Recent posts

#81
Генерал Теодоси Даскалов – внукът на Бачо Киро е най-награждавания български генерал, убит след 9 септември


Смъртта е занимание самотно, казал някога Рей Бредбъри и най-вероятно е прав. Понякога смъртта може да бъде геройство, трагедия и най-различни чувства и емоции. Няма как да пропуснем обидените читатели, които изживяха трагедията, когато говорихме за Никола Вапцаров. За съжаление трябва да правим една тънка разлика относно личността и поета. Преди да продължим е редно да напомним, че Сталин също е писал поезия, Хитлер е бил художник.
Един човек не се съди само по творчеството си, но и по делата, защото в противен случай трябва спокойно да оправдаваме и всички останали. Делата са един от основните елементи, с които един човек може да бъде запомнен. Днешният герой не се помни. Макар и да идва от един изключително стар възрожденски род, най-вероятно никога не сте чували това име. Теодосий Даскалов е един от светлите примери на българския офицер. В неговата биография ще открием, че е един от най-дълго действащите министри на войната в историята на България.

Теодоси се ражда на 2 септември 1888 г. в село Горско Сливово. Внук е на Бачо Киро – майка му е Димитра Бачо-Кирова. Роден в свободна България, като много други, той също бърза да се запише в новите военни училища и още през 1907 г. завършва Военното училище в София. Достига до ранг на офицер от артилерията и записва своите участия в Балканската война, Междусъюзническата война, както и в Първата Световна война, където официално е повишен в командир на батарея, а след това и на целия Пети артилерийски полк. Огромното желание да се сражава за националния идеал, най-вероятно е закърмен с последните думи на дядо му:

,,Аз един Бачо Киро съм

без страх от турчин комита съм.

Пушка на рамо турих,

Дряновски манастир намерих.

Правдата си да диря излязох,

въжето си на врата сам метнах!"

Това са думи, които също няма да открием запазени на видно място в историята. Въпреки това не трябва да забравяме, че Теодосий Даскалов може да се похвали с огромни успехи, както на фронта, така и във военното дело. През 1937 г. попълва военната библиотека със заглавия като ,,Артилерия в боя", ,,Подготовка на  държавата за война" и още много други. Освен това има и дневник, в който записва историята и информацията на всички сражения, в които е влизал. Като човек, преживял толкова много войни, Теодосий е освободен от армията през 1920 г.

През това време заема длъжността на главен редактор на различни военни издания, а когато е върнат през 1924 г. започва да работи като началник на отделение в генералния щаб, както и началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк. Остава командир на Пети артилерийски полк, а в последните няколко години дори преподава и инспектира класовете във Военното училище. Даскалов заема поста на военен аташе в Италия за период от 2 години между 1932-1934 г. При завръщането си в България е началник-щаб на Трета военноинспекционна област.

Между 1936 и 1938 г. е официален началник на гарнизона в Плевен. Макар и често да бяга от политиката и да смята, че армията е далеч по-чиста, Даскалов е избран за министър на войната във второто правителство на Георги Кьосеиванов. Причината е видима, в този момент няма нито един друг военен, който може да се похвали с толкова опит и висок чин. Ще остане на поста си и по време на първото правителство на Богдан Филов. Ето тук идва и куриозната страна на историята. По време на Втората Световна война, генерал Даскалов е против влизането на страната на Германия. След 1 март 1941 година вече няма как да се говори за избор.

Генерал Даскалов прави и една последна стъпка, с която се стреми да въоръжи армията с модерно оръжие. Той подписва заповед номер 82, която гласи, че Германия може да внася оръжие в България, при това без да заплаща мито. Целта на Даскалов в този момент е да има по-високи запаси и скоростта на доставките да е по-бърза. Само така военното наследство ще може да се използва по-късно. Противно на ненавистта към нацистите, генерал Даскалов е посрещнат като герой, заедно с много други български войници, пристигнали в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия, където реално няма никакви сражения.

Вече е един от малкото военни кадри в страната, които са спечелили всички възможни отличия на Царство България. Все още може да се открият потомци на бойците, които са служели в Балканската война в батареята на Теодоси Даскалов. Един от най-награждаваните български генерали е демонстрирал висок професионализъм и отношение към всеки един подчинен. Именно за битката в Лозенград се предоставят около 50 медала за храброст.

Даскалов нарежда именно неговите подчинени да изберат онези, които са се отличили, като той трябва само да одобри предложенията. От всички предложени, Даскалов отказва само един орден – своя собствен. Въпреки това е награден след войната с цели два. И това, което днес преживяваме и виждаме, може да бъде открито и предсказано във военните книги на генерала, няма нужда да бъде Ванга, за да може да демонстрира ясния и бистър ум:

,,Днес всяко общество има войската, която му подхожда във всяко отношение. Едно провалено общество не може да има морално силна войска. Старият лозунг ,,за Царя и Отечеството" не беше в състояние да поведе към саможертва руския войник, затова той влезе в тежкото изпитание на войната без всякакво въодушевление.

При това положение никак не е чудно, че се дойде до революцията през 1917 г. Революционната френска войска имаше слаба военна подготовка. Тя не беше снабдена добре с оръжие, облекло и бойни припаси. И въпреки това побеждаваше, защото народът знаеше защо се бие и защо мре. Състоянието на народа – неговата готовност за борба и неговият дух, оказват твърде голямо влияние върху воденето на войната..."



Даскалов може да се похвали и с редица други успехи. По време на битката за Добруджа през 1916 г. Даскалов е ранен, но въпреки това продължава командването. Историята разказва и един много епичен момент, в който именно командира на батарея успява да спаси български войници от румънски и руски орди в Добруджа:

,,Боят растеше, набъбваше. Огънят и от двете страни се засилваше до нажежаване. През малките падинки можеше да се види, как противникът се организира. Откъм Ези бей, внезапно, като вихрушка, изскочи цял конен полк, който, в разгънат строй, потегли в тръс срещу нашите позиции, най-вече срещу фронта на 4 рота от 48 полк. Беше изпратен в помощ на румънците от трети улански полк.

Конната стена всеки миг приближаваше все по-близо. Трепет мина по позицията. Кавалерийската атака е винаги опасна и при слаб дух на защитата – катастрофална. Тук препускаше цял конен полк – идваше насам срещу плитките окопи и редки вериги – бавно, методично. На слънцето лъщяха саби; ездачите, приведени към гривите на конете, бързаха уверено. Щом забеляза настъпването на конницата, ротата се приготви да я посрещне. Никой не трепна пред наближаващата вихрушка. веригите забълваха ураганен огън. По-нетърпеливите войници скочиха прави в плитките окопи, за да стрелят по-свободно в конния строй.

Уланите отначало не обръщаха внимание на този огън, още повече, че ни една картечница не се обаждаше. Но когато под точния огън на противника почнаха да падат наоколо коне и войници, някои ескадрони измениха посоката полу-наляво, строят на конния полк се разкъса. Отделни конници и цели отделения под дъжд от куршуми, се обърнаха. Останалите минаха в междинната източно от веригата на 4 рота и изскочиха на гребена.

Тук стана нещо необикновено. Напред се издигаше гъст облак прах, под който настъпваха 4 и 5 батареи от 5-то артилерийско отделение, за да заемът тила на пехотната позиция. Русите, помислили, че това е конница, не се поколебаха и се спуснаха на две групи върху батареите. Преди да се хвърлят в сеч, няколко оръдия от 4 батарея, командвани от енергичния капитан Теодоси Даскалов откачиха и бързо дадоха изстрели с картечно действие.

Моментът беше кратък и съдбоносен. Проницателният дух на батарейния командир схвана, че трябва да се действа мълниеносно. Огън! Викаше батарейния командир. Оръдията не стихваха. Руската конница, изненадана, се пръсна и върна назад, преследвана от артилерийски и пушечен огън. В полето, дето мина конницата, лежаха убити коне и войници."

Каква е съдбата на Теодоси Даскалов? След като успява да види връщането на Добруджа през 1940 г., подписвайки се точно под Борис III, той е преследван от новия режим на 9-и септември и осъден на смърт. Няма причина за подобна присъда, имайки предвид, че Даскалов не само не е воювал срещу СССР, но също така не е влизал във военни действия през Втората Световна война.

Думите на Георги Димитров са: ,,Никой не трябва да бъде оправдан!"
Неговата присъда е издадена, защото това е генерал, който може с лекота да сломи пристигналите управници. Смъртната му присъда е изпълнена на 1 февруари 1945 г. в София. Теодоси Даскалов остава в историята като един от най-добрите български генерали, един от най-награждаваните и най-кадърни военни министри. За жалост съдбата показва, че неговият край не е по-различен от този на дядо му. 

https://chr.bg/istorii/lichnosti/general-teodosi-daskalov-vnukat-na-bacho-kiro-e-naj-nagrazhdavaniya-balgarski-general-ubit-sled-9-septemvri/
#82
avatar_Hatshepsut
Култура и изкуство / Re: In Memoriam
Last post by Hatshepsut - 02 August 2022, 21:51:41
Почина проф. Величко Минеков


Известният българският скулптор проф. Величко Минеков, е починал тази сутрин на 93-годишна възраст. Тъжната вест бе съобщена в социалните мрежи от бившия депутат от Реформаторския блок Бойка Маринска. Величко Минеков си е отишъл е деня, в който синът му Велислав Минеков встъпи за втори път в длъжност като служебен министър на културата.

Величко Иванов Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в село Мало Конаре, общ. Пазарджик. Завършва специалност "Скулптура" в Националната художествена академия при проф. Марко Марков и при проф. Любомир Далчев. Преподавател е в същата специалност - 1964 г., доцент - 1967 г., проф. - 1975 г. Назначен за ректор на НХА - 1976 г.

Носител на множество награди, звания, ордени и медали: 1956 - лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва, 1979 - почетен гражданин на Пазарджик и носител на почетния знак на София, 2005 - става първият художник, удостоен със званието "Доктор хонорис кауза на НХА". Носител е на орден "Стара планина" I ст. за цялостен принос към изкуството. 2015 - първият носител на Национална награда "Константин Величков" за цялостен принос за развитието на град Пазарджик. Реализира множество монументални паметници в страната и в чужбина.

Негови творби се намират в художествени галерии в страната и чужбина, както и в колекциите на Световната организация по изхранването - Женева, Кенеди Център - Вашингтон, кметството на Антверпен, колекциите на Юго Вутен - Белгия, и Петер Лудвиг - Кьолн, и др.

Проф. Минеков е автор на паметника на Съединението в Пловдив и е бил депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 - 1990 година.

Поклонението ще се състои на 5 август (петък) в храм "Свети Седмочисленици" София от 12 ч. Погребението ще е в 14:30 ч. на Централни гробища, съобщиха от Съюза на българските художници.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/velichko-minekov-si-otide-v-denya-v-koyto-sinat-mu-stana-otnovo-ministar
#83
Оранжев повей...

Аз имам малко портокалов вкус.
Хем ти е сладко, хем ти киселее.
Обаче, всъщност, ставам за десерт.
Когато, стоплена в ръцете ти, узрея.

Тогава меките ми южни цветове
разливат лято и ти става хубаво.
А в мен разцъфва портокалово цветче.
(Това е знак, че вече съм се влюбила).

И вече не е кисело. Съвсем е сладко.
Дори лепи по устните ти и брадичката.
И в този портокалов аромат
аз някак си все повече те заобичвам...
#84
Какво ѝ трябва на душата ми...

Какво ѝ трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата ѝ.
И мъничко вързопче със мечти.

Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.

Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И... Ти.
#85
Национален парк Пирин


Национален парк ,,Пирин" обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. Национален парк ,,Пирин" е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан.

Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени.

Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 хектара, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена.

Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град Банско. За Национален парк е обявен през 1998 г. след създаването на Закона за защитените територии в Република България. Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той приема статута на Национален парк, е задача на Министерството на околната среда и водите.

Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата – Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

Флора

Голямото разнообразие в релефно отношение е причина за изключителното разнообразие на растителния свят. Парк Пирин е една от най-интересните в ботаническо отношение местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешния парк са от произведенията на ботаника Аугуст Гризебах, които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида бяла мура на територията на Балканския полуостров. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век.

На територията на Национален парк Пирин са установени около 1300 вида висши растения, което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида мъхове и голямо количество водорасли.

Националният парк представлява особен интерес с големия брой ендемични видове, които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са пирински мак, пиринска ливадина, урумов и кожухаров окситропис, яворкова клопачка, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска власатка и други. От българските ендемити интерес представляват видовете фердинандова гъшарка, урумов кривец, българско вятърче, костова тлъстига и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са бялата мура, златистата кандилка, дребнолюспестият карамфил, балканският зановец и др.

Голям е броят на видовете защитени от Закона за защита на природата или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е еделвайса, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в Червената книга на България – 126.

На територията на Национален парк Пирин са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк.

Горски растителен пояс

Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България иглолистни горски видове, като бял бор, черен бор и обикновена ела. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от обикновен бук, но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори.

Горите, изградени предимно от ела, обикновен смърч и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по южните и източните склонове на планината.

За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои климатични особености.

Субалпийски растителен пояс

Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в Рила планина. Характерни за този пояс растения са предимно клек и сибирска хвойна. Интерес за ботаниката представляват големият брой тревни видове, които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс.

Интерес представляват също и съобществата, изградени от качулата гъжва, мощна власатка и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно езера и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род острица.

Алпийски растителен пояс

В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със скална покривка.

Фауна

Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има меридионална ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на животинския свят. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони.

Безгръбначни животни

Установени са около 2090 вида и подвида безгръбначни животни, между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук.

Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на таксономията в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 глациални реликта.

Гръбначни животни

На територията на Национален парк Пирин са установени 6 вида риби, което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете дъгова пъстърва и сивен, които не са характерни за Европа. Основно тези видове се срещат в Северна Америка, а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал.

Не е сигурно това, че в парка се среща планински кефал, тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – обикновена змиорка, се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали.

От класовете земноводни и влечуги в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са планинската водна жаба, живородният гущер и усойницата. Македонският гущер е балкански ендемит.

Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат белогьрбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут.

От бозайниците са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида прилепи, като всички прилепи са защитени от Закона за защита на природата. Особен интерес представлява снежната полевка, тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и дивата коза, която е балкански ендемит. В Червената книга на България са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени кафявата мечка и дивата коза.

Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са малък креслив орел, малък орел, скален орел, ловен сокол, сокол скитник, глухар, планински кеклик, горски бекас, гълъб хралупар, белогръб кълвач, трипръст кълвач и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България.

Историческо наследство

Пирин като неголяма част от някогашната антична Македония пази следите на много древни и величествени култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство.
Част от уникалната атмосфера на Банско се дължи на църквите ,,Успение Богородично" и ,,Света Троица", на къщите музеи на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров.
Разлог се отличава с много запазени старинни обичаи, като кукерското шествие на 1 януари и фолклорния народен събор ,,Пирин пее".
Самият град Мелник е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира Роженският манастир.
Под днешния град Сандански лежат останките на античен град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, произхожда Спартак.
Близо до Симитли се намира църквата ,,Свети Архангел Михаил".

Парков район ,,Вихрен"

Парков район ,,Вихрен" е парковият район от Национален парк Пирин с най-развитата туристическа мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град Банско. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район ,,Вихрен" са реките Демяница и Бъндерица и езерата Василашки езера, Типицки езера, Дългото, Рибното и други езера, както и различни скални порти.

В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – Байкушевата мура, която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в България. Байкушевата мура е от вида черна мура.

В границите на парков район ,,Вихрен" се намира връх Вихрен, който е най-високият връх в Пирин планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и алпинисти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален парк Пирин



Национален парк ,,Пирин" се намира в Пирин планина, разположена в югозападната част на България. Територията на националния парк обхваща седем общини в област Благоевград – Банско, Гоце Делчев, Разлог, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.

Национален парк ,,Пирин" е създаден през 1962 г. и първоначално е носел името Народен парк ,,Вихрен". Тогава площта му е била 6212 ха и обхващала най-високите части на Демянишкия и Вихренския дял. През годините територията на парка се е увеличавала няколко пъти и днес национален парк ,,Пирин" обхваща над 40 000 хектара. От 1983 г. националният парк е под защитата на ЮНЕСКО.

Част от националния парк е и един от най-старите резервати в България – ,,Баюви дупки – Джинджирица". През 1934 г. е обявен за защитена територия, за да бъдат запазени естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. През 1994 г. е обявен и другият резерват в парка – ,,Юлен".

На територията на парка има над 182 вида лечебни растения. Описани са 1315 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. В парка се срещат още около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли.

Разнообразният релеф и флора е предпоставка и за многообразен животински свят. В националния парк са описани над 2000 вида безгръбначни животни и над 200 вида гръбначни животни. Парка обитават жабата дървесница (Hila arborea) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

На територията на национален парк "Пирин" са описани 159 вида птици, които представляват 40% от видовете на територията на България.

В парка има няколко паркови района – ,,Синаница", ,,Баюви дупки", ,,Вихрен", ,,Безбог" и ,,Каменица", част от който е и район ,,Трите реки".

В ,,Синаница" има два маркирани туристически маршрута. С кафява маркировка е означен маршрутът местност Мандрата – хижа ,,Сипаница" (за хижа ,,Пирин"), а с жълто е маркировката от местност Мандрата до местност Черната вода (за хижа ,,Яворов"). В местността Мандрата има изграден информационен център – ,,Влахинска река".

През парков район ,,Баюви дупки" преминава международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. В Пирин маршрутът е от хижа ,,Предел", през хижа ,,Яворов", хижа ,,Вихрен", заслон ,,Тевно езеро", хижа ,,Пирин" до местност Попови ливади. Друг туристически маршрут започва от град Разлог в района на местността Бетоловото – хижа ,,Яворов" – Суходолски превал – Кресна. В Разлог има център на парковия район, който се намира в историческия музей на града.

Парковият район ,,Вихрен" е свързан най-вече с град Банско. Вихрен е и най-високият връх в Пирин – 2914 м, и вторият по височина в България след връх Мусала в Рила. Върхът е включен в Списъка на стоте национални туристически обекта, а печат може да бъде взет от хижа ,,Вихрен". Точно в тази част на национален парк ,,Пирин" се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, чиято възраст се оценява на повече от 1300 години. В Банско се намира и офисът на парковия район.

В парков район "Безбог" е включена и част от резервата "Юлен" с връх Полежан и циркуса на полежанските езера. Офисът на парковия район се намира в Добринище.

През парков район ,,Каменица" преминават 35 км горски пътища. Част от него е и друг район – ,,Трите реки". На територията на ,,Каменица"има няколко туристически маршрута със специално обозначена маркировка: международен маршрут Е-4 (червена маркировка); хижа "Яне Сандански" – Спано поле – хижа "Вихрен"(жълта маркировка); хижа "Яне Сандански" – хижа "Беговица" – хижа "Демяница" (синя маркировка); хижа "Синаница" – Спано поле – хижа "Беговица" – хижа "Пирин" (кафява маркировка). Офисът на парковия район се намира в Сандански.

На разположение на туристите в национален парк ,,Пирин" са осем хижи и четири заслона.

В Банско се намира Посетителският информационен център на Национален парк ,,Пирин". Центърът разполага с експозиция "Пиринската гора" – чрез 22 интерактивни модула посетителите могат да научат интересни и любопитни факти за стопаните на планината – дърветата, растенията и дивите животни. Прожекционната зала с 30 седящи места е оборудвана с мултимедия и голям екран, повече от 150 научнопопулярни филми за животни, растения, специализирани филмчета за Национален парк "Пирин" и други защитени територии в България онагледяват лекциите, подготвени от парковите експерти. В центъра се провеждат обучения за деца и възрастни, организират се походи в планината по създадените от парковата дирекция образователни пътеки и в "класните стаи" на открито, като програмата "За Природата се учи най-добре сред самата Природа" е съобразена с различните възрастови групи.


Природен парк ,,Пирин" е изключително важен и за неговото опазване се полагат специални грижи. Недопустимо е посетителите в парка да замърсяват околната среда. Строго забранени са ловът, риболовът в някои реки, незаконната сеч и повреждането на маркировката.

https://bulgariatravel.org/bg/Национален парк Пирин



Национален парк Пирин


Национален парк Пирин: Натура 2000
#86
avatar_Hatshepsut
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - 02 August 2022, 14:04:04
Турилик


Туриликът (Burhinus oedicnemus) е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България.

Дължина на тялото 41-43 cm. Размах на крилата 81-87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ ,,тур-ли, буули, були були, туру-туру лик", който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

Разпространение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.

Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.

Моногамни птици. Двойките се оформят април-май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото от 2-3 яйца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Турилик



Описание:
Дължина на тялото: 38 – 45 см. Размах на крилата: 76 – 88 см
Възрастните отгоре са със сиво-кафяво оперение с по-тъмно напетняване, което ги прави трудно забележими, когато са кацнали сред тревата. Крилата отдолу са светли с тъмна ивица по задния ръб, а върховете отгоре са черни с бели петна – ясно видими в полет.

Храна и местообитания:
Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери и дребни гризачи. Обитава степи, каменисти пасища с ниска тревна покривка, чакълести речни брегове. По-рядко се среща в обработваеми площи и изоставени ниви.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 2 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България:
У нас се среща в Добруджа, хълмистите райони между Бургас и Сливен, Източните Родопи, Западна Странджа и Сакар. Изолирани находища има и в Тракийската низина, Дунавската равнина, Софийското поле и южната част на долината на р. Струма.

Миграция и зимуване:
Зимува в Средиземноморието и Африка.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, разораване на степите и пасищата, прекомерна употреба на пестициди, застрояване на степите и пасищата, изграждане на вятърни и фотоволтаични паркове.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Турилик



Eurasian Stone-curlew (Burhinus oedicnemus) - Πετροτουρλίδα - Авдотка
#87
Quote from: Hatshepsut on 01 August 2022, 22:05:22Да де, част сме от Европа,
Не  и от тази Европа. Нямаме нищо общо с тях, няма и да имаме.
#88
Последната панда в Европа е обитавала територията на днешна България


Реконструкция на праисторическа панда A. nikolovi от територията на днешна България
Работа на художника Велизар Симеоновски, Чикаго

Нов вид панда е открит от български учени. Това за момента е последната известна и ,,най-еволюирала" европейска гигантска панда. Тя е бродила из гористите влажни зони на България преди около шест милиона години.

Откритите в архивите на Националния природонаучен музей две вкаменелости на зъби, първоначално открити у нас в края на 70-те години на миналия век, са ново доказателство за съществуването на огромен роднина на съвременната гигантска панда. За разлика от днешната емблематична черно-бяла мечка обаче тя не е разчитала единствено на бамбука за прехрана.

"Въпреки че не е пряк предшественик на съвременния род гигантска панда, тя е негов близък роднина", обяснява професор Николай Спасов от музея, чиито открития са публикувани на 1 август 2022 г. в рецензираното списание Journal of Vertebrate Paleontology.

"Това откритие показва колко малко все още знаем за древната природа и демонстрира също така, че старите открития в палеонтологията могат да доведат до неочаквани резултати, дори и днес."

Зъбите - горен карназиален зъб (последен горен предкътник и първи долен молар) и горен кучешки зъб - първоначално са каталогизирани от палеонтолога Иван Николов. Той ги добавя към музейните находкаи от вкаменени съкровища, след като са открити в Северозападна България преди десетилетия. Този нов вид е наречен Agriarctos nikolovi в негова чест.

"Те имаха само един етикет, написан неясно на ръка", спомня си професор Спасов. "Бяха ми нужни много години, за да разбера каква е находката и каква е възрастта ѝ. След това ми отне и много време, за да разбера, че това е непозната вкаменелост на гигантска панда".

Въглищните залежи, в които са открити зъбите - които са им придали черен оттенък - предполагат, че тази древна панда е обитавала гористи, блатисти райони.

Там, през епохата на миоцена, тя вероятно е консумирала предимно вегетарианска храна - а не е разчитала единствено на бамбук.

Вкаменелости от бамбук, който е основна храна на съвременната панда, са рядкост в европейските фосилни записи, особено в българския късен миоцен. Освен това зъбите не изглеждат достатъчно здрави, за да смачкват дървесните стъбла.

Вместо това тя вероятно се е хранила с по-меки растения, което е в съответствие с общата тенденция към увеличаване на зависимостта от определени растения в еволюционната история на тази група.

Споделянето на околната среда с други големи хищници вероятно е подтикнало гигантските панди към вегетарианство.

"Вероятната конкуренция с други видове, особено с месоядните и вероятно с други мечки, обяснява по-тясната хранителна специализация на гигантските панди към растителната храна в условията на влажни гори", обяснява професор Спасов.

Но зъбите на A. nikolovi са осигурявали достатъчна защита срещу хищници, се предполага в статията. Освен това кучешките зъби са сравними по размер с тези на съвременната панда, което предполага, че са принадлежали на животно с подобен размер или само малко по-малко.

Авторите предполагат, че видът A. nikolovi може да е изчезнал в резултат на климатичните промени, вероятно заради "месинската криза на солеността". Това събитие, при което Средиземноморският басейн е пресъхнал, е променило значително заобикалящата го сухоземна среда.

"Гигантските панди са много специализирана група мечки", добавя професор Спасов. "Дори ако A. niklovi не е била толкова специализирана по отношение на местообитанията и храната, колкото съвременната гигантска панда, изкопаемите панди са били достатъчно специализирани и еволюцията им е свързана с влажни, гористи местообитания. Вероятно климатичните промени в края на миоцена в Южна Европа, довели до засушаване, са имали неблагоприятен ефект върху съществуването на последната европейска панда."

Съавторът Цигао Дзяндзуо (Qigao Jiangzuo) от Пекинския университет, Китай, е с основна заслуга за определянето на идентичността на това странно животно до принадлежността му към Ailuropodini - група в семейството на мечките Ursidae. Макар че тази група животни е известна най-вече с единствения си жив представител - гигантската панда, някога те са обитавали цяла Европа и Азия. Интригуващо е, че авторите предлагат два потенциални пътя за разпространението на тази група.

Едната възможна еволюционна траектория предполага, че тези предшественици на гигантските панди се насочват от Азия и завършват с A. nikolovi в Европа. Професор Спасов обаче е скептичен към тази хипотеза, заявявайки, че палеонтологичните данни показват, че "най-старите представители на тази група мечки са открити в Европа". Това навежда на мисълта, че групата може да е възникнала в Европа и след това да се е насочила към Азия, където са се развили предците на друг род - Ailuropodinae. Възможно е тези ранни панди по-късно да са се развили в Ailuropoda - съвременната гигантска панда.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Poslednata-panda-v-Evropa-e-obitavala-teritoriiata-na-dneshna-Balgarii_187691.html
#89
Открита е неутронна звезда с най-силното магнитно поле във Вселената, известно досега


Неутронните звезди вече са известни като обекти с най-силното магнитно поле във Вселената, особено магнетарите, специална форма на неутронните звезди.

Сега е определен нов рекордьор по магнитно поле сред тях. Това е Swift J0243.6+6124, неутронна звезда, известна като ,,ултрасветлинен рентгенов пулсар", с много голяма светимост в рентгеновия диапазон.

Swift J0243.6+6124 е част от двойна система, т.е. наблизо има друг спътник, обикновена звезда. От тази звезда материята се засмуква към неутронната звезда, където газът се събира в горещ, бързо въртящ се акреционен диск, който излъчва ярки, богати на енергия рентгенови лъчи.

Swift J0243. 6+6124 наскоро бе изследвана от международния екип на Insight-HXMT от, между другото, Института по физика на високите енергии (IHEP) в Китай и Университета в Тюбинген. Те успяват да измерят магнитното поле на повърхността на Swift J0243.6+6124 и се оказа, че има сила не по-малка от 1,6 милиарда тесла – предишният рекордьор от 2020 г. не надхвърли 1 милиард тесла. Максималната теоретично плътност на магнитното поле на неутронна звезда, а следователно и на всяко известно тяло, е 1013 T (10 тератесла).


Концепция на художник за магнетар

Между другото, как се измерва магнитното поле на неутронна звезда, която може да се намира в Млечния път, но все пак е на 16 000 светлинни години?

Учените правят това чрез измерване на така наречената ,,циклотронна абсорбционна линия" в рентгеновия спектър на обекта.

Смята се, че тези линии са причинени от резонансно разсейване и по този начин абсорбция на рентгенови лъчи от електрони, движещи се по силните магнитни полета. Енергията на абсорбционната структура съответства на силата на магнитното поле на повърхността на неутронната звезда и по този начин този ефект може да се използва за директно измерване на силата на магнитното поле близо до повърхността на неутронната звезда Swift J0243.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-neutronna-zvezda-s-naj-silnoto-magnitno-pole-vav-Vselenata_187663.html
#90
Защо войната в Украйна може да стане още по-брутална


За втората фаза на войната в Украйна се прогнозираше, че ще бъде по-кървава от първата. Сега има опасения, че третата фаза ще бъде "по-мръсна". Ще стане ли войната още по-брутална? Напълно възможно е, предупреждава ФАЦ.

Започва ли третата фаза на войната? В последните дни наблюдатели говорят за края на втория етап от руското нападение срещу Украйна.

Сигналите

В момента настъплението затихва, включително заради западните доставки на оръжия за Украйна. А волята за съпротива на украинците се засилва все повече: допитване показва, че 84% от анкетираните са против всякакви териториални отстъпки, дори това да доведе до удължаване на войната.

Множат се обаче сигналите, че оттук нататък Москва ще залага на още повече бруталност. Ако за втората фаза правилно бе прогнозирано, че ще бъде по-кървава от първата, сега има опасения, че третата фаза на войната може да бъде "по-мръсна". Убийството на около 50 украинци в руски плен, които според руснаците били загинали при украински ракетен обстрел, може да се тълкува като един такъв сигнал. Защото историята напомня за "причинената от стрес" смърт на британец, за когото се предполага, че се е сражавал на украинска страна и е попаднал в плен в Донбас. Защо да съдиш такива пленници и така да рискуваш нови и нови обвинения, след като има и "по-лесни" начини да се отървеш от тях? Руското посолство в Лондон призова за "унизителна смърт чрез обесване".

Още по-мръсно и жестоко

Ужасяващото видео, в което руски войник очевидно кастрира украински пленник, също е част от тези начини за водене на война. Затова не е изненадващо, че украинският президент Зеленски оповести евакуация на неокупираните части от Донецка област.

Навлиза ли войната в нова фаза? И може ли да стане още по-брутална? Да, напълно възможно е.

https://www.dw.com/bg/zaso-vojnata-v-ukrajna-moze-da-stane-ose-pobrutalna/a-62668695