• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

Теодоръ Траяновъ

Започната от Hatshepsut, 27 Юли 2018, 18:24:02

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

СКИТНИШКА ПЕСЕН

Събуждам се, край мене
дървета непознати,
по тях се тежко люшка
разкъсана нощта,
като девица зряла
разсъня се земята,
из погледа ѝ никнат
невѝдени цветя!
 
И ароматна свежест
като сестра ме гали,
аз буден съм! О, боже,
да стихне моя път!
Горяща чучулига
просторите запали!
Цветята, хор приветствен,
за радост ми шептят!
 
О, спомняй си за всичко,
което бе забравил,
сред бурите жестоки
на своя тежък път,
на първий сън, достигнат,
днес радвай се наяве,
и остави сълзите
докрай да изтекат!

HatshepsutTopic starter

ПРИВЕТ

О пролет, о пролет,
ти хубост всевечна,
днес в радост превръщай
орисана скръб,
че облак на запад
и песен далечна -
напомнят за образ,
изгубен и скъп!
 
Те спомнят за нощи
със пълно сияние,
за утро, покрито
с горяща роса,
за сънища мъртви
и тежко страдание,
за поглед разискрен
в бездънна сълза!
 
О пролет, о пролет,
детински се смееш,
омая играе
из бистрия глед,
усмивки кристални
нехайно пилееш,
мечти и молитви
посяваш навред!
 
Към свойта безкрайност
ти с песен завличай
на кобни видения
нечакания зов,
на живото утро
венецът да кичи
неземната хубост
на вечна любов!

HatshepsutTopic starter

СРЕД ЖИВИТЕ ЛЪЧИ

Аз слънцето днес любя,
безкрайния му взор,
с вълните пак се губя
на чистия простор,
в свободната омая
на чист изкупен път,
душа ше стихне, зная,
там скърби не горят!
 
О, хубост ненагледна
на живите лъчи,
как искам да прогледна
и с моите очи!
Но нещо се въззима
из спомени, далеч,
на болка нелечима
неказаната реч!
 
Снове край мене нещо,
с душа и кръв от мен,
дали скръбта гореща
на мъртви - ден по ден,
влетели в нощи тъмни
сред зимни ледове,
или в грядуще стръмно,
надвиснало над бездна,
ликува пак съдбата
над волята железна,
простира с гняв в ръката
и своя роб зове?
 
Ден светъл на душата,
грей с живите лъчи,
на земний сън словата
в стиха ми излъчѝ!

HatshepsutTopic starter

УТРИНЕН ЧАС

Блаженство свещенно
на утринен час,
душа възродена
се буди в захлас,
приветно поглежда
обагрений склон,
о, светла надежда
на сетния стон!
 
Поляни оглася
нечут още хор,
хвалебство възнася
към грейнал простор!
О, първо величие
на ден възмечтан,
душата съблича
среднощен саван!
 
Тя милва цветята,
целува ги плаха,
и тръпки в земята
в ответ разгоряха,
о, слабо създание
на замисли мощно,
о, стихнали рани
от зъбите нощни!
 
Блаженство свещено
на утринен час,
душа възродена
се буди в захлас!
Тя с радост разбира
живота си тук,
на гордата лира
свещения звук!

HatshepsutTopic starter

ОСВОБОДЕНА ДУША

Аз любя всичко живо,
що светлий лъч заражда,
в скръбта на всички рани
по майката земя,
в блаженството свенливо,
що цвят на цвят обажда,
и в злобното мълчание
на скритата змия!
 
Със знойното величие
на пълноцветно пладне,
и с кротката усмивка
на вечерния час -
душата ми се кичи!
Тя с песен ще открадне
и святата завивка
на всяка черна страст!
 
Живея в живий огън
на пролетта свещенна,
и в образите скъпи
на нейния сън могъщ!
Из тъмна изнемога
душа освободена,
ликуваща се къпе
сред пролетния дъжд!

HatshepsutTopic starter

НАГОРЕН ПЪТ

Приветно се усмихва
печалната долѝна,
за щастие нашепва,
за лунний трепет плах,
за сънищата чудни
на майската богиня,
за шеметните дивни,
що пламват в нейния смях!
 
Виж, пролетта ни вика!
В гърдите си тя крие
свещенното зачатие
на безначален блен!
Недрата на живота
ще своя дар отвият,
страдание през радост,
лика на земний ден!
 
Над нас се мълком носят
крилати откровения,
възпламват и се губят
във своите зари,
и радостно възкликват
душите прояснени,
че тъмний път нагорен
любов ще озари!

HatshepsutTopic starter

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Ти чакаше ме кротко,
наяве и насъне,
сред тайната болежка
на овенчаний грях,
ти чакаше спасител
душата да разгъне,
да каже в светло утро:
светице, аз разбрах!
 
Ти чакаше да чуеш
в потока на живота
гласа на брат незнаен,
молба на чист копнеж,
пред своето страдание
да наведеш челото,
на жертвения пламък
душа да отдадеш!
 
Ти чакаше ме кротко,
насъне и наяве,
когато аз залутан
към тебе търсех път,
днес свойта скръбна повест
сърцата си разправят
и в чудотворни сълзи
очите ни горят!

HatshepsutTopic starter

ХАРМОНИЯ

Земята сънно трепва,
разгъва гръд свенлива,
целувката очаква
на първий слънчев зрак,
а нейното мечтание
простора с плам залива,
хор ангели събужда
по син невидим бряг!
 
И като пламнал хищник
се слънцето навежда,
сълзи на чиста радост
във погледа горят,
два бляна възсияват,
опити от надежда,
прегърнати се носят
в надсмъртен вечен път!

HatshepsutTopic starter

БЕЛИЯТ КОРАБ

Бял кораб се люлее,
последните мечтания,
тих утренник играе
с напътните платна,
да коленичим с тебе
пред сухите ни рани,
те слънцето родиха
в блажената страна!
 
Чуй, в блясък и величие
запяват небесата,
за плодоносна радост
на животворни дни,
за утро - златна чаша,
за твоя лик в росата,
за ширини безкрайни
на стихнали вълни!
 
Виж, тръгва белий кораб,
откачен от земята,
не сещаш ли, че радост
душите ни спои?
По знамена и мачти
шуми планетен вятър,
благовейни сълзи
чист източник струи!

HatshepsutTopic starter

НЕЗЕМЕН ОТБЛЯСЪК

Далеко сме с тебе!
В очите ни плува
отблясък неземен,
небесна мечта!
Сред девствена хубост
душата бленува,
за сляпо блаженство
нашепва смъртта!
 
Светът притъмнява,
там негде дълбоко,
децата си скръбни
разпънал на кръст,
ний двама се губим,
далеко, високо,
тук няма ни болка,
ни орис, ни мъст!
 
Ний двама се носим
към своето чудо.
Вълните ни милват
на сетния сън!
О, спете, блажени
деца, без пробуда -
унесено шепне
небесният звън!

HatshepsutTopic starter

ЗЕМЕН ХОРАЛ

Повярвай в живота,
в загадката тъмна,
повярвай в земята,
в съня ѝ свещен,
хорал херувимски
в просторите гръмна,
там пламнал е щитът
на нашия ден!
 
Назад да се върнем,
по стъпките ледни,
по-мощни от пролет,
пречисти сме ний,
света да прегърнем,
децата му бледни,
видения слепи
сред мътни вълни!
 
Кристалното слово,
цял мир отразило,
отек да намери
в свободни души,
жив плам да изтръгва
из всяко мъртвило,
орисани скърби
навред да руши!

HatshepsutTopic starter

СЪЗВУЧИЕ

Като загадка тихо
синее се полето
в съзвучието светло
на чистите цветя,
то с техните мечтания
огледва се в небето,
затърсило мечтата
на свойта красота!
 
Хармонии дълбоки,
таинствени вълнения,
душата ми прегръщат,
по-нежни от сестри,
безкрайна като отглас
душата вдъхновена
в напевите се губи
на нежните зари!
 
Тя слуша и догажда
в лъчистото съзвучие
познати съчетания
на своя странен мир!
Към свойта първа радост
назад повърнат ручей
поема лъх лазурен
от чудотворен вир!

HatshepsutTopic starter

ПРОЛЕТНО ОБРУЧЕНИЕ

Очакващо безмълвие
над полска шир трепери,
с предзнойний сън се слива
на зрелите цветя!
Те чакат свойто пладне
лъчите да разпери,
за сродний дъх бълнуват,
на свойта мечта!
 
И чашките презрели
в неясна радост трепват,
изхвръкнал се разнася
желаещий прашец,
обрученото цвете
страдания възсепват,
но щастието пламва
в завехвалий гледец!
 
Над полското безмълвие
мечти за радост плуват,
разнася се прашецът
на всеки мъжки цвят!
Обручени утроби
в неясна страст бълнуват,
във тръпен сън познали
жениха непознат!

HatshepsutTopic starter

ПРАЗНИЧЕН ХИМН

О, празник на живота,
усмивка вечно тиха,
прехвръкна твойта песен
над снежни стръмнини!
По гръд животворяща
се преспи разтопиха,
последна скръб повличат
пенливите вълни!
 
Упойващ дъх се носи
над снежните долини,
цветята заслепяват
бълнуващия взор!
А някъде далеко
последна сянка гине,
завети нови блясват
в безкрайния простор!
 
Там вечно млада пролет
за своя път обажда,
през гробницата ледна
на есенния стон!
И горда, многотворна,
душата предугажда
великата загадка
на земния закон!
 
Възпламва в миг причастие
в лазурните съсъди,
изпепелени чезнат
страдание и зло.
Спокойно днес очаквам -
което ще да бъде,
смирено преживявам -
което е било!

HatshepsutTopic starter

НА МЛАДОСТТА

За тебе, младост, слагам
последно словословие
на вечното упорство
пред орис и тегло,
с благовеен огън
прегръщам те отново
и в твоя щит допирам
жигосано чело!
 
Във гатанката странна
на твоето всесилие
витае чудний образ
на жадната душа!
Макар че тъмни бури
са път грядущ обвили,
на дните изживени
вси спомени руша!
 
Аз славя твойте нощи,
що ден след ден поглъщат
и тайната погребват
на всеки земен грях,
що всяка бол и горест
в победен химн превръщат,
в стомана - всеки поглед,
в надежда - всеки страх!
 
В зората ти пречиста,
мечти когато бродят,
молитвата ме милва
на всеки полски цвят,
словата ми неволни
бълнуващи ме водят,
в тях ехо аз долявам
на нов, незнаен свят!

Powered by EzPortal