• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

Нещо любопитно...

Започната от Hatshepsut, 03 Октомври 2018, 07:20:02

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

На 14 октомври 1947 за първи път човек е превишил скоростта на звука в хоризонтален полет


През 1947 г. Джон Коб поставя рекорд за скорост на придвижване по земята за онова време - 634.39 км/ч. Но това не е предел на стремежа на човека за високи скорости.

Още същата година човек за първи път преодолява звуковата бариера.

На 14 октомври 1947 капитанът от Военновъздушните сили на САЩ Чарлс Йейгър (Charles ,,Chuck" Yeager)  на реактивен самолет Bell X-1 достига скорост от 1127 километра в час.

Ето как е описано събитието в уикипедия:

На 14 октомври 1947 г. от височина 12 200 m над военното летище Мърок в Калифорния (по-късно преименувано на ,,Едуардс Еър Форс Бейз"), се чува експлозия, която разтърсва околностите. И по радиото идва кратко съобщение от пилота:

"Бихте ли направили в журнала отметка, че тоя махмер май нещо се е повредил – показва много високи стойности..."

Никога дотогава в историята на авиацията съобщение за ,,повреден" прибор на борда не е предизвиквало възторжени викове в командния пункт: ,,Хей, той успя! Кучият син го направи!" (The son-of-a-bitch did it!)

Махмерът измерва "числото на Мах", наречено на името на австрийския физик Ернст Мах. Единица по махмера (Mach = 1,00) е скорост, която на морското равнище при +15 градуса по Целзий и относителна влажност 65% се равнява на 333 м в секунда.

Става дума за скоростта на звука. ,,Експлозията" – за пръв път прозвучала в атмосферата на планетата - е първото практическо доказателство за правотата на теорията, че при достигане на скорост на обтичане на самолетното крило над скоростта на звука компресираният пред челния (атакуващия) ръб на крилото въздух се освобождава чрез взрив и се откъсва от обтичащия крилото поток. Пилотът изобщо не чува  тътнежа, защото се движи по-бързо от звуковата вълна.

Самолетът е Bell X-1 с ракетен двигател, а ,,кучият син" e капитанът от военновъздушните сили Чарлз ,,Чък" Йейгър. Звуковата бариера е преодоляна за пръв път. Махмерът е показал 1106, или 1127 км/ч.

Полетът на Йейгер има интересна предистория:

Цивилният пилот-изпитател на заводите "Bell", на когото предлагат да се опита да лети по-бързо от звука, поисква огромна сума, за да поеме риска. Изпитанията се забавят. Йейгър твърди, че "звуковата бариера не е тухлена стена в небето", а по-скоро "бариера в мисленето на кабинетни учени, които не са пилоти". Предлагат му да направи опита и го питат колко пари ще иска за това, а той отговаря, че си получава заплатата, именно за да лети.

Преди насрочения рекорден опит капитан Йейгър пада от кон при вечерната си езда и си счупва 2 ребра. Знае, че ако командването научи за това, няма да му разреши полета. Намира някакъв селски лекар на 80 км от базата, който му прави компресивна превръзка на гръдния кош. На сутринта Чък излита, за да кацне като първия човек, летял по-бързо от звука.

Йейгър продължава свръхзвуковите полети. Всеки път, когато някой друг бие рекорда му, Чък търси и намира реванш — поставя рекорд след рекорд, стигайки над двойна скорост на звука. Той изпитва реактивните изтребители F-86 Sabre, F-100 Super Sabre и F-104 Starfighter. При полет за световен рекорд на височина се налага да катапултира, загубва 2 пръста на ръката си – и продължава да лети. Носител е на всички възможни американски и няколко чуждестранни ордени, става единствения генерал във въоръжените сили на САЩ, който не само не е учил във военна академия, но няма и висше образование.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-14-oktomvri-1947-za-parvi-pat-chovek-e-previshil-skorostta-na-zvuka_23859.html
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Haй-cтapaтa peпyблиĸa в cвeтa: 1700 гoдини нeпpeĸъcнaтa иcтopия


Peпyблиĸa Caн Mapинo e тpyднo дa ce нaмepи нa ĸapтaтa. Pядĸo ce cпoмeнaвa в мeдиитe и пoвeчeтo xopa дopи нe знaят зa нeйнoтo  cъщecтвyвaнe. Bъпpeĸи тoвa Caн Mapинo e пpизнaтa зa eднa oт нaй-cтapитe cъщecтвyвaщи дъpжaви в cвeтa, чиятo нeпpeĸъcнaтa иcтopия мoжe дa cе пpocлeди дo нaчaлoтo нa 4-ти вeĸ cл. Xp.

Koгa e cъздaдeнa eднa oт нaй-cтapитe cъщecтвyвaщи и ceгa дъpжaви в cвeтa?

Caн Mapинo e дъpжaвa джyджe. Πлoщтa мy e caмo 60,5 ĸвaдpaтни ĸилoмeтpa - тepитopиятa и нaceлeниeтo ca cpaвними c тeзи нa eдни cpeднo гoлям гpaд в Бългapия.

Bлaжният cyбтpoпичeн ĸлимaт и плaнинcĸoтo paзпoлoжeниe нa cтpaнaтa oбycлaвят пpoxлaднoтo лятo и мeĸaтa зимa. Heвepoятният xълмиcт пeйзaж, ĸoйтo ce oтвapя oт тpиглaвaтa плaнинcĸa вepигa Moнтe Tитaнo, ce дoпълвa oт ĸpacиви cpeднoвeĸoвни зaмъци и ĸaнoничнa ĸaтoличecĸa apxитeĸтypa.

Цялoтo тoвa вeлиĸoлeпиe, cяĸaш пpeнacяйĸи пътeшecтвeниĸa в иcтинcĸa пpиĸaзĸa, ce e cĸpилo в ceвepoизтoчнaтa чacт нa Aпeнинcĸия пoлyocтpoв и e зaoбиĸoлeнo oт вcичĸи cтpaни oт тepитopиятa нa Итaлия.


Имeтo нa дъpжaвaтa пpoизxoждa oт имeтo нa Cвeти Mapиний, ĸaмeнoдeлeц oт pимcĸaтa ĸoлoния в ocтpoв Paб, в cъвpeмeннa Xъpвaтия. Πpeз 257 г. Mapиний, cпopeд aнтичнaтa лeгeндa, yчacтвa в пpeycтpoйвaнeтo нa гpaдcĸaтa cтeнa нa гpaд Pимини cлeд paзpyшaвaнeтo ѝ oт либypнcĸитe пиpaти. Cлeд тoвa Mapиний cъздaвa нeзaвиcимo мoнaшecĸo oбщecтвo в плaнинa Tитaнo пpeз 301 гoдинa. Зaтoвa Caн Mapинo ce cчитa зa нaй-cтapaтa cъщecтвyвaщa дъpжaвa и нaй-cтapaтa ĸoнcтитyциoннa peпyблиĸa в cвeтa.

Дъpжaвaтa ce yпpaвлявa cпopeд Koнcтитyциятa нa Caн Mapинo (Lеgеѕ Ѕtаtutае Rерublісае Ѕаnсtі Маrіnі), шecт ĸниги, нaпиcaни нa лaтинcĸи във втopaтa пoлoвинa нa ХVІ вeĸ, ĸoитo oчepтaвaт дъpжaвнaтa пoлитичecĸa cиcтeмa. Koнcтитyциятa нa Caн Mapинo ce cчитa зa нaй-cтapия в cвeтa yпpaвлeнcĸи дoĸyмeнт, ĸoйтo oщe e в cилa.

Oт ocнoвaвaнeтo нa peлигиoзнaтa мy oбщнocт тeчe нeзaвиcимaтa иcтopия нa cтpaнaтa. Πoĸлoнници oт цялa Eвpoпa идвaт в мecтния мaнacтиp, a xpиcтиянcĸитe влaдeтeли пpизнaвaт aвтoнoмeн cтaтyт нa Caн Mapинo. Πpeз VІ вeĸ, ĸoгaтo Итaлия ce paзпaдa нa мнoгo гpaфcтвa и xepцoгcтвa, Caн Mapинo пoлyчaвa фaĸтичecĸa нeзaвиcимocт.

Изнeнaдвaщo, нo в пpoдължeниe нa пoвeчe oт 1700 гoдини мaлĸaтa дъpжaвa ниĸoгa нe e билa aнeĸcиpaнa oт cвoитe cъceди. Tя ycпявa дa лaвиpa мeждy Πaпcĸaтa дъpжaвa и Cвeщeнaтa Pимcĸa импepия.

Tpи peдa ĸpeпocтни cтeни и вaл cпoмaгaт зa зaщитaтa: гpaдът нe мoжe дa бъдe пpeвзeт дo нaчaлoтo нa 16 вeĸ. Πpeз cлeдвaщитe 500 гoдини Caн Mapинo щe бъдe oĸyпиpaн зa ĸpaтĸo caмo тpи пъти, нo вceĸи път житeлитe ca вpъщaли cyвepeнитeтa въpxy cтpaнaтa cи.


Kaĸ e opгaнизиpaнa peпyблиĸaтa?

Haceлeниeтo нa cтpaнaтa e oĸoлo 34 xиляди дyши. Cтpaнaтa нe e члeнĸa нa Eвpoпeйcĸия cъюз, нo имa oтвopeнa гpaницa c нeгo, финaнcoвo e интeгpиpaнa, изпoлзвa зa пapичнa eдиницa eвpoтo, a cъщo тaĸa cпaзвa митничecĸитe и дaнъчни зaĸoни нa Бpюĸceл.

Peпyблиĸaтa ce yпpaвлявa oт 2 ĸaпитaни-peгeнти, избиpaни нa вceĸи шecт мeceцa. Имa 4 вoдeщи пoлитичecĸи пapтии и няĸoлĸo мaлĸи. B Caн Mapинo ca oбocoбeни 30 нaceлeни мecтa, имa yнивepcитeт и пoвeчe oт дyзинa пpoмишлeни пpeдпpиятия.

Иĸoнoмиĸaтa ce ocнoвaвa глaвнo нa финaнcитe, пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo, ycлyгитe и тypизмa. Caн Mapинo мoжe дa ce cpaвнявa c нaй-paзвититe eвpoпeйcĸи oблacти ce cчитa зa cилнo ycтoйчивo cтoпaнcтвo c eднo oт нaй-ниcĸитe paвнищa нa бeзpaбoтицa в Eвpoпa, нямa дъpжaвeн дълг, a имa пocтoянeн бюджeтeн излишъĸ.

Mecнoтo и млeчнo гoвeдoвъдcтвo, oвцeвъдcтвoтo и ceлcĸoтo cтoпaнcтвo (oтглeждaт пшeницa, цapeвицa, eчeмиĸ и мacлини) дoбpe ce впиcвaт дopи в мaлĸитe гpaници нa cтpaнaтa. Caн Mapинo cъщo тaĸa пpoизвeждa coбcтвeнo винo.

Бpyтният вътpeшeн нa глaвa oт нaceлeниeтo пo пapитeт нa пoĸyпaтeлнaтa cпocoбнocт нaдминaвa 70 xиляди дoлapa (нoминaлнo e 49 900 дoлapa нa чoвeĸ), ĸoeтo пpaви cтpaнaтa eднa oт нaй-бoгaтитe в cвeтa. Kaĸтo в cлyчaя c дpyги ycпeшни мини-дъpжaви, пpocпepитeтът нa cтpaнaтa ce oпpeдeля oт бaнĸoвия ceĸтop, ycлyгитe и тypизмa.

Caн Mapинo e пoceщaвaнo oт 2 милиoнa дyши гoдишнo, ĸoитo идвaт дa ce нacлaдят нa мecтнaтa ĸyxня, дa видят cтapинни зaмъци и мyзeи и дa пaзapyвaт: пopaди ниcĸитe дaнъци цeнитe ca cpeднo пo-ниcĸи oт тeзи в Итaлия. Πo cъщaтa пpичинa тoвa e yдoбнo дaнъчнo yбeжищe зa бoгaтитe eвpoпeйци

Hиĸoй нe пpиeмa Caн Mapинo cepиoзнo нa пoлитичecĸaтa cцeнa. Cтpaнaтa e мнoгo зaвиcимa oт Итaлия и EC. B peпyблиĸaтa нямa виcoĸи cпopтни пocтижeния, въпpeĸи чe мecтнитe cпopтиcти peдoвнo yчacтвaт нa cвeтoвнитe пъpвeнcтвa пo фyтбoл, oлимпийcĸитe игpи и дpyги cъcтeзaния.

Kaтo цялo cтpaнaтa e нa eднaĸвo paзcтoяниe oт вcичĸи cвeтoвни cътpeceния, вътpeшни coциaлни пpoтивopeчия и aбcoлютнo нe зacягa нищo. Πoдoбнa cpeдa пpaви житeлитe нa Caн Mapинo cпoĸoйни, ycмиxнaти и нe бъpзaщи.


Kaĸ живeят caнмapинцитe?

Πpиблизитeлнo cъщoтo ĸaтo в дpyги peгиoни нa пpocпepиpaщa Eвpoпa. Зa Caн Mapинo oбaчe пoгoвopĸaтa "Koйтo нe paбoти, нe тpябвa дa ядe" щe бъдe нaпълнo cпpaвeдливa.

Cтpaнaтa имa eднa oт нaй-дoбpитe здpaвни cиcтeми в Eвpoпa. Bceĸи житeл, ĸoйтo внacя cpeдcтвa в ocигypитeлния фoнд пoнe 2 гoдини, имa бeзплaтeн дocтъп дo нeгo. Зacтpaxoвĸaтa пoĸpивa caмo ocнoвни ycлyги. Oтдeлнo щe ce зaплaщaт пoceщeниятa пpи тecни cпeциaлиcти и пo-cлoжнитe пpeглeди и изcлeдвaния.

Cтpaнaтa пpeдocтaвя oбeзщeтeния нa xopaтa c yвpeждaния, възpacтнитe xopa и гpaждaнитe, ĸoитo ce нaмиpaт в тpyднa житeйcĸa cитyaция. Bъпpeĸи тoвa, в cpaвнeниe c ocтaнaлaтa чacт oт Eвpoпa, caнмapинцитe имaт дocтa ниcĸo нивo нa coциaлнa пoдĸpeпa. 

Caнмapинцитe нe вoдят бeзгpижeн, нo cпoĸoeн, пpocпepиpaщ живoт. Bъпpeĸи тoвa, в пpoдължeниe нa cтoтици гoдини тe пoĸaзвaт, чe мoгaт дa ce cпpaвят c вceĸи пpoблeм и дa зaщитят пoзициятa cи.

https://money.bg/travel/nay-starata-republika-v-sveta-1700-godini-neprekasnata-istoriya.html

HatshepsutTopic starter

Най-големият паяк в света изстрелва косми по враговете си


Най-големият паяк в света обикаля Амазонка в търсене на насекоми, гризачи и дори птици, в които да забие зъбите си, дълги 2,5 сантиметра, след което да ги завлече обратно в дупката си. С разкрач от почти 0,3 метра и тегло около 170 грама, говорим за яко същество, което си е спечелило съвсем заслужено могъщия псевдоним: Голиат Птицеяда.
Тези паяци ловци живеят в южноамериканските гори, където плетат паяжини около дупките си, които често са издълбани в паднали дървета, понякога и над земята.

И тъй като е толкова огромен, Голиат не върши особено много работа.


Най-големият паяк в света

Птицеядът Голиат (Theraphosa blondi) се счита за най-големия в света с осемте си изключително мъхести крака, простиращи се до 28 сантиметра, което го прави приблизително с размерите на чиния за вечеря. Той също така има огромен карапакс – еквивалентът на торсът при паякообразните – с размери около 12 сантиметра.

Има паяк с по-голяма дължина на разкрача: гигантският паяк ловец, чиито крака бият Голиат с 30 сантиметра напречно. Но той е по-малък по другите мерки (все пак достатъчно голям, за да влачи опосум за вечеря).


Гигантският паяк ловец

Какво яде Голиат Птицеяда?

Въпреки името си, този вид не яде само птици. Всъщност те по-често се хранят с насекоми, земноводни и дребни бозайници, но птиците в никакъв случай не са изключени от менюто им. Един Голиат е забелязан случайно от изследователи да яде птичка от вида Willisornis poecilinotus, която се е хванала в мрежата му.


Willisornis poecilinotus

Птицеяди са способни да убиват птици, но трудната част е в улавянето им. Повечето птици са доста бързи и като се има предвид лошото зрение на тарантулите, вероятно не са много успешни в лова им в сравнение с по-лесна плячка като буболечки и жаби.

Що се отнася до това кое животно се осмелява от своя страна да яде най-големия паяк в света – това са змии, други тарантули и бозайници като коати. Голиат обаче не пада без битка. Той има специални косми по краката, които – когато е заплашен от хищник – може да изстреля подобно на харпуни към чувствителните им очи. Тези косми също покриват яйчните торбички на женските, така че хищниците да не се изкушават да се пъхнат при малките им паячета.

Как се чифтосва най-големият паяк в света?

Интересно се чифтосва. Мъжките Голиати сплитат ,,мрежа със сперма", когато искат да започнат да правят бебета. Структурата е подобна на палатка мрежа, която е отворена от двата края и е прикрепена към скала или пън. Мъжкият пропълзява в нея с главата надолу, за да може да я напълни със сперма, която евентуално някоя женска след това да намери и вземе.

В случай, че искате да видите как изглеждат бебетата на най-големия паяк в света, зоопаркът Уелингтън в Нова Зеландия стана първият зоопарк от 20 години, който успява да излюпи гнездо от вида Theraphosa blondi през 2020 г.


Baby Tarantula Spiders Born at Wellington Zoo!

В дивата природа може да има до 150 паяка в една мрежа. О, и в случай, че се чудите – най-големият паяк в света явно има вкус на скариди; факт, което знаем, защото Голиатите се ядат в Южна Америка. Те се приготвят като космите им се премахват, след което се изпичат в бананови листа. Въпреки това, докато Theraphosa blondi не е в Червения списък за застрашени видове на Международния съюз за защита на природата, някои се опасяват, че може да са застрашени поради нарастващата им популярност в търговията с домашни любимци.

https://chr.bg/istorii/priroda/naj-golemiyat-payak-v-sveta-izstrelva-kosmi-po-vragovete-si/

HatshepsutTopic starter

Остров Северен сентинел е мястото, където не е стъпвал външен човек


Възможно ли е човек да посети всяка точка на земното кълбо, имайки предвид модерните начини на пътуване? Краткият отговор е: не! Съществуват локации, които остават затворени за външния свят дори днес. Остров Северен Сентинел може да се смята за последната точка, която отказва да се свърже с външния свят.
Мястото остава изолирано с векове и местното население отказва всякакви опити за контакт с външния свят. Техният дом е залива Бенгал и няма антрополог, който може да ви сподели как преминава денят им. Популацията, отново по някакви мистични данни, е около 50 до 500 човека. През 2018 г. тази точка на света получава медийно внимание, когато млад американски мисионер на име Джон Алън Чау е убит, игнорирайки правилата на сентинелите, които го предупреждават многократно да не се доближава. Чау е последният, който прави опит за контакт, а през годините са пристигали търговци, бегълци от затвора, рибари и дори екипи за заснемането на филм. Всички те са посрещнати от едно особено гостоприемство, съпътстващо бесни ловци, готови да изсипят целия си гняв с отровни стрели.

Това продължава да е последното и единствено съществуващо общество на планетата – това на ловци и събирачи.

Животът на острова се случва в примитивни колиби, използват се инструменти като копия, канута и не се носят никакви дрехи. Това почти неолитно общество продължава да съществува на около 32 километра от съседните острови, където местните жители са успели да се срещнат с модерния свят.

Повечето изследователи смятат, че през вековете е имало срещи с външния свят и същият определено не може да се смята за доста добре развит или напреднал. Повечето антрополози вярват, че горчивият им опит ги е мотивирал да затворят завинаги поставените прегради и да накарат аудиторията да се дистанцира завинаги. Мадхумала Чатопадхай е първата жена, която е стъпила на острова през 90-те години на миналия век, но се връща само с едно послание – хората искат да бъдат оставени свободни и никога повече няма да се напъват да търсят каквото и да било.

Северен Сентинел е част от островна верига на АНдаман и Никобар. По право, тази територия е част от Индия. Има още около 184 острова по тропическия архипелаг, които се намират в залива на Бенгал, който е с дължина от близо 500 километра. Само 30 от островите са  обитаеми и са дом на различни племена от Онге и Джарава, които говорят доста по-различен език от този на сентинелите.

През XVIII век Андаман и Никобар са първите острови, които са изследвани от холандци, австрийци и британци. Техните търговски кораби са се опитвали да направят връзка и да започнат да търгуват най-различни подправки от богатия азиатски континент. През 1771 г. кораб на Източно Индийската компания успява да забележи живот на Северен Сентинел. Първите заселници на другите два острова идват през 50-те години на XIX век и установяват колония на около 50 километра от острова. През 1896 г. един затворник се опитва да избяга и достига бреговете на заключения остров. По-късно е търсен и открит да плава във водата, пронизан от множество стрели.

Смъртта на затворника потвърждава и предишните доклади, никой не е успял да преживее срещата с местните жители.

През 1967 г. антропологично изследване на Индия ще изпрати 20 души и сред тях ще има полицаи и моряци от бойната флота на Индия. Всички те трябва да направят мирен контакт със сентинелите, които използват огнени стрели и обстрелват преминаващите кораби, особено ако тяхната граница е доближена. Преди изобщо да има преговори, парламентьорите се озовават на празен плаж, където няма никой.

По време на тяхното първо пътешествие не успяват да видят абсолютно никого. Мнозина смятат, че лодките са забелязани и населението се е скрило. Войниците следват оставените стъпки в джунглата, за да открият втора локация, където има предостатъчно храна, запалени огньове и други дарове. Този контакт показва, че в селото има около 40-50 човека. Антрополозите оставят подаръци на сентинелите – кокосови орехи, които не растат на острова, метални принадлежности и други. При всеки втори опит да се върнат на острова между 70-те и 80-те години на миналия век, местните жители ги отблъскват яростно.

През 90-те години на миналия век е направен още един повторен опит за среща, като в екипа е поставена и жена – Мадхумала. Тя е специалист в изучаването на индийски племена, но никога не е стъпвала на острова. Всички цивилни трябвало да подпишат формуляр, че пристигат на своя собствена отговорност и знаят какви рискове се крият зад тях.

При пристигането им са посрещнати от обичайните въоражени хора, няма нападение, защитниците са се приближили до лодките. Гостите започват да подават кокосови орехи и населението идва да ги вземе. Най-вероятно присъствието на жена е успяло да покаже, че няма никаква заплаха. Някои хора от племето разглеждат лодката. Приемат подаръците и дори са готови да позволят една кратка разходка по плажа, както и разговори с другите жени и деца. Не е позволено да влизат в селото.

При последната среща, домакините искат само кокосовите орехи. Един от ловците се опитва да вземе и пушката на един от полицаите, който обаче не я дава. Всички вадят ножове и им показват изхода.

От 1996 г. е забранено на рибари, туристи, изследователи и други цивилни да се доближават до острова. През 2006 г. двама жители на Бирма са принудени да спрат на острова, но са убити веднага и техните тела са заровени в пясъка. Това не спира Джон да се опита да прокара идеята за мир и любов. Той наема местен рибар, който да го закара през 2018 г. Мъжът е трениран и подготвен за оцеляване в дивото, прекарал е някои учебни военни тренировки, но така и не може да се наслади на опознаването на културата. Носи дори голяма риба за подарък, но не е оценена подобаващо.

Успява да оцелее първата престрелка и да се скрие в джунглата, поне това записва в своя дневник, но след това идват нови и нови изненади, които изобщо не могат да се смятат за приятни. Последният човек, който успява да го види, е рибарят, който го е закарал там. Местните носят тялото му по плажа и след това го погребват. До днес индийското правителство не може да върне останките му обратно на семейството. През 2021 г. Индия официално забранява на всеки човек да стъпва на този остров. Без значение какви са неговите намерения.

https://chr.bg/istorii/priroda/ostrov-severen-sentinel-e-myastoto-kadeto-ne-e-stapval-vanshen-chovek/

HatshepsutTopic starter

190-годишният Джонатан е най-старата костенурка


Джонатан е най-старата костенурка на Света Елена, част от британска отвъдморска територия в южния Атлантически океан

190-годишната костенурка на име Джонатан стана най-старата костенурка и въпреки преклонната си възраст не се отказва от активен сексуален живот.

Смята се, че Джонатан е роден през 1832 г., което означава, че е навършил или навършва 190 години през 2022 г., обявиха от Световните рекорди на Гинес на 12 януари. За да поставим това в контекст, Джонатан е роден в зората на българските национално-освободителни борби, когато Раковски е още тинейджър в килийното училище, Чинтулов не е написал още песните си, а Ботев не е бил роден.

Възрастната сейшелска гигантска костенурка (Aldabrachelys gigantea hololissa) вече бе носител на световния рекорд на Гинес за най-старото живо сухоземно животно, но сега той официално е най-старата костенурка, регистрирана някога. Той победи предишния рекордьор Ту'и Малила, лъчиста костенурка (Astrochelys radiata), живяла до поне 188 години, преди да умре през 1965 г.


Джонатан (вляво) с друга гигантска костенурка (1886 г.)

Джонатан живее на Св. Елена, остров в южния Атлантически океан.

,,Той е местна икона, символ на издържливост, постоянство", заявява Джо Холинс (Joe Hollins), ветеринарен лекар на Джонатан.

Джонатан пристига на Св. Елена през 1882 г., когато е на около 50 години според архивите на Британския музей в Лондон. Снимка на Джонатан, датирана между 1882 и 1886 г., го показва напълно пораснал, което предполага, че е бил на поне 50 години, когато е направена, така че днес може да е по-възрастен от 190 години.

Джонатан вече е сляп и няма обоняние, но все още пасе на територията на резиденцията на управителя на Света Елена, където живее с другите гигантски костенурки Дейвид, Ема и Фред. Храни се на ръка веднъж седмично, за да се гарантира, че получава достатъчно калории. Любимите му храни са зеле, краставици и моркови. Освен храненето, основните интереси на Джонатан включват спането и чифтосването.

,,Въпреки възрастта си, Джонатан все още има добро либидо и често се вижда да се чифтосва с Ема, а понякога и с Фред – животните често не обръщат особено внимание на пола!" съобщава д-р Холинс за Световните рекорди на Гинес.


Jonathan Takes a Bath

Учените все още не разбират всички процеси, които позволяват на костенурки като Джонатан да живеят толкова дълго. Гигантските костенурки бързо унищожават увредените си клетки в процес, наречен апоптоза, което може да им помага, тъй като освобождаването от увредените клетки обикновено се влошава с напредването на възрастта.

Дълголетието на Джонатан може да е неоспоримо на сушата, но във водата има по-дълго живеещи животни. Например през 2017г,. бе идентифицирана 512-годишна гренландска акула (Somniosus microcephalus), а хидрите, група от малки безгръбначни, подобни на медузи, непрекъснато регенерират клетките си и изглежда са практически безсмъртни.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/190-godishniiat-Dzhonatan-e-naj-starata-kostenurka-video_180020.html

HatshepsutTopic starter

Бебета близнаци са ,,на 30 години", въпреки че се родиха на 31 октомври


Откакто през 1978 г. се ражда първото бебе от епруветка, научният напредък в областта на репродукцията е огромен. Наскоро близнаци счупиха рекорда за раждане от най-дълго замразените ембриони.

На 31 октомври в Орегон се родиха ,,най-старите" близнаци в света – Тимъти и Лидия. Те се зараждат от ембрионите, които се смятат за най-дълго замразените такива, които са довели до живо раждане.

Историята започва през април 1992 г., когато са създадени ембриони за анонимна семейна двойка.
Те са замразени, за да може двойката да прави ин витро в бъдеще. Съхраняват се в хладилна камера в лаборатория за репродуктивни заболявания до 2007 г. Тогава двойката ги дарява на Националния център за донорство на ембриони.

30 години по-късно ембрионите са имплантирани, като по този начин Рейчъл и Филип Риджуей получават своите ,,30-годишни" близнаци.

Поздравления на Филип, Рейчъл и семейството им за новите попълнения и NEDC рекордьори Тимъти и Лидия.

Националния център за дарение на ембриони в САЩ.

----------------------------
Осиновяването няма да реши проблема със създаването на прекалено много замразени ембриони. Но то е начинът да се спасят съществуващите замразени деца.

The Gospel Coalition.


Двойката открива своите близнаци, докато преглежда базите данни за донори на ембриони.
Двамата забелязват, че те са в категорията ,,специално внимание". Това е група, обозначаваща ембрионите, които трудно намират получател.

От петте ембриона, размразени през февруари тази година, два не са жизнеспособни. Останалите три са имплантирани на Рейчъл. Два от ембрионите са успешно засадени и близнаците се родиха в края на миналия месец.

Не сме искали да получим ембрионите, които са били замразени най-дълго в света. Просто искахме тези, които са чакали най-дълго. Бил съм на 5 години, когато Бог дава живот на Лидия и Тимоти. Оттогава той съхранява този живот. В известен смисъл те са най-възрастните ни деца, въпреки че са най-малките от всички.

Разказва Филип пред CNN.


https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

#96
Целувка от разстояние: възможно е с тези очила за виртуална реалност


Никой не харесва връзките от разстояние. Всеки, който е изпадал в такава ситуация, е мечтал да целуне любимия си, макар и той да се намира на стотици километри. Всичко това обаче звучи като фантастичен филм, който дават по телевизията в неделя вечер. Е, вече не. Вече е възможно.

През май 2022 г. Future Interfaces Group от университета ,,Карнеги Мелън" представи нови очила, които ще ви позволят да целунете любимия си, без значение къде точно се намира той. Очилата за виртуална реалност пресъздават усещането за докосване върху лицето на потребителя, като например целувка.

Това е постигнато чрез ултразвукови преобразуватели. Крис Харисън, доцент в School of Computer Science и директор на Future Interfaces Group, казва, че този продукт най-вече е

,,засилил интереса към дискусии и иновации около хаптичната обратна връзка към други части на тялото на потребителя освен ръцете – повечето компании се фокусират само върху тях".



Mouth Haptics in VR using a Headset Ultrasound Phased Array

Хаптичната обратна връзка придобива нови измерения
За първи път учените прилагат тази технология към очила, които имат такъв ефект върху устните. Хаптичната обратна връзка може да създаде усещане за допир чрез вибрации или други движения към потребителя. Харисън казва, че всичко това ще става все по-важно в бъдеще.

,,Факт е, че за да имаме наистина завладяващи преживявания в бъдещата метавселена, трябва да помислим как това ще се отрази на тялото", добави той.

На своя уебсайт учените допълнително обясняват как чрез тънък компактен лъч от ултразвукови преобразуватели, реалистично пресъздават усещания на лицето и най-вече на устата.

,,Чрез нашия хардуер пренасяме енергията от въздуха към устните, създавайки усещания като вибрации, които можем да представим като 3D докосвания", пише в уебсайта. ,,Освен върху устните, тези ефекти могат да се усетят върху зъбите и езика".

Учените решават да включат и различни демонстрации чрез сензори, които създават уникални преживявания, ,,включително дъждовни капки, пръски кал, усещане за паяжини и пълзящи буболечки".

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Това ли е най-високият човек в света – 2,89 метра


Най-високите хора в света

Местна болница в Северна Гана обяви, че 29-годишният Сулемана Абдул Самед е достигнал височина от 2,89 метра и продължава да расте, предава Би Би Си.

Това би го направило най-високия човек в света, но измерването е извършено с ролетка, поради липсата на подходящ уред с такъв размер, така че има съмнения в прецизността му.

Диагностициран с гигантизъм преди няколко години, младият мъж отишъл на месечен преглед, част от нещата, които прави, за да се справи с усложненията на живота си като гигант.

Шокираната медицинска сестра му казала: ,,Пораснал сте повече от уреда".

Той не бил изненадан да го чуе, тъй като никога не е спирал да расте, но медицинският персонал не бил подготвен за това.

Оказало се, че е по-висок от повечето къщи в квартала, но след известно търсене намерили подходяща сграда с достатъчно висок зид, където да измерят ръста му с ролетка.

В момента официалният рекорд за най-висок ръст – 251 см, се държи от 40-годишния Султан Кьосен, който живее в Турция.

За жалост гигантизмът на Сулемана Абдул Самед е свързан с редица здравословни проблеми и в крайна сметка може да се окаже фатален.

Лекарите смятат, че се нуждае от мозъчна операция, за да се спре растежът му. Но здравната система в Гана не покрива подобна процедура. Младежът плаща по 50 долара за всяко посещение в болница.

,,Преди играех футбол като всеки друг млад мъж, бях атлетичен, но сега не мога дори да ходя на кратки разстояния", споделя Самед.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/tova-li-e-naj-visokiiat-chovek-v-sveta-289-metra-6158426

HatshepsutTopic starter

Коя е най-голямата пустиня в света?


От огромни пространства с парещи пясъци до огромни ледени полета, пустините могат да приемат различни форми. Но кои от тях са най-големите на планетата? И какви видове живот могат да оцелеят в тези изключително сухи места? За да отговорим на този въпрос, е важно да разгледаме какво точно прави една територия пустиня. Според Джонатан Уил, антарктически метеоролог и климатолог от университета в Гренобъл във Франция, всеки регион, който вижда по-малко от 250 мм валежи годишно, се квалифицира като пустиня, пише Live Science. Когато се вземат предвид всички такива региони, Антарктида се квалифицира като най-голямата студена пустиня на Земята, а Сахара е най-голямата гореща пустиня. ,,С 14,2 милиона квадратни километра Антарктида е най-голямата пустиня в света – казва Уил. – Смята се, че някои региони на Антарктида, като сухите долини Макмърдо, не са получавали никакви валежи от 14 милиона години." Тази епична липса на валежи се дължи до голяма степен на ниските температури, близките планини, които блокират облаците, и силните ветрове, които изсмукват влагата от въздуха.



Time-Lapses from the McMurdo Dry Valleys of Antarctica

Дори за пустиня този регион е изключително сух. Според учени от проекта LTER (Дългосрочни екологични изследвания) на Националната научна фондация в Антарктида, в сухите долини Макмърдо няма сняг или лед, с изключение на няколкото езера, които са постоянно заледени. Но тя не е напълно безплодна. Има микроби, мъхове и лишеи, които понасят сухото дълбоко замразяване. Уил, ръководител на изследване, публикувано в списание JGR Atmospheres, което разглежда валежите в Антарктида, смята, че тази замръзнала пустиня често се пренебрегва. Въпреки че далечните вътрешни райони на Антарктида са предимно лишени от живот, той казва, че например буревестниците и пингвините си създават магазин, където могат да грабнат риба и други морски създания от студените води, а тюлените понякога излизат на брега.


Невероятният пейзаж на басейна Танезруфт, една от най-пустите части на Сахара, в Южен Централен Алжир. Регионът е известен като ,,земя на ужаса" заради липсата на вода и растителност. Както се вижда, този регион се характеризира с тъмни пясъчни хълмове, стръмни каньони, солени равнини (в бяло), каменни плата, пясъчник и разпръснати морета от многоетажни пясъчни дюни, известни като ,,ергове". Горе вдясно се вижда Ерг Мехеджибат, който се появява като жълт букет цветя и се състои от група малки звездни дюни

Предсказуемо пустинята Сахара, която се простира в Северна Африка, е пълна противоположност на Антарктида. Тя се простира на 9,2 милиона квадратни километра. Но въпреки че някои може да я виждат като пустош, тя е изненадващо разнообразна. Тази пустиня разкрива разнообразие както от географски характеристики, така и от форми на живот, казва Андре Висенте Лиз, докторант в Университета в Порто (Португалия). ,,Сахара представя очевидни географски характеристики, които до голяма степен противоречат на установеното възприятие, предимно силно разнообразен [ландшафт] и различни... типове [материали под повърхността], но също и значителна пространствена променливост на климата", казва Лиз. Разнообразните пейзажи на Сахара включват не само нейните известни пясъчни дюни, но и скалисти терени, солени равнини, планини и савани, в които дори може да има вода. В миналото е имало драстични промени в климата на пустинята, което е довело до огромно биоразнообразие в различни региони на пустинята. Лиз е ръководител на изследване, публикувано през 2022 г. в Journal of Biogeography, което изследва животински видове от Сахара, на които преди не е обръщано много внимание.

В горещите пустини студенокръвните създания процъфтяват, защото температурата на тялото им се адаптира към температурата на заобикалящата ги среда, докато се придвижват от парещата слънчева светлина към хладните дупки. Лиз е наблюдавал много малки видове гущери, които са се адаптирали особено добре към сухата среда. Някои влечуги и земноводни също могат да спят зимен сън по време на суша. Освен гущери, змии, скорпиони, бръмбари и мравки и дори няколко жаби, които живеят в скалисти басейни, Сахара също е дом на бозайници и птици. Антилопи, камили, гепарди, щрауси и пустинни лисици са само част от топлокръвните животни, които могат да оцелеят в Сахара.



The Sahara desert | Ecosystems

Има някои райони, като скални басейни, известни като gueltas, където биоразнообразието е особено високо, защото те са като убежища за видове, които е трябвало да напуснат местообитанията си поради внезапна, непоносима промяна на времето. Пред лицето на изменението на климата Лиз и колегите му изучават внимателно тези региони, за да открият какво ги прави добри места за оцеляване. ,,Тези зони са известни като ,,убежища" на биоразнообразието и са особено интересни за планиране на опазването в настоящия контекст на извънредна климатична ситуация, където могат да играят ключова роля като климатични буфери", каза той. Така че пустините могат да бъдат измамни, като изглеждат безжизнени само докато нещо не изпълзи или не се измъкне. Може да са сухи, но това означава всичко друго, но не и монотонни.

https://www.actualno.com/interest/koja-e-naj-goljamata-pustinja-v-sveta-news_1875370.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

На 115 години почина най-възрастният човек в САЩ


Американка от щата Айова, смятана за най-възрастния човек в САЩ, почина на 115 години, съобщи Асошиейтед прес.

Беси Лорена Хендрикс от Лейк Сити е починала във вторник в старчески дом, съобщиха от погребална агенция в града. Жената е отпразнувала 115-ия си рожден ден в дома на 7 ноември.

Миналата година тя е вписана като най-възрастният човек в САЩ от Изследователската група по геронтология, базирана в Лос Анджелис, добавя БТА.

Хендрикс, родена през 1907 г., е чула вестта за потъването на "Титаник", живяла е във времето на двете световни войни, Голямата депресия, испанския грип и пандемията от COVID-19. Майка на пет деца, тя е работила като учителка в училище с една класна стая. Надживяват я три от петте й деца.

Според Изследователската група по геронтология след смъртта на Хендрикс най-възрастният човек в САЩ е Еди Чекарели от Калифорния, на 114 години, отбелязва Асошиейтед прес.

https://dnes.dir.bg/spektar/na-115-godini-pochina-nay-vazrastniyat-chovek-v-sasht

Powered by EzPortal