The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_генерал Жеков

Путинска Русия

Started by генерал Жеков, 04 August 2018, 16:07:03

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

#64
Quote from: FELDMARSCHALL on 25 March 2022, 08:39:18Няма как да стане това нещо и той сам го знае.
Няма ама го е казал и ето какво пише тука
_______________________________________________


Германия заяви днес, че представя "прекъснат договор", че Русия иска да плати вноса си на природен газ изключително в рубли, твърдейки, че вече няма да приема долари или евро за доставките на газ в Европейския съюз.
Руският президент Владимир Путин заяви днес, че отсега нататък Москва ще иска ,,вражеските държави" да плащат вноса на руски природен газ изключително в рубли.
Това искане ,,представлява прекратяване на договора", заяви министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек на пресконференция в Берлин.
"Сега ще говорим с нашите европейски партньори как да отговорим на това искане", допълни той.
На среща с държавни служители Путин заяви, че ,,определен брой западни държави са взели незаконни решения за т.нар. замразяване на руска собственост" и че по този начин поставят под въпрос надеждността на валутите на тези държави и ръжда в тях, каза Агее нацията на АП.
"Няма смисъл да доставяме стоките си в Европейския съюз и Съединените щати и да получаваме долари, евро и многобройни други валути за това", каза Путин.

https://www.politika.rs/

FELDMARSCHALL

Накрая никой няма да му го купува. Русия има нужда от валута - долари и евро иначе ще се разпадне като СССР. Рейгън им приложи тогава тоя трик в съюз със Саудитска Арабия и комунистическата кочина се срина.

Шишман

Quote from: FELDMARSCHALL on 26 March 2022, 20:31:01Накрая никой няма да му го купува. Русия има нужда от валута - долари и евро иначе ще се разпадне като СССР. Рейгън им приложи тогава тоя трик в съюз със Саудитска Арабия и комунистическата кочина се срина.
Причините да се разпадне СССР са доста по различни.

Шишман

Руските специални части заловиха украински войници, участвали в изтезанията на руски войници. Това съобщи заместник-председателят на комисията на Държавната дума за развитие на гражданското общество, въпросите на обществените и религиозните сдружения Владимир Шаманов.

БЛИЦ припомня, че видеозаписи на украински военнопрестъпници, които стрелят през краката на пленени руски войници, предизвикаха силни теакции.

Брутално ВИДЕО 18+ с гаври, изтезания и убийства на пленени руски войници в Украйна потресе света

,,Тези, които тормозеха нашите военнослужещи, не се радваха дълго, след три дни нашите специални части заловиха тези копелета. Днес те лежат в краката ни и молят за милост", каза Шаманов, който беше комадващ на въздушно десантните войски, от които са командосите, заловили двамата палачи.

Става дума за гражданите на Украйна Сергей Величко (Чили) и Константин Немичев "от агитката на местния футболен клуб Металист". Това уточни генерал полковник Владимир Шаманов.

Главнокомандващият на ВСУ бе уличен в лъжи за зверствата срещу руски военнопленници

Валерий Залужний, главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна, бе уличен в лъжа защото определи като фалшификат фактите на издевателство над руски пленници, простреляни в краката от членовете на Въоръжените сили и Силите за национална сигурност.

Превод и редакция: БЛИЦ

https://blitz.bg/svyat/vzmezdieto-e-svetkavichno-ruski-spetsnaz-zalovi-inkvizitorite-na-plenenite-voynitsi-eto-koi-sa-te_news877059.html?fbclid=IwAR0kKx5OlSYzf0QtKOj2oPdYLVJEDhuHvyjZW-lHN-cJZ6mXRmh8LpmcUek
Funny Funny x 1 View List

FELDMARSCHALL

Клипът е руски фалшификат.

Hatshepsut

Русия се управлява от хунта, която никой не е избирал


Заседание на съвета за сигурност на Руската федерация

Владимир Милов е руски опозиционер. Икономист. От май до октомври 2002 г. Милов е заместник-министър на енергетиката, след което изпада в немилост от режима на Путин. В близкото миналото е бил председател на партията "Демократичен избор", която не успя да се наложи на политическата сцена.


Кто на самом деле управляет Россией? [Коротко о главном]

Кой всъщност управлява Русия?

Малцина знаят отговора на този въпрос. А всъщност Русия се управлява от хунта на специалните служби, чиито членове никой, никога, не е избирал. Хунта, която не е спомената в конституцията. И освен това всички тези високопоставени лица от специалните служби отдавна са прехвърлили възрастта за пенсиониране, допустима за работа в държавната администрация.

Всички най-важни решения в сферата на външната и на вътрешната политика, както и по текущите въпроси в сферите на икономиката, на отбраната и сигурността на Русия се вземат от една малка група хора, които заседават всяка седмица. Информация за това може да се намери в сайта на органите на висшата държавна власт.

Това е висшата структура, своеобразното ,,политбюро", което управлява страната. Неговата официална ,,фирма" е: Съвещание на постоянното представителство на Съвета за сигурност на Руската Федерация (ССРФ).

Тази група, съставена от 13 постоянни члена, се среща всяка седмица вече години наред. Появява се някакъв рутинен "прес релийз" за обсъжданите въпроси, но е ясно, че те обсъждат текущата обстановка в страната и формулират мерките, които по-късно се проявяват в ежедневието на всички, а понякога и като ,,удари на полицейски палки".

От общия постоянен състав на ССРФ (13 души), седем са представители на силовите служби. Петима са преки ръководители на силовите структури: Министърът на вътрешните работи Колоколцев, главата на Федералната служба за сигурност Бортников, министърът на отбраната Шойгу, ръководителят на Федералната служба за разузнаване Наришкин и разбира се - самият Путин.

Освен тях групата включва Николай Патрушев, бивш директор на Федералната служба за сигурност (ФСС) – той е секретар на ССРФ и главно действащо лице в тази структура от 2008 г.

Бившият министър на отбраната и близък приятел и съратник на Путин Сергей Иванов (формално заемащ незначителен пост в администрацията на президента) също е постоянен член на ССРФ и участва в неговите седмични заседания. Иванов не е просто пенсионер. Той има впечатляваща кариера като ,,силовик" (от генерал от Първо главно управление на КГБ – външното разузнаване на СССР, през заместник-директор на ФСС, до министър на отбраната по-късно).

Но ССРФ има и ,,двойно дъно". Ръководители, които формално са граждански лица, но по същество техният ,,произход" е пряко свързан със специалните служби.
Премиерът Михаил Мишустин, макар и цивилен, по-голямата част от кариерата си е прекарал като висш служител и ръководител на Федералната данъчна служба (ФДС).

ФДС е изцяло силово ведомство. То провежда следствия и дознания под формата на данъчни проверки. И в рамките на данъчни разследвания може да извършва ,,рейдерски" акции или да блокира дейността на всяка стопанска структура. И не случайно ФДС има специална ведомствена униформа.

Колкото и да е странно, Министерството на външните работи също използва ведомствена униформа. Но не само това определя особените отношения на външния министър Сергей Лавров със специалните служби. В годините, когато начело на КПСС е Юрий Андропов, бивш многогодишен ръководител на КГБ, Лавров е назначен през 1981 г. (едва навършил 30 години), на високопоставена длъжност в Постоянното представителство на СССР при ООН в Ню Йорк.

Ръководителят на Администрацията на президента на Руската федерация Антон Вайно е също с особено отношение към службите. Веднага след завършването на МГИМО (висшата ковачница на дипломатически кадри в СССР), той получава назначение на дипломатическа длъжност в Япония. А през 2000 г. встъпва в самата Администрация на президента на отговорна длъжност, което е немислимо без намесата на специалните служби.

При това дядо му е бил първи секретар на компартията на Естония (без да ползва свободно естонски), а прадядо му е ръководил смазването на селското въстание в Сибир по време на Гражданската война преди 100 години.

Характерно е, че и Лавров, и Вайно получиха сегашните си ключови постове непосредствено след като Путин пое президентския пост.

Никой от участниците в ССРФ не е участвал и не е избиран в реални, конкурентни избори

Скромно ,,полуизключение" е Вячеслав Володин, който е участвал в различни по равнище избори, но дължи поста на апаратните си умения, а не на висок избирателен рейтинг.

Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията е участвала само в едни избори – през 2003 г., за губернатор на Петербург, но като единствен апаратен кандидат.

Не е напълно сериозно да се твърди, че Дмитри Медведев е участвал в ,,конкурентни и справедливи избори" през 2008 г., когато беше избран за президент и наследи поста от Путин.

Сергей Шойгу действително възглавяваше листата на пропутинската Единна Русия през 1999 г., но всъщност през цялата си кариера не е заемал изборна длъжност.

Самият Путин участва един единствен, първи и последен път, в някаква форма на ,,конкурентни" избори през 2000 г., когато беше избран за президент за първи път.

Всички членове на ССФС са в доста сериозно напреднала възраст

Осем от тринадесетте постоянни членове на ССРФ са на възраст от 65 години нагоре, а през 2022 г. половината от постоянните членове на Съвета ще бъдат по-възрастни от 70 години, в това число Путин, Патрушев и Бортников.

Това напомня за ,,геронтократическия период" в управлението на Брежнев, Андропов и Черненко.

Затова повечето от членовете на ССРФ са силно откъснати от съвремието. Тяхната кариера по същество вече се е ,,състояла" много преди появата на интернета. Тоест, това са хора, които са свикнали с ,,червени папки" и правителствени телефони без шайба, но с масивен герб на СССР върху корпуса.
А управленческата им философия и култура на възприемане на околния свят са се формирали още по време на съветския период. Те са откъснати от съвременното информационно общество.

Наличието на такъв орган, който по същество направлява и цялостния живот на обществото и особено на дейностите в сверата на отбраната и сигурността не е предвидено в конституцията.

Единствения пункт, където се споменава този оран, указва, че президентът на Руската федерация създава Съвет за безопасност". Но днес този съвет е приел пълномощията на цялата пълнота на властта в Русия. Той на практика подчинява правителството и парламента. Пред никого не носи отговорност.

Главното действащо лице на ССРФ е Патрушев, ,,скритият кукловод". В трагичния епизод в историята на Русия – ,,взривяването на жилищните домове", довели до втората Чеченска война, има специално място за Патрушев, който по това време е председател на ФСС.

Терористическите актове в ,,Норд Ост" и в Беслан също са в ареала на неговата дейност на висшия пост във ФСС. А именно те ,,повикаха" обществените очаквания за ,,твърда ръка" от новоизбрания президент Путин. Убийствата на Политковская и на Литвиненко - също.

Образът на Патрушев добива релефност, ако се разровим в интернет и видим как той характеризира използването на мрежата:

,,проводник на разлагащо влияние върху младежта, на суицидални отклонения, на детска порнография, и на призиви към масови вълнения и за цветни революции". И, разбира се, направлявано и заплащано от западните спезциални служби.

И всичко това, заедно с "текущия дневен ред" се ,,кове" на редовните седмични заседания на ССФС.

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/rusia-se-upravliava-ot-hunta-koiato-nikoj-ne-e-izbiral-774205.html

Hatshepsut

Омраза към Запада и лоялност към Путин: на кого служи патриарх Кирил?


Руският патриарх открито подкрепя агресията на Кремъл и проповядва омраза към Запада. Нима според Кирил това са християнските добродетели?

Дитрих Брауер не си прави илюзии и не очаква някакви велики дела от руския патриарх Кирил. Но "едно безмълвно отхвърляне на войната щеше да излъчи някаква надежда", казва архиепископът на малката Лутеранска църква в Русия.

Но Кирил попари надеждите на Брауер: Още от първия ден 75-годишният патриарх подкрепя курса на президента Путин. "Неговите думи натъжават и разочароват едновременно", пише Брауер в свой мейл. Той е изпратен още преди патриархът да произнесе следните слова в своята проповед от миналата неделя: "Нека Господ ни помага в тези трудни за нашето отечество времена, да ни обедини, също и около държавните органи".

Отново никаква критика към Кремъл. Вместо това Кирил легитимира религиозно нападението на Русия над Украйна като "метафизична битка" на Доброто срещу Злото, казва Регина Елснер от Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин. "Това е представата, че Злото, злият Запад с неговите пропаднали ценности, либералност и светски възгледи атакува традиционния свят."

"Злият Запад" е любима тема на Кирил отдавна

Изглежда това е мисията на живота на московския патриарх. Още като отговорник за външните дела на руската църква той не пропускаше възможност да клейми някакъв постмодерен произвол на западните общества и при всяка удобна възможност сатанизираше евтаназията, еднополовите бракове и абортите. Вярващите хора не могат "да приемат едновременно ценностите на семейството и легализирането на хомосексуални връзки", твърдеше Кирил още през 2007 година.

А след като през 2009 г. начело на Евангелистката църква в Германия застана жена в лицето на Маргот Кесман, избраният през същата година за руски патриарх Кирил преустанови диалога с германските протестанти. Тогава от Москва се аргументираха с това, че патриархът не може да се среща с жена епископ. Според разбиранията на Кирил Московски за света и църквата такива неща като жена епископ или равноправие за еднополовите двойки представляват "потъпкване на божиите закони".

Контактите с папа Франциск продължават

По време на войната, която Русия води в Украйна, тезите на Кирил звучат така: Русия просто иска да предпази хората в Източна Украйна от гей парадите, както той заяви Кирил в своя проповед няколко седмици след началото на войната.

Трудно е да се прецени какво влияние има Кирил над руския президент. Обратната обаче е видно: Владимир Путин демонстративно търси близостта на православната църква. И докато руското правителство е все по-изолирано международно, патриарх Кирил продължава да е приеман в църковните среди - включително и от папата в Рим. След видеоконференция с Франциск преди няколко седмици Кирил отбеляза със задоволство, че "партньорите ни не са се дистанцирали от нас, нито са се превърнали в наши врагове".

Критика и в собствените редици

В католическата църква обаче се чуват отчетливо гласове, които призовават папата да се дистанцира по-категорично от Путин и от руския патриарх. Теоложката Регина Елснер например смята, че "начинът, по който патриарх Кирил през последните 6 седмици подкрепя войната, ни лишава от възможността вече да говорим помежду си за някакви християнски ценности".

Но също и в собствените редици се увеличава натискът върху Кирил: 260 духовници, представители на Руската православна църква в Украйна, настояват за църковен процес срещу московския патриарх.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Александър Дугин



"Мозъкът на Путин" в "Ничия земя" (07.10.2017)

Парадоксално, но главният идеолог на войната за ,,денацификация" на Украйна, е последовател на един от създателите на националсоциализма в Германия, Карл Хаусхофер.

Основните насоки на политиката, следвана от руския президент Владимир Путин в момента, могат да бъдат открити в книгите на Александър Дугин.

Дугин е наричан от западните медии философът или дори ,,мозъкът" на Путин, както и ,,модерен Распутин". Определят вижданията му като крайнодесен ултранационализъм или дори руски неонацизъм.

Той е философ, политолог, социолог и публицист с огромно влияние в съвременна Русия. Ръководи Центъра за консервативни изследвания и е основател на Международното евроазийско движение.

Основната идея на Дугин е, че Русия трябва да бъде ,,велика сила" и един от геополитическите ,,полюси" на света.

Според него Западът е загубил духовността си, стремейки се към икономическо  благоденствие. А традиционната руска култура се противопоставя на тази тенденция. Така Русия трябва да е културен и политически център на Евразия, в противовес на влиянието на САЩ.

В интервю пред ,,Инсайдър" Дугин определя руското отстъпление от позициите около Киев като ,,чисто тактически ход", който ще позволи на руската армия да се прегрупира под ръководството на новоназначения генерал Александър Дворников, ключова фигура в руската кампания в Сирия през 2015 г.

,,В момента руската армия се бори със суверенните сили, които налагат еднополюсен свят", заявява Дугин, визирайки САЩ. ,,Ние не можем да загубим тази война. В противен случай целият свят ще избухне в огромен огън".

Дугин е категоричен, че руската армия трябва да превземе Украйна.

,,Нашите войници няма да се върнат у дома, докато не бъдат унищожени целите в цялата страна и не бъде установена сигурност, или докато Зеленски не се предаде".

През 2017 г. Дугин откровено представя възгледите си в неизлъчвано досега интервю за предаването на Си Би Ес ,,60 минути".

Той смята, че Руската федерация е ,,либерална тоталитарна империя", от която Украйна трябва да е част.

,,Аз съм поддръжник на Путин. Аз предавам волята на нашето консервативно общество, на руската идентичност. Аз не формулирам тези възгледи сам", споделя Дугин.

Той посочва, че това, че го наричат ,,философа на Путин" е следствие от действията на руския президент.

,,То кореспондира с това, което прави Путин и аз винаги съм казвал", заявява Дугин.

,,Вярвам, че бъдещето на Русия е да бъде велика, защото Русия винаги е била или се е стремяла да бъде суперсила. Това е нашата мечта. Не да управляваме света. А да бъдем уважавани като един от центровете, където се взимат решенията. Нашата мечта не е за еднополярност, а за определена многополярност. Да бъдем един от полюсите, а не единственият полюс", казва Дугин.

,,Според мен, за да станем отново суперсила, да си върнем величието, не е задължително да бъдем водещата сила на света, а едно от местата, където се взимат решенията. Но за да осъществим това, смятам, че военната мощ и оръжията, включително ядрените, не са достатъчни. Трябва да използваме средствата на дипломацията. Нуждаем се също от един вид духовен мир. Трябва да бъдем освободени не само физически, като страна, но и да възродим руската духовност и идентичност", счита Дугин.

Тази ,,руска идентичност" е ключов компонент от ултранационалистическата идеология на Дугин.

В неговите представи Русия, която се простира едновременно в Европа и в Азия, трябва да действа като доминираща ,,евразийска сила" срещу западния либерализъм.

За целта Москва трябва използва средствата на пропагандата и дезинформацията, за да дестабилизира политическите си опоненти и да анексира териториите, които са изконно руски. Една от тези територии, според Дугин, е Украйна. Причината е, че украинската независимост пречи на превръщането на Русия в ,,евразийска суперсила".

Дугин открито настоява за анексирането на Украйна. Освен това заявява, че Москва трябва да ,,окуражи" Великобритания да напусне Европейския съюз. Също така да превърне Иран в свой съюзник.

,,Това са само първите стъпки в моята евразийска визия", казва Дугин и признава, че Путин ги следва. ,,Но това отнема твърде много време. Той има абсолютна власт. Причината е, че живеем в народна монархия. Не Путин налага властта си над нас, а ние искаме от него монархизъм и тоталитарно управление, да бъде много по-авторитарен, отколкото е. Така че той малко ни разочарова, защото му отнема твърде много време. За седемнадесет години той направи само първите стъпки. За толкова време човек може да промени целия свят."

Путин съвсем не е единственият коз на Дугин в мечтата му за величие на Русия. Неговите книги имат огромно влияние върху руския елит и по-важно, върху руската армия.

https://www.vesti.bg/sviat/tova-e-chovekyt-kogoto-putin-slusha-za-vojnata-v-ukrajna-6141657

Hatshepsut

Кремъл: реквизитът на тираните


Идеята зад мащабите и архитектурата на Кремъл е една: да потиска и сградите да са по-големи и по-внушителни, отколкото тези в Европа. Представяме ви неговата история - от Юрий Долгорукий до Владимир Путин.

Назъбените му стени се издигат над река Москва. Златните кубета на катедралата сияят. Червеният площад се простира наоколо. Ансамбълът от сгради впечатлява не само със своята монументалност - Кремъл открай време е център на руската история и седалище на руските властелини. Нещо повече: "Кремъл е олицетворението на Русия и на нейната власт", казва британската историчка Катрин Меридейл.

Когато руският президент Путин още преди началото на войната в Украйна приемаше своите високопоставени гости, светът определено се удиви: френският президент Макрон и германският канцлер Шолц се оказаха срещу своя домакин в противоположния край на безкрайно дълга бяла маса. Шефът на Кремъл наложи дистанция на гостите си. Дали това бе демонстрация на сила? Или мярка за защита от коронавируса? Така или иначе идеално подхожда на мястото. "Кремъл е една пищна сцена, един грандиозен театър", смята Меридейл.

Целта на архитектурата е да потиска

Британската историчка изследва Русия от години и е автор на книгата "500 години господство и власт в Кремъл, от Иван Грозни до Владимир Путин". Тя е преподавала руска история в британски университети. Още като млада изследователка през 80-те години е правила проучвания в Кремъл, искала е да навлезе в миналото, но по време на гласност и перестройката почувствала как преживява историята в настоящето.

Мащабите на Кремъл го правят величествено място. Целта на царския дворец от самото начало е била съвсем проста: всичко е трябвало да бъде по-голямо и по-внушително, отколкото в Европа, архитектурата е трябвало да потиска. Сегашният руски владетел - Владимир Путин - също е наясно с това влияние на Кремъл. Той кани заслужилите граждани, които обичайно живеят в малки жилища, именно в помпозните зали, за да им връчва ордени. "Контрастът не би могъл да бъде по-голям - когато видят бляскавите салони на Кремъл и искрящите полилеи", посочва Меридейл.

Кремъл - реквизитът на тираните

Някогашната дървена крепост е изградена в почти непроходима гора преди около 900 години по разпореждане на княза на Киевска Рус Юрий Долгорукий, който е смятан за основател на Москва. Оттогава тя е превърната в център на Русия. И макар Петър Велики да премества средището на властта в Санкт Петербург, Кремъл никога не губи привлекателността си за управляващите - включително заради коронациите и националните празненства.

Френският писател, пътешествени и дипломат маркиз Астолф дьо Кюстин от своя страна определя комплекса от сгради като "сатанински монумент" и "реквизит за тирани". В книгата си "Русия през 1839" той обрисува негативен образ на страната и прави опит за типология на руския манталитет: "Деспотизмът потиска свободното разгръщане на хората", пише дьо Кюстин, "всички са слуги, които към чужденците винаги са предпазливи и тайнствени".

Православната църква - неизменна част от властта

Митрополитът на Киевска Рус, държавата предшественичка на днешните Русия, Украйна и Беларус, се установява в Кремъл през 14-и век. Тогава е издигната катедралата "Успение Богородично".

От този момент нататък православната църква е неизменна част от Кремъл и го превръща в свещено място. "Путин използва тази връзка за своите цели, както никой друг държавник от времето на царете насам", смята Меридейл. "Той публично се моли, пали свещи, поддържа контакт с патриарха."


Путин редовно демонстрира добрите си отношения с Мовсковския патриарх Кирил

Путин на стола на Ленин, Иван Грозни и Петър I

Дълго време Кремъл е резиденция на руските царе. Но през 1918 година царят е свален, а авторитетът на църквата разрушен. Болшевиките го превземат и в Кремъл се настаняват комунистическите лидери. Ленин тук се изолира от холерата и тифа, а също и от испанския грип. Той има собствена камера за дезинфекция. "Путин е научил много от Ленин в това отношение", казва Меридейл. Руският президент също се страхува да не се разболее.

Путин гледа на себе си като на наследник на големите руски владетели, най-вече Иван Грозни и Петър Велики, наложили господството си с насилие. По отношение на Горбачов обаче не изпитва никакво уважение и го обвинява за края на Съветския съюз.

Отвън Кремъл продължава да изглежда много внушителен. Но вътре цари опасността изцяло да се изгубиш, казва Меридейл пред "Зюддойче цайтунг". "След като всички критици са отстранени, ставаш затворник на собственото си аз", обяснява тя. "Антуражът само повтаря това, което Путин иска да чуе". И предупреждава: "Той е най-добре охраняваният човек в Русия. Няма да се отървем от него толкова бързо."

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Серия от мистериозни смъртни случаи сред руски олигарси


Яхта на руски олигарх

СОФИЯ, 
27.04.2022 13:22 (БТА)

В края на деветдесетте години на миналия век руските олигарси бяха галеници на съдбата. С разпадането на СССР и навлизането на пазарната икономика в Русия, руски бизнесмени натрупаха огромно богатство в областта на природните ресурси и суровините. Някои от тях дори се озоваха начело на стратегически компании.

Но от началото на руската инвазия в Украйна, златната епоха на руските олигарси сякаш е на път да приключи и върху тях се изля дъжд от икономически санкции, въведени от ЕС, САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и други страни.  Блокирани авоари, яхти, достъп до луксозни вили и хижи в Европа... Към този порой от наказателни мерки сега се добавя и мистериозна серия от самоубийства на олигарси, отбелязват западни медии. Френската телевизия Бе Еф Ем припомня, че от 28 февруари насам най-малко четирима олигарси са били намерени мъртви. Всичко говори, че става дума за самоубийства. Но най-смущаващото е, че трима от олигарсите са убили и съпругите си и децата си, преди да посегнат на живота си.

Първи в този зловещ списък бе Михаил Уотфорд. Роден преди 66 години в бившата съветска социалистическа република Украйна, той натрупа състояние в петрола и природния газ. На 28 февруари той бе намерен мъртъв в резиденцията си в Съри в Обединеното кралство. Негов градинар го открил обесен в гаража му. Според полицейски източник няма подозрителни обстоятелства около смъртта му, припомня Би Би Си.

На 24 март Василий Мелников бе открит мъртъв заедно със съпругата си Галина и двете им деца в апартамента им в Нижни Новгород в Русия. Според полицейски източници, цитирани от "Комерсант", Мелников е намушкал с нож съпругата си и децата си, преди да се самоубие.

На 18 април Владислав Аваев, бивш висш кадър на "Газпромбанк", банковия филиал на руския газов гигант "Газпром", бе намерен мъртъв заедно със съпругата  и дъщеря си. Телата им бяха открити в луксозен московски апартамент. В ръцете на олигарха имало пистолет. Смята се, че той  е убил съпругата и детето си, преди да се самоубие. Преди "Газпромбак" Аваев е работил за офиса на президента на Русия, както и за Държавната дума.

На следващия ден, 19 април, Сергей Протосеня, ръководител в руския енергиен гигант "Новатек", беше намерен мъртъв заедно с телата на съпругата и дъщеря си във вила под наем в Льорет дел Мар в Испания. Олигархът бе открит обесен в градината на вилата си, а съпругата му и дъщеря му бяха намерени убити с огнестрелно оръжие. Според местната медия "Телесинко" полицията работи по две версии - убийство и самоубийство или тройно убийство, прикрито като битова трагедия.

Дали тези смъртни случаи са свързани помежду си и дали в тях има намеса на Кремъл? Засега нищо не говори, че това е така. Още повече, че нито един от тези олигарси не се е обявявал открито срещу руската инвазия в Украйна. Но тази серия от самоубийства сред руските олигарси може би говори за нещо - а именно, че може би настъпва краят на една срамна система, критикувана особено много от опозиционера Алексей Навални, казва пред Бе Еф Ем бившият руски дипломат Владимир Федеровски.

https://www.bta.bg/bg/BTA-plus/257304-seriya-ot-misteriozni-smartni-sluchai-sred-ruski-oligarsi-porazhda-vaprosi

Hatshepsut

Изборите пред Русия са като пред болшевиките в началото на ХХ век


Саморазрушаването на системата

За голямо разочарование на Владимир Владимирович (Путин бел. ред.) се оказва, че него са го лъгали всички в онзи момент, когато са му поднасяли информация за условията за нахлуване в Украйна. Когато са му разказвали, че украинското общество ще го посрещне с хляб и сол, с песни и танци; че вложените скришно десетки милиони долари за подкупване на украинския истаблишмент и за създаването на структури за поддръжка на Русия са дали впечатляващи резултати. Всичко това се оказва лъжа. Не по-малка лъжа за Путин се оказват и резултатите от вложените във въоръжените сили колосални средства.

Спекулациите по повод здравословното състояние на Сергей Шойгу имат единствената цел да отложат тежкия и драматичен разговор с Путин. Слуховете за арести на генерали, ,,генщабисти" не са верни. Има задържани офицери от Главното управление на ГЩ (разузнавателното - бел. пр). Това обаче е само началото. По указания лично на Путин всичко е отложено за ,,след завършването на специалната операция". Проблемът е, че никой не знае кога ще завърши тя. Във ,,вялотекущ" режим, докато стигнем до ръзвръзката, може да отнеме доста време. Всъщност ,,вялотекущата" фаза може да се окаже достатъчно време за разбор и за изясяване на ,,заслугите" на всеки. За ,,разкриване и наказване на невиновните и за награждаване на непричастните", както става обикновено.

Всичко това поражда много сериозно напрежение в силовите структури. Никой точно не знае чии глави ще литнат, по какви критерии ще летят, но най-страшното е, че тези генерали и офицери виждат как този път, в Украйна, късметът е напуснал Путин. А досега дяволски му вървеше. И сред обкръжението му към него лично имаше ,,полурелигиозно" или ,,напълно религиозно" отношение.

Затова се усилват търсенията на други стратегии, не свързани с Путин. Тези стратегии не са много. Що се отнася до деловата бизнес част на обкръжението на Путин, не на силовото обкръжение, по отношение на идеите ,,да се евакуираме" на Запад се оказва, че Западът повече не е майка, а мащеха. И след заявлението на Джак Съливан (съветник по националната сигурност на президента на САЩ – бел. пр.), че активите на руските олигарси ще бъдат конфискувани, именно това е формулировката - конфискувани, внезапно възниква пълна пустота и хаос в главите на олигарсите.

Избор като пред болшевиките в началото на ХХ век

Черешката на тортата е динамичното обсъждане на възможното развитие оттук напред. Доминират най-общо две концепции за бъдещата икономическа политика. И както е типично за критични моменти, тези концепции са пределно прости и напомнят избора, пред който се оказаха болшевиките в началото на ХХ век.

Има привърженици на т.нар. мобилизационна икономика и те твърдо настояват за национализация на всички крупни корпорации. И има привърженици на идеята, която условно може да бъде наречена ,,Нова икономическа политика" по примера на обявената от Ленин през 1923 г., но грубо отменена от Сталин през 1927-29 г. стратегия за преодоляване на разрухата в СССР след гражданската война.

Засега Путин клони към втората концепция. Проблемът е че привържениците на първата са преди всичко сред силовите структури: ,,Защо трябва да мислим за ,,тази плесен" – олигарсите, да се вълнуваме за техните доходи? Те мислеха ли досега за Родината? Какво изобщо дадоха те на Родината?".

На въпроса към привръжениците на национализацията: ,,А вие ще можете ли да управлявате икономиката поне както болшевиките? Болшевиките управляваха мизерно, но поне изградиха някаква система с огън и кръв", унилият отговор е: "Не, няма да можем". Тоест нещата вероятно ще се ограничат в ,,отрязване" на по-лакомите късове от икономиката в полза на Родината.

Като цяло, обстановката е много обезпокоителна. Острото чувство на тревожност преобладава сред истаблишмента. Той осъзнава, че нещата вървят ,,на кестерме", че развръзката е неизбежна. Те не знаят каква ще бъде развръзката. Но за тях лично най-вероятно ще бъде печална.

Това засега не води до изкристализирането на някакви фракции сред елита. Има настроения, проявява се откъслечна полемика на отделни фактори. Но липсват обединяващи личности и стратегии. Още повече, че елитът се държи опортюнистически. Това е класическата руска позиция: може би всичко ще се разреши по някакъв начин от само себе си.

Сегашната обстановка е такава, че този път няма да имат възможност да изплуват, както в много други подобни случаи в миналото. И това е защото след като руските войски се оттеглиха от Киевска област, се разкриха някои неща, които повече не позволяват кълбото да се намотае обратно.

Ожесточението в бойните действия ще нараства, ще нараства и ескалацията, в това число и заплахата от използване на оръжие за масово поразяване. И то не само на ядрено. От страна на руското командване и от страна на самопровъзгласилите се в Украйна републики постоянно се говори за възможни провокации от страна на украинските въоръжени сили с използването на химически бойни отровни вещества.

Вероятността от вътрешна завера в ,,бункера или около него"

Напълно логичен въпрос: Може ли всичко да се реши с чужди ръце и без наше участие?

Никаква заплаха от заговор в момента не съществува, но тя може да стане ,,не нулева" в момента, когато започне радикалната чистка на силовите структури. И то не просто чистка, а чистка с неизбежната дилема: ,,Къде да се подслоним и кого да подкрепим - "Дзержински" (евфемизъм за Федералната служба за безопасност – бел.пр.) или ,,Жуков" (Главното управление на ГЩ, то и разузнавателно – бел. пр.)?", когато стане ясно, че залогът не е просто да те лишат от звание или длъжност, не дори да те изолират под домашен арест, а от него зависи и физическото оцеляване.

Това няма да възникне непосредствено сега. И не може да се прогнозира в каква точно форма ще се изрази този неизбежен процес. Още повече личностите, които ще бъдат засегнати от събитията, категорично си нямат доверие един на друг. Ако трима се съберат в момента, може да бъдем сигурни, че и тримата ще напишат доноси срещу останалите двама. Но когато балансът между рисковете и съзнанието, че повече няма какво да се губи, се промени, ще се създаде почва за доверие и възможно единодействие.

Преход от ,,Путин и путинизма към нещо друго"

С висока доза увереност може да предположим, че първоначално ще бъде установен модел на ,,колективна" форма на управление – Държавен съвет, който ще дойде като смяна на Путин. При формално жив Путин. Жив, но не в състояние да изпълнява своите конституционни задължения като президент.

Има достатъчно големи шансове формирането на Държавния съвет да бъде факт най-късно през есента. Държавният съвет ще представлява съчетание на представители на силовите служби, те по разбираеми причини ще свирят първа цигулка, плюс прагматици от сегашното правителство. Прагматици-технократи, които, разбира се, не са никакви либерали или, опази Боже, демократи. Но без тях е невъзможно да бъде управлявана икономиката.

При цялата досегашна критика към провежданата в момента икономическа политика, трябва откровено да се признае, че министърът на финансите Силуанов, че гуверньорът на Националната банка Набиулина и ред други актуални министри, действат достатъчно ефективно. Като спасяват остатъците от руската икономика.

А след това ще започне достатъчно интересен процес. Путин е този гръбнак, около който е изградена цялата сегашна система. Персоналният путинистки режим. Ако Путин започне да губи сили, ако в един момент се окаже, че изчезва, режимът ще започва да се разпада. И никакво колективно ръководство не може да го съхрани. Още повече, че в колективното ръководство ще се проявят много силни конфликти.

В един момент конфликтите ще докажат необходимостта да се премине от ,,путинизъм", не към ,,путинизъм без Путин", а от ,,путинизъм към нещо ново". И ще се наложи да се връщаме, ако трябва и с пълзене, в това число и на колене, в този свят, от който, докато трае войната нас ни изхвърлиха. Тогава ще се появи необходимостта да се мобилизира общественото мнение.

Общественото мнение винаги се мобилизира чрез публичните интелектуалци. Това могат да бъдат личности от най-различен характер. И такива, които в момента се намират извън пределите на Русия. И такива, които остават тук и са способни да преживеят. А тук ще бъде много трудно. Най-трудното е все още пред нас. За тези които заемат проактивна позиция. Но именно заради това ще бъдат положени усилия такива личности да бъдат включени в процеса.

Във всички случаи трансформацията ще започне не като транформация в демократично направление. Тя може да приеме подобна насоченост ако в делото се включат публични интелектуалци. Представители на онази част на обществото, което се бори да не се повторят грешктите от началото на 90-ти години на миналия век.

Множество шокиращи разкрития

Без някои радикални институционални промени, ние сме обречени да повторим това, което преживяваме в момента. Такива промени са не само залог за демокрацията, а по-скоро залог за здравото и прагматично развитие на Русия.
Като имаме предвид процесите по демаскирането на ЩАЗИ, нас ни очакват множество шокиращи разкрития. Свързани с ролята и на някои обществени лидери на днешна Русия. Но ако не постигнем и отстоим пълна обществена гласност по тези въпроси, отново ще формираме вътрешни рискове за нашето развитие.

Новото правителство, независимо как ще се налича, ще бъде заето на първо място с възстановяването на икономиката. Сили за имперски амбиции, за водене на хибридни войни, за различни попълзновения спрямо съседите, просто няма да му останат.

Западът затова въвежда такива твърди и всеобхватни санкции, които още предстои да ожесточава. За да подкопава руската икономика. Така, че за което и да било правителство, единствената алтернатива да бъде строго и само възстановяването на икономиката. И върху което възстановяване изцяло да се фокусира. За формирането и за следването на траектория на дългосрочно устойчиво развитие.

Тази задача е напълно решима. И то по-бързо, отколкото изглежда. Следователно, такива цели като строителството на демокрация в Русия, изглеждат на този фон като изтеглени в един по-далечен хоризонт.

Вярата в демокрацията остава и ще има условия за борба бъдещата Русия да бъде свободна. По-важно преминаването от диктатурата към някакъв колективен орган с ясни правила в играта. За да няма повече ,,беспредел" (беззаконие). Преход, но с контролиране на процеса. И главното – за да няма повече война.

Визиите за бъдещето на Русия са базирани на интервюто на Валерий Соловей с Аркадий Янковский:


Кухня оппозиции #32. Блиц с Валерием Соловьем и @Аркадий Янковский

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/izborite-pred-rusia-sa-kato-pred-bolshevikite-v-nachaloto-na-hh-vek-775537.html

Hatshepsut

100 години диктатури в Русия – безсмислени и безмилостни


Юрий Пивоваров, Ехото на Москва

,,Научната концепция за диктатура не означава нищо друго освен власт, която е неограничена, без никакви закони и абсолютно никакви правила, неограничена, основана на пряко насилие"
V.I. Ленин

Както преди сто години, Русия и днес е диктатура.

Описанието на диктатурата, което е дадено по време на XI конгрес на РКП (б) (1922 г.) от Григорий Зиновиев, напълно отговаря на сегашната ситуация: ,,... Ние имаме монопол на законността, отказахме политическата свобода на нашите опоненти. Не позволяваме да съществуват легално тези, които твърдят, че се конкурират с нас... Диктатурата... е много жестоко нещо. Затова, не може да има победата над диктатурата..., без да се пречупи гръбнака на всички противници на тази диктатура."

Адекватно описание на същността на (болшевишката) диктатура може да се намери и в писанията на Роза Люксембург. Това описание е актуално и днес: ,,С потъпкването на свободния политически живот в цялата страна... животът... неизбежно застива все повече и повече. Без свободни избори, без неограничена свобода на печата и събранията, без да има свободен сблъсък на мненията животът замира във всички обществени институции, става само подобие на живот, в който само бюрокрацията остава активен елемент... И така, това е диктатурата на кликата,  безусловната диктатура ... на шепа политици."

Удивително точно, открито и цинично обяснява параметрите на диктатурата (болшевишката) един от нейните активни строители (Зиновиев). Един радикален чуждестранен марксист (Люксембург) говори не по-малко точно за диктатурата.

Но всичко това може да е нещо, свързано с  отминали времена. А ето, че днес то се чете като свеж политически анализ на настоящата руска  действителност.

***

Някога, на IV конгрес на народните депутати на СССР (декември 1990 г.), външният министър Едуард Шеварднадзе предупреждава в своето зрелищно писмо за оставка:

,,Идва диктатура"

Тогава, за щастие, това беше предотвратено. Предупреждението на политика обаче се сбъдна. Приблизително, може би, 15 години по-късно, имаше очевидни признаци за установяване на диктатура. Днес (изминаха още около петнадесет години) тя е в разцвета си и ,,пречупи гръбнака" както на вътрешните, така и на външните опоненти. И отново резултатът от тази кипяща дейност е ,,замирането на живота". ,,Не позволяваме на тези, които твърдят, че се конкурират с нас, да съществуват законно" (Зиновиев). И няма ,,свободни избори,... свобода на печата и събранията..., свободен сблъсък на  мненията" (Люксембург).

Две седмици след като болшевиките завзеха властта в Петроград, Максим Горки пише: ,,Ленин, Троцки и клакьорите вече са поразени от смъртоносната отрова на властта, свидетелство за което е позорното им отношение към свободата на словото, личността и всички онези права, за чието тържество се бори демокрацията".  Заменете "Ленин, Троцки" с имената на лидерите на сегашната диктатура и отново ще прочетете свеж и адекватен политологичен анализ.

***

Между другото - къде и кои са лидерите на съвременната руска демокрация?  Кой е убит (Немцов), кой е в затвора (Навални), кой е в изгнание (Ходорковски, който вече изтегли ,,десятката") ...

Демократическото поле е изчистено. Диктатурата, установената "напълно и за постоянно: дълго време" зорко следи всички възможни противници и бързо, по предварителен ред им откъсва главите.

В същото време не може да не се отбележи известна мекота в тази диктатура. Тя сервилно допуска хора, които всяват раздор, (предимно ,,чуждестранни агенти") във външния свят на страната. Портата все още не е напълно затворена. Понякога диктатурата си позволява да изглежда хуманна.

Това качество на диктатурата се подценява от нейните противници. Те не осъзнават, че все още живеят в така да се каже веганско време. Лозунгът и лайтмотивът в дейността на диктатурата е фразата от творбата ,,Кръгът на първия" (Солженицин), която произнася Сталин, затова ще я цитирам с грузински акцент: ,,Ще отидем по-далеч, ще засадим още повече". Не се съмнявам, че ще го направят.

И това не е поредното нарушение на постсоциалистическата законност, а органично условие за съществуването на диктатура. За да живее и просперира, тя

има нужда от все повече жертви

И кръгът им трябва непрекъснато да се разширява.

***

Сто години! След толкова много жертви, толкова много усилия, след самоосвобождение в края на 20 век, да се върнем отново в тоталитарната клетка! Е, оказва се, че Александър Солженицин е прав: ,,Може би, ако Русия беше живяла в тоталитарни системи, а в демократичните 8 месеца през 1917 г. претърпя огромен срив, тогава – аз не казвам, просто питам: може би трябва да се признае, че еволюционното развитие на страната ни от една авторитарна форма към друга ще бъде за нея по-естествено, по-плавно и безболезнено за нея" (написано през 1968 г.)?

И половин век по-късно един от настоящите мислители, един от най-проницателните политолози ще напише: ,,Русия след Путин, с голяма вероятност, след като е преживяла по-малък или по-голям смут и сътресение, или ще се разпадне, или ще се върне към предишния си автократичен коловоз, закрепен с желязната ръка на нов водач, превърнал се от революционния Павел в реакционния Савл" (Владимир Пастухов).

Отново звучи маршът на погребаната руска свобода: Няма измъкване от ,,автократичния коловоз". И това чуваме от най-достойните и най-умните хора. От онези, чиито експертни познания са неоспорими.

***

Да, някак си всичко е безнадеждно: както сегашната история (от диктатура към диктатура), така и вярванията на нашите най-мъдри хора (Русия винаги се връща към автократичния си коловоз). Не съм го измислил, някой друг остроумно нарече съвременния руски режим арестократия. Поредната историческа нощ се спусна над страната. Този мрак е идеален за правене на собствен бизнес - от безконтролното ограбване на националното богатство до задушаването на свободата на мисълта, на личната инициатива и независимото действие.

***

Тук може да избухне война. И тогава няма да е необходимо да се обиждате от опонентите, да се сърдите на противниците.

Пуснахме войната в нашата къща

Ние вяло се противопоставяхме на агресивната реторика и агресивните действия на руските власти. В предвоенни и военни условия тази власт (диктатура) ще получи допълнителни възможности за вътрешна самореализация - засилване на терора, вече в "масови" (по думите на Ленин) мащаби.

И отново Александър Галич апелира към нашата съвест, събужда у нас срама: ,,Граждани, Отечеството е в опасност! Нашите танкове са в чужда земя...". Ще чуят ли сънародниците тези проницателни думи? Или в ,,копнежа за самоубийство" ще одобрят послушно това, което се случва" (Анна Ахматова)?

***

Невъзможно е да се съгласим, че страната ни е обречена на диктатури (а това е неизмеримо по-жестоко от всякакво ,,самодържество"). Много е трудно, разбира се, рационално да се обоснове тяхната преходност. Но любовта и уважението към родината не ни позволяват да се съгласим с императива на безнадеждността.

Този идеалистичен мироглед е ,,стълбът и опората" на нашата надежда.

Днес не виждам основания за ,,обективен" оптимизъм. Твърденията, че в някое далечно бъдеще всичко ще се нареди, смятам за безотговорни.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-100-godini-diktaturi-v-rusiya-bezsmisleni-i-bezmilostni

Hatshepsut

Путин май вече си избра наследник: Кой е Николай Патрушев


Николай Патрушев

Напоследък в медиите се появиха слухове за влошеното здравословно състояние на руския президент Путин. Това естествено повдига въпроса за неговия наследник. За временен заместник на кървавия диктатор се спряга секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев.


Кой е Николай Патрушев и защо лично Путин ,,подготвя" мястото си за него?

Вчера Daily Mail публикува статия за здравословното състояние на Путин. Твърди се, че диктаторът има болест на Паркинсон и шизоафективно разстройство. Според изданието, в случай на дългосрочно възстановяване, властта за известно време ще премине към Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация.

Според Телеграм каналът Generall SVR днес Патрушев има най-голямо влияние върху Путин.

До медиите достигна информациия, че Патрушев е провел двучасов разговор с Путин вчера, по време на който президентът на Руската федерация е дал да се разбере, че смята секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация за почти единствения истински довереник и приятел.

Освен това президентът на Руската федерация обещал, че в случай на рязко влошаване на здравето му действителният контрол над страната временно да премине към Патрушев, твърдят журналисти.

Интересно е, че според Конституцията на Руската федерация правата и задълженията на президента на Русия, ако е невъзможно да изпълни задълженията, се прехвърлят на ръководителя на Държавната дума. В случая по ,,някаква причина" всичко е решено по малко по-различен начин.


Кариера и скандали около евентуалния наследник на Путин

Николай Патрушев е на 70 години. Той беше директор на ФСБ на Руската федерация през 1999-2008 г., секретар е на Съвета за сигурност на Руската федерация от май 2008 г. Той е и бивш президент на Всеруската волейболна федерация.

След като завършва корабостроителния институт, Патрушев постъпва във висшите курсове на КГБ в Минск. Това поставя началото на кариерата му. След това работи в КГБ в Ленинград, в Карелия, във ФСБ на Руската федерация в Москва. Бил е дори шеф на ФСБ на Русия.

Още през 2006 г. той беше посочен от политическите анализатори като един от възможните наследници на Путин на президентския пост.

В хода на продължително съдебно разследване на убийството на бившия офицер от ФСБ Александър Литвиненко през 2006 г., през януари 2016 г. най-висшият съд в Лондон издаде заключение за участието на руския президент Владимир Путин и секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация, тогава шефът на ФСБ Николай Патрушев.

В началото на 2018 г. той се появи в медиите като замесен в контрабанда на кокаин от руското посолство в Аржентина.

Мнозина политолози смятат, че ако Патрушев смени Путин, не си струва украинците да очакват положителни прогнози за отношенията по оста Киев-Москва. В крайна сметка той подкрепя агресивната имперска политика на Руската федерация и ще продължи традициите на Владимир Путин.


Санкции срещу Патрушев

От 24 февруари 2022 г., поради пълномащабната инвазия на Руската федерация в Украйна, Патрушев попада в списъка със санкционирани лица на САЩ.


Семейство Патрушеви

Съпругата му Елена Николаевна Патрушева (родена 1955 г.) работи като лекар, ултразвуков специалист. Била е служител на Внешикономбанк.

Имат двама сина. По-големият – Дмитрий е министър на земеделието на Руската федерация. По-малкият –

Андрей завършва Академията на ФСБ на Руската федерация през юли 2003 г., работи във ФСБ на Русия в така наречения ,,индустриален" отдел, а през септември 2006 г. е назначен за съветник на директора на Роснефт.

https://frognews.bg/novini/putin-mai-veche-izbra-naslednik-koi-nikolai-patrushev-zashto-ukraintsite-biva-radvat.html

Hatshepsut

Русия с носталгия по СССР - възражда пионерската организация


Русия създава ново детско движение по примера на съветската пионерска организация. Основната цел на движението е работа по патриотичното възпитание.

По информация на "Московски комсомолец", стартът на организацията ще бъде обявен на 19 май по време на "Големия ученически пикник" в Русия, пише "Сега". На този ден Русия отбелязва 100 годишнината от пионерското движение. Според МК, идеята за възраждане на движението е одобрена от Владимир Путин.

Беларус също ще отбележи тържествено 100 годишнината на съветската пионерска организация. Беларус, който запази пионерското движение, ще определи на 19 май в Минск най-добрият пионер. Очаква се на фестивала "Територия на детството" да се съберат 2000 пионери и комсомолци.

В момента пионерски организации съществуват в Беларус, Венецуела, Лаос, Виетнам, КНДР, Китай и Куба.

https://faktor.bg/bg/articles/rusiya-s-nostalgiya-po-sssr-vazrazhda-pionerskata-organizatsiya

Hatshepsut

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"


Над КГБ няма никой, освен Путин, който сам е КГБ. На власт е репресията в най-чист вид. Властта на тайните служби е програмирана да плаши, наказва и унищожава. Руските проксита вече минаха в настъпление и в България.

След като Владимир Путин нападна Украйна,вече няма нужда да се чака историята да си каже думата, отсега е ясно каква оценка ще му даде и в каква компания от себеподобни ще го постави. Но още преди войната журналистката от ,,Файненшъл Таймс" Катрин Белтън направи безмилостна дисекция ,,на живо" на Путиновия режим и то със съдействието на собствените му представители.

В книгата си ,,Хората на Путин" тя се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си. И Белтън ги търси, именно когато отхвърлени, преследвани или уплашени за живота си са готови за отмъщение или в самозащита да кажат истината за диктатора от Кремъл. Подредени едно до друго свидетелствата им изграждат като пъзел образа на Путин и по-важното – разкриват генеалогията и методите на едноличната му власт. Впрочем, тя едновременно е еднолична и споделена, защото чрез Путин, всъщност, КГБ управлява Русия. И съответно Путин я управлява чрез КГБ. И това не е плод на умозрително заключение, а на конкретни свидетелства с имена, дати и факти, които изпълват книгата на Белтън.

КГБ не остана в миналото

Съветските тайни служби след първоначалното си стъписване от разпадането на Съветския съюз виждат шанс да си върнат властта като я поверят в ръцете на своя възпитаник. Развенчан е митът за ,,бившата" КГБ – Съветският съюз е останал в миналото, но не и КГБ, мрежите му за влияние в политиката, икономката, армията, медиите и прочие са се оказали по-силни и от преди.

Получила се е следната инверсия без аналог: репресивният апарат на една тоталитарна държава след историческия ѝ край се е запазил и е станал самата държава. Все едно на гущера, вместо да му порасне опашка, ако му я откъснеш, на опашката да ѝ порасне гущер. И този режим е по-опасен и от комунистическия, защото тогава над КГБ все пак е имало публични структури, на чийто връх е било възможно да се появи човек като Горбачов. Докато сега над КГБ няма никой, освен Путин, който сам е КГБ. На власт е дошла репресията в чистия си вид.

Тайните служби, подобно на войната, легитимират и в мирно време отнемането на човешки живот без съд и присъда (да не говорим за останалите човешки права). А щом това е позволено на агентите им, значи всичко им е позволено, което отключва в тях нагон към агресия и разрушение, поставя ги извън реда на нормалните човешки отношения и е в състояние да им създаде налудно самочувствие на ,,ръка на съдбата". Те и престъпниците от юридическа гледна точка могат да изглеждат от двете страни на закона, но от антропологична гледна точка са от една и съща страна – тази на жестокостта и безчовечността. Книгата на Белтън оставя подозрението, че Путин, още като служител на КГБ в Дрезден, по собствена воля се намесва в терористичен акт в Западна Германия, а по-късно и в Русия, предизвикали множество невинни жертви. Както и че не спира да поръчва посегателствата над политици, журналисти, бизнесмени...

Защо Русия не стана "втора Америка"

Такава власт, която произтича от тайните служби, е програмирана да плаши, наказва и унищожава, а не да гради. И това ясно личи по разликата между благосъстоянието и гражданските свободи на руския народ и народите от западните държави, които са го изпреварили с десетилетия в цивилизационното си развитие. Вярно е, че в началото намерението на Путин сякаш е да въведе стандартите на западния начин на живот в Русия и да я превърне във ,,втора Америка", което предразполага западните политици и те го кредитират с доверие чак до инвазията му в Украйна. А някои даже и досега. А и вероятно им е трудно да си дадат сметка какво значи срещу теб в ролята на държавен глава да стои главата на репресивен апарат, който гледа къде да те удари.

В книгата си Белтън обяснява защо Путинова Русия няма как дори малко да се приближи към стандартите на западния начин на живот: просто големият дял от ресурсите ѝ не стига до обикновените хора, а отива за хората на Путин. Така КГБ ги държи в подчинение и ги прави част от себе си, дори формално да не ѝ принадлежат. Но пък именно те живеят според най-високите западни стандарти и то главно на Запад, като предпочитат Лондон, който наричат Лондонград. Става дума за кражба в невиждани другаде размери, която никоя икономика не може да понесе.

Народът от своя страна трябва да бъде баламосван с някакви мистични руски ценности, предвидливо изключили двете основни за християнството: не кради и не убивай. Но трябва да се намери и виновник защо Русия е зле, а Западът добре, в какъвто, естествено, отново е превърнат самият Запад. Тренираната в нанасяне на удари зад граница власт на КГБ, без да жали средства, най-напред решава да го превзема отвътре, разчитайки на доверчивостта на едни, алчността на други и наивната убеденост и на едните, и на другите, че времето на Втората световна война не може да се повтори.


Катрин Белтън

Книгата на Белтън в поредица от показателни епизоди разказва как режимът на Путин изнася в Европа и САЩ корупция, авоари, газ и пропаганда, за да направи, доколкото и където е възможно, елитите им зависими. С влизането в Белия дом на Доналд Тръмп тази необявена война, чиято цел е инсталирането на Запад на ,,приятелски" към Русия правителства, започва да изглежда спечелена. И съответно с падането на Тръмп става ясно, че войната ще трябва да се обяви. Първият ѝ горещ фронт е Украйна, но няма съмнение, че тя е със Запада като цяло – малко вероятно е някой в Кремъл да си е правил илюзии, че НАТО ще гледа безучастно как Путин срива до основи една държава с евроатлантическа ориентация.

Руските проксита в България

Войната в Украйна отваря и тихи фронтове, защото е сигнал към създадените в Европа руски проксита да минат в настъпление. Ние първи чухме сигнала и се задейства план за смяната на правителството на Кирил Петков, подкрепящо Украйна, с ново, подкрепящо Русия. И тази добра акустика на Кремъл у нас едва ли се дължи толкова на красивите ни чувства към Дядо Иван, пресъздадени в читанките, колкото на дългогодишната работа на ДС в координация с КГБ. Ако Катрин Белтън реши да напише книга за българския преход, бързо ще установи, че и ДС като КГБ не е бивша, а това е слух, пуснат за прикритие от самите тайни служби.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Руската империя е тумор върху тялото на света – изрежете го!


Александър Хоц*

Във времето на "зрелия путинизъм" Русия все повече напомня на новообразуван злокачествен тумор, който превзема и поразява здравите тъкани около себе си.
Съдбата на такъв тумор  (без терапия или хирургическо отстраняване) се свежда до това, че като поразява организма и го убива, рано или късно самият той загива заедно с него. "Победата" на тумора над организма е

форма на самоубийство

Разраствайки се териториално, туморът приближава собствения си край. Е, вярно е, че преди смъртта си успява да удовлетвори агресивните си амбиции.
Ако перифразираме Путин, може да изведем формулата на това явление: "Аз, като глава новообразуванието, искам да попитам: защо ни е този организъм, ако в него няма да има тумор?"**
Туморът на руската империя не просто поглъща здравите "тъкани" наоколо, възпроизвеждайки контурите на покойния Съветски съюз, той има глобални задачи, които бяха огласени от външния министър Лавров: "Мисията на нашата специална военна операция е да сложи край на тенденцията на пълна доминация на САЩ и западните страни на международната арена".

Метастазите на путинизма

(връщането на култа към насилието от миналите векове) застрашават правовата цивилизация като цяло. Убивайки здравите тъкани на Запада (при евентуален ядрен конфликт)  режимът, разбира се, загива, но от гледна точка на болестта логиката е "защо ни е такъв организъм, ако в него няма да има тумор?".
Във философията това се нарича "воля за смърт". Самоубийственият сценарий се изразява в изтреблението на здравата част от населението (в милитаристичната месомелачка ), падането на раждаемостта и дегенерацията на нацията (при липсата на  мотивация да се раждат деца в условията на война и бедност) и във войната за територия, която неизбежно води до подкопаване на стабилността  и разпад на страната. Добре ще е да е само на Русия.
Всичко това заедно представлява "волята за смърт", форма на самоизтребление на  нежизнеспособните  организми.
Путинизмът е удивителен феномен на исторически лузър, престарял маниак, който в залеза на живота си изпитва не просто омраза към успешния и динамичен свят, но и има и средствата да "хлопне  вратата" преди да умре. ("Никой няма да те има.")
Достоевски има забавен персонаж: умираща от старост героиня, озлобена срещу света, се опитва да ухапе всеки, който се грижи за нея. Както се казва, открийте десетте разлики...

Путинизмът е антихуманизмът на нашето време

Не случайно е така враждебен към каквато и да  е проява на живота – от сексуалността и любовта (в нейното разнообразие) до интересите на отделния човек и опазването на живота като висша ценност. Презрението към човешкия живот също е проява на "волята за смърт".
Войната за територия в духа на миналите векове разбира се е агонията на системата, която не може да утвърди себе си по друг начин на картата на света. Освен голото насилие Русия няма други инструменти за влияние. Войната, разпалена от Путин е смъртна присъда за умиращата империя. Колкото и време да отнеме този процес, неговата природа няма да се  промени, това е формула за отиване на оня свят.
Но е важно заедно с умиращите тъкани на империята да не отиде в небитието целият световен организъм.    Единственият начин за спасение от заболяването е хирургична операция с химиотерапия. Колкото по-скоро имперският тумор бъде отстранен от световния организъм и бъде "изрязан" от историческия процес, толкова по-здрав ще е светът, способен на живот и развитие.


Днес Украйна е бариерата, отделяща живата тъкан от злокачествения тумор

Колкото по-скоро светът започне операция по отстраняване на ,,новообразуванието", толкова повече ще са шансовете за успешна ремисия.
Спорът за това дали путиновият режим е "фашистки" не е от принципно значение. По-важно е друго: той е несъвместим с историческото здраве и води война срещу световния организъм, чиито сили подкопава и от който е част.
Като една от "клетките" на тази поразена тъкан (в качеството си на гражданин на Руската федерация) аз предпочитам раковият ,,патриотизъм" да бъде  отстранен с операция. Моята родина – това е живият и здрав свят, а не тази смъртоносна болест, която може да го убие. Дори ако диагнозата се нарича "Руска империя".

*Александър Хоц е руски филолог, журналист, автор на стихове, застъпник на правозащитни каузи.

** Фразата, произнесена от Путин, която авторът перифразира, е: "Защо ни е свят, в който няма да има Русия?"

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-ruskata-imperiya-e-tumor-varhu-tyaloto-na-sveta-izrezhete-go

Similar topics (4)