка твоя дума,
разтворила душата за прегръдка
и в златото на есенната шума
запазила смеха ми непокътнат.

За болката, която ненадейно
ще пусне тънко коренче, което
в съдбовния ми листопад ще грейне
и тъй ще отмъщава на сърцето.

За всичко. За сълзата мимолетна,
която ни направи по-красиви.
И без да иска, тайничко просветна
в душата ми, където спиш щастливо.

Не се измъчвай...

Не се измъчвай. Моите сълзи
са истините в този ден оскъден.
И те създавам не какъвто си,
такъв, какъвто трябваше да бъдеш.

***

Обичам те и зная. Болезнено се мята
кръвта ми и тревожи пак страстите ми луди.
Аз нямам друга мисъл: пътувам през земята -
към теб, към твойта обич, която ме събуди.

Обичам те и вярвам - все някога ще стане:
ще ръзцъфти и в тебе глухарче тънко, бяло.
Ще го докоснеш с пръсти - почти като имане,
и то ще се ръзпръсне, едничък миг живяло.

Обичам те и искам: Глухарчето да литне
над склоновете стръмни, над зъзнещи върхари,
да те настигне пътьом - несръчно, беззащитно
и върне любовта ни, дори през януари.

Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" – гр. Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс и "Издателска къща Жанет – 45"ООД – Пловдив.

Издадени книги: стихосбирките "Нестинарска орис", 1978 г., "Необетован свят", 1986 г., "Както мама се кръсти", 1995г., "В питието на мрака", 1998 г., " Вселюбов", 2001 г., "Състояние трето", 2003 г.; романът "Делнична библия", 1998 г., удостоен с Националната литературна награда "Пловдив; "Човекът с небето", 2002 г. - съвременна приказка за деца.

Като издател в актива й са имената на Андрей Германов, Иван Радоев, Дора Габе, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Първан Стефанов, Иван Динков, Станка Пенчева, Георги Величков, Христо Карастоянов, Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Григор Ленков, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Петър Чухов и мн. др.

Инициатор и съучредител на "Пловдив чете", "Младият Пловдив чете", нейно дело е годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".

За нея са изписани много, и все силни слова: "Странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост", "Майка Тереза на българската литература" и още какво ли не, и все докосващи истината.



НЕОБЕТОВАН СВЯТ

Боже, колко необетован свят
между тичинки, между съзвездия -
светли бездни от аромат,
галактични стъмени бездни...

А сред тях безкрайно ечи
оглушителното мълчание,
ненаселено от очи,
от пчели, от криле и длани.

Няма място за празнота
повече под небето...
Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.

https://liternet.bg/publish14/b_apostolova/index.html

Сивата мухоловка (Muscicapa striata) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България. Предпочита паркове, градини, шириколистни гори. Гнезди във вдлъбнатини на ствола на дърветата или в зидове. Седи изправена на открито място, клати си често опашката и ловува летящи насекоми. Гмурка се, хваща мухата и отново заема позицията си.

На дължина достига 13,5-15 cm, с черни очи, крака и човка; сиво-кафяв гръб и светла предница с тъмни черти по гърдите.

Среща се в цяла България от април до октомври.

Храни се с насекоми.

Обитава широколистни гори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сива мухоловка



Описание:
Дължина на тялото: 13 – 15 см. Размах на крилата: 23 – 25 см
Гърбът е сиво-кафяв, гърдите са бели с напетнявания, главата също е напетнена. При наблюдение от по-близко разстояние ясно се виждат четинките около клюна. Младите приличат на възрастните, но са по-интензивно напетнени по гърба.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови в полет, излитайки от кацалка на клон. Обитава предимно разредени широколистни, но се среща и в смесени и иглолистни гори, крайречни гори, паркове и градини в населените места.

Гнездене:
Гнезди в хралупи по дървета. Снася 3 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода юни-август.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно в гористите райони на Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Средна гора, Странджа, Витоша, но има гнездови находища и в равнините. По време на миграция може да се наблюдава в цялата страна.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите хралупести дървета.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Сива мухоловка




Muscicapa striata Серая мухоловка HD

На днешната дата през 331г. пр. Хр. Александър Македонски нанася последно голямо поражение на персийските войски при Гавгамела и де факто слага край на организираната персийска съпротива срещу македонската инвазия. Победата при Гавгамела е един от върховете в кариерата на Александър Велики и е една от най-значимите битки за цялата Античност.


След като побеждава персите при Граник и Исос, Александър поема на юг през Финикия, заладявайки Тир през 332г. пр. Хр., а в последствие и Египет. След покоряването на Египет, Палестина и Финикия, войските на македонския цар поемат на изток към една от четирите имперски столици на Персия – Вавилон. Решен да спаси града и да се справи веднъж за винаги с македонците, Дарий III мобилизира всички останали сили под негово командване, пръв заема позиция недалеч от Вавилон, край Гавгамела и дори успява да извърши подготовка на бойното поле – подравняване на терена и изграждане на специални позиции, преди македонците да успеят да пристигнат.

Числеността на двете армии търпи различни тълкувания. Що се отнася до силите на Александър, историците като цяло приемат цифрата 47 000 – 40 000 пехотинци и 7 000 конници. Проблемът идва от персийската армия. Тя била по-голяма от македонската, но с колко? Според древните автори, персите наброявали над 800 000, но както сами се досещате подобна цифра е неправдоподобна. По-съвременни интерпретации поставят персийските сили в размер между 60 и 100 000 души. Във всеки случай Дарий имал числено предимство, както и предимство по отношение на терена, тъй като персите били тези, които избрали мястото на сражението.


Македонската армия настъпила първа, придвижвайки се в особена формация, с фланговете извити на 45 градуса с цел да предизвикат персийската кавалерия да атакува. Целта на Александър била да извърши дълаг марш със своята елитна конница, която да увлече персийската кавалерия към македонското дясно крило и по този начин персийския център да остане оголен за решителна атака срещу позицията на самия Дарий III. Царят на царете се опитвал да избегне нуждата да атакува прибързано своите врагове, но маневрата на Александър дала резултат и първо колесниците, а в последствие и останалата част от персийската армия преминала в атака. За да се справят с колесниците, чийто колела били снаряжени с коси, македонските леки копиеносци разработили тактика, която отваряла нарочни празнини в първите редове на фалангата, в които колесниците попадали и по този начин били обкръжавани от три страни. Изплашените и хванати в капан коне отказвали да се подчиняват на своите кочияши и колесниците се превръщали в лесна плячка за мекедонците.


Изпълнявайки първоначалния си замисъл, Александър оставил своите хетайри да продължат маневрата в дясно и да пресрещнат вражеската кавалерия, а той самия повел македонския център, вече подреден в клиновидна формация и атакувал позицията на Дарий III с цел да залови лично шах-ин-шаха. Атаката на македонците успяла да пробие линията на персите и Александър се насочил към Дарий, стремейки се лично да залови персийския владетел.

Междувременно, на левия фланг нещата не изглеждали добре за македонците, командвани от Парменион. След изтеглянето на центъра и дясното крило, левия македонски фланг останал изолиран и персийската кавалерия на десния фланг успяла да се възползва от отворилата се пролука, като част от индийската конница дори достигнала македонския лагер. Заплашен от обкръжение, Парменион призовал Александър на помощ. Царят, решен да опази войските си, се отказал да преследва Дарий и насочил своята армия срещу десния персийски фланг. Усилието му било подпомогнато от масовото отстъпление на персите по левия фланг и центъра, Когато персийската коннциа на свой ред била заплашена от обкръжение, нейните отряди бързо се обърнали в бягство и напуснали бойното поле.

След победата при Гавгамела Месопотамия била изцяло завладяна от македонците. Директната плячка от битката възлизала на над 4 000 таланта сребро, пленени били личната колесница на Дарий и неговото снаряжение. Шахът избягал, но скоро след това бил убит по заповед на бактрийския сатрап Бес. След смъртта на Дарий, Александър повел армията си на изток и след като превзел и опожарил Персеполис, се отправил към Бактрия в преследване на Бес и в опит да се завоюват последните остатъци от Ахеменидската империя.


https://historyofwars.net/2013/10/01/gaugamela/