• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 July 2021, 08:46:09

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13370 Posts

Шишман
5571 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22669
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 208
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

Еньовден

Started by Hatshepsut, 20 August 2018, 21:37:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] празникфолклор

Hatshepsut

20 August 2018, 21:37:35 Last Edit: 18 November 2020, 09:26:49 by Hatshepsut
Еньовден


Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за "откупване" на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях "сключено хоро" в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само "царят" на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да й видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в "целокупна" къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.

Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното субстратно балканско население и вероятно истината е по средата. Не бих желал да се намесвам в тази полемика, но ще отбележа, че вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника. Еньовден е не особено убедително християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.

http://www.sivosten.com/content.php?review.147

Hatshepsut

20 August 2018, 21:38:22 #1 Last Edit: 24 June 2019, 08:41:05 by Hatshepsut
На Еньовден гадаем за любов и женитба


Българка на 24 юни - Еньовден. Фото: Васил Танев

Българите наричат празника ,,Еньовден", ,,Яньовден", ,,Св. Иван бильобер" или ,,Летни Ивановден" и казват, че: "Еньо си намята ямурлука и върви за сняг". Това е денят на лятното слънцестоене, слънцето започва ,,да умира", денят намалява и според народните представи от Еньовден започва далечното начало на зимата. Според народната вяра при изгрева си на този ден слънцето ,,трепти", ,,играе". Затова рано сутринта моми и ергени излизат на поляни и на високи могили над селото и с песни посрещат изгрева. Хората гледат слънчевите си сенки и вярват, че ще са здрави. Ако пък ли видят сянката си без глава, това се приема като знак за скорошна смърт. На Еньовден се пали ,,еньовски огън" и се прескача за предпазване от бълхи.

Според поверието на този ден, преди да поеме пътя към зимата, слънцето ,,се окъпва" в ,,живата" вода


 - в реки и извори и така водата им придобивала лечебна сила. Затова масова практика е стари и млади да се мият и къпят във водоизточници ,,за здраве". Вярва се, че росата по полята на Еньовден е водата, която рано сутрин слънцето отърсва от себе си. Тази ,,еньовска" роса притежава плодоносна и лечебна сила и затова има обичай всички да се търкалят сутринта по росните поляни.
 Много разпространена е представата, че в нощта срещу Еньовден звездите ,,слизат" и даряват билките и тревите с могъща целебна сила. Затова още преди изгрев слънце билкари, врачки и магьосници ходят да събират билки, с които после лекуват бездетни жени, прогонват таласъми и караконджоли, правят магии за любов. Според поверието те не трябва да бъдат видени от никого, затова тръгват още по ,,тъмна доба". За еньовски цветя и треви тръгват и всички жени и моми. Най-вече берат цветето еньовче, яновче - най-важното от самовилските билки. Вярва се, че то лекува много болести и прогонва змейове и самодиви. Момите мият косите си с вода, в която е било натопено еньовче, за да растат дълги. Цветето слагат и в раклите, за да гони молците.

От набраните на Еньовден цветя девойки правят китки, които наричат на всеки член от семейството и ги оставят през нощта навън под стряха. Сутринта гледат дали китката се е запазила свежа или е повяхнала и по това гадаят за здравето на съответния човек.

Тези китки изсушават и ги използват за лек през годината. От цветята, набрани на Еньовден, момите увиват голям ,,еньовски венец", през който всички се провират три пъти, за да бъдат здрави и да живеят дълго и честито. Момите слагат китки от еньовче по вратите и еньовски венчета на рогата на добитъка - за здраве и да прогонват лошите болест.

Вярата в магическата сила на еньовденската роса е в основата на представата, че

в нощта срещу Еньовден тръгват магьосници, бродници житомамници

 и мамят (обират) плодородието от чуждите ниви. Магьосниците се събличали чисто голи, яхвали кросно от тъкачен стан или влачели след себе си престилка из чуждата нива, като изричали заклинания. Така обирали росата и я изцеждали в своята нива, като ,,пренасяли" и плодородието.

Друг път бродницата обикаляла три пъти чуждата нива и откъсвала двойните житни класове, наричани ,,цар" или ,,майка на нивата". По време на вършитбата тя ги хвърляла в своя харман, за да удвои житото си. За да предотвратят действията на злосторниците житомамници, срещу Еньовден стопаните зажънвали по няколко класа от средата или от четирите краища на нивата си, за да я намери магьосницата вече ,,обрана". Ако заловели такава бродница, отвеждали я гола на селския мегдан и я обругавали публично пред всички.

Еньовден се приема за много благодатен за правене на предсказания и гадания за бъдещото плодородие, за любовта и женитбата на младите. На този ден се изпълнява обичаят ,,Еньова буля" или ,,Еня". Момите пременяват като булка момиченце, което има живи родители. На главата му слагат червено було, невестински украси и еньовски венец от пелин и босилек. Една от девойките понася момиченцето на рамо и всички тръгват да обикалят селото. Момите пеят обредни песни за любов и плодородие, а Еньовата буля размахва дългите ръкави на ризата си. Групата спира при кладенци и чешми, ходи по полето, по нивите, минава край кошарите.

След обиколката момите се връщат в къщата, в която са пременили момиченцето. Там започва другият много интересен обичай - гадание за женитба, наричан ,,напяване на китките и пръстените на момите". През нощта срещу Еньовден девойките са увили китки, завързани с разноцветни конци, за да могат после да ги разпознаят. Слагат китките в менче с вода, в което пускат малко овес, покриват го с червена престилка и го оставят да пренощува под трендафил, ,,под звездите". На другия ден Еньовата буля изважда китките една по една, а девойките припяват стихчета с любовно съдържание за всяка мома и наричат за какъв ерген ще се омъжи.

Когато напяването приключи, измиват момиченцето с вода от котлето, обличат го в нови дрехи и го връщат на родителите му. Момите взимат по малко овес от котлето, поставят го под възглавницата си и който ерген сънуват през нощта, той ще е бъдещия им жених.

novinar net

Hatshepsut

20 August 2018, 21:38:58 #2 Last Edit: 24 June 2020, 08:04:30 by Hatshepsut
24 юни - Еньовден, летни Ивановден


Според народните вярвания св. Иван Билкобел е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този празник; той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето към лятото, оттук то се връща. 
    На този ден не се работи. 
  Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина; защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. 
  В някои краища има обичай на този ден хората да се къпят в реката за здраве и плодородие. 
  Широко разпространен е и обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден, всяка мома свива своя китка; китките се спускат в бяло котле с мълчана вода и се оставят да пренощуват в градина, за "да видят звездите". Сутринта всичко отново се събират. Пременяват като булка малко момиченце (невеста за Еньо) - 7-8 годишно. Най-силната и здрава мома го качва на раменете си и така цялата дружина обикаля селото. Често спират и задават на Еньовата буля въпроси за плодородието на посевите, за цените на храните и т.н. Вярва се, че всичко предсказано ще се сбъдне. 
  След като обходят всички махали, момите се връщат при котлето, чак тогава пускат Еньовата бля да стъпи на земята. Превързват й очите с червена кърпа и тя вади една по една китките. При всяка китка нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи и скоро ли ще е сватбата й:

Пъстра птичка под търничка, дъжд я вали, тя не бяга (овчар)
Шита риза, недошита, на врагичка отвесена (скорошна женитба)
Попарен петел из село бяга (пъдар)
Синьо небе, ясни звезди (хубавец)


      Обичаят е сходен с ладуването (напяването на пръстените) на Васильовден и на Лазаровден. Припявките често са хумористични.
  Според народните вярвания Еньовден е много подходящ за магии и гадания. На този ден магьосниците могат да примамат чуждото плодородши, стадата, млякото, росата, дори чуждото щастие и ли любов. "Хваща" обаче не само вредоносна магия; сполучливи тогава са и различните баяния, насочени срещу уплах, уроки или болести.

  Празниците, свързани с равноденствието, са значително по-древни от останалите в календара. Затова в основата на Еньовденската обредност стоят стари култове на лятното слънцестоене. В цялата българска етническа територия този ден се смята за поврат в природния и астрономичен кръговрат.

  Обредните практики на Еньовден неслучайно попадат под патронажа на св. Йоан Кръстител; така езическото "раждане" на плодовитостта съвпада с раждането на християнския светец, а това по същество е синтез на различни култури в единно цяло.

http://margaritta.dir.bg/0402kalendar_uni.html

Hatshepsut

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се "завърта на зима". Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, "играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.

Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
"Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!"
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Hatshepsut

20 August 2018, 21:40:40 #4 Last Edit: 24 June 2019, 09:03:23 by Hatshepsut
Народни традиции по Еньовден

Народът нарича Еньовден още Цветен, празнува го два дни,
а кулминацията му настъпва на втория – на 24 юни



Българско момиче на Еньовден. Фото: Васил Танев

В народните представи Еньовден – един от най-дългите празници в календара – е поредният граничен период в годишния календарен цикъл. В основата на празника стои култът към Слънцето. Във всички поверия то ,,играе" при изгрев и от този ден започва да се връща към зимата, започва далечното ѝ начало: Еньо си е наметнал кожуха да върви за сняг.

За снега обаче ще трябва да почакаме, защото в този ден небесното светило остава по-дълго време на небосвода, окъпва се в жива вода и така, подмладено и весело, поема пътя към зимата.

Хубаво било в ранното утро на Еньовден да видиш изгрева, а и Слънцето да те види, да те погали с лъчите си, да ти даде частица от силата си.

Затова и с гадаене започвало ранното утро на празника. Който успеел да зърне Слънцето как ,,играе" и ,,трепти" при изгрева, можел да се надява на здраве през цялата година. Ако пък видел сянката си без глава – това било сигурна поличба за близка смърт.

Гадаенето, магиите и лекуването с билки

отнасят и този празник към най-древните вярвания на предците ни. И не случайно обредните практики са за съхранение и продължение на жизнения цикъл и за плодородие.

Предците ни вярвали, че срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите, придават им магическа, но и най-голяма лечебна сила. Тя обаче изчезвала с изгрева на слънцето. Затова, още в нощта срещу празника, жените-баячки трябвало да сварят омайното биле. Те търсели старо, изоставено огнище и по време на тайнството се събличали голи.

Използвали същите билки, които свързвали със самодивите: вратика, комунига, чемерика, тинтява, пелин, росен. Но на Еньовден към тях прибавяли и цъфтящото по това време еньовче. На някои билки променяли имената, съобразно магическото им действие: билката, която можела да раздели двама влюбени, наричали делянка, омразниче...

За еньовски треви и цветя тръгвали всички – стари и млади, но главно жени и моми. Те правели еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде правели толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта навън под стряхата или на покрива. На сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаели за здравето на този, на който е наречена.

Еньовските китки и венци окачвали на различни места в дома и през годината ги ползвали за лек. И докато тревите и билките, които се берели по Гергьовден, Йеремия и Спасовден, се ползвали повече за лекуване на добитъка, то еньовските билки били най-вече лек за хората.

На път обратно към вкъщи, жените, набрали еньовските цветя и билки, минавали задължително край реката да се окъпят. Това измиване за тях добивало смисъл на пречистване, защото вярвали в лечебната сила на речната вода. Та нали слънцето се е ,,окъпало" в нея. Това е едно сложно преплитане на обредите за здраве в този ден с древния култ към водата и слънцето.

За здраве се миели и с водата, в която са били натопени еньовските билки през нощта. За очистване се провирали и под еньовския венец, пеейки еньовски песни.

А народното поверие наистина изисквало потреба от пречистване, защото

тъкмо срещу Еньовден тъмните сили си дават среща

Тази нощ смятали за граница между долния и горния свят. От потайна доба до изгрев слънце било най-благоприятното време за извършване на различни магии и заклинания. Тогава се явявали житомамници, бродници, магьосници...

Еньовската роса имала не само лечебна, но и плодоносна сила. Та затова и житомамницата събирала с престилката си росата от плодородната нива и я прехвърляла на друга нива. Това било своеобразен грабеж на реколтата.

Бродниците пък можели да ограбят млякото от добитъка или да отнемат кърмата на една майка и да я прехвърлят на друга.

В народните песни се пее дори за магьосници, които свалят месечината от небето:

Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви.
Едната беше леля му,
другата беше стринка му,
третата – учинайка му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
пресно си мляко доеха...


На такъв вълшебен ден съвсем естествено е да се погадае. В Югоизточна България на Еньовден битувал един чисто езически обичай –

Еньова сватба


На Еньовден гадаем за любов и женитба
Снимка: www.sabori.bg

Главното действащо лице е малко момиченце на възраст, на която все още не може да действа преднамерено. То трябвало да е последното дете на живи родители.

Четири моми отивали в къщата на детето и го обличали в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. През цялото време, докато траело обличането, детето не се поставяло на земята, а стояло в скута на някоя от четирите девойки.

Една от момите вземала приготвената Еньова булка на раменете си и, заобиколена от дружките си, излизала навън. Към тях се присъединявали всички участнички в празника. Обикаляли три пъти къщата, като пеели песни със сватбарски сюжет.

Шествието тръгвало из селото, спирало пред кладенци и чешми, а после излизало на полето по ниви, градини и кошари. Момите се редували да носят Еньовата булка, като си я подавали от ръка, без да я оставят да стъпи на земята.

Когато достигнели реката, цялото шествие оставало на брега, а две от момите, които насели булката, преминавали на другия бряг. Тогава започвали да задават въпроси на Еньовата булка и тя отговаряла по детски непреднамерено, чистосърдечно, без умисъл – присъщо за възрастта й. Въпросите били в кръга на интересите на самите запитвачки: за предстоящата реколта, за бъдещите сватби... А наивните и случайни детински отговори се налагало да се тълкуват допълнително.

Шествието на момите се завръщало в дома на Еньовата булка. Още предишния ден девойките били пуснали пръстените си в котел с ,,мълчана вода" – по същия начин, както го правели на Василовден. И малката прорицателка, Еньовата булка, трябвало да вади пръстените, и да нарича така, както това се прави на Нова година. Само че в припевите вместо,,Ой, Ладо" се пеело ,,Ой, Еньо".

Малката Еньова булка била наричана булка заради червеното було, което носели момите на сватбата си, но червено било булото и на жреците и гадателките в древността. Може би това е и една от причините в своите изследвания проф. Иван Венедиков да търси най-старите форми на празника в древна Гърция, в Източна Европа и в Русия.

Гадания, заклинания, магии... Такъв е Еньовден – и добър и лош магьосник. За традиционния български календар си остава един самобитен празник, свързан с лятното слънцестоене, посветен на магията и прорицателството, но празник и на народните лечители.

http://club50plus.bg/life/family/1468-narodnite-tradicii-po-eniovden.html

Hatshepsut

Еньовден


На този ден православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, докато в народните представи този празник е свързан с Лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината и начало на астрономическото лято. Ето защо в основата на празника стои култът към Слънцето. На Еньовден слънцето ,,трепти", ,,играе" преди изгрев, а после се къпе във водоемите, след което се отърсва и така водата и особено росата добиват магическа сила. За това преди изгрев слънце на Еньовден хората се къпят или се въргалят в росата – за здраве! На този ден също се гадае за това дали ще бъдем здрави през идната година – застава се при изгрев слънце и се поглежда през рамо – който види сянката си цяла - ще бъде здрав, ако сянката не е цяла - ще боледува. След като Слънцето се измие се вярва, че то поема пътя към зимата, което отразява това, че след Лятното слънцестоене денят започва да намалява. В християнизираният вариант на тази представа виждаме свети Еньо, който ,,започва да кърпи кожуха си и се стяга за зима", ,,облича кожуха и отива да донесе зима".

На този ден в южнобългарските тракийски райони (Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопската област, Странджа, Сакар) и сред тракийските преселници в североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия (виж ,,Българска митология – енциклопедичен речник", съст. Стойнев, А.) се извършва и обичаят Еньова буля. В него взимат участие само момите. Те избират едно малко момиче до 5 години, което трябва да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или болнаво дете. Обличат го в празнична премяна, в която задължително има части от булчинско облекло, в това число червено було за главата. Това момиче става Еньова буля, закичена с венец от билки и със стръкове зеленина в ръцете си. Еньовата буля играе основна роля при обхождането на селото и прочутото напяване на китки.

При обхождането на селото, което става на самия Еньовден, Еньовата буля се носи на ръце от другите моми и не й се позволява да стъпва на земята. Тя размахва ръцете си, в които държи стръкове зеленина, а момите пеят песни за плодородие или женитба. На места към Еньовата буля се задават въпроси, отнасящи се към бъдещата реколта и случайните отговори, които тя дава се приемат като предсказания. След като са обиколили цялото село, момите отиват при котела с китки, който са приготвили предната вечер.

А това става по този начин - всяка мома прави китка, върху която е поставила определен белег – пръстен, конче и т.н., за да може да си я познае на другия ден. Китките на всички моми се поставят в котел с мълчана вода, който се покрива с червена кърпа (или мъжка риза) и се оставя да пренощува под звездите и под трендафил.

На другия ден, след като са обиколили селото, момите водят Еньовата буля при котела с китките, за да извърши гадание за женитба. Тя ги вади една по една, като на всяка момите припяват кратки песни , по чието съдържание се определя за кого ще се омъжи тази, на която е китката. Самите припевки са от този вид:

- Черни ботуши на кон яздят. (Търговец)

- Синьо небо, ясна звезда. (Хубавец)

- Честа круша столовата. (С много братя)

- Дребно просо през плет пресипва. (Съсед)

- Желта дуля презреяла, само гледа де да капне. (Стар ерген)


На този ден се извършват и различни магии, които са свързани най-вече с обиране на плодородието от чужда нива или добитък. Вярва се, че магьосницата отива на чуждата нива, съблича се гола и търкаляйки се в росата обира плодородието. Или че след като се съблече гола, всички стръкове й се покланят, а изправен остава само ,,царят на нивата". Взимайки него, тя взима и плодородието на самата нива.

В народните представи Еньовден е особено силно свързан и с билките. Вярва се, че на този ден, преди изгрев слънце билките са най-лековити, тъй като са събрали цялата сила на слънцето. Това се прави със специален обред, който цели да откупи билките от техните повелителки - самодивите. След като брането на билки е приключило, те се струпват в селото на едно място. Около тях бабите играят сключено хоро в пълно мълчание, чак след това те правят от билките венец, през който всички се провират за здраве. Тук трябва да спомена, че брането на билки се извършва без да се скубят корените им. Стръковете се режат, но не с железен инструмент, за да може и другата година отново да поникнат. Наше задължение е да съхраняваме природата!

https://occultroom.blogspot.com/2011/06/blog-post_24.html

Hatshepsut

20 August 2018, 21:41:41 #6 Last Edit: 24 June 2019, 08:43:22 by Hatshepsut
Еньовден


Ой, Еньо, Еньо, ти свети Еньо, тръгнал ми Еньо с кошница за биле, с кошница за биле, за еньовче...

Този старинен български обичай е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта — най-къса. Еньовден е любим летен празник на млади и стари, който разделя годината на две. Вярвало се, че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката, как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг, напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци. Изразът "Еньо си е наметнал кожуха да върви за сняг" - определя този ден за далечно начало на зимата.

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние.

 Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). Среди лете. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

 Еньовден(24 юни) - християнски празник, с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син. Но корените на празника са много по-стари от християнството и са свързани с култа към слънцето. Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене (22 юни). В основата на празника стои култът към слънцето. Вярва се, че на сутринта на Еньовден слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема обратния път към зимата.

 Кукувицата - предвестница на пролетта кука само до Еньовден т.е. от този празник лятото си отива.

Еньовден - Ритуали

Или както още го наричат Яньовден или Драгойка. Еньовден е най-дългият и витален ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата. Като един от най-почитаните летни календарни празници, той е съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел.

 В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден ,,свети Еньо започвал да кърпи кожухчето си", а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.

 Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила.
 Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти","играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.

 В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи.

 Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето.

 Младежите палели огньове и ги прескачали, за да силни и жизнени.

 Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

 За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката.

 Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.

 За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка).

 Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

 Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето ,,се обръща до три пъти", а който успее да се ,,изкъпе" в росата - болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

 Ако жените и момите си измият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.

 На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".

 Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата.

 Твърди се, че на Еньовден водата има магическа сила, която можела да се изполва много добре за лечение и гадаене.
 Най-силна е т.н. «мълчана вода», която се взима на залез сълнце при пълна тишина.
 Този ден не е като другите летни дни на отиващия си юни. Той е различен не само с това, че е най-дългият ден и е свързан календарно с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината.
 В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях той е с най-силно езическо влияние, с най-богатите образности и символика.
 Неговата магичност се изразява в това, че на този ден всеки очаква вълшебство. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Легендата

Старите хора разправят, че някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади - Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката.

 Поболял се любимият й Еньо от мъка... цели девет години, девет постелки изгнили под него.
 През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка.

 На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо.
 ,,Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане..."

 Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал.

 Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели За любов и севда.

 Та оттогава останал обичай на Еньовден момите ,,булка" да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После ,,напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

 Имен ден на Янчо, Яни, Янка, Еньо, Енчо, Йоан, Йоана

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=5973&tid=122397

Hatshepsut

20 August 2018, 21:42:43 #7 Last Edit: 22 June 2021, 21:50:39 by Hatshepsut
Билките на Еньовден

 Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат.
 Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали на земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити. Билетата познавали почти всички жени, но най-много врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и болнавите се провирали през големи венци от еньовденско биле, за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували разни болести.

Още в зори на този ден момите излизали да берат диви треви и цветя. В някои селища заедно с девойките тръгва и една възрастна жена, която знае повече за билките. Вместо тайните заклинания на билкарите, девойките изпълнявали специални Еньовденски песни.

 После приготвяли венци от събраните треви и цветя като ги увивали около зелен черничев, ябълков или крушов прът. В някои райони обичаят е през такива големи венци да се провират всички – здравите, за да се радват на добро здраве през годината, а болните – за изцеление.

 В други райони малки венчета се окачват по вратите на къщите и се оставят там, докато изсъхнат и "изчезнат сами". Или венецът от билки се прибира като запас от лекове.

 В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за "откупване" на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения, и играят около тях "сключено хоро" в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
 С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

 Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек , ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

 На Еньовден слънцето достига максимума на своята енергийна активност. Билките, набрани тогава действително имат най-голяма лечебна сила, тъй като в този период на годината те са с голяма концентрация на вода и са във фаза на растеж, която позволява най-пълното им терапевтично използване. Лечебните свойства на растенията се дължат на определени химични съединения, които се съдържат в тях - алкалоиди, гликозиди, сапонини, витамини, фитонциди и др.


Някога, преди да бъде още сътворен човекът, билките били най-обикновени треви, красиви и уханни, нямали лечебни свойства, защото по замисъл човекът не трябвало да бъде спохождан от болести, а да бъде здрав и силен. Но за жалост, когато Дядо Господ го направил от кал и го оставил да съхне, дошъл дяволът завистник. Замахнал той с тоягата, пробол с ярост глинената фигура на тялото на десетки места, направил я на решето и си заминал с чувство, че е изпълнил дяволския си дълг. А на сутринта Господ се втурнал да спасява творението си. Понавел се напред, назад, откъснал някакви треви и запушил с тях дълбоките дупки по изтърбушеното човешко тяло. Раните мигом зараснали, но останали завинаги слаби места на човека, отворени за болести и беди. Нямало никакъв проблем, всички те можели в миг да се излекуват, стига да се намери от същата трева, която някога Господ поставил на това място.
 Красивите треви, вече лековити билки, са навсякъде около нас. Ала като не ги познаваме, и не знаем как да ни послужат.
 Много са болестите, пробойни в телата, които народът се е научил да лекува с билки – точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова и на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай боже, да излезе тя магическа и лековита. Всички тези билки се връзват във вълшебна "еньова" китка и ако на някого му се случи през годината да заболее от незнайна болест или "мерак", "нервозност", "нервен припадък", неспокоен сън, уплаха – билките в китката са тези, които ще го излекуват и изправят на крака. Билки се берат на Гергьовден, Йеремия и Спасовден, но особено силна е магията им, когато са набрани на Еньовден. Казват, че всяка набрана тогава трева е лековита.

Най-търсено и емблематично за Еньовден е еньовчето. То се смята за цвете на здравето и дълголетието. Сплетено заедно с други билки, събрани на Еньовден, се нарича "еньовска китка".

 Момите прибирали еньовска китка в сандъците с чеиза, за да пазят дрехите. А с вода, в която е натопена еньовска китка, жените миели косите си, за да са лъскави и здрави. Стопаните окичвали с еньовски венчета рогата на стопанските животни, за да са здрави. Земеделците пък връзвали китка от трева повет на кръста си, за да не ги боли гърбът като работят в полето.

 Занаятчиите окачвали китка от растението наваличе на вратите на работилниците си, за да привлича повече клиенти. Жените беряли от полето тревата метличе и правели метли, с които измитали от къщите лоши духове и болести.

 Каква сила притежават билките се разкрива в много народни песни по особено поетичен начин. Ароматният босилек и до ден днешен се ползва като готварска подправка. Но народните песни разказват, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин пък имал неустоима магическа сила да привличат ергените и да ги карат да се "вият" около момите.

Hatshepsut

20 August 2018, 21:43:08 #8 Last Edit: 24 June 2021, 05:10:45 by Hatshepsut
Еньовден – космически, магически и лечителски празник


Фото: НИШАН

На 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има доста по-стари, езически корени.

Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне ,,св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.

На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» - от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли  вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите - самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите - в юнаци, а змейовете - в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Тонизираща напитка от билки:

(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон

Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.


Това е една класическа рецепта, съхранена в Типика на Студийския манастир (Константинопол). Тя е изпълнима през цялата година (от пресни или сушени билки), които днес могат да се намерят в билковите аптеки или да си отгледаме в домашната градинка. Количеството и съотношението е на вкус. Като топла напитка действа благоприятно на храносмилането, срещу болки в стомаха, а в летните жеги като студена има общ тонизиращ ефект.

http://spisania.rozali.com/ot-kulinaren-jurnal/p10535.html

Hatshepsut

Еньовден


На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Задължителен е обичаят за масово къпане Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се ,,Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг".
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето ,,трепти", ,,играе" и който види това, ще бъде за здраве през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. ,,грабене" (крадене) и ,,мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е ,,хаталия", ,,аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.


На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Светията е братовчед на Исус, но не роднинската връзка го прави така значим, а фактът, че предрича появата на сина Божи и сам го кръщава.

Йоан, наричан накратко Еньо или Яне, е в основата на празника Еньовден , един от най-интересните във славянските фолклорни традиция. Той съвпада с лятното слънцестоене, затова често много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Празнуват: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана.


Истинското лято още не е започнало. Децата чакат ваканция, чиновниците - отпуска, собствениците на хотели и ресторанти - печалба, а "Еньо вече си е наметнал кожуха и върви за сняг". Така е според легендата. Денят започва да намалява, а годината клони към зима. Но преди да поеме дългия си път, слънцето спира да си почине. Окъпано в "живата вода", на Еньовден огненото кълбо изгрява много рано. Мило му е да се прости със света, който няма да види до догодина. Според поверието то "трепти", "играе" и който види това странно явление, ще бъде здрав през годината. Поради това в сряда по изгрев се обърнете с лице към огромното небесно светило и през рамо погледнете сянката си. Цяла ли е, няма да имате работа с личния лекар и здравната реформа няма да ви мъчи - половина ли е обаче, ставате неин роб. Според вярванията там, където се е окъпало слънцето, водата става лековита, а росата покапала от него, носи особена магическа сила. Затова добре е преди изгрев всеки да се измие в течаща вода и да се отъркаля в росата за здраве. При момите положението е по-специално. Тази, която първа види слънцето, без съмнение ще бъде румена и богата. Нощта срещу Еньовден е изключително подходящо за т. нар. "грабене" (крадене) и "мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че някои практикуват този ритуал през цялата година и повсеместно - дори в банките.

Малко по-особен е обичаят, който следват бездетните булки. Те съвсем нормално, според традицията, отиват да крадат плодородието на чуждата нива, събличат се голи, вдигат глава към небето и призовавават светията: "Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?" Най-често в този момент отнякъде изскача стопанинът на нивата. И тъй като според селското право заловена на местопрестъплението жена трябва да бъде набита и "посрамена" (насилена), невестата си получавала "наказанието". А ако след 9 месеца се роди детенце, кръщавали го Енчо или Енка.

Еньовден свързваме най-вече с обичая да се берат билки. Според нашите баби срещу празника те имат магическа и целебна сила.
Но тя изчезва бързо с изгрева на слънцето. Затова сънливите нямат шанс, а самодивите и знахари обикалят полята още по-тъмно. Набраните билки трябва да са "77 и половина", за всички болести и за една без име. През нощта в навечерието на празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че преди Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък Очарованието и магнетизмът на Еньовден са толкова силни, че подобно на Нова година и на Гергьовден, тогава се гадае за здраве, женитба и плодородие, а нощта е най- потайната и мистериозната. Тогава всяко предсказание се сбъдва.

Веселбата започва със свиването на голям венец от горски цветя и треви. Между тях непременно трябва да има и еньовче, царят на билките. Останалите са невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец...

Историята на една любов

Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.

Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала.

На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

https://www.blitz.bg/news/article/343972

Hatshepsut

В нощта на Еньовден скрито имане блести и се издава


Празникът, в който змейове крадат моми - сблъсък на фолклор, религия и масонство

 Кой ден е празник на Църквата, а същевременно и апотеоз на езичеството, новата година на масоните, среща на змейове и самодиви и лечебни билета, та дори ден на иманярите? Такава смесица може да има само един култ, който прави мост между две ери - преди Христа и след Христа. И това е култът към слънцето.

Но Еньовден внася и друг разнобой. Може ли да отбелязваме първия ден на лятото и началото на астрономическото лятно слънцестоене и с това да говорим, че то си отива, а св. Иван Летни слагал кожуха и тръгвал да поръча сняг.

"Слънцето дотук е стигнало в пътуването си крайната точка на своя път към лятото и ще трябва да се връща към зимата. Като си отпочине, окъпва се в живата вода и на сутринта, чисто и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. То е радостно, че ще се прибере към зимовище и от радост играе." Така описва най-дългия летен ден големият наш етнограф Димитър Маринов.

Ден на лековитите билки и на здравето, но и на мистиката, магиите и самодивите. Ами кога друг път моми ще берат билки  през нощта обредно  голи и ще риклякват
 мълчаливо в росата "Лечебните треви се берат за добро към изток, към изгрева на слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока - към запад", казва Ангел Боев, д-р на етнографските науки. Ритуала изпълнявали само по-млади жени. На най-мистичния ден в годината водата и тревите проявяват мощна лечебна и магическа сила.

Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали без музика и песни на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии. Затова и много от песните на този ден са за змейове и самодиви, които наказвали с болести.  Тук е спасителната роля на еньовчето, което има магическата способност да прогонва русалки и сури лами. Фолклорът е пълен с песни и приказки за самодиви, които отвличали и любели гайдари и кавалджии, защото обичали музиката. Змейовете пък задигали най-красивите моми за жени. Затова срещу Еньовден в Разградско се раздава билка срещу змейова любов.

Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с "мълчана вода" китка с пръстен и на сутринта момиче, нагиздено като Еньова булка, ги изважда с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи.

Така векове още преди учените да открият, че водата има памет, предците ни са гадаели съдбата си с "мълчаната вода". Мълчана, защото над съд с изворна вода момата гадателка мълчала цяла нощ, докато дружките  плетели венчета от лечебни треви и ги потапяли през нощта във водата за нощта.

И не само. Станете във вторник рано и при изгрев
застанете срещу  слънцето и погледнете  през лявото си рамо  назад за отражението  на сянката си
Видите ли я цяла, ще сте здрав, а "половин сенкя" гадае на болест. Малцина днес познават магията на билките, тяхното заклинание. Те смятат за грях да се разкрива чудото на вълшебните треви, защото това познание може да попадне в ръцете на недобросъвестни хора и те да го изкористят.

Защото магии винаги могат да се правят, но в нощта срещу Еньовден магия за зло е неотразима. Направената в тази нощ магия нищо не може да я предотврати. Затова нощта на Еньовден е и нощ на магьосниците.

На този ден, стига да не вали, погледнете нагоре - слънцето трябва да трепти в маранята, играе, сякаш се завърта и тръгва по обратния път, окъпано и отпочинало. Поверие гласи, че който види танца на слънцето, е обречен на здраве през годината. Вярва се още, че след като се окъпе във водата, тя става жива и лековита, затова на Еньовден хората се мият в реки, езера или извори. Но очистването от болести и мръсотии започва още по изгрев, когато традицията повелявала хората да се търкалят в росата боси и голи.

На Еньовден старите езически обичаи се срещат с голям църковен празник. Денят наистина е необикновен, тъй като

 24 юни е рождеството  на Йоан Кръстител

 А това е и разделителната бразда между Стария и Новия завет, между два свята - на езичеството и на християнството.

Затова в Бориловия синодик (византийски текст от 843 г., преведен по искане на цар Борил през 1211 г.) се анатемосват различните магии и тайнства, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител, и се кастрят богомилите, като поддръжници на езически обичаи: "...анатема към ония, които през юни месец, 24 ден на рождество на Йоан Кръстител, вършат магии и ограбване на плодовете и правят през черна нощ всякакви скверни тайнства и неща, подобни на езическа служба", пише в синодика.

Ако сега цар Борил можеше да редактира синодика, щеше да заклейми и гейовете, които от 365 дни в годината избраха баш рождения ден на Йоан Предтеча за провеждането на гейпарад в София, безутешни за воплите и прошенията на Светия синод.

Но фолклорът и църквата се преплитат и сега, защото скритата семантика на празника е тъждеството на Слънцето с Бога - и двете начала стоят най-високо и най-дълго на небето и тържествуват над цялата природа, като пречистват и възраждат със сила.

24 юни е и Нова година за масоните,

 които вярват, че силата на светлината, т.е. на Слънцето, ще озари устрема им към овладяване на духовното. Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6015 година след светлината. "Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената. А това е Слънцето - изначалието на човешкото посвещение. Затова се празнува Нова година на тази дата", обяснява проф. Евгений Сачев, събрал в книга историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.

Най-дългият ден в годината слага начало на новата подредба на света - слънцето се обръща към лятото, а дните започват да накъсяват. Парадоксално е на пръв поглед, защото Еньовден е първият ден на лятото. Но и защото всяко начало има край, народът смята, че тогава св. Иван Летни налага ямурлука си и поема по пътя към зимата. И пръв предвестник на лятото е кукувицата. Тя спира да пее след Еньовден.
Тази обредна плетеница обхваща всичко в природата - от хората до тревите и водите, та дори и птиците. Пъстрота има и в името - народът нарича 24 юни още летния св. Иван, Иван Бильобер, Еньо Билобер, Яньовден, Иванден, а в Силистренско - Драгайка. Макар да шестват мистиката и магическите заклинания, това е празник на слънцето, лековитата вода и чудодейните билки, т.е. празник, който утвърждава здравето. Оттук Еньовден е открай време празник на народните лечители, на знахари и билкари.

Присъщи за празника са "слънчовата сватба", самодивските танци и песните за плодородие, за любов, за здраве. В етнографския комплекс "Етъра" край Габрово се предлагат за левче-два шишенца с билков извлек и талисмани, амулети против уроки, за несподелена любов и пр. Слагат се венчета на главите, плете се и голям венец от 77 билки и половина, през който мало и голямо се провират за вървеж и здраве през годината.

Денят е важен и за иманярите. Смята се, че заровено съкровище блести и се издава в нощта на Еньовден. Вярва се още, че родените в деня на лятното равноденствие и дните след него са благословени. Празничният ден си има и своя билка - жълтото еньовче, което наподобява слънцето.

И за да не сме сами, денят се чества не само на Балканите, но и в Русия и Украйна, където го наричат Иван Купола, и от келтските народи. Англичаните го отбелязват на едно от чудесата на света - "Стоунхендж", а в Япония това е празникът на цъфналата вишна, на който се гадае и оризовата реколта.
 В залесията на празника да не забравят да почерпят имениците Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янка, Янита, Янко, Янчо.

В Търново черпят с кувет маджун по вековна рецепта

 В неделя в етнографския комплекс "Етъра" край Габрово и на 24-и на Самоводска чаршия в Търново по обяд шефът на билкарите Емил Елмазов, роден на Еньовден, ще демонстрира народната технология за създаване на растителни лекарства със слънчев лъч, магнитно поле, живи растения и изворна вода. Програмата започва сутринта с курс по разпознаване и бране на билки и къпане в росата на хълмовете Ксилифор  и Арбанаси. Тръгва се от чайната "Билкария" в Асенова махала в 6 ч. Който отиде, ще научи езика на цветята: какво изразяват формата, възрастта, цветът, уханието, каква е силата на въздействието на подареното цвете (послание) и на извлеците от него (лечение).

От 11 ч на Самоводската чаршия е дегустацията на "кувет маджун" – панацеята на старите българи, записана като рецепта от учителя Недко Стойков преди 100 г., която ще се раздава. Маджунът е от 77 вида билки, 63 основни се изваряват първия ден, втория се обогатяват с екстракт от мед, а третия се прибавят тичинки от цветове. Кувет означава сила и маджунът засилва имунната система, но балканджиите са го използвали за всяка болест.

В 13 ч се реди празнична софра. На нея всичко - от супата до тортата, ще е от билки и лимец. Не се учудвайте, ако на този ден ви посрещнат със закуска от коприва, паниран хвощ, сарми от живовляк, кюфтета от магданоз.
На "Етъра" се предлагат и пелмени от девесил, магданоз, копър, тарос и коприва. В Габровско охотно обясняват рецептите за печени корени от репей, салата от
глухарчета и сладкиши от хвощ.

На Еньовден, както всяка година, софиянци ще извървяват любимия маршрут на легендарния народен лечител Петър Димков. Походът тръгва в 8,15 ч от последната спирка на трамвай №5 в "Княжево" по маркираната с негови мисли за здравословен живот пътека "Петър Димков" покрай Златни мостове и хижа "Момина скала". Там на естрадата е атракцията с позабравени обичаи.

От 760 лечебни треви у нас 150 са отровни. Къде, кога и как да берем?

Подходящото време е, когато билките натрупат биологично активните си вещества. Корените например се берат наесен и ранна пролет, кората - през пролетта, листата, стръковете, цветовете и съцветията - в периода на най-силната вегетация около цъфтежа, а плодовете и семената - след узряването им. При бране следвайте 5 правила:
1. Облеклото трябва да покрива цялото тяло, за да се предпази кожата (при допир с бял росен се получават кожни изгаряния).
2. Събирайте само познати билки.
3. Не опитвайте наглед красиви плодове (лудо биле - 3-5 плодчета предизвикват смърт при децата).
4. Задължително се консултирайте с лекар преди лечение с отровни билки (отвара от 80-100 иглички от рицин е смъртоносна). Но използват ли се по рецепта в малки дози, дават добри резултати.
5. Не събирайте лечебни растения от райони с промишлено и транспортно замърсяване. Липата и шипките между блоковете са опасни, тъй като акумулират тежки метали.
В България има около 760 лечебни растения, но от тях се получават 2-3 пъти повече билки, тъй като се използват и корени, и стрък, и листа, и цвят. Лечебните треви са близо 20% от флората ни, която е около 3900 растения.
 Около 150 вида са отровните билки. Алергизиращите са към 120, ароматните за етерични масла са близо 100. Токсични прояви имат и съдържащите алкалоиди и сърдечнодействащи глюкозоиди в около 80 билки (момина сълза, кукуряк, напръстник).
 Около 40 растения у нас са култивирани - мента, маточина, шипки, кантарион, радиола, лавандула, валериана, бял риган, лайка, лечебна ружа, градински чай и др. Увеличават се площите с маточина, шипка, малини, мащерка, живовлек, конски кестен и липов цвят. Вече се култивират и инвитро. В България действа модерна биотехнологична лаборатория по проект на НАТО "Наука за мир", с която се култивира блатното кокиче. То е суровина за производство на галантамин - основен алкалоид в препарат за нервнопаралитични болести. Над 60 лечебни растения са защитени от Закона за биологичното разнообразие и може да се берат само за изследователски цели, за попълване на специализирани колекции и за създаване на култивирано отглеждане. В списъка са снежното кокиче, медицинската пищялка, ефедрата, жълтата и петниста тинтява, гол садник, седефчето, пролетната циклама и др.

Други 36 растения са под специален режим. Те са с по-малки запаси и имат трайна тенденция към намаляване, затова брането им за търговски нужди не се разрешава. Сред тях са лудото биле, червеният божур, кисел трън, иглика, шапиче, пролетен горицвет. Забранено е и брането на мурсалския чай, градинския чай, лечебната ружа, валериана, момина сълза, бял риган и жълт мак, но те се култивират и затова се продават по аптеките.

Плевелни лечебни растения като бабини зъби са драстично намалели напоследък заради ръсенето с пестициди.

Авицена преписал от траките

сладко от рози за хубава кожа

Жените да оставят мазилата, а за бяла и мека кожа да ядат рози. Това припомня преди Еньовден билкарят Емил Елмазов, който култивира над 500 лечебни треви в Габровско. Стара градска традиция отпреди век разказва, че всеки петък - деня на Венера, дамите хапвали сладко от рози. Скоро забелязали, че кожата им ставала по-бяла и блестяща. Днешни изследвания доказват, че розата влияе целебно на кожата.
 Родопа значи пееща роза (от родо - роза, и опа - пея) и от самолет наподобява разцъфнала роза, казва билкарят. В богомилския "Зелейник" от X-XI в. има рецепта на траките, описана после от Авицена за илач от рози срещу всякакви белодробни проблеми, задух и туберкулоза. Прави се по време на цъфтежа от пресни розови листа, на които се режат белите крайчета откъм чашката, розов хидрозол, който е със завишено съдържание на розово масло, пчелен мед и захар.
Авицена описва подробно технологията и нарича лекарството на таджикски джуланджубаш. През ХVII в. французите го включват в производство с името Розова консерва. Елмазов го приготвя седмици преди Еньовден, когато цъфти роза дамасцена. Нарича го "Розова зора", защото от него ти съмва.

Любов се събужда с розмарин,
а се отблъсква с валериан

Има билки и за духовни болежки - за любов и за мъка. За да бъдат събудени нежни трепети, са нужни розмарин, иланк-иланк, босилек, джинджифил и роза. Извлечените от тях етерични масла се втриват в средата на челото. Ритуалът наподобява помазването от Христос. След него и най-коравото сърце ще затрепти от чувства, уверяват билкари.

Да се отблъсне любовта, пък помагат валериан, лавандула, корен от теменужка или див магданоз. Те усилват проницателните възможности у човек и му помагат да прозре бъдещето. А има ли проницание, няма любов, казват древните философи.
Дивата мента гони злите духове. Тя се изсушава и изгаря рано сутрин на Еньовден заедно с босилкови листа.

Против уроки се използва семе от черен мак, магия се разваля със седефче,
 но от посветен човек. Ботаници определят като най-важни и масово използвани у нас следните билки: алпийски лапад, бял равнец, вратига, горска пищялка, еньовче, жълт кантарион, камшик, кръвен здравец, лайка, мащерка, мразовец, глог, червена боровинка, черна боровинка, червен кантарион, червено подъбиче, червен риган, черен оман, широколистен живовляк.

Лечителят Петър Димков и внукът му, който продължава делото на дядо си, смятат за най-работещи босилек, борови връхчета, бъз, бял равнец, глог, гръмотрън, глухарче, дилянка, еньовче, жълта комунига, живовляк, жълт кантарион, камшик, коприва, кръвен здравец, лайка, липа, мента, маточина, мащерка, невен, полски хвощ, синя тинтява, риган, хмел, шишарки, червен кантарион, червено подъбиче, шипка.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4151191

Hatshepsut

По Еньовден говеем, за да чуем природата и да се свържем с корена

По нов стил, според църквата, празникът Еньовден се празнува на 24.06 - рождението на Св. Йоан Кръстител. Старите българи са го празнували през нощта срещу 21.06 - денят на лятното слънцестоене. За тайнствата по време на празника, каква сила и какъв заряд носи той, споделя Розмари Де Мео пред камерата на предаването "Преди обед" по телевизия БТВ.

Тайнството на Еньовден лежи на основата на старото ни българско знание, което твърди, че душата е направена от духа на Бога и корена. Тоест - онази частица вечна, която идва от светлината и в светлината се прибира, когато й дойде време да се прероди, тя прави винаги два избора – към земята, където да се роди, и към родителите. Та, когато дойде на земята, в нашия случай земята българска, тя се свързва с корена. Коренът е направен от ген, род, кръв, родова памет, български език. Всичкото това нещо, което е памет, душата си взима, когато дойде. Светлината, дъха на Бога, се свързва с това коренче тук и сега, при това прераждане. И старите българи твърдят, че силата ти е точно в този корен, силата ти за това прераждане, за това ти идване. Точно тази сила се вика на Еньовден.

Две части има тайнството на Еньовден. Говоря за същинското тайнство през нощта, в навечерието на изгрева. Първата част е самото наричане. Наричане за викане на силата. Втората част е мълчанието и бдението. Всеки си нарича благото, което иска да получи. Както се казва ,,радостта в живота" и иска силата от корена си български, за да може да го сбъдне това. Когато приключи това наричане има едно мълчано хоро, което жените играят. Мълчаното хоро не са някакви сложни стъпки, определени посоки или някакви невероятно сложни езотерични упражнения.

Именува се мълчано хоро, защото се мълчи на него. То по-­скоро не е сложни стъпки, колкото е едно бързичко ходене, само че има три много особени вдишвания, издишвания и изсвистявания. Жените изчистват с дъха си мястото, където ще бъде сторена същината на тайнството. Когато това мълчано хоро приключи, то приключва при мъжкия огън, жените се събират вече около мъжете. Тук има един момент, който е много важен. Това е точно този момент, в който се вика българския корен ,,да чуе", ,,да чуе земята българска". Да чуе точно тази памет, точно силата на род и кръв, която е в земята. Това става по един много прост начин – хората започват да хвърлят български думи в огъня.

В момента, в който на всички сърцата им започнат да блъскат в гърлото - защото това е с много голяма сила, много е голяма емоцията в този момент, много е голямо вълнението - този обред трябва да се пресече като с нож, точно във връхната му точка, в най­-силния момент. И това е моментът, в който той трябва да премине в мълчание. Обикновено това се случва около един часа през нощта, след като е минало всичко. И това е моментът, в който всички трябва да приседнат и да замълчат, да замълчат до изгрев.

В старите ни тайнства и във фолклорните ни празници много често присъства мълчанието като вид изчистване, т.нар. ,,говеене". То се практикува в много български фолклорни, народни обичаи. За да се случи истинската ти връзка с корена, трябва да чуеш природата. Трябва отново да се опиташ да бъдеш част от нея, трябва да можеш да чуеш гласа й, трябва да може да се движиш в тъмното... трябва да си част от обитателите на този дом.

Затова толкова много харесвам българската думичка ,,природа", защото тя само на български значи ,,да си при родата". И с абсолютна почит към рода хората започват да сноват из гората и всеки да извършва своето бдение и мълчание. Според старото ни знание едно от основните правила е много условно - да си здрав човек, да си радостен човек, е да почиташ корена си. Ако ти приемеш, че по-­мъдрата ти вечна душа, идвайки и отивайки си всеки път, този път избира земята българска, по всяка вероятност тя има нещо наум. По всяка вероятност тя те праща точно тук, за да научиш нещо, нали?...

Ти избираш дали да ги учиш тези уроци или не. Разбира се, тези уроци могат да бъдат учени извън България. Само че коренът ти, който избира душата ти в това прераждане, е България. И ако ти имаш очи и сърце да си чуеш корена, и да почиташ корена си, ще си здрав и щастлив човек.

http://portal12.bg/Po-Enyovden-goveem-za-da-chuem-prirodata-i-da-se-svyrzhem-s-korena.p2801

Hatshepsut

Еньовден. Огънят, водата и растителността в Еньовденската обредност


Български момичета на Еньовден
Фото: Асен Великов

Скоро ще честваме един необикновен празник – Еньовден! На 24 юни православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител – този, който е предсказал идването на месията. Еньовден е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания.

Първите описания на различните обредни практики датират от XIX в. Празнуването на Еньовден се споменава и в някои средновековни източници: например в Синодика на цар Борил от XIII в., насочен срещу богомилите, които са поддържали някои традиционни, езически по своята същност обичаи, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител. Като ден на лятното слънцестоене, Еньовден представлява разгърната система от обредни практики, игри, песни и специални обредни вещи.

Според народоведската наука празниците на равноденствието са по-древни от другите календарни празници. Отначало целта на обредите, правени в тези дни, не е била свързана с успех в конкретните стопански дейности или пък с грижата за плодородие, а с непосредственото използване на първичните сили на природата от човека, за да се запази животът и да продължи жизненият цикъл. Следи от такъв вид обредност се откриват в предсказанията за здраве и живот, в събирането на различни билки с лечебна и предпазна цел, в провирането под еньовденския венец и в други действия, които ще разгледаме в тази поредица, посветена на Еньовден, за да си припомним интересната обредност, свързана в този ден, която в миналото е била строго спазвана.

Еньовденският празник се е свързвал с разцвета на природата. Вярвало се е, че това е и най-дългият ден от годината и от този момент слънцето започвало да умира – денят намалявал и зимата наближавала. От източниците се разбира, че за старите българи Еньовден е бил повратен момент.  Казвали: ,,Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата".В този празник, който е свързан с древни магически начини за осигуряване на плодородие и здраве, винаги се съчетават трите култови елемента: огън –слънце,вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината – със словесната магия.

СЛЪНЦЕТО В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ е възприемано като човешко същество и са му приписвани човешки черти: има майка, звездите са му сестри, а месецът е негов брат или по-често сестра, може да се влюби в някоя хубава мома и да иска да се ожени за нея.

Вярвало се е, че на Еньовден слънцето е стигало крайната точка на своя път към лятото и от там насетне вече се връщало към зимата. Казвали, че на този ден то малко си почивало, затова стояло повече на небето. Като си отпочинело, се окъпвало и на сутринта на Еньовден се обръщало и тръгвало назад.

Всички ставали рано и чакали да се покаже слънцето. И когато то изгрявало, се претъркулвали три пъти и поемали към домовете си, като по пътя събирали билки. Вярвало се е още, че водата, която сутрин ,,слънцето отърсвало от себе си", падала върху тревата като роса и била много лековита, затова всички се миели с нея.

Култът към слънцето е заемал значително място във вярванията на древните хора, особено в периодите на лятното и зимното слънцестоене. Чрез обредите, които е извършвал, човекът е смятал, че помага на слънцето в момент, когато то е най-слабо. Слънчевата символика се считала за необходим елемент на еньовденските обреди. Откривала се в малките и в големите венци, които се виели на този ден, в затвореното обредно хоро около Еньовата буля, в слагането на сребърен кръст в съда с предметите при гадаенето, в поставянето на несвързана ръкойка и плитка от жито на кръст на нивата и в други действия.

РАСТИТЕЛНОСТТА В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ е изпълнена с голямо могъщество. Събраните през тази нощ треви се смятали за най-добрите лекарства. Вярвало се е, че на Еньовден в езерото с живата вода освен слънцето се къпели и всички болести. После те се изтривали в тревата и затова сутринта ливадите и горите били много росни. Според народните представи съществуват седемдесет и седем и половина болести. Седемдесетте и седем болки могат да се лекуват с билки, а за половината болест, която е с незнайно име, няма лек. Затова, когато на този ден се берат билки, се отделяли настрани 77 вида и се откъсвала някоя трева, която разделяли наполовина заедно с цвета – за половината болест. От тези билки се правела яневска китка. Тя служела за лек през годината. Ако човек или добитък се разболеел от някаква болест, тогава вземали билки от тази китка и го лекували с тях.

Сутринта на Еньовден жени и моми събирали всякакви билки, но най-много търсели еньовка, еньовче, яньовиче. Вярвало се е, че тя може да лекува много болести и има сила да гони змейове и самодиви. С помощта на треви, като: комуника, тинтява, вратика, иглика, чер трън, маточина, еньовка, и определени магически действия се смятало, че може да се освободи болната мома или жена от властта на митическо същество.

Освен лечителна, се казва, че еньовденските билки имат и предпазна функция. В Разложко момите брали еньовче и тръни и ги слагали по вратите: цветето – за здраве, а тръните – да не влизат лоши духове у дома. На много места в България късали тулица или повет и си го слагали на кръста, за да не ги боли гърбът, като копаят и жънат. В Оряховско освен другите билки търсели и тревата метлица. С метлите, които правели от нея, мели около огнището. Вярвало се е, че те пазели къщата от болести и от зли духове. Самодивските билки – иглика, вратика, комуника, чемерика, перуника, росен и овчарска тинтява, и други треви, събирани на Еньовден, се използвали при заклинание на мястото, където ще се изгради ново селище или нов дом. С това се целяло да се изгонят от избраното място всички ,,самодиви, юди, самовили, змейове и други зли дихания". Момите и жените си миели главите с еньовче за здраве и за да са лъскави косите им, също и да не страдат от главоболие.

От тези примери може да се види, че за българина еньовчето е символ на здраве и дълголетие. Дрянът се смятал от народа за най-якото след чемшира дървесно растение, затова той също се свързвал със здравето. Като цяло, в българската календарна обредност широко се използва зеленината – клонки, треви, цветя. В една или друга форма тя присъствала в празниците през различните сезони, но особено голямо място се отреждало на еньовденската растителност.

ВОДАТА В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ също играе значителна роля. Обредите, свързани с нея, се коренят в древността, във времето на обожествяване на силите в природата. Представата, че тя осъществява връзката между небето и земята, между живота и смъртта, е една от причините за вярата в магическата ѝ сила. Тази сила е много голяма в преломните моменти от годишния календар, каквито са дните на слънцестоенето. Вярвало се е, че както тревите, целебна сила притежава и водата. Затова на много места в страната преди изгрев хората се къпели в реките, за да са здрави през цялата година. В това ритуално къпане на Еньовден може да се проследи двойствената природа на водата – като полезно средство и като застрашаваща стихия. Тя е полезна, защото притежава лечебни свойства, но къпането на този ден е особено опасно, защото водата иска жертвоприношение.

Представите за противоположните сили на водата намират израз и в някои практики и забрани, характерни за празника. Например за лечение и гадания се използвала ритуално чистата вода, която се взимала от извор с бистра и сладка вода и трябвало да се налее и да се отнесе мълчешком при залезслънце в навечерието на Еньовден. А в Благоевградско с лошата вода се свързвала забраната през нощта срещу празника да се пие и да се точи вода. Тя произтичала от вярата, че водата е населена с различни митически същества, които се активизират особено в еньовденската нощ.

Преди виенето на еньовденския венец и преди напяването на пръстени, жените и момите задължително трябвало да са се измили с вода, чието действие е подсилено и от наличие на различни билки. Очистителните обреди с вода имат и апотропеен характер – те трябва да предпазят обредните лица при досега им със свръхестествени сили и да осигурят тяхното здраве и благополучие.

Представата за водата като осъществяваща прехода към отвъдния свят е намерила израз в практиката в Странджа да ходят на кладенците и с помощта на отразяващата се през огледало светлина да се опитват да влязат във връзка с починалите си близки. А в с. Овчарово, Хасковско, преди да изгрее слънцето на Еньовден, ходели да се оглеждат в кладенците и да гадаят по отраженията бъдещето си.

С развитието на земеделието и скотовъдството нараствала и потребността на човека от вода. Култът към нея започнал все по-тясно да се преплита с производителните възможности на земята. Обичаите и обредите с вода през XIX и началото на XX в. включвали древни магически действия, свързани преди всичко с плодородието, с полезните свойства на водата, едно от които е да оплодява земята. Изпращали са молба към божеството да изпрати живородната влага.


Лищовичката по небе фърка,
ой Яньо, Яньо, ти, свети Яньо,
богум се моли: ,,О, дай ми, боже,
о, дай ми, боже, лятна росица,
лятна росица, зимна пшеница".


В първата част на поредицата, свързана с Еньовден, разгледахме мястото и значението на трите култови елемента: огън (слънце), вода и растителност, в еньовденската обредност. В следващите части ще обърнем внимание на различните гадателни практики, свързани с този ден.


Източници:

Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990

Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996

Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974

Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и    легенди. С., 1924

https://www.bulgarianroots.bg/post/ogunyat-vodata-i-rastitelnostta-v-eniovdenskata-obrednost

Hatshepsut

Еньовден. Гадания за здраве и гадания за запазване на реколтата и плодовитостта на животните


Български момичета на Еньовден
Етнографски музей Етъра

Наближава Еньовден. Денят на рождеството на св. Йоан Кръстител – 24 юни е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания.

Много и най-различни били гаданията на Еньовден. Гадаело се дали ще има здраве през годината, предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат или беден, каква ще бъде професията му, и т. н.


ГАДАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ И ЖИВОТ

Известно в цялата страна било гаданието за здраве сутрин на Еньовден, преди изгрева на слънцето. Тогава всички от семейството, от най-малкия до най-възрастния, заставали до стената и си гледали сенките. Вярвало се, че ако човек види цялата си сянка – от главата до петите, ще е жив и здрав през годината. Ако някой види на сянката половината си глава, ще боледува. Ако сянката на някого е без глава, той ще умре до една година. Разказвали се различни случаи за хора, които не са видели главите  си и скоро след това починали.


На Еньовден се извършвали и гадания, свързани с магическата сила на растителността. В Благоевградско срещу празника оставяли под стряхата еньовски китки за всеки член от семейството. Сутринта в зависимост от това, дали е свежа, или увехнала китката, гледали кой ще бъде здрав и кой болен през годината. В Граовско същата вечер всеки слагал под възглавницата си еньовче. На сутринта гледал в какво състояние е: ако е свежо, и годината на този човек ще бъде здрава и весела.


ГАДАНИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА РЕКОЛТАТА И ПЛОДОВИТОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ

Свети Яню йотговори:

– Ой ти, мили свети Петър,

хат' да идим на нивата,

на нивата Иванова,

Иванова, Стоянова –

събрал ми йе сюрмашия

да му женат янгария

Хат' да идим на нивата –

там да гърмним, там да трясним,

да разпръсним аргатето...


Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи се вярвало, че св. Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Затова на Еньовден избягвали да жънат на своите ниви, а можело да ходят само на чужди.


Нощта срещу Еньовден се смятала за особено благоприятна за действията на различни магьосници, които имали способността да отнемат плодородието от чуждите ниви и млякото на животните. Те били жени, наричани мамници, обирачки, житомамници, вражалици, максулници, магьосници. Вярвало се е, че магьосницата отивала през нощта в чуждата нива, обикаляла я гола, баела нещо, заставала сред нивата и извиквала: ,,Дядо Еньо, знаеш ли за какво съм дошла?".След тези думи житото полягало към нея, като оставали да стърчат само най-едрите класове, наричали ги ,,царе" или ,,майка" на нивата, които тя откъсвала и отнасяла със себе си.

Класовете започвали да тъмнеят и ставали празни и леки. За да се предпази реколтата, Еньовден трябвало да завари нивите зажънати. Преди празника стопаните ожънвали по няколко класа от четирите краища на нивите си и ги отнасяли вкъщи. В с. Раздол, Санданско, мъжът се обръщал към нивата и нареждал: ,,Ако дойде някоя мръсница да те обира, кажи ѝ: Обрана съм веке, не мога да дода, краката ми са отсечени".  По други места стопанинът отрязвал най-големите класове, сплитал ги с босилек и с други цветя и ги хвърлял в нивата си при сеитбата. В Пернишко пазели пожънатата ръкойка в хамбара до следващата година. В селата около Хасково, докато не мине Еньовден, жътварите все оставяли по един несвързан сноп, върху който вечер слагали венец от цветя и ръкойка, ,,за да не примамят житото лоши хора". Пак, за да остане плодородието у дома, във Видинско и Михайловградско всяка жена донасяла клас от нивата си. Тя оронвала зърното и го давала стрито на децата да хапнат, а класа оставяла на оджака.


За Еньовден били характерни и редица практики, имащи за цел да запазят и да увеличат плодовитостта сред домашните животни. За да бъде здрав и млечен добитъкът, в с. Зарово, Солунско, го мажели с масло, бито на Еньовден преди слънце. В Еленско кокошките не се хранели от прав човек, а от седнал, за да седят и да мътят. Отново там празен не се влизало вкъщи – трябвало да се носи нещо, за да се внася в къщата, да има изобилие.


Интересна е връзката между еньовденската обредност и свършването на жътвата. В Нови пазар, като привършели жъненето, оставяли малко неотрязано жито в последната нива, изчиствали мястото край него и събирали пръстта накуп край житото. От него оплитали брада, която връзвали с червен конец и сребърна пара. После играели около брадата и пеели:


Ой Еньо, Еньо, Еньова буле,

тъз година двесте кръсце,

догодина - триста кръсце.

Ой Еньо, Еньо, Еньова буле.


Характерните за свършването на жътвата обредни практики били във връзка с еньовденската обредност. И в единия, и в другия случай усилията на човека били насочени към запазване и увеличаване на плодородието и отразявали идеята за умножаване на растителните сили на земята и непрекъснатост: земя – зърно – земя.

За древния човек периодите на зимното, пролетното, лятното и есенното слънцестоене са били не само астрономически, но и стопански жалони. Грижата за осигуряване на плодородието, здравето и благополучието на стопанина и на неговото семейство определяла богатството от обредни действия и практики в тези дни. Еньовденската обредност не била затворена само в рамките на деня на лятното слънцестоене. Някои практики, свързани с плодородието, се включвали в обредността за дъжд и в жътварската обредност. Еньовден е във функционално-семантична връзка и с други големи летни празници, като Св. Константин и Елена, Петровден и Илинден. Корените на тази неслучайна връзка трябва да се търсят в условията на стопанската дейност на човека. Лятото е време за прибиране на реколтата, за запасяване с различни билки, период на градушките и на огромната нужда от животворна влага, време на зависимост на плодовете на човешкия труд от ,,благоразположението" на природата.


С Еньовден са свързани и гадания за щастлива бъдеща женитба на девойките. Най-познатият от тях е Еньова буля, но има и други, изпълнени с магичност и обвързани с много интересни действия. Повече за тях можете да прочетете в част 3 на поредицата, свързана с празника Еньовден.


Източници:

Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990

Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996

Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974

Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. С., 1924

https://www.bulgarianroots.bg/post/gadaniyata-koito-se-praveli-na-eniovden

Hatshepsut

Гаданията, които се правели на Еньовден – индивидуални и колективни гадания за женитба


Българско момиче на Еньовден
Фото: Димитра Лефтерова

Много и различни били гаданията на Еньовден, свързани с омъжване на девойките. Гадаели са за това предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат, или беден, каква ще бъде професията му и т.н.

ИНДИВИДУАЛНИ    ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА


...Утре е, Радо, Еньовден,
Еньовден, света неделя,
китка се сторва за обич,
да турим китка смесена
в едно бяло харкумче
под бяла й червена гюлчина.

Ако са, Радо, вземеме,
китките да са увият;
ако се, Радо, не вземем,
китките да си увехнат.


В Добруджа и Хасковско всяка мома отрязвала три цвята от магарешки бодил, като наричала единия на себе си, а другите два на двама момци:,,Който ми й късмет, той да са разцъйни, тоз вечер да доди въз мене".Цветовете оставяла през нощта на покрива. Вярвало се, че момата ще се омъжи за този момък, чийто цвят е израснал сутринта. А в Ново село, Пловдивско, срещу празника, момите откъсвали две стръкчета еньовче, наричали едното за себе си, а другото – за момък, и ги оставяли през нощта в съд с вода навън. Ако на другия ден и двете са разцъфнали, се вярвало, че двамата ще се вземат. Ако е разцъфнало само едното, това означавало, че той не я иска.

Една от популярните основи на гаданията в миналото са били вещите сънища, които хората се стараели да предизвикат с определени ритуални действия и по-точно – със слагане на обредна храна под възглавницата. Сънят е възприеман като сакрално време, в което човек може да види или да чуе изпратено от сакралните сили послание.

Във Великотърновско вярвали, че когото сънуваш в нощта срещу Еньовден, него ще вземеш. В Килифарево вечерта срещу празника момата вземала леген с вода, поставяла две пръчки отгоре като мост и слагала легена под леглото. Вярвало се, че ще сънува бъдещия си съпруг. В с. Дуганово, Тополовградско, момите за женене един ден преди Еньовден ходели по къщите да събират брашно. То трябвало да се открадне, да се вземе, когато стопанката не си е у дома. Вечерта момите и момците се събирали в някоя къща и от брашното омесвали солена пита. Всеки вземал по парче от нея и вечерта го слагал под възглавницата си. Вярвало се е, че когото сънува, за него ще се ожени.

КОЛЕКТИВНИ ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА

Еньова буля


Гадаенето за женитба чрез напяване на пръстени било характерен елемент от обредите, свързани със социализацията на девойките. В българската етническа територия този обред се извършвал на Васильовден, Гергьовден или на Еньовден. Напяването на пръстени на Еньовден се срещало в Родопите, в Югоизточна България, във Варненско, в част от Добруджа и в онези села от Североизточна България, в които имало преселници от югоизточните части.

Обредът имал различни названия: Яньовче, Яне, Еньо, Еня или Еньова буля. Срещу Еньовден момата, която е била кума на Лазар, или някоя друга мома, чиито родители са живи, събирала, преди да залезе слънцето, всички моми от махалата (когато Еньовата буля се правела по махали) или от селото (когато била една), за да заключат еньовчето. Всяка носела някакъв нишан – гривна, пръстен, китка, ябълка и др.

В с. Мрамор, Тополовградско, преди да сложат нишаните, кумата пускала в бакъра сребърен кръст, ,,за да е здрава храната, да е здраво сеното". Във Варненско най-напред слагали три ябълки и сребърна парà, завързана с червен конец. Две моми донасяли ,,мьлчешна" вода и пълнели съда с нишаните до половината. Бакърът се покривал с червена престилка или кърпа. Кумата вземала един ключ, заключвала символично бакъра и казвала: ,,Заключихме яньовчето. Тая година да съм мома, догодина – булка". После слагала съда с нишаните под трендафил. Като го оставяла, кумата наричала: ,,Къкто тоя гюл цъфти и вьрзува, тъй младите да цъфтят и вързуват".

На Еньовден сутринта или по обяд момите, след като са се измили с вода, в която е сложено еньовче, и са си сложили нови дрехи, се събирали и отивали да вземат Еньовата буля. Това било две-три годишно момиче, първо или последно дете на живи родители. А в някои села то трябвало да бъде сираче – вярвало се, че сираците могат да предизвикат милостта на божеството и да бъдат по-добри посредници между желанията на хората и неговата воля.

Обикновено момите приготвяли булята в дома ѝ. В селищата, в които Еньовата буля била сираче, си била със своите дрехи. А там, където момичето било от честита къща, го обличали в булчински дрехи, препасвали го с червен мъжки пояс, украсявали го с булчински накити и го пребулвали с червено було. Дрехите и накитите се вземали от някоя млада булка. На главата си Еньовата буля имала венец от пелин, препасана била с пелин и в ръцете си също държала пелин. Обикновено Еньовата буля била боса. Когато обличали момичето, го вдигали и внимавали да не допира земята, докато не извършат всички обредни действия. Вярвало се е, че там, където стъпи, земята ще изгори. По време на целия обред булята не бивало да говори, а можело само да кима с глава. След като прикрият Енята, я захранвали с варено жито. Една мома ѝ давала на три пъти да хапне от житото и я питала: ,,Сита ли си?". Всеки път булята посочвала три различни места от тялото, като на третия казвала: ,,Сита съм до гуша".

Като приключели с приготвянето на Еньовата буля, една мома я вдигала на дясното си рамо, другите се нареждали две по две след тях и тръгвали  из селото. По пътя пеели две или три песни, които повтаряли периодично. Една от тях била:


Полека клепай, хубави Яни,
полека клепай, да не напрашиш
на малките моми алени престилки,
алени престилки, бели ръченици
и тънки ризи със свилени ръкави.


На кръстопът момата, която носи Енята, сядала на земята, слагала я в полата си, а другите обикаляли около тях и пеели:


Свалете буля да си почине,
подули й са белите ръце,
пръснали й са сребърни гривни.


Шествието спирало на всеки кладенец или чешма и навсякъде момите пеели и играели хоро. Еньовчето трябвало непрекъснато да шета с ръце – да ги движи пред гърдите, свити в лакътя, нагоре и надолу. Навсякъде следели изпълнението на обреда и жените постоянно подканяли булята: ,,Шетай ка!". Вярвало се, че това ще доведе до увеличаване на плодородието.

В Югоизточна България, когато вече са обиколили селото и са стигнали до река, две моми минавали на другия бряг и заедно с други две от този бряг вдигали Енята над реката. От отсрещния бряг питали булята: ,,Сита ли си?". Ако момичето кажело ,,да", това означавало, че годината щяла да бъде плодородна. Ако кажело ,,не", реколтата щяла да бъде бедна. После момите задавали въпроси дали ще има пшеница, царевица, ечемик, и така изреждали всички култури.

След обиколката на селото изнасяли булята на високо място, за да види цялото село, че

Яньовчето е излязло нависоко. Оставяли го под някое голямо дърво и кумата го питала: ,,Л'во искаш ляп или сол?". Ако детето кажело:,,ляп", годината щяла да  е богата, ако кажело:,,сол"– бедна. При радостен отговор момите скачали и правели хоро около булята.

След това започвала втората част на обреда Еньова буля: напяване на пръстените. Момите вземали ,,бакъра с нишаните" и отивали в двора на къщата, откъдето са взели булята, край реката, на кръстопът или под някое голямо дърво. Всички заставали в кръг около Енята, която трябвало да седи на стол или в полата на някоя от момите. Докато девойките пеели две по две, тя вадела китките.


Ой, Еньо, Еньо, Еньова буля,
извади, Еньо, златна ябълка,
който е честит, той да я вземе.


След тия няколко реда, с които започвало всяко предсказание, следвали кратки стихчета, които показвали късмета на момата. В тях се предсказвал занаятът или професията на бъдещия съпруг на момата, различни черти на характера му, социалното или семейното му положение, времето, мястото и начинът, по който ще се омъжи момата, положението след омъжването и др. Например:


СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:


Мъничка нива с много кръстци. (Богат)

Малко лозе с много грозде. (Богат)

На стол седи, кесия върти. (Богат)

Голямо лозе с малко грозде. (Сиромах)

Напукани пети с черни кундури. (Сиромах)

Злата тояга из село ходи. (Селски кмет)

Цървули стяга – въз доли бяга. (Хайдутин)


ЗАНАЯТ ИЛИ ПРОФЕСИЯ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:


Криво рало из поле оре. (Чифчия)

Дрисливо пате в цедило виси. (Овчар)

На трън да седи, пари да рой. (Пчелар)

Млечени клечки в бял бакър стоят . (Говедар)

Китка плава из яз въз яз. (Воденичар)

Самар скрипти през планина. (Кираджия)

През дол бяга, върви стяга. (Гурбетчия)

Попарен петел из село бяга. (Селски пъдар)

Попарен петел на боклук пее. (Кехая)

Одрано теле из село реве. (Гайдар)

Алено френче на дюкян цъфти. (Търговец)

Златни ножички под възглавнички. (Терзия)

Дълга пържина, увита с коприна. (Бояджия)

Сребърен пръстен града подпира. (Златар)

Две се игли бодом бодат. (Чехлар)

Червени чехли пред дюкян тропат. (Обущар)

Лопа-тропа по къщата. (Дюлгерин)

Червено вино – цъклена чаша. (Кръчмар)

Черни гарвани през поле хвъркат. (Катранджия)

Фръкна искра из куминя. (Ковач)

Мокри гащи на стряха висят. (Рибар)

На стол седи, на камък пише. (Писар)

Бяла книга – черно писмо. (Учител)

Клон босилек черква мете. (Поп)

Из черква ходи, талири трака. (Клисар, епитроп)


ВЪНШНОСТ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:


Сиво небе, ясни звезди. (Хубавец)

Тиха вода под камъче. (Кротък)

Грабна главнята, ръгна из махлата. (Буен)

Печени киселици на стърнище. (Зъл, сърдит)

По гъз са влаче, леща скубе. (Мързелив)

Келява глава – жълти алтъни. (Гаупав, но богат)

Бясно куче из село лае. (Пияница)


СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:


Сама купичка на кръстопътя. (Сирак)

Самси Здравко при бял камък. (Един на майка и баща)

Съдран чувал, пълен с бълхи. (Има много братя)

Триста кучета леща вършеят. (Трима братя са)

Черна кърпа, през плет фърлена. (Вдовец)


ВРЕМЕ, МЯСТО И НАЧИН, ПО КОЙТО ЩЕ СЕ ОМЪЖИ МОМАТА:


Шита риза, недошита. (Скоро ще се омъжи)

Зреяла дюля и презреяла. (Стара ще се ожени)

Червено було през поле хвърка. (Надалече ще се ожени)

Жълта ружа през плет гледа. (Ще вземе комшията)

Халени калци през гора бягат. (Ще пристане)

Сминова китка в кърпа вързана. (Тайно ще се ожени)

Зряла дюля, недозряла, дето щяла, там паднала. (Ще вземе когото иска)

Нова крина – вето дъно. (Ще се ожени и втори път)


КАКВА ЩЕ БЪДЕ МОМАТА:


Коя е мома сополива, нейна е чорба подбъркана. (Мързелива)

Коя е мома дългопола, къщата й преметена. (Работлива)

Сред пазара купа сено, кой как мине, откъсне си. (Ще излезе нечестна)

Киска къща, високи прагове. (Няма да има деца)

Лиси биволи под бряг лежаха. (Ще боледува)

Сама игличка над вечеричка. (Ще е самотна)

След изваждането на последната китка всяка мома си наливала от водата в котлето. С нея пръскала прекрачените от булята билки и я използвали като лек в случай на болест. Там, където напяването на пръстени се извършвало у дома на булята, накрая стопанката гощавала момите.


Драгайкa


В някои села на Добруджа на Еньовден правели Драгайка. По обяд момите обличали едно момиче сираче в нова бяла риза, пребулвали го с алено чумберче и го накичвали с китки. Наричали го Драгайка. Една мома вдигала момичето на дясното си рамо и всички тръгвали из селото. Докато обикаляли, всички моми се изреждали да носят Драгайката. Една от тях носела котле с вода, покрито с кърпа. Като обходели селото, отнасяли момичето в някоя къща и всяка мома слагала в котлето пръстен. Докато пеели девойките, Драгайката вадела един по един пръстените.


Припяване на паламарките


В Преславско, Новопазарско, Търговищко, Силистренско, Шуменско и Котленско на Еньовден или в друг ден по време на жътва се извършвало припяване на паламарките. На обяд, докато си почивали жътварките, една жена ставала Еньова буля, слагала си бяла кърпа на главата, препасвала по-голяма престилка и събирала в нея паламарките на момите и булките. Жената вадела една по една паламарките, а останалите пеели и предричали късмета на всяка.


Напяване на китки


В Родопите на 23 юни вечерта момите отивали да събират еньовче и други билки. Събирали се в къща, в която мъжът и жената са в първи брак, здрави са и имат живи деца и виели малки китки, в които непременно слагали едно-две орехови листа. Приготвяли китки за всеки от семейството и ги нареждали в дървено корито или в котле. През цялото време пеели различни песни. Две моми донасяли ,,мълчана вода", покривали коритото с червени престилки или с червен пояс и го оставяли да пренощува под трендафил. Сутринта преди слънце девойките отивали в градината, отвивали коритото и започвали да напяват китките. Песните били предимно с любовно съдържание. Като изпеели няколко песни, една по-възрастна жена, която не познавала белезите, вадела китките една по една и ги наричала. Наричанията не били на песен, но също били свързани с бъдещата женитба на момите. Например в Чепеларе, Смолянско, наричали по следния начин: ,,Чиято е сая китка, да земи каматан учен чиляк, на стол да седи, с перу да писва, бели фодулки да яде", ,,Чиято е сая китка, да се ожени за севдилно момче", ,,Чиято е сая китка, кехаица да стане, порва на мандра да ходи с жолти клинове", и т.н. Всяка мома вземала китката си и я пазела до другата година. Когато свършело напяването, всички се миели с водата за здраве.


Калиница


В Пазарджик, Асеновград и в околните села изпълнявали обреда Калиница. Вечерта срещу Еньовден момите се събирали в една къща и правели едно момиче калиница (,,кръстосвали го с два колана и слагали телове на главата му"). Избирали една по-стара мома за кума, а другите девойки ставали невести и също с ,,телове" на главите, т.е. с булчинска украса. Една от тях била покрита с червено було. Напълвали едно гърне с вода, слагали в него пръстените си и всички тръгвали с песен към градината. Там слагали гърнето под някоя шипка. Кумата го вземала булото от невестата и покривала гърнето. Сутринта на Еньовден момите отивали в градината, вземали гърнето и тръгвали към дома на калиницата. Сядали в двора в кръг, като кумата с гърнето била в средата. Тя бъркала вътре с ръка и преди да извади пръстена, наричала: ,,На която излезе тоя пръстен, ще ся ожени за черноок ергенин и ще стане богата". Момата, чийто е изваденият пръстен, плащала известна сума. Така кумата предричала на всяка от момите: ,,Ще вземе богат вдовец, който ще я води на хаджилък, ще роди много деца, ще намери закопани пари, с които ще изгради манастир", и др. Като извадят всички пръстени, със събраните пари девойките купували продукти, гощавали се и играели до вечерта.


Таяни


Според описанията обредът Таяни се изпълнявал от влашкото и от българското население на Битоля, Крушево и Прилеп. Срещу Еньовден момите и булките в Крушево отивали да берат таян, косица и трендафил. От събраните цветя увивали голям венец и по един малък за всяка мома и булка. Всички се промушвали по три пъти през големия венец и го слагали върху гюм. Отгоре поставяли един върху друг и останалите венци. След това вземали гюма и с песни отивали да го пълнят с вода от три чешми. Вечерта всяка слагала по нещо (пръстен, обеца и др.) и оставяли гюма в някоя градина под трендафил. Сутринта пак го вдигали и отивали на същите чешми, но без да наливат вода. Като се върнели, се миели с водата от гюма за здраве. Гледали чий пръстен е най-обелен. Това означавало, че тая мома ще се омъжи най-скоро. Момите и булките си разделяли цветята от големия венец и ги пазели за лек.

Иванка


Накрая ще се спрем на обреда Иванка, който макар да не представлява в пряк смисъл гадаене за женитба, също е свързан с омъжването на момите и има за цел да стимулира брачните връзки. Той бил характерен за населението на гр. Ресен и за селата около Преспа. Там Еньовден бил известен с името Иванден. Един ден преди празника момите събирали необходимите неща за направа на куклата Иванка. Няколко от тях отивали в полето и набирали иванско цвете и лайкучка, а други тръгвали от къща на къща и събирали брашно, изсушени риби, месо, плодове, пари. Всички стопанки давали с желание, особено онези, които имали момичета, защото след Иванден щели да получат по едно парче от изпечения кравай. Вярвало се, че мома, която е хапнала от иванденския кравай, скоро щяла да се омъжи. Вечерта девойките се събирали по махали у дома на някоя по-заможна мома и приготвяли Иванка. Куклата изобразявала жена, но без крака. Момите вземали един голям гюм, наливали в него малко вода, пускали вътре цветя и всяка слагала някакво украшение. Омъжените жени също донасяли и пускали по нещо за здраве. За глава на куклата служила стомна със счупени дръжки, която е увита с бяла ,,махрама". На главата ѝ слагали коса с плитки и завързвали копринена шамия с тъмен цвят. С въглен или с черна боя изписвали на лицето ѝ очи, вежди и нос, с червена боя – устата и скулите, и с яркочервена – брадата и ушите. Обличали куклата с дълга бяла риза и с рокля на пет-шестгодишно момиче. Ръкавите на ризата пълнели с лайкучка. Опасвали я с копринен пояс, украсявали главата ѝ с цветя и с накити, слагали ѝ гердан и сребърен кръст. Момите се надпреварвали коя по-напред да сложи своето украшение на Иванка, защото вярвали, че така по-скоро ще се оженят.


На Иванден, преди да се е разсъмнало, момите тръгвали по чаршията. Слагали куклата на главата на някое момиче и с песни обикаляли улиците и махалите. Момците вървели пред тях със запалена суха тръстика в ръце и пазели куклата от друга група, която се стараела да я развали и да разгони момите. Девойките отвеждали Иванка като невяста на някоя чешма и там една от тях пълнела в стомни вода. Жени, мъже, деца излизали пред къщите си да гледат шествието и да слушат песните. След вечеря младите отново излизали и ходели по улиците през цялата нощ. На следващия ден след Иванден разглобявали  куклата. Всяка мома взимала своето украшение, по един или два стръка иванско цвете, лайкучка и малко вода от гюма. Тогава ,,секат" кравая и момите, които са събирали брашното, разнасяли по всяка къща от него за здраве на хората и за скорошна сватба на девойките. 

Колективните гадания за женитба били свързани не само с бъдещото омъжване на девойките, а имали и друга насоченост. Общият смисъл на всички действия, включително и на придружаващите ги песни, се състоял в това по обредно-магически път да се постигне желаното и жизнено необходимото за селския стопанин и за неговото семейство. В този смисъл обредите за предсказване на моминското бъдеще биха могли да се разгледат в няколко аспекта:

 с насоченост към запазване и повишаване на производителните сили на земята;

като действия, които целят да осигурят здравето и благополучието на обредните лица и на целия селищен колектив;

като част от посветителните момински обреди, което е последното включване на момите в системата на календарните празници за годината.

Обобщавайки, можем да кажем, че напяването на пръстени е един от основните компоненти на еньовденския обредно-празничен комплекс. То включвало действия за осигуряване на здраве и благополучие в семейството, практики за запазване на плодородието, гадания и предсказания около реколтата и бъдещето на хората, и представлявало етап от социализацията на девойките. Целият период от Сирни заговезни до деня на лятното слънцестоене се характеризирал с активното участие на моминската група в културния живот на селищния колектив. Това определяло общата идейна основа на различните обредни практики и действия през тези дни – да се регламентират и да се създадат отношения, които трябва да доведат до брачна (сватбена) реализация.


Източници:

Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990

Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996

Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974

Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и    легенди. С., 1924

https://www.bulgarianroots.bg/post/gadaniata-koito-se-praveli-na-eniovden