The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Нещо любопитно...

Started by Hatshepsut, 03 October 2018, 07:20:02

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Тъжната история на най-самотното растение в света


Кралската ботаническа градина в лондонския район Кю е приютила хиляди възхитителни растения. Но нито едно от тях не е така самотно, както Енцефалартосът на Ууд (Encephalartos woodii) - растение от древния вид Цикасови и вероятно последното от своя вид. През 1895 г. ботаникът Джон Медли Ууд открил това интересно изглеждащо палмовидно растение (но не е палма!) на стръмен склон в Зулуленд, Южна Африка. Заинтригуван от многостъблената му форма с листа, подобни на палмови, д-р Ууд, който колекционирал редки ботанически видове, извадил няколко стъбла и ги изпратил в Лондон.

Така мъжкото растение се озовало в палмовата оранжерия Palm House в Кралска ботаническа градина в Кю и останало да чака своята половинка в продължение на цял век. Въпреки многобройните опити да се намери такова женско растение, Енцефалартосът на Ууд продължава да е сам, неспособен да се размножава и да продължи вида си. Поради тази причина мнозина го смятат за най-самотното растение в света.


Екземплярът в Кю Гардънс

Преди два милиона години, когато динозаврите все още скитали по планетата, цикасите били навсякъде. Те съставлявали около 20% от всички растения, служели за убежище на някои видове динозаври и като храна за други. Тези растения по някакъв начин успели да оцелеят в цели 5 ледникови епохи, да се адаптират за съжителство с нови растителни видове - но с течение на времето техният брой намалявал. Подобно на всички други цикаси, видът Енцефалартос на Ууд намалял от милиони до хиляди, а днес, може би, и до едно-единствено мъжко растение. Някои растения са еднодомни (имат както мъжки, така и женски репродуктивни органи, затова са способни да се самоопрашват), но не и Енцефалартосът на Ууд. Понеже разположеният в Кралската ботаническа градина екземпляр е мъжки, той се нуждае от женски, за да се размножава. Когато това уникално растение е готово за оплодотворяване, върху него израства голяма, яркооранжева поленова шишарка (стробилус), пълна с цветен прашец. То дори сигнализира за готовност, като излъчва топлина или произвежда аромат, за да привлече насекоми-опрашители. Но това е всичко, което може да направи за производство на семена без женски екземпляр. Технически погледнато, Енцефалартосът на Ууд в Лондон не е последното растение от този вид. Получени чрез отделяне от единствения мъжки екземпляр, около 500 негови клонинги има в няколко ботанически градини по света. Може дори да се чифтосва с някои растения от близкородствени видове - но свое собствено, истинско потомство не може да има. То просто расте, последен представител на своя древен вид и чака някъде на Земята да бъде намерено женско растение. Изследователите отдавна претърсват африканските гори в търсене на женски Енцефалартос, но досега всички издирвания са неуспешни. ,,Това е най-самотният организъм в света - написал веднъж биологът Ричард Форти. - Той остарява, самотен е и обречен да няма наследници. Никой не знае колко дълго ще живее".

https://www.actualno.com/curious/tyjnata-istorija-na-naj-samotnoto-rastenie-v-sveta-news_1701967.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Защо по покривите на скандинавските къщи расте трева?


Нещо практично в миналото на скандинавските народи сега се е превърнало по-скоро в традиция и част от културата

За хората, които обичат да пътуват или се интересуват от различни култури и традиции, не е изненада фактът, че по покривите на къщите в Норвегия, Дания, Швеция и Исландия расте трева. Това е част от традициите и културата на тези страни, които техните жители почитат и ценят.

Как е започнало отглеждането на трева по покривите?

Зелените покриви са нещо характерно за скандинавските страни, предава pochivka.blitz.bg. За туристите, това е един съвсем различен и дори приказен свят, на който те специално идват, за да се възхитят. Но за обитателите на тези къщи не става дума само за естетика. Това е необходимост.

Как се е появила тревата по покривите?



Днес тревата, цветята и дори малките декоративни дървета има по-скоро естетическа функция. Този ,,декор" се вписва идеално в пейзажа, обкръжаващ тези къщи.

Първоначално, обаче, озеленяването на покривите е било необходимост заради нашествието на врагове и неблагоприятните метеорологични условия.

Тревата върху къщите служи за камуфлаж. На територията на Скандинавия живели викингите, известни с войнствената си природа. Те често се впускали в жестоки битки и извършвали нападения. Но в същото време внимателно пазели своята територия.

За да направят селата си "невидими" за врага, те строели ниски къщи, подобни на землянки, а покривите покривали с трева. Това било защита от враговете.

Тревата на покрива е отлична топлоизолация



В миналото не е имало голям избор на строителни материали, а метеорологичните условия в Скандинавия никога не са били много благоприятни.

Къщите трябвало да бъдат топлоизолирани. Тревата, клоните, кората имат добри топлоизолационни свойства. Къща с такъв покрив през зимата винаги е топла и суха. През лятото пък е свежо и прохладно.

Тревата на покрива е удобна и практична. Зелените покриви не изискват специална поддръжка. Основното е редовно поливане. Това се осигурява от естествените валежи. А за ,,косенето на моравата" се грижат домашни животни като кози. Те и без това се качват върху къщите в търсене на храна, тъй като те са много ниски.

Някога тревата на покрива била единственият икономичен материал, който скандинавците можели да ползват. Сега строенето на такива покриви е по-скоро от почит към традицията и желание за поддържане на уникален външен вид.

Освен това е и екологично. Но вече не е икономично. Зелените покриви изискват много работа. Трябва да се правят внимателно като се спазва стриктно технологията. Всяко отклонение води до провал. Затова и в наши дни за зелен покрив ще трябва да платите немалка сума.

https://fakti.bg/life/633641-zashto-po-pokrivite-na-skandinavskite-kashti-raste-treva

HatshepsutTopic starter

Най-високата вълна, регистрирана някога на Земята


През юли 1958 г. силно земетресение с магнитуд 8,3 по Рихтер разтърсва югоизточното крайбрежие на Аляска. Това земетресение предизвиква огромно свлачище, което става причина за поява на гигантско цунами, връхлетяло брега. Това се смята за най-голямата морска вълна, регистрирана някога на планетата, пише Live Science. Свлачището се срутва в залива Литуя в югоизточната част на Аляска. Учените са изчислили, че височината на възникналата впоследствие вълна е 524 метра. Това е повече от прочутия Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк (висок 443 м). "Това е най-голямата вълна, регистрирана някога и наблюдавана от очевидци в историята. Мисля, че е имало по-високи вълни и преди, но те са се появили много отдавна и за тях може да се съди само по геоложки отлагания", казва Херман Фриц от Технологичния институт на Джорджия, който е специалист по цунамита и урагани. Според учения при свлачището в залива Литуя във водата са се срутили приблизително 30 милиона кубически метра. Това става и причината за появата на такава огромна вълна. Формата на самия залив също е повлияла на височината на вълната.


Tsunami in Lituya Bay

Заливът Литуя

Заливът Литуя е фиорд – дълъг и тесен крайбрежен залив със стръмни брегове, образуван от древен ледник. Заливът е дълъг около 14,5 км и широк около 3,2 км. Най-дълбоката му част е 220 м. По време на типично цунами, генерирано от свлачище, получената вълна се излъчва във форма на ветрило. Но тясната форма и стръмните склонове на залива Литуя са концентрирали цялата сила на вълната в една посока. И тъй като водата не е имало къде другаде да отиде, тя е била избутана нагоре по околните склонове, поради което височината ѝ била толкова огромна, казва Фриц. "Цунамита, генерирани от свлачище, могат да бъдат много големи в близост до източника, но бързо се разпадат - каза Фриц. - От друга страна, тектоничните цунамита започват като малки вълни, които изминават огромни разстояния и набират височина, когато достигнат брега", отбеляза той. По думите на учения този тип вълни в медиите започнали да се наричат мегацунами. Цунамита, причинени от свлачища, се появяват много по-рядко от цунамита, причинени от разрушаването на морското дъно поради движението на тектонските плочи. Последните съставляват приблизително 90% от всички известни цунамита.


Щетите от мегацунамито в залива Литуя от 1958 г. могат да се видят на тази снимка на залива Литуя, Аляска, като по-светлите зони на брега сочат зоната, където дърветата са били отнесени. Червената стрелка показва мястото на свлачището, а жълтата - най-високата точка на вълната

Цунамито от 1958 г. не е първото по рода си в залива Литуя. По-рано геолозите са открили доказателства за по-малки цунамита, възникнали там през 1853, 1854 и 1936 г., но те с били с по-малки мащаби.

Други големи морски вълни

По данни на Световната метеорологична организация официално най-голямата вълна, регистрирана някога в открития океан, е била с размери 19 метра. Регистрирана е от морски шамандури в северната част на Атлантически океан през 2013 г. През 2020 г. морска шамандура близо до канадския остров Ванкувър регистрира вълна-убиец (това са вълни, които са поне 2 пъти по-високи от околните вълни) с височина 17,6 метра. Тогава учените изразиха мнението, че такава вълна може да се появи само веднъж на хилядолетие. А най-големият бор (аномално висока приливна вълна, която възниква в устията на големите реки) е бил с височина 20 метра. Тази вълна се появила на река Фучундзян в Китай:


Huge Wave Crashes Into Wall Over 30 Hurt

Най-големите изкуствени вълни се създават от генератора на вълни Delta Flume в Холандия. Това е резервоар с дължина 300 м, който побира 9 милиона литра вода. Тук се генерират вълни с височина до 5 метра.

https://www.actualno.com/interest/naj-visokata-vylna-registrirana-njakoga-na-zemjata-news_1737376.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Вечна светлина: електрическата крушка, която вече 120 години не гасне


В американското градче Ливърмор, недалеч от Сан Франциско, местните жители ревниво пазят едно истиснко техническо чудо. То виси на тънък кабел от тавана на градската пожарна станция и работи безотказно вече 121 години. Това е най-старата елекрическа крушка на планентата, заслужено вписана в Световните рекорди на Гинес.

Историята разказва, как през 1901 г. собственикът на местната електрическа компания подарил крушката на пожарната. И до днес тя никога не е била изгасяна, с изключение на няколко непредвидени прекъсвания на тока, както и по време на ремонт на станцията през 1976 г. Тогава се е наложило крушката да бъде преместена в друга сграда, като техниците толкова внимавали да не я счупят или повредят, че предпочели да срежат кабела, на който виси, вместо да я развият. След това я транспортирали до новия й дом с полицейски и пожарен ескорт като истинско скъпоценно произведение на изкуството. Процедурата отнела 22 минути, след което крушката отново била запалена.

Учени от цял свят се опитват да разгадаят каква е тайната на ,,чудото" от Ливърмор. Оказва се, че крушката е била произведена през 1897 г. от проф. Адолф Шалет. Намотката й е изработена от карбон и е значително по-дебела от тази на познатата ни електрическа крушка, изобретена от Томас Едисон. Тъй като производството на Шалет е било значително по-скъпо, в крайна сметка на пазара се налага по-нискокачествената, но по-достъпна крушка на Едисон.

В действителност никой не знае как е възможно след 121 години крушката да продължава да свети. Макар да е била интересна за научния свят, никой досега не се е осмелил да я докосне или разглоби.  Вместо това, в Ливърмор местните правят всичко възможно "столетницата" да продължи да свети колкото може по-дълго. От преместването на пожарната през 1976 г. тя е свързана към отделно захранване, за да се избегнат всякакви аварии. А на всеки 30 секунди уеб-камера изпраща по цял свят снимки на крушката с дата и час, за да може всички да са сигурни, че тя продължава да свети.

https://kmeta.bg/
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Инцидентът PEPCON край Лас Вегас. Една от най-мощните неядрени експлозии


Денят е 4 май 1988 г., а мястото - химическият завод край град Хендерсън, щата Невада, САЩ. Пожар причинява една от най-мощните неядрени експлозии в историята.

Силата на взрива се равнява на атомна бомба с мощност 1 килотон, избухнала в атмосферата. За сравнение, експлозията над Хирошима е само 15 пъти по-силна.

Предисторията

Заводът за химикали PEPCON се намира на едва 16 километра от столицата на хазарта - Лас Вегас. По това време фабриката е една от само двете предприятия, произвеждащи амониев перхлорат в САЩ. Веществото се използва за гориво от междуконтинентални балистични ракети и от ракетните ускорители на космическата совалка.

В допълнение към амониевия перхлорат, заводът произвежда и други перхлоратни химикали, включително натриев перхлорат.

През 1986 година избухва совалката "Чалънджър", а САЩ заземяват целия си космически флот. Решението е предприето с оглед необходимостта от подобряването на совалките и предотвратяването на бъдещи инциденти.

Междувременно американското правителство се сблъсква с още един проблем - излишък от твърдо ракетно гориво. Решено е то да се съхранява в специални метални контейнери на територията на завода PEPCON.

Инцидентът PEPCON

И до днес няма ясно за това как е възникнал пожарът. Разследването се забавя с инспекцията на унищожения завод и събирането на доказателства е допълнително затруднено.

Смята се, че пожарът е възникнал около структурата за сушене в завода между 11:30 и 11:40 часа на 4 май.

Според доклада на службата за пожарна безопасност вятърна буря е повредила конструкция от фибростъкло, а работници са използвали заваръчна горелка за ремонт на стоманената й рамка. Искрите от нея са били разнесени от вятъра. Министерството на труда на Съединените щати обаче отхвърля тази версия. Други правителствени агенции също не са съгласни.

Това, за което всички са единодушни, е, че пожарът се разпростира много бързо, за което помага характерът на произвежданото и съхраняваното в завода ракетно гориво.


33 years ago: PEPCON explosion in Henderson

Първата експлозия е регистрирана в 11:51 часа, но е сравнително слаба. Тя обаче помага за разпростирането на огъня и може би за възникването на теч на газ.

Следват двете най-големи експлозии, предизвикали сеизмичен трус съответно от 3,0 и 3,5 по скалата на Рихтер. 4500 метрични тона ракетно гориво се възпламеняват едновременно за секунди, образувайки кратер с дълбочина от 5 метра и ширина от 60 метра.

По-мощната има силата на 0,25 килотона тротилов еквивалент, но експертите от намиращите се наблизо армейски бази споделят, че това е равностойно на взрив в атмосферата на тактическа атомна бомба с мощност от 1 килотон. Според тях взривът е 15 пъти по-слаб от пусната над Хирошима бомба, която също се взривява във въздуха.

Двама от работниците са убити, 372 души са ранени, а нанесените материални щети се оценяват на близо 200 милиона долара.

Справянето с последиците от взрива и пожара не минава гладко заради характера на химическите вещества. Това налага и евакуация, но тя не засяга Лас Вегас.

Любопитно, но на следващия ден - 5 май 1988 година, се случват две от другите най-големи неядрени експлозии през 20 век.

Едната от тях отново е в САЩ - в инсталациите на Shell в Луизиана. Макар  да е доста по-слаба, във въздуха са изпуснати 72 kt токсични вещества. Това довежда до евакуацията на над 4000 души, а цената на инцидента надхвърля 700 милиона долара.

Втората е в Румъния - взрив на завод за муниции. Убитите са 37, ранените над 300, а точния размер на мощността и разрушенията са засекретени от режима на Чаушеску.


Explosion Size Comparison 1: 1/2 Tons - 1000 Tons Of TNT

https://it.dir.bg/tehnologii/intsidentat-pepcon-kray-las-vegas-edna-ot-nay-moshtnite-neyadreni-eksplozii-video

HatshepsutTopic starter

Островът, където 10% от населението виждат само в черно и бяло


Aтолът Пингелап в Тихия океан, Микронезия

През 1775 г. тайфун опустошава атола Пингелап в Тихия океан, оставяйки само 20 оцелели  - един от които е кралят. Стотици години по-късно това рязко намаляване на населението (bottleneck) ще бъде причина за особено рядка форма на далтонизма при значителен брой от населението.

Далтонизмът, както повечето хора го разбират, е намалената способност да се виждат цветове или разлики в цвета. Зелено-червената цветна слепота засяга около 8 процента от мъжете и 0,5 процента от жените със северноевропейски произход според американския Националния очен институт. Въпреки това, на атола Пингелап около 10% от населението имат много по-рядко заболяване, известно като пълна ахроматопсия или пълна цветна слепота.



FEDERATED STATES OF MICRONESIA, Pingelap: Amazing Planet (4K) 2022

Представете си - наоколо е лазурно до тюркоазено море, във водите му ярки тропически риби, а пъстри птици в ярки нюанси летят сред буйни зелени палми - огромен брой от хората, които живеят там, не могат да виждат никакви цветове, виждат само в черно, бяло и нюанси на сивото. Това състояние е заради пълната липса на функционални цветово възприемащи колбички (конуси).

Освен това, хората с пълна ахроматопсия често изпитват чувствителност към светлина, намалена острота на зрението и неволни движения на окото. Всъщност хората от Пингелап имат изключително рядко състояние.

Когато тайфунът от 1775 г. унищожава почти цялото и без това доста малко население на Пингелап, 19 островитяни остават на атола със своя крал.И всъщност кралят в крайна сметка причинява тези проблеми със зрението на острова, тъй като е вероятно е имал рецесивен ген, който е причинява състоянието.

"Поколение от 1067 оставят двама братя, оцелели от тайфуна Ленгкиеки. Семенуве има едно дете, докато Мвахуеле е имал седем деца от три съпруги, едното от които се жени за братовчедка, дъщерята на Семенуве", се казва в статията, публикувана в American Journal of Human Genetics.

"Най-вероятно генът е присъствал, но е бил рядък преди тайфуна Ленгкиеки, произлизащ от по-ранна мутация и случайно е бил предаден чрез Мвахуеле на няколко от малкото оцелели."

При толкова малко хора на атола се случва много инбридинг (близкородствено кръстосване) и генът стана преобладаващ в популацията. Засяга около 1 на 30 000 души по света, но около 10 процента от населението на Пингелап.

Островът става известен заради книгата на невролога Оливър Сакс, която излиза през 1996 г. под заглавието "Островът на далтонистите". Той приписва разпространението на ахроматопсия на тайфуна в края на 18-ти век. Привлечен от малкия тихоокеански атол Пингелап от интригуващи съобщения за изолирана общност от островитяни, родени напълно далтонисти, Сакс създава клиника в едностаен островен диспансер, където слуша как тези ахроматопични островитяни описват своя безцветен свят в богати термини на шарки и тонове, светлини и сенки.



Island of the Colorblind - Part 2 of 6

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ostrovat-kadeto-10-ot-naselenieto-vizhdat-samo-v-cherno-i-bialo-vid_184745.html

HatshepsutTopic starter

Насекомо с най-болезнено ужилване на планетата Земя


Paraponera clavata – понякога наричана 24-часовата мравка, мравка конга или мравката куршум – е с дължина над 2 сантиметра, но жилото й е огромно. Хората, които са имали тежкото нещастие да бъдат убодени от този малък терорист от тропическите гори, описват болката с гротескни термини, които обикновено са запазени за най-ужасните наранявания.
И все пак, въпреки цялата агония, която мравката може да причини, нейната отрова може да се окаже, че има медицински ползи. Нещо повече, група местни бразилци, родом от щата Амазонас, използват жилото от Paraponera clavata във важен ритуал за посвещение на своите най-страховити воини.

Запознайте се с бруталната малка буболечка, която всява страх и ужас в сърцата дори на големи хора.


Защо тази мравката е кошмарът на тропическите гори

Един напълно възрастен екземпляр може да достигне дължина до 3 сантиметра, според ThoughtCo. Подобно на много насекоми, и тази зла гад оцелява на диета от нектар и малки членестоноги. Освен това живее много кратък живот, като малко мравки успяват да преминат границата от 90 дни.

Така че на пръв поглед тя не изглежда толкова страшна.

Но има причина това миниатюрно чудовище да си спечели зловещата слава. Всеки, който някога е изпитвал ужилването му, описва болката като нещо, което никога не е изпитвал преди – или след това. Според Culture Trip, ентомологът д-р Джъстин Шмид веднъж казва, че ужилването ,,причинява чиста, интензивна, ярка болка. Като да ходиш над пламтящ въглен с трисантиметров пирон, забит в петата ти."

Всъщност болката е толкова мъчителна, че надвишава най-високия праг от 4 по скалата на Шмид (или Индекс на ужилване) за болка при жилещи насекоми, разработена от ентомолога. За сравнение, ужилването от медоносна пчела дава болка 2 по скалата.

Никога обаче не е имало съобщения за хора, починали от отровата на мравката. Нещо повече, болката се разсейва по естествен път в рамките на 24 часа – оттук и венецуелското й име, ,,24-часовата мравка" – а самото създание не става агресивно, освен ако не бъде провокирано.

Но въпреки че една жертва на насекомото казва: ,,В света ви изведнъж всичко ще изчезне и ще бъде заменено от адска болка", ако нямате късмета да се запознаете отблизо с мравката, природата на отровата на малкия звяр все пак има някакви здравословни качества, които привличат вниманието на учените.


Лечебни цели на ужилването от мравка

Не е необичайно отрова от всякакъв вид да се използва в различни медицински лечения – ботоксът, в края на краищата, се прави от все по-популярния ботулинов токсин – и отровата от Paraponera clavata не е изключение.

В научна статия от 2001 г., публикувана в Protein Spotlight, Вивиан Герищайн посочва, че отровата е използвана от местните жители на Амазонка от векове за лечение на ревматизъм.

И според VICE, през 1968 г. германец на име Гюнтер Холцман, който живее и работи в боливийска Амазонка, открива това местно лечение за облекчаване на пристъпите на артрит. И наистина – отровата от мравки исторически се е използвала в източните медицински практики поради предполагаемите си противовъзпалителни свойства.

VICE отбелязва също, че отровата от различни видове мравки е била използвана в Индия за подобряване на зрението, в Мароко за облекчаване на умората и Австралия за лечение на главоболие.

Освен това има някои култури, които използват ужилването като ритуал за преминаване в зряла възраст.


Мъчителният ритуал на воините от Сатере-Маве

Сатере-Маве, местна амазонска група, която живее в днешна Бразилия, са известни не само с отглеждането на гуарана, но и с използването на отровата на мравките в ритуалите за посвещаване на млади мъже, които навършват пълнолетие.

Според списание Smithsonian членовете на племето първо упояват съществата с естествен седатив, което ги държи в безсъзнание, след това мравките се вплитат в ръкавици, направени от листа, и се поставят върху ръцете на момчета на 12 години, с жилата, обърнати навътре. Това, което се случва след това, може би е предвидимо: мравките се събуждат от упойката, по-бесни от всякога, и започват да жилят нещастните деца за период от 10 минути.

Следват мускулни спазми, дезориентация и дори халюцинации. Но младите воини от племето не изпитват този агонизиращ ритуал само веднъж. Те трябва да преминат през церемонията 20 пъти, преди да се счетат за напълно за възрастни.

Според вожда на племето целта на обреда е да покаже на момчетата, че никой не може да премине през живота ,,без да страда от нещо или без да полага никакви усилия."

Освен ако не сте член на Сатере-Маве обаче, експертите препоръчват да избягвате мравката на всяка цена. Ако случайно срещнете такъв в дивата природа, не я провокирайте и не я безпокойте по никакъв начин, както и естественото й местообитание. И ако, въпреки всичките ви усилия, в крайна сметка бъдете ужилени от такова чудовище, успокойте се и знайте, че болката ще изчезне в рамките на 24 часа.

Но това ще бъдат най-болезнените 24 часа в живота ви.

https://chr.bg/istorii/priroda/nasekomo-s-naj-bolezneno-uzhilvane-na-planetata-zemya/