• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

Ген. Христо Луковъ - животъ и гибель

Започната от Hatshepsut, 03 Август 2018, 20:04:13

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

Отъ Шипка до днесъ


Представяме ви още една наскоро открита статия на генерал Христо Луков, посветена на несломимия дух на българския войн. Тя е публикувана в брой 182 на списание ,,Илюстрована политика" от 9-и май 1942 г. Сам награждаван герой от войните, генерал Луков ни разкрива тайната на българските победи в този текст. Приятно четене:

От Шипка до днес

Генерал Христо Луков
 

Появата на Третото българско царство, заварва нашия народ в периода на своето духовно възраждане, без държавнически традиции, с едно национално съзнание, повече исторически в Паисиевски вид, но с упорита воля да живее свободно в своя собствена държава.

Първите наши държавни ръководители бяха, поради това, неопитни, които между неугасващата революционна страст на народа за повече свобода и чуждия опит, който можеха да имат предвид, творяха младата българска държава наистина с любов и себеотрицание, достойни за героическия дух на онова време, ала, все пак колебливо и несигурно, само инстинктът на народа, образуван и съхраняван през дългото петвековно робство, бе безпогрешно на правия, на реалистичния, път на младото българско държавнотворчество.

И тъкмо този инстинкт вложи в основите на новата ни държавност идеята за създаване преди всичко и над всичко една силна войска, като опора на държавната сигурност и като храм и училище на новата българска гражданственост. И, за добра чест на нашия народ, този верен инстинкт остана буден и през най.тежките изпитания, през които съдбата поведе живота на новото царство.

Все пак изграждането на младата българска войска трябваше да се съобразява с реалните възможности на народа. В духовно отношение тия възможности бяха неограничени – народът бе на върха на своето духовно напрежение. Един възвишен и светъл романтизъм, толкова присъщ на всяка освободителна епоха, господствуваше над целия духовен живот на народа.

Отношенията на новия български гражданин към всички въпроси на неговото ново битие бяха повече чувствени и от нравствено естество, само дългът и доброто осмисляха неговото национално съществуване и само те даваха оправдание на постъпките му. Тъй живота на новоосвободения българин протичаше бурен и чувствен. Той презираше средното и тикаше всичко до неговото крайно развитие.

В материално отношение държавата малко можеше да предостави на своята млада войска. Общата беднотия, като последица от стопанската ни изостаналост, даваше тежък отпечатък върху цялото материално строителство на държавата. За това навсякъде градяхме повече духовно.  Там спънките бяха по-малко и силите повече. За щастие и тогава ,,модерната войска" не бе привилегия само на богатите страни. В това отношение верния народен инстинкт и тук посочи правия път. До настъпване на Световната война България никога не е търпяла да чувства войската си по-слабо въоръжена, поне от своите съседи, въпреки огромните ѝ затруднения от финансов характер. Ала при все това, правеше се само възможното, но не и потребното. В материално отношение българската войска е била в постоянна оскъдица, поради това в душата на българския боец постепенно се загнезди чувството, че да бъде слабо снабдена неговата войска, е българска национална и непоправима съдба. Естествената реакция на това чувство бе убеждението, че българина ще трябва да изтръгне победата само чрез своя верен и доблестен нож. Ето как у нас ,,ножът" се наложи като догма и философия на цялото военно строителство на новата държава.

Възпитание и подготовка, тактика и стратегия – всичко това се съзиждаше върху здравите основи на идеята за духовното превъзходство над врага. Войната и боят за нас са от духовно-нравствено естество. Побеждава идеята, правдата, духът, готовността за саможертва, оръжието – то само служи на духа, за да наложи победата. Такъв бе и, за щастие, такъв е и сега военния светоглед на българина – чисто духовен. Вяра във всепобедността на духа. Един светоглед чисто романтичен – единствен, който може да доведе непокътната смелостта до изкривеното лице на смъртта. Днешният военен реализъм, на който слепци поискаха да придадът една фатална за възпитанието на бойците всеобщност, бе непозната на българската войскова маса от онова време. Не ползата – а дългът; не сметката – а напредването ,,на всяка цена" осигуряват победата, ето такива са и до днес разбиранията на българската войска за двигателите на победата.

Ала, за съжаление, този победоносен военен романтизъм владееше дълго време и тия, които по дълг трябваше да бъдат повече реалисти, за да не изостава победния дух на българската войска сам срещу отговорностите на войната, без оръжие, което да му отваря пътя към успеха, без средства, които да подхранват неговата жизненост и бойкост.

Дълго време нашето държавно управление не е имало правилен поглед върху своето задължение, да даде на българската войска едно въоръжение и снабдяване, които да съответстват на нейния гигантски духовен ръст.

Всички победи на българското оръжие от Шипка до днес се дължат на високия и несъкрушим дух на нашата войска. Проявяван с една стихийност от генерала до боеца. И всичко изкупуваше този прекрасен дух – и недоимъка в оръжието, и беднотията в снабдяването. Но го изкупуваше с много кръв и много жертви, болезнено понасяни от нашата национална малочисленост. И, въпреки това, този дух не отпадна. Той не се смути и тогава, когато на Люлебургас изоставахме повече от 20% от другарите си, и на Тутракан, когато на 7-и септември се преброихме едва половината оцелели от страшните изпитания при завладяването на крепостта.

Примерът на опълченците от Шипка, чието упорство се надсмя над смъртта, за да задържи прохода, и дързостта на младите български дружини да изоставят отбраната на Сливница и да преминат в настъпление по свой почин, по подтика на сърцето, неотразимо властвува със своя блясък и обаяние върху душата на българския войник и днес, когато войната стана толкова сложно дело в техническо отношение.

Упорството и дързостта – ето моралните основи, върху които се изгражда бойния дух на българската войска и цялата мистика на българската победа.

Тази основа е и днес същата, защото тя има вече силата на една традиция, властна и горда като всяка национална традиция.

И е все тъй млада, както в ония времена, когато поради несъвършенството на оръжието, победата се възлагаше само върху военната доблест на боеца. Защото от това минало до днешните времена на танка и самолета, духовната природа на войната остава непроменена.

Днес храбрата и обичана войска е прекрасно въоръжена и снабдена с всички потребности, които и са необходими за да води една модерна война. Сега тя се командва от офицерски корпус, който стои на едно културно и професионално съвършенство, никога не достигано до сега у нас.

И, при все това, тя и сега смята да побеждава с изпитаното средство на миналото – с духът, който единствен може да оживи днешната бойна машина и да я доведе до победата.

Преди една година, младата войска на великия германски Райх, затвърди пред очите ни с блестящи примери, тази наша стара вяра във всемогъщието на духа!

Да бъде навеки жив и несъкрушим победният дух на храбрата българска войска, творецът на българската победа, залогът за дълговечието на българската нация!

https://www.lukovmarsh.info/

HatshepsutTopic starter

Реформата на ген. Луков и парада на Гергьовден 1937 г.


Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на министър на войната, за едни изключително кратки срокове (само за 2 години!) той успява да постигне нещо, граничещо с чудо. След Ньойския диктат българска войска е съсипана – авицията е напълно унищожена, артилерията е почти напълно унищожена (част от тежкото въоръжение просто е укрито от чуждестранните комисии, отговарящи за ликвидирането му), армията е съкратена десет пъти, до абсолютен минимум, необходим за опазване на границите.

Поел поста министър на войната в един критичен момент, Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа. Очевидците ще помнят цял живот този ден.

Ето разказ за парада от страниците на списание ,,Сердика" , брой 3 от 1937 г.:

,,Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад ,,Александър I". Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: ,,Покойници, вий в други полк минахте"... Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно ,,Ура!". ,,Шуми Марица" и ,,Химнът на Царя" проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.

От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.

Площадът ,,Александър Невски" е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.

Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо ,,Ура!" се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи."

След реформата на ген. Луков от 1935-37 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в едни толкова кратки срокове! Един истински подвиг, може би, без аналог в световната военна история!

https://www.lukovmarsh.info/

Powered by EzPortal