Recent posts

#71
avatar_Hatshepsut
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - 04 August 2022, 15:05:23
Стридояд


Стридоядът (Haematopus ostralegus) е птица от семейство Стридоядови. Среща се и в България.

Среща се почти целогодишно на територията на страната – наблюденията му покриват периода от 14 февруари до 31 декември. Над 63 % от срещите на вида са през гнездовия период. През зимата са направени само 3 % от наблюденията му. В България се срещат 2 подвида – Haematopus ostralegus ostralegus (в поречието на Марица) и Haematopus ostralegus longipes (в поречието на Дунав). През месеците юли и август в страната са наблюдавани най-големи струпвания на индивиди – до 80 екз.

За първи път за видът е съобщено в България през размножителния период от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово (Добричко) и с. Сарафово (Бургаско) през 1949 г. В България сформирани двойки са отбелязани от 21 април до 27 юли. Периодът на яйцеснасяне в България е от 25 април до 15 юли, а периодът на излюпването на малките е от 18 май до 27 юли. Максималният брой на снесените яйца в едно гнездо е 4, а максималният брой на излюпените малки в едно гнездо – 3.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стридояд



Описание:
Дължина на тялото: 39 – 44 см. Размах на крилата: 72 – 83 см
Оперението на главата и гърба е черно, горната част на крилата също са черни с надлъжна бяла ивици. Гърдите, коремът и подопашието са бели. Клюнът е дълъг и червен.

Храна и местообитания:
Храни се с миди, червеи и други водни безгръбначни. Обитава поречия на реки и солени езера с чакълести и пясъчни брегове. Често се среща и по морския бряг.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 2 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща рядко по поречието на р. Марица, Бургаските влажни зони, Варненско-белославския езерен комплекси и поречието на р. Дунав. По време на миграция е по-многоброен по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони.

Миграция и зимуване:
Зимува в Средиземноморието и Африка. Пролетната миграция е през март-май, а есенната – през август-ноември.

Заплахи:
Промени във водното ниво на реките, незаконно изземване на инертни материали от речните корита, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Стридояд



Oystercatcher "Haematopus ostralegus"


Huitrier pie - Oystercatcher - Austernfischer - ( Haematopus ostralegus )
#72
Национален парк ,,Рила"


Национален парк ,,Рила" е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 ha в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица. Паркът се простира между 800 и 2925 m надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход.

Националният парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала (2925 m).

На територията на парка се намират четири резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата ,,Парангалица" и ,,Маричини езера" са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера".

Природни особености

Паркът влиза изцяло в планинската климатична област, която е определена от климатичното райониране на райони с надморска височина над 1000 м. Планина Рила се намира на границата между Преходно-средиземноморски и Преходно-континентален климатичен пояс.

Най-ниските температури в националния парк са измерени на най-високата му точка – връх Мусала. Най-ниската измерена температура в парк Рила е -31,2°С, а най-високата температура на връх Мусала е 18,7 °C. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15 °C.

Във високите части на парка средната влажност на въздуха е около 80%, като най-сухи са студените зимни месеци, когато влажността на въздуха понякога пада под 50%. През зимата валежите са сравнително големи – над 20% от средната годишна норма за валежи.

Първата снежна покривка в по-ниските части на парка се образува в края на есента или началото на зимата – 15 – 30 декември, по северните и 20 – 30 декември по южните склонове на планината. Стабилна снежна покривка се задържа над 200 дни в годината, което е доста висок коефициент за тази географска ширина, като в по-ниските части най-дебелата снежна покривка се образува през месец февруари, докато във високите – през март. През последните зимни месеци снежната покривка в районите с надморска височина над 2000 м достига до дебелина над 2 м.

Характерни за парка са силните ветрове със скорост над 30 m/s. Ветровете с такава скорост обикновено духат от запад. В най-високите места средната месечна скорост на ветровете надвишава 10 m/s.

Въпреки че паркът не заема толкова голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в България. Националният парк е разположен в една от най-богатите вододайни зони на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, които извират от парка, има обем 74 240 m3 годишно, а обемът на водите съдържащи се в езерата и блатата – 8500 m3.

Валежите в най-високите части на парка са в рамките 100 – 1250 mm/m2, а в ниските – около 800 mm/m2. Снежната покривка започва да се топи през месец април, което предизвиква рязко увеличаване на водния лимит на реките. Именно от топенето на снеговете идва основното количество от питейна вода, която се ползва в близките населени места.

Горските площи на парка се простират между 700 и 2000 метра надморска височина и се срещат основно кафявите горски почви в по-ниските части на парка и планинско-горските тъмноцветни почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви.

Флора

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57 вида. От тях локалните ендемити са 3 вида (рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен), българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 вида – 74 вида от ледниковия период и 31 – от Терциера. От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в нея. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.[1][2] Около 42 500 ha са залесените площи, а териториите покрити с дървета – 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 ha и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени горски насаждения представляват близо 60% от всички дървета, а 36% – храстова растителност, представена предимно от клек. От особено значение са горските площи от обикновен смърч и ела, както и бялата мура. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват над 30% от всички гори на парка.

Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 m. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 m. Това, че средната надморска височина на горите е сравнително висока, предполага добро развитие на иглолистните видове. От тях най-разпространени са видовете обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.

Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Основните горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.

Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните – 74. Общо средната възраст на дърветата в резервата е 90 години. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. m3.

Висшите растения са най-разпространени в парка. Срещат се близо 80% от всички висши растения установени в страната. От особено значение са видовете рилска иглика, павловско шапиче, рилски ревен, янкиев крем, които са български или балкански ендемити. Броят на всички видове с ограничено разпространение, които могат да се видят в Национален парк Рила е 57, като от тях 3 са местни ендемити – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. От тях най-разпространена е рилската иглика. Установени са също 18 български ендемита и 36 балкански ендемита.

От голямо значение за парка са глациалните реликти – реликтните видове от ледниковия период. Общият брой на реликтните видове в парка е 105. 98 от установените в парка висши растения присъстват в Червената книга на България. От тях има 8 застрашени от изчезване вида и 80 редки такива. По този начин растенията от Червената книга на България, които се срещат в Национален парк Рила представляват 14% от всички видове висши растения в книгата. Над 40 вида растения са защитени от закона за защита на природата, което е над 10% от всички защитени видове.

Някои от растенията в резервата влизат в различни международни списъци на природозащитни организации. По този начин паркът е едно от най-важните защитени природни райони на Балканския полуостров.


Водорасли в Рибното езеро, Рила

Фауна

Животинският свят е много богат. Установени са близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Срещат се около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.


Токуващ мъжки глухар в парка

В парка се срещат общо 172 вида гръбначни животни. Над 160 от тях представляват голям интерес не само в България, но и в Европа.

В национален парк Рила са установени 48 вида бозайници. От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Няколко от тези видове са балкански ендемити. От голямо значение са кафявата мечка и дивата коза също така и вълк, чието разпространение в България е силно ограничено.

На територията на парка гнездят 99 вида птици, което е близо 1/3 от броя на всички видове гнездящи в България птици. Паркът се съсредоточава към основната популация на видовете глухар, лещарка, планински кеклик, балканска чучулига, хайдушка гарга, скалолазка и др. В парка се намират популациите на някои видове птици, които са редки или застрашени от изчезване. Някои от тях са скален орел, орел змияр, сокол скитник, трипръст кълвач, белогръб кълвач и др.

Влечугите и земноводните са представени в парка от общо 80 вида. Това е сравнително висок брой, който се дължи най-вече на голямата разлика в надморската височина, както и на климатичното разнообразие. Македонският гущер е балкански ендемит. Установени са също и три реликтни вида – алпийски тритон, планинска водна жаба и живороден гущер. Алпийският тритон е вид застрашен от изчезване в цял свят.

В парка има много водни басейни – реки и езера. В националния парк са установени 18 вида риби, три от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Видовете маришка мряна и балкански щипок са балкански ендемити.

В националния парк има голямо разнообразие от безгръбначни животни. Установени са близо 3000 вида безгръбначни животни, като между тях има представители на всички основни групи.

Голям брой от тези животни представляват особен интерес. 312 от видовете безгръбначни са вписани в списъците на редки животни. Близо 250 са ендемични видове, толкова са и реликтните. Най-много са видовете от групите бръмбари, пеперуди, паякообразни.

От видовете, които се срещат в парка, застрашени в световен мащаб са паякът Eresus cinnaberius, бръмбарът Osmoderma eremita и други.

Туризъм

Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. На територията на националния парк се намират голям брой курорти, предназначени за зимен и летен туризъм. В парка се намират няколко курорта и курортни градове. Те са предназначени основно за зимен туризъм. Един от най-популярните рилски курорти, които се намират в рамките на парка е Боровец.

През националния парк минават две европейски туристически пътеки – Е4 и Е8. Освен това има голям брой туристически маршрути и пътеки. На територията на парк Рила работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предвидени за укритие при лоши метеорологични условия.

Голяма част от пътеките и хижите в парка са под опеката на Българския туристически съюз (БТС), което е така за по-лесна организация през туристическите сезони. През последните години на туристите се налагат редица ограничения, свързани с времето за престой в една и съща хижа. Това е така, за да се намали вредното въздействие от престоя на едно място.

Определят се места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел да предотвратят горските пожари. Някои природозащитни организации се опитват да ограничат престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Подготвят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.

Освен с природата, в парка се привличат туристи и посредством историческите и културни забележителности.

В националния парк се намират 326 български национални паметници, като два от тези обекти са от световно значение. На територията на парка се намират няколко обекта, обявени за паметници на културата. В близост да границата на парк Рила е разположен Рилския манастир, който освен паметник на културата е и една от основните туристически дестинации в района.

През последните години са построени множество лаборатории и научноизследователски сгради, предназначени за изследване на различните екосистеми в парка. Прави се постоянно наблюдение на отделни местности и се търсят нови, неустановени видове растения и животни.

Правят се опити да се провежда природозащитно обучение на подрастващите. Това става в специално определени за целта сгради, в които живеят децата. Дават им се основни познания за видовете растения, както и за начините за опазване на екосистемите в техния естествен вид. С това се цели да се популяризира природата на парка, като същевременно се попречи на последващото увреждане на природата там.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален парк ,,Рила"





Националният парк ,,Рила" е разположен в югозападната част на страната, в Рила планина. Паркът има обща площ от 81 046,0 ха и е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г.
Управлението на парка цели да опазва и поддържа биологичното разнообразие и защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и за екологосъобразен поминък на населението. Дирекцията на Националния парк включва Централен офис и осем местни офиса, управляващи съответните административни паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2000 м, като сред тях се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м). Най-ниската измерена температура на Мусала е -31,2°С, а най-високата температура е + 18,7°С. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15°С.
Във високопланинските части на Рила има над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк ,,Рила", са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Територията на парка е покрита от горски екосистеми като смърч (Picea), ела (Abies), бяла мура (Pinus peuce) и клек (Pinus mugo). Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения, 105 вида реликти и 57 ендемити като рилска иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii) и рилски ревен (Rheum palmatum L.). На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Планинската фауна е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза (Rupicapra rupicapra) в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера (Spermophilus citellus), едно от четирите находища на алпийски тритон (Triturus alpestris) и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка (Glaucidium passerinum). Уникална е безгръбначната фауна. Досега са установени 2934 вида.
В Националния парк ,,Рила" има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват). Резерватите и паркът са включени в ,,Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати".
Резерватът ,,Скакавица" е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 ха. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.
,,Парангалица" е резерват от 1933 година. Разположен е върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1509 ха. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. От март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
,,Централен Рилски резерват" е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала.
Резерватът ,,Ибър" опазва храстови гори от клек, както и находищата от реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2248,6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен.
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. В парка е обособена специална зона, наречена "Зона за интензивен туризъм". Тя включва мрежа от пътеки и заслони, както и възможности за настаняване в разположените в парка бази. Тук са възможни различни дейности – конни преходи, велопреходи, преходи със ски по определени и обозначени за целта маршрути; палене на огън, бивакуване, алпинизъм и др. За любителите на дивата природа е изграден ботаническият маршрут "Приятели на растенията". Изградени са и други специализирани маршрути като Екопътека ,,Бели Искър", Пътека на балканската дива коза и др.
Оттук минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8.
На територията на парка са разположени 17 туристически хижи с около 1500 легла, които в голяма част се стопанисват от Българския туристически съюз. Освен това са изградени и 4 туристически заслона, които се използват при лоши метеорологични условия.
През 2007 г. паркът получи пълен сертификат за членство в Европейската мрежа от национални паркове – PAN Parks. През 2010 г. паркът беше ресертифициран от PAN Parks за следващите пет години. Това е международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
Фондация PAN Parks (Protected Areas Network Parks – Мрежа от защитени територии-паркове) е европейска неправителствена организация, която има за цел да опазва най-ценните обекти от дивата природа в Европа чрез изграждане на Мрежа от паркове, които развиват устойчив туризъм съвместно с местните общности.
Повече информация за парка и маршрутите в него можете да получите в дирекцията на парка в гр. Благоевград, в парковите офиси (в гр. Разлог, гр. Якоруда, гр. Белово, Вили Костенец, к.к. Боровец, гр. Самоков и гр. Дупница) и в Посетителския център за Национален парк ,,Рила" в Паничище.

https://bulgariatravel.org/bg/Национален парк ,,Рила"



НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА
#73
Украйна ликвидира одиозната командирка на донецката артилерия Олга Качура


Олга Корса - така се пишеше в социалните мрежи сепаратистката от Горловка

Въоръжените сили на Украйна ликвидираха представяната като командир на артилерията на т. нар. Донецка народна република Олга Качура, позивна "Корса". За смъртта й съобщиха почти едновременно в Киев и руският наместник в окупираната Горловка Иван Приходко. За двете страни Корса имаше различни образи - от карикатурен до героичен, и дори няколко селища в Донецка област я бяха обявили за почетен гражданин.

"Днес е тежък ден за Горловка и републиката. Трагически загина храбрата и мъдра жена, която стоеше в основите на Народната милиция в ДНР. Качура Олга Сергеевна, победоносната и непоколебима "Корса". - изстена в телеграм канала си Приходко. Украинската страна придружава съобщенията за смъртта й с квалификациите изверг, безжалостна, цинична, алкохоличка и прочие.

До 2014 година родената през 1970 година Корса служи в украинската полиция в Горловка, а след това минава на страната на сепаратистите и се присъединява към паравоенните формирования на Игор Безлер, напомня УНИАН. Корса беше представяна като командир на ракетен дивизион "Град" и озвучаваше заповедите за обстрел на Иловайск, Дебалцево, Углегорск, Мариновка и Авдеевка, довели до масови жертви сред цивилното население. Руснаците я изпращат на курс за повишаване на квалификацията в Михайловската военно-артилерийска академия на РФ в Санкт Петербург. След завършването на курса и присвояват званието "полковник от Въоръжените сили на ДНР".

През януари т. г. още преди нахлуването на Русия украински съд осъди "корсата" на Денис Пушилин задочно на 12 години лишаване от свобода. Качура беше призната за виновна в извършването на престъпление по част 1, чл. 258-3 от НК на Украйна - участие в терористична група или организация. Корса се укриваше от украинското правосъдие и беше обявена за издирване. Военните в Киев не съобщават обстоятелствата, при които е била ликвидирана одиозната командирка.

https://offnews.bg/sviat/pozivna-korsa-ukrajna-likvidira-odioznata-komandirka-na-donetckata-ar-782434.html
#74
Дони и Момчил - Нестинарка

#75
Лека нощ

Знаеш ли Слънцето къде заспива?
Далече някъде, на края на Света.
Една Луна грижовно го завива
Във сплетен от лъчите ѝ хамак.

Със нежни пръсти гали му лицето,
Целува леко уморените му длани.
Разказва му за светещи комети
И звездни необходени поляни.

И цяла нощ остава покрай него.
И цяла нощ тя пази му съня.
Прииска ми се тази нощ да мога
Да бъда твоята пазителка – Луна...
#76
На днешната дата е открита Мира - първата променлива звезда


Мира, заснета от телескопа Хъбъл

На тази дата немският пастор Давид Фабрициус прави едно от двете си големи открития в зората на телескопичната астрономия. Подобно на много протестантски пастори от своето време той се увличал от природни науки и най-вече - астрономията.  Според Кеплер Фабрициус е бил най-добрият (след Тихо Брахе) наблюдател на своето време.

На 3 август 1596 г. Фабрициус открива първата известна периодично променлива звезда (за разлика от катаклизмените променливи, като новите и свръхновите), наречена Мира (ο Cet, Омикрон Кит). Наблюдавайки това, което той е смятал за планетата Меркурий (по-късно идентифициран като Юпитер), той се е нуждаел от референтна звезда, за да сравнява позициите и избира преди това невиждана звезда от трета величина. До 21 август обаче тя увеличава яркостта си с една величина и до октомври е изчезва от погледа му.

В началото той смята, че е "просто" друга нова, тъй като концепцията за периодична променлива не съществува по това време. Когато след това я вижда да засиява отново на 16 февруари 1609 г., става ясно, че в небето е открит нов вид обект.


Карта на съзвездието Кит

Мира A е най-ярката от известните дълго-периодични променливи звезди на небето и дава името си на клас звезди - мириди. Тя има период от 332 дни. При максималната й яркост това е доста забележимо - видимата й звездна величина* е средно 3.5, в някои цикли достига 2,0.,  в максимума си е над 700, а понякога и до 1500, пъти по-ярка от Слънцето. При минимума й светимостта й пада стотици пъти и става невидима с просто око (m = 8,6 ... 10,1). В инфрачервения диапазон колебанията на яркостта на Мира са много по-малки и са около 2 величини.

*Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3


Крива на видимата светлина на Мира, направена с помощта на инструмента AAVSO

Мира A е доминиращата в двойна система. Разстоянието между Мира и нейния партньор е около 70 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Компаньонът, Мира B, вероятно е бяло джудже във взаимодействие с Мира, което е заобиколено от акреционен диск от материя, изсмукана от червения гигант Мира A. Яркостта на джуджето също се променя между 9,5 и 12 звездни величини. Използвайки космическия телескоп Хъбъл учените са успели да определят размера на звездата – тя се равнява на 700 слънчеви диаметъра.


Мира с ,,опашка" (фрагмент от снимка, направена от телескопа GALEX)

През 2007 г. астрономите откриват гигантска опашка от прах и газ около звездата, подобна на онези, които се простират зад кометите, приближаващи се към Слънцето. Астрономите са доста изненадани - факт е, че Мира е изучавана вече 400 години и досега никой не забелязва някакви особени странности в нея. Това обаче се обяснява доста просто: никой не я е наблюдавал в ултравиолетовия диапазон на светлината. Откритата опашка се простира в пространството за цели 13 светлинни години (за сравнение, разстоянието до най-близката звезда до Слънцето - Проксима Центавър - е само 4 светлинни години). Според изчисленията, материята в края на опашката е била изхвърлена от звездата преди около 30 хиляди години.Звездата губи маса, еквивалентна на тази на Земята на всеки 10 години. Това означава, че материята, хвърлена от нея през последните 30 хиляди години, е достатъчна за формиране на 3 хиляди планети с размера на Земята или 9 планети с размер на Юпитер.

Повечето от звездите в Млечния път бавно се въртят около центъра на галактиката, движейки се с приблизително една и съща скорост и в една и съща посока като междузвездния газ, но Мира е изключение. Тази звезда си проправя път през галактическия облак газ със скорост от 130 км/с. В резултат материята, която тя изхвърля, просто се издухва обратно, образувайки уникална опашна формация.

Фотографиите на телескопа GALEX ясно показват гигантско издуване, разположено пред звездата - това е областта на  уплътнение заради ударната вълна. Нещо подобно се образува пред носа на лодка, цепеща водата с висока скорост или пред куршум, който се носи със свръхзвукова скорост.


Ударни вълни от свръхзвуков куршум

Тук материята, изхвърлена от звезда, претърпява челен сблъсък с частиците междузвезден газ. В резултат на това се загрява и се устремява към опашката. Основната част от тази материя е съставена от водородни атоми. Те постепенно губят придобитата енергия, освобождавайки я под формата на ултравиолетови лъчи и точно те са били записани от телескопа GALEX.

Съществуват много предположения  дали Мира е била наблюдавана преди Фабрициус. Разбира се, историята на Алгол (известна със сигурност като променлива едва през 1667 г., но с легенди, датиращи от древността, показващи, че звездата е наблюдавана с подозрение от хилядолетия) предполага, че Мира може би е била също известна. Карл Маниций, съвременен преводач на коментара на Хипарх към Арат, предполага, че някои от редовете от този текст от втори век може да са били за Мира. Други каталози като на Птолемей, ал-Суфи, Улугбек и Тихо Брахе не я споменават, дори като обикновена звезда. Има три наблюдения от китайски и корейски архиви от 1596, 1070 и същата година, в които Хипарх може би е направил своето наблюдение (134 пр. н. е.), които правят впечатление.

А Фабрициус, след дълга серия от планетарни наблюдения, а също и на комета през 1607 г., нова звезда в съзвездието Змиеносец и пр., пасторът астроном е убит за отмъщение от селянин, когото обвинява в кражба от амвона.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-dneshnata-data-e-otkrita-Mira-parvata-promenliva-zvezda_154326.html
#77
avatar_Hatshepsut
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - 03 August 2022, 16:02:33
Дългокрак дъждосвирец


Дългокракият дъждосвирец (Charadrius leschenaultii) е птица от семейство Дъждосвирцови (Charadriidae).

Видът гнезди в полупустините и оголените земи на Турция и на изток в Централна Азия. Този вид е силно мигриращ, зимува в пясъчните плажове в Източна Африка, Южна Азия и Австралазия. Рядко се среща в Западна Европа, където е регистриран чак до Исландия. Той е забелязан два пъти в Северна Америка, като последният е на 14 май 2009 г. в Джаксънвил, Флорида.

Среща се и в България.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Дългокрак дъждосвирец



Greater Sand Plover (Charadrius leschenaultii)


Greater Sand Plover - Wüstenregenpfeifer - Charadrius leschenaultii
#78
Когато видиш светещи прашинки...

Почти виждах онази птица със сини криле,
която те взе на гърба си и литна.
Изведнъж подарих ти цял куфар с небе,
а земята край мене внезапно утихна.

Времето хукна в незнайна посока.
Превърна се вятърът във водопад.
Аз станах звездичка. В небето. Високо.
И в твоя прозорец смълчана се спрях.

Завих те с лъчите си. Разказвах ти приказка.
И цяла горях, да ти дам топлина.
Макар и невидима, бях толкова истинска...
Какво, че от пламъка съвсем изгорях...

Сега аз съм просто шепичка пепел,
дошъл от високото звезден прашец.
Но така те обичам, че цялата светя!
Дори пепелта си има сърце...
#79
avatar_Hatshepsut
Икономика / Re: Криптовалутите
Last post by Hatshepsut - 03 August 2022, 08:16:03
Правни проблеми при практическото използване на криптовалути


През последните години на криптовалутите сякаш преимуществено се гледа като на активи, подходящи за инвестиции, или по-скоро на спекулативни инструменти, чиято ,,употреба" се изчерпва единствено с придобиването им и продажбата им на по-висока цена. Доколко криптовалутите представляват инвестиционни инструменти и дали за инвестиционните дейности в криптовалути попадат под действащата регулация е въпрос, който заслужава самостоятелно изследване и по-задълбочен анализ (напр. при инвестиционните посредници, инвестиционните фондове и т.н.). В настоящото изложение ще бъде направен опит за изследване на въпросите по практическото използване на криптовалутите, а именно тяхното осчетоводяване, използването им като средство за разплащане при някои формални договори – при придобиване на недвижим имот, изплащане на трудово възнаграждение, както и въпросите по принудително изпълнение върху криптовалути (налагане на запор, опис, оценка, публична продан) и възможността за извършване на апорт на криптовалута в капитала на търговско дружество.

Към настоящия момент на европейско равнище погледите са насочени към очакваното приемане на Регламента относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (по-известен като MiCA – Markets in Crypto-Assets regulation). Регламентът обаче няма за цел да обхваща всички правни аспекти на всяко едно възможно приложение на криптовалутите, а ще урегулира емитентите на криптовалути, лицата, предоставящи услуги относно криптовалути, вкл. борсите, както и ще въведе защита на потребителите, или иначе казано – това, което все още не е регулирано. Но действащото законодателство, дори само в България, и към настоящия момент може да обхване някои от по-масовите потенциални приложения на криптовалутите като платежно средство и като имущество...


Цялата статия прочетете в оригиналния източник:

https://news.lex.bg/
#80
Axel Rudi Pell - When a Blind Man Cries (Deep Purple cover)