Източник:

Вкаменен гръклян на анкилозавър разкрива, че тези животни може да са имали много по-сложен гласов диапазон, отколкото учените първоначално са смятали

Освен цвета и как ,,наистина" са изглеждали, един от най-големите въпроси за живота в миналото и неговите суперзвезди – динозаврите – е какви звуци са издавали.

Първата находка на фосилизиран гръклян на 80 милиона години, принадлежал на брониран динозавър, разкрива, че древното влечуго може да е звучало по-близо до птица, отколкото специалистите смятаха досега, сочат нови изследвания.

Ларинксът е на Pinacosaurus grangeri, който предствлява брониран и с кокалеста опашка нептичи динозавър от семейството на анкилозаврите, открит в Монголия през 2005 г.

Сега нов анализ, публикуван в списание Communications Biology, показва, че вокализациите на анкилозавъра може да са били много по-фини и мелодични от досега приеманите крокодилски ръмжения, съскания и ревове.

"Нашето изследване установи, че ларинксът на пинакозавъра е кинетичен и голям, подобно на птиците, които издават различни звуци", разказва пред Live Science първият автор на изследването Джунки Йошида (Junki Yoshida), палеонтолог в музея Фукушима в Япония.

Изследвани са архозаврите - група, чиито живи членове включват и крокодили, и птици. Тези животни използват звуците за различни цели, включително за ухажване, родителско поведение, защита от хищници и териториални сигнали. Сред съвременните архозаври хиоларингеалните апарати на крокодилите и птиците се различават както анатомично, така и функционално. При крокодилите ларинксът произвежда звук като вокален източник. При птиците сиринксът произвежда звук в задния край на трахеята и повишава вокалната ефективност като гласов източник, докато ларинксът функционира като част от гласовия тракт, пишат изследователите.

В началото на триаския период, преди около 250 милиона години, архозаврите се разделят на две големи групи (отряда): Ornithischia или птицетазови динозаври и гущеротазовите - Saurischia. Въпреки името си, именно вторите, а не птицетазовите динозаври, по-късно стават предци на птиците. Тази група по-късно еволюира в динозаври, птици и птерозаври, а първата група на птицетазовите по-късно се разклонява в крокодили, алигатори и множество други изчезнали техни роднини.


Повечето животни, които издават звуци, го правят чрез специално приспособени органи, свързани с белите дробове чрез дихателната тръба. При крокодилите, бозайниците и земноводните ларинксът - куха тръба, разположена в горната част на трахеята и изпълнена с гънки от резониращи тъкани - е приспособен да издава звуци. При птиците обаче сиринксът - двутръбна структура, разположена в близост до белите дробове, в долната част на трахеята - създава основата на сложни мелодии.


За да оценят диапазона от звуци, които P. grangeri би могъл да издава, изследователите изучават две части от фосилизирания ларинкс, които биха работили с мускули за удължаване на дихателните пътища и промяна на формата им, като ги сравняват със структурите в гласните кухини на живи птици и влечуги. Те откриват, че P. grangeri има много голям крикоид (пръстеновидно парче хрущял, което участва в отварянето и затварянето на дихателните пътища) и две дълги кости, които се използват за регулиране на размера му - устройство, което превръща гласовата кутия на P. grangeri в гласов модификатор.


Тази анатомична конфигурация вероятно е означавала, че древният тревопасен динозавър е бил способен да издава голям набор от звуци - включително ръмжене, хриптене, рев и вероятно дори чуруликане - като същевременно се е разнасял на огромни разстояния, твърдят изследователите.

Въпреки това е малко вероятно анкилозаврите да са чуруликали или вокализирали като съвременните птици, най-вече защото са били много по-големи и са имали много различни гласови механизми.

"Наистина е трудно дори да започнем да правим изводи за това как е звучал пинакозавърът, защото това вероятно е напълно нов вокален орган, който е произвеждал свой собствен вид характерен звук", коментира пред Live Science Джеймс Наполи (James Napoli), палеонтолог на гръбначни животни от Музея на природните науки в Северна Каролина, който не е участвал в изследването.

"Мисля, че да чуруликат като птиците е малко вероятно, въпреки функционалните прилики със сиринкса, дори само заради това колко големи са били анкилозаврите. В главата си си представям ниско, влечугоподобно ръмжене, хъркане и рев със сложна композиция, подобна на птича песен."


Изследователите споделят, че бъдещите им изследвания ще се съсредоточат върху стесняването на възможния диапазон на вокализациите на P. grangeri, като същевременно ще търсят други екземпляри, които може да съдържат запазени ларинкси или дори сиринкс.

"Звуците на динозаврите са една от онези постоянни неизвестни, които правят тази статия още по-вълнуваща", коментира Наполи. "Без изкопаеми гласови органи, които се срещат изключително рядко, е наистина трудно дори да се започне да се оценяват границите на вокалното поведение на динозаврите, а още по-малко как са звучали те реално."




What Did Dinosaurs Really Sound Like? Could Dinosaurs Sing Like Birds? New Science Says Maybe!

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/predshestvenik-na-krokodilite-e-izdaval-zvutci-kato-ptitcite-video-198889.html

В продължение на близо 190 години учените търсят произхода на древните морски влечуги от епохата на динозаврите.

Сега екип от шведски и норвежки палеонтолози е открил останки от най-ранния известен ихтиозавър ("рибо-гущер") на отдалечения арктически остров Шпицберген.

Откриването на най-стария ихтиозавър пренаписва популярното виждане кога са се появили основните видове влечуги.

Статията, описваща откритията на екипа, е публикувана в Current Biology.

Ихтиозаврите са изчезнала група морски влечуги, чиито вкаменелости са открити по целия свят. Те са били сред първите сухоземни животни, които са се приспособили към живота в открито море и са развили рибоподобна форма на тялото, подобна на съвременните китове. Ихтиозаврите са били на върха на хранителната верига в океаните, докато динозаврите са бродили по сушата, и са доминирали в морските местообитания в продължение на повече от 160 милиона години.

Според учебниците влечугите за пръв път са навлезли в открито море след масовото измиране в края на пермския период, което е опустошило морските екосистеми и е разчистило пътя за началото на ерата на динозаврите преди близо 252 милиона години. Според сценарий сухоземни ходещи влечуги са навлезли в плитките крайбрежни зони, за да се възползват от освободените след този катаклизъм ниши на морските хищници. С течение на времето тези ранни земноводни влечуги стават все по-добри в плуването и в крайна сметка модифицират крайниците си в плавници, развиват рибоподобна форма на тялото и започват да раждат живи малки - по този начин прекъсват окончателно връзката си със сушата, като не е необходимо да излизат на брега, за да снасят яйца.

Новите вкаменелости, открити на Шпицберген, сега налагат да се преразгледа тази отдавна приета теория.


Леден фиорд в западната част на Шпицберген, долината Флауърс прорязва заснежените планини, разкривайки скални пластове, които някога са били утайка на дъното на морето преди около 250 милиона години.

Бързо течаща река, захранвана от топенето на снеговете, е размила калта, за да разкрие заоблени варовикови камъни, наречени конкреции. Те са се образували от варовикови седименти, които са се утаили около разлагащите се животински останки на древното морско дъно, като впоследствие са ги запазили в невероятни триизмерни детайли. Днес палеонтолозите търсят тези конкреции, за да изследват фосилните следи на отдавна умрели морски обитатели.

По време на експедиция през 2014 г. голям брой конкреции са били събрани от долината Флауърс и изпратени обратно в Природонаучния музей към Университета в Осло за бъдещо проучване. Изследванията, проведени съвместно с Музея на еволюцията към Университета в Упсала, вече са идентифицирали кости на риби и странни кости на земноводни, наподобяващи крокодилски, както и 11 съчленени опашни прешлена от ихтиозавър.

Неочаквано тези прешлени се намират в скали, за които се предполага, че са твърде стари за ихтиозаврите. Освен това, вместо да представят учебникарския пример за подобен на земноводно предшественик на ихтиозаврите, прешлените са идентични с тези на геологически много по-млади ихтиозаври с по-големи тела и дори запазват вътрешна микроструктура на костите, показваща адаптивни белези на бърз растеж, повишен метаболизъм и изцяло океански начин на живот.

Геохимичните изследвания на околните скали потвърждават възрастта на вкаменелостите на около два милиона години след масовото измиране в края на пермския период. Като се има предвид предполагаемата времева скала на еволюцията на океанските влечуги, това отлага произхода и ранната диверсификация на ихтиозаврите допреди началото на епохата на динозаврите; по този начин се налага преразглеждане на тълкуването в учебниците и се разкрива, че ихтиозаврите вероятно са се разпространили за първи път в морска среда преди измирането.

Вълнуващо е, че откриването на най-стария ихтиозавър пренаписва популярното виждане за епохата на динозаврите като времевата рамка за появата на основните видове влечуги. Сега изглежда, че поне някои групи са съществували преди този забележителен интервал, като вкаменелостите на най-древните им предци все още очакват да бъдат открити в още по-стари скали на Шпицберген и на други места по света.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/naj-staroto-morsko-vlechugo-ot-epohata-na-dinozavrite-e-otkrito-na-ark-198886.html

Погледнете изцѣло пристѫпа на рушението!

България е единствената страна, въ която платени отъ чуждбина лъжеобщественици водятъ честни, но неосведомени селяци въ служба на чужденеца.

Комунизмътъ подрива мълкомъ основитѣ на Държавата, а чрезъ десетки вестници трови душата на социално злепоставени наши братя.

Социализмътъ, скритъ задъ сладки думи, се укрепява въ капиталистически предприятия и чрезъ литература и учебници затиска националното съзнание на българската младежь.

Чужди национални пропаганди използуватъ демагози, марксисти, корумпирани хора и като екзема обхващатъ снагата на България отъ Югоизтокъ, Северъ и Западъ, за да излюпятъ неусетно утре отъ всички страни изкуствени движения.

Чужди религиозни и училищни пропаганди използуватъ недостатъци на Държавата и срещу маловажни ползи рушатъ бавно, но издълбоко общобългарската солидарность.

Чужди шпионски служби, нахлули въ партизанско време, опасватъ все още страната ни като безстопанственъ имотъ.

Чужденци се заселватъ непрестанно и стѣсняватъ и безъ това неширокия стопански просторъ на българина.

Притиснати въ чуждбина евреи се заселватъ само у насъ безконтролно и неусетно подготвятъ противоеврейски настроения.

Околни държави, наши длъжници въ сѫщность, плетатъ мрежи и гласно дори искатъ сърдцето на България.

И тъкмо въ това време, когато тѣзи смукала на морални и материални ценности проникватъ отвсѫде и обхващатъ все по-яко снагата на България.

Въ свѣта се кроятъ сѫдбоносни стълкновения, за които всички се готвятъ.

А у насъ стоятъ открити най-важни морални, стопански, военни и социални нужди.

Погледнете сега, всрѣдъ това положение, какво вършатъ наши политически деятели?

Лъжеобщественици, обкрѫжени отъ изгладнѣли котила и съ по нѣколко ятаци въ всѣко селище, коткатъ утайката на обществото, мамятъ наивници, будятъ грубото въ природата на българина и се канятъ наново да обзематъ посменно държавното управление. Но не за да осѫществятъ идеали, които тѣ отъ срама дори не споменаватъ предъ васъ, а за да плячкосватъ държавни и обществени срѣдства.

Тогава намѣсто работа за социаленъ и държавенъ напредъкъ, друго ще кипне. Неподготвени кокалановци ще грабнатъ общественитѣ служби. Намѣсто пионерска работа ще има нехайство, охранване и залъгване съ думи. Ще се законодателствува съ користь и демагогия. Ще се вмъкнатъ предатели въ пазвата на държавата. Полицията ще гони бедни деца затуй, че продаватъ бонбони, но ще охранява спокойствието на спекуланти и на едри рушители. Ще биятъ съ камшикъ, отровени съ комунизма бедняци, но прелъстителитѣ имъ ще бѫдатъ спокойни на богато платени държавни служби. Корупцията, която трѣбва да се доочисти, ще изнудва данъкоплатеца, ще обира Държавата и ще предава стопанството ни въ рѫцетѣ на чужденеца.

От сега още тѣ дѣлятъ народа на части, които се готвятъ да хвърлятъ една срещу друга. И намѣсто солидарность, ще настѫпи междуособица. Начело на борбата ще излѣзе пакъ най-недостойната пасмина, която ще увлича наивнитѣ, а най-честнитѣ ни хора, отвратени отъ подобна общественость, ще останатъ и занапредъ политически бездейни докато сградата на България рухне най-сетне върху главитѣ имъ и озлочести и тѣхното потомство.

А цѣлата тази пасмина, която руши, е тъй малобройна. Тя не брои повече отъ десетина хиляди души въ цѣлата страна, но е дейна, организирана отъ силата на злото и е ефикасна само затуй, че другитѣ не мърдатъ.


Нѣма вече време за губене. На това зло остава само още една крачка да порази България и васъ лично! Мамите се, че ако останете недейни, поне себе си ще спасите. Българското дърво, по чийто клонове работите се сѣче издъно. А когато дънерътъ бѫде доподсѣченъ и залитне да пада, ще рухнете и вие съ него. Затова нѣма друго срѣдство за спасение, освенъ да слѣземъ за малко, да изпѫдимъ рѣзачитѣ на българския дънеръ, да го заздравимъ, да го запазимъ съ стража и тогава да продължимъ спокойно въ професиитѣ си, подъ стройното рѫководство на една справедлива и силна Държава.

Вие видѣхте какъ други народи съ обърканъ животъ, излѫчиха отначало малко борци, които съ честь и открита смѣлость увлѣкоха здрави свои братя и възродиха държавитѣ си. Довчера отчаяни нации литнаха въ строителски възходъ.

Народътъ ни е сърдцатъ и съвестенъ! Коравиятъ български селякъ всѣки день ни дава нѣкой примѣръ за саможертва за родно мѣсто, за семейна честь, дори за чуждъ добитъкъ! Вижте българина и другаде. Землетресение руши централна поща, но дежурниятъ телефонистъ остава на таблото! Влакъ се провали отъ сринатъ мостъ, но пощальонътъ се хвърля въ стихийната вода и спасява препорѫчана кореспонденция! Влакъ удря автомобила на демагогъ и шофьорътъ, макаръ невиненъ, слага веднага глава подъ колелата на локомотива! Полицаи всѣки день умиратъ за наша защита! Граничарьтъ ни стои безъ трепване единъ срещу сто! Пожарникарьтъ ни се моли въ огънь да влѣзе и съ тѣлото си брата да запази! Стрелочникътъ прие нозетѣ да му строшатъ, но не изпусна стрелката въ закрила на българското гостоприемство.

Не се ли чувствате длъжни къмъ този българинъ, комуто всичко дължите! Не е ли безбожно, че го оставяме жертва на малобройната глутница, която само съ едно замахване можемъ да пратимъ на мѣстото? Не е ли за всички ни срамно, че оставяме да разпореждатъ съ насъ като съ китайски носачи? А отъ всичко най-вече не виждате ли васъ лично какво очаква? Погледнете сѫдбата на поробенитѣ около насъ българи, свлѣчени до просешка тояга!

Следъ толкова героизъмъ, жертви и победи въ неравни войни, продухвани напусто отъ онази пасмина, нека дадемъ най-после на своя народъ дори само единъ успѣхъ, и вие ще видитѣ на какво е той способенъ. Да му даденъ работа и правда, надежда и човѣшка радость и той ще разкрили ново мѫжество и цѣлата си дарба.

Нека не оставимъ, онези които сѫ го само дѣлили или грабили, да яхнатъ наново страната. Тѣ мамятъ само съ народовластническа упойка, но приематъ пари отъ чуждбина, защитаватъ шпиони и спекуланти предъ сѫдилищата, охранватъ се отъ голѣми предприятия и се мѫчатъ да ни втълпятъ безсрамно, че сме малъкъ, слабъ и нищоженъ народъ, та да не се чудимъ утре, че нищо нѣма да вършатъ.

Запазете българщината, себе си лично и бѫдещето на челядьта си отъ това малобройно натрапчиво котило. Ако само съ едно отърсване отметнемъ отъ себе си навика на премирието, глутницата ще намѣри своето мѣсто. Тогава нашитѣ деца не ще проклинатъ утре, въ робство и гладъ, а всрѣдъ правда и свобода ще носятъ съ честь нашето българско име.

Ако поне една отъ бившитѣ политически партии бѣше нѣщо, което съ общо съдействие би развило сили да изведе Българската държава на здравъ пѫть, ние не бихме дали знакъ на тревога. Но политическитѣ и така нареченитѣ движения бѣха изградени върху безплодна основа и затова по-нататъшната борба върху тази основа ще продължава само да доразкѫсва народа и да руши Държавата.

Ние сме противъ партийната система, защото е отмината отъ живота и защото представя въ сѫщностъ народовластническа упойка за народа, задъ която се криятъ безброй своеволни и безотговорни диктатори и диктаторчета, съ лична користь, временно угодничество на тълпата и безъ грижа за бѫдещето на нацията. Тази система, дори когато е скрита задъ водачи, руши Държавата и не отговаря на българската самобитность.

Ние сме противъ себелюбивитѣ подмолни измамници съ объркани представи за авторитарна държава и безогледни къмъ сѫдбата на Държавата и нацията. Тѣ днесъ контрактуватъ съ партизанство, а довчера гонени отъ тѣхъ партии, и имъ подготвятъ нова възможность за ровене.

Ние не сме нито партия, нито движение въ досегашния смисълъ на израза. Ние не събираме хора чрезъ молби и увещания и не целимъ лични облаги, а обещаваме само гордото съзнание за изпълненъ дългъ къмъ днешнитѣ и къмъ иднитѣ българи.

Но добритѣ чувства, чиститѣ мисли и общественото бездействие не помагатъ срещу рушителитѣ и затова приканваме на спасителенъ строителски походъ съ:

Пълна организираность срещу рушителскитѣ организации!

Свѣтла пропаганда срещу тъмното агитаторство!

Единство и сила срещу насилието!

Ясна граница между честьта и безчестието!

Само така ще установимъ социална правда и съгласие всрѣдъ българитѣ, ще постигнемъ единството между Нация и Държава за да се осѫществи цѣлокупна, справедлива, силна културно и мощна политическа България.

Пѫтьтъ на историята не е предначертанъ отъ нѣкого, а се чертае и прави отъ най-дребнитѣ борци на нацията.

Злото, гладътъ и поразията ви дебнатъ отъ всички страни. Избирайте между сѫдбата на яхнатия, който стѫпканъ умира, за да яхнатъ утре и потомството му и сѫдбата на бореца, когото и провидението пази!

Нашето Вѣрую, нашитѣ Искания и нашиятъ Знакъ сочатъ спасителния пѫть. Да тръгнемъ стройно по него и нека български да бѫде утрешния день!





1.Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цѣлость, която има свой животъ и свое предопредѣление. Нейнитѣ интереси не съвпадатъ винаги съ преходнитѣ интереси на личнитѣ и сборнитѣ елементи, които я съставятъ.


2.Българската държава е организационна съвкупность, която има за задача да изрази жизненитѣ стремежи на нацията.

3.Царьтъ на българитѣ е вѣрниятъ тълкуватель на стремежитѣ на нацията и върховенъ представитель и глава на Държавата.

4.Българскиятъ националенъ идеалъ обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеалъ на нацията.

5.Националната самобитность на българина и връзката му съ земята сѫ единствената вѣрна основа за всѣко българско строителство.

6.Отечеството е преди всичко една голѣма солидарность съ жизненитѣ и историческитѣ стремежи на нацията, както и съ съвременнитѣ й задачи и съ интереситѣ на нейното бѫдаще.

7.Българската Източноправославна Църква е организираниятъ изразъ на религиозното отношение на българската нация. Нейнитѣ врагове сѫ врагове и на общобългарската солидарность.

8.Отечестволюбието предполага стремежъ къмъ социална справедливость, която осигурява физическата, интелектуалната и моралната сила на нацията.

9.Възродената българска държава нѣма предпочитания за една или друга социална категория, а разпорежда съ социалнитѣ категории и съсловията отъ онази висота, отъ която се вижда миналото и бѫдащето на нацията.

10.Работникъ е всѣки български гражданинъ, който се труди и работи за материалното и духовно благосъстояние на нацията. Негови врагове сѫ: спекулантътъ и марксистътъ, демагогътъ и бездѣлникътъ.

11.Трудътъ, любовьта къмъ българската земя и неотклонното ратуване за напредъка на българщината сѫ националенъ и мораленъ дългъ на всѣки българинъ.

12.Борбата за териториалния, народностния, духовния и социалния идеалъ на нацията изключва компромиситѣ съ идеитѣ и честьта, иска проницателность, планомѣрность и целестремителность и може да се води само отъ организирани и жертвоготови борци.


Богарьтъ е употрѣбяванъ отъ прабългаритѣ и отъ славянобългаритѣ като знакъ на слънцето, възраждането, победата и съвършенството изобщо. И до днесъ още той се използува широко въ народната ни украса, на металъ – въ златарството, на дърво – въ рѣзбарството, по дървени изделия, на тъкани и шевици, както и за Великденска и църковна украса - на яйца, свѣтилници и олтари. Той е за насъ гласъ и насока отъ прадѣдитѣ ни.

Ратницитѣ отъ Р.Н.Б. виждатъ освенъ това на Богаря:

въ крѫга – обединението, съвършенството и съгласието на българитѣ,

въ кръстачката – устрема и готовностьта да се постигнатъ тѣ по всички посоки,

а въ образуванитѣ прави ѫгли – моралното мѣрило и борбата за социална правда всрѣдъ българитѣ.

Заедно съ това, Богарьтъ е за ратницитѣ знакъ на борбата срещу рушителното партизанство, родоотстѫпничеството, марксизма, чуждата пропаганда, социалната користь и всички противобългарски стремежи.


Исканията на Р.Н.Б произлизатъ отъ неговото основно Вѣрую. Тѣ не сѫ нито молба, нито безъ посока отправени оплаквания, а представятъ негови цели, къмъ които то се стреми съ неотклонна упоритость и пълна жертвоготовность.

1. Ние искаме Държавата да развие непрестанна целестремителна борба за планомѣрно териториално и народностно обединение на България.

2. Българската Държава да се управлява отъ честни родолюбци съ историческа и социална проницателность, които нѣма да се кланятъ предъ чуждбина и нѣма да дрѣмятъ предъ социалнитѣ нужди на Българитѣ.

3. Отхвърляне на унизителния Ньойски договоръ и свобода на Българската Държава да устройва, въорѫжава и снабдява войската си.

4. Държавата да се грижи непрестанно за подържане националното съзнание на българитѣ въ чуждбина.

5. Държавнитѣ, общинскитѣ и общественитѣ служби да се възлагатъ само на българи съ огледъ на родолюбието, честностьта и качествата изобщо на лицата. Ние сме решително противъ незаслуженото покровителство и партизанско натрапничество.

6. Пълна свѣтлина върху приходитѣ и имотното състояние на политическитѣ деятели, за да не остане мѣсто за тъмни продажници.

7. Образованието и възпитанието на българската младежь да се основе на българската самобитность, да се отърве отъ всѣкакви марксически, утопични и чужди влияния и да се възложи само на българи съ будно национално съзнание.

8. Искаме цѣлостни грижи за беднитѣ деца, а за даровититѣ – образование на държавни разноски.

9. Искаме задължителна спортна, трудова и предказармена подготовка на българската младежь.

10. Отстраняване на вреднитѣ влияния чрезъ литература, вестникарство, сцена, кинематографъ и срѣдствата на изкуствата изобщо, които отклоняватъ националното дарование и рушатъ морала и съгласието на българитѣ.

11. Да се очисти страната отъ всѣкакви политически организации, общества и деятели, подържани парично и организационно отъ чуждбина и отъ инородци.

12. Да се изкоренятъ чуждитѣ народности, религиозни и училищни пропаганди.

13. Държавата да има за основна грижа създаването на здравни условия, работа и прехрана за всѣки българинъ.

14. Безработицата на физическитѣ работници и гладуването на българи, които желаятъ да се трудятъ – въ България последица само на стопанско безредие и на политическо безсилие - да се изкоренятъ изцѣло.

15. Искаме насока и контролъ отъ Държавата на честнитѣ стопански предприятия и национализация на нѣкои отъ тѣхъ съ огледъ интереситѣ на нацията.

16. Ние ценимъ личната стопанска дейность и сме за правото на всѣки да се ползува отъ придобититѣ съ трудъ блага. Натрупанитѣ чрезъ спекулантство и престѫпления богатства да се взематъ отъ Държавата.

17. Национализиране на застрахователното дѣло и задължително застраховане.

18. Целесъобразно данъчно облагане съ огледъ интереситѣ на нацията, премахване анонимностьта на печалбитѣ и затворъ за укривателитѣ на данъци, а за корумпирани данъчни чиновници – смъртно наказание.

19. Искаме участие на работницитѣ въ печалбитѣ на предприятията.

 20. Да се прекрати заселването на чужденци и евреи въ страната и да се ограничатъ стопанскитѣ инициативи на инородцитѣ, за да не чезне стопанскиятъ просторъ на българина.

21. Управлението на стопанскитѣ предприятия и общественитѣ доставки да се възлагатъ само на българи.

22. Отстраняване отъ културния и стопански животъ на България на всички български граждани, които презъ тежки за страната времена сѫ приемали чуждо поданство.

23. Чужденци, инородци и търговски дружества не могатъ да притежаватъ полски и селски имоти.

24. Кооперацията, най-пригодната форма за стопанския ни строежъ, да се очисти отъ демагози и да се доизгради стройно.

25. Задължително коопериране на селскитѣ стопани.

26. Задължения съ полици и къмъ лихвари да бѫдатъ недействителни за селския стопанинъ.

27. Прилагане на цѣлостенъ планъ за повишаване доходитѣ на земедѣлскитѣ стопанства изобщо и особени мѣрки за създаване на постояненъ поминъкъ на планинското и горското население.

28. Да се изпълни сроченъ планъ за улесняване живота на българското село, чрезъ подобряване културнитѣ условия, съобщенията съ града, благоустройството, здравнитѣ и социални условия, за да се съчетае радостьта отъ полския трудъ съ ползуването отъ придобивкитѣ на културата.

29. Да се завоюва земята, обезплодена отъ неоправенитѣ реки и пороища, за да се увеличи земята на българския селянинъ.

30. Искаме покровителство на занаятчийскитѣ предприятия и предпочитане производството имъ при задоволяване на общественитѣ нужди.

31. Искаме здрави професионални организации, приобщени къмъ целитѣ на Държавата, въ които да нѣма мѣсто за лъжеобщественици безъ професия.

32. Да се изкоренятъ всички политически партии и класови прояви.

33. Най-строги наказания срещу политическата лъжа и клеветничеството чрезъ печата, които рушатъ общобългарското съгласие.

34. За родоотстѫпници, политически престѫпници, корумпирани чиновници, спекуланти, стопански вредители и марксически подстрекатели, които не подлежатъ на смъртно наказание, искаме принудителна работа.

35. Рѫководството на Държавата да не произлиза отъ борби между партии и класи, а отъ организираното единство на нацията.

Ратничеството презира компромиситѣ, търгуването и вѫжеиграчеството на партиитѣ съ идеитѣ и общественитѣ интереси. Тѣзи искания, сѫ цели на ратническата воля и борбата за тѣхното осѫществяване ще бѫде водена честно, открито и кораво, съ всички жертви, до пълна победа за съвършенството на Българщината.

Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/06/1937.html

Ратничеството за Напредъка на Българщината, възникна на 19 юлий тъкмо за туй, че България бѣше вече ясно поведена изъ пѫтя по който тя биде доведена до тука, сега на августъ 1944 година! Още въ увода къмъ Вѣруюто и Исканията, написани презъ юлий 1936 г. е всичко казано и предсказано. А въ деветнадесетьтѣ номера на библиотеката "Ратнически свѣтогледъ ", въ сто и тритѣ номера "Ратнически свѣтогледни беседи " и въ списанията "Проломъ" и "Прогледъ". Въ всичкитѣ ни други издания и въ хилядитѣ ни позиви, въ милиони екземпляри, казахме и предсказахме всичко. Въ милиони графики показвахме и въ картини сѫщото, та който не разбира да види! Но ние не говорихме и не писахме само. Ние организирахме и се борихме непрестанно, упорито и съ всички сили, тъй като се въ време на пожаръ работи, за да предотвратимъ, спасимъ и победимъ и не спрѣхме нито отъ хилядитѣ арести, обиски, уволнения, сѫдения, интернирвания, нито отъ другитѣ жертви и напрежения. До кѫде стигнахме въ своето настѫпление само ние знаеме и само ние трѣбва да знаеме. Огромниятъ резултатъ всички вече знаете или усещате!

Въпрѣки всичко плутокрацията и нѣколко клики успѣха, по непреодолими до сега отъ насъ причини, да доведатъ България до тука, до края на пропастьта!

Тѣ само лъгаха народа! Кѫде е авторитарниятъ имъ режимъ? Кѫде е парламентарниятъ имъ редъ? Кѫде е конституцията? Кѫде е "мѫдрото рѫководство"? Кѫде е новата, измислена отъ тѣхъ държавна система, която дори Япония била копирала? Кѫде е "противоеврейската" имъ политика? Кѫде е "държавната партия "? Кѫде е "обществената сила "? Кѫде е тайната правителствена станция "Обединена България "? Кѫде сѫ разнитѣ имъ мирновременни и военновременни главни комисарства? Кѫде е "националната пропаганда"? Кѫде сѫ "мероприятията имъ"? Кѫде и какво е парламента имъ сега? Кѫде сѫ комитетитѣ имъ? Кѫде е единението имъ? Кѫде е приобщаването имъ на народа? Кѫде е "Бранникъ"? Кѫде сѫ "заветитѣ" и т.н., и т.н.?

Тѣ само лъгаха народа. Като ротативна машина тѣ премѣтаха предъ очитѣ му примамливи картинки, ябълки и сливи, а въ сѫщото време разлагаха държавата и объркваха народа!

Смъртьта на Царя разкри положението. Непосрѣдствено следъ нея направихме крайни усилия за единение на "националнитѣ сили" и съ Манифеста 708 оповестихме постигнатата "рѫководна връзка" съ "легиона" и Б.М.С.О.П. Макаръ и малъкъ, резултатътъ е налице. Подписалитѣ рѫководства запазиха съприкосновение и до днесъ, и сѫ съ туй на надеждна изходна позиция. Затова запазете установенитѣ отношения съ подписалитѣ страни и напредвайте въ тѣхъ!

Сега на августъ 1944 година положението въ сравнение съ тогава, споредъ предвижданията, влошено до крайность!

Всѣки вижда вѫтрешното положение. Всѣки вижда кой, какъ, и на кѫде води България! И външното положение е ясно! Но народътъ вижда само едната му страна и само това, що днеска става.


България е наистина на последенъ кръстопѫть. Катинскитѣ гробища могатъ утре да изглеждатъ на пасторална идилия въ сравнение съ това, което утре може да стане въ България, ако не изпълнимъ дълга си. Иде решителниятъ рундъ на борбата. Всички воюващи държави се дебнатъ за България! Всички политически елементи на България сѫ мобилизирани и се дебнатъ. Злитѣ за зло, а спасителнитѣ за спасение. Свършва се вече пѫтя на хитруванията и лавиранията. Идва края на тактиката на камилската птица! Сега вече всички и всѣки по отдѣлно, безъ изключение, ще понесе последствията и на днешната политика и на своята лична политика! Никакви хитрувания и никакви самозалъгвания нѣма никому да помогнатъ. Защото Видовдень иде!

А какъвъ ще бѫде той! Това все още зависи отъ насъ българитѣ, отъ насъ самитѣ! България е на периферията на европейския боенъ просторъ и ако не се стегне, може да бѫде откъртена и провалена въ бездната!
Бадолиовщината може да ни провали завинаги!

Противнитѣ вълци се намѣтатъ въ агнешки кожи, за да подмамятъ България! Ние отъ противникъ милость да не чакаме. И никой да не забравя, че свободата е като здравето! Докато го имаш-нехаешъ, а загубишъ ли го-ридаешъ! Затова да пазимъ свободата си като зеницитѣ на очитѣ си! България има затова и вѫтрешни и външни възможности. България има съюзникъ, съ огромна мощь, която тепърва има да се види. Пилцитѣ на есень се броятъ! А вѫтрешно България има неизползувани възможности. Докато отъ една страна всички пораженци се организирватъ бързо и бързо разлагатъ, отъ друга страна събитията събуждатъ у всички здрави българи инстинкта за самосъхранение и тѣ ще бѫдатъ днесъ и утре способни на прояви, за които досега не сѫ били зрѣли. Всички здрави българи се оглеждатъ и търсятъ своя спасителна борческа позиция! Нека имъ я очертаемъ до крайность, за да я видятъ и за да дойдатъ. На тази позиция ние сме вече рамо до рамо съ последователитѣ на проф. Александъръ Цанковъ. Приемете рѫката, която тѣ ви подаватъ, стиснете я честно и отвърнете на другарството съ другарство и на вѣрностьта съ ратническа борческа вѣрность. Сега, когато трѣбва да направимъ и невъзможното възможно, ето ни още една голѣма крачка напредъ.


Развръзката иде. Има още време за всичко. Стига само никой да не губи време. И като ратуваме непрестанно, съ всички сили и съ крайно упорство, тъй както въ време на пожаръ се гаси, ние ще улеснимъ Водача, да установимъ народна и силна държава и да изтръгнемъ победата! Тогава ще речемъ, че всѣко зло е било за добро. Тогава зърното ще бѫде отдѣлено отъ плѣвата. Така ще превърнемъ днешнитѣ напрежения на гордость.

А сега да ратуваме, да ратуваме и да ратуваме. Водачътъ, който бди за всичко, ни обещава победа. Нека чрезъ целеустремително ратуване го улеснимъ, та съ общи сили часъ по-скоро да победимъ!


(Документъ на Р.Н.Б. № 104 отъ 12 августъ 1944 год.)


Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/08/blog-post.html

4. Стойность

Изложенитѣ до тукъ обяснения и факти подтикватъ къмъ въпроси за жизнеспособностьта и културната стойность на българската нация, защото отговоритѣ биха допълнили създадената представа.

Изъ нашитѣ земи сѫ изчезнали преди идването на прабългаритѣ множество племена и народи, защото не сѫ могли да устоятъ. Само българитѣ устояха хилядолѣтие и половина на това географическо мѣсто, прочуто по своята историческа динамика. Това е най-общото, но и най-убедителното доказателство за жизнеспособностьта на българската нация.

При това тя е устоявала и се е развивала въпрѣки борбитѣ съ съседи, които сѫ били почти винаги и по-многобройни, и по-богати. Това обстоятелство доказва духовната и нравствена сила.

Успоредно съ тежкитѣ си борби въ миналото, българската нация създаде Кирилометодиевската писменость, която предаде на руситѣ и на други славяни. Тя ги въведе въ християнството чрезъ източното православие и съ това положи основитѣ на по-нататъшната руска култура. Чрезъ богомилството тя подготви и подтикна хусизма и реформацията. Само тѣзи три епохални заслуги на българщината сѫ достатъчни, за да се очертае културната й мисия.

Известно е, че тя е дала велики мѫже не само на своитѣ съседи, но и на голѣми далечни културни народи.

Българското народно изкуство е най-очевидниятъ изразъ на голѣмата й дарба въ областьта на изкуствата, която дори всрѣдъ най-черно иго даде самобитни школи въ областьта на изобразителното изкуство.

Чудесното ни Възраждане се смѣта за единственъ подобенъ случай въ свѣтовната история. Единъ народъ, оставенъ да забрави дори името си, възкръсва само въ нѣколко десетилетия и то отъ само себе.

Периодичнитѣ възстания презъ византийското и турското иго сѫ изразъ на буйна воля за национална независимость.

Предосвободителнитѣ борби съ орѫжие, революционнитѣ борби въ Македония съ епопеитѣ отъ 1903 и 1907 год., удивителнитѣ победи презъ 1885, 1912-13, 1915-18 години срещу многобройни стари армии сѫ изразъ на ненадмината борческа упоритость и показватъ необикновената физическа издръжливость на българитѣ и силата на тѣхния духъ и на тѣхната воля.

Жаждата къмъ просвѣта, която накара българитѣ да създадатъ хиляди училища и църкви още преди Освобождението и то изключително съ народни срѣдства, както и следосвободителното бързо културно развитие, показватъ културния устремъ на българщината.

Бързиятъ стопански и технически напредъкъ презъ сѫщото време доказва нейната строителска дарба.

Героизмътъ въ социалнитѣ борби, макаръ и проявяванъ за съжаление твърде често въ полза на интернационални течения, доказва все пакъ необикновената социална дарба на българина и жаждата му за социална правда.

И всичко това става успоредно. Борби, войни и културно строителство се ту прекѫсватъ, ту преплитатъ.

А като се вземе предвидъ, че всичко това е станало и е било извършено въпрѣки една погрѣшна възпитателна и образователна система, въпрѣки отчасть негодното и отчасть користното политическо рѫководство, въпрѣки подмолната решителна работа на чуждестранни пропаганди и агитации, става още по-ясно колко несъкрушима и колко творческа е духовната и физическата жизнеспособность на българската нация.

Такива сѫ културнитѣ заложби на расовата ни наследствена маса. Такава е културната стойность на българската нация.

Но тъй като пристѫпитѣ срещу българщината не сѫ намалѣли и тъй като тѣ не ще да намалѣятъ въ живота на никоя нация, дошло е крайно време вече да се пристѫпи къмъ планомѣрно и проницателно рѫководене на нейното строителство. Иначе ще стигнемъ до тамъ, че ще изучимъ по-добре неолитичния човѣкъ и тракийцитѣ, които сѫ изчезнали по нашитѣ мѣста, отколкото българската нация, че ще оставимъ чуждата пропаганда да убива националната ни гордость и то при условия, които ни даватъ пълно право на най-висша гордость и че ще оставимъ случайностьта и противницитѣ да подриватъ свободно устоитѣ на българщината.

Щастливото расово съчетание при образуването на българската нация, силниятъ усѣтъ за кръвно запазване на българина, народностно-съхранителното въздействие на турското владичество въ продължение на петь вѣка и то тъкмо въ една епоха, когато другитѣ европейски народи биватъ подложени на тежки народностни дифузионни промтѣни, както и редъ други причини, обясняватъ изравненостьта и високата жизнеспособность на българитѣ.

Ако се заловимъ незабавно и решително да отбиваме новитѣ инородски пристѫпи, скрити задъ отровни политически учения, да прилагаме планомѣрно и неотстѫпно мѣркитѣ на расовата хигиена за запазване и повишаване на общата жизнеспособность на българската нация и да основемъ възпитанието и образованието й върху нейната самобитность, предъ взора още на следното поколение ще се откриятъ пѫтищата на иднитѣ победи.

5. Свѣтогледътъ

Продължителното подтискане на човѣшката личность въ миналото и особено умиращиятъ феодализъмъ, който се е основавалъ на различието между хората и който ги е билъ сковалъ въ фалшиви външни форми, причини жажда за свобода и тачене на личностьта. И отъ XVIII вѣкъ идеята за индивидуализма започна да възхожда като реакция на по-раншното безправие на личностьта.

Русо е очерталъ принципа на индивидуализма, а въ своята "Нова Елоиза" го формулира дори точно. Той упражнява силно влияние и върху Кантъ, който признава, че е билъ "оправенъ" отъ него и самъ формулира презъ XVIII вѣкъ принципа на индивидуализма, като казва, че на човѣка трѣбва да се гледа като на цель. Вѣрата въ съвършенството на естеството на човѣшката личность, която е ималъ Русо, се поема и отъ Гете (Гьоте). Само че докато Русо вини културната обстановка като извратителка на човѣшката личность и съветва връщане къмъ природата. Гете не отрича културата, но вижда усъвършенствуването на личностьта по пѫтя на възпитанието и образованието. Индивидуалистичнитѣ вѣяния и насоки на XVIII вѣкъ се разширяватъ и индивидуализмътъ става господствуващъ свѣтогледъ на XIX вѣкъ. Но тѣзи, които вѣрваха, че човѣкътъ е по природа съвършенъ и че като се премахнатъ прѣчкитѣ, които го потискатъ, той може чрезъ образование да бѫде поведенъ къмъ съвършенство, не сѫ могли да взематъ предвидъ голѣмитѣ разлики въ наследственитѣ заложби, защото биологията не е била още разработена. Истината, че ако индивидътъ не притежава наследствени заложби за развитие, то никакво образование не може да го доведе до съвършенство, не е била още изтъкната и доказана. Но природата като че ли по ирония я прояви тъкмо къмъ Гете, който не даде съвършено потомство. Тази наследствена обусловеность на индивида е схваната мѫчително отъ Ибсенъ, който чрезъ Перъ Гинтъ я слага въ центъра на своята индивидуалистична проблематика. И Ницше въ своя свръхиндивидуализъмъ проявява недоволство и отъ най-съвършения индивидъ и си поставя идеала за свръхъ човѣка постижимъ чрезъ развѫждане.

Новото установение, че личностьта е оградена въ възможностьта си да се развива и то отъ границитѣ на наследственитѣ си заложби, поставя въпроса за усъвършенствуването на индивида върху друга основа. Докато Русо и Гете търсеха усъвършенствуването на индивида въ промѣната на външнитѣ условия, или както се казва на биологически езикъ, търсеха съвършенството въ "модификацията", сега, следъ развитието на генетиката и на биологията усъвършенствуването на личностьта може да се търси само въ надиндивидуалния животъ на наследствената маса. Сѫществуващиятъ индивидъ значи, може да се усъвършенствува чрезъ възпитание и образование, но само до границата на наследственитѣ му заложби. По-нататъшното му усъвършенствуване, обаче, т.е. постигането на по-съвършени индивиди, може да се търси само въ индивидуалния животъ на наследствената маса, т.е. въ и чрезъ расата. А заедно съ тази промяна въ човѣшкото познание центърътъ на тежестьта се отмѣства отъ индивида и застава подъ наследствената маса, т.е. подъ расата. Ето защо индивидуалистичниятъ свѣтогледъ се измѣства въ наше време отъ националистичния свѣтогледъ. Този свѣтогледъ не подценява личностьта, а само й дава новъ смисълъ и ново значение. Той разкрива на човѣка истината, че той не е изолирана и невъзвратима нещастна частица на свѣта, но че е външна проява на своята индивидуална расова наследствена общность и че той е неинъ приемникъ, изразитель, носитель и преноситель.

Индивидуализмътъ на XVIII и XIX вѣкъ не се изрази само идейно, а разрастна и въ стопанско отношение. Разцвѣтътъ на капитализма и стопанския либерализъмъ изобщо се основаватъ на индивидуализма. Отъ това гледище е правилно предположението да се казва намѣсто капитализъмъ, индивидуаленъ капитализъмъ. Защото срѣдствата за производство сѫ неограничена собственость на индивидуални лица. Свободата на тѣзи лица да увеличаватъ и използуватъ срѣдствата за производство, да боравятъ неограничено съ произведенията на тѣзи срѣдства и да опредѣлятъ по своя воля отношенията си съ хората, водеше отначало къмъ успѣхъ. Защото странитѣ, въ които се развиваше индивидуалниятъ капитализъмъ, приличаха на незасадени градински мѣста, въ които имаше мѣсто и временна полза дори отъ безразборно засаждане отъ страна на неограничавани личности. Но скоро гѫстотата на произволно засаденитѣ предприятия доведе до бъркотия, неправда, произволъ и безпѫтие.

И тогава като негова реакция се яви марксизмътъ. Но тъй като марксизмътъ пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трѣбва да се отправи къмъ индивидуалния капитализъмъ: Марксизмътъ пропусна да изтъкне, че индивидуалниятъ капитализъмъ унищожава расовата жизнеспособность на хората, по пѫтя на обратния подборъ. Марксъ дори е долавялъ силата на наследствената сѫщность на хората и споменава накратко, че социалната революция е идентична съ масова промѣна на хората, но тъй като целитѣ му сѫ били други, не взема нататъкъ предвидъ тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че "хората не биха произвеждали ако нѣмаха нуждата и стремежа да притежаватъ", но дори и новитѣ марксисти, намѣсто да взематъ предвидъ новитѣ постижения на науката се вкопчаха въ стари построения като слѣпци у тояга.

И сега трѣбва да установятъ отъ опитъ, че планътъ имъ въ Русия пропада тъкмо поради недовиждането на естеството на хората. Провалянето на марксизма произлиза отъ обстоятелството, че той не може да се осѫществи съ тѣзи хора, които сега живѣятъ на земята и на нашия свѣтъ. Но създаденъ отъ злоба и чувство на мъсть, той и до днесъ проповѣдва, че трѣбва да се изчака докато капитализмътъ онещасти човѣчеството, та следъ това той да го спаси. Тамъ, обаче, дето е властенъ, марксизмътъ проваля жизнеспособностьта на хората и ги храни съ надеждата, че тази жертва щѣла да ползува иднитѣ поколения. Марксизмътъ като учение е едностранчивъ, а като практика е убийственъ за човѣчеството отъ гледището на расовата хигиена.

Отъ нейното гледище индивидуалниятъ капитализъмъ, а сѫщо така и марксизмътъ водятъ къмъ дегенерация на човѣчеството, защото причиняватъ обратенъ подборъ. Но тъй като основниятъ въпросъ на досегашнитѣ политически борби бѣше "капитализъмъ или марксизъмъ", то отричането и на дветѣ форми поражда въпросътъ: Тогава накѫде?

Заключенията на расовата хигиена съвпадатъ напълно съ свѣтогледа за възродения национализъмъ.

Този новъ свѣтогледъ изхожда отъ идеята за нацията като индивидуална носителка на ценности и изходна маса за нови човѣшки възможности. Запазването на нейната жизнеспособность и насочването й въ пѫтища, които водятъ къмъ постоянно усъвършенствуване, обуславятъ националното културно творчество, а заедно съ него и общочовѣшкия напредъкъ. И тъкмо за това възродениятъ национализъмъ се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпросъ. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособность на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне отъ гладъ, недояждане или неправди. Той желае отъ всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалниятъ въпросъ е чисто националенъ въпросъ.

Главнитѣ упадъчни процеси на всѣка съвременна културна нация сѫ два:

1. Обратната селекция, т.е. постепенното намаление на ценния човѣшки материалъ и силното увеличение на хората съ малоценни наследствени заложби.

2. Недостатъчниятъ общъ прирастъ на нацията.

Тукъ не ще бѫдатъ изложени причинитѣ и обясненията на тѣзи два упадъчни процеса, но нуждно е да се изтъкне само, че тѣ лежатъ главно на социална площь. Човѣкътъ се е развивалъ презъ хилядолѣтия чрезъ биологическия подборъ и то съответно естествения редъ на живота, а не съ огледъ на съвременната социална обстановка. Обществениятъ редъ на съвременната културна държава е противенъ на благоприятния ходъ на подбора и води къмъ упадъкъ.

Затова новиятъ националенъ свѣтогледъ налага дълбоки промѣни въ културното, социалното и стопанското рѫководство, а заедно съ това, разбира се и на цѣлокупното законодателство. Затова възродениятъ национализъмъ е толкова "лѣвъ" и напредничавъ въ социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособность на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъмъ поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемократизма, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалностьта на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне въ своята измислена противоестествена система, води къмъ бързъ упадъкъ. Създаденъ като реакция срещу индивидуалния капитализъмъ и то главно отъ скитници инородци, марксизмътъ възнамѣряваше да превърне човѣшкото общество на мравунякъ. Редътъ на мравуняка е наистина идеаленъ. Но мравката работничка не е нито мѫжъ, нито жена и работи неуморно безъ огледъ на това дали ще консумира и притежава лично и дали други ще консумиратъ произведеното отъ нея. Защото природата я е снабдила съ инстинкта само да работи и произвежда. И ако практиката на марксизма се проваля сега, то е тъкмо затуй, че човѣкътъ не е мравка работничка, а има свои индивидуални естествени стремежи. Марксизмътъ като учение заблуждава хората и ги откланя отъ правилно свѣтогледане, а като практика води обществото къмъ биологически и социаленъ упадъкъ.

Възродениятъ национализъмъ взема предвидъ естественитѣ особености на личностьта. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцель, а заради нейното голѣмо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено расова общность, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще той цени личния починъ въ производството, предоставя му повечето отъ срѣдствата за производството, но като съчетава цѣлостно и контролира планомѣрно самото производство, той налага справедливо разпредѣляне и консумиране на произведенията. При това, за него не сѫ меродавни нито размѣра на баланса на външната търговия, нито "рентабилитета" на индивидуалистичния капитализъмъ, нито пъкъ конюнктурното използуване на производствената специализация на отдѣлнитѣ страни, а за него е меродавно онова цѣлостно съчетание на стопанския строежъ, което дава най-добри условия за жизненостьта на нацията и която осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната й сила.

Отъ това становище произлизатъ и необикновенитѣ и невиждани до сега грижи отъ страна на възродения национализъмъ, за селското стопанство и за селското население, който той смѣта за източникъ и основа на националния животъ.

Отъ друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното рѫководство на нацията възъ основа на нейната самобитность и отрича въ всѣко отношение участието въ тѣхъ на инородци.

Възродениятъ национализъмъ е последователенъ и въ областьта на политическия строежъ. Тъй като цени справедливо личностьта и тъй като вѣрва въ духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъмъ и като марксизма, а води преди всичко идейна борба за измѣстването на стария свѣтогледъ и за замѣстването му съ новия свѣтогледъ. И когато спечели здравитѣ и съзнателни ратници за нацията, тя сама тогава поема своето рѫководство, окрилена отъ идеята за своята мисия.


Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/07/3.html

Резултатитѣ и заключенията на расовата диагноза на днешнитѣ българи, които току що бидоха изложени, сѫ ясни и недвусмислени като всѣка доказана истина. Но за обикновения българинъ, който е училъ българска история само отъ досегашнитѣ ни учебници, тѣ изглеждатъ на пръвъ погледъ странни. Той е училъ въ тѣзи учебници, че Аспаруховата "орда" отъ около 50 000 души минала Дунава, заварила по нашитѣ мѣста население отъ "кротки" славяни, покорила ги и ги организирала държавно, но се стопила всрѣдъ тѣхъ и предала само името "българи". Странно е, че докато нашитѣ учени историци доказаха толкова много истини, тази наивна представа за нашия произходъ продължава все още да се втълпява на българскитѣ деца отъ учебникаритѣ.

Тукъ не е мѣсто за подробни исторически изложения, но все пакъ е необходимо да се изтъкнатъ и припомнятъ въ общи черти нѣколко точни исторически факти, които обясняватъ резултата на расовата диагноза и даватъ основа за нѣкои по-нататъшни тълкувания.

Първото появяване на славяни въ отсамдунавскитѣ земи става въ края на V вѣкъ, което се знае положително отъ Комесъ Марцелинусъ и отъ други източници. Тъкмо по сѫщото време започватъ нападенията и на прабългаритѣ по тѣзи мѣста. Успоредно, поредно и самостойно, нападатъ отсамдунавскитѣ мѣста, както прабългаритѣ, тъй и славянитѣ. Тъй че прабългаритѣ не сѫ намѣрили тука гѫсто заседнало вече славянско население и не сѫ се отзовали внезапно всрѣдъ него, като малко стадо кози всрѣдъ голѣмо стадо овце, които се гледатъ и чудятъ едни на други, а сѫ нападали и сѫ се заселвали едновременно съ тѣхъ. При това, славянитѣ не сѫ били овчедушенъ и кротъкъ народъ и не сѫ се развличали чрезъ свирене на върбови свирки, а съ били войнствени и сѫ известни съ това, че били главно пехотинци както въ своята войска, тъй и въ нѣкои чужди войски.

Славянитѣ идели откъмъ блатиститѣ мѣста около река Припетъ и изобщо откъмъ днешна Полша, която е тѣхна прародина, отъ кѫдето сѫ се разселили на западъ, на изтокъ и на югъ. А прабългаритѣ идели отъ срѣднодунавскитѣ мѣста на днешна Унгария, на изтокъ отъ Влахия, отъ Южна Русия и откъмъ задъ Каспийското море, т.е. отъ цѣлата обширна область, която се обхващала отъ могѫщата хунска държава на Атила, която презъ V вѣкъ имала за свой западенъ центъръ земитѣ на днешна Унгария.

При това трѣбва да се има предвидъ, че количеството на славянитѣ изобщо по онова време е било много по-малко отъ количеството на хунско-туранскитѣ племена на Атиловата необятна държава, чието разпадане подтиквало прабългаритѣ да нападатъ и заселватъ отсамдунавскитѣ мѣста.

Освенъ това трѣбва да се изтъкне, че отъ Прокопий и отъ Стратегиконъ – съчинение по военно дѣло отъ края на VI вѣкъ, се знае, че културното равнище на славянитѣ било твърде ниско. Тѣ живѣели пръснато, на колиби, безъ събрани по-голѣми селища, но били войнствени и главно пехотинци. Прабългаритѣ, обаче, както се вижда отъ началното строителство на Аспарухъ въ Плиска и другаде, имали много по-висока култура, която носели отъ далечната си прародина на изтокъ и отъ съприкосновението си съ срѣдноазиатски културни народи като перси, араби и други. Прабългаритѣ имали съвършена държава и военна организация, строели голѣми събрани селища съ развити укрепления, били крайно войнствени конници и имали особено съзнание за колективна дейность. Защото такава е била изобщо културата на хунската Атилова държава, чийто еднакви по кръвь хунски народи като тръгнали отъ Далечния изтокъ, успѣли да покорятъ половина Западна Европа и да направятъ победоносни походи изъ днешна Франция и до вратитѣ на Римъ.

Нѣма прѣки сведения за броя на прабългаритѣ, които Аспарухъ довелъ отсамъ Дунавъ. Отъ предположението, че тѣ заседнали първоначално въ днешна Южна Бесарабия, въ пространството между Дунава и тъй наречения южнобългарски пограниченъ окопъ отъ р. Прутъ до езерото Кундукъ, както и Отъ предположението, че следъ като минали Дунава се настанили въ северна Добруджа, кѫдето създали, югоизточно отъ Мачин, Николицелския укрепенъ лагеръ, сѫ правени изчисления за броя на тѣзи прабългари. Тѣзи изчисления иматъ топографска основа и се градятъ на обстоятелствата, че Николицелскиятъ укрепенъ лагеръ обхваща 48,3 кв. километра пространство и че прабългаритѣ, които Аспарухъ довелъ сѫ могли да се побератъ тамъ заедно съ добитъка си. Отъ изчисленията, че тѣ били около 50 000 души, а напоследъкъ ученитѣ допускатъ, че броятъ имъ билъ по-голѣмъ. Сигурно е това, че Аспарухъ не е довелъ нѣкаква орда, а е довелъ часть отъ единъ народъ.

Обстоятелството, че 50 или 100 хиляди души не сѫ достатъчни да образуватъ могѫщото първо българско царство и да воюватъ толкова успѣшно съ голѣмата и силна Византия е явно и все пакъ учебникаритѣ ни пишатъ тъй, че оставятъ впечатлението като че ли българскиятъ народъ произлиза отъ смѣсването само на аспаруховитѣ българи съ заседнали славяни. Всѫщность това впечатление е споредъ положителни сведения явно невѣрно, но то произлиза отъ това, че даннитѣ за тогавашната ни история оставатъ затворени въ строго научни трудове и не сѫ били досега популяризирани.

Прабългарскиятъ расовъ елементъ, който взелъ участие въ създаването на българския народъ, не е влѣзълъ въ него само чрезъ аспаруховитѣ българи.

Преди всичко трѣбва да се знае, че смѣсването между славяни и прабългари е започнало сигурно рано преди преселването както на еднитѣ, така и на другитѣ въ отсамдунавскитѣ земи. То започнало още когато тѣ живѣели на северъ отъ Дунава и то въ периода отъ срѣдата на V до първитѣ десетилетия на VII вѣкъ.

В отвѫддунавскитѣ земи, днешна Бесарабия, Молдова, Влашко, Трансилвания и срѣднодунавската равнина на днешно Маджарско, е живѣло многобройно прабългарско население още отъ времето на Атиловата държава, къмъ чиято народностна маса принадлежали прабългаритѣ. По-късно, къмъ срѣдата на VI вѣкъ движението на аваритѣ, които били расово сродни на прабългаритѣ, завлѣкло нови прабългарски маси въ днешнитѣ маджарски земи. Въ края на VI вѣкъ аваритѣ създали могѫща държава, чийто центъръ е билъ въ земитѣ на днешна Унгария. Аварскиятъ хаганъ е ималъ за поданици многобройни прабългари. Византийскиятъ историкъ Теофилактъ Симоката, като описва събитията отъ края на VI вѣкъ, разказва често за прабългари, които като войници на аварския хаганъ действували въ Балканскитѣ земи. Еднажъ напр. той съобщава за единъ отрядъ отъ 1000 прабългарски конници, които свободно бродятъ изъ днешна северозападна България, а другъ пѫть описва 10 хилядна конница отъ прабългари, която била изпратена отъ аварския ханъ презъ днешно Сръбско и Босна, къмъ брѣговетѣ на Далмация.

Аваритѣ се настанили въ земитѣ на днешно Маджарско къмъ 568 год., но силата на държавата имъ трае до 630 год. Презъ този периодъ аваритѣ водятъ непрестанно война съ Византия и както се знае отъ Теофанъ, Малала и Пасхалната хроника, въ тѣхнитѣ армии участвали маси отъ прабългари, които кръстосвали днешнитѣ български земи. Въ войскитѣ на аваритѣ участвали обикновено и голѣмъ брой славяни и то като пехотинци.

Много важенъ е фактътъ, че когато презъ втората четвърть на VII вѣкъ аварската държава започнала бързо да се разпада, прабългаритѣ, които били до тогава всрѣдъ тази държава, останали на мѣстото си въ срѣднодунавскитѣ земи, т.е. въ днешно Унгарско и тамъ дочакали началото на IX вѣкъ, когато Крумъ превзема тѣзи земи и ги включва въ предѣлитѣ на своето царство. Известниятъ историкъ Runciman въ историята си на първото българско царство изказва мнението, че Крумъ произлиза отъ тѣзи подчинени на аваритѣ прабългари, че той извелъ победоносно възстание срещу аваритѣ и тъй станалъ обединитель на българскитѣ земи на северъ и на югъ отъ Дунава.

Многозначителенъ е фактътъ, че още преди аваритѣ, т.е. въ последнитѣ десетилетия на V и презъ първата половина на VI вѣкъ, въ отвѫддунавскитѣ земи живѣели размѣсено прабългари и славяни. Римскиятъ авторъ Comes Marcellinus отъ края на V вѣкъ разказва за нападенията, които тѣ вършили дружно или поредно въ отсамдунавскитѣ византийски провинции, т.е. въ сегашна северна България. Най-голѣмото отъ тѣзи нападения е било извършено въ 558 год., значи цѣли 121 години преди образуването на Първото българско царство. Византийскиятъ историкъ Прокопий, съвременникъ на това събитие, го описва и съобщава, че грамадна маса прабългари и славяни, подъ общото командуване на прабългарския ханъ Заберганъ, нахлула презъ Дунава и се пръснала изъ Тракия и докато една часть отъ нея стигнала до Дарданелитѣ, друга часть спрѣла предъ самитѣ стени на Цариградъ. Това става значи цѣли 121 години преди образуването на първото българско царство.

Ето защо бързото народностно спояване на Аспаруховитѣ прабългари и славянитѣ трѣбва да се обясни съ това, че тѣзи съвсемъ различни въ расово отношение народи сѫ живѣели и вѣкове преди това заедно, познавали сѫ се, привикнали сѫ единъ съ другъ и сѫ си влияели въ културно отношение. Запазенъ е единъ Именникъ на прабългарскитѣ ханове, въ който сѫ споменати и такива, които владѣели надъ прабългаритѣ още преди Аспаруха. Двама отъ тѣзи ранни прабългарски владѣтели носятъ славянскитѣ имена Гостунъ и Безмѣръ. Още тогава значи, макаръ че славянитѣ били подчинени на прабългаритѣ въ военно-политическо отношение, имало вече и по-близки връзки между тѣхъ, които сѫ се изразявали сигурно и въ сродявания.

Мнозина сѫ склонни да мислятъ, че и сега въ наше време може да се дири прабългарски съставъ само у старото българско население въ североизточна България, защото аспаруховитѣ българи се били тамъ заселили. И това предположение е изоснова невѣрно.

По времето, когато Аспарухъ се явява съ своитѣ прабългари въ днешна източна България, друга една маса отъ прабългари подъ водачеството на нѣкой си Куберъ се явява и навлиза въ Македония и се настанява въ областьта между Прилепъ и Битоля, т.е. въ тъй нареченото по онова време Керамисисийко поле. Нѣкои учени, като Милевъ и Златарски, смѣтатъ този Куберъ за четвъртия син на Кубрата. Известието за Куберовото преселение е запазено въ известния по своята ценность агиографски изворъ, нареченъ "Чудесата на Св. Димитрия". Това известие е писано отъ авторъ, много близъкъ по време на това събитие. Въ него се разказва, че Куберъ билъ по-рано подчиненъ на аваритѣ, но се вдигналъ срещу тѣхъ, победилъ ги въ една битка и извелъ народа си отъ аварскитѣ земи. Като се настанилъ въ Македония, Куберъ намислилъ да завладѣе и самия Солунъ и само единъ непредвиденъ случай му попречилъ да довърши предприятието си. Сигурно е, че Куберовата маса прабългари е останала въ западна Македония, кѫдето заживѣла съ тамошнитѣ славяни, които още не били подчинени на Византия.

По-късно, когато българската държава по времето на Пресиама и Бориса включва вече въ територията си и македонскитѣ земи, притокътъ на прабългари се увеличилъ въ Македония. Тѣ се преселвали отъ североизточнитѣ български провинции. Мнозина отъ тѣзи прабългари отивали въ Македония като сановници и служители на държавата. Дори и по времето на Симеона въ южна Македония се срещатъ прабългарски имена, като напр. Теодоръ оглу тарканъ, Комитъ Дръстъръ и др., чиито носители били и по кръвь прабългари.

Когато презъ 967 год. византийцитѣ превзематъ Преславското българско царство, всичко, което не е могло да сѫ примири съ тамошното иго на чужденцитѣ, е търсило убежище на западъ, въ онези земи, отъ които Самуилъ създаде Охридското царство. Тукъ сѫ се отлѣли преди всичко буйнитѣ прабългарски елементи, особено изъ срѣдата на болярството. Затова между самуиловитѣ войводи като най-видни борци за българската независимость се явяватъ лица съ прабългарски имена. Между тѣхъ сѫ знаменитиятъ Кракра, Елемагъ, Ивацъ и др., които последни слагатъ орѫжие презъ XI в. и разбира се, не приживе, а въ смъртьта.

Изложенитѣ до тука исторически факти сѫ достатъчни за изтъкването на онази наивна представа за образуването на българската нация, която биде спомената отначало. Нѣма точни сведения за количественото съотношение на прабългари и славяни, които сѫ се събрали наедно въ миналото, но нѣма съмнение, че прабългаритѣ сѫ били много, че сѫ се настанявали едновременно съ славянитѣ и че сѫ намѣрили Балканскитѣ земи крайно обезлюдени отъ множеството жестоки войни и опустошителни нашествия.

Войнитѣ на Бориса, Симеона, Самуила и на други български царе, водени по всички споменати мѣста, не сѫ предприемани отъ авантюризъмъ, а сѫ имали за цель обединението на голѣмото общобългарско единство.

Този бѣгълъ исторически погледъ бѣше необходимъ за по-лесното отговаряне на нѣкои въпроси, които възникватъ отъ описаната вече расова диагноза на днешнитѣ българи.

Тя показва преди всичко, че българитѣ отъ нашитѣ днешни свободни и несвободни земи отъ расово гледище сѫ напълно еднакви и удивително изравнени въ сравнение съ всички днешни голѣми нации. Тя показва освенъ това, че въ днешния съставъ на българската нация преобладава решително и явно прабългарскиятъ расовъ елементъ, което личи и въ разликата между изразния хабитусъ на българитѣ и на славянитѣ изобщо. Обстоятелството, че докато измѣренията на черепа и лицето, пигмента на коситѣ, съотношението на кръвнитѣ групи и изразниятъ хабитусъ, т.е. главниятъ расовъ обликъ, е изравненъ решително въ посока на прабългарския расовъ типъ, а само пигментацията на очитѣ и може би ширината на таза показватъ въпрѣки изравненостьта, една подчинена проява на славянския елементъ, се обяснява много просто отъ страна на всѣки запознатъ съ основитѣ на генетиката човѣкъ. Въпросното обстоятелство се обяснява отчасть съ автономностьта на наследственитѣ белези и отчасть съ доминантностьта на нѣкои алелни наследствени белези.

Освенъ това, когато се тълкуватъ народностни расови процеси, като напр. този за създаването на българската нация, трѣбва да се иматъ предвидъ нѣкои елементарни факти изъ биологията и расовата хигиена.

Нека нѣкои и отъ тѣзи факти бѫдатъ изтъкнати, макаръ пакъ така съвсемъ накратко, защото подготвятъ човѣка да мисли правилно и защото допринасятъ за изграждането на цѣлостенъ свѣтогледъ.

Пълното непознаване на биологията отъ страна на историци, стопановеди и социолози, както и на почти цѣлата интелигенция, съ изключение на нѣкои специалисти, е причинило вече много криво тълкуване на исторически факти и още причинява създаването на фалшиви представи и прилагането на заблудителни мѣрки.

Фактътъ, че всички по-голѣми нации не сѫ съвсемъ чисти отъ расово гледище се тълкува много често съвсемъ фалшиво. Нека си послужимъ съ единъ отъ примѣритѣ на прочутия генетикъ Baur. Ако кръстосаме две чисти раси зайци, които се отличаватъ само по единъ белегъ, а именно кѫсокосмести бѣли домашни зайци съ дългокосмести черни зайци, ще се получи следното. Първото поколение ще бѫде черно кѫсокосместо. Но съешаването между това първо поколение ще даде внуково поколение, което ще се състои отъ 9/16 черни кѫсокосмести, 3/16 бѣли кѫсокосмести, 3/16 черни дългокосмести и 1/16 бѣли дългокосмести зайци. Ако оставимъ това внуково поколение да се запложда и размножава помежду си, ще се раждатъ бѣли зайци отъ черни, черни отъ бѣли, кѫсокосмести отъ дългокосмести и обратно, но количественото съотношение на отдѣлнитѣ категории ще остане все 9: 3: 3: 1.

За този, обаче, който предпочита единия типъ, съвсемъ не е безразлично дали той се среща на 16 пѫти само 1 пѫть или 9 пѫти.

Ако кръстосаме две раси, които се различаватъ по три белега, ще се получатъ 8 разни типа и то въ съотношение 27: 9: 9: 9: 3: 3: 3: 1.

Ако сѫ се кръстосали две човѣшки раси съ 10 различни белега ще се получи внуково поколение съ 200=10.20 различни типа и то пакъ въ точно количествено съотношение, при което едни типове ще преобладаватъ, а нѣкои типове ще бѫдатъ рѣдкость.

Това съотношение би останало непромѣнено, ако нѣмаше подборъ. Но тъй като нѣкои човѣшки типове съчетаватъ по-благоприятни комбинации отъ качества, добиватъ социална и размножителна преднина и количественото съотношение се промѣня. Вследствие на такава количествена преднина на по-ценнитѣ типове хора, сѫ се развивaли високи култури съ ценни постижения. Но въ миналото се е случвало това, че промѣненитѣ отъ собствената култура условия, подтикватъ по-ценния и преобладаващъ дотогава типъ хора да се размножаватъ по-бавно, вследствие на което следъ време малоценнитѣ типове хора добиватъ количествено надмощие и като не могатъ не само да надстройватъ културата, но и да я запазятъ, тѣ я изпущатъ да упадне и така заедно съ културата пропада и загива самиятъ народъ, като изгубва независимостьта си, та дори и езика си.

Но както въ срѣдновѣковието сѫ гледали съ фатализъмъ на заразнитѣ болести като на непромѣними явления, а сега ги лѣкуваме и дори напълно отстраняваме, тъй и тѣзи расови упадъчни промѣни могатъ вече съ срѣдствата на расовата хигиена да бѫдатъ отстранявани.

Две нации могатъ да произлизатъ отъ смѣсването на два еднакви расови елементи, но количественото преобладаване на единия или на другия елементъ може да направи съвсемъ различни дветѣ нации. При това, както въ металнитѣ сплави количеството на единъ примесъ може да направи една сплавь по-добра отъ друга сплавь, така и въ нациитѣ може да има една комбинация, която да е по-добра отколкото друга комбинация.

При това трѣбва да се има предвидъ, че отдѣлнитѣ белези се унаследяватъ автономно и често се случва така, че единъ мелезъ взема напр. нѣкои белези на едната раса, а другъ белегъ отъ другата раса. Но тъй като морфологическитѣ белези сѫ въ корелация и съ другитѣ качества, то расовата изравненость на една нация е много важенъ и цененъ белегъ.

Значението на расовия обликъ на една нация за нейната култура и жизненость е почти очевидно. Ако напр. българскитѣ жени се откажеха да раждатъ и държавата ни започнеше да купува и раздава готови бебета, напр. отъ Афганистанъ, то тѣзи бебета, като пораснатъ, ще говорятъ български, ще се чувстватъ българи, ще се приобщятъ къмъ нашата култура, но следъ нѣколко поколения само, изъ нашата територия, на нашъ езикъ и подъ наше име, ще има съвсемъ друга култура. Този примѣръ е много красноречивъ.

При тълкуването на исторически факти не сѫ вземани до сега предвидъ дори най-основни истини.

Ако на една територия се заселятъ въ равни количества 50% на 50% две разни народности, които раждатъ еднакво много деца, но ако у едната народность брачната възрасть е 25 години, а у другата е 33 години, то следъ 100 години едната ще съставя 33% отъ населението, а другата 76%, а следъ 300 години едната ще съставя 89%, а другата само 11%.

Ако тѣзи две народности имаха еднаква брачна възрасть, но едната раждаше срѣдно по 4 деца на семейство, а другата по 3, то следъ 100 години, едната ще съставя
72%, а другата 28% отъ населението, а следъ 300 години едната ще съставя вече 93%, а другата само 7%.

Ако,обаче, и дветѣ разлики съвпаднеха въ една посока, т.е. едната народность да ражда срѣдно по 4 деца на семейство и да има брачна възрасть 25 години, а другата народность да ражда по 3 деца и да има брачна възрасть 33 години, то едната народность ще съставя само следъ 100 години вече 82%, а следъ 300 години 99% отъ населението.

Ето защо отъ факта напр., че еди-коя си нация се образувала преди 1500 години, отъ две различни расови единици, не може да се извади заключението, че и до сега смѣста е такава, каквато е била тогава. Въ този случай следва да се направи расова диагноза на сегашния съставъ на нацията, който представя действителностьта и тогава ако сѫ нуждни обяснения на тази действителность, да се подирятъ биологическитѣ и културно-историческитѣ причини.

Точно такъвъ е случаятъ съ образуването на българската нация и съ явно невѣрнитѣ тълкувания, които се срещатъ изъ нашата историческа литература.

Два основни процеса обуславятъ общата жизнеспособность и расовия обликъ на всѣки народъ. Единиятъ е биологическиятъ подборъ, а другиятъ е социалниятъ подборъ.

Докато единъ народъ живѣе при първобитни, т.е. естествени условия, отдѣлнитѣ индивиди всрѣдъ него биватъ подложени на голѣми физически, душевни и умствени изпитания, като напр. отъ труднитѣ условия за ловъ и прехрана, отъ изнурителни походи и войни, отъ заразни болести, отъ разнитѣ други напрежения и опасности. Всрѣдъ такива условия малоценнитѣ индивиди въ физическо и душевно отношение измиратъ и пропадатъ, а най-жизнеспособнитѣ индивиди оставатъ и се размножаватъ. При такива условия сѫществува положителенъ подборъ. Щомъ едно население остане всрѣдъ условия, които не го подлагатъ на интензивенъ подборъ и жизнеспособнитѣ индивиди започнатъ да се размножаватъ по-слабо, отколкото малоценнитѣ елементи, тогава настѫпва обратенъ подборъ. Обратниятъ подборъ или упадъкъ предполага преценка на ценностьта. Така напр., като малоценни хора се смѣтатъ не само тѣлесно и душевно недѫгавитѣ съ наследствено предразположение, но и бездарнитѣ хора изобщо, които иматъ съответно наследствено предразположение.

Освенъ биологическия подборъ, има и социаленъ подборъ. Той се доказва отъ факта, че хората съ разни физически и духовни качества не сѫ разпредѣлени равномѣрно изъ разнитѣ професии и обществени слоеве. Макаръ и съ значителни изключения, по-жизнеспособниятъ типъ хора се изкачватъ социално, но при това обществено положение и всрѣдъ днешната култура, тѣ започватъ да се размножаватъ по-слабо отколкото по-бездарнитѣ хора и така социалниятъ подборъ води въ наше време къмъ застрашителенъ обратенъ биологически подборъ.

Освенъ това, хилядолѣтниятъ биологически подборъ е развивалъ у хората качества, които не съответствуватъ положително-подборно на днешната културна обстановка на Западна Европа.

Както прабългаритѣ, така и славянитѣ сѫ били подложени по време на тѣхното заселване по нашитѣ мѣста на извънредно интензивенъ биологически подборъ. Но нѣма съмнение, че прабългаритѣ, които отъ 2-3 хиляди години преди това водили непрестанни войни, изминавали съ невѣроятна бързина хиляди километри, а вършели непрекъснати победни и опасни набези и то най-често заедно съ челядьта си, били подложени на най-интензивния възможенъ биологически подборъ и особено тѣзи, които стигали до нашитѣ мѣста, представяли истински биологически елитъ на расата си. Това е било първото имъ предимство предъ славянитѣ.

На второ мѣсто трѣбва да се изтъкне фактътъ, че тѣ сѫ били по-раннозрѣла, най-малко съ около 5 години раса, отколкото славянитѣ. Това е било второто имъ биологично
предимство предъ славянитѣ, чието значение биде изтъкнато съ численъ примѣръ на стр. 40.

Тѣ сѫ надвишавали славянитѣ по предвидливость и постоянство, а това сѫ дветѣ най-важни споредъ расовата хигиена качества за добиване на биологическо и социално надмощие. Това се доказва отъ факта, че прабългаритѣ сѫ командували военно и политически нашитѣ славяни и че тѣ сѫ ги организирали държавно. Ето третото предимство на прабългаритѣ.

Освенъ това, необикновениятъ имъ стремежъ да иматъ колкото и възможно повече деца е известенъ на историята и доказанъ напр. отъ Съсъловъ. Това е било четвъртото имъ предимство надъ славянитѣ.

Живиятъ имъ темпераментъ и голѣмата имъ подвижность и предприемчивость представятъ петото имъ предимство. Съвсемъ не е случаенъ фактътъ, че прабългаритѣ били винаги конници и водачи, а славянитѣ били винаги пехотинци, защото по онова време нѣщата не сѫ се нареждали както днесъ. Бързината, съ която прабългаритѣ сѫ преминавали стотици и хиляди километри удивлява и днесъ военнитѣ историци. Ето петото предимство.

Значително и явно по-високата имъ култура, спомената на стр. 33, и общоизвестна въ историята, е била друго много важно предимство. То имъ давало преднина въ общественото издигане и като се има предвидъ, че тогава социалниятъ подборъ не е влияелъ обратно на биологическия, а напротивъ, обществено издигнатитѣ хора сѫ имали и стремежъ, и възможность да иматъ повече деца, отколкото другитѣ, става ясно, че въ това обстоятелство се крие шестото важно предимство на прабългаритѣ.

Само тѣзи шесть обстоятелства, изтълкувани съответно изтъкнатитѣ до тука биологически промени, които обуславятъ расовата сѫщностъ на нациитѣ, сѫ достатъчни да обяснятъ началния ходъ на нашето расово развитие, което е продължило и нататъкъ презъ историята все въ сѫщата посока. Историята на второто българско царство показва, че кѫсото византийско иго не е нищо промѣнило. Напротивъ, развитието е продължило. Византия е само администрирала нашитѣ области, а народностната маса е продължила своя животъ. Петвѣковното турско иго ни причини културно заспиване, но то се е оказало истинско щастие отъ расово гледище. Изтикани въ планинитѣ и селата и раздѣлени съ традиционни, културни и вѣрски стени отъ турцитѣ, българитѣ продължаватъ численото си народностно развитие безъ смѣшение съ турцитѣ и то при най-интензивни биологическо-подборни условия. А социалниятъ подборъ, който е стигалъ главно до слоя на занаятитѣ и на срѣдната търговия, е билъ положителенъ и напълно въ посоката на биологическия подборъ. Защото и до Освобождението, нашитѣ патриархални нрави сѫ подтиквали къмъ размножение най-издигнатитѣ ни семейства, които сѫ имали по толкова деца, по колкото щъркелътъ едва насмогвалъ да донесе.

Ето какъ едно нещастие за насъ се е уравновесило отъ друга страна съ щастие. Различнитѣ походи презъ нашитѣ земи не сѫ оставили никаква кръвна смѣсь, защото суровата българка не е допадала на изтънченитѣ голѣмци, защото се знае точно какъ населението е бѣгало изъ планинитѣ предъ войскитѣ дори и презъ Освободителната война и защото както се вижда и отъ нашитѣ песни, дори случайно опозорени, тогавашни патриархални българки сѫ се убивали.

И така, тъкмо презъ тѣзи 500 години иго, когато западноевропейскитѣ народи сѫ били подложени на народностни дифузионни промени, на постепененъ противобиологически социаленъ подборъ, на постепенно изсмукване на селското население вследствие напредващото развитие на градоветѣ, на упадъчното отъ биологическо гледище въздействие на културната обстановка, българскиятъ народъ остана запазенъ въ патриархалнитѣ пазви на своитѣ традиции и инстинкти и чрезъ нашето Възраждане излѣзе като фениксъ предъ взора на удивени народи и правителства. Нѣма съмнение, че разгромяването на турската империя и едновременниятъ културенъ отливъ на гърцизма сѫ резултатъ на упадъчното въздействие на обратния биологически и социаленъ подборъ у тѣхъ. А въ това време жизнеспособната прабългарославянска сплавь, обособена въ единенъ и изравненъ вече въ расово отношение български народъ, се яви на повърхностьта и като усѣти тръпки отъ стара и порастнала сила, тръгна по следитѣ на старитѣ български ханове.

Днесъ слабодушнитѣ и разлигавени старомодни общественици, резултатъ на обратенъ подборъ и на обществени случайности, смѣтатъ неуспѣхитѣ отъ 1913 и 1918 година за окончателни. Нека сега поне, когато поглеждаме изъ високо и съ орлови очи развитието на 2 хилядолѣтия, установимъ, че следъ чудния приливъ отъ 1878 до 1912 год. се намираме сега само следъ единъ по-малъкъ отливъ, който изглежда голѣмъ за тѣзи, които мѣрятъ съ малкия си личенъ животъ, но който не е нищо за живота надиндивидуалната българска наследствена расова национална маса. Тази истина е искалъ да ни завещае великиятъ Ханъ Ювиги Омуртагъ, когато е заповѣдалъ да издълбаятъ на каменната колона: "Човѣкъ и добре да е живѣлъ, умира, но другъ се ражда." Та сега следъ малкия отливъ нека помнимъ, че и океанътъ има приливи и отливи, нека помнимъ завета на Хана Ювиги Омуртагъ, който е идентиченъ съ свѣтогледа на възродения национализъмъ и нека изпълняваме съ предвидливость, съ постоянство и съ прабългарска твърдость своя дългъ.

Защото отъ нѣколко десетилетия условията се мѣнятъ. Расовата жизнеспособность на нацията е подложена вече на въздействието на новата културна обстановка.

Постоянното нарастване на градоветѣ води къмъ постепенно обратно подборно влияние. Учителството, офицерството, деятелитѣ въ академическитѣ свободни професии, които представятъ надсрѣдноценни издънки на селското и градското ни население, подпаднали подъ известни социални сили, иматъ вече твърде късна брачна възрасть, а семействата имъ раждатъ по-малко деца, отколкото е нуждно и по такъвъ начинъ отиваме по тази линия къмъ обратенъ подборъ. Сѫщото става съ рѫководителитѣ на младата ни индустрия и на търговията ни. Прекаленото увличане на часть отъ младежьта въ пършиво хайлайфство, употрѣбата на противобременностни срѣдства и то главно отъ страна на надсрѣдноценни срѣди, слугуването на хиляди селски момичета у безсъвѣстни инородци, както и редъ други особености на новото време, действуватъ все така обратно подборно и упадъчно. Изобщо отъ нѣколко десетилетия социалното развитие действува обратно подборно. Дори правосѫдното ни дѣло и особено наказателното ни правораздаване боравятъ съ остарѣли понятия и съвсемъ не отговарятъ вече на новитѣ задачи и нужди на нацията. Не е тукъ мѣстото за анализиране на тѣзи положения, но тѣ трѣбва да бѫдатъ загатнати, за да подтикнатъ мисъльта въ правилна посока.

Два сѫ упадъчнитѣ процеси на съвременнитѣ културни нации:

1. Обратниятъ подборъ, т.е. постепенното изчезване на онези народностни елементи, които иматъ най-благоприятни наследствени заложби и силното увеличение на подсрѣдноценнитѣ и малоценнитѣ елементи.

2. Недостатъчното размножаване и числено увеличение на населението. Въ това отношение не трѣбва да се стремимъ къмъ онзи брой население, който може да се изхрани на днешната държавна територия, а трѣбва да се стремимъ къмъ онази численость на нацията, която е необходима за запазването и развитието й всрѣдъ общото съревнование на всички нации.

Когато става дума за отстраняването на обратния подборъ, трѣбва да се има предвидъ, че съ хората не може да се борави тъй, както се борави въ скотовѫдството. У хората не може да става подборъ на най-ценнитѣ елементи, та да се развѫждатъ съ планъ. Но затова пъкъ трѣбва на всѣка цена да се отстрани размножението на явно малоценни елементи и съ всички срѣдства да се подтикнатъ косвено надсрѣдноценнитѣ къмъ съответно размножение. При това запазването на селячеството и то въ най-широкия смисълъ на израза представя основната задача въ това отношение.

Въпросътъ е сложенъ и ще бѫде отдѣлно разгледанъ. Но трѣбва да се има предвидъ, защото неблагоприятнитѣ промѣни настѫпватъ непрестанно и всѣки пропуснатъ день води къмъ непоправими загуби.

А тъкмо българската нация има най-благоприятни възможности въ това отношение. Доскорошното историческо развитие е било крайно благоприятно за расовата й жизнеспособность, а емигрантството отъ 1878, 1903, 1907, 1913 и 1918 години доведе у насъ отъ несвободнитѣ ни земи грамаденъ брой българи, които трѣбва да се смѣтатъ за явно надсрѣдноценни елементи. Западноевропейскитѣ нации, съ продължителенъ обратноподборенъ животъ могатъ да се извинятъ, че не сѫ почнали спасителната работа на време, защото и епохата не е виждала тѣзи въпроси. Но сега, когато Дания и Норвегия прилагатъ съответни закони още отъ 1915 год., когато на западъ спасителната работа кипи, безгрижието у насъ добива вече характеръ на престѫпление. А старото партизанство, както и ротативно-демократичнитѣ и интернационалистичнитѣ центрове, които отъ користь водятъ въ упадъчна посока, заслужаватъ съвсемъ друго нѣщо.

При това трѣбва да се знае единъ много интересенъ фактъ, установенъ отъ социологията и отъ расовата хигиена. Той се състои въ това, че първобитни, бездарни и изобщо малоценни отъ расово гледище хора, се стремятъ инстинктивно да върнатъ обществото къмъ първобитни състояния. Защото усѣщатъ, че ако това стане, ще намѣрятъ подобрение на своето положение. Тази е главната причина, която кара малоценнитѣ и бездарнитѣ елементи да одобряватъ всѣки рушителенъ процесъ всрѣдъ обществото. Ако се анализира отъ това гледище партизанството, ще се види веднага, че цѣли партии сѫ създадени тъкмо отъ такива елементи, които следъ това действуватъ привлѣкателно и на други като тѣхъ. Ето защо нѣкои партии се превръщатъ на инстинктивни сдружения отъ малоценни хора, които се борятъ срещу науката, изкуствата, дисциплината и йерархията въ държавата, както и срещу заслужили и способни хора. Това е социалната акция на акултурнитѣ елементи всрѣдъ всѣка нация.

Но българското съзнание за нация и държава се пробужда и когато насочи калената презъ хилядолѣтия борческа твърдость, ще заработимъ съ планъ за запазване на националната жизнеспособность и ще тръгнемъ изъ пѫтищата, които вѣковетѣ ни сочатъ.

Известно е, че при извършването на антропологически изследвания се отдава особено значение на измѣрванията на костната система, които засѣгатъ както размѣра, тъй и формата й. По отношение на българитѣ сѫ извършени до сега множество частични и нѣколко доста обширни изследвания. Така напр. проф. д-р С. Ватевъ е събралъ въ последнитѣ 40 години многоброенъ материалъ. Дисертацията на д-р К. Дрончиловъ съдържа сѫщо така цененъ суровъ материалъ. Начинътъ на събирането и на обработването на тѣзи материали обаче, не позволява да бѫдатъ използувани направо. Много ценна за прѣко използуване е работата на д-р К. Дрончиловъ върху тѣлеснитѣ размѣри на български новобранци. Сѫщо така е ценна заради материала, който съдържа е и работата на д-ръ М. Баланъ, която представя изследвания върху българското женско корито. Най-интересна и ценна е обаче, работата на д-ръ Панайотъ Ганевъ, за която сѫ изследвани 9091 българи, отъ които 6060 души сѫ отъ сегашнитѣ предѣли на българската държава, а 3031 души представятъ населението на цѣла Македония въ истинскитѣ й граници. Материалътъ е събиранъ между 1932 и 1935 година, когато д-ръ П. Ганевъ е работилъ въ института за биологични изследвания на проф. Методи Поповъ отъ Мед. ф-т. За изследванията сѫ вземани българи, чийто семеенъ произходъ е добре проученъ и чиито родители произлизатъ отъ едно и сѫщо населено мѣсто. При това, материалътъ е събиранъ целесъобразно отъ всички околии, естествени и административни области на страната. За изследването на българитѣ отъ Македония е използувана многобройната ни македонска емиграция, отъ която сѫ взети 3031 души. Отъ всички части на цѣла Македония сѫ взети пакъ само такива представители, чийто семеенъ произходъ е известенъ и чиито родители произлизатъ отъ едно и сѫщо населено мѣсто. Материалътъ на д-ръ П. Ганевъ е използуванъ най-напредъ за дисертационна работа, а следъ това една часть отъ него, и то изследванията на кръвнитѣ групи, е печатана презъ 1934 г. въ германското списание за расова физиология. Презъ лѣтото на 1937 година д-ръ Ганевъ подложи наново цѣлия материалъ, добитъ отъ измѣрванията на костната система на основна преработка и то по вариационно-статистическия методъ. По такъвъ начинъ се стигна за пръвъ пѫть до едно изследване на българитѣ не само споредъ целесъобразно и уеднаквено събранъ материалъ, но и съответно най- угледнитѣ и точни съвременни методи.

Отъ таблица 1, взета отъ изследванията на д-ръ К. Дрончиловъ върху тѣлеснитѣ размѣри на 175,437 новобранци, се налагатъ две заключения:

1. Че българитѣ принадлежатъ къмъ срѣдноръстовия типъ съ склонность къмъ високъ типъ, защото процентътъ на високитѣ е малко по-голѣмъ отъ процента на нискитѣ хора и защото измѣрванията изобщо се отнасятъ до новобранци, които не сѫ развили окончателно растежа си.

2. Че вариационниятъ редъ показва правилно разпредѣление на хората по височина, което говори явно за расова изравненость по отношение на този белегъ.


Таблица II съдържа резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ върху размѣритѣ и формата на главата, черепа и лицето.

Съ изключение на вариационния редъ за дължината на черепа, който показва два близки единъ до другъ максимума и на вариационния редъ за индекса на черепа, който има два още по-незначителни максимума, вариационнитѣ редове за ширината на черепа, за ширината на лицето, за височината на лицето и за индекситѣ на лицето показватъ правилно разпредѣление на индивидитѣ и говорятъ за изравненость.

Вариационнитѣ коефициенти за всички измѣрения показватъ сравнителна изравненость, коефициентитѣ за ширината на черепа, за ширината на лицето и за индекса на черепа у българитѣ отъ Македония показватъ една още по-голѣма изравненость у тѣзи българи по отношение на тѣзи белези.


И така, според известната таблица на Dehicker българите се разпределят по следния начин, указан в таблица III:


Отъ процентното разпредѣление изъ тѣзи 4 групи се вижда, че въ сравнение съ голѣмитѣ народи българитѣ сѫ по-изравнени въ това отношение.

Отъ изследванията на коритото (таза), извършени отъ д-ръ М. Баланъ върху 1516 женски корита се вижда, че по отношение дистанциитѣ spinarum, cristarum и conjungata externa индивидитѣ образуватъ сѫщо така правилни редове, а само по отношение дистанцията intertrochanterica тѣ даватъ крива съ два близки максимума и то като малко повече отъ половината индивиди показватъ корито, което е срѣдно съ около 1 см напрѣчно по-тѣсно отъ срѣдната норма на останалитѣ европейски народи. Но тѣзи корита сѫ отъ друга страна почти толкова удълбочени. По отношение на тази дистанция вариационната крива изглежда като да е резултатъ отъ кривитѣ на два народностни типа.

Тъкмо на туй мѣсто трѣбва да се направи едно много важно предупреждение къмъ всички, които ще тълкуватъ въ бѫдеще вариационнитѣ редове и криви отъ подобно естество. Когато се тълкуватъ криви съ повече отъ единъ максимумъ, трѣбва да се има винаги предвидъ, че тѣзи максимуми могатъ да произлизатъ:

1. Отъ недостатъчния брой на изследванитѣ индивиди; 2. Отъ малката класова разлика при построяването на вариационния редъ; 3. Отъ простата наследствена обусловеность на даденъ белегъ и най-после: 4. Отъ смѣсването на две "популации", напр. на два различни въ расово отношение народностни типа.

Ето защо, за да се избѣгне погрѣшно тълкуване на такива редове и криви, трѣбва да се извърши подробенъ и всестраненъ анализъ на съмнителния вариационенъ редъ и то като се предприеме:

1. Математическо изчисление чрезъ сравняване на теоретичната биноминална крива, която отговаря на изследваната емпирична крива съ тази емпирична крива, та да се види дали отклоненията иматъ значение или сѫ случайни и
2. Изследване върху наследствената обусловеность и върху наследствения ходъ на съответния белегъ. И когато тѣзи изследвания дадатъ достатъчно основания да се предполага смѣшението на различни популации, тогава да се подирятъ исторически и други обяснения.

Много интересни сѫ резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ върху пигментацията на българитѣ, т.е. върху цвета на коситѣ и очитѣ имъ.

Върху естеството и сѫщностьта на пигментацията у животнитѣ и хората сѫществува грамадна научноизследователска литература. Въпроситѣ за химията, образуването, морфологическата връзка, феногенетиката, зависимостьта, наследствения ходъ, връзката съ жизнеспособностьта и съ работоспособностьта на пигментацията, както и редъ други въпроси, сѫ били предметъ на подробни изследвания. Пигментацията започва още въ утробния животъ. Тя е въ връзка не само съ многобройни вѫтрешни фактори на организма, но дори и съ разпредѣлението на нерви и кръвоносни сѫдове на съответни мѣста. Пигментниятъ апаратъ предпазва организма отъ ултравиолетовитѣ до синитѣ лѫчи на слънцето и действува въ зависимость отъ повече вѫтрешни и външни фактори. Затова при нужда организмътъ може да усили или да отслаби образуването на пигмента и то само въ известна граница, но въ зависимость отъ нуждата. Пигментацията е наследствено обусловена и има опредѣленъ наследственъ ходъ. При това, пигментацията като расовъ белегъ у хората не представя постоянно и точно опредѣлено количество пигментно вещество, но е дадена наследствено като едно основно количество пигментъ заедно съ наследствено обусловената възможность за образуване на допълнителни количества пигментъ като реакция на външни раздразнения. Така напр. всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ цвѣтъ на кожата при нормално облѣкло и околни условия, но щомъ започне да се излага голъ на слънце, то количеството на пигмента се увеличава, за да бѫде организмътъ му предпазенъ отъ ултравиолетовитѣ и синитѣ лѫчи на слънцето. Затова човѣшкитѣ раси изъ тропическитѣ мѣста сѫ интензивно пигментирани. Но въ сравнение съ увеличението на пигмента на кожата отъ прѣко излагане на слънце, току що дадено за примѣръ, всѣки знае, че цвѣтътъ на очитѣ и коситѣ не реагира така и е консервативенъ. Въ тѣзи много ясни граници пигментацията у хората е расовъ белегъ. Наивно е твърдението, че тя е зависела изцѣло отъ външнитѣ условия. Туземното население на Америка е червенокожо, но европейскитѣ преселници тамъ не станаха презъ вѣковетѣ червенокожи, както японскитѣ преселници останаха жълтокожи и както отведенитѣ на робство тамъ негри си останаха чернокожи. Тъй сѫщо и финитѣ, заседнали презъ време на преселенията на народитѣ толкова на северъ, сѫ запазили и до днесъ свойствената на расата си пигментация. Пигментацията у хората е расовъ белегъ, който е интимно свързанъ съ физиологическия, душевния и темпераментния имъ обликъ.

По отношение цвѣта на косата у хората е възприето разпредѣлянето на хората на следнитѣ деветъ класа:

1. бѣло-руса; 2. жълто-руса; 3. тъмно-руса; 4. кестенява; 5. черна;
6. черна съ синкава отсѣнка; 7. червено-руса; 8. червено-кестенява и 9. лисаво-червена.

Таблица IV показва какъ се разпредѣлятъ изследванитѣ 5494 българи отъ сегашнитѣ предѣли на Царството и 3031 българи отъ цѣла Македония всрѣдъ споменатитѣ 9 класове, споредъ цвѣта на косата. Тази таблица съдържа и даннитѣ за цвѣта на очитѣ на сѫщитѣ българи. По отношение цвѣта на очитѣ. т.е. на ириса, е възприето разпредѣлянето на следнитѣ деветь класа:

1. синъ, 2. сивъ, 3. синъ съ оранжевъ крѫгъ, 4. синъ съ кафявъ крѫгъ, 5. зелени, 6. златисто-кафяни, 7. кафяни, 8. тъмно-кафяни, 9. черни.

Тези данни за пигментацията на българитѣ отъ Царството и отъ цѣла Македония показватъ:

1. Че по отношение цвѣта на косата българитѣ както отъ Царството, тъй и отъ цѣла Македония, иматъ своя максимумъ решително въ класата на кестенявитѣ, която обхваща заедно съ тъмнокоситѣ надъ 83 % отъ еднитѣ и надъ 66 % отъ другитѣ.

2. Че по отношение цвѣта на очитѣ както българитѣ отъ Царството, тъй и българитѣ отъ цѣла Македония, иматъ два максимума, отъ които най-високиятъ лежи въ класа на кафянитѣ, а единъ значително по-нисъкъ, но затова пъкъ отдалеченъ и явенъ, лежи въ класа на синитѣ. Това разпредѣление е интересно и може да се изтълкува отъ една страна като изразъ на два народностни типа, отъ които единиятъ е синоокъ, а другиятъ е тъмноокъ, при което тъмноокиятъ явно преобладава, и отъ друга страна като още едно явно доказателство за еднаквия народностно-расовъ съставъ на българитѣ както отъ днешнитѣ предели на Царството, тъй и отъ цѣла Македония.


Още по-интересни сѫ резултатитѣ отъ изследванията на сѫщитѣ 6060 българи отъ Царството и 3031 българи отъ цѣла Македония по отношение на кръвно-груповата принадлежность.

Но преди да се изтъкнатъ тѣзи резултати, нека се очертае, макаръ и на кратко, сѫщностьта на кръвно-груповото раздѣление на хората изобщо.

Ландщайнеръ е открилъ презъ 1901 год. свойството на кръвния серумъ да аглутинирва кръвнитѣ тѣлца на чужда кръвь и възъ основа на съответния опитъ е установилъ три кръвни групи. Дункернъ и Хиршфелдъ даватъ обяснение на кръвно-груповото разпредѣление съ помощьта на два аглутиногена и на два аглутинина. Въ наше време сѫ отличени вече четири кръвни групи, а именно O, A, B и АВ, които иматъ следната предадена на кратко характеристика: Група О сѫ нечувствителни кръвни тѣлца, но съ серумъ, който аглутинирва кръвнитѣ тѣлца на останалитѣ три групи кръвь; група А сѫ кръвни тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серума на О и В и съ серумъ, който аглутинирва на В и АВ; група В сѫ кръвни тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серума на О и А и съ серумъ, който аглутинирва тѣлцата на А и АВ; група АВ сѫ тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серумитѣ на О, А и В и съ серумъ, който не аглутинирва тѣлцата на никоя отъ другитѣ три групи. Кръвно-груповата принадлежность на човѣка се опредѣля съ смѣсване на червени кръвни тѣлца съ познатъ серумъ или пъкъ чрезъ смѣсване на познати кръвни тѣлца съ неизвестнитѣ серуми. Кръвно-груповата принадлежность на човѣка е неизмѣнна презъ цѣлия му животъ. Кръвнитѣ тѣлца добиватъ свойствата си още въ утробния животъ, а серумътъ добива свойството си около 3 месеца следъ раждането. Кръвно-груповата принадлежность е при това наследствено обусловена и има опредѣленъ наследственъ ходъ. Споредъ Хиршфелдъ, белезитѣ А и В сѫ така разпредѣлени между човѣшкитѣ раси и народитѣ, че въ Западна Европа преобладава група А, която има полюса си въ Ангелн, а група В въ Китай и има полюса си въ Пакингъ. Кръвно-груповата принадлежность се използува практически въ сѫдебната медицина, когато трѣбва да се опредѣли принадлежностьта по оставени кръвни петна и когато се дири бащата на детето съ споренъ произходъ. Но най-важното е използуването на кръвно-груповата принадлежность въ медицината при преливане (трансфузия) на кръвь отъ единъ човѣкъ на другъ. При това групата О е общъ даритель, но не понася друга кръвь, освенъ своята. АВ приема отъ всички кръвь, а А и В могатъ да даватъ само на себе си кръвь.

Отъ съотношението на А и В Хиршфелдъ е установилъ единъ расовъ индексъ, споредъ който дѣли народитѣ на три типа: европейски, съ индексъ по-голѣмъ отъ 2; междиненъ, съ индексъ между 2 и 1 и азиатско-африкански, съ индексъ по-малъкъ отъ 1.

Щефанъ отъ своя страна дава друго разпредѣление: атландска висока область - индексъ А, надъ 3; източно-атландска смѣсена – индексъ А, между 2 и 3; гондванска смѣсена область – индексъ А, между 2 и 1 и гондванска висока область съ индексъ А, по-малъкъ отъ 1 и въ която лежи полюсътъ на В.

Кръвно-груповото разпредѣление на българитѣ е било изследвано до сега отъ страна на Цончевъ, Сеизовъ, Московъ, Гезерова, Хиршфелдъ и Мануила и то въ различни времена и условия. За по-голѣма прегледность тукъ ще бѫдатъ изложени само резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ, още повече, че тѣ произлизатъ отъ несравнено по-многоброенъ материалъ и защото другитѣ частични изследвания не имъ противоречатъ. Накрай тѣ ще бѫдатъ сравнени съ извънредно интереснитѣ данни на Мануила по отношение банатскитѣ българи. Таблица V съдържа резултатитѣ на д-ръ П. Ганевъ, заедно съ данни за други народи, които даватъ възможность за сравнително тълкуване.
Отъ тѣзи данни, както изобщо отъ проучването на кръвно-груповитѣ съотношения у разнитѣ народи се явяватъ следитѣ заключения:

1. Българитѣ принадлежатъ къмъ европейския типъ на Хиршфелдъ

2. Въ отдѣлнитѣ области на България се установяватъ незначителни разлики въ съотношенията на кръвнитѣ групи и въ индекса на Хиршфелдъ. Въ сравнение съ руситѣ, германцитѣ и други народи, изравненостьта на българитѣ прави силно впечатление и е действително голѣма.

3. Съотношението на кръвнитѣ групи и индекса на българитѣ сѫ явно и значително различни отъ тѣзи на всички славянски народи.

4. Българитѣ, финитѣ, датчанитѣ, германцитѣ отъ Шлезвигъ–Холщайнъ и унгарцитѣ иматъ най-голѣма прилика въ съотношението на кръвнитѣ групи и въ индекса.

5. Българитѣ отъ Македония иматъ различни съотношения и индексъ отъ тѣзи на сърбитѣ и на другитѣ славяни, но сѫ напълно еднакви съ българитѣ отъ свободна България.

6. Резултатитѣ на Мануила показватъ, че банатскитѣ българи представятъ островъ всрѣдъ тамошнитѣ сърби. Сърбитѣ иматъ по Хиршфелдъ индексъ 1,65; банатскитѣ българи иматъ 2,32; а общиятъ индексъ на останалитѣ българи е 2,23.

За хора, които разбиратъ, тѣзи факти иматъ голѣмо значение и сѫ много красноречиви.

Ако се направи единъ общъ прегледъ на резултатитѣ отъ всички изследвания върху костната система, пигментацията и кръвно-груповото съотношение на българитѣ, налагатъ се следнитѣ обобщителни заключения:

Българитѣ отъ Царството и Македония сѫ еднакви, изравнени и вариационнитѣ криви иматъ еднакъвъ характеръ.

Вариационнитѣ криви на всички измѣрения, установени по области на страната, т.е. за Северна България и Южна България, които ще бѫдатъ на скоро публикувани отъ
д-ръ П. Ганевъ, заедно съ подробноститѣ на изследванията, иматъ сѫщия еднакъвъ характеръ и препотвърждаватъ изравненостьта.

Само вариационнитѣ редове за пигментацията на очитѣ у българитѣ отъ Царството и отъ Македония, като показватъ съвсемъ еднакъвъ характеръ и че всички българи принадлежатъ явно къмъ кестенявъ типъ, показватъ освенъ това и единъ, макаръ и значително по-малоброенъ, но все пакъ ясно очертанъ русъ типъ. Това е единствениятъ белегъ, който може да се смѣтне за явна, макаръ и подчинена проява на славянския типъ у насъ.

Освенъ по други белези, но съвсемъ явно и по пигментацията и по кръвно-груповото съотношение, българитѣ никакъ не приличатъ както на славянитѣ изобщо, тъй и на южнитѣ славяни. Докато славянитѣ изобщо, а сѫщо и южнитѣ славяни, принадлежатъ къмъ русъ типъ, българитѣ принадлежатъ къмъ кестенявъ типъ. И тукъ се явява наново приликата съ финитѣ и унгарцитѣ, която се вижда и отъ кръвно-груповото разпредѣление:


По пигментацията не само на коситѣ, по отношение на които българитѣ сѫ много изравнени, но и по отношение пигментацията на очитѣ, българитѣ сѫ напр. по-изравнени, отколкото нѣмцитѣ и френцитѣ. Въ връзка съ пигментацията изобщо трѣбва да се помни, че тѣ я много важенъ белегъ и е въ най-интимна връзка съ физиологически особености както изобщо у животнитѣ, тъй и у хората, у които се намира въ корелация съ темперамента и съ други душевни особености.

Дали кръвно-груповата принадлежность е важна или не, се вижда както отъ факта, че тя има опредѣленъ наследственъ ходъ, така и отъ факта, че докато при случай на преливане на кръвь човѣкъ умира отъ една кръвь, той бива спасенъ отъ друга кръвь.

Изобщо липсватъ напълно основания да се предполага смѣсица отъ повече отъ два различни расови народностни типа. Напротивъ, въ течение на историята двата народностни типа, които сѫ образували българската нация, сѫ се споили равномѣрно изъ разнитѣ области на страната като единиятъ отъ тѣхъ, а именно прабългарскиятъ е взелъ надмощие и е преобладалъ съ общия си обликъ. При това, уеднаквяването на цѣлата народностна маса е стигналo до такава изравненость, която въ сравнение съ всички по-многобройни европейски народи трѣбва съ сигурность да се смѣта за много голѣма.

Такъвъ е расовиятъ обликъ на българската нация. Той е за насъ вече доказана действителность. Но тъй като тя буди въпроси, които търсятъ нейното обяснение, въ следната глава ще бѫдатъ изнесени и изтъкнати съответнитѣ исторически и общи биологически обяснения.

Направенитѣ до тукъ установения изненадватъ съ указанията си за изравненостьта си и обособеностьта на българската нация, но тѣ сѫ толкова по-изобличителни за онези лаутшпрехери, които повтарятъ недомислицата за "голѣмо смѣшение", защото "кои ли не сѫ минавали по нашитѣ мѣста". Нѣкои между тѣхъ се опитватъ да обясняватъ съ сѫщата недомислица дори явления изъ обществения ни животъ. Съ подобни становища тѣ съзнателно или несъзнателно се мѫчатъ да скриятъ своето нищожество и собствената си негодность задъ измислени отъ тѣхъ недостатъци на нацията. Но тѣ не сѫ изцѣло виновни. По-виновни сѫ онези институти, които се плащатъ и сѫществуватъ тъкмо за освѣтляване на българската действителность, а нищо свѣстно не вършатъ.

За проучването на домашнитѣ ни животни е работено съ по-голѣма глѫбина и съ по-голѣмо внимание, отколкото за проучването на българската нация. Резултатитѣ на такива проучвания не могатъ да бѫдатъ предметъ на безотговорни шовинистически спекулации. Но даннитѣ на антропологическото изследване и изобщо на биологическото проучване, заедно съ фактитѣ на историята и на народното творчество въ всички посоки, даватъ единъ цѣлостенъ комплексъ отъ признаци, отъ които можемъ да добиемъ вѣрната картина на националната ни характеристика и самобитность. А само тя може да бѫде истинска основа за българско възпитание, за българско строителство и за българска политика. Докато това не стане, ще ни дърпатъ и кастрятъ отвсѣкѫде и то както материално, тъй и духовно. Идеи за интернационални и за мними братства ще омаломощаватъ българския духъ и ще кѫсатъ общобългарското съгласие.

Българскиятъ езикъ е славянски езикъ, но българскиятъ расовъ обликъ е другъ. Това значи, че принадлежимъ къмъ славянската езикова общность, но значи и че имаме свои особени национални дарования, които ще се развиятъ цѣлостно само отъ съответно възпитание и насочване, а не отъ натрапени чужди и обезличителни за насъ шаблони.

Нѣма нация и държава, които да сѫ толкова пострадали отъ робуването на втълпени празни думи и формули, както сѫ пострадали до сега българската нация и българската държава.

Има българи, които се стѣсняватъ да рѫкоплѣскатъ на концертъ или на театъръ, които се стѣсняватъ да се възхищаватъ гласно отъ български художници или писатели. Защото се боятъ да не ги взематъ за прости, за невидѣли, а съ бездушното си мълчание искатъ да кажатъ: "Ехе-е-е, колко сме ги виждали!" И докато други народи наричатъ и градскитѣ си клозети "велики" и се мѫчатъ дори съ такива срѣдства да издигнатъ националната си гордость, нашенски мекушавци искатъ нахално да се наричатъ духовни водачи на мѫжествената българска нация. Но ликвидацията и съ тѣхъ вече е близка. Ние сме свежа, запазена и съ високо жизнено напрежение нация. Ние сме даровита и прочута по храбрость нация. Ние сме страдали и още страдаме, но нашитѣ страдания сѫ пубертетни, юношески страдания. А страданията на други по-напреднали до сега нации сѫ климактериални, старчески страдания. За тѣхъ иде старость, а за насъ иде тепърва кипящъ отъ сили съзнателенъ животъ. Държавата ни по територия е по-голѣма отъ Дания, Швейцария, Португалия, Холандия, Австрия и Унгария, а нацията ни е по своята численость като най-голѣмитѣ отъ тѣхъ. Но въ тѣзи държави никой не приказва, че сѫ малки и тѣ водятъ гордо сѫществувание. Малки сѫ душитѣ и волитѣ на известни нашенски мекушавци, но България е достатъчно голѣма за всѣко начинание. Нашата държава е национална. Тя не пращи подъ центробежния напоръ на разни националности, вѣроизповѣдания и културни различия, както пращятъ други държави. Ние имаме всички условия за развитие, разцвѣтъ и сила. И когато мекушавитѣ бѫдатъ отстранени, а на чело излѣзатъ най-проницателнитѣ и най-борческитѣ синове на България, бѫдещето ще открие предъ насъ новъ златенъ вѣкъ.

Най-голѣмата придобивка на науката презъ ХIХ вѣкъ се състои въ развитието на биологията, а най-голѣмата придобивка на биологията се състои въ откриването на законитѣ за наследственостьта.

Откакъ Коренсъ, де Фризъ и Чермакъ преоткриха около 1900 година установенията на Менделъ и ги направиха предметъ на многостранно научно изследване, усилията на хиляди изследователи изградиха бързо и стройно науката за наследственостьта, генетиката. Тя хвърли обилна свѣтлина върху сѫщностьта и механизма на наследственостьта и успѣ да ги изрази дори математически. И нѣкои отъ най-голѣмитѣ въпроси на живота, които бѣха по-рано предметъ на спекулативно, интуитивно или мистично отношение, станаха предмети на точно експериментално изследване и доказване.

Това обстоятелство обогати човѣшкото познание и то още не е преградило нѣкои стари заблудителни пѫтища на човѣшката мисъль. Защото е нуждно време докато една нова наука измѣсти стари традиционни отношения и докато заеме онази часть отъ крѫга на образователната система, която й се пада всѫщностъ. Тази е причината, поради която хората и до днесъ още не използуватъ за своя животъ нѣкои истини, които използуватъ по отношение на растенията и животнитѣ. За усъвършенствуването на културнитѣ растения и на домашнитѣ животни държавата ни прилага широко придобивкитѣ на науката за наследственостьта, но усъвършенствуването на нацията е предоставено на случайностьта. Растениевѫдството и скотовѫдството сѫ направили чудеса съ растения и животни и сѫ далеко надхвърлили постиженията, които се срещатъ въ природата. Днесъ могатъ да се създаватъ по порѫчка сортове растения и раси домашни животни и все пакъ по отношение на нацията се подържа стариятъ случаенъ ходъ на нѣщата, като че ли науката не е нищо открила.

Съ хората и безъ това не може да се борави по воля, както се борави съ растенията и съ животнитѣ, но затова пъкъ е толкова по-наложително да се прекратятъ поне нѣкои явно дегенеративни процеси.

Най-важното нѣщо за една нация е запазването на здравето й. Но повечето отъ хората мислятъ, че запазването на здравето на нацията се състои въ запазването й отъ болести. Тази представа е колкото наивна, толкова и невежествена.

Нацията има своя жизнеспособность и то както въ тѣлесно, така и въ духовно отношение. А тази жизнеспособность може да спада или да се запазва, или дори да се повишава въ зависимость отъ грижитѣ, които се полагатъ за нея. Една раса животни може да бѫде добре запазена отъ болести и може да бѫде добре хранена и гледана и все пакъ да загубва постепенно жизнеспособностьта си вследствие неправилно развѫждане. Затова скотовъдството използува човѣшкото познание и се намѣсва съ голѣмъ успѣхъ. Защо трѣбва тогава да се оставя жизнеспособностьта на нацията на случайностьта? Напреднали нации, чиито рѫководители гледатъ далеко, сѫ схванали вече дълга си. Освенъ борбата за опазване на нацията отъ болести и освенъ борбата за социална правда, която цели да създаде добри условия за всички, тѣ вършатъ планомѣрна работа и за повишаването на общата, духовна и тѣлесна жизнеспособность на нацията. Науката, която се занимава съ сѫщностьта и съ мѣркитѣ за повишение на тази жизнеспособность се нарича расова хигиена. Тази наука е включена вече и въ медицинското образование.

Но съвременнитѣ политически и социални борби увличатъ нѣкои невежи хора да правятъ користни спекулации не само съ интереситѣ на нацията, но и съ науката. Така напримѣръ, "60 видни българи" съставиха еврейска книга противъ "расизма". Но ако ги попитате що е раса, що е расизъмъ, що е расова хигиена, тѣ ще ви наговорятъ глупости. Невежи хора приказватъ отъ користь срещу научни истини и то отъ името на науката! Такива "видни българи" пишатъ напр.: "Расизмътъ е една отречена отъ живота, науката и историята теория. "... Всѣки може да си представи какви поразии могатъ да постигнатъ една нация, ако съчетанието на користьта и невежеството поеме рѫководството й и грижитѣ за нейното бѫдеще. Все пакъ такива книги сѫ много полезни, но отъ гледището на политическата хигиена на нацията и то най-вече като доказателство за ролята и качествата на нѣкои наши обществени елементи.

Всѫщностъ българинътъ се отличава съ извънредно силенъ усѣтъ за запазване здравето и жизнеспособностьта на потомството. Това се дължи отчасть на патриархално съхранителното въздействие на турското владичество въ продължение на петь вѣка, презъ които останалитѣ европейски народи сѫ били подложени на народностни и културни дифузионни промѣни. Това се дължи отчасть на живота всрѣдъ природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето съ растения и домашни животни. "И куче да вземешъ, отъ сой го вземи.", казва българинътъ. А той наистина прилага въ своя животъ тази истина. При изборъ на снаха или на зеть нашитѣ здрави селяци наблюдаватъ родителитѣ, взематъ предвидъ сѫществуването на физически и душевни недостатъци въ семейството, съ което ще се сродяватъ, на много мѣста устройватъ най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цѣло севернобългарско село се размирило, задето най-имотниятъ селянинъ поради лакомия взелъ отъ съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна пѣсень и още следъ три поколения, значи сега, въ наше време, една трета отъ селото е вече поразена отъ епилепсия. Но то е пъкъ изолирано отъ околнитѣ села, които не се сродяватъ съ него. Такъвъ усѣтъ и такова чувство за отговорность има българскиятъ селякъ къмъ жизнеспособностьта на потомството си. Народнитѣ ни песни сѫ богатъ източникъ за примѣри. Само полукултурни срѣди на градското ни население и особено "хайлайфътъ" сѫ откъснати отъ българския коренъ и за пари се сродяватъ и съ гнилоча. Родовиятъ усѣтъ на българина отива до крайность. На село взематъ много рѣдко снаха или зеть отъ съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усѣтъ се дължи и слабата асимилаторска способность на българския народъ въ миналото. Докато съседнитѣ ни народи смѣтатъ за свой всѣки инородецъ, който добре (липсва дума) тѣхното народностно съзнание, българинътъ смѣта напр. за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадѣдо е билъ инородецъ. Този усѣтъ отива дори до страхъ отъ сродяване съ чужденеца.

(липсва текстъ)

Основательтъ на расизма е учениятъ френецъ графъ Гобино. Въ своя трудъ "Опитъ върху нееднаквостьта на човѣшкитѣ раси" той изтъква мисъльта, че арийцитѣ и особено нѣкои нации сѫ истинскитѣ водачи на културата и на света, но че тѣ не ще останатъ и за въ бѫдеще водачи, защото тѣзи нации, особено френци, англичани и германци сѫ се твърде много смѣсили съ други раси и сѫ понижили равнището на своитѣ качества. Гениалниятъ германски музикантъ Рихардъ Вагнеръ поема учението на Гобино и го прави въ скоро време достояние на широкъ крѫгъ отъ немското общество. Следъ това Шеманъ, последователь на Гобино и Вагнеръ, превежда трудоветѣ на Гобино, развива идеята му и се опитва да я свърже съ нѣкои клонове отъ хуманитарнитѣ науки. До тукъ расовиятъ въпросъ остава предметъ на интуитивно и романтично отношение, но скоро следъ това великиятъ ученъ англичанинъ Houston Stewart Chamberlein поема въпроса и го поставя на природонаучна основа. Той пръвъ показа, че изучаването на нациитѣ трѣбва да стане отъ строго природоизследователско гледище и той пръвъ свърза опита и познанията върху развѫждането на животинскитѣ раси съ изследванията върху човѣшкитѣ раси. Отъ тогава насамъ този въпросъ е предметъ на множество биологични изследвания отъ страна на хиляди изследователи и стотици научни институти, които сѫ успѣли да освѣтлятъ различни негови страни. Само Съединенитѣ щати сѫ похарчили много милиони долари за расови изследвания въ връзка съ негърския въпросъ, който има голѣмо значение за тѣхъ. Шпенглеръ пренебрегва напълно природоизследователското гледище и като обяви, че "биологията е най-слабата наука", посегна да разрешава въпроса главно съ метафизични и спекулативни срѣдства. Затова той представя шлагерно изключение, което потвърди още веднажъ парадоксално изказаната мисъль, че истината се вижда изцѣло само когато се наблюдава подъ ѫгълъ отъ 360°.

Интересно е да се отбележи, че природонаучното отношение къмъ сѫщностьта на нациитѣ и особено използуването на заключенията отъ него се затъмняватъ планомѣрно и съзнателно отъ два фактора. Единиятъ отъ тѣхъ е марксическата пропаганда, която заблуждава съ политически цѣли. Макаръ че Съветска Русия има институти и учени, които заематъ едни отъ първитѣ мѣста въ областьта на биологията и на генетиката, болшевишката политическа пропаганда твърди обратното на това, което съветскитѣ институти доказватъ. Защото въпроснитѣ научни факти противоречатъ изъ основа на нейната идеология. Другиятъ факторъ, който съзнателно и планомѣрно затъмнява този въпросъ, е еврейството. Единствената народность, която има строга расова традиция и политика, е еврейството. А тъкмо то затъмнява въпроса всрѣдъ другитѣ нации. Защото има интересъ. Още по-интересно е да се изтъкне, че и двата фактора, които затъмняватъ въпроса, т.е. марксизмътъ и еврейството се намиратъ въ много интимна причина, историческа и политическа връзка. Заключението отъ това обстоятелство произлиза отъ само себе си. На тѣзи два фактора приглашатъ, разбира се, и така нареченитѣ партийно-либерало-парламентарни елементи на ротативната демокрация. И тѣзи елементи обаче сѫ въ прѣка причинна връзка съ единия отъ първитѣ два фактора. Ето какъ общиятъ фронтъ съ този свой центъръ се очертава и въ областьта на науката, за да затръни развитието на нациитѣ за неарийски расови интереси. Но както се изтъкна и по-рано, не истината страда, ако я разбератъ криво, а страда този, който я е криво разбралъ.

Сѫщитѣ фактори се силятъ да предизвикатъ възмущение срещу твърдението, че едни нации имали предимство надъ други нации. За тази цель тѣ изтъкватъ на предно мѣсто нѣкои прекалено шовинистични книги на известни чужди автори, които искатъ да изкаратъ, че тѣхнитѣ нации сѫ каймака на човѣчеството. Такива крайни автори има въ всѣка область на науката. Но съ тѣхъ не може да се оборва самата наука. Доколко обаче единиятъ факторъ си е присвоилъ правото да фалшифицира и науката, и изкуствата се вижда отъ факта, че дори Гете (Гьоте) е билъ фалшифициранъ отъ него.

Така напр., Гете отхвърли съ ясни и решителни думи участието на евреи въ културата на европейскитѣ народи. Той напѫтствува германскитѣ изселници да се предпазватъ отъ тѣхъ, защото умѣятъ да изхитрюватъ почиващитѣ и да изпреварватъ спѫтницитѣ. Той твърди дори, че количеството имъ нѣма значение, защото сами единъ Betteljude е достатъченъ, за да разпъне и осмѣе единъ Богъ. Но учениятъ евреинъ Guhrauer взема отъ внуцитѣ на Гете рѫкописитѣ и ги публикува, но следъ като отстранява тѣзи схващания на Гете. Освенъ това, и Ваймарското издание на Гете скрива фалшификацията на Guhrauer.

Фалшификацията на въпросния факторъ успѣ значи да заличи и Гетеви мисли отъ повечето нѣмски, а съ това и отъ чужди издания. Та нека съ отворени очи диримъ истината, защото имаме нужда отъ нея.

Възмутителна била мисъльта, че едни нации иматъ предимство предъ други нации. Всѣки знае, че италианцитѣ сѫ по-музикални отъ повечето други нации, че германцитѣ иматъ по-голѣма организационна и умствена глѫбина отъ другитѣ нации, че евреитѣ иматъ по-голѣма дарба да печелятъ пари, отколкото всички останали нации, че българитѣ иматъ по-голѣми социални и военни дарби, отколкото съседитѣ имъ и пр. Затова нашиятъ селякъ казва: "Кучешки породи много, но една гони заека!"

Всѫщностъ въпросътъ за расовото изследване на нацията и въпросътъ за запазването на нейната жизнеспособность съвсемъ не е така поставенъ, както заблуждаватъ онези фактори. Въпросътъ не е сведенъ до надпреварване на нациитѣ да се изкарватъ сами по-"висши" отъ другитѣ, нито пъкъ е сведенъ до отвѫждането на нови човѣшки раси. Биологическата субстанция на нацията е една даденость. Тя не може нито да се отхвърля, нито да се размѣня по воля. Тя е такава, каквато е въ момента и отъ нея трѣбва да се изхожда. А тѣзи, които я управляватъ и насочватъ, иматъ страшния дългъ да не я оставятъ да упада поради своитѣ дребни интереси или поради своята негодность. Тѣ иматъ дълга да направятъ всичко, което е възможно, за да запазятъ и повишатъ нейната жизнеспособность. Всѣка нация е оградена въ възможноститѣ си да се развива и то въ границитѣ на наследственитѣ си качества. Но оставена както сега на случайноститѣ, нейното срѣдно равнище остава низко подъ тѣзи граници и спада. А жестокото съревнование на нациитѣ и иднитѣ поколения на нацията изискватъ планомѣрна работа, която само може да подготви едно победно бѫдеще, полезно за нацията, полезно и за общочовѣшката култура. Тъй като едно хаотично объркване на нациитѣ, дори и ако би било възможно би сринало културния напредъкъ и би дало пѫть на покорителство отъ страна на други сега далечни, но останали свежи нации, то сегашната действителность и историческата проницателность сочатъ само единъ пѫть за напредъкъ. Но както отдѣлниятъ човѣкъ не може да развие, нито физическитѣ, нито умственитѣ си дарби, ако не се подложи на такова възпитание и образование, което отговаря на неговата сѫщность, така и нацията трѣбва да бѫде опозната и изучена, за да се избератъ пѫтищата за нейното всестранно развитие.

Така е поставенъ въпросътъ за расовото изследване на нацията и въпросътъ за запазването и повишаването на нейната жизнеспособность.

Първата задача е да се анализира, изследва и изучи сегашния съставъ и сегашната сѫщность на българската нация.

Но тъй като споменатитѣ фактори, както и нѣкои повлияни неусѣтно отъ тѣхъ хора, а сѫщо така и неподготвени хора твърдятъ, че нѣмало чисти човѣшки раси и затова цѣлата работа въ тази область била безпредметна, нека пояснимъ предварително нѣкои понятия.

Що е раса? Природознанието различава всрѣдъ отдѣлнитѣ видове животни и по-нататъшни подгрупи, които нарича раси. Раситѣ сѫ равностойни съ вариететитѣ въ зоологията. Расата представя една срѣда отъ индивиди съ общи морфологически и физиологически качества, които иматъ опредѣленъ наследственъ ходъ.

У домашнитѣ животни се взема предвидъ тѣлесното устройство, главно устройството на скелета, пигментацията и нѣкои физиологически качества и други постижения.

И у хората е така. По-рано антрополозитѣ се задоволяваха съ тѣлесни измѣрения и особено съ измѣренията на черепа. Но биолозитѣ допълватъ сега тѣзи белези съ проучвания върху пигмента, т.е. цвѣта на очитѣ, кожата и коситѣ, а въ последно време и съ изследвания върху кръвьта, т.е. съ съотношенията на кръвнитѣ групи. Анатомическата и физиологическата сѫщность се проявяватъ и въ така наречения изразенъ хабитусъ, т.е. въ съвкупностьта на външнитѣ прояви.

Докато въ скотовѫдството намѣсата на човѣка въ развѫждането и то съ опредѣлена цель е главниятъ факторъ при образуването на расата, въ живота на народитѣ играятъ роля други обстоятелства.

Трѣбва да се има предвидъ отличаване на естествени обособени въ по-продължително време и при сѫщитѣ външни условия. А изкуственитѣ или неоригиналнитѣ раси сѫ образувани въ по-непродължително време или при промѣнливи условия. Затова естественитѣ раси се смѣтатъ за по-обособени, по-типизирани и у тѣхъ съчетанието на тѣлеснитѣ и душевнитѣ особености е по-хармонично и по-целесъобразно. Честата душевна и тѣлесна дисхармония на расови и национални мелези е установена и отъ по-наблюдателнитѣ обикновени хора.

Расовата особеность не бива да се схваща като пълна еднаквость на индивидитѣ, които нито у животни, нито у хора могатъ да си приличатъ като монетитѣ, щанцувани отъ една и сѫща матрица.

Ширината, въ която се колебаятъ отдѣлнитѣ белези у индивидитѣ всрѣдъ една раса, се нарича вариационна ширина. Отъ това гледище има по-изравнени и по-малко изравнени раси. Но тукъ се има предвидъ онези обикновени отклонения, които се дължатъ на наследствената сѫщность на расата. Защото и околната срѣда и общитѣ условия могатъ да причинятъ отклонения, но тѣ сѫ временни и маловажни.

Когато се мисли за расови белези, трѣбва да се знае, че не се унаследява, напр. точната форма на еди-какъвъ си черепъ, а се унаследява склонностьта къмъ образуване на черепъ съ такава форма. Развитие на единъ индивидъ всрѣдъ гладъ може да отклони въ известни граници формата на черепа, но добре отгледанитѣ потомци на този индивидъ ще развиятъ пакъ типичния за расата черепъ. Преждевременно вкарване на индивида въ тежка работа запира пълното развитие на костната система и индивидътъ напр. не достига пълния си ръстъ. Но добре отгледаниятъ му потомъкъ ще достигне ръста на расата си. Тѣзи обстоятелствени модификации трѣбва да се иматъ предвидъ при тълкуването на расови въпроси. Биологията и генетиката сѫ толкова напреднали вече въ тази область, че както е известно, растениевѫдството и скотовѫдството боравятъ съ математическа планомѣрностъ и точность. Интересно е, че докато за тѣзи области никой не дръзва вече да отрече значението на расата за постиженията на животнитѣ, когато дойде редъ на хората, известни срѣди отричатъ това значение. И то съ помощьта на разни недомислици за липса на чисти човѣшки раси и за смѣсване на народи въ течение на историята. Ами нали английскиятъ конь води началото си отъ смѣсване на две различни раси и последващо планомѣрно развѫждане? Осмелява ли се нѣкой да отрече сега тази раса само защото нѣкога е станала смѣсица? Ами нали кучешката раса вълкъ е добивала на нѣколко пѫти кръвь отъ истински вълци. Осмелява ли се нѣкой да оспори сега обособеностьта и характерностьта на тази раса? Между тѣзи, които отричатъ расовия въпросъ за нациитѣ има и ловци. Защо тѣ и не опитватъ дори да отиватъ на ловъ за зайци напр. съ овчарско куче или съ нѣкоя друга раса, а ходятъ съ зайчарь? Защо за такъвъ ловъ тѣ предпочитатъ предъ другитѣ кучешки раси дори единъ смѣсенъ зайчарь? Такива хора знаятъ много добре значението на расата за постиженията и възможноститѣ на животнитѣ, а го отричатъ по отношение на хората. При това, то е очевидно дори за обикновения наблюдателенъ човѣкъ. Всѣки отъ насъ познава само отъ единъ погледъ евреитѣ сефардимъ. Толкова сѫ характерни и особени. Ами ако се взематъ напр. по сто албански и еврейски деца и се подготвятъ при еднакви условия за търговия и следъ това се пуснатъ въ живота, въ какво състояние ще ги намѣрите следъ 20 години? Ами качествата твърдость, храбрость, вѣрность, изпълнителность, другарска преданость, жертвоготовность за общи интереси, трудолюбие, честность и др. въ еднаква степень ли се притежаватъ отъ разнитѣ нации и не се ли отличаватъ нѣкои нации съ особено съчетание и притежание на нѣкои отъ тѣзи качества? Въ шуменско имаме села, които се състоятъ отъ по една четвърть турци, татари, нѣмци и българи, които отдавна живѣятъ едни до други и при еднакви условия. Който ги познава на село, въ казармата, на наемна работа въ съседния конезаводъ и другаде, вижда голѣмата тѣлесна и душевна разлика.

Човѣкъ е склоненъ да усѣща себе си като центъръ на всичко и да не усѣща връзката съ миналитѣ и иднитѣ поколения. Никой не помислюва, че прилича може би външно напр. напълно на нѣкой предшественикъ, който е живѣлъ преди 500 години. Всѫщность петнадесеть поколения, които се изнизватъ за около 500 години сѫ за природата нищо. Отъ опита съ бързорастящи животни знаемъ колко незначителни сѫ 15, дори 50 поколения. Имаме точни родословия на коне, на кучета и на други животни и то снабдени се фотографии на поколенията. Тѣ могатъ да удивятъ обикновения човѣкъ съ силата на наследственостьта. Известни белези или съчетания на белези се наследяватъ очевидно дори съ десетки поколения нататъкъ. А хората се смѣтатъ кой знае колко откѫснати, напр. отъ времето около Христовото рождение. А отъ тогава сѫ протекли само около 60 човѣшки поколения, които сѫ нищо за природата и генетиката. Затова срещаме "библейски" физиономии изъ Ючъ Бунаръ. Родословията и семейнитѣ портретни сбирки на знатни западноевропейски родове, нѣкои отъ които иматъ материали за 12 столѣтия, сѫ много поучителни. Който има знания и цѣлостна представа за генетическата сѫщность на нацията се удивлява, че съвременната образователна система лишава интелигенцията отъ толкова важни за човѣшкия свѣтогледъ познания и представи.

Нѣмало чисти човѣшки раси, та затова въпросътъ билъ безпредметенъ. Нека се знае и научниятъ фактъ, че дори и когато има нѣкакъвъ или нѣкакви примѣси въ една нация, то докато тя продължава да се размножава и да държи количествено надмощие, тя придава облика и цѣлостьта.

И тъкмо въ това се състои задачата на расовата хигиена. Тя цѣли да посочи пѫтищата за запазване и повишаване на общата жизнеспособность на нацията съ огледъ на най-желанитѣ й постижения и на нейното бѫдеще. А нѣма съмнение, че има расови елементи, които трѣбва да се отстранятъ като нежелани и че има неблагоприятни расови процеси, които нѣма да протекатъ безнаказано ако се оставятъ на случайностьта. Рѫководството на нацията и на нейната държава трѣбва да сложи като своя най-важна задача, наредъ съ външната отбрана, дейностьта за запазването живота на нацията, т.е. запазването на нейната обща жизнеспособность.

Но спасителнитѣ пѫтища въ тази посока ще бѫдатъ посочени и непрестанно сочени въ бѫдеще и при съответни случаи. Цельта на този трудъ е да направи първата стѫпка като очертае биологическия обликъ и расовата сѫщность на българската нация въ сегашния й съставъ. Или другояче казано, цельта е да се направи расова диагноза на българитѣ. Както всѣка диагноза, така и расовата диагноза не може да се направи възъ основа само на единъ белегъ. Установяването само на особеноститѣ на костната система и главно на черепа не е достатъчно. Установяването само на пигментацията или само на съотношението на кръвнитѣ групи не е достатъчно. Но едновременното установяване на тѣзи три вида особености е достатъчно за очертаване на расовия обликъ въ общи и главни черти. Тѣ могатъ, разбира се, да се допълнятъ и съ други, напримѣръ психически, духовни и пр. особености. Но тритѣ споменати и използувани въ този трудъ особености сѫ много важни и дори най-важни. Защото се поддаватъ на точно опредѣляне и доказване и защото очертаватъ напълно морфологическия обликъ и взематъ предвидъ извънредно важни физиологически особености. Тѣзи белези се намиратъ въ корелация съ по-голѣмата часть отъ останалитѣ особености и прояви и сѫ достатъчни за очертаването въ главни черти на националния обликъ. По какво различава обикновениятъ човѣкъ и то само отъ единъ погледъ, напримѣръ, монголеца, чеха и евреина сефардимъ? Колко характерна е разликата и какъ мигновено се установява, а при това окото долавя само часть отъ споменатитѣ белези!

Белези, които сѫ взети предвидъ и които сѫ използувани въ този трудъ за общата расова диагноза на българитѣ сѫ за цельта достатъчни. Още повече, че цельта е да се установи изравнена ли е и то въ каква степень българската нация въ сравнение съ другитѣ нации и какъвъ е расовиятъ обликъ на българската нация въ сегашния й съставъ въ сравнение съ други нации.

Какво представлява сегашниятъ й съставъ? Той би могълъ да бѫде сравненъ отъ известно гледище съ вълнитѣ, които виждаме въ даденъ моментъ на повърхностьта на едно море. Водата, субстанция на морето е вечното, а отдѣлнитѣ вълни въ даденъ моментъ сѫ само мимолетна форма на материята, на основната субстанция. Така и отдѣлнитѣ индивиди и поколения сѫ само мимолетна форма и изразъ на основната национална субстанция.

Разбира се, че и това сравнение като всѣко сравнение не е пълно и изчерпателно, но все пакъ то потиква фантазията, за да си представимъ собственото отношение къмъ нацията отъ известно гледище.

Въ този смисълъ човѣкъ има биологически основания да се чувствува безсмъртенъ и по линиитѣ на своето потомство, но най-вече всрѣдъ генетическата сѫщность на своята нация. Сигурно не е случайность, дето голѣми национални герои сѫ умирали и умиратъ съ готовность и лекота за спасението на нацията си. Тѣхниятъ необикновенъ усѣтъ къмъ нацията имъ отваря истинския пѫть къмъ интимната и дълбока родствена общность съ нейната субстанция и ги окриля да живѣятъ съ и чрезъ нея. Тѣ сѫ най-висшата проява на чувството за самосъхранение и на стремежа къмъ истинско безсмъртие.

Нацията е въ своята жизнена възможность безсмъртна. Тя не е като отдѣлнитѣ организми, които се раждатъ еднократно и следъ като се развиятъ остарѣватъ и умиратъ. Тя е генетическата общность на множество индивиди съ разнообразни заложби и съ безбройно комбинативни възможности, които представятъ постоянна готовность за приспособяване къмъ новопоявени изисквания. Нацията не може да умре и остарѣе, особено въ наше време, освенъ ако е вече насилствено отведена по задънени пѫтища, както е вече станало съ нѣкои други нации и освенъ ако не бѫде нарочно отклонявана отъ пѫтя на правилното си развитие, както става сега съ повечето западноевропейски нации. Единъ съвремененъ ученъ сравнява отъ известно гледище нацията съ гората. Множество дървета въ единъ лесъ поникватъ, развиватъ се и умиратъ, но на тѣхно мѣсто никнатъ подръста отъ нови дървета и така еднитѣ се замѣстватъ отъ други, а кръстосаното оплождане заедно съ мутациитѣ държатъ леса въ непрестанна приспособимость къмъ евентуалнитѣ промени на условията. Тъй че лесътъ е въ своята жизнена възможность безсмъртенъ. Но той може да пострада, да залинѣе и дори да загине отъ външни причини, като напр. отъ сѣчь, отъ пожаръ, отъ разни паразити и отъ измѣстването му отъ други растителни видове. Но ако е нагоденъ къмъ общитѣ условия или ако е добре гледанъ и пазенъ, той е отъ човѣшко гледище наистина безсмъртенъ.

Така е и съ човѣшкитѣ раси и съ нациитѣ. Поколенията следватъ едно следъ друго. Откритието на гениитѣ въ механизма на наследственостьта съ тѣхната безбройна комбинативна възможность, както и съ мутациитѣ, обясняватъ жизнеспособностьта и приспособимостьта. Съчетанието на разнитѣ геноми и целителнитѣ явления даватъ богати възможности за явяването на нови и по-добре приспособени биотипове. Тъй като многобройнитѣ биотипове иматъ различна приспособимость къмъ условията, то тази многоликость играе важна роля въ борбата за сѫществувание. Човѣшкитѣ раси и нациитѣ носятъ наистина биологическата възможность за безсмъртие. Но както примѣрътъ съ леса подсказа, унищожението може да настѫпи отъ външни причини като напр. отъ трайно завладѣване отъ други нации, отъ културно обездушаване, отъ паразитно омаломощаване, което подготвя държавното и културно завладѣване отвънъ. А въ биологически смисълъ пропадането може да настѫпи вследствие на нецелесъобразна човѣшка намѣса въ хода на естественитѣ процеси. Въ съвременната "културна" държава, въ която естествената биологическа саморегулация на нацията се измѣства все повече и повече отъ човѣшката намѣса въ естественитѣ процеси, се върши едно планомѣрно понижение на общата жизнеспособность. Влошаването на социалнитѣ отношения и липсата на морална сила за тѣхното оправяне водятъ не само къмъ понижаване на националната жизнеспособность, но и къмъ неестественото извличане и закрепяване на малоценни хора начело на националното рѫководство. Отъ друга страна, така нареченитѣ либералистични стремежи на миналия вѣкъ се изразяватъ сега въ едно напредващо и само на гледъ человѣколюбиво прилагане на медицинската и социалната помощь. Тя е всѫщность неморална въ този си видъ, защото обществото помага на тѣзи, които то е увредило предварително съ своето собствено безредие и защото превръща тази помощь отъ националенъ дългъ въ снизходително, унизително и невъзпитателно даване на милостиня. А най-лошото отъ биологическо гледище е това, че докато тази непроницателна медицинска помощь прави всичко възможно, за да запази и разплоди и всички малоценни елементи, обществениятъ редъ затиска все повече и повече по-голѣмата часть отъ най-жизнеспособнитѣ елементи. И така, докато за растенията и домашнитѣ животни вършимъ подборъ на най-ценното, по отношение на самата нация се върши въ биологическо и социално отношение тъкмо обратното. Това налага да се взематъ становища и мѣрки. Наредъ съ всички културни и военни мѣрки за развитие на нацията, трѣбва да се върши планомѣрна упорита работа за повишаване на общата жизнеспособность на нацията. И следъ като стане така, че нацията се поведе отъ най-проницателнитѣ и най-борческитѣ си синове, тогава нейното безсмъртие ще остане да зависи само отъ истинскитѣ й качества въ съревнованието съ всички нации. А тукъ ще решаватъ общитѣ предимства на една нация надъ друга нация, което е полезно и за общочовѣшкия напредъкъ. Всички нации не сѫ равностойни. Единъ погледъ на географската карта ще напомни, че има нации, които сѫ екземи за човѣчеството, че има други нации, които сѫ стопанска и културна задръжка за него, и че има нации, които сѫ творци на култура и на човѣшки напредъкъ.

Генетическитѣ възможности за нацията, които въплъщава отдѣлниятъ й представитель подсказватъ значението, което има отнемането и на най-малкото село отъ чужда и съседна нация. Едно село ражда Паисий, друго ражда Караджата, едно градче–село ражда Раковски, а друго ражда Левски. Какъ би се развила българската история ако тѣзи села и градчета бѣха отнети и стопени отъ други нации? Всѣко, дори и най-малкото национално селище представя вѣроятенъ източникъ на национална сила, а презъ вѣковетѣ и въ развитието на историята всѣко селище ще даде своето. И затова нѣма по-голѣмо престѫпление отъ самоотказването отъ части на нацията. То води не само къмъ народностно и териториално намаление, но води и къмъ друга двойна загуба. Утрешниятъ нашъ националенъ герой, който би се родилъ тамъ, ще стане герой на нацията съперникъ.

Сегашниятъ съставъ на българската нация е съкровищницата на нашитѣ дарби и на гордото минало на българщината, тя е живото тѣло на днешна България и е днесъ изходното начало за мисията, която животътъ ни е възложилъ.

Нека изтъкнемъ сега каква представа има за себе си известна часть отъ така наречената българска интелигенция.

Малцина си даватъ смѣтка за истинската сила и за необикновеното могѫщество на голитѣ думи и на празнитѣ формули. Само тактицитѣ на интернационализма сѫ усѣтили и използували тази сила. А заблуденитѣ имъ последователи сѫ възприели по заповѣдь боравенето съ тѣхъ и се придържатъ строго о тактиката на своята пропаганда. Мнозина се чудятъ на упорството и на фанатизма на нѣкои марксисти и лъжедемократи. Тѣ обаче не схващатъ, че иматъ насреща си хора, които по-малко мислятъ, а повече вѣрватъ и които идолизиратъ думи и формули, на които робуватъ. Отъ това тъкмо робуване произлиза не само неяснотата въ мисленето, но още и упорство и непоправимость. Робътъ на думата изпитва страхъ, когато помисли, че трѣбва да я напусне, но не само защото й вѣрва, но защото усѣща, че щомъ изостави тази своя слѣпешка тояга, ще остане безъ опора. Тъй като се е отрекълъ да мисли съ собствения си умъ, той е станалъ отдавна духовенъ слѣпецъ.

Никой народъ не е пострадалъ толкова, колкото българскиятъ отъ това робуване. Така напр., въ стремежа си да отричатъ всичко българско, пораженцитѣ втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смѣсенъ народъ, който представялъ забъркана кръвна смѣсица отъ разни народи и че затова не сме си мязали единъ на другъ, а всѣки различно изглеждалъ.

Разбира се, че само специалистътъ може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материалъ. А обикновениятъ човѣкъ има само лични и най-често невѣрни впечатления за такива нѣща. На бѣлия човѣкъ напр., негритѣ изглеждатъ досущъ еднакви, но за негъра бѣлитѣ хора си така приличатъ. Гражданинътъ не вижда разликата между овцетѣ отъ едно стадо, но овчарьтъ познава всѣка овца отъ стадото и то отъ далече. Така и българинътъ вижда различията всрѣдъ събратята си и еднаквостьта всрѣдъ чуждитѣ народи, но не всѣки българинъ може да си даде смѣтка за това, което вижда. Затова съзнателно рѫководенитѣ нации не оставатъ на улицата и на чуждитѣ пропаганди да създаватъ общественото имъ мнение и мѣркитѣ за националнитѣ имъ особености. Но голѣма часть отъ нашата интелигенция се е занимавала съ утопии и съ отвлѣчени нѣща, а е пропуснала много отъ най-важнитѣ си задължения. Това се доказва отъ обстоятелството, че многобройни научни факти оставатъ и до днесъ неизползувани за националното ни образование и възпитание. Нашето общество е заблудено дори върху най-основнитѣ истини на българската действителность. Странно е, но българската интелигенция не познава дори физическия образъ на българина. Ето доказателствата:

Ако попитате първия срещнатъ "интелигентъ" дали въ Северна или въ Южна България хората сѫ по-мургави, той ще ви отговори, че южнобългаритѣ сѫ по-мургави. А всѫщность процентътъ на мургавитѣ е малко по-високъ въ Северна България.

Ако питате сѫщия "интелигентъ" дали севернобългаритѣ или южнобългаритѣ сѫ по-високи на ръстъ, той ще ви отговори, че севернобългаритѣ сѫ по-високи. А всѫщность и това не е вѣрно.

Дотолкова познава нашата "интелигенция" дори основнитѣ особености отъ физическия образъ на българина. Запитайте се тогава, какво ли познава отъ духовния му образъ. Сигурно и другитѣ му твърдения ще бѫдатъ толкова вѣрни.

Но вие ще го срещнетѣ или въ нѣкой алиансъ, или въ нѣкоя Х-българска взаимность, или въ дружество за сближение съ други народи, или пъкъ въ интернационални гнѣзда. Той себе си още не познава, а е тръгналъ по вѣтъра. И докато за него е аксиома, че "българитѣ сѫ смѣсица", българскитѣ библиотеки и научни институти очакватъ напразно, че съзнателни хора ще потърсятъ най-после и ще използуватъ ценни материали, отъ които ще опознаемъ българщината, за да я насочимъ най-после въ пѫтя, по който тя най-бързо ще напредва.

Г. - Когато слушамъ да говорятъ ратници или когато общувамъ съ ратникъ, чувствувамъ се, поне докато съмъ съ него, другъ човѣкъ. Чувствувамъ се, че ставамъ като че ли по-добъръ и по-полезенъ българинъ. Това ти загатнахъ въ началото на този ни разговоръ, когато те запитахъ, защо ви толкова стръвно преследватъ и по-стръвно дори, отколкото рушителитѣ на България. По сѫщитѣ причини не ми се е виждало странно, когато слушамъ въ обществото най-разнообразни интриги и клевети по вашъ адресъ.

Р. - Та нали въ миналия разговоръ говорихме за клюката и интригата? Тогава още ти казахъ, че тѣ сѫ старо и изпитано орѫжие на буржоазията, на плутократитѣ, на пораженцитѣ. Не си ли спомняшъ, че по онова време едни ни наричаха агенти на Кьосеивановъ, други ни наричаха маша на еврейството, създадена съ цель да убива национализма въ България и т.н. Тѣзи интриги отпаднаха отъ само себе си. Времето и дѣлата ги опровѣргаха.

Г. - Чудя се на спокойствието, съ което се отнасяшъ къмъ тѣзи заблудителни клюки. Знаешъ ли колко хора имъ се поддаватъ, макаръ и не за дълго? Не мислишъ ли, че тѣ ви увреждатъ?

Р. - Знамъ, всичко знамъ. Но пѫтьтъ е само единъ. Това е пѫтьтъ на чистата и безусловна борба. Има само единъ езикъ, съ който се говори убедително и съ който се убиватъ клюкитѣ и интригитѣ и това е езикътъ на дѣлата. Иначе, какъ да затворимъ устата на толкова хора и какъ да оправишъ толкова несвѣстни глави. Ако се отдадеше човѣкъ само на опровѣржения, не щѣше да остане време за работа. А това е може би едно отъ желанията на противницитѣ ни. Ние до сега не сме стѫпвали въ примкитѣ имъ и не сме се поддавали на похватитѣ имъ. Въ идейната борба сме ясни и безусловни. Въ физическата си борба сме целестремителни и ефикасни. Затова всички наши противници се отказаха да ни срещатъ на улицата. Българската улица е наша и нѣма да се повтори вече 1918 година. Тогава нашата чиста интелигенция гледаше безпомощно какъ жестоки и престѫпни демагози ораторствуваха отъ високи трибуни и настройваха и водеха многохилядната разбунтувана тълпа, та на много пѫти вълната на разрухата заливаше България. Днесъ това не може да се повтори. Днесъ тъмнитѣ демагози не ще намѣрятъ стадото безъ куче, днесъ има български интелигентни, има ратници и апостоли на Българщината, които сѫ израстнали въ борба, въ апостолска работа и които не ще позволятъ никога вече на тъмни и престѫпни демагози да вилнѣятъ безъ съпротива. Миналото не може да се повтори вече. Ние вървимъ по единъ голѣмъ и борчески пѫть и за това клюкитѣ и интригитѣ, за които споменавашъ, не ни отвличатъ.

Щомъ като питашъ, нека ти обърна вниманието върху следния фактъ. Всички слухове, които чувашъ по нашъ адресъ, могатъ да бѫдатъ класифицирани къмъ две категории: омаловажителни и лично осквернителни. Въ единия случай противницитѣ ни се мѫчатъ да ни омаловажатъ чрезъ твърдения, че Ратничеството е малобройно, че Ратничеството е "разтурено" или че то се е разцепило, или пъкъ че нищо не се чувало за него и т.н. Всѣко отъ тѣзи твърдения разбира се, се казва по съответенъ случай и на съответно мѣсто. Въ други случаи противницитѣ ни прилагатъ стария изпитанъ методъ да петнятъ личната честь на отдѣлни ратници, съ цель да всѣватъ съмнения и колебания. Но всрѣдъ насъ подобни срѣдства не хващатъ мѣсто. Ние имаме още отъ първия месецъ на сѫществуването си една пророческа насока за моралната отбрана, въ която е всичко предсказано и предвидено и съ която сѫ установени срѣдствата, съ които ние се запазваме недосегаеми отъ това престѫпно орѫжие на противника.

Г. - Вѣрно е, че времето и дѣлата опровѣргаватъ последователно клюкитѣ и интригитѣ срещу васъ, но увѣренъ съмъ, че колкото повече нараствате, колкото по-наближавате до крайната победа, толкова по-многобройни и по-отвратителни клюки и интриги ще се пущатъ срещу васъ.

Р. - Въ това нѣма никакво съмнение. Нали подобни противници наричаха Мусолини сифилистикъ, а Хитлеръ лудъ бояджия, нали тѣ изкарваха Гьорингъ кокаинистъ и петнѣха най-отвратително всички най-първи борци. Но помогна ли имъ това? Не! Сега цѣлъ свѣтъ вижда какви сѫ въ действителность тѣзи мѫже и призна голѣмитѣ имъ заслуги. Краятъ на всички клеветници и хулители е билъ винаги единъ и сѫщъ. Затова посрещаме спокойно клеветитѣ и интригитѣ. Ние не се безпокоимъ дори и отъ по-опасни опити, като напримѣръ отъ организираната провокация на нѣкои институции, които не се спиратъ нито предъ фалшификации на документи, нито предъ изработването на предмети и вещи, съ цель за провокация, нито пъкъ да поднасятъ доклади съ най-заблудителни твърдения и заблуждения, нито пъкъ да пращатъ лъжесвидетели предъ сѫдилищата.

Г. - Не е лесно да се води една народна борба. Човѣкъ трѣбва да понася и най-отвратителни преживѣлици.

Р. - Не е лесно разбира се. На Левски лесно ли му е било? Ами на Раковски, на Хаджията и на Караджата и на всички народни борци, лесно ли имъ е било? Ако се касае за лесни работи, щѣхме да ги оставимъ да се извършатъ отъ малки и слаби хора. Но тъй като се касае за трудни и за опасни, за голѣми работи, ние диримъ характерни и волеви българи.

Спомнямъ си първия ни разговоръ. Тогава трѣбваше да ти говоря по-внимателно и по-предпазливо. Давахъ ти единъ видъ по-малки дози. Защото ти бѣше неподготвенъ. Говорѣхме си още на "Вие". А сега установявамъ, че мислиме почти по всички въпроси еднакво и по останалитѣ се бързо и лесно разбираме.

Г. - Събитията и загриженостьта ни отварятъ очитѣ. Трѣбва само да се работи.

***

Р. - Всѣки е длъженъ да работи за напредъка на Българщината. И то не по своему, а стройно и планомѣрно. И да работи, а не само да говори. Въ нашитѣ редици владѣе пълна строгость въ това отношение. За насъ важи следниятъ законъ: "Да казвашъ, че си ратникъ е твърдение, което трѣбва да се доказва всѣки день и то съ дѣла и съ поведение".

Г. - Значи азъ не съмъ ратникъ, макаръ, че безъ да ти го кажа, съмъ се смѣталъ за такъвъ отъ известно време.

Р. - Не разбира се, ти си само съмишленикъ на Ратничеството.

Г. - Азъ познавамъ единъ критикарь на Р.Н.Б., той пакъ си оставалъ такъвъ, че никой не можелъ да му отнеме правото да носи идеята и да се нарича ратникъ.

Р. - Той може да се нарича и китайски императоръ, щомъ му се иска.

Г. - За другъ пъкъ казватъ, че злоупотрѣбявалъ съ името на Ратничеството!

Р. - Съ користна цель ли?

Г. - Да, опиталъ се билъ да изнуди нѣкого.

Р. - Изнудвачитѣ използуватъ всички срѣдства. Знай, обаче, че Пловдивскиятъ сѫдъ тикна вече въ затвора единъ подобенъ престѫпникъ, който бѣше направилъ подобно нѣщо отъ името на Р.Н.Б.

Г. - Тъй ли?

Р. - Да!

Г. - Казватъ, че известенъ голѣмецъ се билъ котиралъ на политически пазаръ, като внушавалъ съ косвени срѣдства, че ако не цѣлото, то поне часть отъ Р.Н.Б. е съ него.

Р. - И това е възможно. Зависи отъ това, кой какво търси да "купи". Каквото диришъ, такова намирашъ. Знай, обаче и това, че нѣма части на Р.Н.Б. Има само цѣло, единно и страшно въ своята дисциплина и солидарность Р.Н.Б.

Ратницитѣ се смѣятъ, като чуватъ понѣкога подобни наивности. На всѣка работа края й гледай!

Г. - Ти каза, че такива като мене били само съмишленици. Нима и тѣ не сѫ полезни?

Р. - Напротивъ! Много сѫ полезни. Ние се стремимъ да разширимъ колкото се може крѫга на съмишленицитѣ си. Нѣщо повече. Цельта ни е да направимъ всѣки българинъ поне съмишленикъ. Това не е нито невъзможно, нито много далече.

Г. - Много самоувѣрено.

Р. - Така казваха по-рано и въ други страни, а сега виждашъ какво стана.

Г. - И азъ така мислехъ за ползата отъ съмишленицитѣ. Знамъ хора, които ви не познаватъ, фанатично работятъ за васъ.

Р. - Знаеме това. Но тѣ трѣбва да се свързватъ съ насъ. Защото съмишленичеството е въ много случаи само първата стѫпка къмъ пълното приобщаване. Освенъ това нѣма време за губене.

***

Г. - Единъ очевиденъ фактъ прави впечатление на цѣлото ни общество, а именно фактътъ, че докато отъ 1936 година насамъ всички бивши политически партии се окончателно доразпадатъ, само Р.Н.Б. расте и напредва непрестанно.

Р. - Този простъ фактъ искамъ самъ да си обяснишъ. Отговорътъ е колкото ясенъ, толкова и поучителенъ.

Г. - На какво се надѣватъ тогава бившитѣ имъ "лидери"? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ се напънали да си правятъ реклами, особено въ чуждбина.

Р. - Цѣлата имъ дейность се състои да ходятъ по молебени и панахиди, на паради и легационни приеми, да се разписватъ, да устройватъ вечери въ плутократски срѣди и да си пущатъ слухове изъ кафенетата. Коя е идеологията на тѣзи хора? Какво общо има миналото имъ съ днешното време? Кого водятъ тѣзи хора? Това сѫ професионализирани политикани, които времето изтласква, но които не могатъ да се примирятъ още съ безвъзвратно загубенитѣ възможности за лъжеобщественичество. Около всѣки отъ тѣзи хора има по нѣколко кандидати за висши чиновнически мѣста, по нѣколко стопански деятели и спекуланти, които се опитватъ да играятъ на картата на тѣзи хора сѫщо тъй, както се залага на конскитѣ надбѣгвания. Това сѫ групичкитѣ, които се напъватъ да рекламиратъ тѣзи старомодни лъжеобщественици, както въ чуждбина, така и у насъ. Ти мислишъ ли, че сѫщитѣ тѣзи хора могатъ да направтъ нѣщо свѣстно?

Г. - И дума да не става. Преди всичко главитѣ на тѣзи хора сѫ напоени съ духа на старото време. Почти всички сѫ или бивши социалдемократи, които сѫ минавали презъ различнитѣ буржоазни партии, напущали сѫ десетки пѫти другаритѣ си, коалирвали сѫ се, раздѣляли сѫ се, разцепвали сѫ се, пакъ сѫ се съюзявали за користно използуване на нѣкои конкретни случаи и т.н. Тѣ нѣматъ никакво принципно и свѣтогледно отношение къмъ нѣщата. По всѣки голѣмъ въпросъ на Българщината има за тѣхъ по нѣколко възможности, заобиколени сѫ съ евреи, на които служатъ и на които обещаватъ възмездие срещу сегашната имъ материална подкрепа. Тѣзи излишни хора се мѫчатъ да си запазятъ всички врати отворени.

Ето, завчера въ Народното събрание, когато смѣтнаха, че ще бѫде за тѣхъ лично полезно да похвалятъ Германия, тѣ за да не би да накривятъ на нѣкоя друга сила, веднага споменаха редомъ съ Германия и С.С.С.Р. Значи хемъ да се представимъ предъ Германия, хемъ да не пропуснемъ и С.С.С.Р., защото смѣтатъ, че ако не сѫ угодни на всички велики сили едновременно, ще имъ се ограничатъ възможноститѣ за бѫдещи комбинации. Това на какво прилича? Азъ не вѣрвамъ, че има действително велики сили, които да вѣрватъ на тѣзи мазници.

Р. - А и ако се намѣреше нѣкой да имъ вѣрва, макаръ и временно, той самъ ще плати данъка на лошата си преценка. Ти каза преди малко, че правело впечатление обстоятелството, дето отъ 1936г. насамъ всички бивши партии се непрестанно доразкапвали, а само Р.Н.Б. расте. Това се отнася и до комунистическата партия. Вижъ какво значи да изгубишъ тактическата си линия поради липса на правдоподобенъ свѣтогледъ.

Докато комунистическата партия бѣше въ опозиция изъ цѣлъ свѣтъ, тя имаше ясна и недвусмислена тактика, а именно: никакво общодѣлство и строги становища по отношение методитѣ за разрушаване на буржоазния свѣтъ. Утопична и неправдоподобна въ своя свѣтогледъ, тя бѣше виртуозна въ тактиката си. Но следъ октомврийската революция въ Русия, тя биде изправена предъ необходимостьта да строи и то да строи положително. Тукъ свѣтогледнитѣ й абсурди я стълкновиха съ действителностьта. Класическата опозиционно-рушителска тактика трѣбваше да бѫде вече изоставена и ние имахме случаи да направимъ крайно интересно наблюдение. Да ти припомня нѣколко факта. Следъ като комунистическата партия бѣше сипала огънь и жупелъ върху социалдемократическитѣ партии и близкитѣ имъ лѣвичарски партии, тя внезапно обяви тактиката на общия фронтъ, на прѣснопаметния народенъ фронтъ и тогава Б.К.П. накара привърженицитѣ си, които бѣше учила до вчера да ругаятъ съ най-грозни епитети членоветѣ на тѣзи партии, отъ единъ пѫть да тръгнатъ рамо до рамо съ тѣхъ и да ги хвалятъ на лѣво и на дѣсно.

Презъ време на испанската война, Англия и Франция, тѣзи класически страни на колониалната, еврейска, капиталистическа, демократическа демокрация, бѣха наричани странитѣ на културата, прогреса и напредъка. Наивнитѣ комунисти изпълняваха инструкциитѣ и наричаха италиянския фашизъмъ: фашистки бандитизъмъ; германския националсоциализъмъ: хитлерско кръвопийство; а насъ ни окачествяваха и съ единия и съ другия епитетъ. Но не следъ дълго се сключи германо-съветския съюзъ и отъ единъ пѫть нашитѣ наивни комунисти трѣбваше по заповѣдъ да наричатъ вече Франция: колониална, капиталистическа демокрация, а фашистка Италия и националсоциалистическа Германия трѣбваше да бѫдатъ хвалени като социално прогресивни държави.

Знамъ дори единъ много интересенъ случай. Единъ софийски работникъ комунистъ бѣше написалъ въ едно отъ отходнитѣ градски мѣста лозунга: "Долу агентитѣ на националсоциализъма!" Шесть месеца по-късно той трѣбваше да чуе, че публиката тълкува този лозунгъ като отправенъ срещу комуниститѣ, като съюзници на националсоциалистическа Германия. И тогава този работникъ самъ извади единъ вестникъ отъ джоба си, намокри го съ вода и избърса собствения си лозунгъ.

Е, приятелю! Ти мислишъ ли, че макаръ и заблудени, но все пакъ свѣстни хора съ съвѣсть и съ мозъкъ, могатъ да понасятъ до безграничность да бѫдатъ акробатически обръщани, като човѣчетата на онези детски играчки, които се толкова пѫти обръщатъ, колкото пѫти натиснешъ дветѣ клечки подъ тѣхъ? И затова ние въ агитационни срѣщи съ тѣхъ ги питаме често:

"Нашата работа е ясна. Откакто сѫществуваме сме твърдѣли непрестанно едно и сѫщо нѣщо, а вие колко пѫти отъ тогава насамъ се обръщахте като палячовци по всички посоки? Не ви ли е срамъ отъ вашитѣ млади хора и отъ насъ, да ни поднасяте всѣки нѣколко месеца противоречиви лозунги? Смѣтате ли, че поведението на безразсѫдни папагали, които повтарятъ всичко, което имъ се каже отъ чорбаджията е съвмѣстимо съ вашата лична съвѣсть и съ интереситѣ на Българския народъ?"

На този въпросъ се опитваха отначало да ни отговорятъ, че задъ тактиката имъ седѣла нѣкаква тайнствена далай-ламска мѫдрость, обаче и тѣ самитѣ не вѣрваха на това свое обяснение.

И тъй, следъ като класическиятъ марксизъмъ рухна отъ съприкосновението съ действителностьта, той трѣбваше да бѫде ревизиранъ и замѣстенъ съ сталинизъмъ, на края се получи една идеологична руска салата, въ която вече и самитѣ комунисти не могатъ да се оправятъ, и като загубиха изцѣло последователностьта въ тактическата си линия и въ лозунговата си агитация, тѣ объркаха собственитѣ си хора и убиха борческата имъ вѣра. Съ такова превозно срѣдство на дълъгъ пѫть не може да се върви! Затова нашата бивша комунистическа партия изгуби своята организираность и се превърна на единъ широкъ, деконтуриранъ, съмишленически слой отъ хора, които сѫ свързани само отъ приблизително еднакви марксически мисли и чувства. Съ това Б.К.П. навлѣзе въ една нова упадъчна екзематична фаза.

Г. - Азъ смѣтамъ, обаче, че и въ тази си фаза комунистическата партия не е по-малко опасна днесъ за Българщината, отколкото вчера.

Р. - Разбира се. Отдаденъ на духовно-национално рушителство, този широкъ екзематиченъ слой може да разложи много ценности и то твърде основно. Имай предвидъ, че Б.К.П. отдавна се е отказала вече въ България отъ намѣренията да успѣе само по вѫтрешно-революционенъ пѫть. Тя си е поставила за задача да руши отвѫтре и да очаква победа чрезъ външнополитическа сила. Сега въ наше време и тази последна надежда рухва. А независимо отъ това, мога да тѣ увѣря, че комунистическата партия губи непрестанно откъмъ привърженици. Ние се гордѣемъ, че сме успѣли съ идейна свѣтлина и съ борческото си поведение да спечелимъ довѣрието и съзнанието на много и прекрасни млади български работници, които сѫ били подъ комунистическо влияние.

Г. - Да не би това да е причината, дето нѣкои държавни органи се опитваха да обрисуватъ Ратничеството като комунизирано движение?

Р. - Това не е причина, а бѣше само поводъ. Двама държавни служители, като искаха да ни увредятъ, се опитаха да убедятъ началницитѣ си въ подобно нѣщо. Плоско скроената провокация изложи самитѣ провокатори. Казахъ ти и миналия пѫть, че ние разполагаме съ много срѣдства за демаскиране на провокаторитѣ.

Г. - Все пакъ, докато бившитѣ старобуржоазни политически партии се разпаднаха, комунизмътъ не може да бѫде смѣтнатъ за ликвидиранъ.

Р. - Нѣщо повече, той е сега единствената опасна, противобългарска, рушителска позиция.

Г. - Отъ день, на день става все по-ясно на всички, че въ България сѫ очертани сега две голѣми позиции: Ратническата и Комунистическата.

Р. - Да. Запомни, че събитията и развитието на нѣщата ще наложатъ много скоро на всѣки българинъ да вземе становища и да се определи на едната отъ тѣзи две позиции. Между тѣхъ не е останало вече нищо. Тъй че никакви умувания, увъртания, мутолявения и пасувания нѣма да бѫдатъ вече възможни. Ето за туй ние зовемъ непрестанно да се взематъ мѣрки, докато е още време.

Г. - Слава Богу, че България има днесъ Р.Н.Б. Азъ самъ подценявахъ преди четири години значението ви. Струваше ми се, че сте се заели съ една утопична, неизпълнима задача, но като гледамъ днесъ резултата, виждамъ колко навременна и колко важна е била вашата инициатива.

Р. - Ако можехъ да сподѣлямъ съ тебъ всичко, което знамъ, което всѫщность става, ти би останалъ още по-доволенъ, но азъ съмъ длъженъ по причини, които лесно можешъ да предположишъ, да мълча и то най-вече върху успѣхитѣ ни. Тактиката налага подобно различие отъ поведението на обикновенитѣ другарски отношения.

***

Г. - Разбирамъ, но като споменавашъ думата тактика, идватъ ми на умъ нѣкои въпроси, които съмъ чувалъ да се задаватъ по отнощение на Р.Н.Б.. Мнозина сѫ ме питали, защо Р.Н.Б. е избралъ такава тактика.

Р. - Подобни въпроси могатъ да задаватъ само наивни и неопитни хора. Тактиката, която трѣбва да се прилага, зависи отъ обстановката и отъ условията. При друга обстановка и условия, ние сами бихме предпочели друга тактика, но тъй като обстановката и условията сѫ за насъ една даденость, ние се справяме съ тази даденость и съ огледъ на нея опредѣляме тактиката си. А нѣма обстановка и нѣма условия, срѣдъ които не може да се води успѣшно една спасителна народна борба.

Г. - Каква прекрасна смѣлость въ изразитѣ сте добили и колко честенъ е погледътъ ви, когато говорите нѣща, които другитѣ не смѣятъ да зачекнатъ!

Р. - Тѣ нѣматъ и правото да ги зачекватъ. За туй, тѣ нѣматъ другъ пѫть, освенъ да хвалятъ всѣки властникъ съ надеждата, че само така ще направятъ "кариера".

Г. - Каква "кариера"?

Р. - Ехъ, върху гроба на излишния или най-често вредния имъ животъ ще има разбира се камъни, изкопани все отъ нѣкоя "кариера"!

Г. - Ето, пакъ вашето наистина покорително самочувство.

Р. - Самочувство! Слушай, помѫчи си да си представишъ това, за което сега ще те питамъ. Битъ ли си като куче въ участъкъ? Лежалъ ли си цѣли нощи въ тъменъ циментовъ зимникъ, облѣнъ съ карболова киселина? Обискирвали ли сѫ публично невръстнитѣ ти деца? Скачалъ ли е нѣкой съ пети върху гърдитѣ ти, докато блъвне кръвь отъ счупването на ребра? Връзвали ли сѫ пушка между колѣната и лактитѣ ти, тъй че свитъ на кълбо да си принуденъ да лежишъ гърбомъ съ крака нагоре и тогава съ отрѣзка отъ камионна гума да биятъ съ часове ходилата ти? Чупили ли сѫ ти съ юмрукъ носа? Трошена ли ти е съ тока на обувка гърлената кость? Лежалъ ли си по две седмици надутъ отъ страшенъ зѫбоболъ, интерниранъ въ градче безъ зѫболѣкаръ? Пѫтувалъ ли си 6½ дни отъ София до Бургасъ, съ многодневни престои въ клозети и мази безъ прозорецъ? Пѫтувалъ ли си принудително въ купе съ туберколозни, сифилистични, епилептици, луди и оковани престѫпници? Отвежданъ ли си наесень безъ дрехи и покривки на принудителна работа? Стреляно ли е по тебъ изъ улицитѣ отъ две страни като по дивечъ? Интернирванъ ли си въ мизерно маларично село и подувалъ ли си се тамъ отъ ухапванията на хиляди комари? Виждалъ ли си какъ чезне изтезаванъ другарь? Преживявалъ ли си това въ името на най-свѣтлия идеал-Отечеството и при това да нѣма абсолютно кому и какъ нито да се обърнешъ, нито пъкъ да се позовешъ за редъ и правда? Почувствувалъ ли си нѣкога да си извървѣлъ всички пѫтища, които си почиталъ и да усѣтишъ, че между тебъ и Богъ нѣма никой?

Г. - Стига толкова!

Р. - Да питамъ ли още?

Г. - Нуждно ли е?

Р. - Да! За да разберешъ самочувствието ни! Нѣкога бѣхме "умѣрени" въ свободата на изразитѣ си. Защото нѣмахме право да бѫдемъ смѣли. Днесъ ние добихме правото да говориме истината. Днесъ други трѣбва да мълчатъ. Чудното днесъ е, че имаме още силата да нюансираме речьта си и да проявяваме възпитателно самообладание. Други на наше мѣсто биха станали разбойници, убийци, предатели и какво ли не още! А ние не само, че не се озлобихме, но горимъ отъ обичь къмъ всичко българско!

Г. - Това е възвишено. То наистина покорява.

Р. - Иначе не може и да бѫде. Ето защо ни е лесно да говоримъ и защо погледътъ ни е откритъ и честенъ. Има граници, извънъ които човѣкъ добива нови права. Страдайки до смърть и до самоунищожение за спасението и Напредъка на Българщината, ние смѣтаме, че само Богъ е вече сѫдия между насъ и другитѣ!

Не, напротивъ. Тъкмо тѣзи чувства и спомени осмислятъ живота ни и будятъ у насъ онова самочувство, което ти направи впечатление. Ако не бѣше самъ попиталъ, не бихъ ти нищо споменалъ.

Г. - Българинътъ има борческа природа и щомъ бѫде поведенъ по линията на стремежитѣ си, той предъ нищо не се спира. Партизанитѣ го обвиняватъ, че не реагиралъ и че носелъ отпечатъка на турското робство, но струва ми се, че не нему, а на себе си трѣбва да се сърдятъ.

Р. - Сърдятъ му се, че не ги билъ следвалъ ли? Ами въ името на какво зоватъ тѣ българина, че да ги следва! Ние най-добре знаеме следва ли българинътъ или не следва. Ще имъ дадеме възможность да видятъ нѣщо!

Г. - Сега, като завършваме разговора, искамъ отъ тебе да чуя една преценка. Ясно ми е, че всрѣдъ българския политически животъ оставатъ вече само две позиции: ратническата и комунистическата. Помежду има пустошь, раздробление, единични овехтѣли политикани, бюрократи, плутократи и изобщо безнадеждна и безплодна бъркотия. Какво представя сега Р.Н.Б. всрѣдъ тази действителность и какво е значението му споредъ тебе?

Р. - Погледни около България и въ България. Навънъ бушува война, която е само една отъ фазитѣ на голѣмата свѣтогледна борба и една отъ най-голѣмитѣ стѫпки къмъ новия редъ на света. Единъ новъ свѣтогледъ овладѣва положението, а това ще причини дълбоки духовни, социални, стопански и международни промени. Сѫдбата на европейскитѣ народи ще бѫде промѣнена. Краятъ на военната борба ще бѫде начало на не по-малки напрежения въ други посоки. Защото така, както е вървѣло до сега, не може да върви вече нататъкъ. Сѫщото е и у насъ. Всички усѣщатъ вече, че тъй не може да върви нататъкъ. Българската действителность е забременѣла вече за новото и тя ще го роди. Народътъ ни не иска и не може вече да живѣе при този редъ. Борбитѣ на новата европейска културна общность обхващатъ и него. Той тръпне заедно съ нея, събитията и нуждата го подтикватъ. За това той има ясенъ социаленъ стремежъ, за това той има ясно отношение къмъ нуждата да се взематъ обратно отнетитѣ земи. Той има нужда отъ социаленъ редъ и отъ териториаленъ просторъ. Той не ще търпи да бѫде задушенъ. Търпението му се е вече изчерпало. Не виждашъ ли, че той не реагира само слѣпо, инстинктивно, а реагира съзнателно. Не виждашъ ли колко ясни мнения се изказватъ всрѣдъ народа по външната ни политика и по вѫтрешния ни редъ.

За това, като ме питашъ какво представя Р.Н.Б. и какво е значението му за бѫдащето, трѣбва да ти кажа следното:

Р.Н.Б. е единствената свѣтогледна изходна позиция за общобългарски духовенъ напредъкъ.

Р.Н.Б. е единствената нравствено чиста изходна позиция за общобългарско развитие.

Р.Н.Б. е единствената фактическа и материална изходна позиция за борчески напредъкъ.

Р.Н.Б. е единствената възможность за Напредъка на Българщината.

Това е Р.Н.Б.! Безъ него България не щѣше да има днесъ изходно начало за движение напредъ. Безъ него най-мощнитѣ днесъ народи щѣха да ни смѣтатъ за духовно тѫпъ и упадащъ народъ, съ който нѣма нито какъ, нито защо да се подхване сътрудничество.

Р.Н.Б. е днесъ изходна позиция, на която се стича всичко здраво и отъ която се настѫпва къмъ едно спасително българско утре!

Р.Н.Б. е въплощение на социалния стремежъ и на националния устремъ на българитѣ.

Р.Н.Б. е непобедимо, поради силата на духа на времето.

Р.Н.Б. е неотразимо като надигащата се водна маса.

А за насъ лично Р.Н.Б. е народна борба и лична мисия, която единствено осмисля живота ни!

Г. - Ратникътъ е наистина щастливъ и за това въ арести и на принудителна работа той пѣе.

Р. - Защото дори, когато чука камъни на принудителна работа, той твори Напредъка на Българщината.

***

Г. - Много съмъ доволенъ отъ днешния ни разговоръ. Заварвамъ ви следъ четири години по-твърди, по-увѣрени и много напреднали. Това, което чухъ отъ тебе преди четири години, не бѣше празни думи. Преценкитѣ и предвижданията ти се оказаха вѣрни и проницателни. Планътъ се оказа резултатенъ, а обещанията станаха дѣло.

Р. - Ето, това, което казвашъ е наша най-голѣма морална награда! Вѣрвай, че сме преизпълнени съ готовность да изпълниме дълга си до край и че ще изиграеме историческата си мисия до край!

Г. - Вѣрвамъ! Позволи ми сега да поискамъ да бѫда приетъ и азъ като ратникъ. И азъ искамъ да изпълня дълга си. Не мога да седя вече съ скръстени рѫце. Пропуснахъ доста време, но за това пъкъ ида напълно решенъ и готовъ. Кажете ми само, какъ трѣбва да започна и какво трѣбва да върша.

Р. - Най-сетне! Още довечера ще отидеме заедно кѫдето трѣбва и отъ утре редътъ и работата ще подсказватъ и налагатъ сами следнитѣ стѫпки.

Г. - Обещавамъ съ пълно съзнание, че ще изпълня дълга си!

Р. - Ний пъкъ ти обещаваме, че ти ще бѫдешъ отъ утре крайно богатъ откъмъ другари човѣкъ, че ще те включи една голѣма борческа солидарность, че ще заживѣешъ съ сладкото съзнание на човѣкъ, който изпълнява истински дълга си и че задъ Богаря, който сега виждашъ навсѣкѫде по градове, планини, села и брѣгове, ще ти се разкрие единъ новъ и мѫжественъ ратнически свѣтъ, устременъ къмъ величието и щастието на българския народъ!

Г. - Отъ сега ще започва да ме изпълва една нова радость! Да излѣземъ вънъ, на открито!

Р. - Ставай!

Г. - Да вървимъ!

Р. - Да вървимъ заедно! Бѫдащето крие за борцитѣ радостни изненади! Напредъ
съратнико!


Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/07/2_26.html