• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 08:36:10

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 22
Total: 22

avatar_Hatshepsut

Иван Михайлов

Started by Hatshepsut, 29 July 2018, 14:49:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

 :arrow:
Аспирациите на балканските държави, както ги нарича Михайлов, обаче са непропорционални с горецитираните числа. Сръбските такива според Михайлов не би следвало да съществуват изобщо, защото в Македония нито е имало сърби, нито Сърбия има някаква географска или икономическа връзка с македонската земя. И въпреки, че сърбите изтъкват, че са водили три войни за Македония, Михайлов опонира, че за завладяване на чужда територия някой може да води и тридесет войни. И веднага дава примери с България и Гърция, които са водили същия брой войни, но: ,,те имат успокоението, че са ги водили за освобождението на своите братя – гърците за братята си в македонското крайбрежие, а българите за своите братя в цяла Македония. Сърбите нямаха кого свой да освобождават в Македония."[48]

В основата на гръцките аспирации Михайлов съзира историческите им претенции от времето на Византия и нейното господство върху македонските земи. Той обаче се протовипоставя на тези претенции, изтъквайки доводът, че Гърция не може да се отъждествява с Византия, тъй като от една страна Византия е била империя, а гърците са били само една съставна част (да може би сърцевината), но все пак част от една многонационална империя, а от друга самият брой на гръцкото население през един огромен исторически период: ,,си оставаше пет пъти по-малко от тоя на македонските българи; в цялата страна числеността му никога не отиде по-нагоре от десет-единадесет на сто."[49]

Аспирациите на България са разглеждани от Михайлов, като най-основателни, поради простия факт, че славяните в Македония са българи.[50] Михайлов привежда редица доказателства от различно естество (исторически, лингвистични, икономически и социални), за да подкрепи своята теза. Но като най-убедително доказателство за твърденията си той привежда два аспекта.

Първият е създаването на Българската Екзархия, което според него е всъщност широкото българско движение за самостоятелна църква и за просвета, изявило се особено силно именно в Македония и увенчало своите усилия с указа на султана от 1870 г.:

 

,,Тогава – нека повторим – цялата българска нация се намираше под турска власт, та никой не би могъл да твърди, че пропагандата на несъществуващата българска държава е играла тук някаква роля. Със собствени сили и средства, по собствено съзнание и почин българската нация води борбата и победи. Тогава именно се извърши най-блестящия плебисцит, чрез който българската нация сама посочи, бидейки още под турска власт, докъде се простират нейните етнически граници."[51]

 

Вторият аспект е Карнегиевата анкета, проведена през 1913-1914 г. и изготвена със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир с целта да се установят причините за Балканските войни. Михайлов подчертава, че според всички данни на тази анкета славянското население в Македония е българско.[52]

Всички тези разсъждения са структурирани от Михайлов и написани по негови спомени в едно алпийско село по време на Втората световна война, а в последствие и издадени в книгата ,,Македония: Швейцария на Балканите". Тези негови убеждения обаче са константни, което може лесно да се забележи в цялото му творчество.

Така например през 1933 г., когато все още ръководената от него организация е на върха на силите и славата си той пише статията си ,,Защо се борим за независима Македония?"[53] Там Михайлов аргументира виждането си защо Македония трябва да бъде свободна и независима от всички съседи, придържайки се към концепцията за автономията, прокарана още със създаването на ВМОРО от 1893 г. Но аргументирайки се защо областта трябва да бъде независима в същото време Михайлов специално разглежда и въпросът дали македонците представляват някаква отделна народност от останалите народности на Балканския полуостров и дали това е причината да не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави? И отговаря:

 

,,Ние веднага требва да отговориме, че отделна македонска националност не съществува. Македония беше населена до 1912 година с около 2,300,000 души, които по националност се разпределват както следва: българи - / 1,103,311, гърци - 267,862, ромъни - 79,404, турци - 548,225, албанци - 194,195, цигани 43,370, разни - 100, 360 (статистика на професор Йордан Иванов). Значи ние македонските славяни сме българи и част от духовното цело на българската нация; турците на турската нация и пр. Всеки от нас говори езика на своята нация, българите - български, гърците - гърцки, ромуните - ромунски и пр. Но това не ни пречи да искаме създаването на самостоятелна македонска държава; това не ни пречи да говориме и за македонски народ. С понятието македонски народ ние не изразяваме некаква отделна етническа целост, некаква самостоятелна македонска националност. С това ние искаме да посочиме населението, което носи името на дадена географска област, което има един политически идеал, възприет от всички и които в процеса на самия живот са създали еднакви искания за всички. Македонски народ ние употребяваме като географическо и политическо понятие."[54]

 

По-нататък в статията Михайлов акцентира на нуждата от създаване на независима македонска държава, отделна както от другите балкански съседи, така и от България. Той изрично отбелязва, че до Берлинския договор от 1878 г. животът на Македония и преобладаващото в нея славянско население е бил неразривно свързан с този на останалите български земи. До тогава не е съществувал македонски въпрос, само въпрос за освобождение на македонските българи, като общ въпрос за всички българи. Няколко години след Берлинския договор обаче в Македония се развиват събития, които отделят македонския въпрос като самостоятелен. Основателите на организацията, която изтиква на преден план македонския въпрос, по националност са българи. Поради това обстоятелство Михайлов пише, че хората, които не са запознати със същината на македонското движение могат лесно да се подведат, че те са се борили за автономията, като път към присъединяването на Македония към България (по примера на Източна Румелия). И нищо странно не би имало в това при положение, че всички обществени борби през XVІІІ и XІX в. се развиват под знака на българското национално-освободително движение. Както стремежът на всички народи да си създават национални държави се забелязва във всяка точка на света, така и стремежът на всички българи да се обединят първо под една църковна, а впоследствие и под една светска власт е бил естествен. Но създателите на македонското революционно движение не са поискали присъединението на Македония към България, а са издигнали лозунга за извоюване на политическа автономия в Македония. Революционните ръководители виждат в автономията ключът към възможно най-доброто развитие за бъдещето на всички националности, населяващи областта. Автономията, т.е. Македония сама да се управлява, да бъде самостоятелна в своята вътрешна политика, бъдещата държава да принадлежи на собственото си население, това Михайлов описва, като идеалът, в името на който са се борили и са загинали десетките хиляди македонци. Причините, които налагат на основателите на македонската революционна организация издигането на този политически идеал, той разделя на три категории: 1) Политически 2) Икономически 3) Вътрешни (македонски).

Политическите се обуславят от централното място, което Македония заема на Балканите, където се кръстосват интересите на Великите сили. В статията се посочва, че  още от древността през Македония е минавал големият римски път "Виа Егнатия" (Via Egnatia)[55], през османския период, а и след това Македония продължава да бъде главна пътна артерия с най-пряк достъп от Централна Европа към Егейско и Средиземно море. Във времето, когато се създава македонската организация, областта вече е обект на постоянни боричкания между Великите сили, всяка от които се стреми да засили своето влияние в нея, като част от влиянието си на Балканите и в Европейска Турция или "Болния човек на Европа", както е известна по това време Османската империя. Никоя от Великите сили обаче не се осмелява да наруши статуквото от Берлинския договор, тъй като всички разбират колко крехко  е то и съзират опасността от големи катаклизми при евентуално накланяне на везните в една или друга посока. Именно в това според Михайлов се крие прозорливостта на основателите и ръководителите на македонското движение. Издигането на какъвто и да е лозунг за присъединение на Македония към която и да е балканска държава в този момент е щяло да срещне общия отпор на Великите сили. В този смисъл е нужно да се намери една формула за разрешението на македонския въпрос, която да спечели симпатиите на Великите сили, или най-малкото да парализира тяхното противодействие. И тази формула е автономията.

За да се разбере същината на икономическите съображения, които налагат запазването на Македония като самостоятелна единица Михайлов акцентира отново върху географското ѝ средищно положение на Балканския полуостров, като обособена икономическа единица. Той цитира професор Йордан Иванов, който ,,казва", че:

 

"Тая географическа целост и да я немаше, требваше да се намери(...) Заобиколена от всекъде с венец от планини - Шар, Рила, Родопите, Пинд, Грамос, Албанските планини. Простира се покрай Белото море с чудно хубавите си пристанища Солун и Кавала; пререзва се от реки, планини и изпъстрена с обширни и плодородни полета - Македония би представлявала благословена страна за всички, ако злата орисница не беше ѝ отредила досегашното робство и мъчение. Македония е едно географическо цяло, което не може да се къса, защото това предизвиква страдание в нейния организъм и невъзможност за живот."[56]

 

Михайлов отбелязва, че Македония към момента, в който той пише статията си е разделена на три части – гръцка, сръбска и българска. Гръцката част Михайлов описва, като област, която се намира в окаяно икономическо положение:

 

 ,,Известно ви е, че даже гръцките мохаджири от Мала-Азия, които беха заселени в тази хубава наша страна, недоволствуваха и искаха да бъдат преместени и настанени на други места. Като изключим нежеланието на местното население да общува с тех и проявявания пълен бойкот от тамошните българи, една от пречките за исканото преместване беше липсата на възможности за живот. Всички там са осъдени и буквално гладуват, поради економическото мъртвило, което съществува в Македония под гръцка власт. Солун - едно от най-оживените пристанища в Европа през турския режим, днес едва вижда пушека на търговски параходи. И това е твърде лесно обяснимо. Представете си големия американски град Ню Йорк, който отдавна по народонаселение е надминал България и Македония взети заедно, представете си да го откъснат от американския хинтерланд с една изкуствена граница и помислете какво ще стане с него."[57]

 

Икономическото положение на Македония под сръбска власт Михайлов описва като не по-добро от това под гръцка. Той дава пример с Битоля, която от втори търговски център на Македония се превърнала гробница, тъй като сръбската власт разчита само и единствено на местното производството на жителите на града и околностите му и с нищо не го подпомага, напротив спира икономическото му развитие. Сходно е положението според Михайлов и в Охрид, Велес, Прилеп и Щип. Като единственият град, който показва известен икономически напредък Михайлов посочва Скопие, но този напредък според него се дължи основно на политически причини, тъй като властите се стремят на всяка цена градът да придобие сръбски облик, като за целта те съсредоточават в него учреждения, казарми и многочислен административен персонал с единствената цел да сърбизират града и околността и от там по-лесно да напредват към останалата част на Македония. Прокараните железопътни линии, също така нямат почти никакво икономическо значение, той като са обърнати основно към Белград.

Относно Пиринска Македония Михайлов също са изказва доста критично и я характеризира, като откъсната от нейния естествен пазар и естествени пристанища:

 

,,Ние само дишаме морски въздух от 40-50 километра, но не можем да слезнем към него и да използуваме неговите широки и евтини пътища."[58]

 

Последната трета категория са вътрешните (македонски) причини за исканията за автономния. Тук Михайлов, посочвайки като отправна точка многонационалния характер на Македония, отбелязва, че истински мир там, може да настъпи само чрез честното признаване правото на всички националности да живеят свободно и да бъдат господари на своята земя. Като пример в това отношение Михайлов сочи македонските общественици – първопроходци на македонското освободително дело:

 

,,Те издигнаха лозунг, който можеше и требваше да стане общ на всички националности в борбата им срещу турците. Българите от Македония не поискаха присъединението на Македония към България, за да оставят другите националности под владичеството на чужда за тех държава. Те съзнаха неудобството за другите от едно подобно разрешение на македонския въпрос, защото то можеше да удовлетвори само българския елемент и да предизвика реакция в другите, които взети заедно, не беха по-малко от нас. Обединението на всички народности беше върховна необходимост в борбите ни срещу турците, защото само в такъв случай Македония се явяваше единна пред свои и чужди и можеше да се радва на подкрепата на балканските и други държави."[59]

 

Автономията според Михайлов е не просто най-правилното, но и единственото решение за разрешаването на Македонския въпрос. И в крайна сметка неосъществяването на тази идея той характеризира, като нещастие за целия Балкански полуостров. И за да подсили значението на идеята за автономия Ванчо задава въпроса:

 

Тая идея - "Автономията" - успе ли да (привлече) некакъв живот в Македония и вън от нея, или пък остана само една книжна формула, която загина още при нейното създаване?" [60]

 

И отговаря, че е достатъчно да помислим какво е представлявала Вътрешната македонска революционна организация - едно секретно дружество, което обединява в себе си първоначално няколко даскали, но благодарение именно на тази идея, впоследствие прераства в ,,държава в държавата", както в границите на Османската империя, така и в границите на България, а също така и в окупираните територии на Македония от Гърция и Сърбия след Балканските войни. Михайлов акцентира, че:

 

,,Разтежът на ВМРО беше разтеж и на автономията. В нейно име организацията събираше селяни и граждани, в нейно име загинаха десетки хиляди македонски борци. Автономията стана знаме на борческа Македония и около нея се обедини нашия народ."[61]

 

Всички тези доводи на Михайлов ни дават възможност да заключим, че той се възприема, не само като изразител, но в ролята си на ръководител на ВМРО и като продължител на традицията, в чиято основа е идеология на организацията, а именно автономията. В тази линия той вижда възможността националностите в нея да си съжителстват мирно, споделяйки обща територия и запазвайки своята национална идентичност. Т.е. създаването на автономна/независима македонска държава в случая се разглежда, като конгломерат от националности, споделяйки общи права и задължения на един териториално обособен икономически пазар, отворен към Балканите от една страна и Средиземноморието от друга. Дали тази визия на Михайлов и на организацията като цяло е утопична (все пак тя не се осъществява), или не, е съвсем отделна тема. Тук по-важното е, че в тази статия той много ясно дефинира пътя, който той вижда пред македонските българи, а той е задължително отделен от пътя на българската държава. В същото време обаче македонските българи трябва да продължат да крачат по него, именно като българи, заедно с другите националности в Македония.

Тази концепция Михайлов продължава да отстоява и все по-силно да аргументира в своите публикации и медийни изяви до края на живота си. Особено силно и навсякъде той набляга върху българския характер на македонските славяни, в които българщината живее от 1 000 години.

Така например в статията си: ,,Ако съм българин не съм ли македонец?" Михайлов отговаря на писмо от жител на Вардарска Македония (дн. Република Северна Македония), който му задава въпроса от заглавието на статията. Ванчо му отговаря така:

 

,,Ако те запитат какъв си (по народност), ще отговориш, че си българин. Ако си запитан откъде си – отговаряш че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си ,,македонски българин", или ,,българин от Македония". С такъв отговор веднага си изяснил коя е народността ти и коя по-точно е родната ти страна. Подобен изчерпателен отговор е особено нужен за пред чужденците. Не е нужно, няма никаква причина да премълчаваш, че си от Македония. С това не се услужва на твоята българска народност. Напротив, принася се в услуга когато чужденците узнават, че в Македония живеят българи."[62]

В интервютата, които Михайлов дава за различни медии към края на своя живот се забелязва тенденцията той още по-силно да акцентира върху българския характер на населението, което живее във Вардарска Македония. Колкото повече възрастта му напредва, толкова повече сякаш Михайлов иска да изтъкне точно това като основна теза в своите публични изяви.

През 1989 г. журналист от Скопие на име Борис Вишински влиза в контакт с Иван Михайлов и успява си уговори писмено интервю с него. Условието е Михайлов да отговори писмено на въпросите на Вишински. Явно притеснен от естеството на отговорите му журналистът не посмява да публикува интервюто, което обаче 11 години по-късно сътрудничката на Иван Михайлов Вида Боева предоставя на български журналисти. В последствие интервюто е публикувано в македонското списание ,,Дело" и българския вестник ,,Демокрация". В един от отговорите Михайлов пише следното:

 

"Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегвал географското име на нашата родина Македония. С географското име "македонец" с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато бях задържан. Всеки турчин радостно ми е казвал при запознаването ни: ,,бенда македоняли им" (и аз съм македонец). Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име – казва, че е македонец, но преди това е казал, че е турчин. Младите или даден процент от тях във Вардарска Македония очевидно са научени от други, че Ванчо Михайлов не е българин, и продължават да си вярват, че е само македонец (по рождение). Други пък нашенци в цялата огромна наша емиграция, особено в България, също тъй в цяла Пиринска Македония, а немалко и в другите части на нашата родина Македония отлично знаят, че Ванчо е твърд българин. Той помни отлично дядо си, който се помина през 1907 г., близо 80-годишен. Дядо ми отлично помнеше своя дядо, който е раждан нейде около първите две десетилетия на ХVIII век. От безброй приказки на дядо ми, отнасящи се и до спомени за неговия дядо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително до времето на отца Паисия българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето."[63]
 :arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Това, което представих до момента е само малка част от наследството, което Михайлов е оставил на Македония. На първо място неговото наследство е неговият живот, посветен изцяло на македонското революционно движение, който не бива да бъде забравен. Идеологията на организацията, която съзира пътя на мирното съществуване между всички националности в Македония само и единствено във въоръжената борба в стила на древната римска сентенция – ,,Si vis pacem, para bellum"[64] изглежда, като идеологията, която Михайлов възприема и като свое житейско кредо. Той е човекът, който неизменно отстоява тази идеология в кървавите междуособици на организацията през 20-те и 30-те години на ХХ в. За добро или лошо той е човекът, който носи на плещите си отговорността както за успехите на ВМРО, така и за неговите тежки провали. Но едно не може да му се отрече, той през целия си живот води свирепа борба за запазването дейността на организацията, така както той я разбира - дори когато тя е закрита, през цялото време на своята нелегална дейност, както и през тези близо 45 години, които той прекарва в своето последно убежище в италианската столица. Той плаща високата цена с дълги години нелегален живот, криейки се от ,,свои" и ,,чужди", плаща прескъпо и с това, че съзнателно се е лишил от възможността да създаде поколение, с това че се налага да жертва в името на борбата най-близките си, с това че в края на живота си, той е персона нон грата в родината си, с това, че е стигматизиран от режимите в България (до един момент) и в Македония, като убиец, кръволок и терорист.

Огромният обем писмени материали, излезли изпод перото на Иван Михайлов ни дават недвусмисления отговор на въпроса какви бяха македонците, които се бориха за своята свобода в края на ХIХ-ти първата половина на ХХ в. Михайлов навсякъде ги посочва като българи. По отношение на целите на македонското движение, то от наличната документация и изявления на Михайлов можем да направим изводите, че първоначалната идея за автономията е била възприемана от македонските дейци като крачка към присъединяването на Македония към България по примера на Източна Румелия, макар и да нямаме писмени документи за това. Със сигурност не е било приемливо да се афишира подобна идея с оглед на съображенията, че на такъв сценарий биха се противопоставили Великите сили, като крепители на статуквото в международен план. Идеята за автономията се запазва, еволюирайки в идея за независимост на Македония в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в, но отново със задължителния български елемент като присъствие в нея. Навсякъде Михайлов изрично отбелязва българския характер на населението в областта, като и неговата водеща роля в македонското освободително движение.

Важно е да се отбележи и това, че в края на живота си Михайлов вижда дълбоките корени, които е пуснал македонизмът за сметка на изкореняването на българщината. Показателно за това е интервюто, което Иван Михайлов дава за предаването ,,Всяка неделя", излъчено по българската телевизия през май 1990 г., в самия края на неговия живот. На въпроса на водещия: ,,Доволен ли сте от живота си?" Михайлов отговаря така:



,,Всъщност понеже не е постигнато това, което искаме за българщината в Македония, естествено не съм доволен. Сметам, че до некъде съм си изпълнявал дълга, но не сто на сто. Щом в Македония, българщината, българското не царува, бих казал, че не ми се спи чак, като помисля по това."[65] 



Още по-силно звучи писмото, с което Михайлов се обръща към жителите на Вардарска Македония от 11 март 1990 г. В него се вижда как Михайлов като че ли осъзнава възможността да се спекулира с идеята за автономията и като че ли иска и за каже ,,на глас" това, което е било премълчавано, а най-вероятно е било в основата на създаването на македонското революционно движение:



"Онова, което за днешно време особено е важно и справедливо, е следното: България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това и днешното би могло да се приеме поне следния преходен компромис:

Една независима Македония във всичките ѝ географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.

Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само за заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.

Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици и фантазии, които сърбите искат да използуват като аргументи пред хора, които не познават нито миналото, нито настоящето.

ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград. Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации."[66]



В творчеството на Иван Михайлов могат да се намерят още много анализи, позициите му по редица въпроси, свързани, както с македонския въпрос, така и с историята на Европа в края на ХІХ и началото на ХХ в. Цялата публицистика на Михайлов – неговият монументален труд ,,Спомени", неговите книги, брошури, статии, интервюта от една страна представляват изключително ценен исторически извор за всеки един историк, а от друга, тя е посланието, което той е искал да остави на поколенията след него, за да знаят кой беше Иван Михайлов, какво беше македонското революционно движение и какви бяха македонците.

Това наследство всички ние – историци, общественици и граждани на България и Република Северна Македония, сме длъжни да познаваме и да пазим в името на тези, които дадоха живота си за една висша цел – свободата на Македония.



[1] По отношение на това, какво представлява националната идентичност, то според един от нейните теоретици, представителят на школата на ,,етносимволизма", Антъни Смит това в най-общи рамки са: 1) Обща историческа територия или отечество; 2) Общи митове или исторически спомени; 3) Обща масова публична култура; 4) Общи юридически права и задължения на всички членове; 5) Обща икономика и териториална мобилност. – Смит, Антъни. Националната идентичност. София, 2000., с. 26.

[2] Според Й. Цвийч македонските славяни нямат нито българско, нито сръбско народностно съзнание. Вж. повече за тезите на Цвийч в: Cviić, J. Remarques sur l'etnographie de la Macedoine, Extrait des Annales de geographie, 1906.

[3]  Џамбазовски, К. Стојан Новаковиќ и македонизам. - Във: Историјски часопис, кн. ХІV-ХV. Скопје, 1965., с. 141.

[4] Трайков, В. Националните доктрини на балканските страни. Исторически и съвременен поглед. С., 2000, с. 74.

[5]  Трайков, В. Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония или другия Кръсте Мисирков (опит за обективна оценка). С., 2000.

[6] Мисирков, К. За македонцките работи. Скопје, 1953.

[7] Кр. Мисирков в общонационална анкета, проведена през 2003 г. е избран за македонец № 1 на ХХ в., точно заради написването на тази книжка, която се смята за библията на македонизма. Повече по въпроса вж: Маринов, Ч. Сто години Илинден или сто години Мисирков – Във: http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/9734 (05.02.2021).



[8] Ивановски, В. Зошто ние Македонците сме одделна нациja. Скопje, 1995. с. 131-144.

[9] Ванчо са го наричали роднините и близките му. Затова нататък в текста ще редувам Иван Михайлов с Ванчо.

[10] Ванче го нарича Кеворк Кеворкян, в известното интервю, които той прави И. Михайлов в предаването ,,Всяка неделя" на 23 май 1990 г. Не е известно някой друг да го е наричал така преди това.

[11] Михайлов, И. Спомени. Т. І. Рим, 1958, с. 2-3

[12] ЦДА, ф. 403, оп. 3. Копие. Машинопис, л. 3.

[13] Билярски, Ц. (съст.). Иван Михайлов. Легендата възкръсва. София, 2004, с. 6.

[14] Михайлов, И. Цит. съч., с. 147.

[15] Билярски, Ц. Цит съч., с. 6-7.

[16] Македония – история и политическа съдба. Том IІ. София, 1998, с. 196.

[17] Apostolov, Alexandar. Specifićnata položba na makedonskiot narod vo kralstvoto Jugoslavia. Institut za nacionalna istoria: Glasnik, vol. 16 (1972), no. І, pp. 46-54.

[18] Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, 2003., с. 207-211.

[19] Кърничева, Менча. Защо убих Тодор Паница. София, 1993 - http://www.mni.bg/2016/10/blog-post_24.html

[20] Марков, Георги. Цит. съч., с. 230-231.

[21] Алманах на българските национални движения. София, 2005., с. 325.

[22] Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), София, 2010., с. 29-35.

[23] Гаджев, Иван. Иван Михайлов отвъд легендите. Том I, София, 2007, с. 218.

[24] Алманах на българските..., с. 325.

[25] Македония..., с. 196.

[26] Повече подробности за този атентат можете да видите във: Стаменов, Митре. Атентатът в Марсилия. София, 1993.

[27] Марков, Георги. Цит. съч., с. 278-272.

[28] Македонска нация не съществува. Македония е географско понятие. Съст. Билярски, Цочо. София, 2018, с. 32-33.

[29] Кърничева, Менча. Защо убих Тодор Паница? С., 1993, с. 8.

[30] N. Kisic Kolanovic, Prijatelstvo po mjeri ratnog vremena 1941–1945, Zagreb, Hrvatski drzavni arhiv, 2003, s. 331.

[31] Шеленберг, Валтер. Лабиринт. София, 2007, с. 146-150.

[32] Михайлов, И. Цит. съч., с. 20.

[33] Пак там., с. 88.

[34] Пак там, с. 98.

[35] Пак там, с. 99.

[36] Пак там, с. 100.

[37] Михайлов, Иван. Македония: Швейцария на Балканите. София, 1995, с. 23.

[38] Пак там.

[39] Иван Михайлов използва този термин в духа, в който са го използвали българските възрожденци и интелектуалци през ХІХ и ХХ в., като най-общо съвкупността от българските черти – национално чувство, обичаи, нрави, традиции, култура, език. Тези черти както виждаме са доста близки до основните белези, които Антъни Смит извежда в своето изследване за съвременната национална идентичност.

[40] Михайлов, Иван. Македония: Швейцария на Балканите, с. 68-69.

[41] Пак там, с. 70.

[42] Пак там, с. 72.

[43] Пак там.

[44] Пак там.

[45] Груев, Михаил. Насилие и идентичност: Пиринска Македония в етнонационалните политики на комунистическия режим в България. – Във: Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлекси на съвременника и изследователя. София, 2011, с. 47.

[46] Пак там, с. 91-93.

[47] Пак там, с. 36.

[48] Пак там, с. 40.

[49] Пак там, с. 45.

[50] Пак там, с. 49.

[51] Пак там, с. 51-52.

[52] Пак там, с. 55.

[53] ЦДА, ф. 369, оп. 2, а. е. 37, л. 6-25.

[54] Пак там., с 9.

[55] Via Egnatia е военен стратегически път, построен от древните римляни през 145 г. пр. Хр. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия. Via Egnatia минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море и свързва Рим с източните провинции на империята.

[56] Пак там, с. 10.

[57] Пак там, с. 11.

[58] Пак там, с. 12.

[59] Пак там, с. 12-13.

[60] Пак там, с. 13.

[61] Пак там, с. 14.

[62] ,,Ако съм българин не съм ли македонец?"  - в. ,,Македонска трибуна", бр. 2269, 28 януари 1971 г., с. 1.

[63] Сп. Дело, Скопје, бр. 373, 22. 12. 2000.

[64] Ако искаш мир, готви се за война.

[65] Интервю с Ванчо Михайлов, "Всяка Неделя" - (06.02.2021).

[66] Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "До всички братя и сестри в Пиринска Македония", Италия, 11 март 1990 година - https://strumski.com/biblioteka/?id=2583 (06.02.2021).