Политически разкази

[long time ago]

Бюджетът на Доган

Сергей Станишев чакаше Ахмет Доган вече повече от един час. Губеше социалистическото си търпение. Ще пропуша мислеше си той. Ами ако мама ми се скара после?... Май няма да пропуша... няма няма... твърдо реши той. Точно когато Станишев реши вече да бъде истински мъж, вратата се отвори и бавно влезе Доган като вървеше и си бъркаше нещо в задника през панталоните. Извинявай Станишев, обаче срах. Най-сетне се изсрах, че имах някакъв запек и се напъвах 1 седмица. Няма нищо г-н Доган, щом е в интерес на коалицията бих ви чакал 3 часа както предния път. Колко е велик, помисли си Станишев. Десет пъти по-велик от Иван Костов е. Ех защо не съм като него и аз? Толкова е директен и естествен, можеше да каже че е бил в тоалета или че е имал друга неотложна работа, а той направо каза:СРАХ! Няма какво друго да се каже. Това е. Всичко е ясно. Ще бъда с него винаги в коалиция. Коалиция до смърт. Докато с бате Данаилов отново развеем червеното знаме в тролея и убием ватмана преди това. Ще му вземем и къщата и двора и всичко.

Станишев - започна Доган, докато срах ми хрумна как да направим бюджета, ще чакаме ли Симо ментата или започваме без него?
Ми да започваме другарю.. ъъъ господин де... Доган -- обърка се Станишев и се изчерви.
Ще те улесня и тебе и Симо, реших много добре какъв да бъде бюджета за 2009. Пари ще има много и достатъчно за властта, за да могат да управляват с желание всички. Народа както досега, а освен това трябва да бъде и малко по-зле. За да се надява на нас, които мислим за него а? И преди изборите раздаваме каквото има и обещаваме всичко, а после Бойко да се оправя.
Няма страшно съдиите нали са ваши бивши депутати? Не могат да ни пипнат нито мръднат.
 
Съдиите са железни каза Станишев,ще видите другарю Доган, че те и Галеви ще изкарат чисти като сълзи и ще ги оневинят, и Румен Петков и Румен Овчаров и всички наши другари. Те са ни като братя съдиите и много ви обичат другарю.. ъъ господин Доган. И много прокурори ви обичат. А президента е направо влюбен във вас.

Съгласен съм с бюджета, това е най-доброто за България.

Станишев си тръгна бързо че в 16.00 мама го чакаше с чаша топло млекце и бисквитки.

[long time ago]

Бълнуванията на Иван Костов

Колко съм велик - мислеше си Иван Костов. Толкова съм велик, че няма накъде повече. Отдавна нямам нужда от политиката, но тя има нужда от мен, тя просто не може без мен. Друг като мене няма, даже Бойко Борисов не може да ме задмине, защото аз съм преди него, всъщност аз съм истинския Бойко Борисов. Жалко само, че тъпия народ е прост и затова вече не съм премиер. Обаче и аз хубавичко ги подредих, 2 години не им говорих, нито на тях, нито на журналистите. Да видят те хубаво ли е. Толкова много направих за тях, а толкова малко за себе си. Толкова малко, че Милен Велчев ме задмина десетократно пишлемето. Много малко крадох аз, малко хотели направих, евтино продавах предприятията на дебелите комунистически директори. Но какво да се прави, човек цял живот се учи. Но и Петър Стоянов е виновен много. Не ме подкрепяще достатъчно, а трябваше да стои плътно зад мен и да ме побутва, да ме побутва. Страхливец.
Ех сега ако стана премиер - размечта се Костов - знам какво да направя. Ще направя държавата едно голямо РМД, или ще я продам на добра цена на турците, че сега и без това е много модерно. И още турски сериали, много турски сериали ще има, десетки, стотици сериали денонощно. Турски новини, турска музика, кючеци, гюбеци, мюбеци всичко ще има. И тогава пак САЩ ще ме потупват по рамото топло, както едно време. Колко са мили, колко са демократични демократите им. И републиканците им са демократични. Навсякъде носят демокрацията със себе си. Просто я излъчват щедро и топло към другите народи. С любов го правят.
Веднъж да стана премиер унасяше се Костов и ехото зашептя: Костов премиер, Костов премиер-ер-ер-ер.....
Иван Костов нежно заспа дълбокия си и мъртвешки сън.
Елена в кухнята готвеше свинска пача настървено.
А Мартин Димитров безуспешно се опитваше да се свърже с Костов, но чуваше само гласът на Костов в гласовата поща: аз съм Иван Костов - бивш и бъдещ премиер, запишете си час след изборите.
Командире, командире - взе да хлипа Мартин, липсваш ми Командире, липсваш ми, вече 2 часа не съм те чувал и нямам указания, какво да правя, трудно ми е без теб Командире...
Ако си заспал спи спокойно командире, спи си, ти заслужаваш.
Мартин избърса сълзите си.

[long time ago]

Не са лоши според мен. Има талант тук, нешлайфан.

Благодаря ти много за труда, може да послужат за вдъхновение на някого, знае ли човек.

[long time ago]

След кратка преценка - първия разказ е доста нецензурен, Писан преди близо 10 години...
Предлагам да не хвърляме петно върху форума, патриотизма, културата и възпитанието ни. Има достатъчно хора, които го правят.
Ще го редактирам /копирах си го/ без гадостите и пак ще го кача.
А мръсния вариант предлагам да го трийнем.

Благодарност още един път за труда Hatshepsut.

С втория нямаме такива ядове.