• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
29 July 2021, 18:35:47

News:

10.07.2021 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC4


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 July 2021, 18:35:47

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13384 Posts

Шишман
5597 Posts

Panzerfaust
889 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22717
  • Total Topics: 1352
  • Online Today: 130
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 95
Total: 95

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
2
Първият разгром на македонизма в САЩ

Автор: Проф. д. ист. н. Трендафил Митев



Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ

Българските патриоти в Новия свят през 1946 г. извоюват публична победа над ,,македонизма"



Димитър Влахов

След налагането на курса за ,,македонизация" на българското население в ФНР Македония, комунистическата власт в Скопие осъзнава, че трудно ще постигне целта си, ако македонската българска емиграция в Новия свят продължи да защитава своя национален произход. Поради това е решено, македонистката пропаганда да се прехвърли и в Северна Америка. За целта, през декември 1946 г., във връзка с годишната сесия на ООН в Ню Йорк, като член на югославската делегация пристига и председателят на Народния фронт в Скопие Димитър Влахов.

Вместо да работи в международната организация обаче, той тръгва да обикаля онези градове на САЩ, в които функционират все още някакви комунистически структури на балканската емиграция. Целта му е да намали лошото впечатление от поведението на неговия режим в Скопие, спрямо българите в Македония. На първото публично събрание, проведено в Ню Йорк скопският емисар говорил дълго за ,,големите успехи" постигнати от ФНРМ в областта на просветата и културата. В македонската република се обучавали 98 000 ученици; нормално функционирали училища и за ,,сръбските колонисти и две училища за власите"; новата ,,македонска азбука" ,,се поглъщала жадно от всеки просветен македонец" и т. н.

ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия, обединяваща бежанците от Македония след Илинденското въстание от 1903 г. /МПО/, получава веднага чрез своите представители в Ню Йорк, подробна информация за първата изява на прословутия комунистически емисар. По повод на пропагандната му акция в Ню Йорк МПО отправя до Димитър Влахов едно отворено писмо. То съдържа пет въпроса, свързани с прехвалената политика на успехи, постигнати от новия режим в Скопие: Защо по време на своите изяви в Съединените щати, висшият функционер на МКП не казва нито дума - ,,има ли в югославска Македония българи"? Или няма такива хора? А ако има българи, защо само те нямат свои училища? Знае ли Димитър Влахов на какъв език е бил написан манифеста при обявяването на Илинденското въстание в 1903 година?

След като новите управници в Скопие дават видимост, че ценят заслугите на Гоце Делчев в освободителната борба, то дали те знаят ,,на какъв език говореше и проповядваше Гоце"? И последно - по време на турския режим, Димитър Влахов е бил в Македония. Може ли да си спомни той за ,,какви считаха турците македонските славяни". ,,Не само ние, но и целият културен свят знае, че от памтивека, в Македония са живеели българи... На този континент /Америка- б. м./ има над 90 хиляди македонски българи и 90 на сто от тях никога не са били в България. Как може за една две години да изчезнат българите от Македония", се казва в края на писмото изпратено до Димитър Влахов. Завършвайки питанията си, ЦК на МПО отхвърля категорично и пропагандните твърдения за ,,културния напредък", реализиран във ФРМ, на базата на ,,новия македонски език". ,,Нов език не може да се създаде за две-три години! Езикът не може да се постави в химическа епруветка, за да излезе друга сплав. Нито пък може да се изпари, както иска да го изпарят сегашните управници на югославска Македония, декларира ЦК на МПО... Затова всички македонски българи тук /в Новия свят- б. м./ трудно разбират новия ,,македонски език", на който се пише вестник ,,Нова Македония", са казва в края на документа изпратен до Влахов.

Острата критична реакция на организираната българска патриотична емиграция в Америка срещу изявите на Димитър Влахов, поставя под съмнение по-нататъшния успех на пропагандата, предприета от скопския емисар. Вестник ,,Македонска трибуна", където са публикувани материалите, се получава във всички градове на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Бразилия и пр., където съществуват по това време български патриотични емигрантски организации. Ето защо Димитър Влахов преценява, че би трябвало по някакъв начин да заглади лошото впечатление, формирало се сред българските изселници, на базата на крайно неудобните въпроси, поставени му публично от ЦК на МПО. Затова вместо да заседава в сградата на ООН, след Ню Йорк, той продължава на обиколка из Щатите. Голямо пропагандно събрание му е устроено и от комунистически дружества на балканските общности в град Детройт. Там Влахов говори общо върху историята и постиженията на освободителното движение в Македония. Привежда като пример доклада на Карнегиевата анкета от 1914 г., за да илюстрира размерите на ,,злодействата, извършени в Македония" в ново време. И естествено довежда разговора до новата власт в ФРМ, наложена през есента на 1944 г. Тя трябвало да се разглежда като ,,връх" в борбите на ,,македонския народ".

Разширяването на пропагандната кампания от страна на Димитър Влахов дава възможност и на организираната българска патриотична емиграция в Новия свят да продължи политическото си настъпление, за разобличаване на идеологията, пропагандирана от комунистическия емисар на Скопие. Вече чрез разкриване духовния облик на Влахов сред изселниците, за да се покаже истинската същност на режима, управляващ в Скопие. Във връзка с проявите в Детройт, ЦК на МПО изпраща ново открито писмо до Влахов. Там най-напред е направен извод, че под прикритието на ,,държавнически ангажименти" по линия на ООН, комунистическата власт в Скопие е организирала по същество първата си пропагандно-идеологическа кампания на македонизма сред емиграцията. И то пряко -в територията на САЩ. Този висш представител на режима преследвал една единствена цел - да поправи накърнения имидж на властта, която представлява, заради нейните антибългарски гонения. А щом като тази истина е лъснала пред очите на емиграцията и американското обществено мнение с цялата си яснота, то ЦК на МПО кани Влахов в бъдещите си публични изяви из Америка да бъде любезен да дава обяснения поне на още 6 важни въпроса.

Първо, като какви ,,са описани македонските славяни" в експлоатирания от скопския пратеник доклад на Карнегиевата комисия? Там споменават ли се ,,някъде македонци", или се говори само за ,,българи"? Второ, какви обстоятелства са причината да ,,почине" в затвора бившият секретар на ЦК на МПО Йордан Чкатров, любимецът на българската патриотична емиграция в Новия свят? Трето, по какви ,,висши съображения", заедно с него ,,народната власт" в Скопие е ликвидирала големите български патриоти от Повардарието - Спиро Китинчев и д-р Асен Татарчев? Четвърто, по каква логика същата ,,народна власт" в Скопие хвърли в затвора ,,един от първите борци - Методи Андонов - Ченто"? Нали той стоеше начело на властта в ФНРМ след септември 1944 година? Пето, защо са станали бунтовете в района на град Ресен, през миналото лято и как са били потушени те от властта? И накрая - вярно ли е, че ,,народната власт" в Скопие предава православната църква във ФРМ на сръбския патриарх и Синода му в Белград?

Третото отворено писмо на ЦК на МПО до Димитър Влахов от декември 1946 г. оказва съкрушително въздействие върху скопския македонистки емисар. Поставен в положение да не може да отговори убедително, на нито един от зададените му въпроси, той е принуден да спре по-нататъшния ход на пропагандната си шетня из Съединените Щати. За да не признае все пак публично политическият си провал, с подкрепата на комунистите в Детройт, Влахов подава в секретариата на ООН един специален ,,меморандум". По това време, делегацията изпратена от ЦК на МПО, вече е посетила седалището на световната организация и след серия срещи с влиятелни фактори там, е депозирала свой меморандум, с искането световната организация да съдейства, за да се образува една ,,свободна и обединена Македония" В нея българите да се признаят за доминираща етническа общност сред населението.

Във Влаховия контрамеморандум пред ООН, спекулативно се обявява, че на МПО не бивало да се вярва, тъй като тя била ,,фашистка организация"!? Със своите действия МПО се стремяла само да ,,забие нож в гърба на народа" на НФРМ. Тази стъпка на Влахов вече пренася конфликта между комунистическата власт в Скопие и организираната българската патриотична емиграция в Новия свят на международно равнище. Затова ЦК на МПО веднага изпраща едно ново ,,отворено писмо" до емисаря на скопското правителство. Преведен на английски език, документът е разпространен на 23 януари 1947 г. и между правителствените делегации работещи в ООН. Копие е депозирано и в секретариата на световната организация. Сбито, там на получателите е обяснено кой всъщност е фамозния Димитър Влахов. По време на реформите в Османската империя през 1908-1910 година, когато българите се борят за права и свободи, той ,,получил платена висша държавна длъжност от младотурците". А от 1920 до 1944 г. преминал изцяло на платена служба при Коминтерна в Москва. Така, че със своята предателска политика Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ, чрез доктрината за създаване на някаква нова ,,македонска нация".

След появата на това унищожително писмо, получило световно разпространение чрез делегациите в ООН - и то на английски език, Димитър Влахов е принуден тихомълком да ,,свие знамената", по израза на МПО. Той бързо напуска Ню Йорк и се завръща безславно в Скопие, преди още сесията на ООН да е закрита. Българските патриоти в Новия свят, ръководени от ЦК на МПО, реализират първата си публична победа в конфликта с ,,македонизма".

* Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра "Политология" на УНСС. Специализирал е в Станфордския и Южноилинойския университет в САЩ.

https://trud.bg/
4
Бистришки водопад: истинска рилска перла

Пролет, време за водопади...

Залинели от дългата зима, някак жадно се вкопчихме в този слънчев и топъл априлски ден. Решихме да го посветим на един рилски водопад – Бистришкият водопад край Дупница. Бяхме чели, че посещението съчетава сравнително лек планински преход в Рила с красиви гледки и водопад за капак.


Бистришки водопад

Тази статия е посветена на нашето посещение до Бистришкия водопад. Да си призная, не бяхме чували за него до скоро. Затова и не очаквахме да е кой знае какво, когато подочухме, че има такъв водопад. Видяното обаче, надмина всички наши очаквания. Ето и подробностите.

Как се стига до Бистришкия водопад
Пътеката към Бистришкия водопад започва в югоизточния край на Дупнишкото село Бистрица, което се намира на около 75 километра от София. Тези километри се изминават за около час.

Като влезете в Дупница (откъм София) пропускате отбивката в ляво за Паничище и Седемете рилски езера и хващате следващата голяма отбивка в ляво за парк Рила. Шосето минава покрай едноименния дупнишки квартал Бистрица, подминава го и на следващото кръгово кръстовище вече има и указателна стрелка за село Бистрица – на първия изход от кръговото. От това кръгово кръстовище до село Бистрица не е много път – 2-3 километра. Селото се вижда в далечината, точно в подножието на рилските хълмове.

В село Бистрица указателни табелки за пътеката към Бистришкия водопад няма. Добър ориентир е църквата, чийто купол се вижда отдалеч. Заобикаляте я отляво и после продължавате все направо, докато стигнете до един голям за мащабите на селото паркинг. От паркинга, право нагоре започва пътеката. Там в началото й има информационно табло за пътеката, от което е видно, че последната е облагородявана по европроект.


Началото на пътеката в края на паркинга

Екопътеката

Както споменах в предния раздел, пътеката към Бистришкия водопад започва от един голям паркинг в югоизточния край на селото. Тя представлява стабилен черен коларски път, криволичещ в красивата клисура на река Бистришка. Разделена е на множество отсечки от няколко опорни точки, информация за които има на информационна табела в почти всяка една от тези опорни точки.


Информация за маршрута

Да поясня, че в цялост тази пътека подминава Бистришкия водопад и завършва в природния феномен Морени. Обект на тази статия е частта от пътеката, започваща от село Бистрица и стигаща до водопада и пътят наобратно. Разстоянието от село Бистрица до водопада се изминава за около час и 50 минути в посока. Следва описание на маршрута.

Аз бих разделила маршрута от паркинга на село Бистрица до водопада на три етапа:

етап 1: от паркинга до скалистото плато над Бистрица, което е обозначено като точка 3 (Ветрен камък) в гореспоменатите информационни табели – 40 минути;
етап 2 : скалистото плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките) – 35 минути;
етап 3: местност Влашка бара – Бистришки (точка 7) – 35 минути.
В следващите редове ще дам и малко повече информация за всеки от тези етапи.

Етап 1: паркинга – скалистото плато над Бистрица (т. 3: Ветрен камък)

Това, според мен, е най-трудният етап, тъй като денивелацията е най-голяма. Освен това маркировката се губи на места. Все пак, гледайте в краката си – по някои камъни има червена боя за ориентация. Това е голяма част от маркировката през този етап.

На няколко места в този етап пътеката се разделя на два клона, които впоследствие се събират. Има и други разклонения, които са предимно в началото на пътеката, малко след паркинга. Важно е да знаете, че вашата посока е нагоре от паркинга и после вдясно – така криволичи пътеката (изток – югоизток).

Етапът се изминава за около 40 минути.

Като стигнете скалистото плато (Ветрен камък) може да си направите и първата почивка.Там от скалите се открива много красива панорамна гледка към село Бистрица, а и много по-надалеч.


Панорамна гледка от скалистото плато

Етап 2 : скалисто плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките).

Този етап е значително по-лек от предишния. Пътеката лъкатуши покрай река Бистришка в красиво дефиле. На места се чува силен плясък на води – знак за близки, макар и трудно видими от тази пътека водопади.


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути и няма разклонения на пътеката, които да ви объркат.


По пътеката

Етапът завършва с една дървена беседка с ручейче покрай нея. Зад беседката има отклонение за хижа Иван Вазов. Посоката към Бистришкия водопад е вдясно пред беседката – пресичате ручейчето и продължавате.


Беседката в края на етапа

Етап 3: местност Влашка бара – Бистришки водопад (точка 7 от табелките)

Последен етап от маршрута Бистрица – Бистришки водопад. Този етап по трудност, гледки и продължителност прилича много на предишния, с тази разлика, че завършва с крайната цел на разходката.

Ето и една забележителност в тази част на пътеката, която рязко контрастира с типичните планински гледки


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути.

Нашето посещение до водопада

Водопадът се оказа просто страхотен. Така красив и уникален с многото си падове, с голямата си височина и с невероятната си сила. Без колебание мога да кажа, че това е най-красивият рилски водопад и един от най-мощните и красиви български водопади, които съм виждала, а в това отношение имам богат опит


Бистришки водопад

Водата на Бистришкия водопад пада от високо – от около 35 метра, разлива се на множество падове и водоскоци, кой от кой по-красив и мощен. Поради цялата тази сила, водопадът е бял, като перла – цял изтъкан от пенливи и игриви води. Хладни води. От него лъха хлад и свежест, дори и при слънчево и топло време. Водите се стичат по огромни скали и всичко това сред свежа иглолистна гора.



Бистришки водопад в Рила

В дясно от мостчето пред водопада има пътечка до горната му част – кратка и лека. Ние не пропуснахме да видим и горните водопадски картини.


Бистришки водопад: един от горните падове


Бистришки водопад: поглед отгоре

Накрая, да кажа, че преди време посетихме един друг Бистришки водопад – край софийското село Бистрица. Имената определено са идентични. Друго интересно съвпадение е името на местностите около тези два водопада – и двете се наричат Самоковището. Как мислите, не е ли странно? Споделете, ако имате повече информация!

https://drumivdumi.com/
5
Бисера и Лидия - Рано ми е:

7
Атанас Манушкин

Знаете ли, че?
От тези 7 млрд. население, само 2 % от него били тези, които в близкото бъдеще ще хранят останалите 98%. Ние от Кабала знаем това, но не мислете, че тези 98% са съвсем излишни. Представете си сега едно красиво току що изсрано кравешко лайно, което е нашият егоизъм. Ако го дадем на 100 човека по равно, няма и да го усетят, но ако само двама го изядат, е гадно. Така и с нашият егоизъм - по-добре разпределен между 7 млрд. население, отколкото между 1.4 млн. Тия 98%, които на практика сме излишни, трябва да се занимаваме с учение и да се съединяваме един друг, да се обичаме, да чистим егоизма.
Тия и други мои проповеди следете на страницата на СЗО.
8
КОЛКО Е ПРЕНАСЕЛЕНА ЗЕМЯТА
Bo Sotirov
Направих експеримент с един пример от Здравко Живков. Попитах около 30 души (вкл. и антилиберали) дали Земята е пренаселена, според тях. Всички те твърдо заявиха, че планетата ни е пренаселена и растежът на населението трябва да се ограничи.
Представете си квадрат, с дължина на страната 88 километра. Сега си представете, че всички хора на Земята са се събрали и са застанали на един метър един от друг. Всички те биха се поместили в този квадрат.
88 километра = 88 000 метра
88 000 х 88 000 = 7 744 000 000 души (населението на Земята в момента).
За улеснение, вижте как изглежда този квадрат върху глобуса - онова едва забележимо жълто квадратче.
Спомняйте си тази картинка, когато ви кажат, че планетата ни е пренаселена. Особено, когато го казва някой милиардер филантроп или шведско недоучило и ненормално детенце.


9
ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА: ХАН АСПАРУХ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света. 
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

,,Той ми заприлича на митичен герой — цяла глава по-висок от мене, плещест и жилав... със... свободно развята тъмна коса. Понеже го съзерцавах, без да помръдна или проговоря той клекна, та изравни лицето си с моето. Тогава забелязах , че то било хубаво: малко коси черни очи, прав нос, едва смугла кожа, подчертани устни, брадичка, която издаваше своенравие." Това е романтичния образ на основателя на българската държава, изграден от писателката Вера Мутафчиева в романа й ,,Предречено от Пагане". Скоро след написването му той оживява и на големия екран в трилогията на акад. Людмил Стайков – ,,Хан Аспарух". Сценарият на филма е дело на самата Вера Мутафчиева, а главната роля е поверена на актьора Стойко Пеев, който по онова време е едва третокурсник във ВИТИЗ. Филмът е смятан за най-мащабният и амбициозният проект на българската кинематография и е реализиран по повод 1300 годишнината от създаването на българската държава. Бойните сцени, масовките и силната актьорска игра пренасят в един коренно различен свят.



Хан Аспарух -- Епизод 1 -- Целият епизод

За разлика от творческата измислица, реалността е нито толкова добре позната, нито така идилична. От странни теории за сакрални числа скрити в ,,Именника на българските ханове" до епохални трудове като "История на българската държава през средните векове" на проф. Васил Златарски, и до днес продължават да възникват нови и нови полемики сред историографите. Въпроси като кога е роден хан Аспарух; какъв е бил като личност или коя е точната дата на създаването на държавата ни все още нямат категоричен отговор. За този период от историята има запазени оскъден брой извори, сред които водещи са трудовете на византийските хронисти Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Голямо значение имат също така домашните извори като "Именник на българските ханове" (ІХ в.)  и "Българска апокрифна летопис" (ХІ в.). Този период от историята буди интерес още през XVIII в., а по-късно е разглеждан от историци като проф. Марин Дринов, проф. Петър Мутафчиев, проф. Миляна Каймакамова, Стивън Рънсиман, Георги Острогорски и др.

Точната рождена дата на Аспарух е неизвестна. Смята се, че името му има тюркски произход и вероятно означава ,,другар вълк", ,,сокол" или ,,бял конник". В ,,Именник на българските ханове" е записано ,,Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем." Той е третият син на хан Кубрат, който е предводител на племето уногондури, едно от трите прабългарски племена. Баща му е основател на Стара Велика България, която е обхващала земите на дн. Украйна и Южна Русия. Според сведенията, дадени от Теофан Изповедник, преди смъртта си хан Кубрат съветва петимата си сина Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек (б.а. има различни тези за имената на последните двама) да не се разделят. Оттук се ражда и легендата за снопа пръчки. Тя гласи, че малко преди смъртта си хан Кубрат събрал синовете си и поставил пред тях сноп пръчки. Когато вадел една по една пръчките, лесно ги чупел, но когато те били здраво вързани заедно, било почти невъзможно да се пречупят, с което им показал, че останат ли единни, ще могат да се опълчат на враговете, които ги заобикалят. Каквато и доза истина да се съдържа в тази легенда, факт е, че скоро след смъртта му, когато Стара Велика България е нападната от хазарите, държавата се разпокъсва и братята поемат по различни пътища. 

Така под натиска на Хазарския хаганат,  през 60-те години на VІІ в. племето оногондури, начело с хан Аспарух, след няколкогодишно придвижване се установява на нова територия, известна с името Онгъл. Нейният център е големият укрепен лагер при с. Никулицел в Северна Добруджа (дн. Румъния). Според сведенията той  е предвождал около 10 000 воина, като в това число не влизат жените и децата. Макар в началото отношенията на Аспаруховите българи с Византия да са мирни, това не означава, че Константинопол приема с широко разтворени обятия новите съседи. Точно обратното, но това, което възпира император Константин IV Погонат (668 – 685) да предприеме по-сериозни действия срещу новите заселници, е продължителната война, която води с арабите на изток. По това време по-голямата част от византийските територии в централна, южна и югозападна Мала Азия са окупирани от арабите, които на няколко пъти се опитват да превземат и самата столица на империята.


Балканите, около 680

Тежката военна ситуация, в която е изпаднала Византия е добре дошла за хан Аспарух, който решава да не губи време, а да увеличи териториите си с плодородните земи на юг. Той предприема набези в района на Долна Мизия (дн. Добруджа), която е от ключово значение за Константинопол. Първи под ударите на прабългарите падат крепостите по крайбрежието на р. Дунав. Веднага щом успява да отблъсне арабската заплаха, император Константин IV решава да се заеме с българския въпрос и да ликвидира нашествениците. Той организира мащабен поход по суша през старопланинските походи и по вода – към устието на р. Дунав. Последвалите действия на българите – да се оттеглят в укрепленията си, са описани от византийските хронисти като уплаха и страх пред мощта на императорската армия, а от българските изследователи – като тактика от страна на хана, който искал да причака противника си и да има стратегическо предимство. От гледна точка на последвалите действия на императора, по-логична е констатацията на историографите, тъй като вместо да предприеме щурм, съвсем неочаквано за всички Константин IV заминал за Месемврия  (дн. Несебър) да се лекува.

Тук настъпва големия обрат в събитията. В своята Хроника, Теофан Изповедник описва събитията по следния начин: ,,Конниците (ромеи) обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили". Каквато и да е била реалната причина за промяната на курса на Константин IV, хан Аспарух не е чакал повторна възможност, а се е възползвал от така създалата се ситуация. Голямата победа, която българите удържат води до установяването им на юг от р. Дунав. От стратегическа гледна точка мястото е идеално тъй като от едната страна е реката, от другата – Черно море, а от трета – има теснини и трудно достъпни места. Тези територии се населяват от славянски племена. Когато българите пристигат те сключват договор с тях – давайки им правото да запазят своето самоуправление и самостоятелност, но в рамките на българската държава. Една от важните клаузи в споразумението е за по-добра съвместна защита от Византия. През следващите месеци Аспарух постепенно укрепва границите, като старопланинските проходи са оставени на грижата на северите и изгражда основите на новата държава.

Възползвайки се от отслабването на Византия, Аспарух не само гради държавната структура, но и предприема нови походи срещу империята на юг, в Тракия. По онова време Константин IV не може да се противопостави на българската инвазия и той губи крепост след крепост. Така той опира до дипломацията и решава да сключи договор с хан Аспарух, който се смята за срамно петно в политическия живот на империята. Или както Теофан Изповедник отбелязва ,,императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове". Хан Аспарух не само успява да създаде нова държава на Балканския полуостров, но и с действията си принуждава византийците да му плащат годишен налог.


Монограмата на Аспарух

Така се поставят основите на българската държава. Спорен обаче остава въпросът през коя година реално се е случила битката и обединението между славяни и прабългари. Изпъкват трие водещи теории за 679 г., 680 и 681 г. Проблемът се състои в това кое събитие трябва да се приеме за начало на държавния живот. Становището на Васил Златарски е за 679 г., но то се дължи на неправилно разчитане на Теофановата  "Хронография". Историографи като проф. Александър Бурмов и Петър Петров приемат за начална датата – 680 г. Те считат изградения  тогава съюз между славяни и българи за основополагащ за създаването на държава. За официална е приета 681 година, от когато датира мирът с Източната Римска империя – Византия, т.е. от реалното признаване на държавата от политическия, религиозен и културен център на средновековна Европа по онова време. . Същата година името на българската държава за първи път е и официално споменато по време на VІ Вселенски събор в Константинопол (9.VIII.681 г.).

След като си осигурява мир на юг, хан Аспарух обръща внимание на вътрешното устройство на новосъздадената държава. Основното териториално ядро на новосъздадената държава са земите на бившата римска провинция Мизия (дн. Северна България), а на север, териториите й включвали и части от бившата римска провинция Дакия (дн. Румъния). Водещи в управлението на страната са прабългарите, които образуват местната аристокрация. Те налагат своя начин на живот и управление в новите земи. Държавата е разделена на три части – център, ляво и дясно крило. В центъра е основаната столицата Плиска, където резидира хана, а управлението на другите две части е поверено на едни от най-близките му помощници. Важните решения се взимат по време на народни събори.

Във външнополитически план, през следващите години основното направление на българските походи е на север, срещу аварите. До 685 г. хан Аспарух разширява границите на държавата и присъединява към нея славянското племе – тимочани. През 688 г. новият византийски император Юстиниан II (685 – 695/705 – 711) нарушава мирния договор с българите и предприема военни действия срещу тях. Войските му обаче претърпяват тежко поражение и през останалите години, границите на юг са спокойни и мирът между двете държави е продължен. След този поход липсва подробна информация за развитието на българската държава. Смята се, че след като побеждава аварите и византийците, ханът се заема със следващата голяма сила в района – хазарите. Вероятно около 700/701 г. той загива в битка край р. Дунав по време на поход срещу Хазарския хаганат.

Името на Аспарух и неговата важност за българската държава, го превръщат в жива легенда. Говори се, че още от раждането си, макар и трети по ред, той е бил предопределен за велики дела. Наред с това, че е умел военачалник, за което свидетелстват множеството му победи, хан Аспарух е и далновиден държавник с визия за бъдещето, който укрепва своите граници и съюза си с местното славянско население.

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/tezhestta-na-koronata-han-asparuh-osnovatelyat-na-balgarskata-darzhava/
10
Едно леко шантаво мнение по въпроса
_____________________________________



Атанас Манушкин

Из сферата.
Не се притеснявайте от ваксиниране. Засега все още тези модификации на ваксините не отключват всички видове заболявания, които на генетично ниво имате. Имате, но ако не се ваксинирате могат и да не се отключват и да доживеете до нормални старини - 240-300 г. Натиска за ваксинация е най-вече защото искат да съберат информация кои точно заболявания се отключват. Впоследствие ще ги поправят и ще разширят обхвата. Т. е. на първо време ще е важно да бъдат изчистен светът от хора с генетично заложени болести. После, както обясних в един мой пост, ще се направят наистина ваксини, без които няма да може да се живее.
Ние от Кабала и СЗО сме честни и коректни. Обичаме Ви. Айлавю. Айде,, бъдете здрави и ваксинирани.
Pages1 2 3 ... 10