Конфликтът между Русия и Украйна

[Hatshepsut]

Бунт на борда: 204 бойци от Донецката република отказват да се бият за Русия в Луганск

204 бойци от силите на т. нар. Донецка народна република обявиха бунт и отказаха да заминат и да се сражават срещу украинската армия на територията на друго непризнато териториално формирование - Луганската народна република.

Видеоклип с обръщение на разбунтувалите се военни до гражданите на ДНР беше публикувано в телеграм канала на Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна. Ето и част от изявлението на недоволните военни:

"Уважаеми съграждани на ДНР, ние, военнослужещите от 107 стрелкови полк, 4 батальон, трета, втора и четвърта рота, 204 души, отказваме да отиваме като пушечно месо в ЛНР, съвсем друга република. С нас бяха проведени маса незаконни действия, нас ни мобилизираха незаконно в нарушение на заповедта, не ни бяха проведени медицински изследвания по време на мобилизацията.

Нас неведнъж ни лъгаха и с лъжа се опитваха да ни закарат на територията на ЛНР, където по непотвърдени данни, ние вече сме част от някакво казачество, доброволно влязло в редиците на въоръжените сили на ЛНР и ще мрем там. А за да умреш там не трябва много време. В продължение на три месеца ние водихме борби за освобождението на Мариупол.

Мариупол е освободен, но ние пушечно месо не искаме да ставаме. За пореден път с лъжа се опитват да ни закарат от 21 шахта в гр. Ханджонково, където ни чакат представители на кабинета на Пушилин и, където са длъжни да изслушат всички наши законни искания, където сме длъжни дори да напишем до военната прокуратура обяснителни записки и отчети за незаконните действия и нарушенията на нашето командване."


Обръщение от името на 204 военнослужещи на 107 стрелкови полк

https://offnews.bg/sviat/bunt-na-borda-204-bojtci-ot-donetckata-republika-otkazvat-da-se-biat-777517.html

[Hatshepsut]

Украинската армия взриви руски склад със 180 войници на противника вътре

Украинската армия е успяла да взриви руски склад, в който са се намирали военнослужещи на врага, съобщи Оперативно-тактическа група ,,Изток" на Украинската армия. При атаката наведнъж са загинали 180 руски войници, които по това време са били в склада.

Според ежедневното комюнике на групата освен 180-те жертви, дадени от противника, руската армия е изгубила в зоната на действие на ОТК ,,Изток" 2 танка, 5 бойни машини на пехотата, 3 БТР-а, 3 артилерийски системи, 3 минохвъргачки и 3 безпилотни летателни апарата. Частите са отблъснали и три руски атаки по тяхното направление.

Генералният щаб на украинската армия съобщава още за 9 спрени атаки в района на Донецка и Луганска области. В това направление са унищожени 3 руски танка, 8 артилерийски системи и 18 БТР-а. ,,Силите на противовъздушната отбрана свалиха 6 безпилотни летателни апарата Орлан-10 и един разузнавателен безпилотен ZALA.

Генералният щаб на Украинските въоръжени сили съобщава, също така, за настъпление на противника на Изток. Руските сили са обстреляли с артилерия украински позиции в Циркун и са предприели разузнаване с бой в района на Пасик, където са претърпели загуби и са се оттеглили. Противникът е нанесъл въздушни удари по Краматорск, Лиман и Славянск, като при подкрепата на артилерията руските части настъпват в направлението на Лиман. С най-голяма сила продължават боевете около Северодонецк, където силите на Руската федерация ще се опитат да осъществят пълно обкръжаване на града.

Според аналитици от Института за военни изследвания (ISW) руските сили са се отказали от усилията за постигане на едно по-голямо обкръжаване на украинските войски в Източна Украйна и вместо това се опитват да си осигурят по-малки области, което би им дало постепенно постигане на превъзходство.

https://offnews.bg/sviat/ukrainskata-armia-vzrivi-ruski-sklad-sas-180-vojnitci-na-protivnika-va-777496.html

[Hatshepsut]

Украйна показа изстрелването на американските дронове Switchblade 300, наричани камикадзе

Украински военни за първи път показаха автономно наземно изстрелване в бойни условия на доставените от САЩ блуждаещи боеприпаси – дроновете Switchblade 300, наричани камикадзе, съобщи Туитър каналът Ukraine Weapons Tracker, съобщава Offnews,bg. Switchblade 300 започват да бъдат прилагани широко по фронтовете на Изток и са идеални срещу небронирани цели и жива сила на пехотата, коментират авторите на публикацията в Туитър.

Първите доставки на Switchblade 300 и предназначените за еднократно използване при атаки и на бронирани цели Switchblade 600 бяха направени в края на март и началото на април, а обучението на украинските оператори е осъществено в Съединените щати. За първи път останки от използван вече боеприпас бяха показани от руснаците в края на март. Тогава незапознати с действието му руски войници писаха, че са свалили дрон.

Плюсът е, че един дрон-камикадзе струва ок. 6000 щатски долара, в сравнение, например с близо 80 хиляди, каквато е цената на един Javelin. Освен това изстрелването на Javelin изисква по-близко разстояние до противника, което излага въоръжените с него на опасност от контраатака.

Switchblade 300 е практически труден за откриване и е проектиран за еднократна употреба. Дължината му е 610 милиметра и тежи заедно с установката за изстрелване и калъфа 2.7 килограма, което позволява да бъде носен нормално от един войник. Достига скорост от 157 километра в час. Сгънат е в цилиндрична форма, а крилете му се разгъват след изстрелването. След изстрелването му операторът има 10 километра или 10 минути за поразяване на цел. Този дрон-камикадзе е с електрически двигател, поради което е много тих и врагът го забелязва, когато вече е късно.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-ukrayna-pokaza-izstrelvaneto-na-amerikanskite-dronove-switchblade-300-narichani-kamikadze

[Hatshepsut]

Украйна ликвидира командир на окупационния чеченски полк ,,Кадиров"

На територията на Украйна по време на войната е убит капитанът от чеченската полиция Асвад Идрисов, командир на втора рота от специалния полк, кръстен на името на покойния чеченския лидер Ахмат Кадиров, съобщи сайтът "Кавказ.Реалии" с позоваване на Управлението за стратегически комуникации на армията на Украйна.

По данни на телеграм канала ВЧК-ОГПУ любимецът на Рамзан Кадиров е бил ликвидиран на 20 май. Твърди се, че с него са загинали командирът на полка Гапур Дакалов, а също така и заместник-командирът на 4-ти взвод от спецполка на Рамзан Кадиров ст. сержант Али Бетишев. Руската страна не е потвърдила до момента загубите

,,Асвад Идрисов е пропуснал занятията по топография в руския университет на спецназа в Гудермес и затова вече по правилния начин се е върнал у дома." – коментираха на страничката си във фейсбук администраторите от Управлението за стратегически комуникации.

Официално Чечения е признала само за 9 жертви във войната в Украйна до момента. Първо беше съобщено за смъртта на чеченските бойци Абдулбек Тарамов и Тимирлан Исаев. На 7 април информационната агенция "Чечня днес" публикува статия за връчването на наградите на роднините на още седем жертви: старши лейтенант Рахим Каимов, сержант Шахруди Автаев, ефрейтор Беслан Баталов, ефрейтор Нурди Висирханов, редник Асланбек Дудаев, редник Хезир Чупалаев и старши сержант на полицията Адам Болчиханов. Данните за загубите, с които разполага "Кавказ.Реалии", са доста по-високи – смята се, че в Украйна са загинали ок. 60 местни жители на Чечения.

Според източника на "Кавказ.Реалии", до 60 местни жители на Чечения са били убити във войната в Украйна , в момента тази цифра може да е по-висока, докато военното разузнаване на Украйна съобщава за 100 убити бойци на Кадиров.

https://offnews.bg/sviat/ukrajna-likvidira-komandir-na-okupatcionnia-chechenski-polk-kadirov-777574.html



Ликвидирован командир Асвад Идрисов - любимчик Кадырова

[Hatshepsut]

Руски бойни машини не успяха да прекосят река, украинците си ги взеха

Украинските власти съобщиха, че техни войници "са отмъкнали" като трофей руска военна техника, която не успяла да преодолее река Северски Донец.

В интернет пространството се появи клип, който показва загубата на руската армия от украинците в района на реката, след като водите ѝ се оказват непреодолими за руските превозни средства.

Накрая клипът завършва с това как украинските войници отмъкват военните машини, белязани със символа "Z", които са изоставени от руснаците, но не са унищожени.

Местни медии разясниха, че сред новите придобивки на украинската армия са две бойни машини БМП-1 на пехотата и танк Т-72.

Руската армия вече изгуби около дузина свои военни превозни средства в Северски Донец в опит да прекоси реката, която се намира в близост до градчето Белогоровка в Източна Украйна, отбелязва Нюзуийк.



War In Ukraine: Ukrainians Drive Away 'Trophy' Tanks After Rout At River

https://novini.bg/sviat/rusia/720420

[Hatshepsut]

Времето вече работи против руснаците: Свършва им техниката, нямат съвременни ракети

След няколко седмици ,,мащабно настъпление в Донбас" руската армия не съумя да постигне значителни успехи и успя да превзема само град Попасная в Луганска област, при това едва след като градът беше практически изцяло разрушен. Руските власти твърдят, че тяхната ,,специална операция" върви по план, но западните експерти смятат, че кампанията на Кремъл в Украйна може да завърши с поражение.
Директорът на полският аналитичен център Rochan Конрад Музика коментира, че руската армия губи в Донбас твърде много военнослужещи и техника, които и е все по-трудно да замества.
,,При сегашната ситуация Русия я чака или поражение или всеобща мобилизация. Не мисля, че има междинен вариант", смята Музика.
Преди 9 май някои експерти предполагаха, че Путин може да се възползва от Деня на победата, за да обяви война на Украйна и (или) да проведе всеобща мобилизация, която би позволила да привлече в армията значителни попълнения.
Но това така и не се случи, а руските власти, по данни на ВВС, са започнали да провеждат частична ,,скрита мобилизация", опитвайки се да призоват в армията резервисти.

В интервю за Ройтерс директорът на руските изследвания в института CNA в Арлингтън Майкъл Кофман оценява шансовете на Русия за превземе цялата територия на Донбас така:

"Аз имам много големи съмнения относно тази перспектива. Руските сили са отслабени, а техният морален дух в значителна степен е подкопан. Офицерите не горят от желание да продължават опитите за настъпление, а руското политическо ръководство като цяло, съдейки по всичко, не бърза, дори когато перспективата е тяхното стратегическо поражение", смята той.

Какво се случва на фронта

В  последния отчет на авторитетния американски Институт за изучаване на войната (ISW) се казва, че Русия се опитва да създаде видимост на военен успех за сметка на твърденията за пълното превземане на Мариупол (на фона на предаването в плен на последните защитници на  "Азовстал"), а също така да подготви настъпление срещу Северодонецк.
Оценявайки руското настъпление в Луганска област американски експерти пишат, че армията на Русия има намерение да вземе под контрол пътищата, водещи към Лисичанск и Бахмут, и постига само незначителни успехи.
Като се позовава на данни на украинския Генерален щаб, ISW пише, че руската армия се опитва да попълни подразделенията си и да натрупва резерви за по нататъшно настъпления срещу Славянск в Донецка област. По оценка на експертите от Института, на 17 май руските войски са направили няколко неуспешни опита да се придвижат към този град. При това са успели да постигнат само ограничен успех в района на Лиман.
Всичко това се случва на фона на контранастъплението на украинските въоръжени сили в Харковска област, където армията на Русия продължава да отстъпва към границата. По данни на ръководителя на харковската областна администрация Олег Синегубов, руснаците се опитват да се противопоставят на украинското контранастъпление по направлението на град Волчанск - важен транспортен възел, който се намира на около 90 километра от Харков.
При това, по данни на ISW, украинската армия продължава да държи под контрол възможните пътища за снабдяване на руската армия от Изюм към Волчанск. Според сведения на Пентагона, Русия, вероятно, продължава да удържа позиции в близост до Харков, в частност, някои населени пунктове по протежение на пътя към Белгород.
Експертите на ISW  прогнозират, че руските войски ще завършат отстъплението от Харков, но ще се опитат да удържат Волчанск, за да защитят линиите за снабдяване на своята военна групировка, действаща в Донбас.
,,Не е ясно дали ще успеят", пишат от ISW .
,,Руснаците продължават опитите да обкръжат Северодонецк и Лисичанск поне от юг, в опит да прекъснат последното шосе, съединяващо  Северодонецк-Лисичанск с останалата територия на Украйна, смятат в ISW.

Сражението ще бъде дълго и тежко

Според Музика, Русия е била принудена да пренасочи усилията си на изток, след като не е успяла да постигне успехи в първоначалното направление.
"Те не успяха да напреднат от Изюм, затова се насочиха към Северодонецк и Лиман, може би с цел да опитат да обкръжат украинските войски около тези градове. Дали ще се случи в действителност, това е съвършено друг въпрос", казва експертът.
Специалистите не смятат, че Украйна ще успее да повтори в Донбас своето относително бързо настъпление в Харковска област: край Луганск и Донецк руските войски са значително повече.
,,Сражението ще бъде тежко. И то ще бъде не само тежко, но и дълго. Руските войски не успяха да постигнат успех в настъпление, но в същото време те не бягат и не се предават веднага", прогнозира  Кофман.

Важна роля за възможните успехи на украинската армия може да изиграе тежкото въоръжение, което Украйна получава от западните си съюзници. В частност, в Киев с голямо нетърпение очакват далекобойната и високоточна артилерия, като американските гаубици M777.
"Украинците започват да надделяват над руснаците в далекобойната стрелба", смята Музика.
Според него, това означава, че те ще могат да действат без заплаха от контрабатарейния огън от руска страна.
"Руснаците все още имат общо артилерийско превъзходство от гледна точка на количеството, но не съм сигурен, че същото може да се каже за качеството. Това е артилерийска война", добавя експертът.

Стратегията на "корозията"

Авторитетният военен експерт, австралийският генерал в оставка Мик Райън в своя "Туитър" оценява принципите, по които действа украинската армия и, които, според него, позволяват успешно да отрази натиска на превъзхождащия я по численост противник.
Райън описва стратегията на Украйна като принципът на "корозията", или "разяждането", съгласно който Киев постоянно бие по най-слабото място на Москва и ефективно използва собствените си сили, за да забави врага.
По думите му, украинските войски са съсредоточили своите атаки върху най-слабите страни на всяка армия: комуникациите, логистиката, тила, пътищата за снабдяване, артилерията и командните пунктове.
,,По време на битката за Киев Украйна успя да спре Русия, доколкото проникна в тила и частично унищожи логистичната и подкрепа. Те съумяха да унищожат северния поход на Русия отвътре и я принудиха да напусне страната", смята Райън.
Подобна стратегия Киев приложи и по време на кампанията на изток, подлагайки на постоянни атаки руската логистика, макар че този път Москва действаше много по-предпазливо.
При това моралът на руските войски е разяден заради пораженията на бойното поле, проблемите със снабдяването и отстъпленията под натиска на Киев и Харков. За моралното настъпление на украинците помага и успешната украинска кампания в социалните мрежи, която демонстрира поражението на Русия", коментира военният експерт.
Неотдавнашното преминаване през река Северский Донец, което се превърна в кошмар за руските войски, показа, че командването на Путин се справя зле с оценката на рисковете на военната операция.
"Така изглежда войната на XXI век. Украинците показаха, че са майстори. Всяка страна със среден размер и ограничени ресурси има какво да научи от тях", пише Мик Райън.

"Всичко върви по план"

Независимо от отсъствието на военни успехи, представителите на руското ръководство настояват, че армията на Русия изпълнява поставените пред нея задачи, а министерството на отбраната ежедневно съобщава за унищожаването на многобройни украински военни цели.
"Съвсем неотдавна президентът обяви, че всичко върви по план", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
,,Всичко е по план, всичко е достатъчно ефективно. Вие  виждате успехите на нашите военни, вие виждате героизма, който проявяват нашите войни, затова няма никакво съмнение в това, че всички поставени цели ще бъдат постигнати. Няма", повтори той.
Що се отнася до перспективата на цялата военна кампания на Русия в Украйна, то Кофман предполага, че Кремъл готви изпращането на попълнения, но организирането им никак няма да е просто.
"Съвършено очевидно е, че те ще се опитат по някакъв начин да призоват в армията хора с предишен опит във военната служба. Но засега, по това, което виждам, Путин просто отлага, докато ситуацията в руската армия става все по-лоша. Засега всичко изглежда като последното настъпление на руската армия", прави заключение експертът.
"Времето със сигурност работи против руснаците. Свършва им техниката, особено съвременните ракети. А украинците стават все по-силни с всеки изминал ден", прогнозира и директорът на британския изследователски център Royal United Services Institute (RUSI) Нил Мелвин.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-vremeto-veche-raboti-protiv-rusnatsite-svarshva-im-tehnikata-nyamat-savremenni-raketi

[Hatshepsut]

Русия уволни 115 професионални военни, отказали да се бият в Украйна


Бащата и синът на убития в Украйна руски сержант Даниил Думенко по време на погребението близо до Волгоград на 26 май т.г.

Руски военен съд в южната република Кабардино-Балкария призна за законно уволнението на 115 военнослужещи, оспорили отстраняването си от армията поради отказ да участват в офанзивата в Украйна, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Това изглежда е първият официално потвърден случай, когато руски войници отказват да воюват в кампанията на Москва в Украйна, започнала на 24 февруари.

Според съобщение от сряда съдебното решение гласи, че военнослужещите ,,самоволно са отказали да изпълнят служебна задача" и техният иск е отхвърлен.

Съдът заяви, че е проучил ,,необходимите документи" и е разпитал длъжностни лица от федералната служба Росгвардия – бившите вътрешни войски, чиито сили, освен руската армия, също участват в нашествието в Украйна.

Заседанието е протекло при закрити врата, за да се избегне разкриването на военни тайни, съобщи съдът, който не уточни в коя част на Русия са разположени войниците.

Пресслужбата на съда, цитирана от Интерфакс, посочи вчера, че ищците са военнослужещи от Росгвардия, отказали да изпълнят задача, свързана със ,,специалната военна операция" на Москва в Украйна, както я нарича Кремъл.

https://www.clubz.bg/128332-rusiya_uvolni_115_profesionalni_voenni_otkazali_da_se_biyat_v_ukrayna

[Hatshepsut]

Русия е пред тежка дилема: или капитулация в Украйна, или замразяване на конфликта


Унищожен руски танк на магистралата Киев - Житомир

Преди месец мнозина обсъждаха перспективите за преговори между Украйна и Русия. Още тогава беше ясно, че никакви преговори няма да бъдат възможни, докато Москва не се откаже от военно-политическия си радикализъм или не успее да подобри собственото си положение на бойното поле.

От 20 май до средата на юни в руската армия трябва да се проведе ротация на наборните военнослужещи и на войниците по договор. Повече от 134 хиляди души, които бяха призовани през пролетта на 2021 г. и които не са подписали договор за професионална служба, трябва да бъдат уволнени.

На уволнение подлежат и професионалните войници, които през пролетта на 2020 г. са сключили стандартния двугодишен договор и които не са го продължили – това са още няколко десетки хиляди души. Общият брой на войниците по договор се оценява на 380-405 хиляди.

Отделен въпрос е общият брой на възвратимите и невъзвратимите загуби досега във войната в Украйна, които също отпадат от състава на въоръжените сили.

Кремъл все още съхранява готовност да воюва, но човешките и материалните ресурси са силно изтощени. Следват няколко варианта, от които трябва да се направи избор, вероятно в най-близките седмици.

Външнополитически троцкизъм: ,,нито война, нито мир"

Като най-вероятен в сегашните условия, този вариант предполага снижаване на интензивността на бойните действия, но без формално завършване на войната. За целта е необходимо руските войски да овладеят териториите, за които официално Клемъл претендира и да се закрепят на тези позиции. А Москва трябва да покаже готовност за някакво съглашение за прекратяване на огъня и да привлече на своя страна като минимум френската и германската дипломация. За реализацията на този вариант руската власт не е обременена нито от международното право, нито от морално-етични принципи, нито от елементарното изискване да спазва дадената дума. А като разменна монета Кремъл може да използва украинските военнопленници и гражданите, временно разселени от окупираните територии.

Проблемът при този вариант е, че окупираните територии са разорени и обезлюдени – икономическа пустиня, за чието удържане и контрол се изискват много сили и ресурси, при постоянни загуби сред окупационните войски - в резултат на обстрели и на партизански действия.

Дори т.нар. ,,сухопътен коридор" към Крим няма никакъв икономически смисъл. Неговото значение е чисто военно – като териториален буфер, защитаващ окупирания полуостров и подходите към него, а така също запазващ постоянната заплаха срещу украинските пристанища в Черно море.

По същество става дума за ,,закрепване" на завоеванията на Кремъл от 2014 г., което - при липсата на каквато и да било съзидателна стратегия - още повече ще изтощава и отслабва Русия.

При този вариант ,,удушаващите" санкции няма да бъдат снети, а изразходваният военен потенциал ще остане трудно възстановим или въобще невъзстановим. По такъв начин само се отлага поражението и от дневния ред не се снема въпросът за възстановяване на териториалната цялост на Украйна, от който Украйна няма да се откаже.

Изтощаването на бойното поле, с перспектива военно поражение, води до отслабването на Русия и на други направления – тя може да загуби контрол над територии от постсъветското пространство, където съществуват замразени конфликти и непризнати ,,държави".

Дългосрочното отслабване на Русия ще доведе не само до загубата на окупираните през 2014 г. територии в Донбас и Крим, но ще постави с острота и въпроса за изтеглянето от Приднестровието - Молдова, от Абхазия и Южна Осетия - Грузия, от Нагорни Карабах – Азербайджан и ще предизвика инициативи и действия за урегулиране на териториалните претенции на Япония – островите Итуруп, Конашир, Шикотан и островната група Хабомаи. Както и въпроса за границата с Естония.

Фактическа капитулация

Този вариант предполага изтегляне на руските войски на рубежа, който заемаха преди войната, на 23 февруари, и сключване на съглашение за прекратяване на огъня (без официално Кремъл да признае поражение). В светлината на последното развитие на обстановката на бойното поле, особено в Луганска област, това изглежда значително по-малко вероятно - в сравнение с първия вариант, но в условията на ,,война на изтощаване" и евентуална мащабна военна помощ от чужбина за Украйна не бива да се изключва.

Възстановяването на положението на страните отпреди войната се изтъква от украинска страна като изрично условие за ,,превключване" от военния към дипломатическия сценарий.

Отказът от завладяните от началото на агресията територии, връщането на всички пленници и депортирани, сключването на съглашение за прекратяване на огъня, което би осигурило и безопасност на Черноморския флот и за Кримския мост, може да се окаже приемливо за Москва. Това допълнително може да бъде подпомогнато от настойчивите пропагандни тезиси в руските медии, че войната се води не срещу Украйна, а срещу НАТО на територията на Украйна. При такъв вариант руският елит би могъл допълнително да съхрани консолидацията си около Кремъл, даже въпреки стремително съкращаващата се икономическа база.

Ескалация (след кратка пауза в бойните действия или без пауза)

Вариантът е с ниска вероятност, но не нулева. Цел на ескалацията би могла да бъде въвличането на НАТО (и преди всичко на САЩ) в преговорния процес за оказване на решителен натиск върху Украйна. Вариантът е максимално рискован за Москва. Но на фона на встъпването на Финландия и Швеция в НАТО и на ръста на военните доставки за Украйна, може да се оцени от Кремъл като приемлив.

Евентуална операция в Молдова, нанасяне на удар срещу доставките на въоръжение от Запада на територията на Полша или ограничени действия против страните от Балтика – подобни варианти не могат да бъдат изключени напълно.

Целта на подобна ескалация е не постигането на военна победа, а проверка на готовността на Запада да отстоява интересите на Украйна, или за прякото торпилиране на неговото единство.

Разбира се, това би могло да се постигне само на цената на още по-голяма икономическа и политическа изолация на Русия. Но при дипломатически успех, демонстриране на практика на липса на готовност на НАТО да воюва с Русия или начало на преговори за нова система на безопасност в Европа на условията на Русия, биха могли да се представят от руската пропаганда като огромен успех. При неуспех Кремъл може да премине към варианта ,,фактическа капитулация".

Отсъстващият вариант: мирен договор

Това, което днес не се наблюдава, е готовност на Русия да седне на масата на преговорите, да сключи примирие и потенциално мирен договор и по-късно да го спазва.

Този вариант изглежда възможен само след сериозни политически и икономически промени вътре в Русия, с последваща стабилизация. А това е възможно само в резултат на евентуален военен разгром или мощна вътрешна турбулентност – преврат или революция, които са възможни само при евентуален разкол сред елита. Тези процеси обаче не се поддават на прогнозиране.

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/rusia-e-pred-tezhka-dilema-ili-kapitulatcia-v-ukrajna-ili-zamraziava-777729.html

[Panzerfaust]

Украйна ликвидира командир на окупационния чеченски полк ,,Кадиров"

Много козички овдовяха...

[Hatshepsut]

Къде изчезна уж смазващата мощ на руската армия


Руският президент Владимир Путин и военният министър Сергей Шойгу са били убедени, че Украйна няма да може да се противопостави на руската мощ. Дали вече съжаляват?

Историята на войната на руския президент Владимир Путин с Украйна е не само безумие, но и загадка. Как стана така, че Путин повярва, че има боеспособна армия, с която да завладее Украйна? Военно-полицейската държава на Путин е неефективна социална структура, която не е способна да побеждава във война, а само да устройва масов терор и да възпрепятства модернизацията на руското общество. Затова Русия има шанс да се самосъхрани само в условията на демилитаризация и разпускане на Федералната служба за сигурност. Защото точно корумпираните спецслужби, военното ръководство на Русия и руският военнопромишлен комплекс провалиха "спецоперацията".

Визитата на Бърнс и илюзиите на Путин

През ноември 2021 г. директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва. След неговото завръщане в американските медии се появиха множество информации, че Путин планира да нападне Украйна. Доскоро не беше само ясно защо аналитиците на ЦРУ така надцениха руската армия и смятаха, че Киев ще бъде превзет за няколко денонощия. Но вече знаем отговора - на 14 април шефът на ЦРУ разказа в Технологичния университет в Джорджия, че лично Путин го е осведомил, че смята да нападне Украйна. И му изложил доводите си - украинският президент Володимир Зеленски и украинците едва ли ще се съпротивляват ефективно, руските военни могат да удържат бърза и решителна победа на минимална цена, европейците така са увлечени от собствената си политика, че няма да смеят да рискуват, Русия разполага с големи резерви и не се страхува от санкции.

Думите на Бърнс са доказателство, че войната в Украйна е планирана и Путин наистина е очаквал да го посрещнат с цветя там. Има още факти, показващи, че Путин наистина е вярвал в бързата победа. Руското настъпление се осъществяваше от 180 000 души, които трябваше да покрият 3000 км фронт. Колоните се движеха без прикритие от въздуха, като на парад, по главните пътища. Нямаше резерв. Към Харков настъпваше руската гвардия с обикновени камиони и палки, в багажа на частите, разбити крей Гостомел, бе намерена парадна униформа, а сред загиналите се оказаха членове на оркестъра на полка.

Костантин Немичев, един от командирите на "Азов", разказва за боя, който са водили на третия ден от войната по улиците на Харков срещу неголяма диверсионна група от 150-200 души. На въпрос - как е възможно някой да смята, че такава група може да превземе град с население от 1.5 млн. души, пленените разказали, че руското командване ги е уверило, че трябва само да пробият линията на отбрана на украинците и в града ще ги посрещнат убедени русофили. Според Христо Грозев и Bellingcat причината за тази грешка е проста - Путин е бил дезинформиран от собствената си ФСС. Пети отдел на ФСС /Службата за оперативна информация и международни връзки/ начело с генерал-полковник Сергей Беседа е харчила огромни суми за "агентурна работа" и е разказвала на Путин как за тези пари е създала широка мрежа от агенти. На практика обаче парите са били откраднати.

Шок, но не и ужас

През 1991 г. по време на войната в Залива американските военни за първи път използваха концепцията за точните удари. Това е стратегия, при която атакуващата страна нанася масивни точни удари по командните пунктове, каналите за снабдяване, военнопромишления комплекс на противника, унищожавайки способността му да командва, поддържа връзка и да премества войските, като в същото време запазва голяма част от гражданската инфраструктура. През 1991 г. на високо точно оръжие се падаха само 9% от изстрелите, но 75% от поразените цели. През 2003 г. войските на коалицията успяха през първите 7 часа от нахлуването в Ирак да унищожат 70 стратегически цели и напълно да дезорганизират иракската армия. Едновременно с въздушните удари започна сухопътна офанзива по цялата граница на Ирак с Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт, морски и въздушен десант. Затова и новата стратегия получи името "Шок и ужас".

Не е трудно да се забележи, че операцията на Путин в Украйна е трябвало да повтори 1:1 тактиката на войната от 2003 г. Тя предвиждаше високоточни удари, които да унищожат радарите, самолетите и командните пунктове на противника плюс десант в Гостомел и убийството на Зеленски. За разлика от американската операция обаче руската се провали.

Старите ракети пропускат целите

Плътността на руския "точен" огън е значително по-малка от тази на американците. През 2003 г. САЩ използваха 2000 ракети и умни бомби през първите четири денонощия. Русия използва 2215 ракети, но за 80 дни война. Основно тя използва крилатите ракети "Калибър" с морско базиране, които достигат до 2000 км, и сухопътните балистични ракети "Искандър", които поразяват на 500 км. Трудно е да се каже колко големи са били пораженията в първите дни на войната, но със сигурност не са били критични. Украинската армия за разлика от иракската се съвзе от удара. Според съветника на Зеленски Алексей Арестович "пълният контрол над войската беше възстановен на 3-тия - 4-тия ден от войната".

О.з. полковникът от Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ и бивш военен пилот Роман Свитан твърди, че щетите, нанесени от "Калибър", са били незначителни. Ракетите са отворили огромни дупки по пистата на летището в Гостомел или около нея, но поразените самолети са малко, защото американците са предупредили украинците за ударите и машините са били скрити. Свитан смята, че главният резултат от такова масирано обстрелване с "Калибър" е радикалното намаляване на ракетите.

И е прав - бързо стана ясно, че Русия изпитва недостиг на "Калибър" и "Искандър". Тя започна да използва много по-старите крилати ракети Х-101, Х-55 и даже Х-22. Тези ракети се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95 и Т-22, които са предназначени за ядрено оръжие. Всеки полет на такава машина и използването на такава ракета струва огромни суми.

Същото се случи и с "Искандер" - руските войски минаха на нейния древен прототип "Точка-У". Теоретично целите на такива ракети би трябвало да са обекти на гражданската и военната инфраструктура: подстанции, елеватори, жп трасета. Но ракетите постоянно пропускаха, поразявайки жилищни сгради, а и въведените в тях цели често бяха остарели. Например - на 23 април ракета порази жилищна сграда в Одеса и уби две жени и бебе. По всичко личи, че ракетата се е целила в летището на Одеса, намиращо се наблизо. Но самото летище от 30 години не функционира, превърнато е в пазар и не би могло да бъде военна цел. Това не попречи на руското МО да твърди, че ракетите са поразили "логистичен терминал на военно летище в района на Одеса, където е съхранявано огромно количество оръжие, доставено от САЩ и европейските държави".

"Ракетите Х-22 са предназначени за нанасяне на ядрен удар и по принцип не са високо точни. За проектантите им е все едно дали ракетата ще удари 300 метра по-наляво или по-надясно", обяснява Олег Жданов, полковник от запаса на ВСУ.

Това не пречи на руските военни публично да хвърлят прах в очите. Министърът на отбраната Сергей Шойгу например неотдавна заяви, че "всеки транспорт на натовско оръжие на територията на Украйна ще се разглежда от Русия като законна цел за поражение". За специалистите изявлението е комично, защото руските "високоточни ракети" никога не са поразявали движещи се мишени.

Свръхмодерно оръжие за паради и изложби

Най-новият руски танк "Армата" за първи път беше показан пред публика на военен парад през 2015 г. Тогава беше обявено, че към 2020 г. войската ще разполага с 2300 бройки от него. Танкът трябваше да има бронирана капсула за екипажа и да е невидим за радарите. До този момент обаче нито един такъв танк не е забелязан в Украйна. Дори и да съществува нещо, което не е само на хартия, то е в няколко екземпляра, които са били сглобени, за да се покажат на Путин с цел по-нататъшно получаване на пари за проекта.

На 22 март 2022 г. руското военно министерство с гордост отчете, че в употреба е влязла най-новата руска свръхзвукова ракета "Кинжал". Според съобщението тя няма аналог - благодарение на своята свръхзвукова скорост тя не може да бъде прихваната и преодолява над 1000 км за 10 минути. Ракетата е поразила склад за боеприпаси в село Делятин край Ивано-Франковск. Само дето жителите на Делятин заявиха, че никакви удари не са чули, нито пък са виждали взрив или дим. Тук обаче е важен друг детайл - "Кинжал" наистина е свръхзвукова ракета, но трябва да бъде пусната от свръхзвуков летателен апарат. А тя се пуска от изстребители МиГ-31, които са създадени за съвсем други цели - да прихващат стратеческите бомбардировачи на противника. "Да се използва МиГ като носител на "Кинжал" е все едно да се постави състезателен автомобил в каруца", обяснява Ромен Свитан. Неслучайно един от първите МиГ-ове, на които беше закачен "Кинжал", претърпя авария при опит да излети.

А и "Кинжал" бързо свършиха. Каквото и да са поразили, явно Русия разполага с малко бройки. Те са били произведени лично за Путин, а конструктурите доста са украсили способностите й - нарекли са свръхзвукова обикновена балистична ракета, която са закачили на добър самолет, предназначен за други цели.

Ефектът на "Байрактар"

Безпилотните самолети са важна част от войната, но не трябва да се надценяват. "Руските войски понасят най-тежки удари от артилерията и от реактивните системи за залпов огън. Главната полза от безпилотните самолети е разузнаването и насочването на артилерията", казва известният израелски военен специалист Давид Хенделман. Не може да се отрече обаче, че един от основните медийни, психологически и военни герои на тази война е турският "Байрактар". При това шест напълно въоръжени "Байрактар"-и излязоха на Украйна 69 млн. долара. За сравнение - Индия плати за четири израелски Heron TP 200 млн. долара, а един американски MQ-9 Reaper струва 100 млн. долара. Без въоръжение и станция за управление "Байрактар" струва между 2 и 5 млн. долара. Което не е малко, ако го загубиш. Но на практика е почти невъзможно да загубиш "Байрактар". Той лети на височина до 8.2 км, което го прави недостижим за повечето зенитно-ракетни комплекси. Може да издържи във въздуха 20 часа, разглеждайки вражеската техника, а после да пусне управляема бомба или ракета, която да порази целта. Също като снайперистите "Байрактар" не убива много единици, но улучва онези, чието отстраняване е критично. Тъй като е направен от пластмаса, самолетът се отразява на радара лошо. Но най-важното е, че всички комплекси за противовъздушна отбрана са абсолютно безполезни срещу "Байрактар" - "Оса", "Тор", "Стрела" и др., работят по-ниско, отколкото той лети. Опитът показва, че "Бук" и "Панцир" просто не "виждат" самолета. С-300 може да го види и порази, но практиката от фронта показва, че много по-често "Байрактар" поразява С-300, отколкото С-300 "Байрактар", а стойността на двата вида въоръжение е несравнима. С-300 струва 250 млн. долара.

Как стои въпросът с производството на безпилотни самолети в самата Русия?

През 2011 г. едновременно с разработката на турския "Байрактар" в Русия започнаха да разработват "Алтаир". През 2016 г. бе обявено, че е започнало изпитание. Но през 2018 г. бе арестуван ген. директор на разработчика Александър Гомзин, който бе обвинен в разхищение на 900 млн. рубли, отделени за самолета. Премиерата така и не се състоя.

Договорът за производството на другия безпилотен самолет "Корсар" беше подписан през 2009 г. Според специалистите той изобщо не може да бъде сравняван с "Байрактар", тъй като е копие на AAI RQ-7 Shadow, намиращ се на въоръжение в САЩ от 1991 г. През 2018 г. той бе показан на парада на победата в Москва, а през 2019 г. - в рамките на изложбата на Международния военно-технически форум "Армия-2019". На бойното поле обаче такива безпилотни самолети не са забелязани. Явно съществуват само в единични бройки за изложби.

Производството на руската суперзвезда - "Орион", започна през 2011 г. Този самолет изостава с поне 15 години от своя американски аналог MQ-1 Predator, двойно по-тежък е от "Байрактар", а носи също толкова въоръжение. "Орион" наистина летя над Украйна. Даже един беше свален там. Виктор Кевлюк, полковник от ВСУ, който се занимава в момента с производството на безпилотните самолети "Посейдон", твърди, че Русия е разполагала с един комплект "Орион". В комплекта обикновено влизат два или три безпилотни самолета. Ако това е така, то сваленият "Орион" представлява 50% от руските сили. Отделно "Орион" са с двигатели, произведени от австрийската Rotax 914, а заради санкциите резервни части или двигатели руснаците повече няма да получат.

Провалът на военнопромишления комплекс

Трагичното състояние на руския военнопромишлен комплекс е описано още през 2019 г. в доклада на Владислав Иноземцев. Според него, ако на Запад цикълът на производство на всяко оръжие се състои в това, че държавата спуска техническото задание, а компанията след ред доработки започва да произвежда оръжието, в Русия е точно обратното - на Путин се представя разработка на нещо "без аналог", за което се отделят пари, следва дълъг период на изработка, а накрая продукцията, ако я има изобщо, е в няколко опитни образци. С други думи, тези разработки не са предназначени, за да са оръжие. По принцип те даже не са предназначени за бойното поле. Тяхната цел е друга - да се задоволи самолюбието на един диктатор и да получат пари за това.

Има и още една съществена разлика. В САЩ на 10-те основни доставчици в отбраната се пада 45% от пазара, останалите са малки и средни компании. А военните поръчки са само 46% от доходите на тези 10 компании. Останалите доходи са невоенни стоки. Затова е обърнат и трендът - ако преди много технологии първо се тестваха в отбраната, а след това се пускаха на пазара, сега тенденцията е гражданските технологии, които са конкурентноспособни, да се внедряват в отбраната.

В Русия ситуацията е съвсем различна. През 2017 г. 82% от пазара се падаше на 10-те най-големи оръжейни компании, които получаваха 86% от своите доходи от договорите си с държавата. Тези компании нямат мотивация за модернизация. Тяхната стратегия е с извънпазарни средства да съхранят своята печалба. А това става, като произвеждат лоша стока на възможно най-висока цена. Образно казано - да купят нещо от "Алиекспрес" за 200 долара и да го продадат на Путин като нещо "без аналог" за милиард.

Мнозина могат да възразят, че наличието или отсъствието на най-новото въоръжение не е решаващо за войната в Украйна. И ще са прави. "Руската армия изобщо не залагаше на използването на най-нови образци въоръжение - независимо дали го има в малки количества, или реално все още не е завършила разработката му и то е повече в сферата на пропагандата. Залагаше се, че след първоначалния "шок и ужас", десанта в Киев и отстраняването на централното управление на страната украинската армия ще рухне. Проблемът тук не е в техническите новости, а в старите, добре изпитани военни правила - количеството личен състав и техника, оперативната плътност на километър фронт и т.н. Когато се готвиш за една война, а трябва да воюваш в друга, винаги възникват проблеми", казва Давид Ханделман.

Така че прахта, която е хвърляна в очите на Путин и обществеността, не е причина за лошото състояние на руската армия, а само симптом.

https://www.segabg.com/category-observer/kude-izchezna-uzh-smazvashtata-mosht-na-ruskata-armiya

[Panzerfaust]

Руснаците хвърлят всичко в Донбас, дано украинците устоят.

[Hatshepsut]

Защо толкова малко важни плъхове напуснаха кораба на Путин?

Ако плъховете не се разбягват, значи корабът не потъва, поне не от тяхна гледна точка, пише Леонид Бершидски

Когато някой като Борис Бондарев – руски съветник в ООН в Женева, затръшне вратата на работодателя си – руското външно министерство, и собствената си страна, естествено е човек да се зачуди дали системата на Владимир Путин показва пукнатини три месеца след началото на инвазията на диктатора в Украйна. Отговорът обаче е ,,не особено". Въпреки сравнителния провал на инвазията до момента видните дезертьори са сравнително малко на брой. Руският истаблишмънт не върви към разпад.

За по-голямата част от хората от ерата на Путин продължването напред има повече ползи от дезертирането, пише авторът на Bloomberg Леонид Бершидски.

Бондарев, редови дипломат, специализиран в контрола на въоръженията, е най-високопоставеният ренегат на Министерството на външните работи досега. Нито един заместник-министър или посланик не е напуснал кораба дори когато министър Сергей Лавров захвърли всяка претенция за дипломация и се присъедини към провоенната пропаганда на пълен работен ден, обявявайки, че украинският президент от еврейски произход Володимир Зеленски може лесно да бъде нацист, тъй като Адолф Хитлер, твърди Лавров, също е имал еврейска кръв. И все пак на Бондарев му отне три месеца от началото на войната и три седмици от антисемитските коментари на Лавров, за да подаде оставка и да изрази дипломатически меки критики към министъра, който, пише Бондарев, ,,постоянно отправя противоречащи си изявления".

Други забележителни дезертьори? Сред тях е Анатолий Чубайс – дългогодишен висш държавен служител, който тихо подаде оставка от последната си незначителна позиция като специален представител на Путин за устойчивото развитие и напусна Русия, без да каже и дума публично за войната. Няколко пропагандатори и представители на държавната телевизия скочиха от кораба по един ефектен начин – например Марина Овсянникова от Първи канал, която прекъсна предаването, подскачайки пред камерата с плакат срещу войната, или като двамата редактори на прокремълския сайт lenta.ru, които успяха за кратко да заменят съдържанието на началната си страница с материал срещу Путин. Други си тръгнаха по-тихо, например Кирил Карнович-Валуа, старши мениджър в медийната мрежа RT, който показа ясно, че творческият екип в RT, управляван от него, по-скоро би работил като стартъп, отколкото да остане във финансираната от държавата медия.

Малцина бизнес лица осъдиха инвазията в Украйна, като най-изтъкнатият сред тях е Олег Тинков. Украинските и някои международни медии имаха полеви ден с историята на Игор Волобуев – вицепрезидент на ,,Газпромбанк", която обслужва износа на газ от Русия. Роденият в Украйна Волобуев не само че напусна работата си, но и се премести в родината си и се присъедини към силите ѝ за териториална отбрана. Историята би носила повече тежест обаче, ако вицепрезидентите в ,,Газпромбанк", както и в много други банки, имаха някаква важност.

Ако потърсите министри, генерали, шефове на държавни телевизии, президентски съветници и олигарси в неотдавнашния ,,пълен списък" на Newsweek с изтъкнати лица, оттеглили се от режима, ще останете разочаровани. Е, да, има няколко културни лица, напуснали финансирани от държавата позиции, но те едва ли могат да бъдат определени като стълбове на режима. Лесно могат да бъдат заменени, що се отнася до Кремъл.

Ако плъховете не се разбягват, значи корабът не потъва, поне не от тяхна гледна точка. Човек може да разчита на поддръжници на режима – цинична група – за да взима житейските си решения с хладнокръвие. Емоционалните ходове са въпрос на дни, може би седмица – и малцината сред екипа на Путин, които можеха да изпитат силни емоции по повод атаката срещу съседната страна, напуснаха в първите дни от кампанията. Останалите душат въздуха, за да усетят миризмата на поражение и въпреки военните неуспехи на Русия, не го подушват. Топ бюрократи, офицери, мениджъри и бизнес лидери знаят наградата от това да служат на Путин и опасностите, свързани с открия отказ да го направят.

Тинков, например, казва, че е бил принуден да продаде дела си в руската банка, която бе в основата на богатството му, след като говори срещу войната. Банката обяви, че ще премахне името на Тинков, което в момента носи. От друга страна, докато чуждестранни компании напускат Русия и активите им биват национализирани или предавани на местни предприемачи, новият статут на парий на Русия създава определен вид възможност.

Системата на Путин храни и опитомява хората си от две дълги десетилетия. Не е ясно какво руски генерал или министър може да спечели от определянето на войната като ,,специална военна операция", както е позната в Русия. Дори по-нископоставените кадри на режима, които се опитаха да се отделят от Путин през последните месеци, срещат отпор от гласовитата руска емигрантска общност. Руски дисиденти, живеещи в Германия, изразиха силни протести, когато медийният гигант Axel Springer назначи Овсянникова с ресор Русия и Украйна: защо да награждаваш пропагандатор, докато много честни руски журналисти, които никога не са били наети от руската пропагандна машина, не успяват да си намерят доходоносна работа в Европа?

Когато Карнович-Валуа обяви напускането си от RT, Мария Певчик – близък сътрудник на затворения опозиционен лидер Алексей Навални, започна кръстоносен поход в Twitter срещу него.

,,Не търсете в душата си съчувствие и симпатия за хора, които не ги заслужават", написа тя. ,,Те имаха достъп до цялата информация. Всяка секунда имаха избор. И направиха своя".

Няма нужда да бъдеш особено умен, за да знаете, че дори ако дезертьорите бъдат приети и видимо наградени, никой не изпитва топли чувства към тях – всяко насърчение всъщност е само средство дезертьорството да изглежда по-привлекателно. Когато целта е постигната, дългогодишните служители на Путин нямат бъдеще на Запад, където руски емигранти и западняци винаги ще поставят под въпрос миналото им. Дори в най-добрия сценарий те винаги ще бъдат изправени пред пречки в професионално и бизнес отношение. Междувременно в Русия могат да бъдат единствено обезличени, имената им да бъдат изтрити от всеки официален източник, а имуществото, роднините и приятелите им – в риск.

Дори ако дълбоко в себе си някои руски фигури от истаблишмънта – например т.нар. ,,системни либерали", които винаги са били хладнонастроени към империалистическия проект на Путин – са срещу войната и всичко, което означава тя за мястото на Русия в света, най-добрият им ход е да се снишат и да изчакат да видят какво ще остане от управлението на Путин. Засега няма особени изгледи войната да до свали от власт, но дори това да не се случи, той остарява и има слухове, че е болен от редица болести. Всеки с интерес да грабне парче от следпутинския пай трябва да бъде в Москва, или поне достатъчно близо, когато разпределянето започне. Завръщане от изгнание на Запада е малко вероятно поради същите причини, поради които малко германски емигранти просперираха в родната си страна след падането на нацизма, а много бивши нацисти (например канцлерът Курт Георг Кизингер) успяха.

За тези, които са в изчакване, пословичният кораб ще трябва да поеме списък с много по-изтъкнати лица, преди те да предприемат ход, а този ход вероятно ще бъде по-скоро игра на власт, отколкото бягство.

Въпреки това почти липсващото открито инакомислие сред истаблишмънта не е нещо, което Путин да празнува. Слабостта на искрената емоция, която той пося в руския елит, студените пресметливост пред изключително позорните обстоятелства говорят за спад на човешките и интелектуални качества на елита. Както дипломатът Бондарев написа в оставката си: ,,Със съжаление признавам, че през всички тези 20 години нивото на лъжите и липсата на професионализъм в работата на външно министерство растеше през цялото това време. През последните години обаче това просто се превърна в катастрофа".

Водена от тези хора, при управлението на Путин или след това, Русия е обречена да изостава и губи.

https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/zashto-tolkova-malko-vajni-plyhove-napusnaha-koraba-na-putin-352800/

[Hatshepsut]

Украинските сили преминаха река Ингулец – това е шанс за освобождаване на Херсон

Украинските войски са преминали река Ингулец и са създали плацдарм за офанзива по посока към река Днепър – ако достигнат моста при Нова Каховка, то Херсон ще бъде освободен и пътят към Крим отворен. Такава прогноза прави Роман Маевски в социалната мрежа Фейсбук.

Пълният текст на коментара му:

Днес мога да ви информирам за положението с обичайната доза оптимизъм, защото последната "голяма " офанзива на

"непобедимата" изглежда постигна максимума на възможностите си

Започвайки от североизток, района на Харков, трябва да кажа, че преди седмица нещата бяха много оптимистични. УВС изтласкаха орките на изток и в един момент прекосиха река Донец и наближиха малко градче Волчанск. Градчето е стратегически, защото от там минава единият от двата пътя, все още достъпни за снабдяване на руската армия. За съжаление, руснаците се усетиха и контраатакуваха, измествайки украинците на позиции западно от реката. Дори имаше опасност тази украинска част да бъде взета в обкръжение. За щастие руснаците бяха спрени и от вчера украинците са пак в настъпление, излизайки на две места на държавната граница, разрязвайки руските сили там на три части.

Несъмнено,

най-тежко е положението в триъгълника Славянск, Северодонецк, Бахмут

След провалите на всички опити да вземат в обкръжение украинската групировка там, руснаците започнаха да си поставят все по-скромни цели.

Първоначалният, амбициозен план да се затвори района от Изюм през Славянск и Краматорск до Хорливка бе болезнено коригиран още преди поне месец. От тогава

руските плановици намаляват своите апетити с огромна скорост

и от всичките 4 възможни направления на атака ( последната беше кървавата баня при Серебрянка ) не има остана нито една. Така, тактическият пробив на юг при Попасна в посока на север към Берестово се оказа безсмислена жертва на стотици орки. Явно е че руските войски от север и юг  няма да се срещнат никога. Остана само една реална цел и то само за престиж, без стратегическо значение - Северодонецк. Това са всъщност два града разделени от река Донец. Северодонецк обаче е служил през годините от 2014 като украински административен център на Донецката област. Един вид - столица. Нейното превземане би било символично, "пълно" "освобождение на Донецка Област.  Руснаците са хвърлили всички последни сили там. Тежки боеве се водят в един от северните квартали, но украинците се държат. Но дори и да се изтеглят в Лисичанск, през единствения съществуващ мост (със сигурност миниран) то руснаците вече нямат възможност да ги последват. Просто не са останали никакви резерви. Нито в жива сила, нито в техника. Последните съобщения за транспорти на танкове Т-62 са изображението на руското отчаяние. Тези машини не само че са стари и не представляват голяма бойна стойност, но имат и различен от стандартния калибър - 115 мм.  Като знаем капацитета на руската логистика, можете да си представите каква лесна плячка ще станат на бойното поле.

Вчера

руснаците се похвалиха, че са превзели град Лиман,

на запад от Славянск, около 17 км. Огласено е това като голяма победа, но явно за хора, които не разбират от карти. Ако се вгледаме, то ще забележим, че тези 17 км са всъщност непроходими блата. Човек на кон не може да мине от там. Има само един път и един мост зад който се намират защитните линии на УВС. Гарантирам ви че, всеки метър от този път, както и моста са на прицел на украинската артилерия. Руснаците знаят това и по тази причина са спрели движението си на Запад. Сигурен съм, че ако падне Северодонецк от Кремъл ще обяви "победа" и успешен край на "специалната" операция и ще потърсят начин да седнат за преговори. Но такива няма да има.

Никой в света вече няма да им помага

(дори и тия смешници Микрон, Шулц и кой беше още). А причината е в това, че е вече ясно колко слаба е Русия. Битката за Донецка област въвлече всички налични руски сили в изтощителен бой за всичко или нищо. Украинците не само че издържаха но и нанесоха ужасяващи загуби на противника.

А вчера сутринта получих най-сетне информацията, която чаках с голямо нетърпение.

украинските въоръжени сили са освободили

три села, Андриивка, Билохирка и Сухий Ставок в Херсонска област!!!  Дреболия, но от голямо значение. Ако погледнете посоката на тази контраатака (надявам се да е такава) то ще видите, че украинците са преминали река Ингулец и са създали плацдарм за офанзива по посока на Козацкие-Нова Каховка, където е язовирната стена и мост през река Днепър.

Ако успеят да стигнат дотам, то Херсон ще бъде освободен и пътят към Крим отворен.

А всички руски сили са в Донбас. Следва много интересна седмица... Слава Украине! Героям Слава!

https://faktor.bg/bg/articles/ukrainskite-sili-preminaha-reka-ingulets-shans-za-osvobozhdavane-na-herson

[Лина]

Времето вече работи против руснаците: Свършва им техниката, нямат съвременни ракети

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-vremeto-veche-raboti-protiv-rusnatsite-svarshva-im-tehnikata-nyamat-savremenni-raketi

Дано да е така, че и на нас ни свършва търпението към братчедите им, дето бягат от войната тук. Гледам ги днеска по телевизията - е, няма такива наглеци! На хотел да били, ама близко до аптека, до болница  Пуста сопа! Значи преди месец тук беше пристигнал пратеник на Зеленски дето щеше с пари от Украйна да подновява базите, където ще отсядат украинците, за да им е комфортно. Но това се оказаха празни приказки и тъпи русоляви партенки. 

[Hatshepsut]

100 дни война в Украйна: Къде успя и къде се провали Русия

София почита жертвите на войната със 100-метрово синьо платно и жълти цветя

Вече изминаха 100 дни от началото на войната в Украйна. Руската армия, която нахлу в съседната страна на 24 февруари, сега се е концентрирала върху превземането на промишления източен регион Донбас, докато украинското правителство чака от Запада оръжия, които се надява да наклонят баланса в полза на неговите сили, пишат в обзор на ситуацията от БТА.

Идеята в Кремъл вероятно е била т. нар. специална военна операция да приключи за броени дни,

с бърза победа и вероятно със смяна на властта в Киев. Вместо това обаче руските войски бяха посрещнати от една предупредена от западните сили начело със САЩ и готова за бой украинска армия.

След като бяха спрени северно от столицата Киев, руските сили започнаха "втората фаза"

от "спецоперацията", съсредоточавайки се върху превземането на Донецка и Луганска област на изток, т. е. върху пълното "освобождаване" на провъзгласените от сепаратистите в Източна Украйна т. нар. Донецка и Луганска народна република. Сега "горещата точка" е Северодонецк, който заедно със своя град близнак Лисичанск, на другия бряг на река Северски Донец, са последните райони в Луганска област, на които Русия и подкрепяните от нея бунтовници все още не са сложили ръка. Вчера губернаторът на източния украински регион Сергий Гайдай каза, че 80 процента от площта на Северодонецк е окупирана от "врага" и по улиците се водят ожесточени боеве. Той добави, че руските сили "разрушават всичко" в Луганска област.

Руската армия и сепаратистите се опитват да напреднат към ключовите градове Краматорск и Славянск в Донецка област,

каза също вчера губернаторът на украинския регион Павло Кириленко. Той отбеляза, че "фронтовете при Лиман (Донецка област) и Изюм (Харковска област) са основните направления, в които врагът се опитва да напредне (от север), за да завладее" тези два ключови града. 

Краматорск, на по-малко от 80 километра западно от Северодонецк, де факто е административен център на частта от Донецка област, която остава под украински контрол, след като регионалната столица Донецк беше завладяна през 2014 г. от подкрепяните от Русия сепаратисти.

Днес генералният щаб на украинските въоръжени сили заяви, че битката за Северодонецк не е приключила,

като сраженията в центъра на града продължават. В сводката се твърди за неуспешни руски настъпления по места, но се признава за бавен напредък на нашествeниците в района на Славянск.

На юг, руските части, нахлули откъм анексирания от страната през 2014 г. украински полуостров Крим,

постигнаха повече успехи, превземайки части от Херсонска и Запорожка област и на практика установявайки сухопътен коридор между Крим и Донбас - една от несъмнените цели на "спецоперацията". Херсон и Мариупол си остават единствените големи украински градове, превзети от руската армия (съответно през март и май).

Вчера украинските власти съобщиха за един убит и няколко ранени цивилни в Николаев, на около 130 километра североизточно от Одеса

- най-голямото украинско пристанище на Черно море. Русия не е обявявала изрично, че иска да превземe едномилионния град, основан през 1794 г. от руската императрица Екатерина Велика. Стратегическото пристанище е подложено на блокада от руските военноморски сили и има притеснения, че руската армия може да се насочи към Одеса при благоприятно развитие на бойните действия.

Въпреки че не бяха заявени изрично като цели на инвазията, контролът върху Южна Украйна

и отрязването на страната от достъп до море изглеждат очевидна амбиция на Русия. Руският президент Владимир Путин неведнъж е определял Украйна като изкуствено създадена държава, а черноморското ѝ крайбрежие според руски геополитически проекти е част от Новорусия (земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през 18-и век). При това излазът на "топлите морета" още преди векове е бил една от основните геополитически цели на Руската империя.

Русия планира да завладее цяла Южна Украйна и да създаде сухопътна връзка с Приднестровието,

каза впрочем през април висш руски военен. Генерал-майор Рустам Минекаев, заместник-командващ Централния военен окръг на Руската федерация, заяви това на фона на мистериозни взривове в молдовския сепаратистки регион, които предизвикаха опасения от въвличане във войната на тази малка бивша съветска република между Румъния и Украйна, управлявана от прозападно правителство с европейски амбиции, но където Москва запазва сериозно влияние и има силна проруска опозиция. Оттогава ситуацията около Приднестровието изглежда обаче се поуспокои, макар в самата Молдова да е напрегнато - през последните дни бе поставен под домашен арест бившият проруски президент Игор Додон и бе приет закон, забраняващ излъчването на руски новинарски програми по радиото и телевизията.

Вчера президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че Русия контролира около една пета от територията на страната му,

т. е. близо 125 хиляди квадратни километра. За сравнение, преди инвазията на 24 февруари, извън властта на Киев бяха 43 хиляди квадратни километра - Крим и около една трета от Донбас, отбелязва Франс прес.

Сега на изток се води война на изтощение.

Украинската армия се сражава за време, опитвайки се да удържи превъзхождащите ги руски сили на източния фронт, докато пристигнат обещаните от Запада оръжия, които да ѝ осигурят мощта, от която тя отчаяно се нуждае, отбелязва Ройтерс.

В сряда президентът на САЩ Джо Байдън обяви нов пакет оръжейни доставки за Украйна на обща стойност 700 милиона долара.

Помощта включва високоточни, бързоподвижни артилерийски ракетни системи, които могат да поразяват с прецизност цели на до 80 километра.

Има важни цели, които украинските сили не могат да достигнат със сегашното си въоръжение, затова ракетните системи за залпов огън HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) ще променят значително ситуацията на бойното поле в югоизточната част на Украйна, където е съсредоточено основното настъпление на руските войски, отбелязва Ройтерс.

В същото време, на фона на опасенията от ескалацията на конфликта заради западните доставки на модерни оръжия,

държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и други представители на администрацията на Байдън казаха, че са получили уверения от украинските власти начело с президента Зеленски, че модерните ракетни системи няма да бъдат използвани за нанасяне на удари по руска територия. "Украйна води отбранителна война и не планира да използва (HIMARS), за да атакува обекти в Русия", заяви днес Михайло Подоляк, съветник на украинския държавен глава.

Украйна ще получи на първо време четири системи HIMARS,

като ще са необходими три седмици обучение за използването им, каза в сряда американският заместник-министър на отбраната по политическите въпроси Колин Кал. Това означава, че руските сили вероятно ще форсират своята офанзива в Донбас, в опит да превземат региона, докато украинската армия все още има по-малък капацитет.

Те обаче напредват бавно, според западен представител в областта на отбраната - само с 500-1000 метра на ден, при планирани десетки километри, отбелязва Ройтерс.

Редица други западни държави също вече снабдяват Украйна с оръжия.

Според западни анализатори обаче тези доставки са закъснели, като е бил пропуснат моментът след спирането на нашествието северно от Киев, когато руската армия, с прекалено разтеглени снабдителни линии, е отстъпвала преди шест седмици, отбелязва Ройтерс. След това руските сили се прегрупираха и съсредоточиха голяма огнева мощ на доста по-тесен фронт в Донбас.

Ако Украйна продължи да получава последователно оръжията, които иска, тя "потенциално може да спре"

руското настъпление по всички сектори от фронта, казва Олександър Мусиенко от украинския Център за военни и правни изследвания. Според този експерт това "би създало условия за контраатаки" до август или септември.

Британското военно разузнаване заяви днес, че Русия не е постигнала нито една от своите първоначални стратегически цели,

а именно - да превземе столицата Киев и другите центрове на властта в Украйна. В същото време то призна за тактически успехи на руските сили в Донбас. Русия вече контролира над 90 процента от Луганска област, отчете британското военно разузнаване в редовната си дневна сводка, публикувана от министерството на отбраната, и прогнозира, че тя вероятно ще превземе изцяло източния украински регион до две седмици.

По всичко изглежда, че Русия няма намерения да се изтегли от украинските територии, които вече е превзела

- нещо, за което загатва и историческата практика. Представители на украинските власти изразиха опасения, че по кримски сценарий може да бъдат организирани референдуми за анексиране на Херсонска и Запорожка област, дори още следващия месец.

Преговорите между Украйна и Русия от няколко седмици са в "мъртва точка".

Нито една от двете страни не показва склонност да отстъпи пред другата. Това обрича дипломатическите усилия на неуспех, поне на този етап, и повишава още повече залога на военните действия, от които ще зависят ситуацията на терен и изходните позиции в бъдещите мирни преговори.

На последно място, но не и по важност, идва равносметката за човешките загуби.

Над 6 милиона човека, предимно жени и деца, избягаха за 100 дни от Украйна, която бе с население от около 41 милиона души преди началото на руската инвазия. Бяха убити хиляди цивилни. Точният им брой не е известен, но представители на украинските власти говорят за над 21 хиляди мъртви само в Мариупол - сринатия при руски обстрел пристанищен град на Азовско море. Според кмета на Северодонецк Олександър Стриук там са загинали около 1500 човека.

Украинският генерален щаб каза днес, че за 100 дни война са били убити близо 31 хиляди руски военни

- данни, които не може да бъдат потвърдени по независим път. Русия обаче при всички положения е понесла тежки загуби, както призна в началото на април говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, без да посочи конкретни числа.

Украинските въоръжени сили впрочем също не са особено словоохотливи за дадените от тях жертви.

На 15 април президентът Володимир Зеленски спомена за до 3 хиляди убити украински войници, а вчера каза, че Украйна губи между 60 и 100 военни на ден.

https://www.vesti.bg/sviat/100-dni-vojna-kyde-uspia-i-kyde-se-provali-rusiia-6144453

[Hatshepsut]

Би Би Си: След отказ да се върнат в Украйна стотици руски войници може да бъдат третирани като дезертьори

Руски войници отказват да се върнат да се бият в Украйна заради преживяното на фронтовата линия в началото на инвазията, твърдят руски адвокати и активисти за правата на човека. Би Би Си разговаря с един от тези войници.

"Не искам да се връщам в Украйна, за да убивам и да бъда убит", казва Сергей - не е истинското му име - прекарал пет седмици в боеве в Украйна по-рано тази година.

Сега той се е прибрал в Русия, след като се е възползвал от юридически съвет, за да избегне изпращането си обратно на фронтовата линия. Сергей е само един от стотиците руски войници, за които се знае, че са потърсили такъв съпорт.

Сергей казва, че е травмиран от преживяното в Украйна.

"Мислех си, че ние, руската армия, сме най-свръхмощната в света", казва с горчивина младият мъж. Вместо това от тях се очаквало да действат без дори основно оборудване, като например уреди за нощно виждане, казва той.

"Бяхме като слепи котета. Шокиран съм от нашата армия. Нямаше да ни струва много да ни оборудват. Защо това не беше направено?"

Сергей постъпва в армията като наборник - повечето руски мъже на възраст между 18 и 27 години трябва да преминат едногодишна задължителна военна служба. Но след няколко месеца той взема решение да подпише двугодишен професионален договор, който ще му осигури и заплата. През януари Сергей е изпратен в близост до границата с Украйна за да участва, както му е казано, във военни учения. Месец по-късно - 24 февруари, денят, в който Русия започна инвазията си - му е казано да премине границата. Почти веднага подразделението му е нападнато. Когато спират вечерта в една изоставена ферма, командирът им казва: "Както вече разбрахте, това не е шега".

Сергей казва, че е бил напълно шокиран.

"Първите ми мисли бяха: "Това наистина ли ми се случва?"

Той казва, че са били обстрелвани непрекъснато, както когато са се движили, така и когато са били в отдих през нощта. В неговото подразделение от 50 войници са убити 10 души, а други 10 са ранени. Почти всички негови другари са били на възраст под 25 години. Чувал е за руски военнослужещи, които били толкова неопитни, че "не знаели как да стрелят и не можели да различат единия край на минохвъргачката от другия".

Той разказва, че конвоят му, който пътувал през Северна Украйна, се разпаднал само след четири дни, когато мостът, по който трябвало да минат, се взривил и убил другарите им, които били пред тях.

При друг инцидент Сергей разказва, че е трябвало да изостави другарите си, попаднали в капана на горящ автомобил пред него.

"Беше взривен от гранатомет или нещо друго. Запали се, а вътре имаше руски войници. Заобиколихме го и продължихме, като стреляхме, докато вървяхме. Не се обръщах назад."

Подразделението му се придвижва напред през украинската провинция, но има явна липса на стратегия, казва той. Подкрепления не пристигат, а войниците са зле екипирани за задачата да превземат голям град.

"Тръгнахме без хеликоптери - просто в колона, сякаш отивахме на парад".

Той смята, че командирите му са планирали да превземат крепости и ключови градове много бързо - и са изчислили, че украинците просто ще се предадат.

"Втурнахме се напред с кратки нощувки, без окопи, без разузнаване. Не оставихме никого в тила, така че ако някой реши да навлезе отзад и да ни удари, нямаше никаква защита. Мисля, че толкова много от нашите момчета загинаха до голяма степен заради това. Ако се бяхме придвижвали постепенно, ако бяхме проверявали пътищата за мини, много загуби можеха да бъдат избегнати."

Оплакванията на Сергей от липсата на екипировка се появяват и в телефонни разговори, за които се твърди, че са между руски войници и техните семейства, прихванати и публикувани онлайн от украинските служби за сигурност.

В началото на април Сергей е изпратен обратно през границата в лагер от руската страна. Войските са били изтеглени от Северна Украйна и изглежда са били прегрупирани за нападение на изток. По-късно същия месец той получава заповед да се върне в Украйна - но казва на командира си, че не е готов да замине.

"Той каза, че това е мой избор. Дори не се опитаха да ни разубедят", казва Сергей пред Би Би Си. Но той е бил толкова притеснен от реакцията на подразделението си на отказа му, че е решил да потърси правен съвет.

Адвокатът казал на Сергей и двама негови колеги съмишленици да върнат оръжията си и да се върнат в щаба на подразделението си, където да подадат писмо, в което да обяснят, че са "морално и психологически изтощени" и не могат да продължат да се бият в Украйна.

На Сергей било казано, че връщането в подразделението е важно, защото простото напускане може да се тълкува като дезертьорство, което може да доведе до двугодишна присъда в дисциплинарен батальон.

Според руския адвокат по правата на човека Алексей Табалов командирите на армията се опитват да сплашват договорно наетите войници да останат в частите си. Той обаче подчертава, че руският военен закон включва клаузи, които позволяват на войниците да откажат да се бият, ако не искат.

Защитникът по правата на човека Сергей Кривенко казва, че не му е известно да е имало съдебно преследване на лица, отказали да се върнат на фронта. Това не означава, че не се правят опити за преследване. Един командир в северна Русия е поискал да бъде образувано наказателно дело срещу негов подчинен, който не е искал да се върне в Украйна, но военният прокурор е отказал да продължи, според документи, видени от Би Би Си. Подобно действие би било "преждевременно", без да е оценена вредата за военната служба, в която е участвал, заяви прокурорът.

И няма гаранция, че в бъдеще няма да се появят още обвинения.

Войници като Сергей - нежелаещи да се върнат на фронтовата линия - не са нещо необичайно, според Руслан Левиев, редактор на Conflict Intelligence Team, медиен проект, изследващ опита на руските военни в Украйна чрез поверителни интервюта и материали от открити източници.

Левиев казва, че според оценките на екипа му значителна част от руските войници на договор, изпратени в Украйна да се бият при първоначалното нахлуване, са отказали да се върнат отново.

От началото на април независими руски медии също съобщават за стотици случаи на войници, отказали повторно изпращане в Украйна.

Няколко адвокати и правозащитници, с които Би Би Си разговаря, заявиха, че редовно предлагат съвети на мъже, които се опитват да избегнат завръщането си в Украйна. Всеки един от нашите интервюирани се е занимавал с десетки случаи и смята, че тези войници са споделяли съвети и със свои колеги.

Въпреки че Сергей не желае да се върне на фронтовата линия, той иска да завърши неизпълнената си военна служба в Русия, за да избегне всякакви непредвидени последствия. Но това означава - макар писмото му за отказ да воюва да е прието - че няма да бъде върнат обратно в Украйна по време на периода на службата си.

"Виждам, че войната продължава, тя не върви към приключване", казва той пред Би Би Си. "През тези месеци (на задължителна военна служба), които ми остават, може да се случи всичко - включително и най-лошото". /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/vuk-drashkovich-ako-ne-se-razgranichim-ot-putin-sarbiya-shte-se-prevarne-v-balkanska-siriya