• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

Последни публикации

#1
Движения до 1944г. / Re: Ген. Христо Луковъ - живот...
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:53:37
Реформата на ген. Луков и парада на Гергьовден 1937 г.


Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на министър на войната, за едни изключително кратки срокове (само за 2 години!) той успява да постигне нещо, граничещо с чудо. След Ньойския диктат българска войска е съсипана – авицията е напълно унищожена, артилерията е почти напълно унищожена (част от тежкото въоръжение просто е укрито от чуждестранните комисии, отговарящи за ликвидирането му), армията е съкратена десет пъти, до абсолютен минимум, необходим за опазване на границите.

Поел поста министър на войната в един критичен момент, Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа. Очевидците ще помнят цял живот този ден.

Ето разказ за парада от страниците на списание ,,Сердика" , брой 3 от 1937 г.:

,,Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад ,,Александър I". Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: ,,Покойници, вий в други полк минахте"... Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно ,,Ура!". ,,Шуми Марица" и ,,Химнът на Царя" проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.

От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.

Площадът ,,Александър Невски" е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.

Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо ,,Ура!" се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи."

След реформата на ген. Луков от 1935-37 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в едни толкова кратки срокове! Един истински подвиг, може би, без аналог в световната военна история!

https://www.lukovmarsh.info/
#2
История / Re: За Паисий Хилендарски и не...
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:51:22
Софроний Врачански прави първия препис на "История славянобългарска"


Портрет на Софоний Врачански, създаден през 1812 г. , неизвестен автор. Съхранява се в Градска художествена галерия, Пловдив

На 29 януари 1765 г. Св. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски.

Св. Софроний Врачански (11 март 1739 г. – 23 септември 1813 г.) е български духовник, народен будител, пръв последовател на Св. Паисий Хилендарски, канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 г. - паметта му се чества на 11 март.

Роден е в Котел, Османска империя, с името Стойко Владиславов. Учи в килийно училище, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник и работи като учител в родния си град.

В началото на 1765 г. среща Паисий Хилендарски в Котел, където отецът му показва своята "Историйца". Поп Стойко веднага се захваща да направи неин препис, който остава в историята като "Първи Софрониев препис", наричан и "Първи котленски препис".

През 1794 г., духовникът и книжовник Стойко Владиславов е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия, когато приема и името Софроний.

Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език ,,Кириакодромион, сиреч Неделник" - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.

"Неделник" е отпечатан в Римник (днес град Римнику Вълча), Румъния, през 1806 г. Произвединето има важно историческо значение, не само защото поставя началото на новобългарската печатна книга, но и защото налага говоримия език като книжовен. Книгата добива популярност и под името ,,Софроние".

Автор е и на сборника ,,Неделное евангелское толкование" (1805), на ,,Житие и страдания грешнаго Софрония" и на ,,Възвание към българския народ". Тези произведения превръщат Софроний Врачански в най-видния представител на българското духовно възраждане от началото на XIX век. По това време той е приеман за основен представител на българската общност от правителствата на Русия и Румъния.

"История славянобългарска"

Своята "Историйца" Отец Паисий (1722 – 1773) започва да пише в Хилендарския манастир през 1760 г., а завършва най-значимия си труд през 1762 г. в българския православен манастир ,,Свети Георги Зограф" (Зографски манастир) на полуостров Атон, Гърция. Оригиналното заглавие на творбата е "Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ". Ръкописът се приема за символично начало на Българското възраждане.


Българският православен манастир "Свети Георги Зограф" се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Основан е в края на IX или началото на X век. Традиционно е обитаван от български православни монаси. Зографският манастир е един от най-големите в Света гора

Днес са известни около 70 преписа на Паисиевата история.

Най-ранните са: Първи Софрониев препис (1765 г.), Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, (1771 г.), Рилски препис (1772 г.), Жеравненски препис (ок. 1772 г.), Втори Софрониев препис (1781 г.), Кованлъшки препис (1783 г.), Еленски препис на Дойно Граматик (1784 г.) и др. По-късни преписи правят и Петко Славейков, Христо Драганов, Драгия Ненов и Тодор Шишков.


Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна през 1744 г. Рисунка на Василий Григорович-Барски

При създаването ѝ монахът използва различни източници, сред които ,,Деяния церковная и гражданская" на Цезар Бароний и ,,Царството на славяните" (Il Regno degli Slavi) на Мавро Орбини, посветена на историята на южнославянските народи. Паисий използва и редица български документи. По време на странстванията си за събиране на дарения (таксидиот) за Хилендарския манастир, той посещава много села и градове, и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите. Ползва също предания и легенди.

В послеслова на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски пише: ,,Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите."

,,История славянобългарска" от Паисий Хилендарски е издадена за първи път под редакцията на проф. Йордан Иванов през 1914 г., като издание на БАН.

Оригиналът на историческото произведение се съхранява в Зографския манастир.



The Monastery of Zographou - Mount Athos | Зографски манастир - Света Гора Атон

Как започва "История славянобългарска"


"Ползата от историята



Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях."

(Текстът е предаден на съвременен книжовен език по оригинала на "История славяновългарска" от Паисий Холендарски, Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов.)

https://www.nationalgeographic.bg/a/sofronii-vracanski
#3
Екология / Re: Тема за птици
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:26:17
Бенгалска синявица


Бенгалската (или индийска) синявица (Coracias benghalensis), е вид птица от семейство Синявицови (Coraciidae).


Разпространение и местообитание

Видът е разпространен широко в Азия, от Ирак и Обединените арабски емирства в югозападна Азия през Индийския субконтинент, включително Шри Ланка, Лакшадвип и Малдивските острови. Най-голяма е популацията в Индия.

Често може да се види кацнал на крайпътни дървета и жици, както и в храстовидни гори, открити пасища, култивирани и тревни площи.


Ареал на разпространение на Бенгалска синявица

Описание

Бенгалската синявица е ниска и набита птица с дължина около 26 – 27 cm. Гърдите са кафеникави, както и шията но с бели ивици, а темето е синьо. Крилата са наситени в лилаво-синьо, опашката е небесносиня с лента от пруско синьо, а централните пера са тъмнозелени. Трите предни пръста са свързани в основата. Имат дълъг клюн с извит горен връх. Ноздрите са дълги и открити.


Бенгалска синявица в полет

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бенгалска синявица




Indian_Roller_Bird (Coracias benghalensis)
#4
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:15:57
ЗАСЕЛЕНАТА ЗВЕЗДА


I

Трус, шум, ехтеж, гръм, трясък, страх!*
Земя с комета се удари,
в небето се пръснa на прах
сред страшни бури и пожари.
 
Загина тя. Във звездний свод
таз шушка да бръмчи престана,
гори, моря, човек, живот –
изчезна всичко – нищо стана.
 
Единът Земен дух оста,
един безсмъртен озова се.
В безкрайннй шир и празнота
той дълги векове скита се.
 
Скита се дълги векове
без път, без орбита, посока,
в рояци мъртви светове,
в нощта на бездната висока.
 
II
 
Веднаж бездомний скитен дух
съзря звездица треперлива,
обиколена с пласт въздух,
но глуха, пуста, мълчалива.
 
И спря на нея уморен
и рече: "Тук ще се заселя!
За силите, що нося в мен,
аз ново царство днес печеля."
 
III
 
И скоро мирната звезда
усети тайно сътресенье:
под страшний напън на труда
живот яви се и движенье.
 
Разпъпла се човешкий род,
бразди разпраха целините,
полето даде клас и плод,
плувнаха ладий по вълните.
 
И пaрата проби си друм
през планини, през спънки люти;
изкуство, воля, мишци, ум –
свършиха чудеса нечути.
 
Бликнaха градове, села,
царствa, цивилизаций нови,
писнaха радости, тегла,
екнaха песни и окови;
 
гръмнаха сватби и войни,
потекоха вина и кърви,
с блага, успехи, добрини
върнaха се злините първи.
 
IV
 
Веднаж създателят велик
насам обърна взор, вниманье,
смутен от толкоз шум и вик
там, дето беше сън, мълчанье.
 
И дълго смаян той гледa
тоз нов мир, де живот потече,
и таз безименна звезда
земя усмихнат пак нарече.
 
1 ноември 1899
 
* Стихотворението е писано по случай предсказаната гибел на земята ни от срещата и́ с комета на 1 ноември 1899.
#5
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:14:54
ТАМ!

Замених горите чудни,
техни песни и шумтежи
с улиците прашни, людни,
с градските мълви, кипежи.
 
Не без скръб реших се ази
рай планински да напусна,
та в световните талази
ладьята си пак да пусна.
 
И сега – пак срещи стари:
прежните борби, тревоги,
страсти, вихрове, разгари,
умове, дела убоги.

Пак усмивки лицемерни,
клюки и коварен шопот,
зависти кат пъкъл черни,
ига, влачени без ропот...
 
Ох, сънувам ви, долини,
вас, подоблачни чукари,
карпи, шумове, пустини,
волен свят, орли-другари!
 
Ох, копнея пак за вази –
горски здрав лъх да поема,
да подфана мойта ази
недочетена поема!
 
София, октомври, 1900
#6
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:14:15
МЛАДУВAХ...

Младувaх в велико време,
време на борби, живот,
будеше се младо племе,
фърляше се тежко бреме,
чупеше се лют хомот.
 
Младувaх във дни на хали,
буден бях във буден час,
сред възторзи и печали,
сред стремежи, идеали –
пища имаше за нас.
 
Буйна кръв кипеше в жили,
жадна славно да се лей
за неща високи, мили,
работа за млади сили
имаше и шириней.
 
Имаше простори чудни
за борба и за ломеж,
славни цели, спънки трудни.
Вечно нащрек, вечно будни,
знаяхме едно: Напреж!
 
Не се лутахме в смущенье
от измама във съмненье,
от течение в теченье,
от един кумир към друг;
 
не се питахме, унили –
що да чиним с наште сили,
с ум свободен, с млади криле,
де е идеала тук?
 
      *
 
Не в свирепо отрицанье
всичко в родната страна,
не във робско подражанье,
не във чужди знамена,
 
не в реч куха, гръмовита,
не в презренье към трудът,
не в стремеж към празност сита,
не във бягство от дългът,
 
не в туй идеалът твой е,
о стремителна младеж!
Той е славен, ала той е
не в ломене, а в градеж.
 
Зданьето народно, ново –
хала да го не руши –
иска труд, не пусто слово,
здрави мишци и души,
 
иска воля търпелива,
иска твърдост, трезвен ум,
вяра във доброто жива,
жертви, подвизи без шум.
 
Че в минутата сегашна
всичко на теб гледа, виж,
твойта е задача страшна:
бъдещето ти градиш.

То ще бъде светло, мрачно –
както го приготвиш ти...
Работи, младеж, юначно,
мъжки, честно работи!
#7
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:13:15
ЕСЕН

Капят, капят позлатени
    листи по земята,
ветри есенни студени
    плачат в дървесата.
 
Някога, в младо време,
    тоя стон печален
скръбно свивал е сърце ми,
    кат стон погребален.
 
Фърка времето крилато,
    фърка с бяг чудесен:
мина мойта пролет, лято,
    влязох и аз в есен.
 
Днес спокойно гледам ази
    вехнещата младост,
кат картина, дето пази
    за мен тайна сладост;
 
днес любовно слушам тая
    музика в листата,
като отзив на оная,
    що ми е в душата.
 
1900
#8
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:12:38
ШЕПТЕЖЪТ НА СУХИТЕ ЛИСТИ

По здрач, из алеите глухи,
край голите дървье вървях.
Ветрецът шумтеше из тях –
трепереха листите сухи.
 
И слушах внимателно аз,
та смисъла тайни да сфана
на таз епопея от страст,
от трепети много набрана.
 
Що крийше, що думаше там
тоз шепот – тъга или радост?
Ил плач бе и сбогом на младост?
Ил песен, неведома нам?
 
Ил туй са въздишките страстни,
случайно в клонака остали,
на влюбени двойки, таз пролет
под тия дървета стояли?
 
София, 1900
#9
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:12:08
НОВО!...

Когато пролет появи се мила
и мен на ново и на младо дъхне,
и видя, че гора се разшумила
и нежният зефирец пак ме лъхне,
 
и въздух проехти от химни страстни,
и злакът се усмихне дор над гроба –
сърце ми готви се за празник ясни,
измъчено от скръб, печал и злоба.
 
Но в вихра на живота, във кипежа
на страстите не виждам да проникне
жив луч, не чувам дума бодра, свежа,
не сещам мощ от нов живот да бликне.
 
Сé старото, сé тъжното!... Сé вети
борби и язви... Зрелище сурово!
Ох, дайте ми кокиче, горско цвете!
Ох, дайте да погледам нещо ново!
#10
Култура и изкуство / Re: Иванъ Вазовъ
Последна публикация Hatshepsut - Днес в 13:11:32
НАПРЕД!

Напред! Върви, гази, пъпли, фърчи!
Но само не се спирай, не повръщай.
Целта висока ли ти е – търчи.
Напред, назади поглед не обръщай,
           напред го насочи!
 
Слова ,,кой знай", ,,не вярвам" и ,,не мога"
из речника си смело избърши:
ще можеш всичко – само се реши.
В гърди зачуйш съмненье и тревога?
           Без жал ги задуши.
 
Висок ли върха е и върл? Стигни го!
Трънлив ли друма ти е? Тичай пак!
Потокът бесен ли е – премини го!
Непроходим ли е? Ти префръкни го –
           мини на другий бряг.
 
Ръцете не кръстосвай пред бедите.
По-лют ли е врагът – пo мъж бъди!
Упорний бой с упорство го води!
Па ако паднеш, то със чест падни ти –
           по-харно – победи!
 
Напред! Упорство, воля, вяра яка –
тез сили правят чудеса, напред!
Те дават подтикът на целий свет,
печелят лаври верни на юнака,
           победата – навред!
 
София, 1899
Powered by EzPortal