Честит трети март на всички Българи!

[Panzerfaust]

Има доста неща, които просто не знаеш, имаш сериозни пропуски.

Например, че един от най драматичните моменти в историята на Османската империя настъпва през 1832 година, когато египетският управител Мехмед Али предприема поход срещу Цариград. Походът  е ръководен от сина му Ибрахим паша. Отлично организираната египетска армия буквално помита османските части, въпреки численото им превъзходство, и в един момент падането на столицата Константинопол изглежда неминуемо. В този критичен момент турският султан моли руския император за помощ. И той - Николай І се отзовава и изпраща експедиционен корпус, който спасява столицата, а с нея и империята.

Така Руската империя спасява Османската от разпад. Прочети за това. Разпад, който вероятно щеше да ни помогне да се освободим по-рано във възникналия вакуум.

Всъщност поведението на Руската империя не е толкова странно - те си искат проливите и не допускат трети нашественици. Така ни забиха нож в гърба 1913 г., защото се уплашиха, че ще влезем в Цариград.

[Шишман]

Oсвободиха ни това е важното за нас. А после какви са ги вършили е друга работа. То това им изяде и главата и т.н.
То ако търсим грешки - ще намерим у всички на тая земя.
Лошото е в сегашните ни другари от запада не можем да намерим нищо добро.

[Шишман]

   "И днес йощ Балкана спомня тоз ден бурен,шуми и препраща славата му дивна, като някой ек от урва на урва и от век на век!"
Поклон и вечна слава на загиналите юнаци: бранили  връх св. Никола - Шипка в името и за  освобождението
на България от турско-ислямско робство!
 Да живее България!       

[Hatshepsut]

Честит национален празник на всички българи!
Поклон през загиналите и строителите на Нова България!


Българско момиче. Фото: Васил Танев

[Шишман]

Атанас Ваташки
Честит национален празник на всички българи. Или както са се поздравявали в миналото: честита свобода! Вечна памет на всички герои, българи или чужденци, паднали в името на осъществяването й! А глупостта да няма чествания на връх св. Никола, но пък да има отворени ресторанти в закрити помещения, общо с много повече хора и по-голяма вероятност от заразяване , показва деградация на националното чувство за сметка на комерсиални цели, както и отдаване на предпочитание на индивидуалните интереси, пред общите за целия народ. Пътят в тази посока е към нихилизъм и индивидуализъм, които са противни на родолюбието.

[Hatshepsut]

БЪЛГАРИЯ ЧЕСТВА 3 МАРТ /1940/

Първото честване на трети 3-ти март се случва в старата столица на България Велико Търново, на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г като службата е водена от митрополит Антим І.
Година по-късно, през 1880 г., празникът се провежда и в София, но този път като Ден на възшествието на престола на император Александър II.
В продължение на 38 години -  до 1916 г., празникът всъщност е празнуван на 19-ти февруари, когато по стар стил е подписан Санстефанският мирен договор. След това България приема Григорианския календар и официалната дата става 3-ти март.

[Шишман]

[Hatshepsut]

Честит национален празник на всички Българи!
Да пребъде България!

Нека помним, че свободата и независимостта трябва не само да се извоюват, но и да се отстояват...

Българско момиче. Фото: Васил Танев

[Шишман]

ЗА БОГ И БЪЛГАРИЯ


https://www.facebook.com/watch?v=1312937492512920

[Hatshepsut]

Проф. Тодор Мишев: Силен дух, а не модерно оръжие е крепяло опълченците

3 март не беше национален празник нито по време на социализма, нито по време на Царство България. Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго важно събитие в историята ни, затова е редно той да остане, наш национален празник.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Тодор Мишев, преподавател по история в СУ ,,Св. Климент Охридски".

Руското командване не е направило добър разчет на войната и това я е забавило в началните етапи на конфликта.

,,Руското командване не е направило добър план на войната и още след форсирането на Дунав той няколко пъти се променя. Осман Паша, когато го пленяват казва за руските войски, че ако са имали по-добро командване отдавна са щели да победят Османската империя", заяви проф. Мишев.

Българското опълчение е включвало около 11 000 човека, които са били въоръжени със стари френски пушки.

,,Опълчението е около 11 000 човека. Първо е било предвидено да изпълнява помощни функции, но още с първото голямо сражение показва своя дух. Участва в двете решителни сражения при Стара Загора и Шипка. Любопитен е съставът на опълчението, то покрива цялата територия на Сан Стефанска България. Никой почти не го е координирал, издава се един призив за събиране на доброволци и всички тръгват към уреченото място. За около 5500 от опълченците се знае, къде са им родните места. Най-много са от Търново. Основно са от Северна България. Опълчението е изцяло оборудвано от руснаците. Руснаците ги въоръжават със стари френски пушки, които не са с добро качество. Дух, а не модерно въоръжение е крепяло опълченците. Османската армия има много по-модерно въоръжение, 90 % от турските войници са били с американски пушки, както и с много по-далекобойна артилерия от руската", заяви той.

Няма митове относно битката при Шипка, 5000 българи и руснаци наистина отблъскват над 30 000 османски войници.

,,Митове няма. Турците атакуват с 30 000 войници, а нашите са отбраняват с 5000 човека. Два руски полка и част от българското опълчение. Голяма е грешката на руското командване, което изпраща основните сили към Елена, защото са смятали, че там ще мине армията на Сюлейман Паша, но той тръгва през Шипченския проход и изненадва руската армия", отбеляза проф. Мишев.

Санстефанският мирен договор е предварителен и той не успява да влезне в сила.

,,Санстефанският договор е предварителен, той не влиза в сила. Той е един личен триумф на граф Игнатиев, той чертае една разширена България, част от някои територии населени с българи остават извън договора от Сан Стефано, а други територии населени с други народи влизат. Граф Игнатиев се е чувствал горд, за да очертае тази България, като дори малко го скастрят в Петербург, че е направил толкова голяма държава. Руският император започва да го убеждава, че тези граници на България няма как да бъдат реализирани. Русия е толкова изтощена, толкова притисната от съюзниците и враговете си, затова не е могла да застане на страната на България", каза историкът.

Гърция и Сърбия не взимат почти никакво участие в нашата борба, въпреки че българите помагат изключително много, когато двете ни съседки се борят за независимост.

,,Гърция няма никакво участие в нашата освободителна война. Те винаги са ни мразили и са искали да дръпнат своята държава на север. Сърбия се включва много късно във войната, защото тя не е готов за нея, заради поражението, което е претърпяла на предната година в конфликта с Османската империя", припомни историкът.

Английските политици не искат Русия да има излаз на топло море, затова не допускат да се създаде целокупна България.

,,Английските политици си го казват директно, че не се интересуват от българите, а се интересуват Русия да няма излаз на топло море. Страхът, че Русия може да получи излаз на Егейско море е много голям", каза проф. Мишев

Гръцкото влияние и добрите им връзки с Франция и Англия изиграват лоша шега на България.

,,Гръцкото влияние е силно, Франция и Англия разглеждат Гърция, като стратегически съюзник. Те възприемат Румелия и Княжеството, като бивша византийска територия", каза професорът.

Реакциите от Берлинския конгрес в България са като при трагедия.

,,Нас никой не ни пита. Българите не са допуснати до конгреса и не са имали думата. Великите сили не искали ревизия, независимо дали сме изпращали чети в земите останали под властта на Османската империя или не. Кресненско-Разложкото въстание е такъв пример предварително изложен на неуспех", заяви историкът.

Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго важно събитие в историята ни, затова е редно той да остане, наш национален празник.

,,Ако го нямаше 3 март нямаше да го има нито Съединението, нито 24 май. 3 март стана национален празник 90-те години. Той не е бил национален празник нито по времето на социализма, нито по времето на Царство България. Трябва ли да изтрием нещо, за да го забравят поколенията или трябва всичко да запазим, за да служи, като пример. Ако изтрием нещо от историята си, има опасност отново да я повторим", категоричен е проф. Тодор Мишев. /БГНЕС


Проф. Тодор Мишев: Силен дух, а не модерно оръжие е крепяло опълченците

https://bgnes.bg/news/prof-todor-mishev-silen-dukh-a-ne-moderno-or-zhie-e-krepalo-op-lchentcite/

[Шишман]

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Трети март не е обединяваща дата

Денят 20 април, датата на обявяването на Априлското въстание (1876 г.), трябва да бъде официален, а защо не и национален празник, заяви пред БТА историкът проф. Пламен Павлов, председател на фондация ,,Васил Левски".

Пред репортер на БТА, в навечерието на Трети март, историкът коментира, че дискусията за националния празник на България не е от вчера. Дълги години във времето на социализма 3-ти март не беше дори и официален празник, едва след промяната на 10 ноември 1989 г. беше приет за национален празник, за да замени 9-и септември, посочи историкът.

Аз съм от хората, които винаги са защитавали смисъла на този ден, но не въз основа на някакви русофилски чувства, а заради факта, че поколения живееха с идеята за Санстефанска България и се бореха за националното обединение на Мизия, Тракия и Македония. Въпросът е дали тази дата се приема с максимална степен на съгласие като национален празник, но очевидно това не е така, посочи той. "Това е дискусия, която тече от много време. Без да се влияем от конюнктурата, трябва да помислим коя дата може да обедини всички българи", отбеляза той.

По отношение на 3-ти март трябва да се каже, че Руската империя и Руската федерация не са един и същ субект от гледна точка на историческата традиция. Същевременно датата не е обединяваща, напротив, в нейното навечерие непрекъснато се водят дискусии за значението й в българската история, каза историкът.

В коментар за възможните алтернативи специалистът отбеляза, че една от позициите на историци и общественици е за 24 май. Аз не съм съгласен този ден да бъде национален, държавен празник, защото той просто е толкова съкровен, че не бива да бъде политизиран, подчерта проф. Павлов. Първото му регистрирано честване е в Шумен през 1813 година. Тогава Шумен е една от епархиите на Търновската митрополия, наследница на средновековната ни патриаршия в българските земи от Дунав до Марица, така че подобни прояви вероятно е имало не само в Шумен. Модерното осмисляне на 11/24 май като празник на българската азбука, просвета и култура, както знаем, е поставено в Пловдив през 1851 г. Така или иначе, празникът на Светите братя не бива да се политизира дори в държавния му смисъл, защото той е в сърцето на всеки българин, смята историкът.

С моите колеги от Фондация ,,Васил Левски", с писателката Галина Златарева, колегата проф. Пламен Митев и др. преди две години предложихме 20 април – Денят на Априлското въстание да бъде официалният празник на България. Тази дата би могла да прерасне в национален празник и то в реалния ден на самото събитие по т.нар. стар стил, каза проф. Павлов.

Априлското въстание е причината да дойде и 19 февруари/3 март по т.нар. нов стил. Без трагичната саможертва на българите от Четвърти, а и от другите революционни окръзи, създадени на основата на комитета на Васил Левски, без делото на Ботевата чета и цяла поредица от героични и трагични събития, нямаше да се стигне до намесата на Великите сили и Цариградската конференция, последвани от Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Именно заради това 20 април трябва да се осмисли от нацията като обединяваща дата, защото въстанието е чисто българско, колективно действие, каза проф. Павлов. Той припомни, че не друг, а Иван Вазов го нарича ,,пиянството на един народ", в този добър смисъл на думата участват просветените хора, селяните, гражданите – цялото общество.

Априлското въстание е образецът, по който се осъществява Илинденско-преображенското въстание. Девизът ,,Свобода или смърт", който дължим на патриарха на националната ни революция Георги Стойков Раковски, се превръща в приета от цялото общество кауза по време на Априлското въстание. Именно това ни кара да мислим, че датата 20 април е най-подходящата за официален, а и за национален празник. Разбира се, за възприемането на тази идея е нужна дискусия, в която да се включат специалисти, държавни институции, граждански структури, възможно най-широк кръг от хора, ангажирани с българската национална памет и визия за бъдещето, каза още проф. Павлов.

https://politika.bg/bg/a/view/prof-plamen-pavlov-treti-mart-ne-e-obedinjavashta-data-101032