Български Националистически Форумъ

Submitted By: Hatshepsut Date: 19 Август 2022, 08:21:00 Views: 86

Някога преди Тихо стене гласът ми с вятъра, и с болка рисува картини, на мечти, на илюзии от някога, от наивни и млади години. Сляпо вярвал, че обич жадувана, ще изпълни самотната нощ, че ще дам на душата загубена, океан от любов и разкош. Че ще бъде живот като приказка, вместо страница в евтин роман, че и болката няма я никаква, че целувката е свещен храм. Че да даваш от себе си, признак е, на любящо и честно сърце, че да вярваш в доброто наивно е, а мечтите - безкрайно море. Побеляха косите с годините, и разбрах, че да бъдеш човек, е една от онези, причините, своя път да направиш нелек. И разбрах, че съм вярвал в теория, и градил съм измислен мой свят, и в една невъзможна история сам на себе си станал съм враг. Стефан Александров

Rating: This article has not been rated yet.

Tweet