• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

Астрономия

Започната от Hatshepsut, 16 Август 2018, 13:50:57

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

На 27 декември 1571 е роден Йохан Кеплер, откривателят на законите за движение на планетите


На днешната дата, 27 декември, през 1571 г. е роден Йохан Кеплер - немски математик, астроном, механик, оптик, откривател на законите за движение на планетите от Слънчевата система.

Интересът към астрономията идва у Кеплер още като дете, когато неговата майка му показва ярка комета, а по-късно - лунно затъмнение.

През 1591 постъпва в Университета в Тюбинген - първо във Факултета по изкуствата, сред които по това време са били и астрономията, и математиката, а след това отива в Богословския факултет. Тук за първи път чува за хелиоцентричната система на Николай Коперник и веднага ѝ става твърд поддръжник.

Кеплер първоначално планира да стане протестантски свещеник, но заради големите си математически способности е поканен да чете лекции по математика в Университета в Грац и така кариерата му тръгва в друга посока.

Кеплер е вкаран в списъка на "еретиците" и изгонен от Грац. Приема поканата на Тихо Брахе и се премества в Прага, където служил на император Рудолф II като придворен астроном и астролог.

През 1604 г. Кеплер публикува своите наблюдения на свръхнова, наречена сега на неговото име. Повече в нашата галактика свръхнови, видими с невъоръжено око, не е имало.

На базата на систематичните и точни астрономически наблюдения на Тихо Брахе Кеплер извежда законите за движението на планетите, които публикува в книгата си "Новата астрономия". Опасявайки се да дава категорични изводи, той определя, че законите му се отнасят само до Марс.

Кеплер заключава, че траекторията на Марс не е кръг, но елипса, а в един от фокусите ѝ е разположено Слънцето, закон, известен днес като Първи закон на Кеплер.

Вторият закон гласи - радиус векторът, свързващ планетата и Слънцето, за равно време описва равни площи. Това означава, че колкото по-далеч е планетата от Слънцето, толкова по-бавно се движи.


Новият модел на движение предизвиква огромен интерес сред учените, макар че не всички ги приемат - например Галилей е отвърлял идеята, че планетите се движат по елипси.

През 1610 г. Галилей съобщава на Кеплер за откриването на спътниците на Юпитер. Кеплер първоначално се отнася недоверчиво, докато не получава свой собствен телескоп, и сам наблюдава спътниците. Това го кара да се заеме с теорията на лещите, усъвършенства телескопа и издава фундаменталния си труд "Диоптрика".

По-късно, през 1618 г. Кеплер открива третия си закон - съотношението на куба на средното разстояние на планетата от Слънцето към квадрата на неговия период на обиколка около Слънцето е постоянна величина за всички планети: a³/T² = const.. Този резултат Кеплер публикува в последната си книга "Хармонията на света" и вече не като отнасящ се само за Марс, но и на всички други планети (включително, разбира се, и Земята), както и галилеевите спътници.

След смъртта си Кеплер оставя 22 флорина в брой, 29000 флорина неизплатени заплати, 27 публикувани ръкописи и много непубликувани, по-късно събрани в 22 тома.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-27-dekemvri-1571-e-roden-Johan-Kepler-otkrivateliat-na-zakonite-za_66232.html

HatshepsutTopic starter

Тази вечер бихме могли да видим с просто око всички планети от Слънчевата система


Има голяма вероятност да успеем да видим с невъоръжено око всички планети от Слънчевата система в нощното небе в Четвъртък, 29-ти Декември. Пет от тях би трябвало да са напълно видими, като двата най-отдалечени обекта, Уран и Нептун, ще могат да бъдат наблюдавани по-ясно с бинокъл. Часовете след залез слънце биха били най-подходящото време, в което да станете свидетели на зрелището, но някои от планетите биха били видими и по-късно през вечерта.

За рядкото явление научаваме от д-р Робърт Маси от Кралското астрономическо общество на Великобритания, който съветва желаещите да го зърнат да опитат да намерят подходяща гледна точка, от която да могат да наблюдават небето в посока югозапад. Венера и Юпитер се очаква да са най-ярките планети.

Всеки, който има възможност да проследи събитието през телескоп, би трябвало да успее да види и други космически обекти, като спътниците на най-голямата планета и може би дори облачните системи или по-тъмните маркировки на Юпитер и Марс, казва още д-р Маси. Ученият напомня също, че за разлика от звездите, планетите не блещукат, което би трябвало да ориентира всички точно към кои обекти да насочат погледа си.

През Юни Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн също се подредиха по подобен начин и за кратко бяха видими с просто око. Тук може да научите кога и как да видите всяка от планетите:

https://www.timeanddate.com/astronomy/night/bulgaria/sofia

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Земята е на път да види обект, видян за последен път от неандерталците


Кометата C/2022 E3 (ZTF), заснета от Хъбъл през 2019 г.

Ако вдигнете поглед към небето през следващите няколко месеца, можете да видите обект, който за последно е бил наблюдаван, когато по Земята са се разхождали неандерталци.

На 2 март 2022 г. астрономите от съоръжението Zwicky Transient Facility откриват комета с помощта на широкоъгълна камера.

Смята се, че кометата C/2022 E3 (ZTF) извършва обиколка около Слънцето веднъж на 50 000 години, което означава, че за последен път сме я виждали през горния палеолит, когато хората са започнали да се разпространяват в Азия и Европа.


В момента кометата се приближава към перихелия (най-близкото ѝ разстояние до Слънцето), което ще се случи на 12 януари. Тя ще бъде най-близо до Земята – известно като перигей – на 1 февруари. Около тази точка може да бъде видима с невъоръжено око, въпреки че Sky at Night посочва, че вероятно ще изглежда като "размито петно тебеширен прах", а не ослепителна гледка.


Карта, показваща кометата C/2022 E3 (ZTF) в съзвездието Северна корона (Корона Бореалис) на 30 декември 2022 г. Поле на наблюдение: 50x30 градуса

Кометата, за която първоначално се смяташе, че е астероид, преди да бъде забелязана комата, е открита с помощта на телескоп с размери 1,2 метра. Тя ще премине безопасно покрай Земята на разстояние от около 42милиона километра на 1 февруари. Очаква се кометата да стане по-ярка от магнитуд 6 и по този начин да стане видима с невъоръжено око от място с тъмно небе.

По време на най-близкото си приближаване до Земята ще се появи близо до северния небесен полюс и ще бъде разположена в съзвездието Жираф (Camelopardalis). На 10-11 февруари кометата ще премине на 1,5 градуса от Марс и на 13-15 февруари ще премине пред звездния куп Хиади.


Местоположение на съзвездието Жираф (Camelopardalis) спрямо Полярната звезда (Polaris)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zemiata-e-na-pat-da-vidi-obekt-vidian-za-posleden-pat-ot-neandertaltc_194097.html

HatshepsutTopic starter

Земята сега е най-близо до Слънцето


Днес, 4 януари, в 8:52 ч. Земята достига своя перихелий, точката от нейната орбита, която е най-близо до Слънцето. Разстоянието по това време е 147 105 052 км или 0,98334 астрономически единици. Афелият – точката, в която нашата планета е най-отдалечена от Слънцето – ще преживеем тази година на 4 юли, когато сме на 152 098 455 км (1 0167 AU) от Слънцето, около пет милиона км (повече от 2%) по-далеч.

Перихелият прави Слънцето да изглежда от Земята по-голямо от средния си видим размер, както можете ясно да видите на изображението по-горе. Привидният радиус на Слънцето е 16'16". Земята получава почти 3,5% повече светлина и топлина от Слънцето поради по-късото разстояние.

Датите, на които Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята достига перихелия си. Оттогава, датите на перихелий и афелий са се преместват по един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план датите могат да варират до 2 дни между годините.

Според изчисленията на астрономите през 6430 г., тоест след около 4 хиляди години, времето на перихелия и на мартенското равноденствие ще съвпадне.


Земята прави пълна обиколка около Слънцето за 365 дни 6 часа 9 минути 10 секунди. Нашата планета се движи около Слънцето по елиптична орбита със средна скорост 29,765 километра в секунда.

Какво причинява сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима и обратното. Но сега е януари и въпреки необичайното топло време, сезонът е зима и фактът, че Земята преминава през най-близката точка от своята орбита, не повлиява на температурите и не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.


В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Тъй като нашата планета сега е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи Земята се движи и най-бързо в своята орбита. Нейната скорост сега е 30,29 км/сек, в сравнение с 29,29 км/сек на 4 юли. Така че по време на перихелия Земята е с 3,4% по-бърза, отколкото по време на афелия.

В резултат на това летата в Южното полукълбо са измеримо по-топли от тези в Северното полукълбо, но и продължителността на всяко лято в Южното полукълбо е и около 5 дни по-кратко.

Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Думите перихелий и афелий (Perihelion и Aphelion) идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "апо" означава далеч, а Хелиос се нарича древногръцкият бог на Слънцето. Те се използват в астрономията като се отнасят до най-близките и най-отдалечени точки на орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето.

Подобно на земната орбита около Слънцето, траекторията на Луната около Земята също е елиптична. Точката в орбитата на нашия естествен спътник, която е най-близо до Земята, се нарича перигей, а най-отдалечената от Земята точка е известна като апогей. В случая бог Хелиос е замествен с богинята на Земята - Гея.

Заедно двете точки на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло се наричат апсида.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zemiata-sega-e-naj-blizo-do-Slantceto-chestit-perihelij_179178.html

HatshepsutTopic starter

"Джеймс Уеб" откри екзопланета и тя е с размерите на Земята


Илюстрация на базата на данните от телескопа

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" направи още един дебют, като бе използван за пръв прът, за да се потвърди съществуването на екзопланета.

Намиращата се извън Слънчевата система LHS 475 b, според съобщението на американската космическа агенция НАСА, е с диаметър, равен на 99% от този на Земята. Намира се на 41 светлинни години в съзвездието Октанс. Орбитира около звездата си (наречена AU Mic) за едва два дни.

Досега събраните данни сочеха единствено че е възможно тя да съществува. Използвайки телескопа обаче, екип изследователи от Лабораторията за приложна физика на университета "Джонс Хопкинс" в Лоръл, Мериленд, наблюдавали космическото тяло при преминаването му пред звездата, около която се върти.

Предстои да се уточни дали LHS 475 b разполага с атмосфера чрез спектрографски анализ на данните как светлината се пречупва през пространството над планетата.


През лятото тя ще може да бъде наблюдавана отново при преминаването пред звездата и това ще помогне да се направят още изводи. Звездата ѝ е червено джудже и излъчва далеч по-малко топлина от Слънцето, а това означава, че не е изключено да има атмосфера въпреки близостта.

Едновременно с това LHS 475 b вероятно е много по-топла и е възможно, ако бъдат засечени облаци, да се окаже по-близка до Венера - "близнак" на Земята с атмосфера, съставена от въглероден диоксид.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/12/4437880_djeims_ueb_otkri_ekzoplaneta_i_tia_e_s_razmerite_na/

HatshepsutTopic starter

Още една екзопланета с размерите на Земята е открита в обитаемата зона на близка звезда


Планетата, наречена TOI 700 e, е една от четирите известни планети, които обикалят около звезда на разстояние около 100 светлинни години. Планетата е открита от телескопа на НАСА за търсене на планети - Transiting Exoplanet Survey Satellite

Планетата, наречена TOI 700 e, е една от четирите известни планети, обикалящи около ,,хладна" звезда, на разстояние около 100 светлинни години от нас. Вече беше известно, че в системата се намира една планета, наречена TOI 700 d, в обитаемата зона, но последните изследвания, които ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal Letters, разкриват, че към нея се присъединява още една планета в орбитата ѝ. Другите две планети в системата, TOI 700 b и TOI 700 c, се движат в орбита по-близо до звездата и като такива вероятно имат по-високи температури, което ги поставя извън обитаемата зона.

Новата планета ,,се е сгушила там между планетите c и d, така че много съжалявам, че не са в азбучен ред", пошегува се един от изследователите, Емили Гилбърт от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, на брифинг на срещата на Американското астрономическо общество във вторник, 10 януари. Планетите получават буквите си в зависимост от датата на откриването им, а не от позицията им в системата, така че може да има случаи като този, когато по-близко орбитиращите планети са открити по-късно от по-далечно орбитиращите.



TESS Finds System's Second Earth-Size Planet

Наскоро откритата планета TOI 700 e се намира в зона, определена като оптимистична обитаема зона, докато откритата по-рано планета TOI 700 d е в зона, наречена консервативна обитаема зона. Традиционното определение за обитаемата зона е област около звездата-приемник, в която температурите са такива, че на повърхността на планетата може да съществува течна вода. Тази дефиниция обаче е по-сложна за прилагане на практика, отколкото изглежда – ето защо тези изследователи използват термините ,,оптимистичен" и ,,консервативен".

Оптимистичната обитаема зона се отнася за зоната, в която би могло да има течна вода в определен момент от историята на планетата, докато консервативната обитаема зона е по-малка зона в рамките на тази, в която планетите биха останали обитаеми. Тези две зони се различават поради температурата на повърхността на планетата, а оттам и дали водата би могла да съществува в течна форма – и може да варира в широки граници въз основа на фактори като дебелината и състава на атмосферата на планетата с течение на времето.

Това разширяване на традиционната обитаема зона е ,,за да се отчете фактът, че смятаме, че Марс и Венера някога са имали течна вода на повърхността си", обясни Гилбърт, позовавайки се на доказателствата, че на двете планети е имало вода преди милиарди години.

Изследването на планетите в тази оптимистична зона разширява броя на потенциално обитаемите планети, които астрономите биха могли да използват, за да разберат историята на собствената ни Слънчева система.

Астрономите могат също така да сравнят четирите планети в системата TOI 700 една с друга.

,,Знаем, че тези планети са се образували при едни и същи начални условия – те са се образували около една и съща звезда, от един и същ диск, така че това ни дава възможност да изследваме как различните характеристики на планетите могат да повлияят на тяхната обитаемост", каза Гилбърт, включително характеристики като размера на планетата или границите на обитаемата зона.

Тази система е една от малкото, за които знаем, че в нейната обитаема зона се намират множество планети с размерите на Земята, като се присъединява към известни системи като системата TRAPPIST. Съобщението за откритието дойде ден преди обявяването на LHS 475 b, друга скалиста планета с размерите на Земята и първата екзопланета, открита от космическия телескоп Джеймс Уеб. Тази планета обаче се намира много по-близо до звездата си и е извън обитаемата зона. Мисиите на двата телескопа на НАСА – TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) и JWST (James Webb Space Telescope) работиха заедно за идентифицирането на тази нова екзопланета, тъй като първата индикация за потенциална екзопланета беше отбелязана от TESS, преди да бъде потвърдена от JWST.

Можем да очакваме още открития на екзопланети от двата телескопа в бъдеще, а изследователският екип на това откритие на TESS заяви, че ще продължи с последващи проучвания на системата TOI 700, за да научи повече за нейните екзопланети.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Относно гравитацията - колко високо можем да подскочим, ако сме на Земята или друга планета?

Name    Gravity m/s²    Jump height metres
Earth    9.81                  0.50
Mars    3.71                  1.32
Ceres    0.28                  17.49
Jupiter    24.79              0.19



How High You Could Jump on Different Planets in 3D

HatshepsutTopic starter

Астрономи засякоха радиосигнали от изключително отдалечена галактика

Международен екип от изследователи са засекли радиосигнали, идващи от изключително отдалечена галактика, благодарение на Гигантския метровълнов радиотелескоп (GMRT) в Индия. Откритието бележи първия път, в който астрономи успяват да установят произхода на подобни видове сигнали, излъчвани от толкова голямо разстояние – сигналът е пътувал 8,8 милиарда години до Земята.


Изображение на уловения сигнал

Смята се, че е произведен от атомен водород в звездообразуваща галактика. Това е особено впечатляващо, тъй като атомният водород е основното ,,гориво", което предизвиква образуването на звезди. Това означава, че изследването може да помогне на учените да разберат как се формират звездите в галактики, отдалечени на милиарди светлинни години.


Действие на гравитационни лещи

Астрономите са успели да се възползват от разположението на т. нар. гравитационни лещи – явление, при което масивно тяло, разположено между източника и наблюдателя, като например галактика или черна дупка, огъва светлината, излъчвана от далечен източник:

,,Една галактика излъчва различни видове радиосигнали. Досега беше възможно да се улови този конкретен сигнал само от близка галактика, ограничавайки знанията ни до тези, които са по-близо до Земята. Но благодарение на този естествен феномен, наречен гравитационна леща, можем да уловим слаб сигнал от рекордно голямо разстояние. Това ще ни помогне да разберем състава на галактиките, намиращи се на много по-големи разстояния от Земята.", заяви Арнаб Чакраборти, изследовател в университета Макгил.

Изследователите се надяват, че резултатите от откритието ще могат да предложат нови начини за изучаване на далечни галактики със съществуващите нискочестотни радиотелескопи, което може да се окаже ключът към разкриването на мистериите за еволюцията на Космоса.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Рядка комета ще премине покрай Земята за първи път от 50 000 години и ще отлети завинаги


Кометата C/2022 E3 (ZTF). Повечето комети имат две опашки: прахова опашка, която е синкава на цвят, и йонна опашка, която е жълтеникава. Опашките на кометите винаги са насочени встрани от Слънцето

Яркозелената комета - наречена C/2022 E3 (ZTF) - ще премине покрай Земята за първи път от последния ледников период насам.

Тя мина покрай Слънцето на 12 януари и вече може да видите кадри от нея. Очакваме я в началото на другия месец да прелети и покрай Земята и да продължи пътя си обратно към външните части на Слънчевата система и според някои астрономи тя изобщо няма да се върне във вътрешната Слънчевата система.

C/2022 E3 ZTF не се е появявала от периода на горния палеолит, което е времето, когато по Земята са бродили неандерталците и ранните хомо сапиенси.

Кометата не само не ни е посещавала от доста време, но може за последен път да се доближава до нас. Орбитата ѝ не е затворена, което означава, че не се връща в същата ъглова позиция, в която е започнала. Поради силно параболичната си орбита, C/2022 E3 ZTF ще се отдалечи обратно в дълбокия космос, след като профучи покрай Земята и може би никога повече няма да се върне.

Според Джесика Лий (Jessica Lee), астроном от Кралската обсерватория Гринуич, "прогнозите предполагат, че орбитата на тази комета е толкова ексцентрична, че вече не е на тази орбита - така че тя изобщо няма да се върне и просто ще продължи" извън Слънчевата система.

Кометата ще бъде най-близо до Земята на 2 февруари, а бе най-близо до Слънцето - на 12 януари, и въпреки че яркостта ѝ е непредсказуема, дотогава тя ще се вижда с просто око, ако небето е тъмно, съобщава НАСА.


Диаграма, показваща местоположението на кометата C/2022 E3 ZTF през януари 2023 г.

За тези, които за първи път наблюдават комета, специалистите препоръчват да се вглеждат на 10 февруари, когато кометата ще бъде близо до Марс, а за тези, които искат да се опитат да направят снимка, най-лесният начин би бил да направят снимки с дълга експозиция от 20 до 30 секунди, които вероятно ще разкрият размит обект с опашка, посочва EarthSky.

Кометата C/2022 E3 ZTF трябва да може да се наблюдава през целия месец, а не само в перихелия на 12 януари. След този близък подход до слънцето, кометата ще премине в рамките на 42 милиона км от Земята на 2 февруари.

Няколко астрофотографи по целия свят вече са уловили великолепни изображения на кометата, докато минава през Слънчевата система. Нейната кома, облакът от газове и отломки, който заобикаля ядрото на кометата, има отличителен зелен цвят на снимките поради химичния си състав. Зеленият цвят предполага наличието на двуатомен въглерод или двувъглеродни молекули с два въглеродни атома, свързани заедно.


Кометата е открита през март 2022 г. от астрономи, използващи широкоъгълна обзорна камера и роботизирания телескоп "Самюел Ошин" от Центъра за преходни явления "Цвики" (ZTF - Zwicky Transient Facility) в Южна Калифорния.

Смята се, че кометите "са се появили в началото на историята на Слънчевата система", разказва д-р Роджър Кларк (Roger Clark), старши научен сътрудник в Института по планетарни науки. Най-външните части на Слънчевата система са замръзнали и тъй като кометата пристига от този район, тя ще бъде съставена от материал от този регион, като прах и лед от вода и въглероден диоксид.


Орбиталният път на C-2022 C3 ZTF

Когато кометата се приближи до Земята и Слънцето, учените ще могат да изследват тези компоненти и да научат за еволюцията на Слънчевата система отпреди 50 000 години, когато кометата е пристигнала за последен път.

Телескопът "Джеймс Уеб" ще наблюдава кометата, но няма да прави никакви снимки, съобщава пред France 24 Никола Бивер (Nicolas Biver), астрофизик от Парижката обсерватория. Вместо това той ще изследва състава и ще определи еволюцията на Слънчевата система въз основа на материала на кометата. Топлината от Слънцето разтопява слоевете на кометата, така че колкото повече се приближава, толкова по-добре учените могат да изследват състава ѝ.


Comet C/2022 E3 ZTF at perihelion: online observation – 14 Jan. 2023

Как кометата C/2022 E3 (ZTF) е получила името си

Астрономите откриват кометата на 2 март 2022 г. и тя е третият обект, открит през петото полумесечие на годината. Полумесечията се използват в астрономията за разделяне на месеците на две части: от първия ден до 15-ия ден и от 16-ия ден до края на месеца. Всеки полумесец е свързан с буква. Например, от 1 до 15 януари е А, от 16 до 31 януари е В, от 1 до 15 февруари е С и т.н. Когато се откриват обекти като астероиди и комети, им се дава азбучен етикет, за да се разбере кога са открити. Така 2 март попада в Е, което обяснява 2022 г. Е3. Тъй като кометата е открита в Центъра за преходни процеси "Цвики", това обяснява частта (ZTF) от името на кометата, обяснява EarthSky.

Кометите са "кални снежни топки", съставени от няколко съединения като воден и сух лед - твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид - минерални зърна и прах. Повечето комети имат две опашки: прахова опашка, която е синкава на цвят, и йонна опашка, която е жълтеникава. Опашките на кометите винаги са насочени встрани от Слънцето.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Riadka-kometa-shte-da-premine-pokraj-Zemiata-za-parvi-pat-ot-50-000-go_195019.html

HatshepsutTopic starter

НАСА: Астероид с размер на автобус ще мине на само 3400 километра от Земята след три дни


Астероид с размерите на лондонски автобус ще направи четвъртото най-близко приближаване до Земята тази седмица. Космическата скала, известна като 2023 BU, беше открита от НАСА едва миналия уикенд, но ще се доближи на 3 400 километра от повърхността на нашата планета.

Това ще стане в петък, на 27 януари, в 02:30 часа българско време.
Повечето астероиди преминават отвъд разстоянието на Луната. Този ще мине много по-близо и ще бъде най-близкият за последните 300 години. Обектът е около половината от размера на известния Челябински метеор, който удари Земята през 2013 г.

Астероидът ще направи четвъртото най-близко преминаване от повече от 35 000 минали и бъдещи приближавания до Земята, според Центъра за изследване на обекти в близост до Земята (CNEOS) на НАСА.

Той съхранява данни, обхващащи периода от 1900 до 2200 г.
Събитието ще бъде излъчено в пряко предаване, организирано от проекта ,,Виртуален телескоп" (VTP) в Италия, за да могат хората да го наблюдават. Това ще бъде единственият начин да се види астероидът. 2023 BU е толкова малък, че ще свети твърде слабо, за да се види с невъоръжено око.

Космическата скала ще профучи покрай Земята със скорост над 53100 километра в час на разстояние 10 500 километра от центъра на нашата планета и 3 400 километра от повърхността.

Размерите му са около 3.8 на 8.5 метра.
Въпреки че е забелязан едва преди пет дни, експертите са изчислили орбитата му и настояват, че няма никакъв шанс 2023 BU да удари Земята при това конкретно приближаване.

Въпреки това, дори и да се случи, има голяма вероятност да не достигне повърхността.

Космическите скали с диаметър по-малък от 25 метра най-вероятно ще изгорят, ако навлязат в земната атмосфера, твърдят от НАСА. Те ще причинят малки или никакви щети на земята.

Въпреки че няма да се сблъска с нас, според някои определения астероидът технически ще премине през най-горната област на атмосферата на нашата планета, която е известна като ,,екзосфера".

Тя се простира на разстояние от около 10 000 километра до максимум 120 000 километра над Земята.
Въпреки това повечето учени не смятат този регион за истинска част от земната атмосфера, тъй като въздухът там е прекалено разреден.

Въпреки това астероид 2023 BU ще премине в орбитата на геостационарните спътници над Южна Америка. Това все още е далеч от Международната космическа станция, която е на 400 километра от Земята.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Астероид мина толкова близо до Земята, че неговата орбита бе необратимо променена


Астероид с размерите на голям джип се завъртя около Земята в четвъртък вечерта. Размина се с нея на малко повече от 3200 километра. От НАСА съобщиха, че това е било едно от най-близките прелитания на обект в близост до Земята в историята.

Известен като ,,Астероид 2023 BU,,, той прелетя над върха на Южна Америка на 27 януари в 02:27 ч. българско време. Според НАСА обектът е преминал само на 3540 километра от повърхността на нашата планета.

Това разстояние е 10 пъти по-близо до нас от височината на геосинхронните спътници.
Астрономите оценяват, че 2023 BU е широк от 3.5 до 8.5 метра. Въпреки че прелитането е било по-близо, отколкото някой е виждал, откакто сме започнали да наблюдаваме тези неща, той никога не е представлявал пряка заплаха.

Дори насочен директно към планетата, заради размера си ще се превърне в огнена топка, която ще изгори почти изцяло, преди да докосне повърхността.

Този малък астероид би се превърнал в огнено кълбо и до голяма степен би се разпаднал безвредно в атмосферата, като някои от по-големите отломки биха могли да паднат като малки метеорити.
НАСА

Астероидът е сравнително нов обект, открит едва при наближаването му миналата събота.
От там идва и обозначението 2023 BU. Той беше забелязан за първи път от Генадий Борисов, работещ в обсерватория в Крим. Системата за оценка на опасността на НАСА бързо изчисли орбитата на астероида. Категорично става ясно, че ще се размине със Земята и след като я заобиколи ще се върне обратно към дълбокия космос.


Орбитата му преди да премине покрай Земята


Новата му орбита

Астероидът премина толкова близо, че НАСА очаква редовната му орбита около Слънцето да бъде трайно променена.

Преди близката среща курсът на обекта около Слънцето е бил приблизително кръгов, с 359-дневна година. Сега орбитата му ще бъде елиптична, като ще се движи приблизително по средата между слънчевите пътища на Земята и Марс. Поради тази промяна сега обиколката на астероида около Слънцето ще отнеме 425 дни.

https://www.kaldata.com/

Powered by EzPortal