• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#91
avatar_Hatshepsut
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - 28 June 2022, 15:04:52
Хвойнов дрозд


Хвойновият дрозд (Turdus pilaris) е птица от семейство Дроздови (Turdidae). Среща се и в България. Той е неголяма прелетна птица, обитаващ Северна и Средна Европа, на изток от река Рейн, а на север от Алпите и Азия до Сибир. В другата половина на ХХ век създава свои колонии и в отделни части на Западна Европа и Британските острови. Зимува в Южна и Западна Европа, в Мала Азия и Индия.

Това е птица с размерите на кос, с малко по дълги крила. Дължината на тялото е около 24–27 cm, а размаха на крилата около 39–43 cm. Има тегло около 80–140 g. Представителите и на двата пола са оцветени по подобен начин, като при мъжките окраската е по интензивна. Характерна за тях е трицветната окраска: сива глава, кафяви гръб и външна страна на крилата и чернокафява опашка. При полет могат да се наблюдават вътрешната окраска на крилата, която е бяла, ярко различаващи се от сивата долна част на тялото и тъмната опашка. Гърдите леко жълтеят, коремчето е бяло. На гърдите и по крилата множество черни ивици, които имат формата на връх на стрела. Човката на мъжкия по време на размножителния период е жълта, след което потъмнява на върха и отгоре, ставайки подобна на човката на самката и младите птици. Около очите и човката тъмни петна с различна големина и интензивност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хвойнов дрозд



Описание:
Дължина на тялото: 22 – 27 см. Размах на крилата: 39 – 42 см
Оперението на горната страна на крилата и гърба е кафяво, опашката е черна, подкрилията са светли. Главата, тилът и кръстът са сиви, гърдите са охристи с черни петна, а коремът е бял.

Храна и местообитания:
Храни се с червеи, насекоми и плодове. Обитава широколистни гори и изкуствени насаждения.

Гнездене:
Гнезди на дървета и храсти. Снася 5 – 6 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас е установен като гнездящ вид само в района на Шабленското езеро.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Европа. През зимата се среща у нас на многобройни ята.

Заплахи:
Безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Хвойнов дрозд



Zorzal real (Turdus pilaris) Fieldfare +


Fieldfare [Turdus Pilaris]
#92
Оценка на заплахите от организирана престъпност в България - 27 октомври 2020 г.

За да обобщи публично резултатите от проведената през 2020 г. Оценка на заплахите от организирана престъпност в България, Центърът за изследване на демокрацията покани представители на компетентните институции в лицето на МВР, ПРБ и НАП, както и представителите на медиите на онлайн събитие, по време на което бяха обсъдени различни акценти от изследването. Оценката се извършва за трета поредна година и разглежда актуалното състояние, обема и структурите на различни криминални пазари в България, както и тенденциите в развитието им.





От нашата Download-секция може да свалите "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България 2020":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6006
#93
От нашата Download-секция може да свалите "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" - том 2

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6005
#94
Димо на Рада думаше

Димо на Рада думаше:
- Радо льо, либе, Радо льо,
знаеш ли, либе, помниш ли?

Кога са двамата либехме,
либехме, пък не вземахме,
проклета да е майка ти!

Виждаш ли Раде, гледаш ли,
нашите Раде угари,
как ми са Раде, чърнеят

Така и моето сърце, Радо льо,
за тебе Раде, чърнее,
за тебе Раде, по тебе

Изпълнява Елена Андреевска:

#95
Юни

Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.
#96
Желания за сбъдване...

Тази нощ небето не заплака.
Запàзи си звездите до една.
А аз стоях сама и тихо чаках
един безумно дълъг звездопад.

Луната изтъня и ме докосна
с прозрачно-сини призрачни лъчи.
Навярно пожела да омагьоса
очакването в моите очи.

Излезе вятър. Морски летен вятър.
И грабна в шепи нощната тъга.
Аз гледах от високо към Земята.
Изглежда се превръщах във звезда...
#97
През 239 г. пр. н. е. за първи път е записано преминаването на Халеевата комета от китайски астрономи


Илюстрация на Халеевата комета, публикувана в Ню Йорк Таймс на 3 юли 1910 г. Авторът е професор Едуард Емерсън Барнард от обсерваторията Йеркс, в Уилямс Бей, Уисконсин

На тази дата, 30 март, през 239 г. пр. н. е. е записан за първи път перихелиен пасаж на Халеевата комета от китайски астрономи в хрониките Ших Чъ и Уън Сиен Тун Као според Европейската космическа агенция.

Халеевата комета е може би най-известната комета. Тя е "периодична" комета и се връща близо до Земята приблизително на всеки 75 години, което позволява на някои хора да я видят два пъти през живота си. За последно тук е била през 1986 г. и се очаква да се завърне през 2061 г.

Кометата е кръстена на английския астроном Едмънд Халей, който изследва съобщения за комета, приближаваща се към Земята през 1531, 1607 и 1682. Той стига до заключението, че тези три комети всъщност са една и съща комета, връщаща се отново и отново, и прогнозира, че кометата ще дойде през 1758 г.

Халей не доживява до завръщането на кометата, но откритието му води до това кометата да бъде кръстена на него. Изчисленията на Халей показват, че поне няколко комети обикалят около Слънцето.


Изображение на кометата на Халей, направено през 1986 г.

Освен това, до първата Халеева комета от космическата ера - през 1986 г. - се доближават няколко космически кораба, за да определят състава й. Високомощни телескопи също наблюдават кометата, докато преминава покрай Земята.


Тази снимка на кометата на Халей е направена от руския космически кораб Vega 2, една от двете съветски сонди (Vega 1 е другата), за да се срещне с кометата по време на пътуването й през Слънчевата система през март 1986 г. Най-близкият подход на Vega 1 до Халеевата комета е на 8890 км, докато Vega 2 има близка среща на 8030 км.

Макар Халеевата комета да не е изследвана отблизо в продължение на много десетилетия, учените все пак направиха това с  други малки тела, които могат да бъдат сравнени с Халеевата комета. Забележителен пример бе сондата Rosetta, която изследваше кометата 67P/Churyumov – Gerasimenko между 2014 и 2016 г. и стигна до заключението, че кометата има различен вид вода от тази на Земята.

Халеевата комета в историята

Според Европейската космическа агенция първото известно наблюдение на Халеевата комета е извършено през 239 г. пр. н. е. от китайски астрономи.

Друго проучване (основано на модели на орбитата на Халеевата комета) определя това първо наблюдение назад във времето към 466 г. пр. н. е., когато е била видима за древните гърци.

Когато Халеевата комета се завръща през 164 г. пр. н. е. и 87 г. пр. н. е., тя вероятно е отбелязано във вавилонските летописи, които сега са в Британския музей в Лондон. ,,Тези текстове имат важно значение за орбиталното движение на кометата в древното минало", отбелязва изследване на глинениет таблички, публикувано в Nature.


Друга поява на кометата през 1301 г. вероятно е вдъхновила италианския художник Джото да изобрази Витлеемската звезда в "Поклонението на влъхвите", според енциклопедията на Британика. Най-известната поява на Халеевата комета се е случила малко преди нахлуването на Уилям Завоевателя в Англия през 1066 г. Твърди се, че Уилям вярвал, че кометата е предвещавала успеха му. Във всеки случай кометата е поставена на гоблена от Байо - който отразява нашествието - в чест на Уилям.

Астрономите в тези времена обаче са гледали на всяка поява на Халеевата комета като изолирано събитие. Появата на кометите се смятала за знак за голямо бедствие или промяна.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prez-239-g-pr-n-e-za-parvi-pat-e-zapisano-preminavaneto-na-Haleeva_166941.html
#98
Византийска монета показва свръхновата от 1054 г.


Монети, сечени по време на управлението на Константин IX

На 4 юли 1054 г. на небето се появява нова звезда, която остава видима до 6 април 1056 г., т.е. близо две години. Вече знаем, че новата звезда е била свръхнова и остатъкът от нея все още може да се види под формата на мъглявината Рак (Месие 1) в съзвездието Телец.

Колкото и да е странно, само хроники и анали от Далечния изток, като Китай, споменават новата звезда, която там е била наречена ,,гостенка звезда". Записи от западния грамотен свят не са открити, което е неочаквано, тъй като свръхновата SN1054 е била достатъчно ярка, за да се види дори при лошо време.


Остатъкът от свръхновата, мъглявината Рак (M1) в съзвездието Телец, избухнала на 4 юли 1054 г.

Но международна група от изследователи изглежда е открила нещо, което може да бъде свързано със свръхновата звезда от 1054 г. Мирослав Д. Филипович (Miroslav D. Filipović) и неговите колеги са открили исторически монети, които вероятно показват новата звезда. Това са така наречените монети ,,Константин IX Мономах IV клас", сечени между лятото на 1054 г. и пролетта на 1055 г.

Други монети от управлението на император Константин IX показват една звезда до изображението на императора, звезда, за която се смята, че представлява Венера, утринната звезда, докато самият император представлява слънцето. Но монетите от клас IV показват две звезди, една отляво и една отдясно от главата на императора. Звездата вдясно може да представлява свръхновата от 1054 г.

Нещо повече, размерът на звездите се различава леко между 36-те монети от тази серия, които изследователите успяват да намерят в музеите по целия свят. Учените също така предполагат, че променящият се размер на звездата може да отразява постепенното потъмняване на свръхновата в небето през този период. Ако е така, това би бил фин намек за поразителната астрономическа реалност, която се е случвала над главите на хората по това време.


Монетите са анализирани с помощта на специални техники

Фактът, че свръхновата е изобразена на монета, но не се споменава никъде другаде, се дължи на господстващия богословски светоглед по това време според изследователите.

Тогава светът се е смятало, че е замислен като съвършен и непроменлив. Появата на нова звезда може да се разглежда като нарушение на световния ред и който съобщава за това, може да се разглежда като еретик. Ето защо хората просто не са смеели да кажат или напишат за новата звезда, нещо, което не ги е притеснявало да направят в Китай и Япония или в ислямския свят.



The Supernova of 1054, Our Very Special "Guest Star"

Това прави още по-интересен фактът, че някой майстор металообработчик или може би някой от иначе страхливите учени може да е сънрал смелост да направи нещо, което теолозите вероятно няма да забележат.

"Но, както с много събития от древната история, трудно е да се отделят факти от спекулации. Самите автори посочват, че не знаят колко монети от клас IV са сечени, нито техните точни дати и нямат конкретно доказателство, че втората звезда представлява фантастично астрономическо събитие. Но много романтици биха искали да мислят, че след като този, който сече монетите, е поел това, което може да се смята за огромен риск по това време, екип от учени над 1000 години по-късно най-накрая наистина разбира защо са направили това. Със сигурност можем да оценим тази история, дори ако фактическата основа за нея все още е неясна", заключава в статията си Анди Томазек (Andy Tomaswick) в Universe Today.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizantijska-moneta-pokazva-svrahnovata-ot-1054-g-video_186098.html
#99
Руската армия воюва върху трупове, украинската - по кодекса на честта

Българският доброволец на фронта в Украйна Иван Калчев - Глиги даде първото си интервю за OFFNews само часове след завръщането си в България.

Глиги, който воюва в чуждестранния легион на украинската армия, е в отпуск за 10 дни, след което отново се завръща на фронта.

Благодарни сме му, че избра OFFNews да бъде първата медия, пред която да разкаже какво е преживял, как изглежда войната от най-предната линия на фронта, какъв е звукът на различните ракети и снаряди, какви са и какво правят войниците от Чуждестранния легион.

Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме, разказа той.

Когато слязох от рейса във Варна още на петата минута ми се прииска да се връщам обратно. Купих си вестник и прочетох заглавие, че приемането на Украйна в ЕС щяло да се затрудни заради разрухата там. Погледнах вестника пак - пише разруха. Погледнах автогарата във Варна и си мисля - има някаква сериозна грешка. Разруха има тук в България. В Украйна има разрушения. И веднага ги оправят. А тук вече 30 години е разруха.


Българският доброволец на фронта в Украйна. Ексклузивно интервю на OFFNews с Иван Калчев - Глиги

Иван Калчев, по-известен като Глиги, се върна от Украйна, където воюва за украинската кауза. От колко време си в България?

- От по-малко от 24 часа. Пристигнах с автобус от Одеса на автогара Варна. И още на петата минута се чудех защо съм пристигнал. Купих си люмимия ми седмичник, отворих го и там видях една статия, в която пише, че приемането на Украйна в Европейския съюз юало да се затрудни заради разрухата в тази държава. Погледнах пак вестика -пише разруха. Погледнах пак автогара Варна. Има някаква сериозна грешка в тази статия. Разруха има тук в България. А там в Украйна има разрушения. И те ги оправят много бързо, а нашата разруха си стои от 30 години и продължава да е все по-тежка.

- За колко време ще останеш в България?

- За 10 дни ми е разписана отпуската. Може би ще си тръгна по-рано.

- Ти единственият българин ли си, който воюва в Украйна или има и други?

- Предпочитам да не отговарям на никакви въпроси, на които отговорът е число, местоположение или име. Най-малкото, защото те представляват военна тайна. Аз съм украински военослужещ и не би трябвало такава информация да споделям.

- Как минава един обичаен твой ден на фронта?

- Обичайни дни там няма. Всеки ден там е различен. Като цяло войната е 99,99% чакане и живот в тежки условия. И само в някакви много кратки минути възникват животозастрашаващи ситуации и умират хора. Всеки ден е различен, всеки ден правиш различни неща. Винаги има тежка физическа работа, винаги трябва да се нагаждаш към условията на средата. Основно трябва да останем живи и да изпълним поставените задачи.

- Има ли загинали от твоите другари?

- Има. От нашето подразделение са четирима. При един минометен обстрел загинаха един холандец и един германец. След това при артилерийски обстрел един австралиец. Последно един французин, когато аз участвах в евакуирането на ранени. По това време бях при медиците в базата, Получихме сигнал, че трябва да евакуираме трима ранени. Качихме се в линейката - аз, украинският шофьор и двама медици, които не говорят украински. По пътя докато стигнем до мястото ние самите попаднахме под обстрел. Шофьорът трябваше да кара много бързо напред-назад по едни черни пътища, за да избяга от падащи снаряди. Стигнахме до уговореното място, натоварихме двама ранени, които бяха в полусъзнание. С единия се бяхме видели предишния ден. Той ме разпозна и ми се усмихна, докато го качвахме с носилката в колата. Оттам с пълна газ пак по черните пътища към полевата болница. Оставихме ги в полевата болница. Лекарите се чудеха дали са живи, даже казаха - защо ни го водите този, той вече е умрял. Обаче едната жена-медик каза - не, жив е, жив е, проверете. Прибраха го и почнаха да се грижат за него. Ние се върнахме да спасяваме третия ранен, но когато влязохме в обхват на радиостанцията, разбрахме, че вече няма смисъл да се бърза.

https://offnews.bg/interviu/gligi-pred-offnews-ruskata-armia-voiuva-varhu-trupove-ukrainskata-779956.html
#100
Археологически комплекс "Месарите" разказва за живота в Аполония преди 25 века


Извънградски имения и стопанства е имало през античността в местността ,,Месарите" край Созопол. Те са създадени в средата на V- ти век преди Хр. и са просъществували близо два века. Най – вероятно са били разрушени и изоставени през последната четвърт на IV – ти век при преминаването на войските на Филип  II Македонски, като в руините им е оформен некропол. Той е съществувал близо 50 години, разказа доц. д-р Кръстина Панайотова, един от ръководителите на проучванията осъществени през последните 12 години.

,,Тук открихме останки от сгради, гробни съоръжения, обредни огнища и добре запазен път. Той е много важен за местните жители и е много интересен за нас археолозите. Той е свързвал Аполония Понтийска с медните залежи в Медни рид. Бил е покрит с дребни камъчета и около него са били изградени извънградски имения. Много  малко са примерите дори в самата Гърция на такъв павиран път, което е само едно от интересните  ни открития." 


След като сградите са изоставени, мястото не запустява, а започва да се използва като некропол. Открити са до момента 35 погребения, като има 5 керамични саркофага, те са единствените открити на територията на България от IV – ти век преди Христа. Сред интересните  артефакти открити тук са бронзов пръстен с изображение на сатир, много  красиви теракоти, глинени фигури на момчета, монети. 

,,Надявам се, че туристите тук ще успеят да потънат в битието на хората живели по тези земи преди 25 века.  Ще почувстват живота, не само лукса, а и обикновения живот на обикновените хора, благодарение на които Аполония е наречена Магна (Велика) Аполония", добави доц. Кръстина Панайотова.

Проучванията в местността ,,Месарите" край Созопол се осъществяват повече от 10 години от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и музея Лувър с ръководители доцент доктор Кръстина Панайотова и доктор Александър Баралис.



Откриха нов археологически комплекс "Месарите" край Созопол

https://bnr.bg/burgas/post/101667871/izvangradski-imenia-nekropol-i-paviran-pat-razkazvat-za-jivota-na-drevnite-jiteli-na-apolonia