• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 09:08:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

avatar_Hatshepsut

Македонската кървава Коледа

Started by Hatshepsut, 12 October 2018, 21:26:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] комунизъммакедонизъм

Hatshepsut

12 October 2018, 21:26:38 Last Edit: 07 January 2021, 18:11:19 by Hatshepsut
Кървавата Коледа за българите в Македония

Наскоро излязоха наяве зловещи и почти неизвестни факти за буквалното изтреблението на хиляди българи в Титова Македония. И то за времена, когато се прокламираше и се направи опит, за наша радост несполучлив, за създаване на Балканска федерация. Става дума за т.н. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера "Голий оток" или затвора "Идризово". Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата "Свети Спас" и край Пуста кула.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на "бугарскиот окупатор". Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са "бугараши", "ванчемихайловисти", "ВМРО-вци" и "фашисти". Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, "за да обсъдят въпроса". Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост "Калето". След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: "Хочеш Солун, еве ти га..." Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в "Калето". Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани "бугараши" и "помагачи на бугарскиот фашистки окупатор", Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): ,,Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България..."  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

http://www.e-79.com/news-59925.html

Hatshepsut

12 October 2018, 21:27:11 #1 Last Edit: 13 April 2021, 14:49:01 by Hatshepsut
Проф. Пламен Павлов: ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония
е израз на жестоката политика на геноцид на изтребление водена от Тито

От декември 1944 година до януари 1945 година във Вардарска Македония започва избиването на стотици хора, имащи българско самосъзнание от активистите на компартията на Титова Югославия. Датата 7 януари остава в историята като ,,Кървавата Коледа", тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник в Македония. В интервю за Радио ,,Фокус" – Пирин историкът проф. Пламен Павлов разказва подробности за случилото се преди 71 години.


Фокус: Проф. Павлов, ще ни разкажете ли какво точно се случва по време на Кървавата Коледа за българите в Македония и от къде произлиза това наименование?
Пламен Павлов: ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония представлява един вид, как да кажа, перверзия на насилието. Самият акт се осъществява на 7 януари 1945 година, когато в Македония се отбелязва Божик или Коледа по Юлианския календар (по т.нар Стар стил). Терорът над българите, над хората с българско самосъзнание и с изявени позиции в социалния, политически и културния живот започват на практика още през есента на 1944 година, когато българската власт се изтегля от Македония в хода на Втората световна война. В същия период там се установява властта на Югославската Комунистическа партия или по – късно Съюз на Югославските комунисти, начело с един от най – големите кръволоци на всички временна – маршал Йосип Броз Тито. Това е една личност, която и до днес в България се свързва едва ли не с един по – либерален модел на комунизма, с някаква по – голяма отвореност. Тези формални белези наистина са верни. Попадайки по волята на Великите сили в една буферна зона на т. нар необвързани държави, бившата ,,империя" Югославия, вече комунистическа, позволява на хората да пътуват на вън, да ходя по гурбети, но терора в самата нея по нищо не се отличава от този в Сталиновия съветски съюз, в България след 9 септември 1944 ако щете дори и с политиката на изтребление, която се извършва от всеки такъв тоталитарен режим независимо с каква идеологическа украса е той. Пикът или най – големият апогей на насилията над хората с изявена българска идентичност е именно ,,Кървавата Коледа". Тогава по нареждане на самият Тито и разбира се от неговите хора в самата Македония са избити някъде над 1 200 активни българи само на 7 януари 1945 година, по списъци изготвени от македонските комунисти начело с Лазар Колишевски, който е българин по паспорт и дори е изявявал съзнанието си като такъв. Избитите са преди всичко хора от акционните комитети, които през 1941 година апелират за присъединяване на Македония към България. Знаете, че в хода на Втората световна война кралство Югославия понесе сериозни поражения от Германия. На базата на двустранни договорености между България и Германия земите във Вардарска Македония, както и в Беломорието бяха дадени за администриране от България. За съжалени те не бяха под пряката българска власт, но ентусиазъм от присъединяването в административно отношение на тези земи даде основание на нашите деди да наричат Цар Борис III – Обединител и в това няма нищо невярно, тъй като процесът на обединението набра много бърза скорост именно през годините на Втората световна война. Тогава на територията на днешната Република Македония навсякъде има българска власт, която в голяма степен е осъществявана от местни българи, все хора от интелигенцията, от средите на културата, въобще от хора, които имат качествата да осъществяват тази власт. Именно за тях обаче, след изтеглянето на българската власт, комунистическият режим на Тито осъществява жестока политика на геноцид на изтребление, на етническо промиване, на промиване на мозъци, което има за цел да изтрие споменът за всичко българско в Македония. Според Веселин Ангелов, колега историк, който е достатъчно известен и имат доста публикации на тази тема, репресиите на т. нар. ,,Кървавата Коледа" засягат много повече хора и убитите се оказват не по–малко от 23 хиляди, а други 130 – 140 хиляди са изселени, интернирани, изгонени, преследвани и тикани в затворите и концлагерите. Знае се, че например в Скопие в дните на ,,Кървавата Коледа" са убити над 60 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Известен е броя на убитите, но такива има и край селищата в Охридско, край Преспанското езеро,в планината Галичица край село Отешево. Хората са били изхвърляни във водите на езерата с камък на шията, някои са убивани с лопати, кирки и мотики. Да речем Димитър Гюзелов, един от най – известните българи във Вардарска Македония по време на Втората световна война, един от инициаторите на акционните комитети за обединение с Царство България е убит пред очите на собствените му деца. За съжаление могат да бъдат дадени и още много такива примери. В това отношение вече има събрани и много голямо количество данни.

Фокус: Може ли да ни кажете някои от по – известните автори, писали по темата ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония?
Пламен Павлов: Такива са както вече споменах Веселин Ангелов, който представя интересни факти в книга от 2013 година, която е много ценно научно изследване, пък и изобщо една много поучителна книга. Проф. Димитър Гоцев има публикации на тази тема. Интересното е, че дори в македонския печат могат да се видят статии на тази тема, но те са от началото на 90 – те години, след което темата може да се каже, че става табу, тя не се повдига, тъй като трябва да се обясни, че са избивани хора с българско самосъзнание, а това е нещо, което противоречи на днешните виждания на политическия режим в Македония.

Фокус: Проф. Павлова, според Вас случайно ли Тито избира именно един от най – светлите християнски празници – Коледа, за да извърши това огромно престъпление срещу българите в Македония?
Пламен Павлов: В никакъв случай изборът на датата за разправа с българските активисти не е случайна. Това е едно светотатствено дело, което иска да даде израз на обяснението на Югославските комунисти, а и на всички останали, че няма Бог, а християнските ценности са нещо, което трябва да бъде изкоренено. И както виждаме един такъв хубав и топъл празник, който изпълва хората с радостно настроение, с любов към семейството и родината, бива превърнат точно в обратното. Той бива превърнат в една кървава вакханалия, която има много тежки последици и до наши дни. Част от проблема на политическото мислене и въобще манталитета на нашите сънародници в Македония може да бъде обяснен с това, че хората, които бяха изтъкнати водачи на нашата общност в тази историко – географска част фактически са били унищожени и то с невероятна жестокост. Други, които да речем успяват да оцелеят в тези временна пък години наред прекараха в различни затвори, лагери и ние знаем, такива достойни хора, като г-н Панде Ефтимов, а могат да бъдат посочени и много други. За голямо съжаление повечето от преживелите тези ужаси вече не са между нас , но паметта за тях трябва да бъде много силна и трябва да служи като ориентира за нашата неотстъпчивост по отношение на българщината в Македония. Когато става дума за Македония ние не може да правим никакви сделки с никого и не може да отстъпваме на измислените стандарти от някакви лаборатории на изток или на запад. Тук става дума за историческата истина. Ще цитирам Венко Марковски, един човек, който е бил олицетворение на македонизма, а след това се превръща в неговото най – ярко отрицание – ,,Кръвта вода не става". Рано или късно процесите на сближаване и налагането на българската идея в Македония ще се получи по естествен път. То е орисано от самата история. Не може 1000 години по тези ширини да живеят българи и след това в рамките на един зловещ експеримент, както виждаме не само лабораторен, но и представляващ една политика на кървав диктат и масово изтребление на човешки същества, да бъде заличено българското съзнание на македонците, които всъщност са българи и това е истината. Независимо от едни ли други формации, от едни или други попълзновения върху тяхното мислене, то тяхната българска същност е факт и днес и тя не може да бъде изтрита.

Фокус: Проф. Павлов, пресилено ли ще бъде ако кажем, че ,,Кървавата Коледа" е своеобразен геноцид върху българите в Македония?
Пламен Павлов: Не е пресилено, това е акт на геноцид, избиването на хиляди хора е геноцид. Убийството дори на едно човешко същество, когато то е осмислено като акт на несправедливост също може да бъде определено като едно чудовищно престъпление. Но тук наистина Вие сте права, че може да говорим за геноцид, като най – лошото в случая е, че този геноцид в много случай е следствие на това, че българи избиват българи. Измъчената земя на Македония е пример за много такива истории. В България след 1944 година, терорът срещу мислещите различно от партията също е жесток и за това опитите да бъде реабилитиран ,,народен съд" за мен също представлява вид кощунство. Това което ярко може да видим е, че нашата нация, дори и извън пределите на България са непрестанно положени на различни видове геноцид. Тоест, когато говорим за геноцидни практики, за обезкървяване на нацията, за жестоки посегателства върху нейната идентичност, но и върху нейното физическо съществуване, то не бива да забравяме това което се случва в България след 9 септември 1944 година. Не трябва да забравяме и геноцида, който бе извършен над бесарабските българи, който с огромна сила тече през всички временна. И все пак не бива да се фиксираме в тези временна и в тяхната трагичност, която засилва в нас някакво състояние на обреченост. По скоро мисля, че трябва да обърнем внимание на това, че въпреки тези жестоки репресии и реките от кръв нашата нация оцелява и, че националното мислене е факт и днес. До ден днешен в Македония, при всички ограничения има хора, стотици хиляди бих казал, които знаят български и искат да вземат български паспорт, но не за да могат да пътуват свободно в Европейския съюз, а защото искат да покажат, че са българи и са част от българската нация. Спокойно може да кажем, че България води една много демократична политика спрямо Македония, която аз не одобрявам във всичките и характеристики. Ние сме обречени да се грижим за Македония, дори някого в съседната ни държава да го дразни, защото ние не можем без Македония, но крайно време е тамошните политически фактори да разберат,че тяхната държава също не може без нас, защото ние сме части от един и същи народ. Както казва Венко Марковски в една поема ,,От един народ създадохме народи два". Крайно време е това нещо да бъде поправено с общи усилия, с добронамереност като помним миналото, но и гледайки в бъдещето.

http://www.focus-news.net/opinion/2016/01/07/36334/prof-plamen-pavlov-karvavata-koleda-za-balgarite-v-makedoniya-e-izraz-na-zhestokata-politika-na-genotsid-na-iztreblenie-vodena-ot-tito.html

Hatshepsut

Македонската кървава Коледа


Hatshepsut

25 December 2019, 15:28:50 #3 Last Edit: 26 December 2020, 06:59:02 by Hatshepsut
Македонската Кървава Коледа – хиляди избити българи и 75 г. мълчание


Плочата на масовия гроб край Велес, осквернена от сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци с българско самосъзнание са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности


За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 г. на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази трагедия, известна като "Кървавата Коледа", 75 г. е най-голямото бяло петно в съвременната история на Македония.

"Масовото избиване на хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти е сред най-пазените тайни. Днес няма нито една книга, нито едно журналистическо разследване, няма нито един кръст за избитите, където близките да запалят свещ в тяхна памет!", предаде репортер на БГНЕС.

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. "Кървавата Коледа" не подминава и по-малките населени места, включително и селата, където на първо място са избивани кметовете, учителите и свещениците. Някои от поповете са влачени за брадите по площадите.

Операцията по избиването им се ръководи от комунистическия лидер по онова време в Скопие Лазар Колишевски. Той стриктно изпълнява нарежданията на Светозар Вукманович – Темпо, личния пратеник на диктатора Тито. Тук е мястото да припомним, че бащата на Колишев/ски/ е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III /1918-1943 г./, в което определя себе си като българин. В избиването участват бивши сръбски четници, полицаи от времето на Кралска Югославия. Титовият режим връща обратно в Македония част от най-зловещите сръбски колонизатори за изпълнението на погрома.

В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Стотици хиляди са арестувани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. На площада в Скопие публично са линчувани над 100 души. Близо 900 души умират от мъчения в скопското Кале, където са разстреляни 70 офицери.

Днес в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина знаят за стотици хиляди избити от същия комунистически режим, както и за разкритите масови гробове. Но в Македония, където режимът на Груевски внушаваше нова идентичност и древно наследство с вдигането на паметници дори за Аминта III и Клеопатра, умишлено премълча и осъди на забрава жертвите на организацията /ВМРО/, чието име открадна неговата партия ВМРО – ДПМНЕ/.

И до днес близките не знаят съдбата на бащите си, братята си или братовчедите си.

"Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се", разказва пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула.

"Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб".

Това е и единственият масов гроб от "Кървавата Коледа", който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата "Св. Спас".

"Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от "кървавата Коледа", разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.

За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма "никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България. Те не са македонци, те са македонисти, които работят в услуга на Белград. Сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е тежък сърбоман и няма никаква връзка с идеалите и ценностите на ВМРО. Той е обикновен изпълнител на големия престъпник и сърбоман Никола Груевски, който избяга в Унгария", казва Каров.

За Андреев и Каров истината е една и тя трябва да се знае от всички в Македония, за да може младата република да бъде истински независима и свободна.

https://epicenter.bg/article/Makedonskata-Karvava-Koleda---hilyadi-izbiti-i-75-g--malchanie--VIDEO--/202314/11/61


Македонската кървава Коледа 1945: хиляди избити

Hatshepsut

От нашата ownload-секция може да свалите книгата на Веселин Ангелов "Македонската кървава Коледа":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3980